Шпага

Дайте линк към някое по-ясно описание на експеримента с "водния" телескоп на Ейри

За съжаление си прав. Но нека поне да напомним казуса: Потребител 3434 4928 мнения Пол:Мъж Потребител Публикува Понеделник в 15:06 (edited) Айде да задълбоча още малко мистерията Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му. В сист

Сканер, кажи вече: ЗАЩО резултатът е такъв???

Брайън Грийн е страхотен популяризатор на теоретичната физика, но при такава дейност е неизбежно да бъдат опростявани някои особено сложни въпроси. Аз до съвсем скоро приемах едва ли не буквално всичко, което чета в неговите книги. Тази сутрин обаче по повод последния постинг тук намерих това: Диаграмите на Файнман « Бръсначът на Окам Все още не съм го прочела внимателно, но може би ще е полезно за доизясняване на въпроса с "всички възможни пътища".

След като от първостепенно значение за достоверността на физичните теории се счита именно експериментът, значи все пак основната им цел е тази -- "да кажат нещо за реалността". Наблюдения, експерименти... и въз основа на тях философски спорове и разсъждения, които полека-лека се сдобиват със съответните математически "костюмчета" Впрочем, ярък пример за превес на философията в научни спорове е прословутата Първа Солвеевска конференция. Тогава девизът "Мълчи и смятай" май не е бил на особена почит...

Ами щом се държат като вълна, значи са вълна Така че защо да не приемем, че светлината е поток от фотонни вълни или да речем "микровълни"? Защо да не приемем че и другите частици -- протоните, неутроните... -- също са микровълни, които просто сме свикнали да наричаме "частици"? Ето, вижте например какво казва тук -- http://archive.li/zTOzy -- Франк Уилчек в точка 3: "Първичността на квантовите полета." ... ... ... В квантовата теория на полето частиците не са първичната реалност. По-скоро, според изискванията на относителността и локалността, полетата са първичната реално

1. Всъщност относителната скорост е единственото, което има значение - и по-точно, съпоставянето на скоростите спрямо източника в две отделни системи. 2. Това, че върха на телескопа е винаги допрян до звездата, съвсем не означава, че винаги ще виждаш звездата през него. Земята не е инерциална при орбиталното си движение.

Според мен, наблюдателят ще вижда звездата през телескопа при две условия: 1. Ако взима под внимание скоростите, с които се движи в кръг спрямо звездата. 2. Ако постоянно "нагласява" телескопа под такъв наклон, какъвто по начало е характерен за координатната система, в която се намира в дадения момент. П.П. Координатната система ще се сменя постоянно именно поради кръговото движение. Но ако системата е инерциална, наклонът на светлината в тази система винаги ще е един и същ. Затова, ако двама наблюдатели се движат с различни скорости спрямо звездата, наклоните, под които ще

Странно е как тази теория толкова дълго е доминирала във физиката, след като не е способна да обясни такова съществено явление каквото е аберацията!

Значи трябва да се извиним на Младенов

Младенов, ако направим аналогия с денонощната аберация, не става ли очевидно, че именно движението -- в случая въртенето на Земята около оста й -- е причина за аберацията. Според теб как по друг начин може да се обясни фактът, че тази аберация е най-голяма на екватора и нулева на полюсите?