RedShift

Дължината на вълната на Комптън изразява фундаментално ограничение за измерване позицията на частица. Това ограничение зависи от масата m на частицата. Нека си представим система, която е изградена от N - брой частици с маса m и всяка една от тях се намира в някакъв среден обем v . Тези частици изграждат система, която има тотална енергия E и диаметър D. Въпросът ми е може ли да създадем такава система на, която всяка една от съставни и части е фундаментално ограничена и това ограничение е равно на диаметъра на системата?

Имам един въпрос на, който не мога да си отговоря. Ако сложа фотон в кутия и започна да смалявам кутията това ще промени ли енергията на фотона?

Доколкото знам излъчването на Хокинг се получава от радиацията частици-античастици, излъчвана отвъд хоризонта на събитията. Тази радиация не идва директно от самата черна дупка, а по-скоро е резултат от виртуални (заплетени) частици, които се "стимулират" от гравитацията на черната дупка да станат реални частици. Положителната (радиация на Хокинг) избягва от черната дупка, но отрицателната пада и намалява масата на дупката. След като черните дупки се изпаряват през времето, за да се запази заплетеността и информацията, един от начините е късната радиация да бъде силно заплетена с ранната радиация. Доколкото разбирам, целият проблем е да се намери начин да се запази заплитането (между частиците).

Здравейте пиша с надеждата, някой да ми помогне да разбера, моето объркване по един въпрос. Става дума за горна граница на ентропията S или информация I, която може да се съдържа в даден ограничен регион на пространството, който има крайно количество енергия. Погледнах формулата и си помислих, че ако енергията ми е постоянна (да каже ме че е една соларна маса) и радиуса примерно започне да приближава нулата ентропията ще е доста малка. В един момент обаче, когато радиуса стане равен на Радиусът на Шварцшилд обекта ще стане черна дупка, която има определена ентропия. Мисълта ми е, че масата според Генералната Теория на Относителността ще продължава да свива в по малък и по малък регион, което значи по малка ентропия. Но пък се знае, че черната дупка има дефинирана ентропия, стига да не влезне нещо в нея. В този ред на мисли това значи ли, че след като подмине ме Радиусът на Шварцшилд, Свързването Бекенщайн не е решение за интериора на ЧД? И също така ако има някакво решение за интериора то трябва ли да потвърждава това, че ентропията е такава, каквато Свързването Бекенщайн ни казва, че е? Благодаря за вниманието! Поздрави!