Amazonski

Няколко пъти съм чел дискусии в западни форуми по въпроса и като чели най-много се налага, че България е третата най-стара държава в Европа, по обща дефиниция:

1. Сан Марино - 3-ти век.

2. Франция - 5-ти век.

3. България - 7-ми век.

Днес научих, че средната брутна работна заплата в Икономическия университет във Варна е 2061 лева. В най- бедните университети като ХТИ - наполовина. И това е средна заплата. В един университе има от библиотекарки, през секретарки до значителна администрация и технически персонал. Вероятно преподавателите и асистетите им взимат прилични пари. За Българският стандарт това е добре и това са пари за образование.

Така че за мен България е по-скоро европейска държава, с остатъчни проблеми за решаване и някой лоши национални черти за заглаждане. Като НДУ за превръщането в пълноценна европейска държава, бих поставил израждане на истинско правораздаване, а не гротеската която имаме в момента. Не случайно от ЕК постоянно ни натискат точно в тази посока.

Преди 6 часа, bulgaroid said:

Той е гениален

Можеше да спреш до тук. Човека мечтае да строи ракети и постига мечтата си. От ЮАР, през Канада до САЩ. Завършва точно това което е решил, че ще му помогне да постигне мечтата си. Намира иновативен начин начин да събере капитал и убеждава в него инвеститорите. Въобще старта на ПейПал е също много интересна история. Започва да търси пътища към космоса, като си обещава, че ще похарчи само половината от спечеленото от ПейПал (вместо да си купи яхта като олигарх и да си живее животеца), но не си удържа на обещанието и харчи повечето. В едно интервю за ТЕД преди години, разказа че първо е отишъл в Роскосмос с надеждата да работи с тях. Те му предложили такива цени че свят му се завило. Тогава се запитал: Добре де, какво има толкова в една ракета - мед, стомана, титан и т.н., защо да не можем да я направим аз и инженерите ми? И така започнало всичко...

Преди 9 часа, Last roman said:

абе добре е, че и НАСА му е ударила едно рамо.

Не само НАСА, но и обикновените американци, които вярват в бъдещето. Тесла например е спасена от борсата. Проекта е затънал, инженери напускат фирмата. Няма пари дори за заплати. Мерцедес-Бенц вадят малко пари и дават на Мъск, поне да си плати на хората. Не знам каква им е била мотивацията, но спасяват фирмата. И тогава Тесла става публична компания, борсата отваря и хората започват да купуват акции. Мъск не е вярвал че ще получи такава инжекция. Отделно как с действията си Мъск раздвижва всички. Мениджъра от GM, който стои зад създаването на Chevy Volt, не крие че се възхищава на Мъск. Дори Роскосмос заговориха да "бият Мъск в собствената му игра" и да създават ракети за многократно ползване и да гонят икономическа ефективност.

Преди 52 минути, Frujin Assen said:

Ето как изглежда съвременната война. И една огромна молба, престанете да се държите така, сякаш САЩ е община във Врачанска област.

Извинявай, но ти е голяма каша в главата. Така изглежда хаотична гражданска война, между хора без сериозно военно обучение, някой от тях зле образовани и/или говорещи различни езици. Ако тези се срещнат с професионална армия...

Не виждам защо да не използваме за пример САЩ. Във феникса смятахме, че съобразно стандарта на живот, разликата в заплатите на морски пехотинец и български войник е минимална - 20-30%. Останалото е условия на живот в базата, храна и т.н. Най-важното е обучението, а то зависи от подготвени сержанти  офицери.

Това че нямаме пари за железария какво общо има? Каква е логиката, защото сме нямали пари, да създаваме стадна армия от ходещи мишени и да крадем по 1-2 години от живота на младите? Освен това не е истина че нямаме пари за адекватни въоръжения. Пари има, но няма концепция за модерна сухопътна армия. За това милиардите изтичат към по-разпознаваеми и лесни проекти като самолетчета, корабчета и т.н.

