skorpion1980

On 24.12.2019 г. at 15:33, resavsky said:

А за какво му е на Наполеон Цариград?

Не само алтернатива за стигане до Египет и Индийския океан, а също така блокиране на основния в онзи момент доставчик на зърно и изобщо земеделска продукция за Англия. А и документи, че Османската империя е била следващата му военна цел като се справи с Русия има достатъчно, на практика провалът на руската кампания попречва на плановете му да унищожи Османската империя. Нещо, в което се е уверил че е нужно още след Египет и Сирия, но го оставя за по-нататък, първият опит е от 1807 за съюз с Русия по върпоса, не се разбират. Алтернативата е какви биха били последствията ако не го беше оставил за по-нататък, а го беше предпочел преди руската кампания, за която причината е частичното заобикаляне на континенталната блокада срещу Англия, макар формално да имаме англо-руска война по тази причина, докато Османската империя по това време не само по никакъв начин не участва във въпросната блокада, но и задълбочава максимално търговските си отношения с англичаните. 

Българоид, първо Весела Коледа, два почивни дни имах, но все пак семейството на първо място, така че нямах време да пиша през тези два дни.

Обаче и в предния си пост пропускаш дотса обективни обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание съобразно правилата на алтернативната история. Значи пак казвам, има си таен англо-френски договор да не се допуснат руснаците до Константинопол и Проливите, а десант, насочен към тях от руска страна без Бургас просто няма поради логистична невъзможност, а по-рано ти писах, че е документирано ясно, че за да не заприлича откъм обществено мнение Русия спрямо България на Германия спрямо Белгия Грей отказва Сазонов и Николай 2 от тази идея още през пролетта на 1915. А това как Англия можела да вземе някои фръцки острови за да блокира Русия също е абсурдно по договора, според който единствените острови, които след Балканските войни не са присъединени от Гърция, са Имброс, Тенедос и тези в Мраморно море, които обаче по вече цитирания договор, се падат на Русия. Второ при извадена от войната Османска империя през есента на 1916 един руски шантаж за сепаративен мир вече не върви, ще си спазват договора стриктно  ще си искат доставки на оръжие, което обаче ще могат да използват чак на пролет, защото както показва реалността на ПСВ, през всяка от годините на войната бойните действия в Руската равнина спират през октомври по метеорологични причини.  Отделно Англия по-скоро ще използва корабите си за доставка на оръжие на Русия за да блокира руските черноморски пристанища ако се наложи, че да е сигурна, че оръжието ще отиде по предназначение срещу Германия, отколкото да се поддаде на руски шантаж за сепаративен мир с Германия точно когато условията за успешен край на войната са станали къде-къде по-благоприятни с ваденето на турците. А тъй като падането на Проливите би станало при неутрална България без руско, а само с англо-френско (евентуално и италианско) участие, това няма да промени колосалните насторения срещу некадърника Николай 2, който особено много се е компрометирал след като през август 1915 сменя чичо си като върховен главнокомандващ не само заради самия акт, а в начина, по който командва армията, както и заради властта, която дава в Петербург на мразената там негова съпруга. Настроенията срещу него са породени и от фаворизирането на Распутин, което и преди войната дразни висшето общество в Петербург, по време на войната това още повече се засилва. Единственият му шанс да се спаси е бил ако Проливите бяха паднали бързо и имаше снабдяване през тях още през пролетта на 1915, за да се избегне дълбокото германско навлизане на руска територия и да не се губи завоюваната с толкова кръв Галиция, но след Горлицкия пробив на Николай 2 дните му са преброени. Просто Думата е силно консолидирана срещу него, дразни се от това, че след предната революция се преминава просто от традиционно към конституционно самодържавие и дебне момента за отстраняването му, а падането на Проливите в тази алтернатива и ваденето на турците от войната не променя последиците от провала на Брусиловото настъпление, така че напролет Милюков пак ще е външен министър, демек не е една птичка, както го описваш, а човек с власт толкова, колкото е властта на Сазонов преди революцията. И точно Милюков не би тръгнал да се колебае за проливите, че това да му коства позицията, при вече паднали в съюзнически ръце той е с доста по-силни позиции от Лвов и Керенский за да се отстоява предаването им в руски ръце, съответно по-голям фаворит от тях на общественото мнение. А това, че при ликвидиране на Солунския фронт наши войници биха се били на руска територия срещу Русия е абсурдно, те отказват да влязат в Бесарабия, имайки тази възможност след разбиването на армията на Зайончиковски, едва са навити по спомените на Петър Мутафчиев да пресекат Дунав за да стигнат до Букурещ (все пак го правят за отмъщение срещу румънските кражби на поминък през 1913 година) и това става след голямо увещаване, защото говорят, че не искат "нещо. което не е наше". За българския войник Добруджа, цялата, си е негова, Влашко и Бесарабия не, така че боеве с руснаците тогава са възможни само на българска територия, не на руска.

Димитър 56, изобщо не е ясно дали България при такава развръзка би се включила дори в последния момент преди падането на Проливите през септември 1916 във войната колкото да си вземе Източна Тракия до Мидия-Енос. Това значи паралелно да се бие и с армията на Макензен, част от която би била в Пирот, друга част ще е на западния бряг на Тимок с готовност да атакува, трета част рабира се ще спира опитващите да пресекат Дунав през Турну Северин към Кладово с цел да помогнат на Сърбия, но няма да имат шанс срещу австрийския дунавски флот и артилерията на Макензен, която ще е разположена в Кладово. Принципно предпоставките да се бият успешно с армията на Макензен са налице, но Фердинанд на това би се съгласил само ако му се покаже тайният англофренски договор, според който Русия няма да получи Проливите и пак не е сигурно, в крайна сметка целата е на първо място Македония от сърбите, а предварителното й получаване е невъзможно. А без предварително да сме я взели да тръгнем само за Мидия-Енос и то само защото се вижда накъде отиват нещата би било обществено взривоопасно най-меко казано.

Лорде, без наша помощ Макензен не може толкова бързо да разбие сърбите, първо както вече писах прехвърлянето на командваната от него армия ще стане с месец по-късно за да може Австро-Унгария да си върне контрола и над Тарнопол и второ германците ще ги интересува основно да стигнат до линията Белград - Ниш - Пирот, разчитайки все пак ако сме неутрални срещу достатъчно щедри подкупи да снабдяваме турците с оръжие, но няма да пилеят прекомерни ресурси, така че тази линия ще бъде овладяна при започване на операциите през ноември 1915 едва през февруари-март 1916, не по-рано. Така или иначе по това време германците вече ще са започнали Вердюнската касапница и предвид нея, както и необходимостта Лизинген да спасява автрийците от Брусилов на Изток, други сили няма да заделят, така че за половината наша армия няма да е проблем да спре германците от Запад ако се наложи, особено ако отбраната се повери на Владимир Вазов, а на югоизток, и по-малко от половината ни армия би стигнала за превземане на Одрин, особено като се има предвид, че англичани и французи моментално биха ни стоварили тежка артилерия в Дедеагач. Но както вече писах не виждам начин да се включим за забиване на буквално последния питон в турския ковчег през септември 1916, защото относно Македония нищо няма да е решено в наша полза. Единственият ни шанс като се замисля е преди да е дошъл Зайончиковски до Олтения ние да заделим по-голяма армия срещу Макензен и да овладеем Пирот и почти цяла Североизточна Сърбия (Тимошко), след което да заявим, че няма да върнем тези земи под сръбски контрол докато не получим Вардарска Македония, но и това изглежда авантюрно, а също и доста усложняващо събитията. Най-малкото за сигурен успех, съчетан с паралелен удар срещу Одрин, наистина ще означава да изпълним мераците на Антантата да мобилизираме цялата си армия от самото начало, а не само частично и съответно да е максимално съхранена за почти сигурните следвоенни сблъсъци със сърби и румънци.

