fenfren

Преди 5 часа, Малоум 2 said: Преди 5 часа, Стелян said: Преди 3 часа, skaner said: Позволявам си да дам общ отговор. Mалоум 2 - твоя отговор приемам, че е да, т.е. формулата на Френел е вярна. Стелян –твоя отговор приемам, че и така и вака scaner – твоя отговор приемам, че е не, т.е. че тя е грешна Ето я оригиналната формула на Френел; (1) Ето я и приближената „псевдо” формула на Френел получена на база на преобразуванията на Лоренц; (2) Да сме наясно, спорим за оригиналната формула на Френел (1). Преди това два въвеждащи въпроса поставени в цитата по-долу на руски. Предполагам ще се справите с превода. Въпросите, който поставя авторът са: Що е това светлина и как тя се разпространява, в оптичните среди ? Защо фотоните на бойните лазери се разпространяват по-добре на повърхността на Земята отколкото, в разредената атмосфера на космоса ? Според мен, ако не знаем отговор горните въпроси спорът, който ще водим ще е много труден. Цитат: Но эта история – так сказать, дела давно минувших дней. А есть ли что-нибудь посовременнее, с переднего края науки и техники? А как же! Это – поучительная история о том, как позорно провалилась затея поражать лазерными лучами космические объекты. Ведь сделали образцы боевых газодинамических лазеров, которые прожигают броню и сшибают крылатые ракеты. Правда, это у них получается вблизи поверхности Земли, в условиях стандартной атмосферы. Если исходить из концепции летящих фотонов, то в космосе эти лазеры должны справляться с боевыми задачами ещё лучше. Ан нет. Это только в фильмах и компьютерных играх, фабрикуемых по тематике «звёздных войн», космические корабли в клочья разносятся лазерными лучами. А в реальности оказывается, что лазерный луч, который сквозь воздух прожигает броню, в космосе едва справляется со смехотворной задачей: выведением из строя светочувствительных элементов у спутника-шпиона. Помните, дорогой читатель, был период, когда в средствах массовой информации центральной темой была тема про Стратегическую оборонную инициативу США (СОИ)? Говорили-говорили про эту инициативу, а потом вдруг – раз! – и всё моментально стихло. А позже по центральному телевидению, в программе «Время», прошёл коротенький сюжет: на показательных испытаниях космического боевого лазера, попавший под его луч макет боеголовки и вправду разнесло в клочья – но это оттого, что бравые американские вояки предусмотрительно установили в нём взрывное устройство, и в нужный момент нажали на кнопочку. По-честному у них не получалось: что-то мешало боевым фотонам лететь в космическом вакууме так же лихо, как и вблизи поверхности Земли. Кстати, вопрос о том, почему боевые лазеры не оправдали надежд в космосе, поднимался на специализированных форумах в Интернете. И, знаете, такую постановку вопроса воспринимали серьёзно! Толпа адвокатов начинала отвечать на этот вопрос, изобретая причины получившейся неудачи. Вот, например, одна из их придумок: боеголовка в полёте, видите ли, вращается, поэтому лазерное пятно перемещается по её поверхности, вот лазер её и «не берёт». Ну, прямо незадача: склепали стратегический оборонный лазер, вывели его в космос… и всё рухнуло к чёртовой матери! Никто на переднем крае науки и техники не мог предвидеть, что боеголовка в полёте вращаться будет! Вот и верь после этого академикам, что они «пропускают сквозь сверхвысокий вакуум лазерные интенсивности»! В космосе-то, к изумлению академиков, это не получается. Но нельзя же им признаваться в том, что они совершенно не понимают, что такое свет!