Това че испанците имат проблеми при прехода е нормално. И немците са имали. Обаче всички сериозни армии се насочват към професионална служба, или смесен тип. Доста по-бедни от Испания държави, като Русия и Турция също увеличават дела на контрактниците. В Турция са 80 000 а в Русия твърдо се върви към професионализиране на армията. Дори в дадения за пример Израел, с неговата специфична ситуация, армията няма нищо общо с българската казарма. Първо е смесен тип като в Турция - професионалисти и наборници, второ наборниците служат толкова дълго, че практически са си професионалисти.

Подписвам се под всичко което си написал. Аз също съм изтъквал същите арументи, но по някаква причина за доста хора, това никак не са очевидини неща. И то за съвсем нормални хора, не пиша за изперкалите носталгици.

Много често се изтъква фалшивият аргумент, че професионалният войник не е патриот. Защо? Какво пречи да е патриот? И какво пречи патриота да получава от обществото средства за достойно съществуване? Много от морските пехотинци са там защото е семейна традиция, нищо че родителите им са милионери.

Мотивацията била по-важна от обучението, по три на нож и подобни небивалици. Първо, мотивацията и обучението не са свързани, второ необучен войник, спещу професионаист е пушечно месо. Вижда се болезнено ясно от всички съвременни конфликти. Взвод наборници попаднали в засада е равно на купчина пресни трупове. Взвод професионални войници попаднали в засада означава тежка битка, включая за тия от засадата. Примери не е да няма.

Освен което си написал за скъпото обучение отиващо навятъра има и нещо друго. Дори да дадеш кофа пари и да обучиш един танкист, мотострелковак, артилерист, не ги ли научиш да действат заедно това няма да е армия а сбирщайн. А да създадеш сработен батальон и бригада в една наборна армия - ами трудна работа. Да не кажа малко вероятна.

Иначе нещо като полкове национална гвардия по места е нещо много хубаво. По-леко въоръжени, хем резерв при война, хем да сложат по някой мускул уикенда и да посвалят шекембето, хем ще имаш организирана сила при природни бедствия, бунтове и т.н.. Хубаво ще е ако имат и някакви привилегии. Примерно предимство при кандидатстване за държавна работа, намалени здравни вноски, купони за храна(българско производство) - някакви такива работи. В американската национална гвардия има пилоти изтребители, които през седмицата са хирурзи.

On ‎12‎/‎2‎/‎2017 at 16:55, nik1 said:

Е вие сега, нали модата на популистите е да правим армия с  "казармен боб и калашници", армия за без пари..
"Боб и калашници" беше "откритието" на Фружина

Сарказмът ти е на място. Знам че е антиитуативно, но за нашите условия наборната армия ще е значително по-скъпа от професионалната. И на порядък по-неефективна. Безмислено е и чисто демогравски. В следващите няколко години, годните за служба донаборници, от мъжки пол и от българския етнос, няма да са достатъчни да попълват дори сегашната 30 000 армия.

On ‎12‎/‎3‎/‎2017 at 4:31, nik1 said:

На когото е харесало "Band of brothers" (то е трудно да не ти хареса, само вижте кои са режисьорите на епизодите), горещо препоръчвам "The Pacific".  Продължение е на "братята" и отново Том Ханкс е продуцент.

Преди 21 часа, Warlord said:

Амазоне, толкова епична история не бях чел от векове! Имаш таланта да напишеш съвременно продължение на Швейк

Хехе - мерси. Обаче извън такива приятни случки, казармата е едно наистина досадно, времеубиващо и изключително тягостно занимание. Поне такава беше в БА. В БНА чета че поне малко са постреляли. Храната в Карловската бригада беше прилична, не се оплаквам. Военните се ядваха, имаше и доста надъхани офицери. Фазаните бяха супер пичове - явно поне втората половина на 90-те подборката е била на ниво.