"Но Константинопол Русия взема незабавно, неслучайно се готви Босфоската операция", ето това написа, а Русия взема незабавно значи изцялко руски войски и администрация там, което няма как да стане, окупационните войски биха били само англо-френските, които са воювали за него, Русия би имала само представителство в администрацията, за войски ще почака до победния край, който няма да дойде. Казваш можело да няма болшевики и само временното правителство да докара до победен край при неутрална България. Това е силно съмнително, да не кажа невъзможно предвид липсата на обединяваща фигура как да се продължи, а армията се разлага още тогава, обаче забравяш, че от временното правителство единствен Милюков е твърд поддръжник на анексията на Проливите. Да кажем, че преждевременното им падане  променя обстоятелствата и не са само неговите вопли, това само може да го задържи като външен министър много повече от 2 месеца. Обаче има една сериозна подробност и тя е, че за разлика от Николай 2 и приближените му точно той е доказан българофил, преподавал у нас и махнат по нареждане на руското посолство, организирал археологическа експедиця в Македония с максимално благоприятни за нас резултати, написал най-много от Карнегиевата анкета пак в наша полза и оправдал включването ни в ПСВ на страната на ЦС, заявявайки "Оставам българофил". А за финал Милюков докато е външен министър предлага на Морис Палеолог сепаративен мир с България, като тя запази Македония и Южна Добруджа. Освен това винаги е твърдял, че тая николаевска политика "силна Сърбия за сметка на България е безсмислена, защото Сърбия като анексира територии с българско население не става по-силна и че е несериозно България да се смята за съперник на Русия за проливите, но чугунени глави като Николай 2, Сазонов, Изволски и пр. не го проумяват и се знае как свършват след толкова години власт. Така че няма никакъв шанс най-видния българофил в руския политически живот да не смени просръбския курс с пробългарски особено като сме неутрални. Веднага биха се изтеглили аналогично и всички руски войски от Румъния при неутрална България, демек сърби  и румънци само ще си увеличат загубите в жива сила и след войната съвсем няма да имат шанс срещу напълно съхранена и наброяваща между 800 хил. и 1 млн. българска армия, да не говорим колко ще са уморени от това. А огромните територии са плюс само дългосрочно, но непосредствено сред войната ще са минус, а не плюс за Румъния и Сърбия както вече писах, защото значителни части ще трябва да се държат далеч от границите им с България след войната, за да се спрат въстания на несръбските и нерумънските елементи в тия нови територии, които би трябвало да знаеш, че са достатъчно много. И наистина ли смяташ, че Франция би блокирала италиански цивилни кораби, на които ще е натоварено оръжие за България:)

В един англоезичен форум видях такава тема, в общи линии коментарите бяха, че ако това се беше случило сърби, гърци и българи биха си ускорили националните възраждания. Какъв може да е мотивът на Наполеон да се насочи през юли 1812 от Котор (тогава част от Илирийските провинции, които са френски протекторат) към Константинопол вместо идентичното разстояние от Варшава към Москва?! Ами фактът, че Османската империя по това време е основен износител на зърно за Великобритания, тъй като останалата част от Европа кой по-активно, кой заобикаляйки все пак участва в континенталната блокада срещу англичаните. Такива планове да унищожи ОИ Наполеон има още през 1807 и предлага на Александър 1 да си я поделят, но не се разбират кой да владее Константинопол. Наполеон го иска, защото е бил столица на изградената от французи през 13 век Латинска империя, Александър 1 го иска следвайки доктрината на Третия Рим и логично не се разбират. Наполеон обаче решава, че е рано за война с Русия, защото трябва да може да я атакува и от юг, не само от запад. Той знае, че Русия няма да се съюзи с ОИ, с която е воювала допреди месец, затова оставя главно полската армия на руската граница, на Австрия, която е оставил без море, гарантира излаз на Черно море до Балкана, за за себе си останалата част от европейските владения на империята, създавайки държави със статута на Илирийските провинции по историко-географски принцип и налагайки навсякъде Наполеоновия кодекс. Разбира се първо е добре да обсъдим достигането му до Босфора как ще стане и после административно-териториалните промени и международните политически последици от този му ход през следващите години.

Абе, човек, цитираш договора, а ми пишеш въпреки това, че пак веднага ставали за Русия проливите. Не, няма как, Англия няма да го позволи преди победния край както си е записано. Единственото, което Англия ще позволи, е да има руски представители в съюзническата комисия, която ще управлява проливите след окупацията им до края на войната, нищо повече. И като стана дума за Англия, ти очевидно си нямаш понятие от политиката им спрямо Русия. Засяга интересите им и още как, винаги са държали да няма руски кораби в Средиземно море, в случая подписват този договор колкото да си осигурят руското пушечно месо, но ти явно не знаеш, че следва един таен договор с Франция, според който като вземат Проливите после няма да ги дадат на Русия и толкоз. И стига с това без революция, тя е сигурна и неизбежна още след Горлицкия пробив и дълбокото навлизане на германците на руска територия, точно Николай 2, вторият най-некадърен цар в историята на Руската империя след Петър 3 (късмет за руснаците, че жена му му оправя бакиите) да я избегне е невъзможно, лошо от човешка гледна точка, че и семейството му плаща с разстрел. Относно дебаркирането на Франция при Измир ами така е предвидено, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Maurice_Sarrail Но включването на България ги отказва от Измир и ги насочва към Солун. И стига с това с Тракия, казах ти вече, осмислих го и ми е ясно, че не може да мине, просто сме неутрални без да пропускаме войски през своя територия и толкоз, за разлика от теб, който явно не можеш да осмислиш, че водещото звено на Антантата е Англия, и че Германия няма как да капитулира докато е дълбоко на вражеска територия, които си важи и за Източния, и в по-малка, но достатъчна степен за Западния фронт. Относно сърбите 218 хиляди са жертвите с измрелите при преминаването през Албания, а те не са никак малко, но оттам не са само войници, има и сериозно цивилно население, последвало армията, сред което също има жертви, съответно не са 170 хиляди войници, защото поне една трета е цивилно население, на солунския фронт неизменно са под 100 хил. Та в алтернативата и да са над 250 хил., не са 450 хил., да речем че са по средата 350 хил., от които в Македония и Косово има около 100 хил. за да има контрол срещу българите и албанците, които напълно основателно меко казано са враждебно настроени срещу сръбската власт. Така че срещу Макензен повече от 250 хил. не могат да извадят, а до 1918 ще са им останали много по-малко, с които нито ще могат да контролират териториите, които ще им се дадат, нито ще спрат тотално изтощени удар от България. Аналогично е и с Румъния, която също ще загуби над половината си армия в опит да е офанзивна срещу Фалкенхайн и Макензен, Франция може да ги подкрепя, но не би ни обявила война след като току-що е излязла от голяма такава с колосални жертви. А за Гърция не знам откъде измисли, че се колебаела да тръгне с Германия, няма такова нещо, спорът е неутралитет или Антантата, оттам и противопоставянето на краля с Венизелос. А ако се чудиш в една нова балканска война кой би бил зад нас ами Италия, която със сигурност ще заграби повече австрийско оръжие от Сърбия и Румъния, не би се колебала да ни снабдява с такова, имайки предвид спора за Далмация със сърбите и враждата с гърците.

