Отиди на
Форум "Наука"

gmladenov

Потребител
  • Брой отговори

    62
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

6 Ученик

Всичко за gmladenov

  1. Хехе. Парадоскът е, че аз не отричам забавянето на времето. СТО, обаче, е създадена в един специфичен исторически контекст и решава един специфичен проблем: проблемът с постоянството (или константността) на скоростта на светлината. В този контекст теорията е грешна. Проблемът с константността на скоростта на светлината се състои в това, че според формулата на Джеимс Максуел от 1865г, скоростта на светлината е независима от отправната система. Това хвърля физиците на времето в недоумение и те първоначално смятат, че скоростта на светлината е константна само в отправната система на етъра. Опитът на Майкелсън и Морли, обаче, опровергава тази хипотеза. В последствие СТО постулира, че скоростта на светлината е константна във всички отправни системи - въз основа на тогавашното тълкувание на "нулевия" резултат от опита на Майкелсън и Морли. Това тълкувание е грешно, обаче, така че СТО се основава (дори да е само косвено) на погрешно тълкувание на експериментални резултати. Затова теорията не е ОК като научна теория. Един ден физиците ще признаят грешката, на която се основава СТО. Теорията няма да умре, обаче. Първо, тя ще стане исторически пример за това как една проста грешка остава незабелязана (или непризната) от науката за повече от век. Освен това аз няма да се учудя, ако СТО се превърне в алтернативна "научна" теория, която "показва", че пътуването във времето е възможно. Природата е скучна и предвидима и светлината ще престане да бъде интересна в момента, в който се разбере, че тя е най-обикновен вълнов феномен. Така че винаги ще има място за по-вълнуващи алтернативни теории - като СТО ;).
  2. Така е, чадо. Хем постулатът идва от никъде, хем е верен. Ако това не е провидение божие, то не знам какво е. Амин.
  3. Въобще не. Ти явно вярваш, че Айнщайн просто е повелил, че скоростта на светлината е с във всички отправни системи (въз основа на божествената си гениалност, предполагам). Щом е така, господ да те поживи!
  4. Хрумката на Айнщайн хич не се потвърждава от наблюдението. Затова е цялата тема. Но аз с вярващи аз не споря. Ти си вярвай в каквото искаш, колега. Ако искаш да поспориме за някой факт, кажи. Иначе бог да е с теб.
  5. Колега, вие уж сте фен на СТО, а май не сте чели теорията - или май ви е минала покрай ушите. Значи, прословутият втори постулат на СТО гласи следното (не знам немски, за съжаление, така че ще цитирам официален превод на английски от 1923 година) : В превод на български: всеки лъч светлина се движи в "стационарната" система от координати с предопределената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. На пръв поглед тук просто се постулира, че скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя. Това наистина е така, но в същото време това не е всичко, което вторият постулат на СТО постулира. Както посочих в предишен коментар, още в увода на реферата си Айнщайн декларира, че "светлоносещият етър" е безполезен и че от "абсолютно стационарно пространство" няма нужда. С други думи, специалната отправна система на етъра не съществува и всички отправни системи са равноправни. Ролите на "стационарен" и "движещ се" са взаимозаменяеми и всяка отправна система може да бъде избрана както за "стационарна", така и за "движеща се". Това е основополагащ принцип на СТО, според която движението е стрикто относително. Като се има предвид това уточнение, вторият постулат на СТО в същност постулира две неща: скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система Казано накратко, скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя и има стойност с във всяка една отправна система. Това е и основният смисъл на втория постулат на СТО: той приема като аксиома - а и постулира - че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели. СТО е обобщение на физическите закони и дори не споменава, че скоростта на светлината се забавя в стъкло или вода. Теорията не оспорва тези факти, обаче. Тя просто оперира на по-абстрактно ниво и не се интересува от специфични подробности. Като цяло, тя постулира, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели. Сега, какво е основанието за втория постулат на СТО? Айнщаин, колкото и да е велик и гениален, в същност не определя законите на природата. Тези закони вече са предопределени и са извън неговия контрол. От това следва, че вторият постулат на СТО или е безпочвена хрумка на Айнщаин, или е основан на някакъв природен закон. И тъй като СТО е приета от физиците, може да се каже, че вторият постулат не е просто хрумка, а се основава на физически закон. Кой е този закон, обаче, и откъде знаем за него? В литературата се спори дали Айнщаин през 1905 е бил запознат с опита на Майкелсън и Морли. Това, обаче, е без значение. Вторият постулат на СТО