И още нещо ние фотони ли сме или по-скоро приличаме на звезди ,които излъчват отразяват светлина????

Преди 23 минути, makebulgar said:

Никакво свиване няма.

Аз съм тъп и упорит.Ако вземем една звезда ,която излъчва във всички възможни посоки в пространството .Това не означава ли ,че пространството ще се свие спрямо излъчването до сферата на излъчване.

Преди 7 часа, makebulgar said:

От гледна точка на фотона цялата вселена се придвижва спрямо него със скоростта на светлината.

То тогава щом вселената се свива в него в точка можем да приемем, че всеки фотон е центъра на вселената.Точно това бях предложил ,че центъра на вселената е всяка една точка в зависимост от наблюдателя.

Преди 7 часа, makebulgar said:

От гледна точка на фотона цялата вселена се придвижва спрямо него със скоростта на светлината.

Ахааа!! Докато се свие в точка?

Преди 1 час, laplandetza said:

Кой знае дали т.н. фотон няма собствено време.  < Пространството> може да бъде точка , примерно в един мултивселенен Свят.

Да и аз това съм си го мислил или просто така съм го доразбрал от това което съм гледал чувал. Но доколкото мога да си представя нещата мултивселена свят си ги обяснявам като място ,където времето не съществува също и пространството. Там вечността и мигът са едно нещо.Този ред на мисли имам мои си заключения за нещата ,не знам колко съм запознат с материята за да могат да бъдат допуснати за хипотетични предположения. Общо взето тезата е следната.Колкото и малко вероятно е нещо да се случи в една мултивселена, то може да се случи безброй пъти при условие, че безкрайното съществува.Съответно ние може да съществуваме на безброй много места по-точно не на места, а едновременно в точка в една мултивселена.А вътре в самата вселена и във вселените пространството си съществува ,както и времето.Чудил съм се дали може да се намеси естествена телепортация от вселена вселена. Какво имам предвид .Ако вселените са точно едни и същи до последният атом. Сплетено еднакви. Тогава ние може да плуваме от вселена във вселена и това да представлява света около нас. Става въпрос за телепортиране на цялата вселена, а не локално на част от нея. И всеки кадър на телепортация от мултивселена та да създава времето във вселената. Това да е някакъв честота ,на възможност на съществуване на света около нас. Съставвща всички константи предразполагащи за съществуването на нещо.

Преди 33 минути, gmladenov said:

Всеки има някакви идеи. Въпросът е доколко тези идеи са стойностни за другите хора, а не само за теб.

Специално в науката, ако искаш да предложиш нова теория, ти трябва да познаваш много добре съществуващите теории и да можеш да посочиш къде тези теории "куцат" - заради което ти предлагаш алтернативно решение.

 

Между другото знам Какво имаш предвид.Дънинг-Крюгер ,ако ти говори нещо https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Efektat-na-Daning-Kriuger-ili-kak-glupavite-sa-tvarde-glupavi-za-da-r_42.html

Съгласен съм ,че нямам достатъчно знания, но съм забелязал ,че когато идват нови колеги на работа при нас, са ме изненадвали ,какви идеи дават, за които никой не се е сетил досега. Просто ние свикваме с някаква даденост през времето и годините, нямаме страничен необременен поглед над нещата. Да идеите  понякога звучат глупаво и наивно, но от тях могат да се изкарат и ползи. Не казвам че съм измислил нова теория да хрумка е ,не се бия по гърдите . Реално искам критика от която да науча нови неща.

Между другото знам Какво имаш предвид.Дънинг-Крюгер ,ако ти говори нещо https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Efektat-na-Daning-Kriuger-ili-kak-glupavite-sa-tvarde-glupavi-za-da-r_42.html

Съгласен съм ,че нямам достатъчно знания, но съм забелязал ,че когато идват нови колеги на работа при нас, са ме изненадвали ,какви идеи дават, за които никой не се е сетил досега. Просто ние свикваме с някаква даденост през времето и годините, нямаме страничен необременен поглед над нещата. Да идеите  понякога звучат глупаво и наивно, но от тях могат да се изкарат и ползи. Не казвам че съм измислил нова теория да хрумка е ,не се бия по гърдите . Реално искам критика от която да науча нови неща.