Българоид, нещата, които пишеш за евентуалната развръзка по никакъв, ама по никакъв начин не отговарят на реалните обстоятелства от периода. Толкова неща пропускаш, че ще ти ги разясня държава по държава що се казае до Османската империя, Сърбия, Румъния и накрая Русия. Както вече писах аз поне си дадох сметка, че при тези обстоятелсва това с Мидия-Родосто срешу враждебен за турците неутралитет няма да мине, но ти незнайно защо без да си прочел договора за Проливите си мислиш, че Великобритания и Франция ей така ще ги дадат на Русия.

1. Османската империя. При неутрална България и правителство оглавено от Малинов в коалиция с НЛП, БЗНС, РДП и евентуално широките социалисти тя ще е още по-уплашена от България по време на Дарданелската операция (дори при Радославов в ТР от щаба им твърдят, че "ако България ни обяви война, с Турция е свършено", демек смятай при едно доста по-враждебно към тях правителство какъв страх би бил), може би това сплашване ще бъде с цел отстъпки в Източна Тракия в замяна на неутралитет, което би уплашило също Берлин и Виена, така че Софийската конвенция, след която Димотика и одринското преградие Караагач стават български плюс някои сакарски слеа, които и до днес са си у нас, пак би я имало, съответно пълен контрол над железницата от Свиленград до Дедеагач. Големият им проблем ще дойде от армията на генерал Сарай, която в ТР се бие срещу нас в Македония, но всъщност е предвидена за десант през ноември в 2 основни направления на малоазийския бряг, само заради вклюването ни не отива там. Едното е Чанаккале, другото Измир (тогава Смирна). При Чанаккале не могат направят успешен десант французите с миниран бряг и серизони укрепления, макар частично разрушени от бомбардировките на британския флот, но при Измир би станало и до края на 1915 биха установили контрол над областта. Оттам по суша до Чанаккале са 300 км, които няма как да изминат успешно през зимата, а отделно турците за да наваксат намаляването на оръжието си биха спрели с персийските авантюри и биха дори улеснили руснаците в Кавказ, пренасяйки части и оръжие оттам, за да укрепят Проливите. Да, Ерзурум и Трабзон биха паднали по-бързо, а Муш и Битлис турците нямаше да ги удържат, но както се вижда Юденич не напредва повече поради по-ограничената си войска, логистичните проблеми, които би създало разтягането на Кавказкия фронт (и без това второстепенен за Русия) и единственият му по-сериозен опит за настъпление след падането на Трабзон е към Мосул, но той е неуспешен, а и е на юг, а не на запад. Освен това България до включването си във войната прави едно символично, контрабандно снабдяване само с пушки и патрони, но не и с тежка артилерия, която напълно би прогонила АНЗАК от Галиполи, 90 % от оръжията, които турците използват, са внесени от Германия преди войната, ясно е, че в един момент през 1916 ще свършат, но без паднали проливи Османската империя няма да капитулира. А те ще паднат не по-рано от септември 1916, защото корпусът на Сарай не е достатъчно многоброен, за да напредне за по-малко от 8-9 месеца на разстояние 300 км в Западна Анадола, ще има достатъчно силна съпротива, на Галиполи пък окопите са непробиваеми за АНЗАК, а и Кемал е там. Така че достигане до Чанаккале от Измир може да стане постепенно, но веднъж случи ли се няма да го има минирания южен бряг на Дарданелите, който да попречи на аглофренския флот да си влезе в Мраморно море и да бомбардира Истанбул. Та около септември Енвер паша, Таалат паша и Джемал паша са аут от армията и политиката, а султанът възлага на един от противниците на влизането във войната Ахмед Изет паша да подпише примирието и капитулацията и от есента на 1916 Проливите са под англоифренски контрол. Няма как да бъдат веднага предадени на Русия, защото според договора за тях, последната ги получава само ако докара войната с ЦС до победен край. Като стигна до Русия ще обясня предвид обстоятелствата защо това не може да стане до края на 1916.

2. Сърбия. Явно забравяш, че в ТР тя не е разгромена само от България. Има 6 български дивзии, овладели Македония и Поморавието, но от север и от запад е ударната група на Макензен, състояща се от 8 германски и 6 австро-унгарски дивизии, общо почти 500 хил. души, а срещу тях и срещу нас сърбите са общо 250 хиляди, от които поне половина се бият срещу България. Обаче Макензен с артилерия и австрийския дунавски флот успешно пресича Дунав и овладява почти целия сръбки дунавски бряг заедно с Белград още в дните преди България да нападне. Ако последната не се беше включила това нпадение пак би го имало, но месец по-късно. Заради България в края на спетември ударната група Макензен е пренасочена от единственият все още останал под руски контрол значим австрийски град Тарнопол (и така до 1917), при така стеклите се обстоятелства никакъв проблем за Макензен да го отвоюва максимум до началото на октовмри и така да няма нито един руски войник освен пленените на предвоенната австрийска територия. Но Германия търси сепаративен мир с Русия и за целта Фалкенхайн смята, че трябва да се разгроми Сърбия, а и дори без България все пак биха търсили начин през наша територия да снабдяват турците с артилерия, но това може да стане само ако установят контрол над линията Белград-Ниш-Пирот и започвайки през ноември без нашата намеса ще им отнеме време, но до февруари-март ще са го направили плюс Санджака и Западно Косово. Така че Сърбия няма как да не се изтощи още повече, в същото време тя не ще англофренски войски на територията си до включването на България от страх да не й предадат Македония. Чак след като България напада Сърбия скупщината решава да пропусне съглашенски войски на своя територия, но дотогава Пашич е категорично против, а това важи и за Делаксе и Грей, които гледат да ограничават помощта за Сърбия докато България е неутрална и има някакъв шанс да я привлекат. Така че в добавка с ангажираността на армията на Сарай в Анадола и това, че англичаните не пристъпват към евакуация от Галиполи при запазен неутралитет на България, вече под 200 хил. сърби след март 1916 ще трябва сами да се оправят с Макензеновата армия, което е непосилно за тях.

3. Румъния. Тя пак би си влязла в края на август 1916, особено като се вижда, че Проливите са почти паднали и оръжейните доставки от Англия и Франция няма да са проблем. Но армията й е зле обучена. Да, при неутрална България няма да държи значителни сили в Добруджа, а ще напредне по-масирано към Муреш, а армията на Зайончиковски ще бъде пропусната към Олтения за да опита да форсира Дунав и да помогне на сърбите, но само там, защото по договор румънците получават цял Банат до Тиса (после не става така по други причини) и пак по договор не са под руско командване. Но първо Макензен без проблем ще може да остави дори по-малко то 200 хил. за да контролира линията Белград - Ниш - Пирот, а другите ще си навлязат в Олтения, ще отблуснат необучените румънци до река Жиу както в ТР и с обход ще се озоват в тила на Зайончиковски, който няма как да форсира Дунав с германски оръдия срещу себе си и австрийски флот, потапящ всеки понтон. А като дойде и Фалкенхайн, който трябва да си оправя бакиите, румънците ще бъдат напълно разгромени в Трансилвания и с над 150 хил. извадени от строя ще се върнат до старата граница. Да, едва ли ще има окупация на днешна Румънска Молдова (визирам областта с историческа столица Яш, а не бившата съветска република), но няма да има и един румънец в Трансилвания, Източна Олтения също ще е окупирана. 

