Lion Queen

Е това тук ме озадачи И ъъ какъв е критерият за съзнателен? Според това тук следва интуицията да е наравно с отделянето на да речем...адреналин и разшряването на кръвоносните съдове при жега...примерно...

Поради фактът, че една хубава тема отиде на кино, и то на кофти филм, поради склонността на потребителите да се отплесват в мистика и да си говорят за неща, които не са формулирани съобразно "форум философия" (щото философия не е да си говорим за всичко, което ни вълнува ама не е наука, запомнете това)отварям тази тема. В нея ще помествате всичкия си мистичен опит, какъвто и да е той и ще го обсъждаме. Приятно писане.

добре, добре. Ясно. Ще преместя тези мнения в новата рубрика "мистични феномени" и така ще можем да приемем, че Блаватска и Иеова са авторитети. Няма да ви питам дали сте съгласни. Тази тема ще я оставя за пример пред поколенията след нас как не бива да се развива една тема относно карма, прераждането и прочие източни понятия.

Ще взема да направя опит да обясня как едно нещо добива своето "място в науката". Първо то трябва да е проблемно. Проблемно за оцеляването на човека. Второ то трябва да е видимо и осезаемо за всички хора и да може да се изследва от ексимос, индианец, англичанин и шоп, след съответното обучение. Науките изследват света, който хората споделят. НАуката отговаря на въпроса КАК, а не на въпроса ЗАЩО Науката не приема нищо на вяра. Всяка теория е отворена за преразглеждане и то става чрез опит със света на хората и от хората. Няма окончателна теория в науката, а освен това теориите са вързани с практиката като дупе и гащи. За това да вярваш в науката е тъпо. Трябва да се гледат потвържденията на теорията. И възможните проблемни полета. Но това няма общо с ползите. Те са очевидни. Наука са правели още преди хилядолетия, но са пазели теорията скрита сред разни мистични тинтири-минтирита, за да изкарват ползи от знанията си. Сега науката е масово достъпна, радвай се народе Въпреки, че всъщност качественото знание пак струва доста пари...И така, за да стане нещо обект на научно питане и теоретизиране, то трябва да е достъпно за всички хора по земята, трябва да интересува тези хора, да е важно за съществуването им - да речемв за здравето, живота им, миналото на предците им, качеството на храната, бирата, парното, енергията, с която си светят, скоростта на лаптопа им. Трябва да знае как се движат небесните тела, за да се прецени влиянието им върху планетата на която е струпано човечеството, да оцени излъчванията от Космоса, да преброи звездите и евентуалната възможност "да паднат" върху Земята. Науката не пита защо има звезди, вода, камъни и хора със съзнания. Тя всима всички тези неща за свои обекти, когато трябва да реши проблем на ХОРАТА. А хората нон стоп си имат проблеми със света Науката няма отношение към християнските добродетели като да ги отрича и утвърждава. Науката, обаче е такава, че може да обслужва и хора с мюсюлмански добродетели, с даоистки добродетели, без добродетели, с много пороци, евентуално би обслужвала и елфи, вампири и всяко същество със сходен на човека интелект! За това се казва понякога, чче тя претендира за универсализъм. Някои научни дисциплини като културология, социология, културна психология, етноглафия, се занимават с изследването на разни културни феномени като "моралните добродетели". Те изследват как хората формират своя морал в различни условия - географски, икономически, исторически и пр. Изследват възникването на течения, релгигии, причините за тяхното формиране в древността и днес. Анализират качествено, количествено, систематизират, обхващат различни епохи, различни области от знанието, за да разберат един и същ феномен. Например феноменът "морал" Това всъщност говори, че науката не взема страната на ничий морал, когато учи за нещо хората. А ако те загубят морала си като разберат, че по времето на Исус е имало хиляди месии проповядващи почти същото, или че християнството е следствие на някаква тенденция за формиране на монотеистично учение още от времето на Аменхотеп...ем то тогава моралът им не струва нищо, нищо не е струвал и преди науката. Генното инженерство не е нещо толкова страшно. Стига неговите постижения да не попадат така бързо и без достатъчно допълнителни изследвания в ръцете на комерсиално настроени, алчни бизнес елити... Инак никой няма против да знае, че благодарение на постиженията на генното инженерство ще си има в резерв бъбрек, сърце, далак, око, ръка...или някоя ваксинка срещу страшни болести...или дори просто спокойствието, че му е направен анализ и той не носи като активни гените на заболелия от шизофрения негов дядо...Сигурно всяка майка благодари на генното инженерство, когато се окаже че сле амниоцентезата бебенцето и има генетичен дефект и лекарите й кажат, че вече има генна терапия и тя ще може дзвъпреки всичко да си отгледа здраво детенце тъй де, науката по принцип решава проблеми. А Франкенщайновия комплекс винаги ще го има. КАкто и Бог ще го има да стреска онези, които са достатъчно тъпи да правят глупости, а после да се страхуват от висши сили...