Искам малко да се отклоня от темата, ако може. Работя като оператор на CNC машина 5-осна с въртяща маса. Понякога си пиша програмите сам. Имам самочувствието ,че съм добре 3D ориентиран, поне на машината. Понякога работя с няколко координатни системи използвам едната за получава резултати в другата комбинирам нещата и ми се получават винаги доста добре. Дори майсторите трудно ме разбират ,когато започна да им обяснявам нещо ,винаги звуча доста сложно. Да и тук имам чувството ,че усещам същата съпротива. Но някак си нещата на практика винаги ми се получават нищо, че ги правя "на обратно". Писнало ми е от инженери технолози, конструктори и дизайнери с висше образования които само се бият по гърдите ,заради кетапа ,а на практика само грешки допускат, които се чудим с колегите Как да оправим.В този ред на мисли мен ме интересува как се случват нещата на практика ,а не какви критерии по законите покриват.

Явно съм слабохарактерен  според колегата ,защото слушам метъл и свиря на китара,не само на електрическа де и не слушам само метъл.

Преди 8 минути, laplandetza said:

 

 Не споделям виждането ти, но самата светлина е възможно да се движи и наобратна посока на разпространението и в космическия сегмент. Трудния въпрос е спрямо какво.

Някъде бях чел в някакъв форум ,че от гледна точка на светлината пространството е точка. Цялото пространство на света за светлината е точка ,защото времето е спряло за нея. Колегата по-горе спомена спрямо коя отправна система, спрямо правната система светлината която е точка. И да уточня защо не пиша във форум литература или философия. Там няма да ме разберат пък изобщо, защото повечето не са запознават с теорията на относителността. Аз не я отричам опитеам се да я подкрепя и по обратния начин.

Няма как се убедиш заклет metal ,че чалгата е истинската музика. Идеята тук е ,че музиката е проявление на звука, без значение ,с какви ноти е записана.

За дадена ситуация могат да бъдат верни много твърдения. Въпросът кое твърдение най-пълноценно покрива ситуацията И ЗАЩО!!!

Просто каквато и ситуация да си представя в тези условия ,нищо не я опровергава...  А може и да нямам достатъчно информация за условията. Затова питам вас конкретно,защо за дадена ситуация. Не става дума за твърдения от надеждни източници, а за ситуация,да уточня.

Преди 1 час, Gravity said:

Намали глупостите и чети надеждни изтучници.

Това не съм го чел никъде. Просто на едно място прочетох ,че щом светлината се движи с тази скорост значи и ние се движим със същата спрямо нея, което е логично.След това в продължение на месеци и години не спрях да мисля когато имам време да си представям как може да стане това. Проблемът ми е ,че захапвам дадена тема и се вманиачавам в нея. И те така.

Истината е ,че за целта ще ми трябва математик ,който да изчисли нещата. За жалост нюне взех 2 втора трета математика и не си завърших следването. А и по физика ме скъсаха. Мисля си, че ако  се подкрепи математически може да излезе нещо. Дори Хокинг мисля ,че е правил такива подобни изчисления. Един и силен в едно друг в друго. На мен ми идват идеи, които няма как да подкрепя с математика това е проблема. Просто си ги представям нещата проблема е, че малко хора ме разбират по този начин.

Щом учените са спрели и не могат да направят единна теория на всичко ,значи има някакъв проблем. Проблемът е че всеки използва някаква информация с която не може да се стигне до краен отговор. Изначално всеки заучава и научава неща които приема за даденост. Просто като се замислите ще видите ,че може да стигнете до същите отговори дори и да гледаш така на теорията наобратно. Дори могат да изскочат и още отговори.Някак си ,аз не съм чел достатъчно, не знам много неща и не съм обременен с информация с която не може да се стигне до читави отговори, било то за тъмната материя И този на теория на всичко свързване на малкото с голямото. Това може да е допускане и подход при което може да се стигне до същите отговори. Така си мисля, нещата са симетрични. Както и да ги гледаш.