Преди 5 часа, Малоум 2 said: Преди 5 часа, Стелян said: Преди 3 часа, skaner said: Позволявам си да дам общ отговор. Mалоум 2 - твоя отговор приемам, че е да, т.е. формулата на Френел е вярна. Стелян –твоя отговор приемам, че и така и вака scaner – твоя отговор приемам, че е не, т.е. че тя е грешна Ето я оригиналната формула на Френел; (1) Ето я и приближената „псевдо” формула на Френел получена на база на преобразуванията на Лоренц; (2) Да сме наясно, спорим за оригиналната формула на Френел (1). Преди това два въвеждащи въпроса поставени в цитата по-долу на руски. Предполагам ще се справите с превода. Въпросите, който поставя авторът са: Що е това светлина и как тя се разпространява, в оптичните среди ? Защо фотоните на бойните лазери се разпространяват по-добре на повърхността на Земята отколкото, в разредената атмосфера на космоса ? Според мен, ако не знаем отговор горните въпроси спорът, който ще водим ще е много труден. Цитат: Но эта история – так сказать, дела давно минувших дней. А есть ли что-нибудь посовременнее, с переднего края науки и техники? А как же! Это – поучительная история о том, как позорно провалилась затея поражать лазерными лучами космические объекты. Ведь сделали образцы боевых газодинамических лазеров, которые прожигают броню и сшибают крылатые ракеты. Правда, это у них получается вблизи поверхности Земли, в условиях стандартной атмосферы. Если исходить из концепции летящих фотонов, то в космосе эти лазеры должны справляться с боевыми задачами ещё лучше. Ан нет. Это только в фильмах и компьютерных играх, фабрикуемых по тематике «звёздных войн», космические корабли в клочья разносятся лазерными лучами. А в реальности оказывается, что лазерный луч, который сквозь воздух прожигает броню, в космосе едва справляется со смехотворной задачей: выведением из строя светочувствительных элементов у спутника-шпиона. Помните, дорогой читатель, был период, когда в средствах массовой информации центральной темой была тема про Стратегическую оборонную инициативу США (СОИ)? Говорили-говорили про эту инициативу, а потом вдруг – раз! – и всё моментально стихло. А позже по центральному телевидению, в программе «Время», прошёл коротенький сюжет: на показательных испытаниях космического боевого лазера, попавший под его луч макет боеголовки и вправду разнесло в клочья – но это оттого, что бравые американские вояки предусмотрительно установили в нём взрывное устройство, и в нужный момент нажали на кнопочку. По-честному у них не получалось: что-то мешало боевым фотонам лететь в космическом вакууме так же лихо, как и вблизи поверхности Земли. Кстати, вопрос о том, почему боевые лазеры не оправдали надежд в космосе, поднимался на специализированных форумах в Интернете. И, знаете, такую постановку вопроса воспринимали серьёзно! Толпа адвокатов начинала отвечать на этот вопрос, изобретая причины получившейся неудачи. Вот, например, одна из их придумок: боеголовка в полёте, видите ли, вращается, поэтому лазерное пятно перемещается по её поверхности, вот лазер её и «не берёт». Ну, прямо незадача: склепали стратегический оборонный лазер, вывели его в космос… и всё рухнуло к чёртовой матери! Никто на переднем крае науки и техники не мог предвидеть, что боеголовка в полёте вращаться будет! Вот и верь после этого академикам, что они «пропускают сквозь сверхвысокий вакуум лазерные интенсивности»! В космосе-то, к изумлению академиков, это не получается. Но нельзя же им признаваться в том, что они совершенно не понимают, что такое свет!

Преди 17 часа, Малоум 2 said: Ами, погледни това - отчаяна работа: https://www.gsjournal.net/Science-Journals/Research Papers-Relativity Theory/Download/7405 "Дилемата Френел-Айнщайн: За смисъла на формулата на Френел Малоум 2.ти, като си толкова умен разбираш ли смисъла на формулата на Френел. Вярна ли е или не. Ако Майкелсон- и Морли и техните последователи при изчислението на времето за което светлинният лъч пътува между огледалата бяха използвал формулата на Френел може би да не се стига до SR на Айнщайн, която така горещо обсъждате сега.

