Преди 20 часа, scaner said:

Всеки, който се опитва да дискутира по темата за формата на вселената, е длъжен да проумее и използва общоприетата за това терминология. Именно за това съм прав - не може за сомелиерство например да се дискутира с терминологията на пчеларството. Като не си нагласен - беж в дупката и се жалвай на хлебарките, тук не е такона  място.

Това си го измисляш, поучаваш с глупост, види се че никой не ти се връзва на акъла и слава богу че не всички са като тебе с дървени мозъци и нарцисизъм.

Преди 3 минути, Малоум 2 said:

По - ново тълкуване на резултатите по измерванията на Хъбъл-константата, с предположение, че формата на Вселената е един балон(!?):

https://megavselena.bg/otnovo-za-konstantata-na-habal-mozhe-bi-zhiveem-v-balon/

тново за Константата на Хъбъл: Може би живеем в балон?

Това е заключението на нова статия в списанието Physics Letters B, която трябва да бъде публикувана на 10 април. Изследването е опит за разрешаване на една от най-дълбоките мистерии на съвременната физика: Защо измерванията на скоростта на разширяване на Вселената имат смисъл?

Както е известно, има няколко начини за измерване на Константата на Хъбъл – число, което показва колко бързо се разширява Вселената. През последните години, след като тези методи станаха по-прецизни, те започнаха да дават резултати, които драстично се разминават един с друг.

Лукас Ломбризер, физик от университета в Женева, Швейцария и съавтор на новата статия, смята, че най-простото обяснение е, че нашата галактика се намира в регион с ниска плътност на Вселената и по-голямата част от пространството, което виждаме ясно през телескопите, е част от гигантски балон. И тази аномалия, пише той, вероятно е причина за разликите в измерванията на константата на Хъбъл.

Трудно е да си представим как би изглеждал балон, който е в мащаба на Вселената. По-голямата част от космоса е група галактики и техните звезди, разпръснати през Вселената. Но също както в нашата Вселена, има области в които материята се събира плътно заедно и такива, в които се разпръсква извънредно далеч една от друга. С други думи, звездите и галактиките се разпростират с различна плътност в различни части на Космоса.

Когато погледнем космическия микровълнов фон (остатък от много ранната Вселена), виждаме почти идеално хомогенна температура от 2,7 K [келвина, температурна скала, при която 0 градуса е абсолютна нула] на Вселената навсякъде около нас. При по-близък поглед обаче има малки колебания в тази температура “, обясняви Ломбризер пред изданието Live Science.

„Моделите на еволюция на Вселената с течение на времето предполагат, че тези малки несъответствия в крайна сметка биха създали области на космоса, които са все по-малко плътни“, казва той. И видът на регионите с ниска плътност, които тези модели прогнозират, ще бъде повече от достатъчен, за да изкриви измерванията на Константата на Хъбъл по начина, по който ги наблюдаваме в момента.

Има два основни начина за измерване на Константата на Хъбъл. Единият се базира на изключително прецизни измервания на космическия микровълнов фон (CMB), който изглежда предимно еднообразен в цялата Вселена, тъй като се е формирал по време на събитие, което обхваща цялата Вселена.

Другият е базирана на свръхнови и пулсиращи звезди в близките галактики, известни като цефеиди. Цефеидите и свръхновите имат свойства, които улесняват точното определяне колко далеч се намират от Земята и колко бързо се отдалечават от нея. Астрономите са ги използвали, за да направят „стълба на разстояния“ до различни забележителности в наблюдаемата Вселена и те са използвали тази стълба за получаване на Константата на Хъбъл.

Но след като и измерванията през цефеидите, и тези чрез CMB станаха по-прецизни през последното десетилетие, стана по- ясно, че те се разминават значително.

„Ако получаваме различни отговори, това означава, че има нещо, което не знаем“, казва Кейти Мак, астрофизик от щатския университет в Северна Каролина. „Искаме не просто да разберем текущия темп на разширение на Вселената – нещо, от което се интересуваме – но и да разберем как се е развивала Вселената, как се е разширявала и какво пространство-време прави всичко това време. „

Някои физици смятат, че трябва да има някаква „нова физика“, която да обяснява различието – нещо, което предизвиква неочаквано поведение.