Навремето са си мислили, че цялата вселена се върти около Земята. После се оказало, че Земята се върти около слънцето ,слънцето около нещо друго и така нататъка. Съответно вече този подход прави ротацията на планети и звезди доста по-логична и по-лесна, колкото е била преди,За разбиране. Идеята ми беше следната може ли да се направи някакъв обратен подход спрямо теорията на относителността. Значи щом светлината се движиш спрямо нас може да приемем, че и ние се движим спрямо нея със скоростта на светлината. Предложих в темата грешна ли е теорията на относителността ,модел на това нещо как ние се разпространява като светлина как пространството между безкрайно малките частици материя се увеличава. Както и пространството навсякъде около нас ,при което всичко това остава незабелязано, защото е с една скорост. Скоростта на светлината, която е константа. В случая тя е наша скорост фотоните ги приемаме за статични. Ние отиваме на мястото на излъчването, което е застинало в разширяващото се пространство. Никой не отговори възможен ли е такъв подход и ако не ,Как може да си представим, че ние се движим спрямо светлината, след като гледната точка може да бъде двуяка в случая. Тоест получава се нещо като пето измерение на разширяване на пространството в самата материя и извън нея. Възможно ли е това ,или ако не Как може да си представим обратния процес ?Никой не отговори! Как ние може да се движим спрямо светлината. По какъв начин. И възможно ли е експоненциално ускорение със забавяне на времето на този процес. Или съм прекалено абстрактен за учени като вас. Глупости ли пиша? И ако да как ние може да се движим спрямо светлината ,ако тя е статична. Още съм ученик в този форум и искам да знам искам да науча нещо ново. Жаден съм за знания

Навремето са си мислили, че цялата вселена се върти около Земята. После се оказало, че Земята се върти около слънцето ,слънцето около нещо друго и така нататъка. Съответно вече този подход прави ротацията на планети и звезди доста по-логична и по-лесна колкото е била преди,За разбиране. Идеята ми беше следната може ли да се направи някакъв обратен подход спрямо теорията на относителността. Значи щом светлината се движиш спрямо нас може да приемем, че и ние се движим спрямо нея със скоростта на светлината. Предложих по-горе модел на това нещо как ние се разпространява като светлина как пространството между безкрайно малките частици материя се увеличава. Както и пространството навсякъде около нас ,при което всичко това остава незабелязано, защото е с една скорост. Скоростта на светлината която е константа. В случая тя е наша скорост фотоните ги приемаме за статични. Ние отиваме на мястото на излъчването, което е застинало в разширяващото се пространство. Никой не отговори възможен ли е такъв подход и ако не ,Как може да си представим, че ние се движим спрямо светлината, след като гледната точка може да бъде двуяка в случая. Тоест получава се нещо като пето измерение на разширяване на пространството в самата материя и извън нея. Възможно ли е това или ако не Как може да си представим обратния процес ?Никой не отговори! Как ние може да се движим спрямо светлината. По какъв начин. И възможно ли е експоненциално ускорение със забавяне на времето на този процес. Или съм прекалено абстрактен за учени като вас. Глупости ли пиша? И ако да как ние може да се движим спрямо светлината ако тя е статична. Още съм ученик в този форум и искам да знам искам да науча нещо ново. Жаден съм за знания

Преди 45 минути, laplandetza said:

Което означава космос има разширяващ се гравислой, <изпреварващ> дори и светлината.

Гравитслой ...спрямо субективен център на вселената, който може да е навсякъде в зависимост от наблюдателя.Т.е център е всеки наблюдател.

Преди 25 минути, laplandetza said:

Материя , космически сегменти се движат  , гравитация, полеподобното нещо носещо гравитация се движи , според мен много вероятно е да е в постоянна експанзия, разширение и то ускорително разширение.Което означава космос има разширяващ се гравислой, <изпреварващ> дори и светлината.

И аз това си мислех преди време, че може да е ускорително, просто тука набързо описах в общи линии. Преди време записвах подобни мисли... Имам доста щуротии записани ,въображението ми се вихри понякога доста.

Имам една идея.Може ли да се гледа на теорията на относителността наобратно.Тоест да се приеме, че ние се движим, а светлината е стетична. Какво имам предвид. Ние да се разпространяваме, като светлина във всички посоки всяка една материя ,тоест пространството между атомите ни да расте със скоростта на светлината. Запазвайки предаването на информация между тях си тъй като това е и относително де, щом частиците са безкрайно малки точки. Както и пространството да расте както всички физически предмети.Тоест ние да се придвижваме достигайки светлината мястото на излъчване на светлина на всеки един вид вълна фотон.Съответно това няма как да се забележи и види, защото всичко се уголемява равномерно и еднакво и дефекта от това нещо да е гравитацията която ни избутва,тоест Земята да ни избутва да се разширява по малко по-различен начин така, че да създава гравитация, защото е по-голяма. Лоренцовото скъсяване да е настигане на това разширение в дадената посока.И да е въпрос на време решението между частиците да стане с по-висока скорост от тази на светлината, както е в случая с галактиките. Т. е. с по-висока от тази при която може да се предава някаква информация и да се разпаднем. 