Публикува Преди 17 часа On 8.11.2019 г. at 10:17, laplandetza said: Радвам се , че съм те разбрал., ама не съвесем. В техническата част , пък и математическата съм пълен невежник, мога да си пускам само компютъра, хахах, никакви данни и качества нямам, само една гола чиста мисъл, и нея ползвам. Можеш набързо и бегло , ако имаш време да ми разясниш техническата част, и грубата схема на опита, без подробности ако се притесняваш да издаваш плановете си, имаш ми и пощатса и на лични съобщения може, ще ми е интересно просто еи така, да знам без някакви обърквания и заблуди. Приятно ми е също , че има хора вложили време , средства и тежнения в такова начинание, което говори , че не си приказваме само глупости, а е имало смисъл в мисите ни, да покаже и на тукашните книжни паркетни мишки... Ето принципната схема на експеримента: Фиг.1 Принципна схема 1 –лазер; 2 и 4 - входящ и изходящ оптически затвор (модулатор) от кристал с вградени поляризатори; 3 - оптично влакно; 5 - измерител на оптична мощност; 6 – сигнал генератор; 7 – драйвер усилвател; 8, 9, 10 и 11 – оптични конектори. Все едно е караш автомобил, а там, където на фигурата е отбелязано с 2 и 4 има светофари на определено разстояние. След като на зелено минеш през светофар 2 в зависимост от това с каква скорост караш на следващия светофар 4 можеш да попаднеш на зелено и да преминеш, без да спираш или на червено и да спреш. Това е принципното в експеримента. Всъщност тук вместо светофари, 2 и 4 са така наречените електро оптични модулатори, просто казано оптични затвори или клапани. Вместо автомобили те пускат пакети от светлина. Има се предвид, че светлината, която се излъчва от лазера 1 се накъсва на пакети. След това всеки пакет се движи между двата оптични клапана и в зависимост от това с каква скорост се движи той (също като автомобила) той може да премине успешно, да бъде изцяло спрян или да премине частично. Каква част светлина преминава през двата оптични клапана се регистрира в измерител на мощност 5. С такава опитна установка може да се определя, както скоростта, с която пакета светлина се движи, т.е. скоростта на светлината в дадената оптична среда също така и дали тази скорост се променя. В случая основна цел на експеримента е да се установи дали скоростта на разпространението на светлината в дадената оптична среда зависи от скоростта, с която тя се движи в пространството. Затова оптичното влакно, по което пътува светлината между двата оптични клапана 2 и 4 е намотано на антена, която може да се върти в различни посоки. В това отношение има две гледни точки: - гледната точка на Френел е, че скоростта на разпространение светлината при движение на оптичната среда в космоса се променя и при въртенето на антената показанията в измерителя на оптична мощност ще се променят. - гледната точка на Айнщайн е, че скоростта на разпространение на светлината при движение на оптичната среда в пространството (в случая оптичното влакно на антената) трябва да е постоянна и показанията в измерителя на оптична мощност при въртене на антената няма да се променят. Ако се окаже, че при въртенето на антената показанията в измерителя на оптична мощност се променя, това ще означава, че истината е на страната на Френел и обратно, ако показанията не се променят истината е на страната на Айнщаин. Така ще се реши и вековния спора който също сега водите в форума. За да може да се осъществи този експеримент трябва на електрода на оптичните модулатори да се подаде управляващо напрежение с честота до 20 GHz (това е число с 10 нули) Това означава, че оптичния светофар (клапан) мига с честота равна на число с толкова нули. Съвременните оптични технологии позволяват работа с такива честоти даже и с 100 GHz. Тук именно са моите затруднения. И тук аз имам нужда от помощ от подходящ сигнал генератор и специалист, който разбира от това. Мои статии на английски са на адреси: http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/6260 http://journal.space.bas.bg/arhiv/n%2027/Volume_27.pdf На втория адрес излизат всички статии в списание, Bulgarian Academy of Sciences. Space Research and Technology Institute. Aerospace Research in Bulgaria. 27, 2015, Sofia Моята статия е на страница 112. Ако искаш статии на български мога да ги изпратя, ако ми посочиш адрес