Дискусията ви относно съзнанието съм преместила тук дискусия за съзнанието

Никой психолог не може да съди Гаутама по нормалност или ненормалност, но може да пита защо в изповядващите будизъм държави има много по-малко нервози и психотични заболявания - виж дискусията на Юнг с Судзуки. Науката не изпуска явления. Никак не отказва да ги види. Дава им обяснение по бръснача на Окам. То обаче не е достатъчно вълнуващо за повечето хора... И те за това продължават да питат по въпросите.Странните явления са само доказателство, че природата е разнообразна и не се поддава на абсолютизиране. В нея не се съдържа абсолют, кояйто да може да бъде познат напълно, нито има окончателен отговор или обяснение на даден въпрос Това му е хубавото, особено на съзнанието. Пожелавам ви успешна и плодотворна дискусия! Приятно обсъждане

Леле,леле...докъде сте я докарали без строгия ми контрол Мисля, че дискусията е изгубила отдавна предмета си... Тук се замесват някакви противопоставяния на наука и мистика, религия наука, Блаватска срещу Платон и Аристотел?!?!?! Апелирам към всички незапознати с Платон, Аристотел и Декарт (нито един от тях не е римлянин, Марушка) да се запознаят - ще е полезно да го направят преди да пишат във подфорум ФИЛОСОФИЯ. Оааа я не ми се прави на светица-жертва на гонение! Тука да не ти е форумът на вестник "Дневен труд" или маджикаура? Тук като дойдеш без необходимите знания обикновено или питаш, или спориш и те затапват или ти се смеят. Ти си от последните. Като гледам как се забавляват момчетата с теб...еми как да ми даде сърце да те изтрия? И да им взема близалките от ръцете... Но ти, сериозно? Насериозно ли се взимаш? Под мотото на философията говориш неща, които не са предмет на философията. Учителят Йеова очевидно не е философ. Ние философите от феномени не разбираме. Само от феноменология, но то е друго - виж осн. направления във философията Тук не е мястото да се обсъждат феномени. За това вече обмислям план да преместя темата в паранауки. Там може да те обявим за феномен и да направим анкета с гласуване - верваме на Марушка и учителят Йеова и не верваме... Така че спри да изместваш темата от полето на философията или наистина ще те обявя за феномен без да се тревожа за психическата ти стабилност (или нестабилност-то нали сте двама...) Ясно...четеш една книга и вече откриваш гуруто си...и прочие. Типична автосугестия. Иеова - това си ти, но хората които бъркат вътрешния си диалог с някой друг, обикновено далеч не стигат... Ихааааааа... И ако верно сънувам, че съм конят на Хан Аспарух? Туй какво общо има с темата за единия Бог? Аз пък смятам, че точно само в един не бива да се вярва...става една теологична диктатура!!! Сред боговете трябва да има плурализъм - да има бог за всички вкусови и нрави Ми не ни занимавай с онова, в което вярваш. Просто аргументирай позицията си (без позоваване на Иеова, Блаватска и прочие недостойни за този форум авторитети ) Ааа балканския акъл тиктака редом с древни предания за вампири, упири, самодиви (ендемитен за района вид), караконджоли и прочие... Аристотел му е близък като родна майка, но не му е далечен и източния поглед, тъй като в нашите земи философията е предимно родом от Гърция, Ориента и Близкия Изток Но Сенека и Декарт...особено Декарт... Декарт не пасва на балканския акъл. Съществуването и мисленето не са тъждествени на Балканите. Но за това може да спорим и другаде. Не се прай, че си чел Декарт. Горкия толкова много се поти над "ясната и отчетлива идея" на мислещата субстанция за Бог Хайде да идваме подготвени, когато се зъбим срещу някой, който след като е умрял е станал световно известен авторитет? За домашно - да си прочетеш поне "Разсъждение за метода" Плът ще разменяме...срещу режийни ахаххах! Ааа? Ти сега ли забеляза. Трябваше като добър кавалер да и пратиш ЛС да се спре, че да не й се смее народа. Ние сме достойни да оценим Марушка, а това че ни е смешно е друг въпрос. И той е свързан с това, че тя е неграмотна - в смисъл грам идея си няма какво приказва за неща като философиите на Платон, Аристотел, християнството А щом продължава да се излага на присмех значи е и недосетлива - не се сеща или да смени предмета на изказванията си и да спре да ни натрапва "феномени" във форум за философия или просто да иде във форум за феномени. А ти спри да противопоставяш някаква си "наука" на "официалната наука" - говорим за прераждане, а не за наука. В спора приятели и неприятели няма. Има опоненти. Има и правила за водене на спор. Тях отдавна ги нарушихте Ама спокс няма да ви затварям хубавата говорилня. Ама ти сега реклама ли си правиш? Преди 2005 взимаше ли пари? И що това нещо всъщност да ни интересува? Те и свещениците трябва от нещо да живеят... Или по цял ден да кисне в Църквата и да фотосинтезира? 