k.jekov

Благодарение на нашата даденост да се докоснем до многообразието от съзнателни проявления, формирани чрез съвкупността от запазени и разпространяващи се масово признати трудове в човешката история, имаме рядката възможност да поработим върху обединяването на действителните науки, водени в логиката на съвременното знание, към различни обществено полезни трудови технологии и практики в познатия ни свят. Всичкология е термин, чрез който се цели да се разгледа мащабно действителна връзка за дейността и ролята на човек в съвременния научено-цивилизационен скок, в сравнително краткото време, в което е сформиран. Метанаучно дърво Първи действителен етап - теоретично развитие: ├─ Фундаментални науки │ ├── Формалнонаучни предмети │ └── Природонаучни предмети │ ├─ Акселерационни науки │ ├── Хуманитарнонаучни предмети │ └── Социалнонаучни предмети │ ├─ Специализирани науки │ └── Приложнонаучни предмети Втори действителен етап - практическа работа, реализация и производство: Приложно-икономически промишлени сектори ├── Добивен ├── Преработвателен ├── Обслужващ └── Интелектуален Настоящият труд е опит да се направи връзка между: — Цялата научна съвкупност по дисциплинарни направления; Към изследователската и съзидателната природа на човек; — Реалното действие, породено от знание в практиката; Към клъстерите, формиращи се чрез масово знание и масова реализация; — Персоналната функция на ума като феноменологичен процес; Към значението на човешкото съзнание, формиращо лична представа и вярвания за света; Всичкологията създава цялостна когнитивна база в имагинерната вселена и земната реалност. Тя представлява рефлексивно ниво на познание, което изследва: природата на науките; структурата и взаимодействието между научните дисциплини; обществено значимата логика на знанието към професионалните технологии и практики в икономиката. Първа структуроопределяща тема. Основни класове науки Ще изброим трите основни класа, а после ще разгледаме състава на техните дисциплинарни групи. I. КЛАС ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУКИ II. КЛАС АКСЕЛЕРАЦИОННИ НАУКИ III. КЛАС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ НАУКИ I. КЛАС НАУКИ - ФУНДАМЕНТАЛНИ В този първи клас попадат две дисциплинарни групи. Първа дисциплинарна група - Формалнонаучни предмети Втора дисциплинарна група - Природонаучни предмети Нека разгледаме първата дисциплинарна група. Формалнонаучни предмети — това е езикът на научното познание. Формалнонаучните предмети осигуряват универсалната символна и логическа рамка, чрез която всички останали науки описват, моделират и проверяват реалността чрез: -- Формална лингвистика, семантика и прагматика; -- Логика; -- Математика. Те предоставят: Символни езици като система от валидни правила за словесно описание и характеризиране на различни свойства, функции и качества на параметрите на явленията и предметите. Чрез лингвистика, семантика и прагматика се създава значение, смисъл и контекст в различни области и дейности от живота и заобикалящата среда. Математическият апарат служи за количествено, времево и пространствено моделиране на параметрите на явленията и предметите при различни условия. Така логически се организира валидна или невалидна структура на мисленето чрез формални системи за доказване и алгоритми за обработка на информация. Сега нека разгледаме втората дисциплинарна група. Природонаучни предмети — това са закономерностите на материалния свят, изследвани в обективната реалност чрез: -- Физика, включваща: Механика, Термодинамика, Молекулярна физика, Електродинамика, Оптика, Атомна и Ядрена физика, Квантова физика; -- Химия, включваща: Неорганична химия, Органична химия, Физикохимия, Аналитична химия, Геохимия, Биохимия и Радиохимия; -- Биология, включваща: Молекулярна биология, Генетика, Цитология, Морфология и Анатомия, Физиология, Екология, Еволюционна биология, Систематика, Микробиология, Ботаника и Зоология; -- Предмети за Земята, като География, Геология, Хидрология и Атмосферология; -- Предмети за космоса, като Астрономия, Астрофизика, Космология, Планетология, Астробиология, Астрохимия и Космическа медицина. II. КЛАС НАУКИ - АКСЕЛЕРАЦИОННИ В този втори клас също попадат две дисциплинарни групи. 1-ва дисциплинарна група - Хуманитарнонаучни предмети 2-ра дисциплинарна група - Социалнонаучни предмети 1-ва дисциплинарна група - Хуманитарнонаучни предмети Това са предмети за смисъла, културата и ценностите. Фокусират се върху интерпретацията на значението чрез предмети като: -- Философия; -- Филология; -- Литературознание; -- Изкуствознание; -- Религознание; -- Етика и естетика. 