fenfren

Уважами scaner. А Вие нима не знаете, че от гледна точка на класическата физика етера е именно среда, в която се разпространява светлините вълни. И още веднъж ще отбележим, че проблемите на така наречената съвременна физика е, че Вие от отбора на Айнщайн не разбирате смисъла на хипотезата на Френел. Така, че забравете за Айнщайн и неговата измислена теория. Той е бита карта. Ако можете направете експериментите, които Ви препоръчаме и сам ще се убедите в това. Довиждане

Четвъртък 25 Август skaner каза Резултат от знанията, които трябва да имате за етера ще бъде, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки само когато наблюдателят е неподвижен спрямо етера (частен случай, когато лабораторията му напълно увлича етера). В терминологията на отправните системи, която е много по-удобна, това означава: скоростта на светлината е еднаква във всички посоки в отправна система неподвижна с етера, и във всяка друга отправна система, неподвижна с първата. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Чудим се как гледате на нея. Последното което не сме казали е, че от гледна точка на физиката това е една хипотеза на Френел и тя е потвърднена опитно. Това е отбелязано в нашето отворено писмо. Ето защо от много години ние предлагаме тази формула да се използва при оразмеряване на опитните установки. И точно това правим ние и я използваме точно така както е написана по-горе от нейния автор. Това, че съвременната физика не разбира смисъла на тази формула, на тази хипотеза си е неин пролбем. Именно това е причина тя да падна в капана на релативизма. Предупеждаваме, че ако продължавате да задавате въпроси свързани с формулата на Френел прекратяваме участието си в такава дискусия.

Skaner каза 18 Август Да резюмираме резултатът до тук: Ако приемем че скоростта на светлината във вакуум участваща във формулата на Френел е скоростта на светлината спрямо етера, то формулата на Френел се ограничава по валидност само до системи неподвижни с етера, и не може да се използва за откриване на движението на земята спрямо етера. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

Здравейте, Както е известно скоростта на разпространение на светлината в дадена оптична среда зависи от коефициента на пречупване n. Ето защо ние смятаме, че във формулите за оразмеряване на опитни установки, за търсене на етерен вятър винаги трябва да присъства и коефициента на пречупване. Трабва да се различава отделните оптични среди, т.е. дали светлината се разпристранява във въздух, вода или друга оптична среда. Най-голям принос за възнитване на Специалната теория на относителността имат опитите от типа Майкелсон-Морли. Например, във формулата на Майкелсон [1] липсва коефициента на пречупване; Според нас това е важна и принципна грешка и именно тук е заровено кучето. Грешката е колосална!. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ето какво каза scanner по този въпрос (23 Юли 2022. виж тема Струнна теория) Това, че във формулата липсва коефициентът на пречупване, още не е никакво основание да се обявява наличие на някаква фатална грешка. Фатална грешка би имало, ако коефициентът на пречупване на средата доведе до количествено силно различаващи се резултати в сравнение с резултатите от експеримента без такава среда (във вакуум, както е изчисляван). Вие имате ли оценка какво трябва да се очаква от експериментът на Майкелсън във въздух? Имате ли формула, по която може да се оцени количествено тази разлика спрямо вакуум? Никъде не видях такава формула и оценка. На какво тогава се базира твърдението ви, че има грешка която е фатална? Ето, аз си изведох такава формула, и оцених разликата във въздух спрямо резултатът във вакуум на под 1%. При много по-високата грешка от точността на самият интерферометър, това няма никакво зачение, да не говорим за някаква фаталност. Точността при стандартният интерферометър на Майкелсън варира примерно в интервала 7-20% при рзличните автори и експерименти до 30-те години на миналият век. По-късно тя силно нараства - докато в началото точността се ограничава до 2-8 км/с, по-късно достига до 2 см/с и надолу. Но тогава експериментаторите вече ползват вакуум. Та въпросът ми е: как без никаква количествена оценка набеждавате експериментът на Майкелсън за фатално погрешен? Само защото не се отчита неизвестен по влиянието си фактор? Какви аргументи имате за това? -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Вижте нашия отговор (прикачен файл) Фаталната грешка на Майкелсон.doc

skaner каза А коя е гледната точка на Френел? Отново питам - коя от двете скорости на светлината във вакуум ползвате ВИЕ и Френел? Обяснете с прости думи, предложил съм ви двете възможности. Толкова ли е сложно да посочите вярната ако я знаете? А не да се отклонявате с общи приказки? Защото невъзможността (вече подозирам) да отговорите на такъв елементарен въпрос говори много сама по себе си, и най-вероятно показва че не разбирате какво дава формулата на Френел, а чисто механично я обработвате в контекст в който тя за съжаление е неприложима. Това вече не е наука. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Що за въпрос "коя от двете скорости във вакуум ползвата. Вие да не сте завършили духовна семинария. От гледна точка на механиката във всяка среда има само една скорост на разпространение на светлината и това зависи от коефициента на пречупване, например за вакуума n=1, за въздуха n=1,000293, за водата n=1,33 Дано да

