RedShift

Това за което говориш май е Планковата частица -->https://en.wikipedia.org/wiki/Planck_particle Планковата частица е по масивна от масата на Планк и живее много кратко време. Извежда се, когато вълната на Комптън е равна на радиуса Rs. Минималната големина на вълновата функция (ВФ) на една частица е вълната на комптън (C)/2. Ако вземеш N-борй частици и всичките са с минимална ВФ за да стане обекта по малък самите частици от, които е изграден трябва да станат по масивни. Което значи, че минималната ВФ трябва да стане по малка. Но по този начин намаляваш живота на частиците. Което значи, че обекта ще е нестабилен. Някъде гледах преди време публикация на една формула. Беше нещо от сорта (делтаX) >(C/2)+(2*R), където 2*R=2*Lp*squareroot^3(M/mp) е диаметъра под, който няма как да имаш обект изграден от частици понеже те самите ще са толкова масивни, че ще са мини черни дупки, които ще се изпарят за много кратко време. Ще се се ровя да въдя, къде беше тази публикация. Lp - дължината на Планк mp - масата на Планк C - вълната на комптън където R < Rs

Искам да попитам по какъв начин се изчислява себестойността при нематериалните активи (по-конкретно при приложенията)? Освен разходите за труд и част от стойността на техниката, която се използва за "кодиране", какви други разходи се признават при тези продукти? Когато едно предприятие се занимава единствено и само с разработване за софтуери, как отчитам счетоводната стойност на актива? Благодаря за вниманието и успешен ден :)

Здравейте преди няколко дни написах пост за вълната на Комптън. Темата не беше успешна така, че сигурно нивото ми не е достатъчно високо за този форум, като не го казвам саркастично. Причината да напиша темата е ентропията на черна дупка. Доказано от Стивън Хокинг и Джейкъб Бекенщайн, че ентропията на черната дупка е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията, разделена на площа на Планк, се замислих дали може ентропията да бъде изразена в условия на обеми. Докато се опитвах математически да си отговоря на този въпрос се натъкнах на някакъв радиус за, който нищо не мога да кажа. Този радиус се появява във формулата на Бекенщай за ентропия. Математически сигурно ще ви е цялата деривация доста наивна и хаотична но толкова си мога. За това пиша тук ако някой има време и търпение да прочете ПДФ доста е кратък и да сподели мнение и да каже дали този радиус има някакъв физически смисъл Rp радиус.pdf

Дължината на вълната на Комптън изразява фундаментално ограничение за измерване позицията на частица. Това ограничение зависи от масата m на частицата. Нека си представим система, която е изградена от N - брой частици с маса m и всяка една от тях се намира в някакъв среден обем v . Тези частици изграждат система, която има тотална енергия E и диаметър D. Въпросът ми е може ли да създадем такава система на, която всяка една от съставни и части е фундаментално ограничена и това ограничение е равно на диаметъра на системата?

Имам един въпрос на, който не мога да си отговоря. Ако сложа фотон в кутия и започна да смалявам кутията това ще промени ли енергията на фотона?

Доколкото знам излъчването на Хокинг се получава от радиацията частици-античастици, излъчвана отвъд хоризонта на събитията. Тази радиация не идва директно от самата черна дупка, а по-скоро е резултат от виртуални (заплетени) частици, които се "стимулират" от гравитацията на черната дупка да станат реални частици. Положителната (радиация на Хокинг) избягва от черната дупка, но отрицателната пада и намалява масата на дупката. След като черните дупки се изпаряват през времето, за да се запази заплетеността и информацията, един от начините е късната радиация да бъде силно заплетена с ранната радиация. Доколкото разбирам, целият проблем е да се намери начин да се запази заплитането (между частиците).

Здравейте пиша с надеждата, някой да ми помогне да разбера, моето объркване по един въпрос. Става дума за горна граница на ентропията S или информация I, която може да се съдържа в даден ограничен регион на пространството, който има крайно количество енергия. Погледнах формулата и си помислих, че ако енергията ми е постоянна (да каже ме че е една соларна маса) и радиуса примерно започне да приближава нулата ентропията ще е доста малка. В един момент обаче, когато радиуса стане равен на Радиусът на Шварцшилд обекта ще стане черна дупка, която има определена ентропия. Мисълта ми е, че масата според Генералната Теория на Относителността ще продължава да свива в по малък и по малък регион, което значи по малка ентропия. Но пък се знае, че черната дупка има дефинирана ентропия, стига да не влезне нещо в нея. В този ред на мисли това значи ли, че след като подмине ме Радиусът на Шварцшилд, Свързването Бекенщайн не е решение за интериора на ЧД? И също така ако има някакво решение за интериора то трябва ли да потвърждава това, че ентропията е такава, каквато Свързването Бекенщайн ни казва, че е? Благодаря за вниманието! Поздрави!