2-ра дисциплинарна група - Социалнонаучни предмети Изучават структурата на човешките взаимодействия. Изследват поведението, организациите и динамиката на обществото чрез предмети като: -- Психология; -- Социология; -- Икономика; -- Право; -- Политология; -- История. III. КЛАС НАУКИ - СПЕЦИАЛИЗИРАНИ Този клас науки се състои от една дисциплинарна група: — Приложнонаучни предмети Те осъществяват процеса на трансфер на знания и практики в промишлените и обществено значими икономически технологии като професионално избираеми предмети. Това са: -- Педагогически; -- Технически; -- Аграрни; -- Здравеопазващи; -- За сигурността и отбраната; -- Спортни; -- За изкуствата; -- Комуникационни и информационни. Педагогическите предмети представляват система от научни направления, които изследват закономерностите на възпитанието, обучението и образованието на човека през целия му живот. Основната цел е разработването на теории и практически методи за формиране на личността. Техническите предмети служат за проектиране, създаване, поддържане и експлоатиране на машини, технологии, структури и системи в полза на човечеството, например като електричество, транспортни средства, производствени машини, техника за бита. Аграрните предмети са обширна област, която изучава теоретичните и практическите аспекти на земеделието и управлението на природните ресурси за производството на храна, фуражи и суровини. Те съчетават биологични, икономически и инженерни дисциплини за оптимизиране на селскостопанското производство. Здравеопазващите предмети (често наричани медицински науки) обхващат широк спектър от теоретични и приложни дисциплини, насочени към поддържане, възстановяване и подобряване на човешкото здраве чрез превенция, диагностика и лечение. Предметите за сигурността и отбраната обхващат интердисциплинарни изследвания и обучение, насочени към защитата на националните интереси, държавния суверенитет и обществения ред. Спортните предмети са области, които разглеждат различните спортни дейности. Отговарят на въпроси като: Как човешкото тяло функционира по време на физически натоварвания? Как спортът и физическата активност влияят върху здравето, психиката и социалните отношения? Предметите за изкуствата обхващат творческите дейности, чрез които се изразяват идеи, емоции и естетически ценности. Комуникационните и информационните предмети са едни от най-динамичните, тъй като съчетават традиционните медии с модерните технологии за управление на данни и цифровата среда. Изброените дисциплини използват базата от знания от първите два класа науки (фундаментални и акцелерационни), като надграждат самите тях и формират професионални квалификации и практически умения. Тези приложнонаучни предмети са строго свързани с реални физически процеси в живота на човека. Осъществяват прехода от теория към материално-реална дейност и обратно: „знание ↔ действие“, „действие ↔ знание“. Приложните науки, като специализиран научен клон, служат за трансформацията на знанието на отделния човек в общата практика и обособяват новите знания, добити чрез нея. Практически те използват всички строго културни и професионални знания в бита и индустрията, като позволяват обратна връзка на индивидуалния човек с общата реалност и среда. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Втора тема Същинска част в специализираните приложни науки. Практическа работа, реализация и производство. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Втора тема Същинска част в специализираните приложни науки. Практическа работа, реализация и производство. Всички различни групи от научни дисциплини в ръцете на човек му дават възможност да извършва най-вече икономическа дейност, към която следва да се стреми, защото тя обхваща целия живот чрез индивидуално, национално и международно развитие. Знанието и научните резултати се реализират чрез следните приложно-икономически промишлени сектори: А) Добивна промишленост - Първичен сектор (Добив и суровини) Това са дейностите, свързани с прякото намиране и осигуряване на природни ресурси. Делят се на две групи: Полезни изкопаеми - вода, газ, нефт, руда и инертни материали. Биологични източници - селско, горско, рибно, насекомно и микробиологично стопанство. Б) Преработвателна промишленост - Вторичен сектор (Крайни продукти) Тук суровините се превръщат в готови продукти. Разделя се на две големи направления: Тежка промишленост Енергетика: производство на ток и топлинна енергия. Металургия: черна и цветна. Химическа промишленост: нефтохимия, производство на торове, пластмаси. Машиностроене: автомобилостроене, корабостроене, уредостроене. Производство на индустриални средства и уреди за експлоатация, предназначена за вторично индустриално производство. Производство на средства и уреди за крайна експлоатация в бита. Строителство: изграждане на сгради и инфраструктура. Лека промишленост Производство на стоки за бита Хранително-вкусова промишленост (ХВП). Текстилна и шивашка промишленост. Кожаро-обувна промишленост. Дървообработваща и мебелна промишленост. В) Обслужваща промишленост - Третичен сектор (Услуги) Дейности, които не произвеждат материален продукт, а обслужват хората и бизнеса. Транспорт и логистика: сухопътен, воден, въздушен. Търговия и финансови услуги: магазини, банки, застраховане. Туризъм и хотелиерство. Социални услуги: здравеопазване, образование, публична администрация и управление. Г) Интелектуална промишленост - Четвъртичен сектор (Съзнание) Въпреки че е представена последна в списъка като приложно-икономически промишлен сектор, тя е основна по значение. Тази промишленост обхваща: Формирането на