Имам идея....  светлината може да се излъчва с всяка възможна скорост, но ние долавяме тази, която е удобна за нашето времево измерение...и тя е константа "c".,Защо не.

И не само времево ,а и пространствено.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Според теб на какво се основава този постулат? Айнщайн просто така е повелил или какво??

Аз на 15  години бях като си ги задавах тия въпроси без да съм чувал за Айнщайн и СТО и 200.Не че се хваля ,ама по -принцип не съм много умен.Представях си великани и джуджета за, които съм писал по-горе и за които времето тече различно.Абе не може да се види спряла светлина.Тогава казах на майка ми тя малко по-умните за това и тя ми вика, прочети теория на относителността на Айнщайн.Аз я питам ко тфа..Тя вика , че според нея скороста с ,която се движиш определя времето .Чела навремето научна фантастика.После се замислих ,че има общо.Някак си на мен ми звучи интуитивно просто че теорията е ок.Иначе не мога да си обясня много  неща за великаните и джуджетата .... За които съм писал по горе....А периода на полу разпад на елементите зависили от скоростта ...тва нещо ми обява ...то щото и времето е намесено де ,

Преди 20 минути, Недоспал said:

Искам само да кажа ,че център на вселената няма. Даже Хокингго беше обяснил в едно предаване.Тъй като пространството се разширява можем да приемем, че цената на вселената всяка една точка в нея. И дори да се движиш с 0,0000000000000000000000001% от скоростта на светлината то твоето време и твоето разстояние е различно спрямо човека до теб дори с 0,000000000000000000000000001 сек или 0,00000000000000000000001 микрона примерно. Това няма как да го усетиш нито да го забележиш и е много трудно да  го измериш, но е факт.

Ако Земята е точка от кимикал на лист хартия, млечния път е колкото Северна Америка.Нещо такова ми се върти като мащаб...Така..Ти си огромен спрямо обитателите на точката, профучаваш покрай нея и стигаш до другия край на Америка за 3 дена.Обаче за обитателите на точката ти колко време ще пътуваш.След като светлината стига от единия до другия край на галактиката за милион години.За тях ти дори може да пътуваш с близка до скоростта на светлината която за тях е нормална и е 300 000 000 точкови км сек. За теб ще са 100км час примерно0.00000000001% от "С" за тях ще е 99,99999999 от "С".Времето също ще е различно енергията относително огромна за великана, спрямо точката,близка до безкрайност.Опа великана не е голям ,а малък........ И е  от света на точката...

Преди 8 часа, makebulgar said:

Теорията на относителността е валидна за разни различни координатни системи, но като цяло всичкит те могат да се приравнят към една система и съответно навсякъде времето ще тече по един и същ начин. Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената, слагаме посоките Х, Y и Z, и всичко измерваме спрямо нея.

Искам само да кажа ,че център на вселената няма. Даже Хокингго беше обяснил в едно предаване.Тъй като пространството се разширява можем да приемем, че цената на вселената всяка една точка в нея. И дори да се движиш с 0,0000000000000000000000001% от скоростта на светлината то твоето време и твоето разстояние е различно спрямо човека до теб дори с 0,000000000000000000000000001 сек или 0,00000000000000000000001 микрона примерно. Това няма как да го усетиш нито да го забележиш и е много трудно да  го измериш, но е факт.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Има малко информация за Планк-дължините, тук:

https://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_55146.html?preview=ok

Нов квантов фокус: Редът на причина и следствие е неопределен

Алис на Боб или Боб на Алис ? Кой на кого е невъзможно да се каже в квантовия свят

Експеримент на австрийски учени с цел да се проучи ролята на причинно-следствените връзки в квантовата механика наскоро разкри, че редът на събития не може да бъде поначало добре дефиниран в квантовата теория.

Изследването е публикувано в портала arxiv.org.

Алис изпраща подарък на Боб. А не, обратното - Боб изпраща подарък на Алис. Всъщност си изпращат един и същ подарък един на друг по едно и също време. Един нов експеримент показва как даването на подарък става объркващо, когато се намесят причинно-следствени връзки в квантовата механика, разказва NewScientist.

Вероятно сте чували за експеримента с двата процепа, в който една частица се изстрелва към две малки дупки, появява се от другата страна, за да интерферира сама себе си, като че ли преминава през двата процепа едновременно. И докато не се измери с детектор от другата страна, частицата се намира в квантова суперпозиция на две състояния. Може да се каже, че тя може да премине и двата пътя.