scaner каза Ами нали аз съм отворил тази тема, за да разбера вие как тълкувате формулата на Френел? Забравете Айнщайн, забравете за сега експериментите. Когато имате коректно тълкувание на формулата, ще можете да построите коректен експеримент който да я провери и ползва, ако нямате - лишавате се от база за тълкуване на експерименталните резултати, няма да знаете смисъла на светкането на лампичките, образно казано. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Стига без мислени въпроси. Ще отговаряме само на един достатъчно обоснован въпрос. Ето нашия отговор, както е даден в отвореното писмо: - гледната точка на Френел е, че формула (1) води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината при движение на дадената оптичната среда в пространството, т.е. трябва да има „етерен вятър” - гледната точка на Айнщайн и неговите последователи е, че формула (2) не води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината, т.е. не трябва да има „етерен вятър” Според нас формулата на Френел би трябвало да бъде подложена на експериментална проверка. През 2013/2014 г. се обърнахме се с подобно предложение към някои членовете на Natural Philosophy Alliance (NPA), сега CNPS. Предложихме, също така и експерименти, чрез които може да се направи такава проверка [11,12]. За съжаление нашият глас не беше чут. Ето защо сами се заехме с решаване на тази трудна задача. В крайна сметка след преодоляване на редица трудности достигнахме до опитна установка и успешен експеримент [5,13]. Трябва да се подчертае, че нашият успех се дължи на факта, че при оразмеряване на опитните установки използваме формулата (1) на Френел. Очевидно, че нашата гледна точка съвпада с гледната точка на Френел! Още веднъж ще подчертаем, че този вековен спор може да се реши не с думи а на база на експерименти. Ако искате да разберете на коя страна е истината може сами да направите такива експерименти. Вижте нашите оферти: Авторите са готови да отговарят на въпроси и да дават съвети как да се подготвят опитните установки, а също така да предоставят напълно завършени и настроен за използване интерферометър. Необходимо е кореспондентът да разполага с източник на светлина и измерител на оптична мощност.

scaner каза: Моите въпроси по тази формула като начало са: 1) какво се разбира под c ? 2) какво се разбира под v ? 3) какво се разбира под n ? 4) какво се разбира под u ? @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Френел е използвал термина скорост светe в пустоте, а ние използваме вакуум, каква е разликата. Той казва движение Земля, но в същото писмо използва и термина скорости Земля. Ние използваме също и термина етер. Въпрос на избор, всеки сам със своето разбиране. Формулата на Френел е била подложена на експериментална проверка от редица учени, например Физо, Хук, а също така и от самия Майкелсон и очевидно всеки един от тях е били ясно със смисъла на тази формула, коя е отправната система и т.н. През 1872 година Парижката академия на науките обявява конкурс, чиято цел бил да се установи как движеието на Земята в пространстто влияе на оптичните явления. Формулата на Френел е разглеждана също така в много книги. Ако нещо не Ви е ясно може да потърсите допълнителна информация и в тях, например в книгата на Уитакер или на Лоренц. Аз имам в наличност тези книги (в превод на Руски) и ако желаете мога да Ви помогна. Основния въпрос тук е, кой как разбира и тълкува формулата на Фрeнел. Ние поставяме този въпрос още от 2014 година. В това се състои именно дилемата Френел-Айнщайн. Тя може да се реши единствено на база на експерименти. И ние предлагаме и сме осъществили такива експерименти.

10 Август 2022 Здравейте. Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер. За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи. Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

Здравейте. Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер. За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи. Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

Здравейте. Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер. За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи. Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

