Недоспал

Добро утро!Нещо друго ми дойде на акъла.Колко е голяма установката? Няма ли да ти е по-нагледно, ако е дълга 1 светлинна година нспример.

Ако завъртиш достатъчно дълъг прът достатъчно бързо ще мине ли скоростта на светлината.Да те питам и аз сега? Периферната скорост ще мине ли С. ?Вратите как се затварят, с каква скорост....?

Тва просто не мога даже да си го представя, щото ще е супер криво.Примера е принципен и труден за визуализация. Съдържа крайности от визуализация и принципност. Създава уловка, все едно те кара да сравняваш най-малкото с най-голямото.От там се получава объркване и заблуда .Това е трик, и най вече игра с интуицията.

Центъра? Не съм казал че се блъскат в центъра и в двете картинки.Пространството е относително и се изкривява.Самата форма на кординатите се изкривява.Това не означава че не е на същите кординати, но сякаш да изглежда че не е в центъра.Дори ако е на 99,999999 от "С" тогава центъра на сблъсък а ще е изместен крайно в другия край, но това не означава че няма да е в центъра

Аз друго съм чел.Скъсват се разстоянието, иначе как ще стигнеш за по малко време отколкото е отчетено на земята?Планетата която е на 8 светлинни години от Земята на кораба с висока скорост ги взимаш за 1 година .Значи за теб разстоянието е вече 1 светлинна година, но не защото си минал скоростта на светлината, а защото разстоянието се е скъсило.

Относно задачката с оръдията и гюлетата. От известно време си мисля за нея и не ми излиза от главата. И все не мога да си представя точно какво се случва.В крайна сметка установих, че от страничен наблюдател(рамка 2) гюлетата ще бъдат изстреляни по различно време, но ще се ударят пак, в същата точка в пространството.Просто ъгъла на тракториите и скоростите ще бъдат различни .В зависимост от положението на наблюдателя и скоростта на наблюдаваното координатите В пространството ще бъдат така да го кажем изкривени ,но събитието ще се случи точно там точно където трябва и от двете гледни точки, въпреки интуитивните заблуди от СТО.Все пак затова има забавяне на времето и скъсяване на дистанцията Да компенсира точно това, събитията да се случват винаги... Точно там където са!Ако това го нямаше тогава щеше да има парадокс да!.ако гюлетата във втората картинка бяха изстреляни едновременно , щеше да има парадокс.Объркването от едновременността идва интуитивно от това че всички са си сверили часовниците и им вървят еднакво, но ако сигнала тръгва едновременно в основата на триъгълника от центъра и в двете посоки със скоростта на светлината не виждам причината да няма еднакви събития и в двете системи.... На пръв път ли съм или греша?

Възможно е, просто не мисля много и говоря за принципна разлика без отношение кое как е реално..

Ако тръгнеш да пътуваш с ракета с близка до скоростта на светлината от Земята до звезда която 8 светлинни години, гледано от земята, ще стигнеш до звездата за приблизително 8 светлинни години. Но от гледна точка като пасажер в ракетата може да стигнеш и за една година. Защото времето за теб ще тече по-бавно. Това означава ли че си минал скоростта на светлината.От твоя гледна точка, преди тръгвсне сякаш така излиза, но реално ще се е скъсило разстоянията до мястото където си тръгнал, и пак няма да си минал скоростта на светлината.

при съпоставка на скоростите в 2те системи би се нахвърлила скоростта на светлината,но това няма как да стане затова в другата имаш забавяне на времето и скъсяване на дистанциите

Защото за скоростта и това има значение

А ти слагаш ли в сметките разликата в хода на времето двете системи?

Точно тука е уловката. Имаш две различни гледни точки.Едната е от движещата се система, другата от неподвижна система.За да бъде условиято за еднаква скорост на светлината и двете системи вярно, то при наблюдаваната от неподвижен наблюдател система, светлината ще се движи заедно с проводника, ако проводните се движи с блиска до скоростта на светлината,съответно пътят който изминава светлината в проводника спрямо неподвижния наблюдател ще бъде доста по-голям даже огромен. В другия случай при наблюдател който се движи заедно с проводника светлината ще се движи просто в проводника..

Скоростта на светлината не зависи от източника... Светлината не се засилва с движения на кабела. И от двете гледни точки тя се движи с една и съща скорост. Това ако разбереш, ще разбереш какво има предвид scaner.

