RedShift

Обикновеното уравнение на Шрьодингер работи добре за ниски скорости, но не е съвместимо с релативистката енергия. Вместо квадратичното уравнение за енергията, Дирак търси линейна форма за енергията. Та, няма никъде дискретно пространство и време, има античастици.

Квантуване на гравитацията иска квантуване на времепространството. Което значи, че първо трябва да квантуваш СТО, щото е плоско. Та нямаме квантуването + СТО, има Дирак, което не е квантуване на СТО!

А ми казва ти, че какво и да може да прави един часовник, това не може да се използва за формулиране на дефиниция за времето (времето е това, което часовникът мери). В случая "часовникът мери"! Това, че часовникът мери времето не носи инфо. за това какво е времето. Казва ти какво час. прави.

От това, което си дал като информация не става ясно горното ти твърдение. И да наричаш този pdf обширен материал си е смехотворно. Няма буквално нищо в него. Ако искаш обширен материал, научи квантова механика, и пак ще повторя, виж документа дето е приложен от electroweakk, и прочети за принципа на несигурността.

Казмир е на много по-голям мащаб. Енергията, свързана с ефекта на Казмир, съответства на дължини на вълните в спектъра на инфрачервената до видимата светлина, а не изключително високите енергии и късите дължини на вълни в скалата на Планк. С други думи не доказва, че флуктуациите са слаби. Точно обратното е калкулирано. Виж документа дето е приложен от electroweakk, в началото е сметнато точно това, чрез принципа на несигурността.

Дължината на вълната, която си изчислил е значително по-дълга от дължините на вълните на видимата светлина, но по-къса от микровълните. В контекста на вакуумната енергия, това предполага, че енергиите в квантовите флуктуации, които обхващат този диапазон от дължини на вълни, влияят върху структурата на пространство-времето. Вакуумната енергийна плътност засяга основно мащабната динамика на Вселената, влияейки върху нейната скорост на разширяване. Има резон да ок тази калкулация, защото високоенергийните частици не са пряко свързани с плътността на енергията на вакуума или космологичната константа, както се наблюдава в космологичните скали.

Това е конкретна книга. Заглавие "Съвременна физика за математици" от Стафан Иванов и Ангел Живков : https://www.book.store.bg/p268679/syvremenna-fizika-za-matematici-stefan-ivanov-angel-zhivkov.html

Дали може да ми препоръчате добро четиво за СТО И ОТО? Аз се занимавам с програмиране, но имам желание да науча качествено двете теории с цялата математика, добре обяснено. Гледам да се уча от интернет (малко се обърквам на моменти, понеже гледам различни източници), но предпочитам по учебник да се водя. Няма значение дали са на български или английски език. В момента чета съвременна физика за математици.

В крайна сметка има ли обяснение, защо скоростта на светлината е константа за всички ОС или просто е прието като факт и принцип в СТО? Защо не е скоростта на котката . Някой би казал "защото светлината не се движи с тази скорост", но това ще намекне, че не стойността е важна, а обекта и ще трябва да попитаме, защо тогава светлината се движи с тази скорост и някой може да каже "щото няма маса" (примерно) и тн.

Да това е ясно. Мисълта ми е, че това взаимодействие между светлината и средата ще отрази негативно на скоростта на светлината, а когато имаме такава промяна (c -> c/n, dv/dt) значи имаме ускорение (негативно).

Тази velocity-addition formula ни показва каква ще е крайната стойност, но предполагам, че физически за да стигне до нея светлината ще трябва да бъде ускорена от движещата се среда при навлизането в нея.

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост V = c (1 - 1/n) и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n? С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (когато тя е в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (когато тя е в движение спрямо наблюдател)?

Aко имаме някаква среда, която се движи през вакум с определена скорост V = c (1 - 1/n) и тази среда има голям индекс на рефракция n (светлината се движи в нея със скорост c/n << с ) докато светлината минава през средата (която е в движение V) ще наблюдаваме c/n + V = c, като крайна скорост на светлината в тази среда или просто c/n? С други думи питам дали крайната скоростта на светлината в среда = скоростта на светлината в средата (средата в покой спрямо наблюдател) + скоростта на средата (средата в движение спрямо наблюдател)?

Ако използваме движещ се часовник? Този часовник ще твърди, че всичко друго се движи и че той е стационарен. Той може да измери скоростта. Хората да кажем които са в точка Х и У ще си кажат по отделно "ние сме стационарни ти се движиш", скоростта от всяка гледна точка няма ли да е еднаква?

Ще трябва да помисля. Имам едно въпросче. Ако ние с теб сме на разстояние един от друг и не се движим един спрямо друг, ако аз започна да изпращам към теб на всеки 5сек някъв сигнал предполагам, че и ти на всеки 5сек ще го получаваш?

Обект който се движи спрямо мен с тази скорост. Предполагам, че мога да създам такъв обект, просто като го ускоря до тази скорост.

Селяческо поведение! Няма нужда от такъв език!

От всяка точка в пространството можеш да създадеш ивент в друга за който всеки ще е съгласен. Ако аз искам от точка У да създам ивент в точка Х и този евент е да синхронизирам два часовника в точка Х ,посредством обект и лъч светлина то винаги ще мога да го направя стига да знам разстоянието между двете точки и с каква скорост се движат обекта и светлината. Хипотетично ако обаче светлината не се движи със С то тогава никога няма да мога да създам този ивент в Х защото информацията ми е грешна.

Синхронизацията на т1 и т2 е ивент за който всички отправни системи ще са съгласни.

Скоростта на Обекта е ясна, тази на светлината предполагам.

Това за което говоря е, че светлината и обекта спрямо мен ще са в точката Х в един и същи момент ако се движат с тези скорости и когато отида до Х и видя часовниците т1 и т2 те няма да се разминават.

Нали говорим за У фраме. Това е времето по моя часовник в У фраме. Мислех, че е ясно.

Разстоянието от У до Х е L. Ако обекта се движи със скорост V времето за което ще мине пътя е L/V.

Знам само за обекта с каква скорост се движи В, за С предполагам. О изпращам в То+1/1/L(1/v-1/c). Светлината изпращам в То + 2/1/L(1/v-1/c). Времето за което обекта ще измине разстоянието от У до Х e L/v. Сумарно То+1/1/L(1/v-1/c) + L/v = Т1. За светлината ще е То + 2/1/L(1/v-1/c) + L/c =Т2

Ако примерно от София до морето са 500км (права линия) и знам, че колата харчи някво количество бензин на 100км ще знам колко точно ще ти трябват за да стигнеш до там (при постоянна скорост). Без значение дали съм там да го измеря или не няма да стигнеш до морето без бензин в колата(ще си изминал 0км). На базата нa условията (дължина, скорост, количество бензин) мога да калкулирам къде ще се намираш спрямо мен. И ти ще си там без значение дали ще съм там за да го измеря(просто защото условията не ти позволяват да си другаде). Моя часовник не е в точка Х. Но имам два други в точка Х (t1 и t2). Ако светлината и обекта стигнат в един момент в точка Х ще ги стартират двата часовник в един момент и няма да има разминаване между тях (така ще разбера дали са пристигнали в един момент). От моята гледна точка в У фраме ако светлината се движи с С а обекта с V и разстоянието от У до Х е Л то светлината и обекта трябва да стигнат в един момент в Х (при тези условия). Ако те пристигнат в един момент t1 и t2 ще са синхронизирани.