Иначе какво научих за година и половина в родната казарма:

1. Човек под стрес може да не ходи по голяма нужда в продължение а седмица. По едно време си помислих че съм отвикнал.

2. След цял ден методично удряне с кирка по 70-годишен бетон, зъбите на човек започват леко да омекват.

3. За да се подоготви един истински боец, способен да се справи с всяка армия, боецът е нужно да бъде натрениран в следните дисциплини: маджуниране на прозорци, базово дърводелство, стържене на плац с кюрек(права лопата), косене, лепене на балатум и непременно да изстреля 12 патрона от АКМС. Предполагама че е изчислено че 12 патрона е оптималното за създаване на инстинктивен стрелец - по-малко е много малко, повече - ще претренира боеца.

4. Яка сервитьорка от квартална кръчма, може да помогне на 80 килограмов, маринован с джин боец, да се покатери на 1.80 м висока ограда. Обаче ако никой не поеме боеца от другата страна и боеца се преметне с лицето надолу - тогава боли. Много боли.

5. Казармените приятелства траят до уволджака и нито ден повече.

Цитирай

Стасо, ти ли си това, да те... или само си прекопирал това от статуса му??? :))))

Кой е тоя Стасо? Това е мое, втората част от трилогията "трънлив е пътят". За пръв път е побликувано в е-бане.нет със същият ник с който съм и тук. Ако някой смотаняк го е изкопирал и представил за свое - да е жив и здрав.

"Как тихичко си капеха листата" ми беше любимата. Само че ние я пеехме по-хубаво - оригинала има малко хомо звучене. По този повод да обогатя/оцапам и аз темета с една казармена история. Пускал съм я и друг път, но не тук. Историята е лекинко поукрасена, но е базирана на съвсем истинска случка и подробности:

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всико, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали?
 

Ще използват интелигентността на гарваните, за да събрат фасовете от големите радове: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-4975664/Startup-teaches-CROWS-collecti-cigarette-butts.html

On ‎11‎/‎22‎/‎2017 at 9:58, Малоум 2 said:

Е, момичето може да има хубави скрити черти!

Вероятно само една и седи на нея. Между победителката и красивата подгласничка от Бургас зее генетична пропаст. Освен това бургазлийката си прилича на типично българско момиче. Много се дразня, когато за мис България избират някакви които повече приличат на немкини, или скандинавки.

Ето една красива българка сепечелила честно конкурс за красота (Лаура Чуканов мис Юта за 2009-та и 3-то място на мис САЩ)

На мен тези додекахедрони ми приличат на съвременните зарчета. За това и различните отвори. Би обяснило и голямото им разпространение.

Преди 2 часа, Du6ko said:

Как Великобритания извърши най-големия геноцид в човешката история?

Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците.  Бенглският глад е 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. 

И за глада в Ирландия, кажи и за глада в Ирландия! Там половината население измира, или емигрира. И да не забравим за Бурите и първите концентрационни лагери! Да не започвам пък за Алжир...

Малко ми убягва защо си пуснал тези неща в темата за двата поредни Гладомора в Украйна и Русия? Ако трябва да спекулирам, в безкрайната си мъдрост си решил че отвратителните неща извършвани през човешката исторя се зануляват, ако поне малко си приличат? Броим ги за нещо лошо, само ако са изключителни? Нещо като шизофренична вариация на прецедентите в англосаксонското право? 

Ама да не ти слагам мисли в главата, сигурен съм че имаш добър отговор.

Преди 18 часа, resavsky said:

Смъртта на 5 човека на трагедия смъртта на 500 000 е статистика.Стара истина.Никой не знае точната бройка.Само в най страштага 1936 година има поне 300 000 смъртни присъди.Отделно си има разкулачване,голодомора и какво ли още не.По времето на депортациите на народите по времето на ВСВ един господ знае колко народ е убит.Просто няма статистика.А ако под репресираните се имат предвид и тези от лагерите /които не са само в Сибир между другото/ цифрата става наистина ужасяваща.Всъщност от всички сталински репресии по мое скромно мнение най страшно е разкулачването което връща селското стопанство на страната във времето отпреди Петър Първи.

