Марин Тачков

Преди 2 часа, miroki said:

И за да може да е мъглата малко по-гъста, всички масово, дори в научен форум наричат склавите, славяни. Дори и в генетични изследвания, което е парадокс.

В историческата наука е възприет и утвърден терминът "славяни" /като общо название на различните славянски племена/...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Славяни

Преди 13 часа, Exhemus said:

Освен това трябва и късмет.  За Хетите знаехме колкото за кимерите, но за късмет се намери тяхна библиотека. Те преднамерено са оставяли сведения за потомците. Извадиха по-голям късмет от кимерите.

    Та нека не обвиняваме предците в неграмотност... Освен това има и преднамерено потъпкване - знаете каво са правили гръцките монаси на Атон с българските книги. 

Не е обвинение, а констатация. Та ние дори не знаем точните имена на владетелите на ПБЦ! За мнозина от тях не е известно къде са погребани!...

Преди 12 часа, Янков said:

Или че хуните не са азиатци. Това също е възможно.

Интересна идея, но имам някои проблеми с нея. На първо място, след като в продължения на  столетия тези славяни са живеели в ИРИ и не са имали мерак да станат ромеи, на база на какво изведнъж са решили че е много престижно да станат българи? Как можем да обясним факта, че определена част от славяните обитаващи територията на ИРИ в продължение на столетия, изведнъж решават че вече не искат да са славяни, а магически си превръщат в българи?

 И тази глупост за Борис и езика, според мен си е чиста спекулация. На събора се взима решение за църковен език, а не за държавен. И доколкото това е църковен въпрос, а не админстративен, далеч по-логично е да допуснем че се е избирало между каноничните езици - еврейски, латински , гръцки и новопризнатият славянски език, като каноничен. Неразбирането и съответно изкуственото привнясяне на канонични църковни въпроси, без да се разбира тяхната същност, към държавни и админстративни проблеми, води до подобни спекулации.

1. Тези исторически процеси не са станали изведнъж! Базата са общите интереси – да бранят земите, на които са се заселили...

2. Не е глупост и не е спекулация! Това не е само и просто църковен въпрос, а държавнически и културен. Въпросът е да се избере език, който да е разбираем за славянобългарския народ /народът да разбира значението на религиозните проповеди/. Изборът е бил цивилизационен – да имаме свой писмен език, да имаме своя писменост... Както е писано: "Голи са без книги всички народи"...

Преди 45 минути, miroki said:

А защо решихте, че Кубратово България е в Азия. За сега сме изолирали ареала северно от Черно и западно от Азовско море.

Видно и от Теофановият разказ, както и от пресичането на реките от братята в него.

Съвсем близо са и българите по Йорданес.

Добре. А откъде са дошли Кубратовите прабългари и какви са били те? Знаем, че са били под влиянието и зависимостта на Аварския хаганат и на Западнотюркския хаганат...

Преди 6 часа, БатеВаньо said:

Това е интересно, но и логично.

Но, в случая все още нямаме отговор на двата най-важни въпроса.

1. От къде идват аспаруховите българи и от възможния отговор, какъв език биха говорели?

И

2. Какъв дял представляват количествено в образуването на българската народност?

1. Това няма как да се докаже. Вероятно идват от Азия /от Кубратова България/ и са със смесен произход. Ако са били грамотни, биха ни оставили сведения за себе си!...

2. На този въпрос също е невъзможно да се даде категоричен, точен отговор. Делът на Аспаруховите българи се е променял с течение на времето... Първоначално, както знаем, те са заели земите на днешна Североизточна България. Колкото повече са се разширявали владенията на ПБЦ на юг и на запад, толкова повече е нараствал делът на славяните, увеличавало се е и етническото смесване... През втората половина на 9 в. е налице преобладаващо славянско население. Затова и съвсем логично княз Борис обявява за официален славянския език...

Мисля, че дали съотношението Аспарухови българи – славяни е например 1 към 2, 1 към 3 или 1 към 4, това не е от изключително важно значение...

Не ме изненадва, че сме предимно славяни, смесени с малко прабългари и с още по-малко траки... Такава /в общи линии/ е и тезата на най-авторитетните и утвърдени историци, археолози, лингвисти от 19 в. до днес...

Предполагам, че има и диалектно влияние...

Преди 3 часа, deaf said:

Картината се замъглява и от това,че често пъти субект и обект си сменят местата. Както и често пъти не може да се види точно кой е субекта и кой обекта.

Всъщност в повечето значими исторически събития участват доста субекти...

On 23.08.2021 г. at 23:48, КГ125 said:

Да, но сред всичко това има основен субект или субекти. Останалото са техни характеристики или добавки или пречки... 

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

Поздрав!...

Не. Съмнявам се да има такова чудовище...

https://bg.wikiqube.net/wiki/List_of_hybrid_creatures_in_folklore

On 19.08.2021 г. at 16:44, Кирѐ Щайгата said:

Главни етнически групи през 852г. според Александър Стоянов. Дали?

Да, но тук няма как да се отбележат етническите смесвания...

Преди 50 минути, КГ125 said:

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Да, но във всички събития участват много субекти – основни, второстепенни, третостепенни... Има различни интереси и противоборства. Влияние оказват фактори като финансиране, стратегия, тактика, издържливост, дух, хитрост, психика и т. н.

Преди 10 часа, deaf said:

Да,ама със задна дата. Така и баба знае. Има ли историк,който да е предсказал че ще има/няма Брекзит?

Работата на историците не е да предсказват бъдещето, а да изследват миналото...

