dora

On 1.02.2026 г. at 16:10, Евристей said:

имаме троен психологически механизъм:

Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити

То е мълчаливо, удобно и селективно.

Настоящето е шумно

Младите грешат публично.

Личната идентичност иска стабилност

„Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“

същото като:

Жена ми готви добре,
майка ми – по-добре,
баба ми – божествено.

Брилятно резюме!

On 4.02.2026 г. at 14:13, makebulgar said:

Логично е, застаряващо население в развития свят - по-нисък ръст на популациите. Но проучването на холандските деца на възраст 0-21 години [Най-високата нация в света е спряла да расте: ръстът на холандските деца от 1955 до 2009 г.] показва че ръста на децата е в стегнация. Средния им ръст от 1997 до 2012 г е без промяна.

При нас младите често израстват доста над родителите си през последните години. 

За данните от Нидерландия, зависи от извадката.

Най-високите хора в Нидерландия идват от определени провинции - Грьонинген, Фрисланд, Дренте, Оувърайсел. Интересно е да се прецени как те са представени в изследването. 

Нидерландия е и държава с увеличаващо се население от алохтонен и смесен произход; вкл. напр. хора от бившите колонии. Когато са с нидерландски паспорт, те също влизат в изследванията. Как е повлиял на средния ръст процесът на деколонизация?

От това не следва, че стандартът на живот се е понижил и това влияе на намаляването на ръста.

Интересно би ми било да разбера доколко урбанизацията и сгъстяването на населението  в смисъл, брой население, съотнесено към жилищна площ, влияе на ръста. Нидерландия е държавата, в която най-високите хора в Европа в последните едно петдесетина години живеят в най-малките възможни жилища; може да няма никаква връзка, разбира се.

Казвам само, че тези данни без допълнително обследване на факторите не могат да водят до някакви причинно-следствени заключения.
 

От Националния статистически институт на Нидерландия:
https://longreads.cbs.nl/the-netherlands-in-numbers-2022/how-tall-are-dutch-people/
В същия линк се посочва, че сред най-високите млади мъже и жени са тези в Черна гора. Това също е интересно защо.

Това се нарича "gender diglossia" и в различна степен го има в много езици.

Ето една статия конкретно за Убанг: 
https://academicjournals.org/journal/JLC/article-full-text-pdf/017C3C672246

Мъжете и жените принципно използват езика по различен начин и колкото по-ясно дефинирани в културата са свързаните с мъжка и женска идентичност неписани правила, толкова по-големи са тези разлики.

Вижте напр. японски:

https://en.wikipedia.org/wiki/Gender_differences_in_Japanese

On 17.06.2025 г. at 17:24, Atom said:

Вторият вид колективизъм е индивидуалистичен мрежов колективизъм. Той се определя от личните връзки и контакти - семейство, колеги, клиенти, съученици, алумни мрежи, НПО организации, наборници от армията, съкилийници от затвора  и т.н.

... е в основата на корупцията.

Преди 32 минути, Шпага said:

Дора, дали могат да се получат правилни насоки за терапия чрез методи като този:

 "LORETA (Low Resolution Electromagnetic Tomography Analysis) е метод за мозъчни изследвания, който използва електромагнитни данни от електроенцефалография (EEG) и ги нанася върху изображение от магнитен резонанс (MRI), за да се визуализират мозъчните зони с отклонения от нормата. Този метод помага да се идентифицират промени в мозъчната структура и функции, които могат да бъдат свързани с различни психични заболявания и нарушения."

П.П. Al предоставя и допълнителна информация за този метод. Но доколко може да се разчита на него... 

Много е трудна диагностиката при малки деца, защото всички деца се развиват различно, не е ясно дали при нарушение в някои от показателите към даден момент на измерване, детето няма спед няколко месеца да го е наваксало. Не знаем как ще тръгне да се развива детският мозък, защото е твърде рано, освен ако проблемите не са много изявени от много рано, но тогава е по-вероятна степен на увреждане, която неврологично ще засегне много повече области на живота освен едната психопатия.
Някои проблеми са видими, но тъй като симптоматиката може да се тълкува по множество начини, категорична диагноза не може да бъде дадена. А и представете си щетите, които можем да нанесем на едно бебе или малко дете, ако започнем да го терапевтираме за нещо, което то няма.
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11940990/

Преди 27 минути, makebulgar said:

Ако е доказана връзката на антисоциалното поведение при психопатията с намаляването на мозъчния обем, то интересно е кое е първо, антисоциалното поведение ли води до намаляване на мозъка или обратно намаляването на мозъко води до психопатия.  

