Принципно едва ли можем до самия край буквално да запазим неутралитет. По правилата на алтернативната история е редно да кажем как се стига до него. Например протести от опозицията срещу несвикването на извънредна сесия на НС, за да се гласува там включването ни или убийство на Фердинанд. Но при всички случаи Германия и Австро-Унгария биха окупирали поне същинска Сърбия и за да запазим неутралитет е трябвало да доставяме оръжие и муниции на Османската империя, иначе биха ни нападнали, макар това да би ускорило ваденето на турците от войната. Но да речем, че се споразумеем с ЦС и сме неутрални почти докрая, евентуално през есента на 1918 нападаме вече напълно изтощената Османска империя и малкото останали германски и австроунгарски части в Сърбия. Вероятно за да се дръпнем оттам ще искаме бартер за Македония, който би бил почти невъзможен по дипломатичен път, така че през 1919 би имало Трета Балканска война, но този път само срещу заетите да усвояват австро-унгарското наследство сърби и румънци (последните и Бесарабия), а за да не дразним англичаните не бихме атакували Гърция, но бихме подпомогнали Кемалистка Турция срещу нея. Това би била ситуацията непосредствено след края на ПСВ.