Благодаря за отговора.Винаги съм се чудил как има такива отзивчиви хора като тебе. Толкова изчерпателен и точен във всичко. Като чета колко си писал и как отговаряш на всякакви откачалки, включва и на мен, направо, ума не ми го побира. Явно на всички им е интересно тук, какво ново може да се научи измисли. А пък на другите като теб им е приятно да отварят очите на невежите. Както и да е, всеки се пита в този живот , защо е тук и какво е това всичкото около нас. Нормално е да бъде интересно. Лично аз искам да помогна с измислянето на нова теория, но наистина нямам толкова информация и знания в която и да е било област на физиката, и все пак тайно се надявам че това може да е някакъв плюс. Чел съм тук таме разни книжки, и ми става все по-интересно. Но доколкото съм запознат физиката е в криза. Всичко което се учи и се приема за "истина" явно не работи както трябва.Тоест всичко което се определя като истина е просто един модел, чрез който може да се работи за да се получават някакви резултати, които отговарят на опита и познатата реалност. Така наречения моделен реализъм. Приема се че има електрон , макар че никой не го е виждал.Просто се приема съществуването на тази частица за да си обяснят различни взаимодействия и явления. Сега се приема съществуването на кварки за да си обясня други свойства на атомите... Даже като се замисля, това все още ми прилича, на преписването на различни явления на различни божества. Бог електрон Бог кварк, и т.н. кой е виновен за това явление електрона, кой е виновен за другото явление Еди кои си кварки...примерно. но реално какво се случва..? Все още никой не знае. Просто се приема модел за някакви частици, който работи при изчисленията.Не знам какви електронни прескачат в спиновете и какви фотони се приемат излъчват например на водородния атом, когато е под някакво влияние. И не знам как са ги видяли тези електрони и фотони.Никак... някой видя ли е изобщо бог..?Просто се приема че съществуват такива частици, правят необходимите сметки и се изясняват странните неща, които се случват,дотолкова доколкото ни е необходимо за момента за разрешаването на някакъв проблем. Е проблеми има вече доста , но нямаме разрешение. Иска ми се скоро време да излезе някаква теория която да обърна всичко с главата надолу, и която малко от малко да свърже нещата. Просто явно изначално подхода е грешен... Възможно ли е тази теория да няма нищо общо със стандартни модел, нещата да се обясняват по съвсем друг начин, като изключим даже и струните.?електромагнетизма гравитацията, квантовата механика да се обяснява по съвсем друг и взаимосвързан начин или ще се продължава да се работи на няколко фронта в мъглата?..

Ок, съгласен съм с тези промени в обема на атома, но как да кажа те се явяват измерими. Възможно ли е вакуума между частиците да се разширява без да може да се измери. Все пак съм чел и за енергията на вакуума, макар че не си спомням точно какво, но мисля че беше доста голяма тази енергия. Т.е. всичко да се разширява дори и уредите с които се мери. Някак си пространството и времето ми се струват доста относителни за да не е възможно. Или по друг начин казано, какво значение има големината, ако всичко се променя еднакво...? И ако има значение къде е проблема.Има нещо гнило в това разширение на вселената, и изобщо как се измерва, при положение, че има допълнително забавяне на сигнала (информацията) от разширението.

Здравейте! Имам въпрос за тъмната материя. В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

"дотолкова че да можем да сметнем от къде до къде сме се преместили в илюзорното пространство." Като като се замисля даже и това не можем, защото пак е субективно...

Лапландец голям си, кефиш ме. От известно време и аз запалих, пак да мисля щуротии. Напоследък ми се върти в главата , че време-пространство не съществува. Реално времето го създаваме ние, защото сме свидетели и така го възприемаме с такава "скорост" и тва барабар с пространството, ако приемете СТО за вярна де. Незнам, ако има "по-бавни" във възприемането за време същества, дали няма да виждат нещата и материята по-близо до себе си... Дотолкова че да се свият в точка.Изобщо това с време-пространството излиза , че е толкова субективно, сякаш може и без него. А за да си обясним пък останалото, пак трудна работа, защото в тоя филм реално няма как го видим... Реално се опитваме да опишем това което виждаме и взаимодействаме, но то в края на краищата е някаква илюзия, която зависи от много други неизвестни фактори. В нещо като черна дупка сме, където законите не важат. Или важат дотолкова че да можем да сметнем от къде до къде сме се преместили в илюзорното пространство...

Защо все си мисля че "2. събития в референтната рамка на движещ се с висока скорост обект" Ще изглежда в картинка, която е просто по-смачкана от двете страни, по-издължена.... Мисля че това е идеята със скъсяване на дължините. Съответно за наблюдателите в дадената система всичко ще си изглежда нормално... Както на първата картинка.