Доколкото е доказано, че алкохола води до намаляване на сивото вещество, следва, че при тежка злоупотреба със загуба на много сиво вещество, ще се стигне и до психопатия. Това май се наблюдава често. 

Също е интересно до каква степен бихме приели предците на човека, които са с по-малки мозъци, за психопати с асоциално поведение. Маймуните са далеч по-слабо социални сравнено с нас, и могат да са доста агресивни, което може да влезе в определението психопатия. 

Обемът не е проблем. Проблем е свързаността и развитието. Има хора, родени с микроцефалия. Те не стават психопати.
https://en.wikipedia.org/wiki/Microcephaly

Заключенията им не са неочаквани; има обаче един фактор, който също трябва някак си да се отчете: пластичността на мозъка, възможността му да се променя в зависимост от средата.

Какво имам предвид: че не е ясно тези хора така ли са родени, или това е резулат от генетика и обратна връзка от околната среда (трайно и целенасочено подкрепяща семейна и социална среда, липса или наличие на системно усилие това, което им е заложено генетично, да се промени с терапевтични интервенции).

Защо това е важно? Защото лечение не е възможно, след като вече са в затвора. Терапевтичните усилия е трябвало да започнат още когато са били много малки деца. Най-важните за мозъка години са между нула и 13.
Как разпознаваме децата, които ще развият психопатологии? Не чак толкова лесно, поне не до 5-6 годишна възраст, и тогава пак не е ясно, освен ако нямат някакви много сериозни поведенчески проблеми, но и тогава се опиваме да променим поведението им (в полза на обществото), не мозъка им с положителна обратна връзка (в полза на тях самите, и покрай това, за обществото).

На децата, също така, не се прави MRI, за да се види какъв им е мозъкът, точно защото за всеки човек са възможни множество различни развития в бъдеще и предикативната сила на подобен подход е нулева.

Възкресяване на Маккартизма: https://en.wikipedia.org/wiki/McCarthyism

Много хубава тема

Преди 19 часа, Atom said:

Думите са само символно понятие. Какво стои зад всяка дума зависи от консенсуса на носителите на езика за нейното значение. Обикновено някакви по-умни люде съставят речници, където е отразен консенсуса.   Ако няма консенсус, всеки възприема дадена дума, според субективното де разбиране.

Доколкото схващам в тази тема няма консенсус нито за значението на думата народ, нито за значението на думата нация. В този случай всеки е свободен да си тълкува тези думи както си иска. Следователно това дали има или няма народ или съответно нация, зависи изцяло от личните разбирания на всеки от нас. За един има народ, за друг няма.  Чисто субективна преценка. 

Въпросът е, че тези неща наистина са дефинирани - и в политическите науки, и в социологията, и в историческата наука. Тоест подобни базисни разминавания не би трябвало да има. Когато пиша, аз разчитам, че поне базисен консенсус съществува върху елементарното: терминологията. Явно това не е така, затова е важно преди създаването на множество постинги да установим помежду си дали говорим за едно и също нещо. Иначе разговорът дерайлира, вкл. започва да се персонализира без нужда. Но пак, благодарност на участниците дотук, че успяха да поддържат спортменския дух на спора, това по себе си е знак, че с хората тук можем да постигнем много повече, отколкото предполагаме: създаване на ценно съдържание за хората, които наминават и четат

Преди 6 минути, deaf said:

Докато не се случи събитие. Събитията движат Историята. Събития като завладяването на Балканите от османските турци..

Дефинициите на термини не се променят в зависимост от това или онова конкретно събитие.

Преди 11 часа, Gabraka said:

В обяснението пише, че този измерител мери вероятността двама случайни членове на дадено общество да са с различни езици. Не мога да се съглася, че общество и народ са две думи за едно и също нещо, ако това имате предвид.

Не мога да се съглася и че има либийски народ. Жителите на Либия също не биха се съгласили.

Не са едно и също. Oбщество е голяма група хора, която живее заедно и заедно, и в която има консенсус относно организацията на взаимодействията помежду им, йерархията на вземане на решения и разпределението на задълженията на всеки.

