Но ето и едно противоположно становище :
"Нов модел предполага, че тъмната материя и тъмната енергия може да не са реални обекти, а ефекти от променящи се физически константи. Новият подход обяснява без екзотична материя въртенето на галактиките, а също и свръхновите, галактическите клъстери и космическия микровълнов фон. Но предизвикателствата остават: галактиките са сложни и все още няма преки доказателства, които да показват, че фундаменталните константи наистина варират.
Най-озадачаващите загадки на Вселената - тъмната материя и тъмната енергия, които заедно уж представляват 95% от всичко съществуващо - могат да бъдат обяснени без да се прибягва до невидими частици или сили. Това твърди изследване на физик от Университета в Отава.
Изследването на Раджендра Гупта (Rajendra Gupta), публикувано в списанието Galaxies, предполага, че това, което астрономите приписват на невидимата тъмна материя в продължение на близо век, може вместо това да е резултат от отслабването на фундаменталните сили на природата с разширяването на Вселената. Ако е вярно, това може да означава, че учените са търсили частици, които не са необходими за обяснение на данните.
Тъмната материя е предложена за първи път през 30-те години на миналия век, когато астрономите забелязват, че галактиките се въртят твърде бързо. Външните им краища би трябвало да се разпръскват, ако се вземе предвид само видимата материя, но те се държат заедно, сякаш са схванати от невидимо гравитационно лепило. Тъмната енергия се появява през 90-те години на миналия век, когато наблюденията показват, че разширяването на Вселената се ускорява. Заедно тези мистериозни компоненти сега доминират в космологичните модели - тъмната енергия е приблизително 68% от Вселената, а тъмната материя - 27%. Нормалната материя представлява едва 5%.
Моделът на Гупта ги интерпретира по нов начин като странични ефекти от еволюиращите константи.
Когато константите всъщност не са константи
В основата на това алтернативно обяснение се крие една радикална идея: скоростта на светлината, гравитационната константа и други основни стойности на физиката всъщност не са постоянни, а еволюират с разширяването на Вселената.
Когато Гупта включва тези "съвместно вариращи (ковариращи) константи на взаимодействията" (covarying coupling constants или ССС) в уравненията на Айнщайн , които описват космическото разширение, се появяват членове на уравненията, които се държат математически идентично с тъмната материя и тъмната енергия. Изследователят ги нарича "алфа-материя" и "алфа-енергия", кръстени на параметъра, който определя как се променят константите.
Ето тук започва да става интересно въртенето на галактиките. В региони с висока концентрация на обикновена материя, като центъра на галактиката, алфа параметърът клони към нула, което означава, че важи само нормалната физика. Но във външните, по-малко плътни региони на галактиките, алфа се увеличава и ефектите на алфа-материята стават ясно изразени. Това създава допълнително гравитационно привличане, което имитира действието на тъмната материя, карайки външните звезди да се движат по-бързо, отколкото предвиждат само законите на Нютон.
Гупта тества тази теоретична рамка спрямо ротационни криви от базата данни SPARC, която съдържа висококачествени измервания на 175 галактики. За всяка галактика моделът изисква определяне само на един параметър: "плътност на изключване", където се осъществява преходът от доминиране на нормалната материя към влияние на алфа-материята.
Спирална галактика NGC 3198. Физиците отдавна смятат, че Вселената е частично съставена от тъмна материя и тъмна енергия. Възможно ли е всичко това да е илюзия? Кредит: Wikimedia Commons
Тестване върху реални галактики..."
и т. н.
https://nauka.offnews.bg/kosmos/tamnata-materia-i-tamnata-energia-mozhe-da-sa-iliuzii-sazdadeni-ot-va-202385.html