Според Айнщайн и много учени вселената и празното пространство са тримерна сфера. Но те не могат да дадат ясна представа за тримерна сфера.
Първо трябва да се изясни размерността. Започва се от нулевата размерност. Това е представата за точка, най-малкия възможен размер в реалността, а именно единицата на Планк за линейна дължина. В науката не съществува такова определение за точка.
Следва първо измерение. Това е представата за линия. Линията се състои от непрекъсната поредица от точки наредени една до друга. Тук математиците са въвели едно понятие многообразие. Многообразието е математическо понятие, обобщаващо за кое да е измерение понятията за линии, повърхности (а и пространства), не съдържащи особени точки (без точки на самопресечане, крайни точки и др.).
Размерността се определя от броя на числата, които определят положението на дадена точка.
Размерност на пространството
Координати на точка А
Геометрично пространство
1 едномерно (1D)
А(x)
линия
2 двумерно (2D)
A(x,y)
равнина
3 тримерно (3D)
A(x,y,z)
обем, пространство
4 четиримерно (4D)
A(x,y,z,w)
четиримерно пространство
Може всички да са наясно, но нека уточним още някои елементарни понятия: Разстоянията между две точки в евклидовото пространство се изчисляват по всеизвестната формула на Питагор:
Размерност на пространството
Разстояние между т.A1(x1,y1) и т.A2(x2,y2)
1 едномерно (1D) - права
|x1-x2| или √(x1-x2)2
2 двумерно (2D) - равнина
√((x1-x2)2+(y1-y2)2)
3 тримерно пространство(3D)
√((x1-x2)2+(y1-y2)2+(z1-z2)2)
4 четиримерно пространство (4D)
√((x1-x2)2+(y1-y2)2+(z1-z2)2+(w1-w2)2)
Кръг (2D) наричаме плоската област, оградена от окръжност (1D), а сфера (2D) - обвивката на кълбо (3D). А с формули това изглежда така:
пространство
обвивка
вътрешност (многообразие)
име
формула
име
формула
нулево
неопределеност
i =R2
сигнали
i <R2
едномерно
точка
x2 =R2
отсечка
x2 <R2
двумерно
окръжност
x2+y2=R2
кръг
x2+y2<R2
тримерно
двумерна сфера
x2+y2+z2=R2
тримерно кълбо
x2+y2+z2<R2
четиримерно
тримерна сфера
x2+y2+z2+w2=R2
4-мерно кълбо
x2+y2+z2+w2<R2
...без край...
Вътрешна точка на геометричен обект е такава точка, когато не само тя принадлежи на обекта, а и всичките й съседните точки също принадлежат на обекта. А при една крайна точка не всички съседни точки принадлежат на обекта. Под край разбираме тези точки от обекта, които не са вътрешни, т.е такава точка, при която не всички нейни съседни точки принадлежат на обекта. Краят на кръга е окръжността, а на кълбото - сферата. Правата няма край.
За пример за едномерно многообразие може да служи правата, окръжността, елипсата и въобще всяка линия, чиито точки, заедно с околноста си от съседни точки са взаимно еднозначни и непрекъснати или, както казват в топологията, хомеоморфни на интервал Под интервал се разбира в топологията вътрешната част от отсечка, без крайните 2 точки. Аналогично пример за двумерно многообразие е кръг, на който сме махнали крайната окръжност, а за тримерно - кълбо, на което сме одрали външната сфера.
За по голяма точност и с особена важност е, че окръжността е едномерно многообразие без край, но в едномерното измерение. Окръжността разглеждана като двумерен обект не е многообразие и се явява крайна граница на кръга.
Аналогично двумерната сфера е безкрайно двумерно многообразие в двумерното измерение. Разглеждана като триизмерен обект обикновената сферата не е многообразие, а крайна обвивка (граница) на тримерното многообразие наречено кълбо.
Следвайки горните разсъждения може да обрисуваме какви свойства има тримерната сфера, явяваща се обвивка или граница на четириизмерното кълбо.
В триизмерния познат свят тримерната сфера се явява безкрайно многообразие. Тоест празното пространство е непрекъснато и без край, има континиум. В четвъртото измерение тримерната сфера се явява край и особено пространство(обвивка или граница) на многообразието четириизмернотокълбо.
Тримерната сфера има 4 координати описващи я като граница на четириизмерното кълбо. Когато четвъртата координата има стойност близка до единица пространството на тримерната сфера се намира близко до центъра на четириизмерната сфера и прилича по свойство на нормалното пространство.