интелект, обхващащ съзнание, психика и вярвания у човек за неговата жизнена, образователна и икономическа дейност като функция и роля в целта му за поддържане и продължаване на проявленията за пресътворяване и размножаване в многообразието от възможности и ограничения. Интелектът е най-значим, важен и желан фактор, заложен като върховна точка на развитие във висшия индивид, служещ за неговото дълготрайно оцеляване в биологичното размножаване и материалната среда. Родителите имат главната грижа за неговото първично формиране. Масовообществени образователни заведения служат за неговото вторично (основно, средно и висше академично) израстване. Социалните системи поемат целенасочената реализация на развития интелект от и чрез интелектуалната промишленост към останалите приложно-икономически промишлени сектори. Това описва част от реда на всичкологията и нейната цялостна структура. Така интелектуалната промишленост се поставя като начална и крайна точка на човешката дейност. Тя е функция, средство и цел като основен системен двигател или процесор за обработка на информация и включва осъзнатия човек в ролята на: Мислене; Възприятие за средата; Вярвания и стремежи; Обработка и интерпретация на информация; Вземане на решения; Създаване и използване на знания; Планиране и действие; Оценяване на резултати. В този смисъл човешкият ум може да бъде разглеждан като действителна информационно-преработваща система с продуктивен характер. Тази действителна способност лежи в основата на човешкото възприятие и: управлява технологичното развитие; определя човешкото поведение и икономическата активност; определя дейностите в ежедневието и бита. Интелектуалната промишленост е сектор, в който главно действие има процесът на запаметяване и използване на постулативни и изменящи се знания и условия – предмет и предпоставка за задоволяване на нуждите на човека. Човек работи с информация от заобикалящата го среда за: Всекидневни нужди и навици; Физическа дейност и работа; Научноизследователска дейност. Върховият момент е, когато човек достигне осъзнато до използване на своите подобряващи се знания и умения за: Проектиране и планиране; Изпълнение, реализация и производство. Поради своето естество интелектуалната промишленост е неразривно движещо звено при работа към основните три сектора – добивна, преработвателна и обслужваща промишленост. Тъй като в контекста на концепцията за всичкологията въпросният четвъртичен приложно-икономически промишлен сектор (интелектуалният) се нарежда на главно формиращо съзидателно мозъчно-процесуално ниво именно защото е същевременно волеви процес и биологична функция на човек, опериращ с научна информация и така реализиращ своите знания към физически умения в действителността. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Теми за допълнително развитие: Наукознание (история и развитие на науката) Епистемология (природа и граници на знанието) Методология на науката (изследователски методи) Наукометрия (оценка на научната дейност) Философия на науката (смисъл и валидност) Комплексна антропология (еволюция и социокултурна реализация) Наука за науката (системен анализ) Интердисциплинарност (взаимодействие и обмен между различни научни области) Интеграция на знания (обединяване на концепции, методи и резултати в цялостни системи) Икономическа реализация на науката (преобразуване на научното знание в технологии, производство и пазарна стойност) Научна релативизация в икономиката (влияние на научните открития върху икономическите модели и адаптацията им към променящата се реалност, иновативни подходи) Конкуренция в пазарния принцип на интелектуалната собственост (динамика и устойчивост на защитата, разпространението и усвояването на знания, иновативни методики и технологии)

Може ли някой да ми отговори нали според инструкциите за безопасност при работа с белина (и др. опасни препарати използвани в повечето домакинства) не е позволено тя да се изхвърля в канализацията почвата и водите а всички знаем че много хора директно изсипват разтворът в канализацията с цел дезинфекция и почистване кой не си върши работата нали някой трябва да контролира това? Каква е разликата между натриев хипохлорит (белина) и натриев дихлоризоцианурат (дихидрат) ? Нали активната съставка си остава хлорът имат ли научна обосновка да ме задължават да използвам натриев дихлоризоцианурат (дихидрат) вместо натриев хипохлорит? След като сме дезинфекцирали готварски съдове примерно с натриев хипохлорит от най-близкия магазин разтвора го дават от 5 до 10 % как да измием съдовете тоест как е най-ефективно да отстраним остатъците от опасния химикал с който сме ги дезинфекцирали преди това. До колкото разбрах това не е възможно напълно но как трябва да ги изплакнем за да намалим до минимум вредните агенти. Като стана дума за дезинфектанти които не са разрешени да се изхвърлят в канала почвата и водата има ли такива който можем безопасно да използваме без притеснение че необезвредени ще попаднат в нитратно уязвима зона при ниво на подземните води около 10 - 20 метра? Аз си мисля че йода е от тези дезинфектанти поправете ме ако греша!