4. Стигнахме до Русия. Сам казваш, че от 1915 е в глуха защита, а мислиш, че до края на 1916 ще разбие германците и австро-унарците. Е как да стане, как неутралитета на България ще повлияе на успешно отбитото настъпление при Нароч, как Брусилов ще настъпи в Галиция без да бъде отново спрян от Лизинген с колосални жертви, обясни конректно как фронтът ще се измени от края на 1915 толкова, че изпуснали контрола над Полша, Литва и части от Латвия и Беларус руснаците да обърнат хода на действията. Неутрална България с нищо няма да намали боеспособността на германците на Източния фронт, както и с нищо няма да промени предприетата от Фалкенхайн Вердюнска касапница. Просто краят на 1916 ще дойде при почти непроменен Източен фронт поради неспособността на руснаците да спечелят решителна победа, на Западния фронт нищо ново, единствено Проливите ще се отворят, но не по-рано от септември, защото турците сепаративен мир, с който ги отстъпват без английски флот в Мраморно море няма да подпишат, за тях ще се бият до последно. Така че ще стане след дъжд качулка, ще има недоволство защо е такъв договорът, та не се предават веднага на Русия, а Милюков в речта си ще консолидира не по-малко думата за да тръгне срещу Николай 2 и Гучков отново през февруари 1917 ще се погрижи, защото кризата пак ще си е криза, мирът с Турция ще гарантира за момента само арменските земи в Анадола, но не и Проливите, защото още няма да има победен край на войната с Германия. А Англия ще прави всичко по силите си Проливите да не бъдат руски. Че те след войната не дават на Италия Далмация, макар Лондонския договор от април 1915 да я гарантира, а войната свършва с италиански войски там, ама видиш ли ще оставят Проливите на Русия при условие, че те са ги окупирали. Няма как да стане, ще тръсят вратички, революцията е сред тях, едно насъскване на съхранената Япония да търси компенсации и да атакува в Сибир, варианти имат. Но влизането на англичаните в Истанбул гарантирано изиграва руснаците, проумей го.

Добре, Българоид, дори да приемем, че Пастухов е повлиял през юли и на Сакъзов и широките социалисти не са за неутралитет, а за обвързване с Антантата, то включването на нейна страна не събира нужните гласове в парламента при едно гласуване, та те са само 10, както стана въпрос твърдите привърженици на това са 80, с още 10 стават 90 и пак не може. Стамболийски е купен относно Деклозиеровата афера, но иначе си е на 100 % за неутралитет във войната и него няма как да го накараш да гласува за включване във войната на никоя от двете страни, както и Благоев. А Генадиев явно не е бил достатъчно целенасочено подкупен, иначе би внесъл вот на недоверие още преди 15.03.1915. А ако се чудиш какво си казал, ами каза в по-предния си пост, че всички в парламента били единни в гласуването. Също така си пренебрегнал един мой отговор, че всъщност Русия не би се съгласила да стигаме до Мидия-Родосто без да се включим, така че това предложение би се направило при тези обстоятелства, но не би минало и просто България би останала неутрална във войната и революция в Русия пак би имало.

Преди 9 минути, resavsky said:

Скорпионе стига с този Генадиев.Разбери че той не е такъв фактор че да свали правителството отделно Фердинанд му няма доверие.Той е един от главните виновници за Междусъюзническата война и това нямам как да бъде забравено.По всичко изглежда че именно той е връзката между ръководството на ВМОРО и военните довела в крайна сметка до войната.В неговия дом е имало истински щаб където са били обработвани всички които са били против войната.Журналисти,депутати и т.н.Това Фердинанд го знае много добре и няма как да му позволи втора авантюра.

С какво точно е виновен пък Генадиев за Междусъюзническата война? Тя избухва по време на правителството на Данев, а Радославов и Генадиев тогава са опозиция, формират правителство след като румънците нахлуват в Северна България и са принудени да подпишат унизителния Букурещки мир. Да, когато Фердинанд ги пита трябва ли да се воюва със Сърбия и Гърция, те казват "да", но те не управляващи, а опозиция, далеч по-важно е, че за война през юни 1913 е Михаил Савов, както и съмишленикът му в изготвянето на военния план Стефан Нерезов, един от най-приближените на Фердинанд офицери. Отделно Данев е искал арбитраж на руския цар, но е бил абсолютно неотстъпчив за Солун и поне за война с Гърция е бил ОК. Фердинанд не прощава на Генадиев, че се цепи от Либералната коалиция, а връзката между висшите офицери и ВМОРО си е била достатъчно силна, защото в самата организация е имало предостатъчно висши офицери от армията. А математиката ясно показва, че Генадиев е фактор за да свали правителството, защото благодарение на него от 126 души Либералната коалиция намалява на 93 депутати в парламента през 1915 година от общо 245 и така вече не е мнозинство, поради което Радославов неконституционно отказва да свика сесия, на която да се гласува влизането ни във войната.

Все пак в продължение на предишния си пост ще кажа, че при такова развитие извънредната парламентарна сесия ще съвпадне и с началото на руския крах в Галиция и Полша, което ще доведе до разгорещени парламентарни дебати, които ще продължат поне 3 месеца. Фердинанд няма как да не използва случая, за да уволни правителството и да назначи ново, този път с един измежду Радославов и Тончев начело, но при всички случаи през въпросната сесия ще има разискване на въпроса за участието ни във войната и крайният резултат като гласуване ще е неутралитет. Така Фердинанд ще бъде с вързани ръце за мобилизация, а и новоназначането правителство на остатъчната Либерална коалиция няма да има време да сключи достатъчно бърз договор с Германия, все пак в текущата реалност този договор не става от днес за утре, а е резултат на неколкомесечни преговори през лятото. Остават едни нови избори през октомври или ноември, на които Либералите без турските гласове пак няма да мнозинство и коалиция със земеделците би имало само ако се гарантира неутралитет.