„Новата физика разбира се би била много вълнуващо решение за разминаванията при Константата на Хъбъл. Но новата физика обикновено предполага по-сложен модел, който изисква ясни доказателства и трябва да бъде подкрепен от независими измервания“, казва Ломбризер.

Други смятат обаче, че има проблем с изчисленията на цефеидната стълба или с наблюденията на CMB. Ломбризер казва, че неговото обяснението е нещо, което други са предлагали и преди, но статията му сега е много по- подробна, и дава повече яснота в тази категория.

„Ако по-малко сложната стандартна физика може да обясни разликите и разминаванията, това дава едновременно по-просто обяснение и е успех за известната физика, но за съжаление е и по-тривиално“, добавя той.

...

...

 

Възможно е различните участъци от вселената да се разширяват с различни темпове, поради неправомерното разпределение на причината за разширяването на вселената.

Преди 28 минути, scaner said:

Ами очевадно нищичко не си разбрал

Това не са мои доводи, това е общоприета терминология, както се вижда от линка (който не си аразбрал щото не си го и чел). Ама като те бива само да лалаш и да протестираш срещу топлата вода, всичко е ясно

За да си способен да разбереш кое било валидно или инвалидно, трябва да имаш пипе и да можеш да четеш, а в случая нито едното от изискванията не е на лице.

Но на топлата вода не и пука че протестираш нещо

Общоприетата терминология не може да служи за никакъв довод в случая който разглеждаме. А ти правиш именно това в неистов опит да излезеш прав. Но на това се вика софизьм. На всичкото и отгоре се осмеляваш да квалифицираш не коректно, всички които не са съгласни с теб. Ти страдаш от някаква форма на нарцисизъм и не ти е мястото тук:-)

Преди 12 часа, scaner said:

Шпага, кой как се урèди

Философията казва за "форма" следното:

Форма (философия)

Материал из Википедии — свободной энциклопедии

 

У этого термина существуют и другие значения, см. Форма.

Форма (лат. forma, греч. μορφή) — понятие философии, определяемое соотносительно к понятиям содержания и материи. В соотношении с содержанием, форма понимается как упорядоченность содержания — его внутренняя связь и порядок. В соотношении с материей, форма понимается как сущность, содержание знания о сущем, которое есть единство формы и материи. При этом, пространственная форма вещи — есть частный случай формы как сущности вещи.

Значение понятия формы в различных философских дисциплинах — например, в метафизике, логике, эстетике, этике — различное.

 

Ей това подчертаното изреченийце по-горе е най-важното, от там иде недоволството на всички, дето са едностранно запознати с формите. По-широко гледайте на нещата, "форма" във физиката не е това което си представяте

Така и не разбрах какво имате против статията за формата на вселената (това което физиците имат пред вид), че такъв опортюнизъм се вихри тук за това?

Ами с право се вихри опортюнизъм, защото твоите доводи са невалидни и инвалидни

Преди 2 часа, scaner said:

Малко повече мислене, или е трудно?

Няма доказателства каква е формата, но форма има - има зададени критерии, които определят какво наблюдаемо определя формата. Това че на тебе не са ти известни нещата, е само ограничен твой проблем.  Затова като изказваш някакво разсъждение, е добре да добавяш "на мене": например "на мене не ми е известно, не ми е ясно, азз не разбирам, не знам за доказателства"...

Човек не се ражда с придобито логическо мислене, някои хора и за цял живот не го придобиват, но все други им са виновни... Като не разбираш нещо чети и питай, не философствай на база невежество. Тъпо е.

Виждаме твоето логическо мислене до каква безизходица те довежда. Едно си баба знае едно си бае. 

Преди 1 час, scaner said:

Точно това е идеята на сагата с формата. Когато наблюденията станат достатъчно точни, че да определят еднозначно формата, това ще е потвърждение за съответната теория. За това е борбата.

 

Пак има форма. Безкрайна и безгранична, но с евклидова геометрия, е n-мерна плоскост. Ако има сферична геометрия, ще бъде съответно n-мерна сфера, където n е 3 или 4 (или повече).И така нататък.Формата не се определя както сме свикнали, от броят върхове и ръбове и дистанцията между тях, а от геометрията и топологията, което е по-тънък и всеобхватен подход.