30 лева за кръщене е супер евтинджосссссссс - 50 лева също, всъщност смятам ако ми предстои кръщене да взема да се кръстя в Кърджалийско. Таксите са необходимо зло за християнина, инак свещеника ще почне да дъфчи восък и да продава марихуана ахахахх! А и едно кръщене не е шега работа - ритуала си е изморителен. Марушка, невъзможно е да съществуват едновременно християнския Бог, падналото му чадо Сатана и прераждането! Това ако учителят Иеова е забравил да ти го каже язък му за информацията. В съвременното християнство всички мотиви за реинкарнация са ерес - човек умира и отива в ада или рая и точка! Що бе, в будизма изследването на преражданията се счита за практика...обикновено това не пречи на адептите да се занимават и с наука??!?!!? Верно ли светата Инквизиция и римските Императори са горяли богомили? И Какво общо има това с Аристотел и Декарт???????? Ама нищо от това не е философия, Марушка. Философията не е да обясниш нещо. Философията е онуй, което дава на хората смисъла на нещата. Като обясниш на някого превъплъщенията му ще му дадеш ли смисъл? Ще му кажеш ли що е на тоя свят и кому е нужно да се килифинчи да живее? Не. Просто ще му забълникаш мозъка. По-добре да чете Дзен и да се удря по главата с чадър! Инкоректус си е обективен, доколкото борави с обекти. В онез писания, които са ти внушили че обект и субект са нещо толкова важно трябва някъде да пише простичко как субектът се обективира и как обект се субективира Също и разни такива неща като субективиране на обективирания субект-обектен комплекс В правото всички са субекти - всеки си има своя страна. В живота също. Обаче това не означава, че ако се караме за една къщичка и двамата искаме да е наша не сме обективни спрямо нея - щото тя е обект. И обикновено зарад туй да има наистина уж "обективно" решение по въпроса чия е къщичката съдът е трета страна, която преценява все пак кой е заслужил повече тя да стане собственост на неговия субект. Правото е сложна наука. Тя работи с терминът "лице", а субект и обект са субтермини - има субект на едно престъпление и обект. например обидилия е субекта, а обидения е обекта Тъй е в правото. А какво обективизираш си е твоя работа стига да не обективизираш нещо, което никога не е било обект. Нека се разберем - обектите на мисълта са специфичен тип обекти, които другите не могат да видят, чуят, разберат за тях (освен ако не им кажеш), поради което тяхното съществуване е извън границите на онова, което философията на субектите и обектите нарича "обективна реалност". Та така. Нека останем в обективната реалност, която можем заедно да споделяме. Некоректни въпроси. Но все пак влюбване и обида са невъзможни без сетивност. Нужни са ти поне две сетива, за да се влюбиш - примерно зрение и тактилно усещане, или да речем слух и обоняние... И достатъчно количество хормони. За обида същата работа. И освен туй ти трябва и ноу хау що е обидно, а това ноу хау ти го дава социалната общност, тъй щото в Япония е обидно да не ти се поклонят по определен начин, а в БГ ако ти се поклонят тъй е смешно... В БГ пък е обидно да ти предложат да си разпориш червата...пък в Япония е въпрос на чест или поне е било...Освен сетиво, за да се обидиш ти трябва и обучение. Щото ако не са те обучили да се обиждаш, няма да се обиждаш. Всъщност обидата е фрустрация, която се причинява обикновено от неудовлетворена потребност, която обаче после се канализира в друга форма. Тъй, че ако не те научат да се обиждаш ще реагираш като животинче. Животните обиждат ли се? А влюбват ли се? Аз мисля че и те колкото хората, само дето нямат дума за това... Една дефиниция съдържа вложен в нея смисълът на понятието.Наричат се обем и съдържание. Ако ти не го влагаш автоматично след като ги прочетеш значи или не разбираш дефиницията или по-зле не владееш областта на понятията включени в дефиницията, т.е. не владееш езика на който говори съответната философска дисциплина. А "за себе" си дефиниции няма. Понятията са за масова употреба. Те не са субективни неща. За това и се наричат понятия - дефинират се по консенсус и са всеобщи за всички, които ги употребяват. А ако не работят се преформулират. Но ако работят за болшинството си длъжен преди да си говориш на ангро да се съобразиш с общоприетите дефиниции и след това да предложиш собствени. Ерго - налага ти се да се ограмотиш Тогава ще видиш, че всъщност съзнание, ум, език, мислене..имат много разнообразни определения - за всяко направление различно... и че всъщност нито едно не работи достатъчно добре и "обективно". Т.е. и да се пънеш и да се не пънеш по тоз въпрос за съзнанието все до една и съща задънена улица се стига и никой не е успял да надмине Лао Дзъ и Буда в това отношение. Тъй че ако ще променяш дефиниции почни първо оттам. Не си прав. По отношение на съзнанието, интелекта и изобщо по отношение на менталните феномени нищо не е открито "със сигурност". Повече неща се знаят за отвъд "края на Вселената", отколкото за ммеханизмите на човешкото съзнание, степените на съзнателност и прочие... Науките за съзнанието са отвъд прага на строгата наука и са интуитивни науки... За това и често мистици спекулират с тях. Еее чаш същото казах, докато стигна и до твоя пост, Инкоректусе Къде го тоя Платон? Той пък що ще в контекста на прераждането... Еййййй... ЗНачи... Цялата тема ойде у реката!!! Предлагам да решите дали да я местя в парануки и дали ще продължим да се смеем на Марушка или ще я провъзгласим за феномен.

