RedShift

Преди 23 минути, DonKihote said:

Ххаах, ами точно се <измерва> различна от <С> скорост и Постулата, втори пада, отделно има <различна физика> пада и Първи постулат.

Грам не ти разбирам от написаното.

Преди 2 часа, DonKihote said:

Отдавна физиците са наясно, че факта, разклики в еднопосочна скорост убива цялата ТО, удря в базата, Постулатите.

 

А ми не! Стига скоростта от А->Б->А да е равна на 'с' няма проблеми с теорията. Всички благини от теорията се запазват. Естествено уравненията ще се променят, но до там.

Преди 1 час, Ниkи said:

Е, как. Както си се синхронизират часовници. Изпращаш светлинен сигнал, като се намираш по средата м/у двата часовника и не ти трябва да чакаш да се върне сигнала

Имаш значи А<-С->Б. Скоростта от С->Б може да е различна от тази А<-С. Нямам как да го избегнеш. 

На скоро гледах клип на Veritasium, относно One-way speed of light. Клипът посочи, че стойността на скоростта на светлината в  посока А->Б не е емпиричен факт а конвенция.

Айнщайн е избрал да дефинира скоростта на светлината от А->Б да е равна на скоростта от Б->А. Без значение дали скоростта ще е еднаква или не, стига двупосочната скорост (А->Б->А)да е равна на ‘‘c‘‘ това не би повлияло на физиката.

Това което ми направи впечатление е, че повечето подходи, използват светлината за синхронизация на часовниците в точка А и в точка Б, но това е странно, защото ако не знаем каква е нейната скорост в посока А->Б, как ще знаем дали сме ги синхронизирали правилно.

Реших да помисля за някакъв вариант и след като го измисля да го пусна за тест във форума, така ще се види дали е адекватен и къде са пропуските.

One way speed of light.docx

Преди 13 минути, scaner said:

Това е особеност на решение на уравненията - вселена, или област, в която движение по пространствена координата е еквивалентно на движение във времето. 

 

Точно това исках да кажа, но ти го каза коректно.

On 10.02.2021 г. at 9:37, scaner said:

В теорията на гравитацията има ситуации около сингуларностите, когато пространствена координата се превръща във времеподобна, т.е. може да имаме двимерно (не линейно) време. Твоята дефиниция отрязва такава възможност.

Това е просто смяна на кординати. Не значи, че пространството става време и времето става пространство, нито пък, че имаме двумерно време.

Благодаря за търпението и инфото. Лек ден желая

Ако по условие, ламбда не може да ми е равна на нула? Тогава няма да имам такъв случай където тя е равна. Ще имам само негативни случай?

Не разбирам защо неравенството от строго става нестрого?

Питам за ламбда. За да е задоволено неравенството тя трябва да е отрицателна?

Не ми става ясно, може ли да взимаш лимит от едната страна на неравенство? Ако отговорът е ''да'', как мога да интерпретирам това неравенство?

Здравейте,

Не мога да разбера как формулата <i|M|j> е задоволена aко базисите са нормализирани и не са стандартни. Също така не разбирам |A> и |В> какви вектори трябва да са и каква е тяхната връзката с векторите |1>и|2>. За  |1> и |2> предполагам, че са нормализирани базиси на М (М=[|1>,|2>,|3>]) ???

Другия вариант за който си мисля е, че базисите трябва да са ортонормални? Надявам се някой да ми помогне да разбера.

Това е случая.

Ако Ф е 180 тогава лицето ще е 0. Но ако Ф е 144,59 тогава лицето ще е просто формулата за лице на сегмет. За другите случай искам да разбера, какво се случва където 144,59<Ф<180.

Значи, да разбирам, че няма формула, която да включва само параметрите, които съм задал? Ако трябва да изчислявам сегмента, ще трябва да включа още променливи, като радиуса на окръжността и ъгъла.

Това е борда.

Играта ми не е просто да увелича полето и броя на играчите. Както казах тя включва шаха но не е само това. Има игра със зара, карти към нея, пионка с която обикаляш в едно поле с фигурите обикаляш в друго. Играта се базира на стратегия, развитие и шанс.

Здравейте,

Създадох настолна игра, която включва шаха и бих искал да я разпространя. За целта обаче трябва да разбера, какви хора трябва да търся, които биха могли да имат интерес от настолни игри. Надявам се някой да помогне. В гооглето положението е трагично. Ако някой знае по какъв ред се случват нещата, надявам да сподели.