Здравейте, За известно време бях в място, където нямаше интернет и ето виждам, че са се натрупали доста въпроси, така че съм готов да продължим дискусията. Но тъй като темата е в самото си начало искам да напомня, че ние се намесихме във форума с цел да Ви запознаем с нашето обновено отворено писмо „Опитни установки, чрез които може да се открие етерен вятър”. На основа на проведените експерименти и получените опитни резултати, с голяма степен на сигурност, може да се твърди, че Специалната теория на относителност е грешна. Така, че за нас основната е именно дискусия около тази тема. Ще добавим, че напоследък ние работим с опитна установка оразмерена така, че за време около 6ъ часа могат да се наблюдават последователно няколко максимума и няколко минимума на измерената оптична мощност, като отношението максимум/минимум е повече от 100:1, т.е. повече от 100 пъти. Досещаме за настроенията Ви и какво си мислите, ето вече повече от 100 години се провеждат експерименти за търсене на етерен вятър и всички те неуспешни та ето още една фалшива новина, вероятно неуспешен експеримент, някои малоумен, някои самохвалко и т.н. Именно тази е причината да поставим въпроса за фаталната грешка на Майкелсон. Така че ние сме готови за дискусия и по този въпрос. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ Доколкото се разбира основните въпроси сега (поставени от scanner) се отнасят за формулата на Френел: 1) какво се разбира под c ? 2) какво се разбира под v ? 3) какво се разбира под n ? 4) какво се разбира под u ? Вече дадохме наш отговор така както е формулиран във въведението на отвореното писмо: “Очевидно съгласно (1), скоростта u на разпространение на светлината в дадена оптична среда, с показател на пречупване n, трябва да зависи от скоростта V, с която ВиеЗемята се движи в космоса, т.е. формула (1) предсказва, че трябва да има „етерен вятър” (Aether drag hypothesis). Тук c е скоростта на светлината във вакуума. В по-широк смисъл под „етерен вятър” трябва да се разбира влиянието, което движението на Земята оказва на оптичните явления” Доколкото се разбира този отговор не е задоволителен така, че да продължим с повече подробности. Кажете с кой въпрос да започнем? Накрая, искаме да кажем, че ние сме от отбора на Френел-Хюйгенс, т.е. ние сме за вълновата теория за светлината.

----------------------------------------------------------------------------------------------- scaner каза Ето самата формула: Моите въпроси по тази формула като начало са: 1) какво се разбира под c ? 2) какво се разбира под v ? 3) какво се разбира под n ? 4) какво се разбира под u ? Малко по-подробно, например като се каже скорост, за чия скорост става дума, спрямо какво и т.н. важни неща. Какво знаем и какво мерим. Кои величини са в лабораторната система (в която можем да измерваме), кои не са. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Разбираме, Вие искате да започнем спора от самото начало, т,е. от изходните хипотези. Добре, ето как сме дефинирали тези величини в началото на отвореното писмо: “Очевидно съгласно (1), скоростта u на разпространение на светлината в дадена оптична среда, с показател на пречупване n, трябва да зависи от скоростта V, с която Земята се движи в космоса, т.е. формула (1) предсказва, че трябва да има „етерен вятър” (Aether drag hypothesis). Тук c е скоростта на светлината във вакуума. В по-широк смисъл под „етерен вятър” трябва да се разбира влиянието, което движението на Земята оказва на оптичните явления.” Навярно искате да научите какво е нашето разбиране за скорост на движение по отношение на “вакуум”. За този отговор може да се досетите след като прочетете заключението. "Има абсолютно движение на Земята по отношение на етера", т.е. под скорост на движение ние разбираме скорост на светлината в етера и скорост на движение на Земята по отношение на неподвижния етер. Сега след като нашите експерименти показват, че специалната теория на относителност е грешна ние смело можем да кажем, че се придържаме към тази класическа хипотеза. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scaner каза Да де, за това е въпросът. Как стигнахте до това число? Формула, която да води до него? Или само интуитивна "преценка"? Нали ще дискутираме сериозно, а няма да хвърляме свободно летящи цифри в информационното пространство? Покажете формулата която сте ползвали и как сте стигнали до нея, всеки сам може да замести числата и да получи оценката. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Защо задавате този въпрос. Нали сме дали линк, как се оразмерява интерферометър от втори порядък, т.е. как се пресмята дължината L на рамената му. Тази наша статия е публикувана още в 2015 година. Ако нещо не ви е ясно питайте. [1] D.G. Stoinov., A NEW EXPERIMENT TO DETERMINE THE GALAXY SPEED OF EARTH IN SPACE..Aerospace Research in Bulgaria, 27 Sofia, (2015) http://journal.space.bas.bg/arhiv/n%2027/Articles/10.pdf @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scaner каза Ето, аз си изведох такава формула, и оцених разликата във въздух спрямо резултатът във вакуум на под 1%. При много по-високата грешка от точността на самият интерферометър, това няма никакво зачение, да не говорим за някаква фаталност. Точността при стандартният интерферометър на Майкелсън варира примерно в интервала 7-20% при рзличните автори и експерименти до 30-те години на миналият век. По-късно тя силно нараства - докато в началото точността се ограничава до 2-8 км/с, по-късно достига до 2 см/с и надолу. Но тогава експериментаторите вече ползват вакуум. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Ами дайте Вашата теория, Вашата формула, къде е публикувана? Да сравним. Според нас грешката е 853х100=85300%. Също така според нашата теория при показател на пречупване на вакуума n=1, за да се открие етерен вятър, дължината на рамената трябва да са безкрайни, т.е. невъзможно за реализация, При коефициент на пречупване за въздуха n= 1.000293, за да може Майкелсон да открие етерен вятър (при споменатите вече начални условия) дължината на рамената на неговия интерферометъра е трябвало да бъдат 853 пъти по дълги.