Преди 31 минути, Gabraka said:

Още абстракции...

Или просто да започнем да пишем на български.

Желаете или не, всяка наука работи с терминология.

Тази терминология често не е на български.

Ако искате, ще го преведа: Индекс на етническата раздробеност", но ако потърсите по български превод, няма да намерите нищо. Използването на оригиналния термин дава възможност съответните публикации да бъдат открити.

Не изключвам възможността този тип изследвания да не са популярни в България, защото ние всъщност не признаваме никакви национални малцинства. Такова нещо като "национално малцинство" не съществува в българската правна система изобщо. Формално, езикови малцинства също нямаме, а фактически би трябвало.

Улеснявам ви с публикацията, която обяснява какво е това "Индекс на раздробеност":

Handbook of the Economics of Art and Culture

Victor A. Ginsburgh, Shlomo Weber, in Handbook of the Economics of Art and Culture, 2014

19.2.2.2 Diversity Indices

In most of the empirical and theoretical literature on diversity and fractionalization, the societal fractionalization index is determined by the probability that two randomly chosen members of a given society belong to different linguistic groups. In a monolingual society that consists of one group only, such probability, and thus the index of fractionalization, is equal to 0. If, on the other hand, the society consists of a large number of distinct groups with small memberships, the probability that two randomly chosen individuals speak different native languages is quite large. The highest degree of fractionalization (i.e. 1) obtains if each individual speaks a distinct language and the probability that two individuals share the same language is 0.

The A-index offers a rather coarse treatment of diversity since it takes into account only the size of different groups. In practice, defining whether a group is distinct from another can be difficult, unless one uses distances.

Index B has an important advantage over A since it satisfies a ‘continuity’ property: if the distance between two groups is close to 0, the diversity of the society with two similar groups (e.g. in Andorra) is close to the extreme case of a homogeneous society where both groups are merged into a single one. In the Desmet et al. (2009) study of the linkage between societal diversity and the scope of redistribution in a sample of 218 countries, the distance-based index has an explanatory power that is far superior to that of the A-index.

Desmet et al. (2005) propose a variant of the B-index in the case of a dominant group (called center) as in Spain, Russia, Kyrgyzstan, Laos, Thailand, Iran, Saudi Arabia, and Kuwait, among others.¹⁶ Their PI-index takes into account only the distances between the center and peripheral groups, but not between peripheral groups themselves. The functional form of the peripheral index PI is similar to B, except that the distance between every pair of peripheral groups is 0. Thus, in a society with a central group whose population share is s_c, the PI-index contains only s_i × s_c × d_ic terms where d_ic is the distance between language i and the language of the central group. Unlike the A-index, the B- and PI-indices fail to satisfy Shannon’s size-uniformity and richness conditions.

Преди 11 минути, Gabraka said:

Прави ли ти впечатление, че си изброила само бивши колонии? Убедена ли си, че има либийски народ, например? Наистина ли мислиш, че католикът Хуан от Ел Пасо възприема травестита Джон от Сиатъл за свой единородец?

Фламандските националисти, които искат отделяне на Фландрия, част ли са от "белгийския народ"?

Съществува индекс на държавите по етническа нехомогенност, нарича се Ethnic Fractionalisation Index. По този индекс етнически хомогенните държави са няколко малки островни държавици.

Наистина, добре е да оправим терминологията. Иначе става echo chamber.

Преди 19 минути, Gabraka said:

Дай пример за "мултиетнически народ". 

Разбира се.

Папуа нова гвинея - най-етнически разнообразният народ в света. 830 живи езика, известен брой мъртви езици, няколко отмиращи. Народите на Танзания, Уганда, Конго, Южна Африка, Кения, Индия, Обединените Арабски Емирства, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Еритрея, САЩ, Канада, Либия - най-етнически многообразните народи като цяло са в Африка. Но и навсякъде по света. Белгия, Швейцария.

Става малко безпредметно, защото спорите само за да спорите в момента. Което е ок, но можем да дадем и крачка назад, аз например това смятам да направя.

Езикова карта на Папуа Нова Гвинея: https://www.muturzikin.com/cartesoceanie/oceanie2.htm

Преди 30 минути, Atom said:

Между другото това се разбира и от науката. Навсякъде в науката се разглежда темата за формирането на българската народност, но досега не съм видял някой да разглежда въпроса за формирането на българския народ. Явно има причини да не го разглеждат.

