Шпага

Сканер, след като в подвижната система валът си е такъв - усукан - по природа, за какви "временни неравновесни положения" става дума в следващия ти постинг?

Това вече гоо бистрихме в темата с валовете. Защо пак се повтаряш? Защо това трябва да е парадокс? Силата се изолзва примерно да държи два обекта на дистанция в равновесие. Тоест ако единият излезе от равновесие, се появява сила която да го придърпа обратно, или да придърпа другият. Ако обаче сигналът свързан с промяната в позицията се движи с крайна скорост, може докато настане време за реакция, обектът да е дошъл в равновесното положение. Тогава сила не е нужна. Е, това е ситуацията с усуканият вал. Крайната скорост на сигнала позволява временни неравновесни положения за време по-

Може и да си прав. Обърках се вече с тези "скъсявания"

Убедително ли? Достатъчно е да заменим скоростта на светлината със скорост на фотон и постулатът С = константа ще изгуби смисъла си

Ти и Сканер вече подкарахте по метода "А вие защо биете негрите?"

Приемаме системата на Земята за неподвижна, а тази на Пърсъвиърънс за подвижна. Нали скъсяването на дължините става в подвижната система.

Въпроси: С колко от земна гледна точка се е скъсило разстоянието до Марс при пътуването на Пърсъвиърънс? И каква е - количествено - е разликата между това скъсяване и скъсяването, /установено?/ при пътуването на Кюриосити?

Но нали няма експеримент, който пряко да доказва, че дължините са скъсени. За една сто и петнайсет годишна теория само косвени "доказателства" вече не са достатъчни. А откъде се взема усилието, което движението упражнява, за да скъсява по различен начин дължините във всички отправни системи с изключение на приетата за неподвижна? Питам аз

Е, в това е проблемът - дали "законите, които предлага теорията" са правилни. Защото какъв е смисълът да се прилага "правилно" нещо, което не е правилно? Твърдението, че дължините на обектите в подвижната система са реално скъсени в сравнение с дължините на същите обекти в неподвижната система, е меко казано неубедително.

Дали? Дали е наказание, или награда? Виждаш как при "взет ум" човек започва да се изживява като гений... което очевидно го прави щастлив

Да, но в абсолютното пространство-време абсолютно всички събития всъщност са се случили... като дори не можем да кажем, че вече са се случили, защото понятието "вече" все пак означава, че е имало време, в което събитията все още не са се били случили, а те - събитията - винаги са случили се

Според мен: В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

От това, което си написал, може да се направи един-единствен извод - а именно, че все пак съществува система, в която светлината е неподвижна, и че тази система всъщност е на самото пространство-време

Слабостта на това обяснение е, че между две относително движещи се системи не може да се употребява израза "в същото това време". Няма едно и също време, няма едновременност между двете системи. Това имах предвид и в предишния си постинг. П.П. Аз също нямам претенции на "голям разбирач". И също приемам всякаква основателна критика.

Мисля, че според СТО това е невъзможно. Но нека изчакаме Сканер да си каже тежката дума