scaner каза @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Това, че във формулата липсва коефициентът на пречупване, още не е никакво основание да се обявява наличие на някаква фатална грешка. Фатална грешка би имало, ако коефициентът на пречупване на средата доведе до количествено силно различаващи се резултати в сравнение с резултатите от експеримента без такава среда (във вакуум, както е изчисляван). Вие имате ли оценка какво трябва да се очаква от експериментът на Майкелсън във въздух? Имате ли формула, по която може да се оцени количествено тази разлика спрямо вакуум? Никъде не видях такава формула и оценка. На какво тогава се базира твърдението ви, че има грешка която е фатална? Ето, аз си изведох такава формула, и оцених разликата във въздух спрямо резултатът във вакуум на под 1%. При много по-високата грешка от точността на самият интерферометър, това няма никакво зачение, да не говорим за някаква фаталност. Точността при стандартният интерферометър на Майкелсън варира примерно в интервала 7-20% при рзличните автори и експерименти до 30-те години на миналият век. По-късно тя силно нараства - докато в началото точността се ограничава до 2-8 км/с, по-късно достига до 2 см/с и надолу. Но тогава експериментаторите вече ползват вакуум. Та въпросът ми е: как без никаква количествена оценка набеждавате експериментът на Майкелсън за фатално погрешен? Само защото не се отчита неизвестен по влиянието си фактор? Какви аргументи имате за това? @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Според нас, ако се вземат предвид изходните данни на Майлелсон (дължина на вълната на източника на светлина 5000ангстрьома, оптична среда въздух и орбитална скорост на Земята 30 км/сек) грешката е 1:853. За това как трябва да се оразмерява интерферометър от втори порядък виж наши публикации, например [1]. [1] D.G. Stoinov., A NEW EXPERIMENT TO DETERMINE THE GALAXY SPEED OF EARTH IN SPACE..Aerospace Research in Bulgaria, 27 Sofia, (2015) http://journal.space.bas.bg/arhiv/n%2027/Articles/10.pdf Важно: Ние пишем нашите формули на Math Type, но когато се опитваме да ги поставим тук не се полуяава. Помогнете. Това ще улесни нашата дискусия.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scaner каза Това, че във формулата липсва коефициентът на пречупване, още не е никакво основание да се обявява наличие на някаква фатална грешка. Фатална грешка би имало, ако коефициентът на пречупване на средата доведе до количествено силно различаващи се резултати в сравнение с резултатите от експеримента без такава среда (във вакуум, както е изчисляван). Вие имате ли оценка какво трябва да се очаква от експериментът на Майкелсън във въздух? Имате ли формула, по която може да се оцени количествено тази разлика спрямо вакуум? Никъде не видях такава формула и оценка. На какво тогава се базира твърдението ви, че има грешка която е фатална? Ето, аз си изведох такава формула, и оцених разликата във въздух спрямо резултатът във вакуум на под 1%. При много по-високата грешка от точността на самият интерферометър, това няма никакво зачение, да не говорим за някаква фаталност. Точността при стандартният интерферометър на Майкелсън варира примерно в интервала 7-20% при рзличните автори и експерименти до 30-те години на миналият век. По-късно тя силно нараства - докато в началото точността се ограничава до 2-8 км/с, по-късно достига до 2 см/с и надолу. Но тогава експериментаторите вече ползват вакуум. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Ако се изходи от изходните данни на Мяйкелсон (Дължина на вълната на източника на светлина 5000 ангстрьома, оптична среда въздух и орбитална скорост на Земята 30 км/сек) грешката е 1: 850 Моята теория за оразмеряване на интерферометър от втори порядък е дадена в някои публикации, например [1] [1] D.G. Stoinov., A NEW EXPERIMENT TO DETERMINE THE GALAXY SPEED OF EARTH IN SPACE..Aerospace Research in Bulgaria, 27 Sofia, (2015), http://journal.space.bas.bg/arhiv/n%2027/Articles/10.pdf Важно: Изпитвам затруднения при писане на уравнения. За тази цел използвам Math Type, но когато се опитамда ги поставя тук, не се получава. Помогнете, така ще се улесни нашата дискусия.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scanner каза Това не е сериозно. Няма сериозен учен, който да открие грешка в някакъв експеримент и да чака и други да я открият. Това е дълбоко ненаучен подход. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Ето въпроса, който задавам в нашето отворено писмо, а също така и в списанието Galilean Electrodinamics. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- What is Michelson’s mistake? As already mentioned above, if Fresnel’s formula had been used in the theory of the Michelson-Morley type of experiments, the SRT would not have been established as one of the foundation theories of modern physics. It is a fact, that Fresnel’s formula was proposed as early as 1818. Therefore, we ask the question why for 200 years it has not been tested for experiments of this type, for example to calculate the difference in the course of the two beams. In our opinion, this is one of Michelson's mistakes. Another disadvantage is that an interferometer with mutually perpendicular arms is used, which creates a number of inconveniences. It is more correct to use an interferometer with parallel arms. But in experiments of this type, another, ne might say, fatal mistake was made. Our question is, what is this fatal mistake? As is known, when calculating the course between the two beams, Michelson obtained the following dependence [1], Грешката на Майкелсон.docГрешката на Майкелсон.docГрешката на Майкелсон.docГрешката на Майкелсон.doc (1) where Fatal errors in the theory of Michelson-Morley experiments are directly related to equation (1). [1] Угаров В..А., Специальная теория относительности, „Наука” Москва, Стр. 328 (1977) (In Rusian) ---------------------------------------------------------------------------------------------------- Каква според нас е грешката на Майкелсон? Ще подскажем: Както е известно скоростта на разпространение на светлината в дадена оптична среда зависи от коефициента на пречупване n. Ето защо ние смятаме, че във формула (1) трябва да присъства и коефициента на пречупване. Тя трабва да различава отделните оптични среди, т.е. дали светлината се движи във въздух, вода или друга оптична среда. В този си вид, според нас, след като в (1) липсва коефициента на пречупване, все едно светината в двете рамена на интерферометъра се движи във вакуум. А нали скоростта на светлината във вакуум винаги е постоянна.