дефакто формализира едно от последствията/заключенията от опита на Майкелсън и Морли. А то е, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели. Това заключение следва директно от "нулевия" резултат на опита: Ако наблюдател в движение спрямо вакуума на пространството измерва скоростта на светлината като с, то следва, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Тоест, скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, независимо дали те се движат или са в покой. Това е стандартното тълкувание на "нулевия" резултат от опита на Майкелсън и Морли (за което аз твърдя, че е погрешно). Както вече казах, СТО формализира това тълкувание/заключение с всеизвестния си втори постулат. Така че, драги ми смехурко, ако твърдиш че "никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели като следствие от опита на Майкелсън и Морли", ти явно не разбираш на какво се базира втория постулат на СТО. Според теб на какво се основава този постулат? Айнщайн просто така е повелил или какво??
  6. Някои наши колеги не разбират значимостта на факта, че опитът на Майкелсън и Морли извършва своите измервания в атмосферата (а не в космоса, както физиците на времето са се объркали). Затова нека разгледаме още едит прост пример, който илюстрира тази значимост. Да погледнем следното изображение, на което мехури от въздух плуват към повърхността на водата, в която те се намират: Нека зададем следните въпроси: Каква е скоростта на светлината във всеки един мехур: скоростта на светлината във вода или скоростта на светлината във въздух? Тази скорост изотропна ли е (еднаква ли е във всички посоки) или се променя докато мехурите плуват към повърхността? Би трябвало да е очевадно, че скоростта на светлинате във всеки един от мехурите е скоростта на светлината във въздух. Независимо, че мехурите плуват във вода, то оптическата среда вътре в един мехур е въздух. По тази причина, светлината вътре в един въздушен мехур би трябвало да се движи със скоростта на светлината във въздух - освен ако Айнщаин не е повелил нещо различно по въпроса. Но тъй като той не е повелил подобно нещо, можем спокойно да примем, че скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода е скоростта на светлината във въздух, независимо че самите мехурите се намират в друга оптическа среда: вода. Сега, следва по-интересния въпрос: Изотропна ли е скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода - или тази скорост се влияе от изплуването на мехура към повърхността на водата? Въздухът е изотропна оптическа среда и следователно скоростта на светлината в нея също е изотропна (еднаква във всички посоки). Изотропността на светлината в изотропна оптическа среда е нещо, което е установено от безброй експерименти. Следователно, не би трябвало да има и капка съмнение, че скоростта на светлината в един въдушен мехур под вода също е изотропна. Това на свой ред означава, че скоростта на светлината вътре в мехурите не се влияе от това, дали мехурите плуват към повурхността на водата - или може би временно плуват настрани (понесени от водно течение), преди да изплуват на повърхността. Казано накратко, движението на мехурите по никакъв начин не влияе на скоростта на светлината вътре в мехурите. Ако това не беше така, то движението на мехурите явно би променяло изотропността на въздуха вътре в мехурите. Тоест, движението би променяло физическите свойства на въздуха - за което дори Айнщайн е прав, че движението не променя физически закони. С тези уточнения, стигаме до същината на дискусията: По силата на това, че скоростта на светлината вътре в един мехур под вода не се променя от движението на мехура, то автоматично следва, че тази скорост е относителна. Така че ако скоростта на светлината вътре в мехура е c/n, то за един външен наблюдател (спрямо мехура), тази скорост ще бъде c/n ± v, където n е индексът на пречупване на въздуха, а v е скоростта на мехура спрямо външния наблюдател. Относителността на скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода е автоматично следствие от това че: въздухът е изотропна оптическа среда и скоростта на светлината в такава среда също е изоптропна движението не променя физическите закони и следователно изотропността на въздуха вътре в един въздушен мехур не се променя от това, че мехурът се движи Ако тези две твърдения могат да бъдат оборени, то тогава може да се спори дали скоростта на светлината не е относителна. Но ако те се приемат за факти, значи не можем да спорим с относителността на скоростта на светлината. Нещо друго: Земята и нейната атмосфера представляват един гигантски въздушен мехур, който "плува" през вакуума на космоса. Както бе посочено, движението не променя изотропността на въздуха. Така че скоростта на светлината вътре в атмосферата би трябвало да е изотропна. И не щеш ли, известният опит на Майкелсън и Морли показва точно това: както е добре документирано, опитът