Не мисля, че може да намериш добри тестове, адаптирани за твоя случай ей така в интернет. За целта трябва да потърсиш просто специалист по трудова психология. Той ще подготви тестове на базата на утвърдени от професионалната му общност стандарти, които да отговарят на условията, които поставяш - дали човекът ще е подложен на стрес (щото той може да се представи на един взет от интернет тест като хрисимо агънце и в сюблимен момент да набие колега...когато е под стрес), какви ще са колегите му (защото може да не се сработва с да речем агресивни хора, а ти може да имаш такива в екипа си), какво ще е работното му място, естеството на работата, задълженията, отношението ти към него. Въпросите от подобни тестове винаги имат специална "защита срещу лъжа" - т.е. създадени са така, че дори да му се иска да се представи такъв какъвто не е, твоят бъдещ служител ще бъде изловен от теста. И последно - тези тестове се разчитат от професионалист. Не може ти сам да ги разчетеш и да обобщиш резултатите. За целта би трябвало да си дипломиран психолог.... Т.е. - ако примерно ти си търсиш начин да подбираш и личностните, и професионални качества на своите сътрудници ..еми тогава или си намери временно консултант за конкретното интервю, или си наеми в човешки ресурси психолог (или в краен случай философ, например мен ахаххаха)

За да се осъществи синтез трябва да има данни, не вярвам да разполагаш с каквито и да е такива, които да не са силно тенденциозни - просто се налага да си го признаеш. Ние можем да допуснем и че живота е електронна симулация и че всички сме в Матрицата - хората отдавна са разгледали тоя вариант. Но между сънищата и реалността има огромна разлика... Всички я правим. Такова явление няма. Има такава фантасмагория. Има подобни сънища и фантазии. Но няма явление. Никой не го е видял - едно нещо става явление, когато поне стотина души потвърдят, че въпросния (излязъл от тялото си) наистина е излязъл Насън може и в петнадесет чужди тела да влезеш и да излезеш, но това все още не е явление, а симулация на реалност от твоя отпочиващ мозък. Да не говорим, че някои хора така се автосугестират, че халюцинират къде по-странни неща от излизане от тялото. А опита на хора по време на клинична смърт е странен, непотвърден - и не винаги еднакъв. Единственото общо е, че и двете състояния са състояния на сън Да то е контролиран процес на автосугестия - който може да доведе при по-лабилна психика до сериозни отклонения в психичното здраве И до такива мити глупости дето ги говориш - и на теб повтарям, не е сериозно да си говорим за тези неща тука. Има предостатъчно форуми посветени на подобни "интересни" неща. Изключително неумела аргументация - всеки що годе запознат с модерните изследвания на психиката ще ти каже, че при подобна автосугестия съзнанието ти ще симулира данни от нормалния ти, настоящ живот - филм който си забравил, думи които си чул, имена, които уж не си запомнил, набъкани в склада на неактуалната ти памет. Тъй че може като се напъваш да се автохипнотизираш че излизаш от тялото си да имаш "опит" със стотици "животи" и всякакви форми.... и дори симулация на преживявания. Информацията за всички тях идва от периода откакто си се родил до ден днешен, просто не е била актуална и уж си я забравил... Съзнанието нарочно складира тази информация дълбоко, за да остане място за актуалната, онази която е важна ... Нищо чудно и онзи там (учителят Йеова) да е част от дълбоката неосъзната памет на Марчето... Гледам изместваш темата натам, накъдето ти е интересно - има тема за сънищата, пиши за тези неща там. Това с фантазията е много точно попадение, обикновено онези с богата фантазия (необикновени хора един вид) имат подобни "постижения".... Естествено че няма да се спира. Това са си...фантасмагории - забавления, хобита. Нищо сериозно. Еми сигурно няма прераждане... Поне не такова каквото им се иска на някои хора, на които им е скучно в живота, не се чувстват достатъчно ок и готини в нормалния си живот или просто искат да изживеят нещо екстремно ...ама то все не им се случва Дебело подчертавам, че силно ще ми стане неприятно ако темата се превърне в тема за форум "звездите ми го говорят"

Вече се отклоняваш от нормалното. Ние на такива като твоя учител Йеова им викаме първи симптоми на шизофрения или крайна форма на непреодоляна детинска мания... Не искам да съм груба, но сме под шапката на списание БГ наука а не "Магията отвътре и отвън"... Ако ще си говорим за карма, самсара и прераждането като интересна форма на светоглед породена на изток и ще философстваме върху това - ок, проблем няма. Но ако още веднъж се позовеш на духовния си учител Йеова и го представиш при нас за авторитет ще затворя темата и то само заради теб!

БАН или не, с Централно управление или не... Аз виждам нещата така - все повече и повече от младите български учени ще бягат в чужбина...и докато го има БАН в тоя вид и с тая политика на работа ще бягат и ще бягат и ще работят за чужди университети и организации, нищо че тука са добили началните си степени и звания... Нищо че тука са научени да бъдат "учени"... Какво е БАН за един млад учен? Осигуровки, твърд, но малък месечен доход, който го стимулира да се измъква по обяд по тарлъчки и да работи на още няколко места, за да храни семейството си... и чакане, чакане, чакане - от научен сътрудник 1,2...да стане старши и прочие... докато разни други не толкова учени, "учени" се навъртат около кафе-машината на входа, дебнат го кога ще си отиде и после пишат "доноси" (или доклади или просто устно се оплакват на шефа), че видите ли този с многото статии и свършена работа ОБАЧЕ си тръгва по-рано от работа.... Ти мани ами и това се отразява после на конкурсите .. А да спомена ли, че работното място на този млад учен обикновено е някоя забутана катакомба или мазе, с компютър с толкова допотопен екран, че лекарят му казва, че ретината му дегенерира...и който има 5 гигабайта харддиск...и на който той трябва да ВЪРШИ научна работа... да обработва данни, да прави презентации... Е той, младия учен си има друг компютър, мобилен - ама си го е купил с парите от работа на друго място...а така му се прави наука...и той решава един ден, взима жената и детето и приема поканата на съответния университет, който дава мило и драго да работи при тях и да прави НАУКА.... И така както си мечтаят някои членове на Българската Академия на Науката БАН ако пребъде такъв какъвто е сега...всички български учени ще правят наука извън България. Изтичали мозъци... Мче поне не ги тормозете психически бре! Оставете ги да си идат на обяд, и без това в мазето няма въздух, светлина...и РАБОТА там не може да се свърши!