Първо искам да се извиня, че се намесвам не на место във Вашата дискусия. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scaner каза Не разбирам защо трябва да се чака каквото и да било, за да се обсъди един евентуален фиктивен или не проблем. Какво ви спира тук пред публика да изложите вашето виждане за проблема, и да видим има ли, или няма такова нещо? Тая част от науката не носи някаква секретност или ноу-хау, за да се държи в някаква тайна. От друга страна, колкото по-рано се проведе такава дискусия, токова повече възможности има за своевременно коригиране на някои невидяни проблеми, нали? @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Според нас фаталната грешка на Майкелсон е толкова очевидна, както може да се каже ще избоде очите, ето защо се учудваме, как в продължение на толкова много години тя е останала незабелязана. Иска ни се да подскажем но за сега се въздаъжаме. Надяваме се нашия въпрос да предизвика интерес и ще се радваме ако някои друг се досети за какво става въпрос. Няма нужда да се бърза. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ baiGANIO каза Няма такова нещо при светлината, това автоматично нарушава закона за запазване на енергията, а той е фундаментален. Деструктивната интерференция е факт само за механични въли (примерно вълни върху водна повърхност). При светлината, квантите енергия (наричани фотони), се преразпределят по екрана, образувайки интерференчни максимуми или минимуми, но нито един фотон не се губи (което е различно от механичните вълни). @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ За сведение нашите експерименти показват съвсем друго. Например, когато пропуснем светлина само по едното рамо на интерферометъра, в измерителя на оптична мощност се измерва сигнал около 20 μW и с течение на времето тази стойност остава почти постоянна. Същото се получава и когато светлината се пропуска по другото рамо. Но когато светлината преминава едновременно през двете рамена на интерферометъра, сигнала в измерителя на оптична мощност започва да се променя непрекъснато, като с течение на времето се измерват сигнали по-малки от 14 μW до такива повече от 70 μW. Става въпрос за експериментите с хибриден Мах-Зендер интерферометър. При експериментите ни, с последния Мах-Зендер интерферометър се измерва сигнали в отношение минимум/максимум 1:100, например измерен минимален сигнал 1,5 μW и максимален такъв повече от 150 μW.

scaner каза Как доказвате, че измервате "етерен вятър", а не някаква техническа нестабилност на сглобената схема? Примерно, имате ли втора независима установка, която да дава същите резултати по същото време както и първата, но на друго място? Тоест че ефектът е външен, а не свойство на самата схема? @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Да имам независима опитна установка, която измерва шумовете, т.е. външните влияния (температурните флуктуации, трептения, електромагнитни смущения и т.н). Може да се каже, че външните смущения са незначителни и могат да се пренебрегнат. При показване на нашия експеримент едновременно ще бъдат показвани, както основната, също така и независимата опитна установка, която измерва шума. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ scaner каза Прочел съм го, и не бих отказал такава дискусия. Даже по едно време имаше наченки на такава в този форум, но не срещнах разбиране и някаква аргументация... Отворете нова тема, и да видим има ли фатални грешки в експеримента на Майкелсън и Морли. @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Да тази тема е изключително важна, но мисля, че за сега е рано за такава дискусия, предполагам обширна дискусия. Друга причина, че освен в отвореното писмо ние повдигаме тази тема и в една статия публикувана в списанието Galilean Electrodinamics (САЩ). Трябва да изчакаме да се натрупа интерес. За сведение ние имаме покана за участие на конференция организирана от Института по космически изследвания. Вероятно тогава ще засегнем и въпросите за недостатъците на експериментите от типа Майкелсон Морли. Например, освен въпросът за фаталната грешка ние виждаме и друг недостатък на този тип експерименти в използване на интерферометър с взаимно перпендикулярни рамена. Според нас за предпочитане е използване на интерферометър с успоредни рамена и ние имаме готовност да проведем такива експерименти. Но за тази цел ни трябва лазерен източник на светлина с по-голяма дължина на кохерентност. За съжаление не можем да си купим такъв.