Няма научни доказателства за такива твърдения, поредните ви нескопосани твърдения. 

Преди 14 часа, scaner said:

Вселената има форма по дефиниция, както се обяснява в линка който дадох, и това са все неща които могат да се изучаат и се изучават. Като не разбираш от физика, опитай се с по-прости мисли - дали учените са по-глупави от тебе, че не знаят за какво говорят, или ти си на опашката? Ъ?

По дефиниция може да има и форма на щраус, но дали.

Никой учен не знае какво представлява вселената, дали има форма център от какво се създава и от какво се състои основно. 

Преди 1 час, Шпага said:

Да. Твоята теза ми изглежда значително по-смислена! Макар че "контрите" на Сканер и Малоум също не са за пренебрегване...

Ами ние продължаваме спора между Нютон и Лайбниц, първият е бил подръжник на абсолта на пространството и времето, надарявайки ги със някакви постулирани свойства , и съществуващи независимо и предхождащо материята. Докато Лабниц е смятал пространството и времето като относителни и производни на материята. Обаче тези хипотези засега си остават недоказуеми емпирично. Така че не се знае кой от двамата е бил правият. Възможно е да има и трето решение, като например абстракнокогнитивна същност на пространствовремето.

Преди 15 часа, Шпага said:

След като сме приели, че времето и пространството са свойства на материята, доколко е уместно да им приписваме някакви техни свойства?

Свойства на свойствата - това не ви ли звучи някак не... нелогично?

Напълно логично правилно изказване. Няма свойства на свойствата. Времето и пространството имат само постулирани така да се каже свойства, но това не са свойства на тях а емпирично установени факти произтичащи от материалните закономерности на нашият свят.

Преди 13 часа, scaner said:

Ами цветът е свойство на материята, но си има свои свойства: чистота, наситеност, стойност.

Когато говорим тук на време, не разбираме конкретно 5 часа, както и ги говорим за цвят, не разбираме само конкретен цвят. Разбираме времето като абстракция, и цвета като абстракция. Като такива, те се имат допълнително характеристики, засягащи конкретно тях.

Глупости, няма свойства на свойствата. 

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

А бе, ти си с друга философска нагласа, ама все пак:( както са във филмчето). Изследовател е Наблюдател - наблюдава и ...ако може ... мисли:

Свойства на пространството:

Еднородност - във всички посоки, от себе си, вижда почти едни и същи събития.

Изотропност -

Безграничност -

Безкрайност/крайност? -

(Парадокс на нощното небе - фотометричен парадокс -)

още:

Тримерност -

Евклидовост -

Непрекъснато/прекъснато?

 

Свойства на времето:

Еднородност - ако всичко се премести с час назад, например, законите управляващи нашия свят, не се променят(произтича: Закон за запазване на енергията)

Еднонаправленост - в една страна по направление може да се движим, докато обратно - не (има необратими процеси - времето "тече" натам, накъдето е по-голям хаоса)

Едномерност -само с едно число се променя (по трите посоки, но има и мигновени процеси - разпад на вещество)

Ограниченост/неограниченост? - не е точно - по теорията за ГВ - не е известно "време" преди това...Има неясноти: възможно е и пулсираща вселена -сменя се раздуване със свиване...

Непрекъснатост/прекъснатост? - най-малкото разстояние планковска дължина, например, ако делим на макс. скорост на светлината във вакуум - се получава.

...

...

Това което си изредил за свойства на пространство и време, не са свойства а постулати, защото никой не ги е проверил опитно.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Ами, във филмчето, разбираемо и на български (изписано е на кирилица

19:20 минута -Свойства на пространството

31:11 минута - добавя към свойства, удобни за Класиката

59:08 минута - свойства на времето

...

Ами никакви свойства на пространство и време не са обяснени. Поредното тривиално тълкование.

Преди 9 часа, scaner said:

Нищо не си разбрал, както обикновено

На преигравки ли ще караме сега.

Преди 12 часа, gmladenov said:

Ами да. Всички измервания са сравнения.

Нашият еталон за време е колко бързо земята прави една обиколка около собствената си ос.
Тоест, ние избираменадно монотонно движение да ни бъде еталонът за време.