Стига с тия "субекти" - живите същества не са някакви си субекти, субект е грозна дума, когато говорим за живеене и аспектите на живеенето. А в живеенето "лесно няма" Понякога и да дишаш е трудно! Животът пък не може да се погледне самостоятелно отвъд живеещите същества. За това ти казвам - ако едно нещо улесни един аспект на живеенето, ще затрудни друг, но на живеещите все ще им се налага да преодоляват трудности - ако не им се налагаше нямаше да са живи, защото по презумпция самото съществуване на живото състояние (от гледна точка на термодинамиката) е особено трудно постижимо нещо Ти пък ще кажеш, че не знае! Питал ли си го, много добре си е подбрало мястото откъдето да изцица водичка с коренчетата си, провряло ги е между камънаците с огромни усилия и да цъфнеш е нещо особено трудно при всички условия, които съпътстват цъфтенето - дъждове, слани, късен сняг, лоши зайци любители на глухарчета... Бе то е писано, ама това се отнася до ситуативните измерения на споменатите от теб категории. И ето на - всяка ситуация на живеене, навсякъде изисква неимоверни усилия от всяка клетка, та до последния член на съществото - няма никакво значение дали съзнанието "си мисли" че му е лесно днес, в сравнение с вчера... Да оцелееш (пък дори и в човешката среда) си е едно малко чудо Ти първи започна с физичните термини де - та аз казвам трудно от гледна точка на физическите условия, в които оцелява живота. БТВ кат е писано мен тва какво ме интересува - важното е ти какво ще кажеш по въпроса, писаното нека си стои в книгата (който му се чете ще си я чете) Айде, айде - да не си му светил? Няма никакви данни за това. А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата: "Трябва да купя сено за конете, зимата иде...но дали ще продам картофите на добра цена? Покривът тече, вече почнаха дъждовете, трябва да продам картофите на добра цена... Детето пак кашля, дали да не заколим козата и да пратим месото на доктора - дано дойде..." - хората, които оцеляват мислят прагматично. Хората, които живеят така, че някой друг да оцелява наместо тях си позволяват да се замислят и да си задават най-различни въпроси Странно звучи "истината осмисля" - истина и смисъл са две различни неща. Една истина не може да придаде смисъл на живота. ЗАщото истината е информация. Знаене, техника, някаква представа. Смисъл придават други неща - обикновено живи като живота на съществото, което си осмисля живота. Това пренасяне на "смисъл" върху някаква информация особено много бъгва отношенията между хората. НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени. Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата. Но да осмислиш живота си, своя си означава нещо съвсем различно - означава да добавиш нещо към живота си - някой друг - дете, любим, приятел, враг, отечество, Бог Последното е нещо като аватар на най-доброто в хората, което те кара да вярваш че винаги ще има утре един вид...но аз не го одобрявам за "добър смисъл" на живота. Живите същества са къде по-добри кандидати. И го казвам не като истина, а като житейски факт... Може да обсъдим има ли разлика между истина и житейски факт.. но по-нататък. Дай ми пример за кого е "вреден инструмент" науката... Всички дават пример с основателите на квантовата механика и ядрената физика и атомната бомба... то това е доста тъпо, тъй щото информацията за атома тъй или иначе си я има. И е достъпна за всички по света - те могат да правят електроцентрали или да се замерят с бомби, но проблема не е в науката. Тъй както може да клонират зомбита или да клонират органи и да спасяват животи...Засягаш някакви етични моменти (за това в чии ръце ще попадне някое технологично следствие от важно научно откритие, но все пак трябва да разделим наука от технология - има разлика в двете направления). В науката има етика, но тя е различна от етиката на обикновените хора, които се ползват от технологичните следствия от постиженията й. Свързана е с авторството, екипната работа, признанието, лоялността в изследванията и публикациите и т.н.... Тя е винаги полезна - и за лошите и за добрите, и на лошите и на добрите служи добре. Т.е. и онези, които правят зомбита си постигат целта и онези, които правят органи и те си постигат целта. Науката няма "добро-зло" лице. Само хората имат.

Няма същество на тази планета, чиито живот да е лесен... Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот. За това не можем да очакваме която и да е човешка дейност да направи живеенето лесно - може да го направи сигурно, по-дълго, предизвикателство... Науката създава условия за живот достатъчно удобни, за да може човек да се запита "защо живея"...въпреки това на никого няма да му е лесно да живее, поне докато е жив... Т.е. за да има развитие, да има експанзия животът не бива да е лесен...в обществата, където е прекалено лесно хората затъпяват или просто се отказват да живеят лесно, дори се самоубиват. Онези, които живеят лесно се самоубиват по-често от онези, на които им е много, много трудно... Науката дава отговори на практически въпроси, а истината за която всички вие говорите тук няма да улесни ничий живот, нито е в измерение да осмисли нечий живот

Кармата е следствието от делата ни - а се връзва евентуално с прераждане (някакво) тъй както "каквото повикало, такова се обадило", "каквото си надробил,това ще сърбаш" и прочие Йеова какво мисли по въпроса?

Преместих част от мненията ви относно научното познание в една нова тема, за да обърнем внимание на дискусията, която се заформи Ето тук може да пишете по въпроса My link

Еми да направим нова темичка по този повод Според мен науката не може да помогне на онзи, който я изучава, защото науката е инструмент за изучаване на света - система от логически непротиворечиви теории относно реалността, които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н. Нека не изклучваме "хуманистичното понятие общество"...защото все пак науката се прави от хора, тя не просто се "изучава" от тях. Поне аз мисля, че научното познание е единственото лишено от факторите националност, религиозност, етнос, социално положение знание. То е валидно за всички хора, от всички религии, на всички континенти и от всички етноси. Не само, но е и разбираемо за тях. Не само, но и може да обслужва интересите на всички тях Хайде да заформяме дискусията, че с това прераждане доникъде няма да стигнем!

Това не са сериозни книги Блаватска е луда а за "Талисман"...няма да коментирам. А тоя Йеова истински човек ли е или е като извънземното на оная от Италия!???