Димитър56, ако си съгласен с варианта, при който подкупения от французи и англичани Генадиев внася вот на недоверие срещу кабинета на Радославов и той минава преди 15.03.1915 (края на редовната сесия на НС), то убийството на Фердинанд става безпредметно. Той в тази ситуация предвид последвалото падане на Пшемишъл и наличието на съглашенски флот и армия близо до тогавашното ни Беломорие ще назначи коалиционно правителство начело с Малинов, в което ще бъдат и земеделците, демек няма ги вече германофилите, съответно Антантата няма за какво да го убива. Имай предвид, че в руски сайт съм чел как тогавашният руски посланик у нас Савински се дъни, позволявайки Фердинанд да разобличи плановете му да бъде убит от анархисти. Е, извинявай, ама руски сайт признава издънката на тогавашния си посланик у нас. Така че Фердинанд е бил подготвен, което се доказва и от друго - адютантът му генерал Сава Савов разказва колко затворен живот водел и как непрестанно го е било страх да не го убият (явно и Савински нескопосано е допринесъл за този му страх), отделно даже Яне Сандански и баш анархистът Михаил Герджиков се отказват да го убият, за което екзарх Йосиф им дава благословията си. При правителство, съставено от антантофили и неутралисти, Антантата ще е спокойна за позицията на България. Такова правителство, в което главни фигури са Малинов, Генадиев и Стамболийски, на първо време би очистило Гюмюрджинска област от въоръжените турски чети и би ги обезоръжило, с което от 170 хил. турци в областта през декември 1914 срещу 86 хил. българи християни, 63 хил, помаци, 32 хил. гърци и 11 хил. всякакви други (цигани, евреи, арменци) поне 80-90 хил. биха избягали, демек семействата на въоръжените турски чети, надвишаващи 20 хил. души. което хем би било ход срещу Османската империя, хем би дало шанс за по-лесно настаняване на бежанците, съответно по-успешната интеграция на Западна Тракия към България. Следващ ход би бил свикването на извънредна сесия на НС в края на май по повод включването на Италия на страната на Антантата и може би точно тогава коалицията би се разцепила, защото БЗНС ще си държи на позицията за неутралитет, докато НЛП и ДП ще са за приемане на предложението на Антантата, съответно би имало нови избори, в които Либералите-Радослависти няма да могат да разчитат на избягалите от Западна Тракия турци, за да са толкова силни.

Българоид, пак ти отговарям точка по точка:

1. Не, по никакъв начин никъде не съм споменал за финансиране от Германия или Русия за участието ни във войната, а за подкуп към Генадиев, че да иска вот на недоверие към правителството на Радославов.

2,3 и 4. Отлично знам, че България е предадена от съюзниците, но това не променя факта, че обикновените хора през 1915 са ОК да останем неутрални във войната. Също така никъде, ама абсолютно никъде не съм казал да се включим на страната на Антантата, а да пазим неутралитет, който при сменено правителство да е враждебен към Турция. Нямам нищо лично против теб, не би трябвало и ти да имаш нещо лично против мен, но ако искаш коректна дискусия недей да ми приписваш неща, които никъде не съм споменавал, защото включване на страната на Антантата с преки военни действия е едно и аз никъде не съм го споменавал, благосклонен към нея неутралитет с пропускане на съглашенски войски за да атакуват Източна Тракия от българска територия в замяна на моментално предаване на линията Мидия-Родосто е съвсем друго. Колкото до лъжливата руска пропаганда тя е факт и е конкретно дирижирана по това време от тогавашния руски посланик у нас Александър Савински, но това не променя по никакъв начин факта, че паралелно си върви и лъжлива германска пропаганда, която чак до май 1915 непрестанно тръби как Италия всеки момент щяла да нападне Франция. А колкото до единодушието в парламента точно там сериозно бъркаш. Има единодушие единствено, че трябват сигурни гаранции за Македония за да влезем във войната, но не и за това към коя групировка да се присъединим, Малинов например заявява, че трябва да се обвържем с тези които тласкат Румъния на север и Сърбия на Запад, визирайки именно Антантата.

5. Няма как да го публикувам, защото такова гласуване няма. А причината да няма, макар конституцията да го изисква е, че Радославов, на среща с опозицията през септември 1915 отказва да свика извънредна сесия на НС защото знае какви ще са резултатите, а вече е подписал тайното споразумение за включване на страната на ЦС. И е наясно, че едно разискване и гласуване в парламента ще доведе до 93 гласа "за" и 152 "против", просто е нямало как да бъдат накарани 51 депутати от БЗНС, 33 от НЛП, последвали Генадиев (други 9 остават верни на Либералната коалиция), 30 от ДП, 11 тесни социалисти, 10 широки социалисти, 8 от НП, 5 от РДП и 4 от ПЛП, да гласуват за влизане на страната на ЦС дори заради Македония, защото привържениците на Антантата са били сигурни в победата й дори след руския крах от лятото на 1915, а земеделците и социалистите са били за твърд неутралитет. В тази връзка ако пък Малинов и Генадиев внесат предложение за участие на страната на Антантата, то би се отхвърло още по-категорично с 80 гласа "за" (НЛП, ДП, НП, РДП и ПЛП) и 165 против  (93 либерали, поддържащи ЦС и 72 земеделци и социалисти, които са за неутралитет). Между другото след срещата с Радославов опозиционерите отиват при Фердинанд, резултат пак няма, освен арестите и осъждането на Стамболийски и Генадиев. Единственото единодушно гласуване (може би с него се бъркаш, не знам) е това след 15.10.1915, когато е открита редовната парламентарна сесия, за приемането на Софийската конвенция с Турция, според която България за включването си във войната получава Димотика, одринското предградие Караагач, няколко сакарски села и една ивица по източния бряг на Марица, благодарение на което вече има пряка жп връзка Пловдив - Дедеагач. Но това парламентарно одобрение става след като България вече е във войната, което обаче не гласуване преди това в парламента както вече писах, съответно фактите са си факти - начинът на влизане в тази война е неконституционен.

6. Ами явно имаме различни критерии кой как се справя. Австро-Унгария се справя единствено в отбранителни сражения, но не винаги, а тръгне ли да напада сама неизменно се дъни. Посочи едно наистина важно сражение, което да са спечелили без германска помощ. Аз ще ти кажа - това в Черна гора през януари 1915, всички други самостоятелни настъпления на австро-унгарската армия са пълен провал, както и някои отбранителни. Специално в това наистина непечелившо настъпление на Брусилов австрийските жертви са повече от руските. Да, Русия през 1915 е в глуха защита, но германците не го използват и само се бранят през 1916 при Нароч успешно и на Югозапад трябва да спасяват слабия си съюзник, докато основните им сили са въвлечени във вердюнската касапница. Та на Източния форнт през 1916 напада единствено Русия, а Германия за пореден път спасява Австро-Унгария. 

7. Има официално предложение през май 1915, потвърдено с леки корекции през август 1915, според което България при нападение над Османската империя получава всичко до линията Мидия-Енос, а относно Добруджа, Беспорната зона в Македония и един хиндерланд около Кавала е заявена дипломатическа подкрепа съобразно разширението на Сърбия, Гърция и Румъния. Последните 2 тогава са неутрални, но са им гарантирани съответно турски и австрийски територии за неутралитета. Т.е. според тази ОФИЦИАЛНА НОТА на Едурад Грей, подписана също от Сазонов и Делкасе, на 100 % се гарантира само Източна Тракия до Мидия-Енос и е ясно, че има капан. Но Сазонов и Николай 2 не противоречат на това да вземем до Мидия-Енос, неслучайно Сазонов като подписва договора за следвоенното присъединяване на Проливите, го прави под документ, в който ясно се казва, че Русия получава териториите до Мидия-Енос, а не Одрин. При корекцията през август е подчертано, че съседните ни страни няма да получат нито педя нова земя без отстъпки към България. Лично на мен това ми прилича на дипломатически капан, а предполагам и на теб, но не променя факта, че си е съвсем официално предложение, в което също така се упоменава финансова помощ за България и обявяването на предложението за нищожно ако не му се отговори в определен срок. Ако когато то се случва през май, а после и през август 1915, имаше друго правителство, идеята ми в алтернативата беше то да иска просто срещу враждебен към турците неутралитет Мидия-Родосто щом не може предварително да се вземе Македония, но с едно съм съгласен - ако не да възразят срещу българското присъединяване на териториите до линията Мидия-Енос, руснаците не биха прежалили Мидия-Родосто без да се включим и само срещу благосклонен за Антантата неутралитет, съответно приемаме, че в алтернативата това българско искане е отхвърлено.

