Отиди на
Форум "Наука"

gmladenov

Потребител
  • Брой отговори

    3667
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

gmladenov last won the day on Септември 15 2020

gmladenov има най-харесвано съдържание!

Всичко за gmladenov

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

gmladenov's Achievements

Collaborator

Collaborator (7/14)

  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Posting Machine Rare
  • Week One Done Rare

Recent Badges

1,2k

Репутация

  1. Естествено. Не съм казал нищо различно. Физическите закони вече ги има и не се знае как са се получили/образували такива, каквито са. "Кой" е определил, например, че скоростта на светлината е с ... а не 2с. Или защо константата на Планк е h а не 3,4h. Физиката няма отговор за това как са се получили тези константи и физическите закони по принцип. Няма и да има отговор ... а само предположения и спекулации, защото няма информация за тези неща, а космосът си мълчи като партизанин и не казва. Това имам предвид като кажа, че науката никога няма да знае "кой" е създал законите. Можем само да предполагаме, но няма да знаем със сигурност. За това иде реч.
  2. Добре заварил. Моето пожелание пък е да не отричаш неща, които не разбираш.
  3. Вселената безкрайна ли е? Това е въпрос, на който хората никога няма да отговорят. Той е напълно логичен ... и в същото време абсурден, защото на него в същност не може да се отговори. Можем да отговорим на въпроса дали вселената е крайна ... ако можехме да достигнем до края на вселената. Но ако на вселената не и се вижда края, това може да е по две причини: тя е безкрайна или тя е крайна, но краят и просто не се вижда. Естествено коя от тези две възможности е вярната е невъзможно да се установи. Значи въпросът дали вселената е безкрайна принципно е въпрос без отговор. Вселенета, обаче, е реално съществуваща. Значи "някой" все пак знае дали тя е безкрайна или не. Иначе как така вселената съществува ... пък не се знае дали е крайна или не. Това също е абсурдно.
  4. Казвал съм го и преди: не можеш да се изживяваш за философ и да отричаш бог. Не е нужно да вярваш в бог, но да го отричаш е явно ограничение ... като се имат предвид ограничениятя на науката и на хората. Един мислещ/философстващ човек не може да не вижда очевидното противоречие, че науката никога няма да има отговор на определени въпроси от реалността ... а те са реалност.
  5. Научен факт е, че науката никога няма да знае със сигурност кой е създадал законите на физиката. Това е положението, Минке. Ако не ти харесва, ти просто отказваш да приемаш реалността. Бог е обективна реалност: това е създателят на законите на физиката. (Тук думата "създател" е персонификация. Как иначе да изразим термина "създател" без да го персонифицираме.)
  6. Пак да кажа, науката никога няма да може да отговори на въпроса кой и как е определил законите на физиката. Н-и-к-о-г-а! Тази информация просто не е недостъпна за нас, хората ... а законите на физиката съвсем очевидно са реално-съществуващи. Какви са нашите опции в ситуация, в която наблюдаваме нещо реално-съществуващо, за което нямаме обяснение и никога няма да имаме: да го отричаме (такова животно нема) да си измисляме смешни човешки обяснения (тъмна енергия, тъмна материя и т.н.) просто да приемем, че съществува висша сила, която по дефиниция е непознаваема от нас Ако в последната опция заменим фаразата "висша сила" с думата "бог", общият смисъл ще остане същият. Науката - и хората като цяло - не трябва да се страхуват от тази опция (и да бягат от нея като дявол от тамян ).
  7. Да, измислица. Няма протоворечие тук. Продължителността на процесите е тяхна изконна характеристика; никоя материална промяна не се случва за нула време. Времето е наша измислица, с която ние окачествяваме тези продължиелности - и с която водим хронология на различните събития. Хубаво. И светлината през какво минава, когато пътува между две тела? През отстоянието между тях ... или през пространството между тях? Мисли малко.
  8. Казал съм го много пъти: ако твърдим, че две тела са отделни ... а не едно тяло ... то ние дефакто твърдим, че между двете тела съществува "празно" пространство. Не може да твърдим, че пространството не съществува ... и също така да твърдим, че две тела са отделни едно от друго. Какво ги разделя тези тела, ако пространството между тях не съществува. Съществуването на пространството се измерва косвено с това, че на светлината и трябва време да достигне от едно тяло до друго. Ако светлината достигаше за нула време (буквално) от едното тяло до другото, тогава щеше да е спорно дали тези тела са разделени от пространство. Но след като на светлината и трябва време, очевидно телата са разделени от пространство.
  9. Дори да приемем, че съществуването на материята се изявява само чрез промените, то времето пак е характеристика само на промените, а не на материята. За една тенджера с вода, например, преспокойно може се каже, че "завирането отнема 1ч" - но е безмислено да се каже "тенджерата с вода отнема 1ч". Последното няма смисъл, ако не уточним за каква промяна/процес става дума. Мярката 1ч в случая е приложима само за процеса на завиране на водата в тенджерата ... без да е приложима към самата тенджера. Също така тенджерата с вода може да заври и за 2ч - а не само за 1ч - ако котлонът не е много силен. Това пак показва, че 1ч или 2ч не са характеристики на тенджерата, а на процеса на завиране. Така че идеята, че времето е характеристика на материята, в същност е принципно погрешна. Логиката, че "материя без промени няма -> времето е характеристика на материята" е порочна. Тя е аналогична на: концентрацията на кислород във въздуха е характеристика на въздуха ако няма въздух, няма и хора -> концентрацията на кислород е характеристика на хората Това, че едното не може без другото, не означава, че харектеристиките на едното са харектеристики и на другото.
  10. На практика не, но на теория да. На практика пространството съществува ... а ти спориш, че то не съществува.
  11. Аз те разбирам ... а ти разбираш ли, че твоето твърдение протоворечи на сегашното виждане на физиката, че пространството не същесвтвува, а е просто абстракция (измислица).
  12. Говорим в по-философски план. Материята е "нещо", а пространството е "нищо". "Нещото" може да съществува и без да се променя - и при това положение времето по никакъв начин не характеризира "нещото". Иначе ако говорим в чисто физически план, материята е илюзия (тя в същност е енергия). А по твоята хипотеза за зрънчест вакуум, пространството винаги съществува, дори без вещева форма на материята ... но не това са имали предвид философите като спорят, че пространството не може да съществува без материя.
  13. Не е така. Ти правиш автоматична връзка между материя и промяна, която е неоправдана. Както дори Скенер признава^^^, ако материята не се променя (или движи), тя губи характеристиката време ... докато характеристиката пространство е валидна дори и без промяна на материята.
  14. Да, така е ... и това въбще не протоворечи на идеята, че времето е характеристика на промяната, а не на материята. На теория може да имаме съществуваща материя, която не се променя. В този случай характеристиката време по никакъв начин не характеризира материята.
  15. Това, че всичко се движи, не прави движението абсолютно. Може да го наречем вездесъщо или нещо подобно, но не и абсолютно. Абсолютно за движение има специфичен смисъл. Ако движението е абсолютно, то покоят също трябва да е абсолютен ... а според теб не е така.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...