Айде стига глупости относно древните гръцки философи. Очевидно е, че черпиш знанията си от своята интуиция... Пък и ми е странно как може Питагор (който е грък) да вярва, че е римски бог. Странно - ние си мислехме, че му викат баща на математиката (и то най-вече заради постиженията му в геометрията) заради постиженията му в математиката и философията му базирана върху абстрактната основа число, а не защото изчислявал на хората прераждания. Едва ли един интелигентен човек като Питагор би се занимавал с това кой бог бил Това да не би да ти го каза твоя гуру? Вероятно "преродения Питагор" много би се чудил ... при всичките му заслуги най-малко е имал време да се занимава с изчисления на преражданията... Нека не забравяме, че става въпрос за философ, който аргументира своята философска система. Т.е. - идеята за прераждането по принцип се обсъжда навсякъде по света в един или друг контекст, това изобщо не означава, че онези, които я обсъждат я споделят или пък "вярват" в нея. (Между бог Меркурий и Юпитер има огромна разлика, мисля че бъркаш бога с увлечението на Питагор по небесните сфери, тяхната числена подредба и съответно планетите )

Особено много ме смущава употребата на ненужни философски термини, които имат дума проста с която да бъдат заместени особено, когато се употребяват на трибуна, която споделят всички, а не само ъъъ разни там философи.Предполагам, че ме разбираш - предпочитам отчуждение, пред алиенация..примерно Темата за прераждането е част от философията на мистичните учения, в нея няма нищо научно естествено. Не знаех, че това за първичното е основния философски въпрос??? Мислех, че "основния философски въпрос" се формира от контекста на конкретното философско питане... Мислех че кардиналния и основен философски въпрос е "защо съществува нещо"....а не какво е това нещо. Източната философия по принцип избягва "тоталните неща", за това избягвай да я определяш в някаква тоталност. Идеалистичната философия по принцип е "родена" в Гърция. Тя поражда и онзи основен философски въпрос, за който говориш. за източните хора този проблем не съществува - кое е първичното хич не ги е еня. Идеалното не им помага да оцелеят в света и за това не го търсят изобщо. Нито пък някакви абсолютни "същности" - примери за тази тенденция се откриват не само в будизма, но и в даоизма, и много други секти и школи ... и учения. Неправилно е да бъдат определяни този тип учения като "идеалистични" или "материалистични", освен ако те не се самоопределят като такива. А аз никъде не съм забелязала някой будист да се самоопредели като идеалист или материалист (и не бъркай йога-практиките, плъзнали из европейския свят с будистката практика, камо ли философия)- тъй щото нали будисткия път върви по средата... Да не говорим за философията на Дао и далекоизточните секти на будизма - Дзен и Чан. Просто ми се иска да дадеш пример (да речем от будистки текст), в който да се твърди, че идеалното е първично. Едва ли ще откриеш такъв. Но няма да намериш такъв, в който и материалното се счита за първично. Трудно ще ти е да откриеш в будизма например първичното... В даоизма ще ти е още по трудно да разбереш дали Дао е съзнание, или Дао е материя... За това казвам, че въпросът кое е първичното не стои пред всяка философия. Пред източната този въпрос изобщо не стои. Източната философия е по-скоро практическа мъдрост и начин на живот. А не разбрах какво е това "не разполагат със знанията, а работят с усещания"? Нищо не ми говори... абе аз не споменах ли, че не ми се работи със обект и субект. Има конкретно живо същество и свят, други същества, реална, истинска ситуация. Дай направо да умъртвим още повече света и наместо обект и субект да сложим x и y?!!? Субект в логиката е онова, което прави действието, обектът е онова към което е насочено действието. Следва, че субект може да бъде и камъкът, който пада. За това именно субект и обект не са подходящи термини в случая. Защото едно същество действа, но и търпи действие. Е как да няма как да се манипулира... Деветдесет процента от хората на света живеят неосъзнато, биват манипулирани от медии, политически и религиозни организации, родители, учители, гаджета, майки. И действат по подразбиране по-овчо и от последната овца в едно стадо овце. А това, че всеки е уникален е характерно не само за съзнанието, но и за цялото същество - това обаче не означава, че то е отграничено от останалите неща. Напълно еднакви копия в природата изобщо не са възможни, няма такива. И сега - не разбра ли защо не са подходящи субект и обект? Човекът не е просто субект, съзнанието също не е субект...- освен условно ако извършва действие. Използвай по-конкретни е по-малко абстрактни думи и ще се разбираме по-ясно и по-добре Иначе по принцип и аз съм на мнение, че материалното е...(не първично)а единствено съществуващо, тъй като съзнанието и информацията са негова да речем природа...(уу че философски звучи) Идеалните неща съществуват само за хората, които са ги измислили - те винаги имат в основата си веществения опит на тези хора със света. Мисля, че източните философски учения са доказателство за това, че веществения опит има различни пътища - не само онези, които западната наука и философия познават.

Или пък просто едно нещо не би могло да има характеристика ако не е съотнесено с нешо друго..така съзнанието е отнесено до много неща и придобива условни, временни характиристики спрямо тях...Само по себе си (според будизма) трябва да е празно, инак как би могло да добива толкова многообразни характеристики, колкото са всички възможни ситуации, в които би трябвало да се окаже едно съзнание... И не стигаме ли дотам, че просто не бива да разглеждаме съзнанието отделно от съзнаваните неща?