Skaner каза Как доказвате, че измервате "етерен вятър", а не някаква техническа нестабилност на сглобената схема? Примерно, имате ли втора независима установка, която да дава същите резултати по същото време както и първата, но на друго място? Тоест че ефектът е външен, а не свойство на самата схема? Защото споменатите резултати са изключително съмнителни. Ако бяха верни, то в интерферометъра на Майкелсън и Морли линиите щяха да шават бодро и неудържимо. И във всички други милиони вече @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Нашите доказателства са в нашите експерименти. Както е отбелязано ние сме готови да покажем нашите експерименти пред компетентна комисия. Ако прочетеш внимателно писмото ни, ще видиш, че ние задаваме ето този въпрос: Коя е фаталната грешка на Майкелсон? Готови сме за дискусия по така поставения въпрос.

Уважаеми гости на форум Наука Предлагаме на вниманието Ви нашето обновено отворено писмо „Опитни установки, чрез които може да се открие етерен вятър. На основа на получените опитни резултати, с голяма степен на сигурност, може да се твърди, че Специалната теория на относителност е грешна. Има и сензационна новина. Оказва се, че скоростта на етерния вятър, т.е. скоростта, с която Земята и Слънчевата система се движат в пространството е повече от 3000 км/сек, т.е. в пъти повече от 400÷600 км/сек, както се предполага сега от астрономите. Също така много повече от скоростта, която е определена в експеримента COBE на NASA. Ние сме готови да покажем нашите експерименти пред авторитетна комисия. Ние сме готови да окажем съдействие, ако други изследователи желаят сами да осъществят подобни експерименти. Ние сме готови, ако ни се окаже помощ, да създадем опитни установки, на база на електро-оптични модулатори, чрез които по-точно да се определи не само скоростта на етерния вятър, но и посоката, т.е. екваториалните координати, за движението на Земята. Линка на отвореното писмо: Версия на английски: https://drive.google.com/file/d/12C4d5NZH0ceLYRNbkN6zpj9SHfA1ScZO/view?usp=sharing Версия на български: https://drive.google.com/file/d/1b4kCrF0xRaYMQbKI_UE_u1MQPHMPM13B/view?usp=sharing Поздрав от fenfren Обновен - Как да се открие етерен вятър.pdf

Радвам се, че моето отворено писмо предизвика такъв интерес. Това означава, че в България има хора, които не са загубили здравия си разум. Ето моята биография за която се питата (приложен файл) Специално се обръщам към "gmladenow". Помня те още от 2019 година, когато временно участвах в Вашата тема по Специалната теория на относителност. Ако желаете може да перминем към лична кореспонденция Биография на Д. Стойнов.doc

Аз съм fenfren Предлагам на на вниманието Ви моето отворено писмо на тема: Опитни установки, чрез които може да се открие „етерен вятър” 2022 Как да се открие етерен вятър.pdf

Публикува Ноември 23 scaner said Във въздуха, в който е правен експеримента, коефициента на пречупване е от порядъка на 1.0004. Пресмятаме по формулатана Френел какво ще бъде увличането, т.е. с колко скоростта на светлината ще бъде по-малка/по-голяма от сумата c+v (това е смисълът на увличането), и получаваме 240 m/s при предполагаема скорост v=300 km/s. Тоест ролята на коефициента на пречупване при опитът на Майкелсън и Морли се свежда до това, че те трябва да изчисляват delta(t) не със константата c=300000 km/s както правят, а с константа c'=(300000 +- 0.24) km/s в знаменателя. Мислите ли че тази незначителна поправка ще внесе някаква измерима разлика върху измереният от Майкелсън резултат? Не, няма, тази корекция влияе много под 0.001% на крайния резултат. Заместете числата и ще видите. Тоест експериментът е позволявал, ако е имало етер, той да бъде открит с добра точност, а тва че е проведен във въздух не променя очакваният резултат. Както е известно скоростта на разпространение на светлината в различните среди зависи от коефициента на пречупване. Въпросът, който поставих е, че във формулата на Майкексон за пресмятане разликата във времето, за което светлината пътува по двете рамена на интерферометъра липсва този коефициент. Така да се каже няма такава среда. Това означава, че ако провеждаме този опит в различни оптични среди включително и вакуум следва да получим един и същ резултат, т.е. следва парадоксалния извод, че фотоните трябва да летят с една и съща скорост в различни среди. Трябва да се напомни също за един предишен мой пост, където беше поставен въпросът, че даже в една и съща среда, но при различна плътност фотоните летят различно. формула на Майкелсон (1) Ето я и моята формула, за пресмятане времето, за което светлината пътува напред - назад по оптичното влакно (има я в посочените до сега мои публикации и е получена на основа на формулата на Френел). (2) където е коефициента на Френел (3) Сега, ако замести (3) в (2) след известни преобразувания ще я получим в по-удобен вид в зависимост само на коефициента на пречупване. (4) или за разликата във времето за пътуване в зависимост от скоростта на движение на Земята в космоса (5) Ако вземем предвид, че показателя на пречупване за въздуха , изчислим и сравним с времето на Майкелсон (1) при една и съща скорост на движение на Земята по орбита ще получим, че разликата между (1) и (5) е 853 пъти. Това означава, че ако по изчисленията на Майкелсон в експеримента му от 1881 г. оптичния път във всяко рамо е бил 1 метър то, ако се приеме, че формулата на Френел е правилна, трябва той да е 853 метра. Накрая още веднъж ще кажа. Аз се обърнах към вас форумците с молба за съдействие, но не виждам такова и мисля, че е време да се оттегля. Не ми се нравят спорове, които имат стогодишна история.

