Да, но този поврат не е като другите. Тук не става въпрос за смяна на ляво с дясно управление, без да се променя системата, в рамките на която те функционират. Това което е случва е замяната на светско с ислямистко управление. Ердоган методично разрушава фундамента на светската държава и го заменя с ислямизъм и неоосманизъм. Нищо проевропейско няма тук.
Като илюстрация на това нека да видим кой в света поздравява Ердоган за постигнатата с насилие и манипулации победа на референдума. Ако се изключи подкрепата под някаква форма, която се получи от Москва и Вашингтон, ето кои са тези, които приветстват резултата (кажи ми кой те подкрепя и аз ще ти кажа какъв си!):
- Правителствата на Катар и Бахрейн (деспотични ислямски монархии), Ирак (може би за да не влошава и без това обтегнатите си отношения с Турция), палестинците в лицето на президента Махмуд Абас и отделно движението Хамас;
- Мюсолманските братя в Египет (естествено, те са идеологическите близнаци на Ердоган) и някои други други ислямски движения в Северна Африка;
- Различни ислямистки групировки в Сирия като Ахрар ал-Шам (изцяло протурска групировка), Хаят Тахрир ал-Шам (която е част от Джабхат Фатах ал-Шам, бившият фронт ал-Нусра, произлизащ директно от ал-Кайда), Джаиш ал-Ислям (подкрепяни от Саудитска Арабия).
Възможно е през последните часове или дни да са се получили още поздравления от различни мюсюлмански страни и формации. Къде е обаче подкрепата на десните партии по света за десноцентристката АКР? Къде е подкрепата на европейските държави за проевропейската (?!) турска управляваща партия?
Повратът, който коментираме, не се ограничава само с това. Смяната на светско с ислямистко управление неизбежно означава приключване с демокрацията. Ако държавата е светска, тя може да е демократична, може и да не е. Но една демократична държава може да е само светска. Няма такова нещо като "демократичен ислямизъм". Нито пък Османската империя, която е в сънищата на Ердоган, има нещо общо с демокрацията. А и самият той отдавна е изразил своята позиция по въпроса. Още когато беше кмет на Истанбул, Ердоган сравни демокрацията с автобус, който трябва да отведе турците и Турция до желаната от тях спирка. Стигнат ли до нея, следва ... слизане. Управлението на Ердоган наистина може да се обобщи с това изречение. Отначало някакво подобие на демократични реформи (на повърхността), но паралелно с това овладяване на цялата власт в държавата и постепенното ликвидиране на нейните светски устои. Процесът на "слизане от автобуса" стана съвсем явен с бруталното потушаване на протестите в парка "Гези", ускори се още повече с репресиите срещу кюрдите, чистките след преврата и сега с този злополучен за Турция референдум може да се смята за приключен. Автобусът на демокрацията замина. Турция остана в клещите на един брутален диктаторски режим.