Здравей Шпага Скоро четох нещо интересно по темата на част от книга на Хокинг "Произходът на почти всичко" Ето какво пише Как получавате нещо от нищо? Този въпрос е много основателен и някои основни физични закони сочат, че съществуването на вселената е изключително малко вероятно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че хаосът, или ентропията, има тенденция винаги да нараства с времето. Ентропи- ята измерва броя начини, по които можете да препод-редите компонентите на системата, без да промените цялостния й вид. Молекулите в горещ газ например може да се подредят по много различни начини, за да създадат същата температура и налягане, така че га- зът е система с голяма ентропия. Точно обратното, не можете да пренаредите молекулите на живо същество, без да го превърнете в неживо, така че тази система е със слаба ентропия. По същата логика нищото е с най-висок ентропичен статус; можете да го разбърквате и размесвате както ви се прииска, но то все ще си изглежда като нищо. Според този закон е трудно да се разбере как нищото би могло някога да се превърне в нещо, като например във вселена. Ентропията обаче е само част от историята. Другата част е свойство, което физиците наричат симетрия — то не е точно същото като обичайната си- метрия, която свързваме с формите. За физиците нещо е симетрично, ако съществува и направите с него, така че след като приключите да го правите, то да изглежда същото, каквото е било преди. Според тази дефиниция нищото е напълно симетрично: можете да правите с него каквото желаете и то пак ще си бъде нищо. Както физиците знаят, симетриите съществуват, за да бъдат нарушавани, и когато те се нарушат, оказват огромно въздействие върху вселената. Всъщност квантовата теория ни казва, че няма такова нещо като празнота. Нейната съвършена симетрия е твърде съвършена, за да устои, тя се нарушава от досадния рой частици, които ту се мушват в съществуването, ту изскачат от него. Това води до противоречащото на интуицията ни заключение, че независимо от ентропията нещото е по-естествено състояние от нищото. В този смисъл всичко в нашата вселена е просто възбуждане на квантовия вакуум. Може ли нещо подобно да се допусне за произхода на самата вселена? И т.н... Поздрави!

Здравейте на всички! Искам да пусна един бърз въпрос в нищото. Съществува ли пространство-време по посока на движението ако скоростта е максимална. И Кой определя възприятието за пространство време главата на наблюдателя при положение че той може да е същество, което възприема съществуването на вселената като един миг например...?

Здравейте на всички! Отдавна не бях посещавал този форум, но нещо ми е прищрака и реших да погледна какво се случва. Видях че интересна тема се заформила отново. Пак същите редовни са си тук, както винаги. Scaner, Laplandeca. Моите уважения и към двамата. Винаги има какво ново да се научи покрай вас. Макар че в повечето случаи ми изпушва леко главата покрай втория . Но понякога долавям резон размишленията. В случая съм съгласен със scaner. Не се бях пускал скоро време в такива мисловни експерименти. Тези определено са интересни, но и заблуждаващи. Този смисъл аз си мисля че разликата в едновременността не се състои в получаването на различни събития, а по-скоро в изкривяване на геометрията и скоростите на изстреляните топки от оръдията. Просто картинката няма да изглежда симетрична в другите случаи и ще има различни разстояния както и скорости. Ако греша моля да ме поправите. Все пак съм още ученик тук Поздрави!

"Твърде на изток, Това е запад "Лао Дзъ. На мен лично ми се струва ,че вселената е пълен миш-маш. Бях чел една теория ,че вселената е затворена в себе си ,като повърхността на сфера. Без граници. Възможно е да тръгнем в една посока и да се върнем от противоположната. Този ред на мисли светлината, лъченията, всичко това вероятно пътува от всички посоки на където си иска.Реално може да получаваме информация, лъчения и светлина от големия взрив от всички посоки едновременно. Незнам тук За каква изотропия може да говорим.Как спрямо всичко това може да има някакво движение.

Науката, дотолкова доколкото на мен ми върши работа си ми върши работа в работата . Оттам нататък всичко е въпрос на вкус, затова кой как ще си губи времето и с какво

Има една книга "Нямаме никаква представа" излезе 2018г. нямаше електронен носител без пари, затова си я купих на хартиен 20лв. После си купих на бард на електронен 15 лв мисля че беше "Великият дизайн" Не знам дали някой отделя пари да прочете нещо ново ,но в тези последни книги бяха засегнати Подобни хипотези. Да клонящи са към философски недоказуеми възгледи, както теорията на струните, но щом ги засягат видни физици значи има резон. Особено книгата "Нямаме никаква представа" препоръчвам от сърце. Написана е И като за лаици като мен и показва, колко малко неща знаем за света около нас. Отворени са толкова много въпроси без отговор ,че спокойно може да се отчаяме в търсенето на такъв https://iztok-zapad.eu/nyamame-nikakva-predstava-patevoditel-v-nepoznatata-vselena