8. При неутрална България през войната, демек продължаваща съпротивата Турция, руската революция си остава неизбежна. Всъщност един виден руски банкер заявява още като започва разбиването на руснаците в Полша и Галиция, че революцията е много вероятно да се случи, а след жертвите на Брусиловото настъпление, настроенията на царя и речта на Милюков тя си става неизбежна дори без България да участва. А това, че Румъния ставала 16 млн., а Сърбия 14 млн., би значело нещо в дългосрочен план, но не и през 1919 година, когато румънската армия е пръсната в почти цяла Унгария, а също в Буковина и Бесарабия, за да има готовност да спре болшевиките, още по-обезкървената сръбска армия би била пръсната чак до Любляна, а хървати, словенци, бошняци и кой ли още не в никакъв случай не биха се били лоялно на Караджорджевич. Със сигурност това би била една армия не повече от 200 хиляди души, а румънската не повече от 400 хил. но широко разпръснати, демек не повече от половината биха били срещу нашата армия в началото, докато за България между 800 хил. и 1 млн. няма да са проблем ако не е воювала през тези 4 години и много лесно и бързо би взела своето, Англия и Франция биха се намесили изтощени от войната толкова, колкото се месят в полза на Гърция срещу Турция на Кемал, а Италия би ни подкрепила поне срещу сърбите заради спора за Далмация. И през въпросната есен на 1919 основната гръцка армия вече е в Мала Азия, така че и от юг няма реална опасност.

Преди 5 часа, Dobri_I said:

Клемансо може и да е искал да продължава войната, но войниците едва ли. След революциите в Русия духът на френската армия е бил изключително нисък - повече от половината бойни части са засегнати от войнишки брожения и бунтове през 1917. На французите им трябва цялата зима на 1917-18 само да възстановят боеспособността на армията си. Ако пролетта/лятото на 1918 немците влязат в Париж и предложат приемливи мирни условия френската армия би се разпаднала сама, без значение мнението на Клемансо или щаба.

Проблемът на Германия е, че не може да предложи приемливи за Антантата мирни условия в онзи момент. Основните обществени нагласи в Германия тогава са за мир без анексии, а в страните от Антантата за война до победен край. Дори Франция да е склонна да върне на Германия Того и Камерун и да се откаже към момента от Елзас и Лотарингия, то Великобритания, Япония, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР и Португалия, овладели останалата част от германските колонии (без по-голямата част от Германска Източна Африка, където геният на Летов-Форбек удържа положението до края на войната и се предава непобеден заради капитулацията на метрополията) в отговор на германското искане ще кажат: "Елате и си ги вземете ако можете". А това значи британските кораби, може би този път подпомогнати от японските, да блокират и северните френски пристанища под немски контрол и тогава заради тази блокада гладната зима в Германия ще я съсипе отвътре, добавяйки и изчерпаните ресурси към онзи момент за производство на нови оръжия. При страните от Антантата такава опасност няма, защото още от 1914 година САЩ непрестанно ги снабдява и с продоволствие, и с оръжие, дори неутрални няма как американците да спрат да го правят, имайки предвид колко печелят от това. Та Франция е много съмнително заради падането на Париж да сключи сепаративен мир, още по-малко Англия да приеме германските условия. Както казва Чърчил в онзи момент: "Може да загубим много битки, но не и войната."

Преди 8 минути, resavsky said:

Падането на Париж би бил удар за французите и в чисто психологически план .При това катастрофален.И не забравяй че Клемансо говори за стратегическо отстъпление но когато има съюзници 800 000 американски войници. Ако те не бяха там численото превъзходство щеше да е за немците.

Само че това числено надмощие лесно би се стопило от глад и болести поради липсата на ресурси и разтегнатата логистика у германците. Освен това пропаганда за временно оттегляне от Париж има още през 1914, при първото преместване на френската администрация в Бордо. Така че на Клемансо и без американците няма да му е проблем. Освен това в такава ситуация французите заедно с англичаните биха си изтеглили всички войски от солунския фронт, оставяйки гръците и сърбите да се оправят сами. Да не говорим, че непрестанно се попълват от колониални войски. Ако беше писал, че при влизане на германците в Бордо войната свършва бих се съгласил, но не и Париж.

Не го смятам аз, а Клемансо. След първоначалните успехи на офанзивата на Лудендорф на заседание на френския парламент започва да се обсъжда мир в случай на германска заплаха на Париж. В крайна сметка се гласува при максимално приближаване да се оставят сравнително малки и добре въоръжени части за последна съпротива, докато основните се изтеглят на юг, за да се разтегне фронта за германците и целият френски генерален щаб го приема, като инициативата за всякакъв облагодетелстващ Германия мир е изцяло отхвърлена именно заради влиянието на Клемансо. А неговият авторитет тогава е много силен, защото е обходил цялата линия на фронта и дори е влизал в окопите, за да окуражава войниците, като паралелно е крещял, заплашвайки намиращите се отсреща германци. А това, че блокадата нямала смисъл ти наистина ли го вярваш, след като в Германия вече има проблем с глада заради нея?! 

Преди 5 минути, resavsky said:

Значи нещата са ясни: ако падне Париж Германия печели войната.Те теоретично французите могат и в Алжир да отстъпят но Париж е ключът към войната  и това го знаят и двете страни.Както става в 1870 година и в 1940 година.

Ето това е най-голямата германска заблуда по въпроса. Ако беше така Франция не би си местила при всяка опасност за Париж администрацията в Бордо. Няма как да се сравняват нещата с 1870, защото тогава зад гърба на Франция не стои Англия. И наистина ли смяташ, че англичаните заради едно падане на Париж ще махнат морската блокада?! Не ми е ясно защо за пореден път отбягваш темата за въпросната морска блокада, която въпреки изключителните умения за водене на морска битка, които германците показват при Ютланд, така и не могат да пробият?! 

Красник е едно незначително сражение с малко жертви без решаващ характер за генералната ситуация в Галиция, а и Русия още си провежда мобилизацията, после е ясно какво следва. При Карпатите наистина австрийците удържат както и при Изонцо срещу италианците, но не могат да направят контранастъпление, съответно без германска помощ едно още по-дълбоко проникване на тяхна територия е неизбежно.И да, прав си, че австро-унгарската ария не е на нивото на германската, но тя не е и на нивото на руската, въпреки че там смърди от корумпирани висши офицери, а на фронта системно се пращат войници без адекватно оборудване именно заради офицерските схеми за забогатяване. Колкото до Горлицкия пробив, аз други данни имам за ударната група Макензен и те са 60:40 германски спрямо австро-унгарски войски, същата военна групировка атакува и Сърбия наесен съвместно с българската армия. А относно Брусилов да, не постига важен стратегически резултат, да, дава стотици хиляди жертви, но толкова дават и австрийците, без Лизинген биха били два пъти повече.

Преди 15 часа, resavsky said:

Как да не могат?Я си прави пролетното настъпление от 1918 година на Западния фронт и да ги няма 800 000 американски войници.Те с тях едвам удържат положението.Между впрочем ако не бяха влезли САЩ във войната след Бресткия мир е твърде вероятно Англия и Франция да поискат мир.