В0081, от една страна твърдението ти, че делата на овчаря се губят защото са "по-малки" е логично от гледна точка на нашето широко - разпространено мнение, че "малките събития" имат само малки следствия. Но я си представи сега всъщност колко важни са малките събътия (те са важни и във физиката, важни са и в живота на хората). Един овчар от Родопите може да произведе една много качествена овча кожа, която да топли много. той я продава на пътуващ търговец срещу някакво зърно примерно. Тя тръгва по света и се оказва на седлото на оръженосеца на някой крал. Попадат в битка в тежка зима. От качеството на обработката на тази кожа зависи следното - кралят да не премръзне и да не умре от плевмония после. И в двата случая (ако овчарят я бе направил некачествена, с дупки и протърквания или я бе ощавил както си му е редът) ще има големи последствия за света от едно малко дело. Делата на всички са важни. Те винаги имат своите плодове в бъдещето независимо колко е малък човека. Това се нарича, според мен, "карма" - ако кралят умре от плевмония за овчаря може уж да няма никакво значение, но може да се окаже, че наследникът на този крал ще развали отношенията си с Българското царство, ще му откаже войски...и да речем в сюблимен момент семейството или наследниците на овчаря да се окажат в кофти ситуация ... Никой не знае връзката преминала през милиони и милиони малки събития. Нея обаче винаги я има. За това човек трябва винаги да внимава какво прави. В будизма няма душа, т.е. преражда се не душата а формата - тя е празна и може да приеме всякакво съдържание и да го изкриви по себе си. формата на овчаря който прави лоши кожи, формата на овчаря който прави добри кожи...на овчаря който бие жена си и на овчаря, който я уважава и прочие и прочие... Това е нещо повече от модели на поведение, които следваме... Това са непроменливи форми, които хората приемат в живота си и не осъзнават че те не са постоянни. Та това се преражда - името и формата. Ако едно същество е достатъчно просветлено (а защо да не е овчар, според будизма един човек може да се роди просветлен и никога да не се прероди) и живее така, че делата му са подбрани според обстоятелствата, то неговата форма ще е достатъчно гъвкава и променлива още приживе. Той е освободен от тях още докато е жив. Има много такива опростени (не прости) от предразсъдъци хора - овчари, шивачи, готвачи...няма значение професията... Никой не си "спомня" че се бил такъв в предишния си живот, защото никой не е освободен от егото си...не осъзнава, че всички форми са значими спрямо другите - и формата на принц, и формата на овчар и формата на убиеца и формата на убития...един вид... Защото само заедно и в отношение правят реалността такава каквато е. Аз не знам дали все пак споменах, че според мен прераждане на някаква постоянна същност - т-е- душа не може да има. Така е и според будизма. Примерът за това се дава в будистките текстове с огъня на горяща свещ - във всеки един момент огънят е различен, гори ново вещество, нова част от восъка и нова част от фитила - други атоми и молекули се окисляват един вид...запазва се формата на пламъка, но не и неговото съдържание. Той гори, докато свещта свърши и угасва или прави пожар - и ние оставаме само със спомена за името и формата на пламъка на свещта, а неговото съдържание се е променяло нон стоп. И ако свещта направи пожар пламъкът същия, който е бил в свещта ли е или друг? Пожарът (новото състояние на нещата, да кажем след смъртта) същия огън ли е, или е друг - свещта се е обърнала и е запалила пожар, нея вече я няма...тя е причина за пожара... но не е горяща свещ... Не е много ясно и то защото ни е трудно да си представим, че като се събуждаме все същите всяка сутрин това е илюзия... Т.е. най-важно е да се прекрати прераждането още приживе (поне в будизма), за да се постигне освобождение от страданието.

Да бе да, за това ако се опиташ да четеш на някой срещу тебе от вестника си четеш шестиците като шестици и деветките като деветки. Символите са конвенции - конвениция е как ще се прочитат, конвенция е откъде накъде се четат и това е съобразено с изписването им. Аз трябва да съм доста зле, за да си помисля че пишеш девятка - или да съм малоумна или да си представим, че съм съвсем малко детенце. Гледната ми точка в случая е свързана със способността ми да разчитам символи, а тя е споделена - тя не е чисто субективна, тя е интерсубективна, тя е споделена от субектите които са я създали и е външна на тях. Ако всеки си имаше своя си чисто субективна гледна точка по отношение на една току що изписана цифра, никога нямаше да можем да се разберем. Ама как ще е еднолично знанието. Еднолично значи да знаеш само своя си собствен и непредаден от други опит - едноличен (и всъщност неосъзнат) е инкстикта ти да сучеш, да гълташ, да затваряш очи на силна светлина. Няма нищо еднолично в изписването на една цифра - първо цифрата изразява нещо на което са те научили и то не особено лесно в детска възраст - да броиш обектите, второ тя изразява хилядолетния опит на човечеството да брои предметите и последно тя изразява и други външни на тебе неща - дата, на която хората са казали че е станало еди кво си, част от телефонен номер който те интересува. Оказва се че гледната ти точка е уникална, но не е чисто субективна, камо ли еднолично. Да не говорим, че докато си седиш срещу мен на масата ти съдържаш в себе си опита на родителите ти, учителите ти и всички, които са ти програмирали знание и поведение. Съдържаш тъй да се каже част от техните гледни точки. Как ще докажеш, че виждаш чисто субективно и еднолично? В теб говори баща ти, ти виждаш в червените неща примерно онова, което е коментирал баща ти относно червения цвят като малък. В теб няма нищо напълно лично, че да стане еднолично Индивидуализъм-колективизъм, субекти-обекти? Какви са тези щуротии в контекста на идеята за прераждането? Какви са тези сложни термини като напр. "алиенация"? Битие? Какво е битие? Аз бих казала, че това е доста абстрактен термин. Философски това понятие има толкова огромен обем, че в него напълно се побира понятието съзнание. Защото все пак съзнанието е битие. А е редно тогава битието да определя съзнанието - тъй като всички характеристики на битие са характеристики и на съзнание. И какво общо има колективизма? Ти говориш за "чисто субективни" неща, а е ясно че това е една изкуствена абстракция - чистата субективност де. Както и чистата обективност също. Съзнание и реалност се творят едновременно, едното без другото няма значение за хората в техния свят. Няма неща отделни от познаващия ги и обратно. Не си ли съгласен? Пък и какво му е лошото на колективизма спрямо индивидуализма? Всъщност и двете като крайности са бъгави. Пак повтарям, абсолютните крайности и противоположности не "битуват" в нашия свят, те са невъзможни - т.е. който се стреми към единия полюс е също толкова загубен, колкото онзи който се стреми към другия. Т.е. продължавайки да твърдиш, че има чисто субективни неща...ти си загубен (по отношение на някои степени на осъзнаване на реалността) - няма напълно, чисто, само твои неща. Нито едно твое възприятие не идва просто и само от теб, то е комплекс от наученото, опитаното и изживяното, но понеже живееш с много други хора, които непрекъснато споделят своето изживяно...еми няма как да формираш нещо "чисто субективно"...Уникалните неща не са чисто субективни. Субективност означава да си отграничен от реалността и другите. Това е субект. Нещо отделено с граници от обектите - т.е. всички други неща. Но се оказва, че тези граници са просто илюзия...на мен така ми се вижда. Например самият факт, че ми пишеш шестица е вече доказателство, че между теб, масата, химикалката, листа и мен няма реална граница, има условни граници и те се менят по конвенция или спрямо обстоятелствата. В някоя ситуация може да се окажеш в състояние, в което да се поставиш напълно на мястото на другия. Това не е стремеж към обективност, а разширяване на границата на твоята илюзорна субективност И изобщо хайде да се откажем от понятията субект-обект, че ги мразя и да вземем например съзнание и свят (или материя ако щеш, или реалност)...Нещо по-малко абстрактно и изкуствено а? Говорим за прераждане, а не за реализация на чистия ъъъ ум, дух и етц....