В сряда 6.11. 2019 laplandetza Said Не съм разгледал плана за експеримент. но при директно измерване на скорост на светлина, по <време на засичане> в една движеща се система по направление на движението и обратно на него , трябва да се открие разлика в отчетените времена на засичане. Лапландецо браво разбрал си идеята ми ! Моята опитна установка наистина може да служи като скоростомер и като космически компас, т.е. да се определя и скоростта и посоката, в която Земята съответните небесни тела се движат в космоса. Разглеждал съм възможността за приложимостта на един такъв скоростомер. Мога да кажа, че за сега това се отнася само за измерване на високи космически скорости. Правих пресмятания за възможността да се използва и в самолетите. Не мога да кажа до каква минималната граница могат да се използват, Това зависи от ниво на оптичните технологии. Въпреки че теоретично те могат да измерват всякакви скорости те не могат да бъдат конкурентоспособни в самолетната индустрия. Предимството на този тип споростомери са в това, че те ще могат да работят еднакво добре и в атмосферата и в безвъздушното пространство.

Преди 6 часа, scaner said: ! Точно затова предлагах по-евтиният и достъпен интерференционен експеримент. Ето колко прост и достъпен интерферометъра на Молър. (http://www.orgonelab.org/miller.htm) Miller began his work on the question of ether-drift and light-beam interferometry with Edward Morley, from 1902 to 1906, using an apparatus three times as sensitive as the original interferometer used by Michelson-Morley in 1887. In later years, from 1921 through 1928, Miller made additional refinements for sensitivity in his interferometer, obtaining increasingly significant positive results. His interferometer was the most massive and sensitive ever constructed, with iron cross-arms 4.3 meters across, and standing 1.5 meters in height. Four sets of mirrors were mounted on the end of each cross-arm to reflect light beams back and forth 16 times horizontally with a total round-trip light path of 64 meters, starting from the same light-source, and finally recombined to form interference fringes whose movement relative to a pointer was read through a magnifying telescope. The large apparatus was floated inside a circular tank of liquid mercury, providing a frictionless base for rotation. Fringe-shift movements (in tenths of a fringe, plus or minus in direction) were observed by one person who walked around with the apparatus while it turned, speaking out the readings at the ring of bell which automatically sounded when electrodes made contact at 24° intervals (dividing the circle into 15 parts). An assistant then noted the readings on paper. The readings, from consecutive turns of the apparatus were then organized into "sets", which were made at different times of day and at different seasons of year. Data sets were then averaged according to a sidereal time clock, which was correlated with external celestial coordinates. Miller became convinced of an ether Earth-entrainment effect, which necessitated using the apparatus at higher altitudes (to reduce the anticipated entrainment-effect of sea-level environments), and he additionally undertook the experiments in structures where the walls at the level of the light-path were open to the air, covered with canvas. Only glass, or glass and light paper covers were used along the light-beam paths, with all wood or metal shielding removed. By contrast, the original Michelson-Morley interferometer had a round-trip light-path of around 22 meters (Michelson 1927, p.153), and the experiments were undertaken with an opaque wooden cover over the instrument, situated in the basement of one of the large stone buildings at CaseSchool in Cleveland. За сведение моята опитна установка без сигнал генератора тежи около 20 kg. Харесал съм един сигнал генератор, който тежи 2,4 kg но дори и втора употреба в ebey струва 17000 $. Това сложно ли е? Не е и много скъпо. Може би в някои лаборатории има такива уреди, които не се използват. В един институт на БАН аз попаднах на подходящи уреди. За съжаление създателя на тази лаборатория беше починал и кабинетът му беше заключен. Един от специалистите, който може да работи с тези уреди беше заминал в чужбина. Говорих с професорка от тази лаборатория, която каза, че разбира само от теория и не може да ми помогне. Освен това, когато отново помолих да видя уредите беше ми казано, че ключът е загубен и не може да се влезе. Може да се досетите защо.