Разкулачването не беше ли на поне два етапа. В смисъл, след първото отново се намират хора, които са умни и работливи и започват да се замогват, а болшевиките не търпят умни и работливи и разколачават и втората партида. След това реално в СССР нямаш право да притежаваш дори малко парче земя за лични нужди, или домашно животновъдство. Отнемат се всякакъв стимул за живот на хората. Доколкото знам, прекалената употреба на алкохол, стартира тогава.

Също да не забравяме, че дефакто се завръща и крепостничеството. Документите на хората са се пазели при управителят на колхоза. За да напуснеш селото, дори за тривиално пътуване при роднини е трябвало да получиш от него писмено разрешение и да ти даде документите.

Реално се връщат практиката при Екатерина, когато дворянството е определяло кой от крепстните, може да напусне, за да отиде да учи в гимазия, или университет. Само дето на мястото на дворянина е болшевишки чесън. Ама резултата е същият, с добавената стойност че сега селяните нямат стимул и да работят. Дори за разлика от времената на Столипин при Николай, селяните дори нямат опция да ги оземлят със земя в Сибир и да ги освободят от крепостничество. В Сибир се е ходело по други причини...

Когато хората са се отоплявали само на твърдо гориво, гъстотата на населението в градовете е била много по-ниска отколкото сега. С изключение центъра, ама той колко е? Даже няма нужда да се връщаме толкова назад. Като бях дете, Захарна Фабрика беше цялата от еднофамилни къщички с дворове. Имаше само три панелени блока. Дори всички да са били на кюмбета, няма как да се изтровят един друг.

Проблема е когато кюмбетата са едно над друго (образно казано). За това в Париж забраниха използването на камините - целогодишно.

На другият край на спектъра е Ню Йорк. Всичко е на ток и газ и дори в Манхатън въздуха си е кристален, а не е като да няма движение. Явно автомобилите (стига да са нови и да не са дизелови) не замърсяват до степен да предизвикат смог.

Не успях да изчета цялата тема и се извинявам ако вече е споменаван и този аспект, че американският външен дълг е стока. Като всяка стока се подчинява на търсенето и предлагането. За това държави и финансови организации инвестират в американски дълг - защото САЩ си плащат лихвите и дългът е доходоносен. Освен това е обезпечен от най голямата и диверсифицирана икономика на планетата. Тоест - сравнително сигурна и доходоносна инвестиция за доста банки. Това за търсенето. Предлагането пък се контролира от Конгреса. Обще взето колкото "пуснат на пазара" толкова и ще продадат до определени граници, след това цената на длга ще започне да пада.

Колкото до статията от която е тръгнала темата, доколкото издържах да прочета от нея, е леко...как да кажа...параолимпийска.

А как седят нещата извън големите градове? Защото и там живеят хора. Имам предвид че голяма част от къщите в някой села са подредени непосредствено до първокласен път. Път където трафика е сериозен и въпреки ограниченията на скоростта в населено място, колите си хвърчат с 90 км/ч. В тези къщи хората не се ли тровят от въглеродният оксид и серните съединения изхвърляни от колите?

Fenix освен за съвременни конфликти, се надявам да е и място за обсъждане на съвременно и историческо въоръжение и тактики. В момента "железарските" раздели са най-активни след раздела за съвременни конфликти. Просто в БС за съжаление, обявиха и съвменното въоръжение за persona non grata, което поне за мен не остави много избор. Всеки с интересите си. Радостното е че чат-пат прелитат хора, които пишеха в "златните" времена на БС.

Ако някой се интересува от неща които режат, стрелят, летят, плуват или гърмят, може да намери нещо интересно и при нас.