Преди 9 часа gmladenov said Благодаря за интересните цитати. Не знам дали се чел началото на тази тема, но моята теза е, че опитът на Майкелсън и Морли (ММ) дава нулев резултат защото опитът е проведен вътре в атмосферата на земята ... нещо, за което физиците на времето не са се усетили (те са си мислили, че опитът се провежда в етъра/космоса). На анимацията по-долу ясно се вижда как атмосферета увлича облаците ... а според мен и светлината. Физиците на времето са се чудили за етърно увличане, но в литературата няма и следа някога да е разглеждано атмосферно увличане. А ако така се погледнат нещата излиза, че опитите на ММ и на Физо са еквивалентни. И двата опита мерят скоростта на светлината в подвижна оптическа среда, като Физо мери в движеща се вода, а ММ мерят вътре в атмосферата, която (заедно със земята) се движи в космоса. Физо отчита частично увличане на светлината, но прецизността на неговия опит е много лоша. Даже съм чел, че Физо просто е приел частичното увличането по формулата на Френел, а не че резултатите на неговия опит са потвърдили точно тази зависимост. Ако аз съм прав за пълното увличане на светлината от атмосферата, то твоят опит, както си го замислил, също ще отчете изотропна скорост на светлината. Това, обаче, по никакъв начин няма да е потвърждение, че Айнщайн е прав. Ако имах пари и време, аз бих се заел да реализирам следния опит: Качваме интерферометър на метеорологичен балон и повтаряме опита на ММ на височина 30+ км в атмосферата. По моите сметки на тази височина със сигурност би трябвало да отчетем не-изотропна скорост на светлината, което автоматично ще опровергае втория постулат на СТО. Ето го увличането на облаците ... и на светлината ... от атмосферата: Първо отговарям на твоя пост защото виждам най-рационални неща. Чел съм твои постове. Знам, че си и инициатора на дискусията по темата СТО. Разбрах, че си програмист. Аз също съм програмирал най-напред на БЕЙСИК но преди всичко на ФОРТРАН. Използвам го за изчисления; за числено интегриране, числено решаване на диференциални уравнения, изчисляване на производни и т.н. По въпросът за опита на Физо. Да точно е така, както ти мислиш, но с малки пояснения: Физо мери скоростта на разпространение на светлината в движеща и неподвижна вода и получава, че тя се различава. Приемам, че неговите резултати са достатъчно точни. Той изчислява времето по формулата на Френел, т.е. той потвърждава тази формула. По-късно Хук, Ейри и други учени включително и Майкелсон правят опити с телескоп напълнен с вода и също така я потвърждават. И в двата примера входящите параметри са известни в случая на Физо - скоростта на течащата вода, а при опитите с телескоп - скоростта на Земята по орбита, така че при различни условия я потвърждават. При опити от типа Майкелсон-Морли целта да се определи дали при движението на Земята в космоса, т.е. дали при движението на оптичната среда въздухът заедно със Земята скоростта на разпространението на светлината в тази среда се променя. Казано по-просто - дали има етерен вятър. В предишен мой пост аз вече писах, че този опит е компрометиран, Може да се каже и по-силно - той е безнадежден. Той има един огромен недостатък. Имам предвид следното. При изчислението на времето, за което светлината изминава оптичния път по двете рамена на интерферометъра се използва известната формула за събиране на скоростите; (1) където c е скоростта на светлината в етера (използвам общоприетите по това време термини), u е скоростта която измерва наблюдателя, а V скоростта, с която той се движи по отношение на неподвижния етер (хипотеза на Френел и Лоренц за неувлекаем етер). Майкелсон получава, че разликата във времето за пътешествие на светлината по двете рамене на интерферометъра е; (2) Какъв дефект може да се види във формула (2). В нея липсва показател на пречупване на оптична среда. Така да се каже няма такава среда. Това означава, че ако провеждаме този опит в различни оптични среди включително и вакуум следва да получим един и същ резултат. Дефекта във формулата на Майкелсон може лесно да се провери, ако се направят опити в различни среди. Такива е направил Демянов, за който вече съм писал. В опитът на М-М има и други недостатъци но за това по-късно Сега по въпроса, който поставяш за „увличане на светлината в атмсверата” Тук си прав, но е неправилно казано. Светлината на се увлича. По-правилно е да се каже, че когато въздуха се движи заедно със Земята, когато духа вятър, когато тече вода, при опитът на Физо, скоростта на разпространение на светлината в тази оптична среда се променя. Това именно е истинският смисъл на формулата на Френел. Например, ако ние имаме в ръката си лупа или някаква съд с вода и го движим напред назад и ако можем да измерим каква е скоростта на разпространение на светлината в лупата, съответно в съда с вода ще видим, че тя е различна. За сега толкова.