Преди 2 часа, scanner said Лъчът се дели на две със светоделителна пластинка. Това е полу-прозрачно огледало, с тънък нанесен слой така, че да пропуска половината светлина, и да отразява другата. Не е нужно да ми се обяснява, как се цепи светлинния лъч. Имам предвид, че интерферометричните опити са по-сложи. Трябва да имаме отделно лазерен източник, отделно полупрозрачна пластина, огледала, поляризатори, екран, оптичен уред за наблюдение и т.н. Обясни ми как, между тях ще вкараш светлинния лъч в оптичното влакно. Виж на снимките колко по-просто е всичко това в предлагания експеримент: Не e проблем и фактът, че при интерферометричен опит се използва директно работната честота на лазера и той е по-чувствителен. Аз тук използвам оптични модулатори с честота до 20 GHz, защото са на достъпни цени. На пазар се предлагат и такива с честота 100 дори 400 GHz, но много по-скъпи. Не е проблем и дължината на оптичния път. Достатъчно е той да е 1000 – 2000 m. Оптичното влакно се намотава на антената и тя може да се използва в домашна обстановка. Друго предимство е, че по време на експеримента в реално време може да се наблюдава, както показанията на излъчвателя, също така и показанията на приемника на оптична мощност (вляво на снимката) и да се види дали при промяна посоката на антената големината на сигнала в приемника се променя. Моя проблем сега е в това, че от сигнал генератора с две малки кабелчета към модулаторите (в средата) трябва да се подаде управляващо напрежение с честота до 20 GHz. Освен това този сигнал генератор трябва да е по-съвременен и да може да създава цифрови сигнали. Един такъв съвременен уред е доста скъп с много нули в долари, На нашия пазар такива не се предлагат и не си струва да се купува само за един експеримент. Може би в някои по-нови лаборатории го имат. В института по космически изследвания има само такъв с честота 3,2 GHz. Тук няма да коментирам въпросът защо смятам опитът от типа Майкелсон-Морли за компрометиран. По-подходящо е да се каже, че експерименти от този тип не могат да решат спора има или няма принцип на относителност на Айнщайн. Ето защо като пример предложих да се запознаете с опитите на Демянов. За сведение той е бивш професор от военно морската академия в Новоросийск. Неговите експерименти опровергават СТО, но не се признават. Препоръчам на спорещите във форума да се запознаят с тях (всички статии на Демянов на адрес ether-noo.narod.ru)

Преди 8 часа, scaner said: За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват. Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория. ----------------------------------------------------------------------------------------------- [1] ether-noo.narod.ru [2] http://ether-noo.narod.ru/PLA_19468_Russian.pdf [3] A. Karolus, O. Mittelstaedt, “Die Bestimmung der Lichtgeschwindigkeit unter Verwendung des elektrooptischen Kerrefektes” Phys. ZS. 29 s. 698-702 (1928). [4] О.М. Марченко, В.С. Михалев, С.Н. Пеньков, „Демононстрационный вариант определение скорости свете в воздухе”- Вестник Ленингр. ун-та, 1978, № 16, с. 132-134

Към laplandetza Може да се запознаете с теорията на предлагания експеримент на адрес: http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/6260 която е на английски или от публикацията в Aerospace Research in Bulgaria, 27 (2015) (английски). Ако искате текст на български, мога да ви я изпратя по вашия мейл. Моя е-мейл в България е d_stoinov@abv.bg

Драги форумци, искам да напомня, че спорът за специалната теория на относителността се води повече от 100 години и очевидно не е решем в рамките на провежданите до сега експерименти. Има се предвид не само опити от типа Майкелсон-Морли, а и други подобни, които могат да се тълкуват и за и против принципа на относителност на Айнщайн. Нужен нов решителен експеримент, който да се тълкува еднозначно. Аз предлагам такъв експеримент [1,2]. Закупил съм някой части. Нужна ми е помощ, например високочестотен сигнал генератор с честота до 20 GHz, съответно измерител на мощност до същата честота. Ето защо, ако някои от Вас има опит в работа с високи честоти и разполага с така посоченото оборудване, нека се включи и помогне. Надявам се така да се реши и спора на коя страна е истината. [1] http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/6260 [2] Dimiter Stoinov, “A new experiment to determine the galaxy speed of Earth in space” Aerospace Research in Bulgaria, 27 (2015)