 Благодаря за вниманието!

А може ли да приемем, че заоблената страна формира 1/2 от елипса и да пресметнем площта като сбор от лицето на триъгълника, който се образува при поставяне на хордата на дъгата и половината от площта на елипса?

Здравейте,

Искам да попитам, дали някой знае, каква е формулата за площ на триъгълник с обла страна с долу посочените конкретни параметри.

Ще се съм много благодарен ако някой помогне 

Това за което говориш май е Планковата частица -->https://en.wikipedia.org/wiki/Planck_particle

Планковата частица е по масивна от масата на Планк и живее много кратко време. Извежда се, когато вълната на Комптън е равна на радиуса Rs.

Минималната големина на вълновата функция (ВФ) на една частица е вълната на комптън (C)/2. Ако вземеш N-борй частици и всичките са с минимална ВФ за да стане обекта по малък самите частици от, които е изграден трябва да станат по масивни. Което значи, че минималната ВФ трябва да стане по малка. Но по този начин намаляваш живота на частиците. Което значи, че обекта ще е нестабилен.

Някъде гледах преди време публикация на една формула. Беше нещо от сорта (делтаX) >(C/2)+(2*R), където 2*R=2*Lp*squareroot^3(M/mp) е диаметъра под, който няма как да имаш обект изграден от частици понеже те самите ще са толкова масивни, че ще са мини черни дупки, които ще се изпарят за много кратко време. Ще се се ровя да въдя, къде беше тази публикация. 

Lp - дължината на Планк

mp - масата на Планк

C - вълната на комптън

където R < Rs

Искам да попитам по какъв начин се изчислява себестойността при нематериалните активи (по-конкретно при приложенията)? Освен  разходите за труд и част от стойността на техниката, която се използва за "кодиране", какви други разходи се признават при тези продукти? Когато едно предприятие се занимава единствено и само с разработване за софтуери, как отчитам счетоводната стойност на актива?

Благодаря за вниманието и успешен ден :)

Здравейте преди няколко дни написах пост за вълната на Комптън. Темата не беше успешна така, че сигурно нивото ми не е достатъчно високо за този форум, като не го казвам саркастично. Причината да напиша темата е ентропията на черна дупка. Доказано от Стивън Хокинг и Джейкъб Бекенщайн, че ентропията на черната дупка е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията, разделена на площа на Планк, се замислих дали може ентропията да бъде изразена в условия на обеми. Докато се опитвах математически да си отговоря на този въпрос се натъкнах на някакъв радиус за, който нищо не мога да кажа. Този радиус се появява във формулата на Бекенщай за ентропия. Математически сигурно ще ви е цялата деривация доста наивна и хаотична но толкова си мога. За това пиша тук ако някой има време и търпение да прочете ПДФ доста е кратък и да сподели мнение и да каже дали този радиус има някакъв физически смисъл

Rp радиус.pdf

Дължината на вълната на Комптън изразява фундаментално ограничение за измерване позицията на частица. Това ограничение зависи от масата m на частицата.

Нека си представим система, която е изградена от N - брой частици с маса m и всяка една от тях се намира в някакъв среден обем v . Тези частици изграждат система, която има тотална енергия E и диаметър D. Въпросът ми е може ли да създадем такава система на, която всяка една от съставни и части е фундаментално ограничена и това ограничение е равно на диаметъра на системата?

Имам един въпрос на, който не мога да си отговоря. Ако сложа фотон в кутия и започна да смалявам кутията това ще промени ли енергията на фотона?

Доколкото знам излъчването на Хокинг се получава от радиацията частици-античастици, излъчвана отвъд хоризонта на събитията. Тази радиация не идва директно от самата черна дупка, а по-скоро е резултат от виртуални (заплетени) частици, които се "стимулират" от гравитацията на черната дупка да станат реални частици. Положителната (радиация на Хокинг) избягва от черната дупка, но отрицателната пада и намалява масата на дупката. След като черните дупки се изпаряват през времето, за да се запази заплетеността и информацията, един от начините е късната радиация да бъде силно заплетена с ранната радиация. Доколкото разбирам, целият проблем е да се намери начин да се запази заплитането (между частиците).