Отиди на
Форум "Наука"

dora

Потребител
  • Брой отговори

    1702
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    35

dora last won the day on Май 1 2019

dora има най-харесвано съдържание!

Репутация

1683 Доцент

4 Последователи

Всичко за dora

Последни посетители

3589 прегледа на профила
  1. В почти целия 19 век не е имало българска държава. Общообразователни системи има, като цяло, само в национални държави. В 12 век вероятно грамотни са били само благородниците. Днес сме 21 век. От "Под игото" ни делят, по спомен, 127 години. От "Спи езерото" на Славейков син - 121. Българският език от онова време и съвременният български са един език. Езикът е същият от 15 век насам, защото в него не настъпват драстични промени. Това, на което пишат класиците, не е старобългарски (9-11 век) или среднобългарски (12-14 век). В новобългарския има три правописни реформи, които набелязват три подпериода, това е всичко. След правописната реформа през 1945 друга вече няма - сега сме в третия период. Затова и написах, че за да се промени един език дотолкова, че хората да не го разбират, трябва да са минали няколко века. Не 30 години.
  2. Не само това. Много по-страшното е, че този български език, ако не си го пазим, ще го изгубим. С което ще изгубим и българската култура. Не може учениците днес да не разбират думите от "Под игото" - просто не може. Това не е текст на старобълрарски, за да не го разбират. А не го разбират, защото не ебават да учат думите му и да четат текстове. Аз защо знам какво е "ятаган" и това "Под иго" съм го чела без речник, без да се затруднявам? Ами защото преди това съм чела български народни приказки. И стихчета за деца на Елин Пелин. Сама. Значи можело. Ще кажете, ами те децата днес не четат. Именно, именно. Давам точно тази книга за пример, защото около нея наскоро се оформи полемика, но ако не разбират Вазов, значи не разбират и Славейков, не разбират и историята на българската литература, не могат да оценят поезията й. И това не само е загуба, това е загуба на цивилизационни умения. Като не разбират Славейков или Яворов ("защото аз съм птица устрелена" - what the f* is "устрелена"?), то какво разбират? Шекспир може би? Друг път. Както не може човек да не знае колко е 5х5, така и не може да не знае кога се казва "когото" и кога се пише пълен член. И двете се учат в началното училище. Не може да сме едни суший неандерталци, с елементарни пропуски дори в началното образование, просто не бива. Защото по тази логика губим от културната си памет ей това прекрасно стихотворение (понеже споменах Яворов): "Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!" Ами "зов" какво е? А "разлъка"? А "думам"? Разбирате за какво говора...
  3. Това се нарича "реграматизация" - промяната на правилната граматическа форма в неправилна по аналогия с нещо друго. Друг пример за реграматизация: "Добра вечер" - понеже "вечер" е в женски род, да се промени устойчивото словосъчетание. Да, ама не. Правилното е "Добър вечер". ("Добра вечер" беше обикновено позьорство, поизползваха го, поизползваха, пък спряха - българският език победи снобарщината , което в някакъв смисъл ме изпълва с доволство.) Защо е "реграматизация" (граматическа грешка, правена в опит за коригиране на "изключенията" в езика към някакво правило)? "Която" има една и съща форма и когато пояснява подлога, и когато пояснява допълнението. Но за мъжки род има две форми, едната, поясняваща подлог, другата - поясняваща допълнението. Няма как на основата на това, че формата за женски род е една, да се "насили" това и формата за мъжки род да бъде една, само защото много хора го бъркат. Единственото, което офциалната граматика до момента е признала, е дублетността на "комуто" с "на когото" - и двете са правилни граматично. Но не е отменяла "когото", "с когото", "за когото". Много хора днес пишат и "институций", но това не значи, че множествено число се образува с "й". Същото е и с други напоследък често срещани грешки, примрно бъркането кога да се ползва "негов" и "му", "му" и "си", "ваш" и "свой" и т.н. (И разбираемостта не е критерий, защото човек от едно ниво на познаване на език нататък би разбрал и когато му говори чужденец, с всичките там грешки, както и когато му говори все още бъркащо граматиката дете - защото ролята на езика е комуникация, програмирани сме винаги да се опитваме да разберем какво означава това, което ни казват, коригирайки, по пътя към смисъла, дребните неудобства). Това, че никой не си дава зор да го учи този български в началните класове на училището, не означава, че правилата са отпаднали, нито че трябва да отпаднат. Вярно е и че езиците се развиват и променят. Само че тази еволюция отнема стотици години. Не само двадесет-тридесет, за които населението е успяло да стане все по-неграмотно, а медиите лансират тази неграмотност, преповтаряйки я... ----- Пропуснах да го напиша в предишния постинг, защото се отклоняваше от съществения аргумент. "С който" бихме могли да кажем, ако допълнението е неодушевено: "ножът, с който режа салата". Синът обаче е одушевен.... Защо това е важно? Заради нещото, което се нарича "syntactic expectancy" - когато проследяваме дадено изречение, с всяка следваща дума, докато изграждаме смисъла му за себе си, очакваме каква би могла да бъде следващата. Напр. "и всичко потръгна като по мед и масло". Ако някой ви каже: "и всичко потръгна по мед....." вие очаквате "и масло". Не очаквате да каже например "мед и кашкавал". Така след "с който" се очаква неодушевено съществително. И точно както не бихме казали "ножът, с когото си режа салатата", така и не е правилно да казваме "синът, с който си пия кафето". Мен лично тази грешка ме бие в ушите точно толкова, колкото "ще отидеме да видиме" или "вдигнете вашия телефон" (вместо "вдигнете си телефона."). Или слагането на пълен член на всяка дума в мъжки род в изречението, защото човекът не се е постарал да се научи, че това се прави само с подлога....
  4. А това не бива да се случва, защото не бива тези, които са положили усилието да се научат къде се пише пълен член и кога нещо е допълнение, да бъдат омоважени заради тези, които са пропуснали трети клас, дори да са присъствали в него. Щото какво, едните са се минали да го научат, но майната им, това не е важно? Напротив, много е важно... И не те са в грешка.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...