Забележка, само монотонни движения ли могат да се ползват като еталони за измерване на време.

Преди 13 минути, gmladenov said:

Според Нютон пространството съществува дори без материята.
На мен това ми е много логично ... но в същото време какво точно съществува??

Нютон е бил религиозен като мнозина по негово врвме, той е смятал че бог преди да сътвори материята за да стане тя явна и изучаема, е трябвало да има някаква арена в която да се случват събития и която да е вместилище за всичко сътворено от бог. Но и нютон е смятал арената само ксто математически божественно абстракна и независима от материята в нея.

Преди 44 минути, Малоум 2 said:

Само философско може да е определението. А съществуването им като обекти се доказва чрез свойства и закономерности.

...

...

И кои са тези свойства и закономерности, които доказват обективността на времето пък и на пространството

Преди 7 часа, scaner said:

Цифрите са средство за "оразмеряване" (изобразяване количествено)  на нещо, в случая това правят часовнците, пак чрез цифри или по друг начин. Това което се оразмерява обаче, не е абстракция. Например 5 метра са цифри, но те изразяват характеристика на нещо.

Значи казваш същото, цифрите са абстракция независимо какво изразяват.

Забавянето на времето и компресията на пространството в специалната теория имат съвсем друг смисъл от обикновенно влаганият. Компресия на енергията и материята е по правилното тълкувание, така отпада и нуждата от относителността, която е само принцип в разглеждането на физичните явления.

Излиза че със събития мерим други събития, като ги сравняваме, също както със едни еталонни размери мерим други размери. Размерите обаче не са абстракция, както и събитията.

Преди 10 часа, scaner said:

И как с една абстракция ще мериш нещо реално?

Абстракцията е на съвсем друго място в цялата схема, например в приемането, че часовниците вървят равномерно, и подобни. Но часовниците са съвсем реални, и принципът им почива на реалност,  и щом мерят нещо то е реално. Може да не може да го пипнеш или да се спънеш в него, защото е само свойство, но е реално.

Цифрите също са абстракция, но с тяхна помощ се мерят реални неща. Та така е и с времето(:

Преди 30 минути, gmladenov said:

Пак да кажа: няма физическо количество "време". Часовниците не са измервателни уреди.

Волтомер мери напрежение.
Скоростомер мери скорост.
Часовник ... не мери нищо.

Часовниците мерят всъщност количество събития, като път и преместване на часовниковата стрелка по циферблата на часовника, или отброяват някакви електронни импулси, ако часовниците са електронни. Ще съществува ли обаче понятието време ако има пълна липса на събития. Разбира се че не. Ето защо времето е само една мисловна абстракция необходима за да се измерват количество събития, и то няма физическа същност.

Преди 6 минути, Андрей Куртенков said:

В това парадоксално твърдение, че часовникът не мери нищо, има нещо вярно и като доказателство мога да дам идеята да се премине към единно световно време - това не би било проблем и не виждам какво ще се промени (към по-лошо) ако го направим, а това би било революционна промяна за всички часовници на земното кълбо.

Може, само дето в един часа след полунощ у нас ще е тъмно, но в Австралия ще е светло

Преди 28 минути, gmladenov said:

Там е уловката. Времето не е физическо количество, което може да се измери (както се мери налягане или температура, например).
Часовниците не мерят време. Както ти казваш, те са само някакъв периодичен процес, с който ние се ориентираме колко бързо или бавно
протича някакъв друг процес. Часовниците не мерят време, обаче, защото физическо количество "време" не съществува.
Те по-скоро създават време - или поне представата за време.

Времето се измерва със часовници, те са инструментът с който мерим времето. Самото време обаче не се измерва, измерват се количества от събития, станали между периодите на други събития, подобно на измерване на пространствени дължини със други такива взети за еталонни. 

Няма строга дефиниция за пространството както и за времето, дали са с физичен или друг характер. Измеримото със часовник или линйка, няма смисъл без еталон който може да бъде само материално физичен. Пространство и време могат да са следствие на сетивните възприятия без които е невъзможно обяснение на заобикалящия ни свят. Те могат да бъдат чисто когнитивна проява. Дали могат да се квалифицират като физични характеристики на материята, за сега не е ясно, но няма индикации за това.