Това настъпление дори не планира достигане на юг до Бордо. То може единствено да удължи фронта с падане на Париж и превземане на някои северни френски пристанища, но няма как изцяло да извади Франция от войната. Освен това англо-френската логистика позволява организирано изтегляне на юг за нов позиционен фронт, който допълнително да изтощи германците, обаче не премахва нито британската морска блокада (не знам защо я подминаваш, сякаш е нещо второстепенно), нито антигерманските настроения, които биха довели и до партизански действия в новоокупираните френски територии, а кекавата украинска администрация както се вижда не може да реши проблема със зърнената криза, настъпила в Германия през 1918 година, съответно гладът е неизбежен, ресурсите за ново оръжейно производство ограничени, така че офанзивата на Лудендорф може да бъде само пирова победа. А и през 1918 Австро-Унгария вече не може да разчита на германска помощ на италианския фронт именно заради тази мащабна офанзива, поради което Италия бързо си връща загубеното при Карпорето. Колкото до това да поискат мир, все пак Лойд Джордж и Жорж Клемансо не са Ленин.

Преди 15 часа, resavsky said:

Слаби са австроунгарците но си издържат четири години война.И си печелят своите победи между другото.Да армията им отстъпва по качество на германската но то кой ли може да се сравнява с немците.А за турците ще кажа само една дума:Дарданелската операция.

 П.П .Брусиловското настъпление е един голям мит.Никаква решителна победа не са извоювали руснаците.Безумно пропиляват толкова трудно събраните резерви с настъпление на широк фронт  като постигат само отделни тактически успехи с цената на огромни човешки загуби.Никакви крупни обкръжения на противникови сили няма / подобно на Таненберг да речем/.Между впрочем в 1916 година никой не е наричал това настъпление Брусиловско.Наричано е Ковелско по името на град Ковел който е бил основна цел на настъплението.Но Ковел не е превзет от Брусилов и неговия Югозападен фронт.Както и руския Западен фронт не превземе своята основна цел - Барановичи макар чу руснаците там имат петкратно превъзходство в жива сила.

Не австро-унгарците издържат 4 години война, а Германия ги задържа 4 години във войната като ги спасява непрекъснато. Без Макензен влизането на руснаците в унгарската равнина е неизбежно. Брусилов наистина не извоюва решителна победа, но не можеш да кажеш, че не е настъпление след като има преместване на фронта на разстояние между 80 и 120 км, които несъмнено биха били много повече ако не беше пак Германия, този път с войките подчинени на Лизинген да го спре. А относно Дарданелската операция първо не е единствен театър, на който се бият турците. В Анадола Юденич до революцията си ги тласка на Запад, а в близкия Изток англичаните бавно, но сигурно напредват, при това печелейки на своя страна местното арабско население. Но пак казвам друго - без сухопътната връзка с ЦС, която България им осигурява, турците дори Дарданелите не е ясно колко още биха удържали, имайки предвид, че не е имало откъде да бъдат снабдявани с оръжие.

Българоид, отговарям ти на въпросите:

1. С достатъчен финансов стимул биха го накарали да поиска вот на недоверие, както винаги и до днес е ставало с българските политици, а значение възгледите му имат за това, че не му е проблем да отцепи 33ма души от управляващата либерална коалиция, които биха били достатъчни за да мине въпросният вот.

2. Греят най-вече Фердинанд, който заявява на адютанта си генерал Сава Савов, че "ако русите влязат в унгарската равнина, аз съм загубен". Съответно при свалено в парламента удобно за него прогерманско правителство би се уплашил от ново такова в момент, в който е паднала толкова ключова крепост напът за унгарската равнина и пристигането на флот и войски на Антантата в близост до тогавашното българско Беломорие, пак да назначи прогерманско правителство и то вече без парламентарно мнозинство.

3. Напротив, Фердинанд е основен фактор, по закон дали ще участваме или не зависи изцяло от царя и парламента, а когато парламентът не е в сесия както през септември 1915 изцяло от царя, поне при правителство, което не му противоречи за нищо. Да, Фердинанд нито иска, нито може да влияе на антисръбските, антирумънските и антигръцките настроения в страната, но да се продължи с неутралитета и следесента на 1915 с мотив да се чака по-удобен момент не е било проблем, все пак България е била във война само допреди 2 години.

4. Никъде не съм го твърдял, участието във войната се определя (поне на ниво обществено мнение) от омразата към съседите, но далеч няма някакво обществено единомислие, че само съюз с Германия е начинът да се вземе от Сърбия, а по-късно от все още неутралните във войната в онзи момент Румъния и Гърция загубеното в следствие балканските войни. Относно Русия имах предвид, че настроения срещу нея има в изобилие с оглед помощта към Сърбия и неспирането на Румъния да ни нападне в гръб, но далеч не на всички русофоби им се рискува да тръгнат на война с нея. Че този риск впоследствие се оправдава в Добруджа е отделен въпрос.

5. Русофилските партии печелят общо 12 места (8 за НП и 4 за ПЛП), но Антантофилските ДП и РДП печелят общо 35 места (30 за ДП и 5 за РДП), впоследствие в такива се обръщат 33ма представители на НЛП от общо 126 депутати от Либералната коалиция, а партиите, държащи на неутралитет БЗНС, Тесни социалисти и Широки социалисти печелят 72 места (51 за БЗНС, 11 за ТС и 10 за ШС).

6. Относно италианците ако визираш битката при Карпорето тя също е пример как Германия за кой ли път в тази война спасява Австро-Унгария, пращайки 15 дивизии там. Това, че войната в Русия е криза не променя факта, че на Източния форнт австро-унгарската армия е бита всеки път когато воюва самостоятелно с руската и нещата се обръщат тогава и само тогава, когато се намесят германците, било Макензен след фиаското в Галиция, било Лизинген, който спира настъплението на Брусилов. Да не говорим за това колко чехи и словаци доброволно се предават на руснаците и после формират чехословашкия легион в руската армия. А при французите пада ли бойният дух от тези разстрели? Защото като гледам се бият достатъчно мотивирано не само на Западния фронт.

7. Не е вярно, Англия я предлага макар и в неофициални разговори, английският посланик в Рим през февруари 1915 (сети се колко важен дипломат е бил имайки предвид борбата на англичаните да привлекат Италия, завършила успешно 3 месеца по-късно) заявява на Генадиев, че този път спокойно може България иска не Мидия-Енос, а Мидия-Родосто. Относно Одрин наистина някои руски генерали се противят да се дава на България, защото нямало да гарантира сигурността на Цариград ако не е част от Русия, но Англия настоява категорично не повече от Мидия-Енос и при споразумението за проливите това е записано, а Сазонов кляка пред Грей, за да не затвори всички вратички за привличането на България. В една такава алтернатива поискаме ли Мидия-Родосто, Русия ще трябва да клекне още, защото не тя, а Великобритания е водещото звено в Антантата. И никъде не съм писал да воюваме за ресурси и инвестиции, а да останем неутрални, но да пропуснем войски на Антантата, които да атакуват Одрин от българска територия в замяна на споменатите условия. Ето това при парламентарно решение Фердинанд не може да блокира, война срещу Турция може.

