Agenor

Да, но този поврат не е като другите. Тук не става въпрос за смяна на ляво с дясно управление, без да се променя системата, в рамките на която те функционират. Това което е случва е замяната на светско с ислямистко управление. Ердоган методично разрушава фундамента на светската държава и го заменя с ислямизъм и неоосманизъм. Нищо проевропейско няма тук. Като илюстрация на това нека да видим кой в света поздравява Ердоган за постигнатата с насилие и манипулации победа на референдума. Ако се изключи подкрепата под някаква форма, която се получи от Москва и Вашингтон, ето кои са тези, които приветстват резултата (кажи ми кой те подкрепя и аз ще ти кажа какъв си!): - Правителствата на Катар и Бахрейн (деспотични ислямски монархии), Ирак (може би за да не влошава и без това обтегнатите си отношения с Турция), палестинците в лицето на президента Махмуд Абас и отделно движението Хамас; - Мюсолманските братя в Египет (естествено, те са идеологическите близнаци на Ердоган) и някои други други ислямски движения в Северна Африка; - Различни ислямистки групировки в Сирия като Ахрар ал-Шам (изцяло протурска групировка), Хаят Тахрир ал-Шам (която е част от Джабхат Фатах ал-Шам, бившият фронт ал-Нусра, произлизащ директно от ал-Кайда), Джаиш ал-Ислям (подкрепяни от Саудитска Арабия). Възможно е през последните часове или дни да са се получили още поздравления от различни мюсюлмански страни и формации. Къде е обаче подкрепата на десните партии по света за десноцентристката АКР? Къде е подкрепата на европейските държави за проевропейската (?!) турска управляваща партия? Повратът, който коментираме, не се ограничава само с това. Смяната на светско с ислямистко управление неизбежно означава приключване с демокрацията. Ако държавата е светска, тя може да е демократична, може и да не е. Но една демократична държава може да е само светска. Няма такова нещо като "демократичен ислямизъм". Нито пък Османската империя, която е в сънищата на Ердоган, има нещо общо с демокрацията. А и самият той отдавна е изразил своята позиция по въпроса. Още когато беше кмет на Истанбул, Ердоган сравни демокрацията с автобус, който трябва да отведе турците и Турция до желаната от тях спирка. Стигнат ли до нея, следва ... слизане. Управлението на Ердоган наистина може да се обобщи с това изречение. Отначало някакво подобие на демократични реформи (на повърхността), но паралелно с това овладяване на цялата власт в държавата и постепенното ликвидиране на нейните светски устои. Процесът на "слизане от автобуса" стана съвсем явен с бруталното потушаване на протестите в парка "Гези", ускори се още повече с репресиите срещу кюрдите, чистките след преврата и сега с този злополучен за Турция референдум може да се смята за приключен. Автобусът на демокрацията замина. Турция остана в клещите на един брутален диктаторски режим.

Ако армията беше сериозен опонент, отдавна да е извършила преврат - истински преврат, а не този, който Ердоган си инспирира, за да си постели пътя към султаната. Турската армия вече не е това, което беше. Старите кемалистки кадри са в голямата си част уволнени, тези които може да не приемат новия курс са на практика безсилни. Висшите командни постове са заети от хора, лоялни на Ердоган, включително откровени ислямисти. Не виждам как откъм армията може да дойде някаква съпротива срещу Ердоган. Съгласен съм, че турското общество е много сериозно разделено, но за съжаление противниците на режима не разполагат с ресурси, за да могат ефективно да му се противопоставят. Опозиционни медии на практика вече няма, в страна цари атмосфера на страх и всеки, който се опълчи срещу султана рискува да си навлече огромни неприятности, включително арест, съд и издевателства. Освен това тези сили са не по-малко разделени помежду си. Кемалисти и гюленисти се подозират и мразят взаимно, ортодоксалните сунити изпитват враждебност към алевитите, кюрдите не са видели нищо добро нито от Ататюрк, нито от Гюлен и за тях не се са по-добри от Ердоган. Разломните линии са твърде много и по парадоксален начин това може да закрепи режима; Ердоган безспорно е майстор в насъскването на едни хора срещу други и със сигурност ще продължи да разиграва тази карта. Но от особено значение е и един фактор, който не може да не се вземе под внимание, а именно това че режимът на Ердоган има широка подкрепа сред населението. Зад него стоят милиони турци (а и немалко кюрди!) с консервативни ислямски разбирания, особено в Анадола. Модерна светска европейска Турция просто не се вмества в техния светоглед. Тази подкрепа няма да ерозира лесно и бързо. Икономическите трудности могат да изиграят роля в това отношение, но аз не очаквам внезапен срив в скоро време, а по-скоро забавяне на растежа и изпадане в стагнация. Това сигурно ще повиши напрежението, но не достатъчно за да разклати сериозно режима. Според мен единствената надежда за промяна в Турция е евентуална външна помощ за противниците на Ердоган, но точно това е много малко вероятно да се случи.

Съгласен съм, че става въпрос за възстановяване на Османската империя под някаква форма и тук няма никаква политика. Доктрината на неоосманистите я знаем - те разглеждат всички територии, някога владени от империята, като турска зона на влияние. Можем да очакваме, че турското настъпление в България(което тече от години) ще се засили още повече по всички направления - икономическо, политическо, културно, демографско и т.н. Можем да очакваме и сериозно активизиране на петата колона на Анкара вътре в страната и все по-засилени призиви за "стратегическо сътрудничество" между България и Турция. За мен от най-голямо значение е дали нашият управляващ елит си е извлякъл поуки от нашата история от края на ХІV век. Всички знаем колко разединена е била тогава нашата държава, как българи са враждували с българи и накрая всички вкупом са станали лесна плячка за османците. Днес нашето общество пак е разединено и пак сме се наострили едни срещу други. Необходима е консолидация и ясна стратегия за противодействие на заплахата, иначе бъдещето се очертава доста мрачно ...