Илюстрацията вдясно показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея.

Схема: fr.wikipedia

Това е странно и е трудно за възприемане, но сега екип от Университета на Виена в Австрия провежда друг експеримент, който е още по-объркващ - да се вкарат събитията в суперпозиция.

Обикновено е лесно да се каже, че събитие А се случва преди събитие B или обратното. Но Джулия Рубино (Giulia Rubino) и нейните колеги създадоха суперпозиция от тези на пръв поглед противоречиви сценарии.

"Ако се съберат квантовата механика и причинно-следствени връзки, възниква ситуация, в която няма определен ред на причина и следствие", коментира тя. "Това е контраинтуитивно".

^{И Алис, и Боб могат да променят квантовото състояние на фотон, преминаващ през тях, произвеждайки различен резултат в зависимост от реда на действието. Но ако пътят на фотона е в квантова суперпозиция, е невъзможно да се каже, през кой е минал първо.}

Техният експеримент включва изпращане на фотон през два набора оптични устройства, маркирани като Алис и Боб. Тези устройства преобразуват квантово състояние на фотона по различни начини, така че ако мине през Алис, а след това през Боб, ще се произведе различен резултат, отколкото ако пръв е Боб, а после Алис.

За да си представите как работи това, представете си, че фотонът е подарък, предназначен за трета страна. Алис обича да увива в хартия подаръците, а Боб предпочита просто да го върже с панделка. Ако Алис получи подаръка първа, тя ще го опакова и след това стига до Боб, който ще постави панделка. Ако Боб е първи, опаковката на Алис ще покрие панделката и ще се получи различен резултат. Нещата са малко по-сложни в случая с фотона, тъй като Алис и Боб може да изпълняват различни действия с определена вероятност, така че има повече от два възможни изхода.

Кой е пръв? Трудно е да се каже ...

В експеримента на екипа, един своего рода квантов превключвател контролира по кой път ще мине фотонът и по този начин определя реда на действие на Алис и Боб. За да смесят причинно-следствените връзки, учените поставят самия ключ в суперпозиция, което означава, че в известен смисъл, и двамата действат първи.

Разбира се, не точно това се случва, просто както частицата в експеримента с двойния процеп непреминава наистина през двете дупки едновременно - ние просто не разполагаме с език, който да опише наистина странния характер на квантовия свят, чиято пяна е под нашия слой реалност.

^{В мащаби, сравними с размерите на дължината на Планк (10-33 см), вакуумните флуктуации са толкова огромни, че пространството "кипи" и се превръща в "квантова пяна" (Quantum Foam). В този сценарий пространството изглежда напълно гладко за мащаби от 10-12 см , а грапавостта започва да се появява в мащаби от 10-30 см .  Това по същество е израз на принципа на неопределеността в квантовата механика.}

"Самото време може да бъде неопределено в тези ситуации", заяви членът на екипа Матеуш Араужо (Mateus Araújo). "Цялото объркване с квантовата механика е непознаване, нещо, което просто не съответства на нашия макроскопски класически опит."

Какво е реалността

"Изтласкахме наистина квантовите мистерии и бъркотии до абсолютния предел", коментира Мати Хобан (Matty Hoban) от университета в Оксфорд. "И нямаме добра представа за това, какво са всъщност".

Този експеримент не е просто чист квантов фокус. Вече знаем, че объркването на причинно-следствените връзки теоретично би могло да помогне при някои видове квантови комуникации и изчисления за намаляване на количеството на необходимите ресурси за да се изпращат съобщения или решават някои проблеми. В бъдеще екипът иска да реализира това в експеримент. 

Дали това се окаже полезно остава да се види, казва Хобан - и изчислителните проблеми са почти езотерични въпроси и не са задачи, пряко свързани с реалния свят."

...

...

(Заради картинката на "квантовата пяна" го показвам )

...

 

Интересно е това с причинно следствените резултати.Именно тези неясноти ме вълнуват толкова. Последно си купих и прочетох една книжка, доста забавно и разбираемо написана, казва се "Нямаме никаква представа".Реално човек колкото повече научава, толкова повече въпроси си задава и разбира ,че нищо не знае.

Самата тръпка от това ме запали да следя, да чета и да се интересувам от новите открития. И все по смело започвам да допускам и да си измислям все по налудничева теории. Реално никой няма отговор.