Когато четвъртата координата е по близо до нулата по аналогия на обикновената сфера пространството е максимално изродено(изкривено).
Тримерната сфера е равно отдалечена от един център, но в същото време е и в центъра. Определя се от един максимален размер на радиус свързан с четирите му координати видни от горната таблица.
Какво може да бъде четвърта координата с тези свойства?
Трябва да нараства в центъра и да намалява до нула в периферията. Да има положителна и отрицателна стойност. Това може да бъде силата на привличане и отблъскване. Тези две сили се уравновесяват тоест има непрекъснатост или континиум. Отблъскването създава налягане, а налягането се създава от вътрешно движение на молекулите. Това води до извода, че материята е може би четвъртото измерение.
Защо електроните в атомите не се збл
Нека разгледаме таблицата за измеренията и техните обвивки. При нулево измерение обвивката се характеризира с неопределеност, а вътрешността е сигнали, тоест появява се определеност. Нулевото измерение е разположено във времето, защото ако нещо е извън времето, то реално не съществува. Дори пространството не съществува ако не е развито във времето.
Времето може да бъде неограничено и ограничено. Когато се изкриви и се само затвори то се ограничава и се явява като точка. Точката е обвивка в следващото едномерно измерение. Вътрешноста в едномерното измерение е отсечка ограничена от две точки. Едномерното измерение също може да бъде безкрайно и с край. Може да бъде затворено и отворено. Когато е отворено се получава безкрайна линия. Когато се изкриви и затвори дадена отсечка, ограничаващите и точки се сливат и се получава обвивка. Появява се граница за следващото второ измерение. Това е едномерна окръжност с вътрешност кръг. Кръгът е двумерна равнина фигура с край окръжноста която я обгражда. Равнината също може да е отворена и затворена по аналогия на линията и времето. Когато края на кръгът се изкриви и самозатвори се получава обвивка яваваща се и граница в следващото трето измерениае. Това е двумерна сфера с вътрешност тримерно кълбо. Кълбото се характеризира с тримерно пространство. Пространството може да бъде крайно и безкрайно, отворено и затворено. Когато тримерното ограничено простанство се изкриви и крайните точки се съединят се получава тримерна сфера която е без край. Тримерната сфера е граница или обвивка на четримерно кълбо.
Може да обобщим: Обвивките или границите са с едно измерение по ниско от вътрешността която обграждат. Вътрешността няма особени точки на прекъсване и пресичане. Обвивките са зони на неопределеност защото се явяват крайни точки на вътрешното многообразие. Но това се отнася само за по горното измерение в което се разглеждат като обвивки. Разглеждайки ги като по ниско измерение те са без особени точки и са многообразие без край. Обвивките се явяват преходи между по низките и по високите измерения, като по низкото измерение се изкривява и само-затваря. Отсечката се изкривява и се само-затваря превръщайки се в окръжност. Кръгът се изкривява и се само-затваря превръщайки се в сфера. Кълбото се изкривява и се само-затваря превръщайки се в триде сфера. Следвайки тази логика може да се направи изводи за нулевото измерение.
Вътрешноста на нулевото измерение, сигналте се изкривява и самозатваря и се превръща в точка. Точката е обвивка или граница в първото измерение. Разглеждана като част от първото измерение тя се характеризира като неопределеност, но в нулевото измерение е затворена определеност.
Какво представлява сигнала: Всяко качество, като например физическото количество, което показва изменения в пространството или времето, може да се използва като сигнал за споделяне на съобщения между наблюдателите. – според Уикипедия.
Всички събития във вселената се случват в синхронно едно спрямо друго. Именно тази синхронност измерва времето. Времето като понятие е сходно на дължината при първо измерение или на площта при второто и обема при третото.
Само-затварянето на сигналите се извършва като се съедини минало и бъдеще, така се получава съществуване в настояще време. Появяват се сигнали който са за циклили между бъдеще и минало. Верига от събития във времето създава последователност от сигнали. Тази последователност от сигнали има начало и край. Съединят ли се началото и края се появява затворена определеност. Така се появява точката имаща безкрайна определеност във времето, в нулевото измерение, и неопределеност като крайна точка в първо измерение.
Веригата от събития следват някакъв алгоритъм. Така всички събития имат своя причина и следствие. Всичко е логическо обвързано до най-малката частица. Когато началото и края на някакъв алгоритъм се свържат се получава зацикляне и повторение във времето. Създава се времето. То е синхронно протичане на различните цикли.