Народност е синоним на етнос. Народ не е синоним на етнос, най-малкото защото съществуват мултиетнически народи.

Това е проблемът обикновено - че не се правят важни терминологични разграничения.

Ако е добросъвестна, историческата наука ги прави.

Определението, което дадохте за народ по-горе в темата, е напълно сходимо с разбиранията за такъв, но за целта, както посочихте, са необходими конкретни параметри, запазващи се във времето и приложими към всеки един индивид, съставляващ "народа".

Преди 3 минути, Gabraka said:

Ако приведа цитати на латиноезични и гръкоезични писари, споменаващи наличието на български народ, те пак ли ще бъдат отхвърлени като разпространители на българска пропаганда по поръчение на българския цар?

Нямам нищо против първоизточника. Имам против генерализациите.

Преди 3 часа, Gabraka said:

Цар Йоан Владислав се е самоопределил като българин и е построил крепост "за убежище и за спасение, и за живота на българите". Следователно българи са съществували. Тяхната численост не е известна. Мене, лично, не ме и вълнува. Стига ми да знам, че са съществували българи.

Писарите - грамотните хора по него време, най-често са били подопечни на монарха под някакъв начин или част от своеобразен (изключително малоброен) елит.  Пишейки, те са лансирали целесъобразните от гледна точка на монарха възгледи за наличие на нещо, за което няма никакви непротиворечиви доказателства, извън написаното от съответните писари, близки до монарха. В този смисъл тези текстове са политически, не чистата истина и би трябвало да се консумират с щипка сол. Доколко във всяко село и паланка някой се е разпознавал в писания, за които дори не е предполагал, че съществуват, няма как да бъде доказано, но по-скоро не. Хората не са имали и същото чувство за историчност, което имаме днес, и с което сме се снабдили през днешната образователна система. (Пример: дали хората от снимките от началото на 20 век, които пуснах по-горе, знаят от коя до коя година е царувал Севар? Или Кормисош? Мога да се закълна, че дори имената им никога не са чували. Най-малкото, защото не са учили наизуст последователността на българските владетели плюс годините, както беше задължително, докато аз бях в училище.)

От гледна точка пък на "общия език", западните български диалекти имат повече общо с източните сръбски по отношение на палаталност/непалаталност, отколкото с източните български. Прочее, деленето на южнославянските езици на западни и източни става не в девети, а чак в 11 век. Това по отношение на българския език в 9 век.

Прехвърляте на средновековните хора някакви грандиозни наративи, които в главите на хората тогава изобщо не са съществували - понятийно и всякак. Това е проблемът

Но пак, благодаря за спортменското водене на разговор, оценявам

Преди 9 минути, Gabraka said:

Всичко в този коментар не противоречи по никакъв начин на моето твърдение, че съвременният български народ е създаден през 9-и век и от тогава досега не е прекъсвал съществуването си.

 Противоречи дотолкова, доколкото няма никакви доказателства, че народът масово се е самоопределял на основата на парадигма, която не е съществувала.

Човек не може да се самоопредели с нещо, което не може да си представи.

Преди 42 минути, Gabraka said:

Мога да го твърдя, защото българите от Средновековието са оставили свидетелства, че се самоопределят като българи.

Вашите селяни на снимката казали ли са какви са?

Kaто българи са се самоопределяли тези, които са оставили свидетелствата. Те, най-малкото, са били грамотни, а това ги отличава много значително от останалата част от населението.

Моята хипотеза за хората на снимката е, че те се самоопределят предимно с бита си. С диалекта си. Представите им за света се ограничават до това.

Едва когато тези хора бъдат масово образовани от централизирана образователна система по обща, наложена отгоре програма (Ботев, Левски, Вазов, славното българско минало и други митологии), мобилността им се повиши - тоест достъпът им до градовете, а и до цялата държава и всичките й институции се повиши драстично, биха могли да се самоопределят с нещо различно от бита и диалекта си - бит и диалект, които най-вероятно са сходни, ако не и същите - на тези от другата страна на държавната граница. Защото тогава - с висока мобилност и централизиран контрол върху идентичността им - ще бъдат интегрирани в парадигма, надхвърляща непосредственото им обкръжение.