Преди 4 часа, deaf said:

Защото в него се крие обяснението на историческите събития. Водоразделът е границата при която количеството става качество и обратното. Но този граница ни е напълно неизвестна. Ако някой го удовлетворява тази неизвестност - добре. В крайна сметка много неща от живота са необясними.

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Интересно е къде е "водоразделът" на обективни-субективни закономерности.

Почти със сигурност действа и обективният философски закон за количествените натрупвания - водят до качествени изменения. В смисъл, че формирането на групи хора, в крайна сметка, задават-натрупват Ново качествено разделение и си пренасят свойствата, дори, преминавайки в други обособени групи хора. В един момент е нужно окрупняване, но то - непременно води до разпадане+нови качества - на идеологическа основа. (не съм историк и се извинявам - ако звучи глупаво)

...

 

Защо да търсим "водораздел"? Действията, мислите, силите...  на хиляди или на милиони субекти създават, рисуват обективната картина на всяко историческо събитие... Субектът е /съ/участник и е същевременно зависим от обективните обстоятелства...

За философията на Маркс имам резерви...

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(в противовес, за майтап, виц за блондинката: "Карат ме да уча история... Че кво му е на бъдещето!")

Демек, законите открити при точните науки, се прилагат и в историческото дирене, успешно.

...

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

цитирай

Лев Толстой

Война и мир 
(226)

/.../

                                 Част трета

                                        I

Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди.

Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато.

Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими.

Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение.

Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение.

Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато.

Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице.

Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи.

Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна.

Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята.

Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум.

За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони.

Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи.

„Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните.

Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива.

Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени.

За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния.

/.../

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart

ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други...

Ние можем да изучаваме историята, но не и да я изучим напълно...

Умереното и разумното мислене са най-добрите пътеводители в света на историята, а и в живота...

Еволюционната теория ми се струва най-логична. Религиозните теории са ирационални... Няма как Бог да е създал Вселената!...

Преди 2 часа, Warlord said:

Потресающи глупости са натропали тия. За първи път чувам за "параистория", но ако е нещо от паралелна реалност - може и там така да стоят нещата както са ги описали, но в нашата си реалност със сигурност не са така.

Благодаря! Да, но в Блог.бг са популярни...

Параисторията (също така фолкистория, квазиистория, псевдоистория, алтернативна история и други) е обобщено име за съвкупност от претендиращи за научна стойност, но не притежаващи такава публицистични трудове и концепции, теоретизиращи по различни исторически теми, създадени основно от непрофесионални историци, от позицията на отрицанието и ревизионизма на академичната историография.^[1] Параисторията цели да измеси истинската история и да представи за факт не това, което действително е станало, а това, което хората в различни времена казват, искат или вярват, че се е случило.^[2] Характерно за това явление е, че то излиза извън маргиналността в страни, засегнати по-силно от негативните явления, съпътстващи глобализацията. Подобни идеи намират добър прием сред онези социални групи, които чувстват себе си потърпевши от бързите промени в последните десетилетия. Съществени са размерите на това явление в Русия, Източна Европа и особено в България.^[3] Параисторията е част от маргиналната наука.

В България прояви на параистория се срещат по-често по теми свързани с прабългаристиката. Множеството неясноти около ранната история на прабългарите създават възможност за формиране на различни хипотези, които попадат в обхвата на „параисториците“. В него се включват и разработки на автори, които спадат формално към академичната общност, но поради различни причини, са склонни да участват в параисторични дискусии и изследвания, които атакуват както общоприетите до 1990 г. научни тези, така и опитите за демитоголизация на елементи от тази тематика, възникнали в съвременна среда. Така на практика границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е добре очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното разграничаването на двата вида изследвания. Подобни прабългаристични изследвания, както иронично пише проф. Румен Даскалов, вече са подпомогани от методи използвани в астрологията, хиромантията, кабалата, тайноведството и др. псевдонауки.^[4]

^{https://bg.wikipedia.org/wiki/Параистория}

Преди 3 часа, Alexander000 said:

Нито една от посочените държави не са произлезли от българите включително България. Всички те са произлезли от славяните, а българите просто са участвали. Въобще е време да се спрете с тази манипулативна подмяна. 

Благодаря! Да, но те нямат спиране! И са убедени в правотата си!...

Благодаря ви!

"Спорно е дали Чака успява да завладее престола в Търновград преди да бъде свален чрез преврат от шурея си, но така или иначе, Светослав се провъзгласява за цар на българите през 1300 г."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Светослав

   Напоследък се извършват опити за отпадане на предлога "чрез" и замяната му с предлога "през". Това се прави предимно от медиите и от политиците. Предполагам, че първопричината се крие в трудния за произнасяне звук "ч"...  Замяната обаче навлиза и в писмената реч. Срещал съм я в интернетни публикации...  
   Дали е основателно премахването на предлога "чрез" и не обеднява ли по този начин българският език?...  
   Ще дам няколко примера, за да забележите смисловата разлика между двата предлога. –

   Може да получим пари през или чрез ЕС?
   През или чрез работата си мнозина могат да успеят?...
   Човек се усъвършенства през или чрез книгите и опита?
   През или чрез езика тя научи много?...
   Може да се постигне народно благоденствие през или чрез работата
на депутатите?
   България се освобождава от османска власт през или чрез Русия?...
   Той отпътува за Германия през или чрез туристическа агенция?
   Този текст достига до вас през или чрез М. Тачков?...   

   Грамотността е част от културата ни, нали?...  

Марин Тачков