не успява да измери разлики в скоростта на светлината в различни посоки. По този начин опитът установява, че скоростта на светлината в атмосферата е изотропна - по подобие на въздушните мехури под вода. А както посочихме по-горе, щом скоростта на светлината в атмосферата е изотропна, то тази скорост е автоматически относителна. Както се вижда, относителността на скоростта на светлината може да се демонстрира по най-елементарен начин. Нещата са толкова прости, че няма къде да се сбърка. При това положение защо специалната теория на относителността (СТО) не смята, че скоростта на светлината е относителна? Както започнах тази тема, физиците на времето просто не са се усетили, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в атмосферата. Вместо това, тяхното допускане е, че опитът измерва скоростта на светлината в космоста. Това грешно допускане на свой ред ги подвежда да изтълкуват "нулевия" резултат от опита погрешно и да заключат, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, дори за тези в движение. Та това е значимостта на факта, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в атмосферата: той показва, че скоростта на светлината е отосителна. А ако не се усетим за този факт (по подобие на физиците на времето - и на някои наши колеги в настоящето), то светлината ни изглежда като този магически феномен, чиято скорост някак остава постоянна за всички. Хората явно обичат магиите и сигурно затова СТО толкова им харесва. Защо броим СТО за наука, обаче. Освен това Хари Потър е по-добра магия от СТО.
  7. Да, така е. Ти продължаваш да не разбираш значимостта на факта, че Майкелсън и Морли извършват своите измервания в атмосферата, а не в космоса.
  8. Сега политиката в науката е такава, че ако се осмелиш да спориш с Айнщайн, ти си анатемосан - независимо от това, че специалната теория на относителността (СТО) е основана на елементарна грешка, която физиците на времето са допуснали. Не вярвам да съм първия, който се е усетил за тази грешка. Грешката, обаче, продължава да си седи непризната, което е само по политически причини: ако тази грешка се признае, то много други научни разработки ще се окажат невалидни - нещо, за което днешните физиците явно не са готови. Scaner, не искам да споря тук за грешката, на която е основана СТО. Имаме отделна тема за това. Само да кажа, че след всичките ти аргументи ти така и не си оборил факта, че известният опит на Майкелсън и Морли измерва скоростта на светлината в атмосферата, а не в космоса, както допускат физиците на времето. Ако можеш да оспориш този факт, то тогава моята теза е невалидна. Но ако не можеш - и въпреки това продължаваш да вярваш в СТО - ти самия ставаш олицетворение на политиката в науката и на това как явни факти могат да останат непризнати просто защото не допадат на текущата партийна линия в науката.
  9. СТО е основана на грешно тълкуване на експериментални резултати. Зависимостите, които теорията описва, са несъществуващи.
  10. Ами аз съм го споделил вече. Виж началото на тази тема .
  11. Според СТО, разстоянията наистина са относителни и зависят от отправната система. СТО е грешна, естествено, но това е друг въпрос.
  12. Колега, ролите "стационарен" и "движещ се" в СТО са взаимозаменяеми и симетрични. Тоест, ако имаме двама наблюдатели, ние можем да изберем всеки един от тях за "стационарен", а другия за "движещ се" - и обратното. Ако времето на двамата наблюдатели е различно, то тогава времето на единия от тях е забавено. Но ако сменим ролите им (кой е "стационарен" и кой "движещ се"), то времето на другия ще е забавено. Така че релативистичните ефекти са наистина симетрични, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали да е в движение, и кой в покой. Вие не ги ли знаете тези неща. Попрочетете малко, моля ви се, няма всеки път да почваме от А и Б.
  13. Според СТО, релативистичните ефекти са симетрични и зависят от гледната точка. В примера с влака от София до Бургас, ние имаме две гледни точки: тази на влака и тази на земята. Ако приемем влака за движещ се, то тогава времето на влака се забавя и влакът се скъсява. Но ако приемем земята за движеща се, то тогава разтоянието от София до Бургас се скъсява и времето на земята се забявя. А след като забавянето на времето е симетрично (тоест, зависещо от гледната точка), кой часовник ще е изостанал когато влакът от София пристигне на гара Бургас - този на влака или този на гарата? Според наблюдател на гарата, часовникът на влака трябва да е изостанал. Но според наблюдател на влака, часовникът на гарата е този, който трябва да е изостанал. Този пример илюстрира нагледно абсурдността на СТО. Отправните системи са уж симетрични, но само едниният от часовниците може да е изостанал. Ако и двата са изостанали, то те ще показват еднакво време и забвяне на времето не съществува. Тинтири-минтири ;).

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...