Е то съвременните психотерапевти и аналитици заместват изповедниците... Всяко общество си има норми, всяка социална група си има граници на онова, което може да се сподели...или изрази. Ако човек няма приятел, на когото да разкаже...разказва или на психоаналитика (ако е богат американец) или на някой Бог и представящия го свещеник примерно... Но най-живото и хубаво изплакване и освобождаване от подобно напрежение е на рамото на близък човек. Ето защо е важно човек да има хора, на които всичко да може да довери.

Хрумна ми интересен въпрос - ако бъде създаден изкуствен интелект, човекоподобно съзнание демек. Ако му строшим апаратурката...??? то би ли се преродило и ако би то как? Разсъждавайки по този проблеми бихме могли да вземем и решение относно всички останали форми на съзнание И да речем как би се вместило това съзнание в една библейска доктрина? Т.е. (да оставим критериите на Тюринг и прочие) такова същество-машина би ли имало безсмъртна душа?

Разликата е в това, че той има страх от смъртта в неговата тъй да се рече гробищна и трупна форма... Вероятно пренася болката от загубата, изтласква я и я превръща в страх от гробища, мъртъвци и трупове. Та той се страхува от умрялата си баба?!?! Само насън естествено... Това означава, че причината не е нито в доматите, нито в гробището само по себе си, нито в тъмното... Те са само фасада, зад която са другите му проблеми. Докато при теб по-скоро страхът е вече преживян. Хората гледат ужаси за да ги преживеят, ходят по гробища (тийновете) нощем за да се страхуват групово, да дигнат адреналина, да изживеят страах и да оцелеят... Мисля, че той е сънувал баба си след като е починала...Поне така подразбрах... Брането на домати с баба на село е нормално занимание...това е спомен от баба му, възстановен от съзнанието му, защото то има нужда да го възстанови... Той обаче непримирен с ужаса от смъртта сънува и изтласкал болката от загубата баба си(или който и да е друг, плюс страха че и той може да умре и да стане труп), спомня си за нея, насън асоциациите са всякакви - тя е мъртва, хем жива...и го води на гробищата за домати. Ако трябваше да гадая по този сън, той има страхотно положително значение от суеверна гледна точка... означава благоденствие, пари, нова връзка...и много, ама много хубави работи. Т.е. ако да речем дори мистично баба му иска да се свърже с него тя пак му дава добри символи - тълкуването на съня по "бабините деветини" е много готино... Аз ако сънувам такъв сън, каквато съм си суеверна веднага бих пуснала тото... Разликата между тебе и него е, че ти си преживял болките си...а той очевидно ги е преглътнал, ти си изживял и изказал страховете си, а неговите са още вътре някак неизразени. И както казвам, може да са съвсем различни страхове и болки от онова, което сънува. Физическия фактор може да е дори някой хулиган, който го е бил като малък или пък чувството му за вина ако той е бил този хулиган...или чувство за вина, че не е помагал на баба си или я е обидил приживе (или някой друг починал с който му е останало нещо недоизказано), някакво скарване, някаква беля, която е прикрил или напротив, заради която са го наказали жестоко.. Изобщо физическата причина не е свързана с доматите и баба му. Физическата причина може да е съвсем друга. Той само знае каква. Ние не. Можем само да гадаем. Може да е дори желание към жена, по дяволите неудовлетворено разбира се... Или страх от загуба на жена...и т.н. Хората, които обикновено веднага щом един дразнител се появи изразяват реакция - развикват се, разплакват се, почват да правят нещо, сублимират в изкуство, споделят с приятел ...те обикновено не страдат от подобни проблеми. Но явно Исилдур е преглътнал някой дразнител или серия дразнения без адекватна реакция, или без каквато и да е реакция.. Може да го е направил като малък, а може да го прави сега - в тийнейджърските си години и до ден днешен. Може да е в ситуация, в която трябва примерно да си трае на дразнителя(какъвто и да е той), това да дразни вътрешното му чудовище (всички имаме по едно в себе си) но тъй като той осъзнава, че е в негов ущърб да отреагира рязко го пресира. Това е много силна фрустрация. Освен в кошмари може дори да се канализира и в психосоматични симптоми. За това бяха моите съвети да се самоанализира. Страховете му са осъзнато неоснователни. Той осъзнава това, насън няма как да го осъзнава. Другото, което трябва да осъзнае е, че нещо друго го тормози...да го открие и да го сподели, или да го изплаче или да го изкрещи... Да го преживее нормално един вид...