И в тази връзка, българската държава и днес е за бой, ако помаците се определят като помаци. По същата причина от моята хипотеза  - дистанция от централната власт и благата, произтичащи от лоялността към някаква централизирана идентичност.

Преди 12 минути, Gabraka said:

Не познавам тези хора, но и да ги познавах, не бих си позволил да говоря от тяхно име.

Toгава няма как да твърдите каквото и да било за идентичност по кръв, език и т.н. И то още в 9 век.

Преди 46 минути, Gabraka said:

Преди 1 час, dora said:

Което означава, че не може категорично да се счита, че за някаква монолитна, централизирана, всенародносна идентичност през споделен език може да се говори преди, да речем, 19 век. Имаме паралелни - и много силни - регионални идентичности.

Историческите извори, които споменават български народ цяло хилядолетие преди посочения от Вас 19-ти век, категорично опровергават Вашето твърдение.

Няколко снимки от България между 1900 и 1910.

Тези хора как се самоопределят приоритетно, според вас, през регионалната си идентичност или през правописната норма?

Преди 19 минути, Gabraka said:

Какъв македонски език? Може би имате предвид македонската литературна норма, която цели отродяването на българите в Повардарието? Какво е важно за нея, че не разбрах?

Македонският език е регламентиран като такъв и наложен като официален в процеса на строителство на държавата Македония след разпадането на Югославия. С българския език в началото на 20 век се случва точно същото - създаден е официален български език чрез парламентарен процес и е наложена езикова норма на новата българска държава, която поставя този език йерархично по-високо от всички останали диалекти. Следва още една правописна реформа, с която българският език става това, което е - официален държавен, непроменяем. Последната реформа на българския език е 1944 година. Официален, държавен, задължителен за всички в държавата език - за комуникацията на всеки един гражданин на държавата с дъжавните институции - няма, преди той да бъде наложен с политически процес отгоре надолу от такава държава.

Какво значи това за идентичността? Значи запечатването й. Официалният език е нещо като нотариален акт за собственост. На идентичността в държавата.

Преди 9 часа, Gabraka said:

Българският книжовен език го дължим на нуждата от общ книжовен език, на който да се изповядва новата обща вяра. Що за банален въпрос?

Това е техническата част. По-скоро попитах кога българският официален език се налага над многото диалекти.

За идентичността (национализмът, осъзнаването като една народност по някакъв доказуем и централизиран начин, върховенство на лоялността на всеки индивид в държавата към централизирано управление на етнически/народностен/национален принцип НАД лоялността му на роднинско-кланска или регионална основа - която пък се изразява в това, че хората се асоциират с диалекта си, а не с "официалния" език) въпросът не е дали има писмовна норма, а доколко тази писмовна норма, барабар с официален език, е наложена безпрекословно над цялото население.

Или доколко официалният език остава непроменлив във времето - и единствена основа на идентичността. Английският език "замръзва" в 15 век. Немският "замръзва" в 1564 година, с превода на Библията. Българският език "замръзва" в 18 век, а се налага като официален на 11 септември 1878 година. Ятовата граница се определя дори по-късно, от парлемента, като съзнателно политическо усилие (разбирайте налагане отгоре надолу) за строеж на българската държава.

Което означава, че не може категорично да се счита, че за някаква монолитна, централизирана, всенародносна идентичност през споделен език може да се говори преди, да речем, 19 век. Имаме паралелни - и много силни - регионални идентичности.

Важно ли е това? Разбира се. Заради македонския език.

Обаче и за несъстоятелността на тезата, че българската "идентичност" се създава през "българския" език (кой по-точно споделян от всеки българин български?) и религията още в средновековна България.

Плюс, за разлика от западноевропейските историци, ние не знаем колко вярващи са били хората. Не само не знаем, а не искаме да го изследваме, за да не подриваме единството (каквото няма) и върховенството на Православната църква.

Което не идва да отрече българското самосъзнание. Само че самосъзнанието не е някакъв точен, неоспорим факт, точно защото е самоидентификация, а тя е, така да се каже, въображаема. Вижте Андерсен в първата публикация, стартирала тази тема.

Или с други думи, кога българите монолитно са си самовъобразили, че са такива? Не може да се каже за всички със сигурност преди създаването на новата българска държава. То и сега не може да се каже със сигурност: помаците се считат за помаци.