Публикува Ноември 10 scaner said Да, формулата може да се използва по много погрешни начини, и в случая това се случва. Сега ще опитам да разясня кое какво е и какво може да се очаква от него. Ето използваната формула за яснота: Тази формула Френел специално дава във връзка с експеримента на Физо. Да поясня кое какво е в тази формула: n - коефициента на пречупване на средата през която се движи светлината. v - скоросстта на тази среда спрямо лабораторната система, в която скоростта на светлината е c. u - скоростта на светлината в средата c - скоростта на светлината в лабораторната система. Това не е скоростта на светлината в етера, а сумарната скорост на лабораторията и скоростта на светлината в етера: където w е скоростта на лабораторната система спрямо етера - това е скоростта, която вие искате да измерите. Тази скорост е пропусната във вашите формули - за вашият експеримент имаме v=w. Пълният вид на формулата на Френел е: Нека оставим опитът на Физо в 1851 г. настрана. Не ми се иска да навлизане във всемогъщите преобразования на Лоренц. Както е известно Френел извежда своята формула в 1818 г., около 30 години по рано, когато по молба на Араго се опитва да обясни, от гледна точка на вълновата теория, резултатите от неговите опити да открие дали движението на Земята оказва влияние на показателя на пречупване. Френел обаче надхвърля поставената задача, като включва и актуалният по това време проблем да се обясни аберацията на светлината. Тук може да се видят и помощните схеми, с които той си служи. Очевидно той търси физическа причина, която водидо промяна скоростта на светлината, като въвежда хипотезата за частичното увличане на етера. От друга страна Айнщайн върви по друг път. В известната негова статия за електродинамиката на движещите се тела той без всякакви предварителни обяснения и позовавания заявява, че ако източника на светлина се свърже с неподвижна координатна система, а наблюдателя се движи и т.н. и чрез формулите за преобразуване аберацията автоматично се обяснява. Аз прегледах редица негови публикации, как гледа той на въпроса за аберацията и как той се отнася към теорията на Френел. Ето цитат от една негова статия през 1910 г. Давам този цитат, за да се види, че той Айнщайн пренебрегва допълнителното събираемо от фрмула (2) в моя предишен пост. Това означава, че ние може да разглеждаме единствено формулата така както е по Френел. Тук разбира се аз имам забележка защо Айнщайн и неговите последователи не дават обосновка защо пренебрегват това допълнително събираемон. Може да го има някъде, но да не съм го срещал. И какво имаме в края на краищата горе долу една формула (1), която се тълкува различно: - гледната точка на Френел, че формула (1) води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината при движение на оптичната среда в пространството. - гледната точка на релативистите, че формула (1) не води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината, тъй като в този случай има противоречие с принципа на относителността на Айнщайн, който гласи, че скоростта на разпространение на светлината в дадена оптична среда, в покой и при праволинейно равномерно движение, трябва да е еднаква. В това се състои дилемата Френел -Айнщайн. Затова предлагам тя да се реши експериментално. Аз заставам зад Френел и на тази основа пресмятам времето, за което светлината изминава оптическия път. За това имам свои аргументи. Накрая нещо по един твой по раншен пост. Трябва да призная, че някои препоръки ми харесват. Аз съм купил измерител на оптична мощност, който може да измерва мощност до минус 70 dBm, т.е. в обхвата на нановатовете. Негов недостатък е, че индикаторът е цифров и винаги има шум. Затова аналоговото измерване е за предпочитане. Друго, склонен съм да се обсъжда и интерферометричен експеримент, но ми трябва експертиза. Така че отново се обръщам към участниците във форума, ако някои има опит и е работил с интерферометър и да се обади.