8. Велика Румъния и Югославия във вида им в междувоенния период не биха се създали при неутрална България, защото тя ще иска след загубената от ЦС война своите компенсации и не ги ли получи доброволно, със съхранената си армия няма да й е проблем да разбие сърби и румънци, имайки предвид колко изтощени биха били те от боевете с Австро-Унгария и Германия, гърците пък в такава алтернатива пак биха яли бой от кемалистите в Мала Азия. Та точно фактът, че се включваме на губещата страна е причината за Югославия и Велика Румъния, като победени и окупирани от войски на Антантата няма как да спрем този процес.

При невключване на американците Германия може просто да удължи войната, но не и да я спечели. Австро-Унгария е един слаб съюзник, вижда се как не могат допреди включването на България да се справят със Сърбия, ядат бой от руснаците в Галиция, та после Германия ги спасява там, ядат бой при Брусиловското настъпление, пак Германия ги спасява. Османската империя удържа толкова само заради осигурената от България сухопътна връзка, иначе като няма откъде да се снабдяват с оръжие колко още да удържат. А блокадата по море от Англия? А Вердюн? А зимата на ряпата през 1916/1917? Все неща, случили се преди САЩ да се включи.

Той Стамболов нищо не би направил за нова конфронтация, но руският цар би бил меко казано недоволен да го види отново на власт и по тази причина ако не ново късане на отношенията, то сътрудничество с Петербург е изключено, защото за такова ще трябват и двете страни. И най-вероятно всякаква инициатива от страна на Стамболов ще бъде отхвърлена, а от Петербург такава просто не би имало. Единствена полза от него руснаците биха имали само ако искат да свалят Фердинанд и да има регентски съвет то пълнолетието на царския кръщелник, но както е документирано, Стамболов би се съгласил само при гаранции каквито той би искал от руска страна без всякаква половинчатост и недомлъвки за националното обединение. А руските интереси по това време просто противоречат на една България с граници от Сан-Стефанските нагоре, как Петербург ще клекне само и само да не е Фердинанд на трона аз поне не виждам. 

Няма да я разберем, но ако се концентрираме върху алтернативата, при която оцелял след атентата Стамболов през втората половина на 1895 се лекува във Виена, то правителството на Стоилов ще се задържи на власт доста по-малко. Жив Стамболов е провал на усилията на Стоилов Фердинанд да бъде признат от Русия, което би било причина за оставка, последвана от мандат за току-що формираната ПЛП на наскоро завърналия се в България дядо Драган и нейно правителство най-късно през пролетта на 1896, което би принудило Стамболов или да не мърда от Виена, или да пообикаля я в Берлин, я в Лондон, я в Париж, я в Рим, току-виж и до САЩ попътувал, особено при вероятно австрийско или германско финансиране лично за него. Както вече писах още докато е в България народняците са си изчерпали ресурсите да го омаскарят с нескопосаните си обвинения, но за цанковистите дори само фактът, че е бил срещу Русия може да е достатъчен за да бъде забранено връщането му у нас. Обаче ето какво би последвало:

1. Възстановяване на отношенията с Русия и признаване на Фердинанд, но и угаждане на сръбските вопли за техен митрополит в Скопие.

2. Спиране на куп инфраструктурни проекти, реализиращи се по онова време с помощта на Виена. 

3. Падане от власт най-късно през лятото на 1897.

И тогава Фердинанд дава мандат на Радославистите, но на изборите по-силни се оказват НЛП, с което Стамболов се връща на власт и Фердинанд няма особен избор предвид натиска на Виена и Берлин, където изгнаникът си е спечелил още по-голямо доверие, освен да го направи отново премиер. Отделно ако Фердинанд вече е получил признанието на Петербург, а кръстник на сина му е самият Николай 2, за Русия ход на ново скъсване на отношенията би бил доста компрометиращ, а и какво ще му пука на Фердинанд, той с такъв ход ще се чувства изиграл руснаците. Така че Стамболов ще управлява поне до Илинденско-Преображенското въстание, но няма да допусне армията ни да не е достатъчно силна, защото там юздите са отпуснати и при народняците и при цанковистите в последните години на 19 и първите години на 20 век. Ще си продължи с реформите и модернизацията, ще подобри драстично отношенията с Румъния както прави през 7те си години управление и най-вероятно ще прояви нужния прагматизъм да се разбере с ВМОРО и ВМОК, като им прати войски уж доброволни участници във въстанието, които да обявят автономия там, където има най-голям успех и нещата няма да минат само с мижавите Мюрцщегски реформи. Поне на част от Македония би имало автономия, но подобно на Крит с жандармерия от страна на Великите сили. 

Не е точно така, Ресавски. По тогавашния закон решението за включване във войната трябва да стане с едновременното съгласие на царя и парламента. Ако Парламентът реши "воюваме", царят трябва да одобри и обратното. Съответно включването ни във войната става противоконституционно, тъй като през септември 1915 няма свикване на извънредна парламентарна сесия за разлика от 1912, тъй като Радославов не го позволява, а редовната започва чак когато армията ни се бие за Скопие и Ниш. Колкото до падането на правителството, вот на недоверие може да се внесе по време на всяка редовна парламентарна сесия, т.е. някъде малко преди 15 март Генадиев е можел да го направи. Именно това е реалистичното обстоятелство, което е можело да промени събитията и върху което може да се гради една такава алтернатива, а не абсурдния съглашенски десант при Дедеагач и минирания Бургас.

Според написаното от Рихард Фон Мах Фердинанд лично е посъветвал Стамболов да попътува, да види как се управлява на други места по света и съответно да се върне по-силен. Стамболов за начало се е бил упътил към Виена за лечение заради проблеми с нивото на кръвната си захар, но Стоилов мотае документите, които биха му позволили да пътува легално. Според племенника на Стамболов Николай 2 преди възстановяването на дипломатическите отношения между България и Русия е искал гаранции пред митрополит Климент, че неудобният няма да се върне на власт. Но ако Стамболов беше оцелял при атентата и се беше установил във Виена, вероятно Николай 2 щеше да направи поредна совалка и нямаше да ги възстанови веднага, а Фердинанд би се принудил да докара на власт цанковистите, та да има кой да обяви Стамболов за персона нон грата у нас, (НП си е изчерпала ресурсите за което по това време), че без Русия не би получил така бленуваното признаване за законен български княз.

И в добавка на написаното от мен ще си позволя да попитам автора - Димитър56, съгласен ли си да попроменим алтернативата и вместо невъзможния десант да отидем към вот на недоверие, иницииран от Генадиев, последван от гласуване на 141 депутати (51 от БЗНС, 33 от НЛП, 30 от ДП, 10 от Широките социалисти, 8 от НП, 5 от РДП и 4 от ПЛП) срещу 104 против (93 от оредялата заради Генадиев Либерална коалиция  и 11 тесни социалисти) за запазване на неутралитет, но и пропускане на войски на Антантата подобно на Гърция, дори БЗНС би се мотивирало срещу добри пари. В замяна на услугата директно получаване на линията Мидия-Родосто и разбира се ползата на Антантата от ваденето на Турция от войната, плюс суровини за инфраструктура, важни строителства с англо-френски пари и повече никакъв натиск да се воюва заедно със Сърбия. Грей, Сазонов и Делкасе трябва да са луди за да откажат, а такова решение и Фердинанд не може да блокира.