Шпага

Просто не ви пука дали има богове, или не. Тоест, не антитеизъм, а непукизъм. Бравос

Но за да умре щастлив, значи в живота си е бил нещастен. Нещо от типа "Уф, отървах се"

Което означава, че - според теб - светът е детерминиран. А в другата тема твърдеше обратното Пояснявам: Случайностите са винаги в условно наклонение - може би "да", може би "не"

Претенциите може и да са основателни Например ако някога - в необозримото бъдеще - се докаже, че Бог е именно онази повсеместна и толкова НЕпонятна за физиците Тъмна енергия

Ами да Но ставаше дума за казаното от теб: Е, защо считаш, че е безсмислица? По принцип доказването, че нещо -- в случая Бог -- не съществува, е напълно възможно. Доказваш съществуването на друго нещо, което изключва съществуването на първото -- т.е. на Бог -- и така всъщност доказваш, че първото -- т. е. Бог -- не съществува. А това, че науката все още не е достигнала до този етап на познание, съвсем не означава, че никога няма да го достигне. Накратко казано: Липсата на нещо се доказва чрез наличието на друго нещо, което изключва съществуването на първото.

Зависи от гледната точка. Може би непрекъснато се сблъскваме с доказателства, че няма Бог, но засега не ги "забелязваме". Или обратното: Напълно е възможно ние непрекъснато да получаваме доказателства за съществуването на Бог, но да не ги осмисляме. Все едно да сочиш многоцветната дъга в небето на някой слепец...

Като стана дума за вероятности, въпросът е дали те са присъщи на реалността, или са само наш субективен "конструкт" - интелигентен начин чрез статистиката да редуцираме обхвата на собственото си НЕзнание Например, правим научна прогноза за вероятността да се случи събитието Х и стигаме до извода, че тази вероятност е 70%. После събитието се случва и... ? Тогава не се ли оказва, че вероятността да се случи винаги е била точно 100%, а вероятността да не се случи - точно 0% Което всъщност обезсмисля самото понятие "вероятност". Може би през всяка секунда, при реализирането на цялата съвкупност от събития в тъй нареченото "сега", ние получаваме категорични доказателства за непреодолимата предопределеност на всичко в тази Вселена, но някак си не искаме да повярваме в тази предопределеност. Не искаме да се лишаваме от най-ценната ни илюзия - че сме същества със свободна воля, а не някакви си марионетки в собствения ни живот.

За съжаление вярата не подлежи на управлениеРешаваш да вярваш в нещо и хоп - започваш да вярваш. Е, не се получава така. А колко хубаво би било, ако можехме да си избираме в какво да вярваме и в какво да не вярваме...

При това положение Теорията на относителността е най-категоричният поддръжник на детерминизма, защото в пространство-времето случайностите са напълно изключени

Може, например сложните организми, се влияят от множество фактори с еднаква степен на влияние на крайния резултат. Например храна, фактор за продължителност на живота, еко условия също фактор за продължителност на живота, устойчивост на заразни заболявания, също фактор, и т.н както виждаш все фактори които влияят в еднаква степен за крайният резултат продължителност на живота. ☺ Всички тези фактори влияят еднакво, за продължителност на живота на даден организъм, така че не може да се установи еднозначно дали даден организъм е увреден до смърт, от някой от изброените фактори, и неговата смърт не е съвкупност от тези фактори. Та ако елементарните частици са подобни на организмите, чувствителни като тях от множество фактори, определящи крайното им поведение, нищо чудно да се забелязва спорадично поведение на крайните им състояния. Явно представите ни за пълна, тоест абсолютна еднаквост са напълно различни

Да, сътворението на света - да речем, Големия взрив - от една страна оборва детерминизма. Но от друга страна е и неговият създател/ПРАОТЕЦ. След ГВ вече нищо не е случайно - всичко произтича от него. Или изисква велик промисъл, принципно изключващ всякакви случайности

Не те разбрах Но ако си представим, че бихме могли да правим една след друга свръхдетайлни моментни снимки на съответния полеви участък, при съпоставянето им непременно бихме открили причинно-следствените връзки в промяната на вакуумното "бълбукане". Така че Малоум в крайна сметка е прав - проблемите ни с НЕустановяването на детерминизма се дължат на принципно НЕсъвършените ни веществени прибори, в конкретния пример снимачни

Звучи логично. Но всъщност не е възможно множество фактори да влияят в напълно еднаква степен на какъвто и да било резултат

Тоест, случайността в случая се състои в това, че няма причина, поради която времето за полуразпад да е А, а не В. Или по-общо казано: "псевдослучайностите" винаги са следствие на някаква причина, докато истинските случайности всъщност са безпричинни, така ли?

Да. Например ако говорим за "сбъркването" на някой педофил - никакво прощаване. Пълно зачеркване!