byzz

Не знам дали е добър знак, че няма никакви отзиви, но искам да допълня още нещо ... Видях статия на М. Минкова и И. Иванов, която цитира друга статия за песен от с. Еркеч. Тази песен се счита за доказателство, че има запазена стара дума „купе“ и че това трябва да е ризницата или някаква дреха на конника. ".....Сокол ми лети, бульо льо, не ми е сокол, самси е Петър (младоженика), бульо льо, със хранена коня, със бойна купè ..." Тъй като прилично познавам един друг говор, от район на около 40 км по права линия от Еркеч, почти 100 % съм сигурна, че в този край произнасят думата „кон“ като „конь“, „купе“ като „купье“, а „сокол“ като „сукол“. В източните говори ако „о“ не е под ударение, звучи като нещо средно между „о“ и „у“, или направо като „у“. Там са запазени и меки съгласни, а освен това „хранена коня“ и „бойна купе“ в никакъв случай не показват женски род на думите, а са по-скоро членуване и последният звук от „купе“ едва ли звучи като твърдо „е“. Т.е. ако текстът се преведе на съвременен език, краят му ще звучи така: „Самият (младоженец), бульо льо, с хранения кон, с бойното копие.“ Не виждам на какво основание „купе“ трябва да се тълкува като „ризница“. Ако се допусне, че в надписа наистина става дума за някакъв таран, то долу-горе смислено може да се разчете и още една дума: „алхаси“. Намерих старобългарски глагол „алъкати“, с разновидности на употреба „алъчьнъ б¥ти“ и „възалъкати“ – алчен съм, алчнея или това означава "гладен съм, жаден съм, ламтя, ненаситен съм“. Оказа се, че има аналози във всички славянски езици и идвало от прото-славянското „olkati“, но навсякъде прилагателното „òlkomъ“ вече звучи като „лаком“. Коренът на думата обаче е отново индоевропейски и се среща и в балтийските, и в германските езици, че даже май и в латински, и се свързва с храна или желание за ядене. Тогава в много свободен превод „алхаси купе“ може да означава нещо като „ядящо (или разяждащо) копие“ и това наистина може да е гредата с острие в края за разбиване на стени. Макар че не мога да докажа и тази връзка, този превод на „алхаси“ ми изглежда не по-малко вероятен, отколкото думата да произлиза от арабската дума „халка“. В този надпис има общо 13 думи (ако правилно са разделени на думи). Излиза, че за 9 от тях (или 70 %) може да се направи връзка с български титли и думи. При общоприетите преводи всяка дума се извежда от различен език – тюркски, персийски, гръцки, чувашки, арабски и т.н. Чисто статистически ми се струва по-вероятно всички думи да са от един език.

Етимологията му била: From Proto-Italic *pistlom, from Proto-Indo-European *pis-tlo-, from *peys- (“to crush”). Т.е. това е индоевропейска дума, със значение "разрушавам", "унищожавам", или пак се връщаме на нашето "разпилявам/ попилявам/ пропилявам" примерно от бой. Този надпис е намерен на българска територия. Дори Преслав все още да не е бил столица, когато е издялкан, не е далеч от нея. Би следвало да се очаква да е написан на български, макар и в доста стар негов вариант. А българският е индоевропейски език, могат да се очакват близки паралели в подобни езици. Пише се с "о" според сегашните правила. В надписа от Чаталар има подобна дума, записана като "коупеси".

Не разбирам добре какво точно питаш. Под "копия" аз по-скоро разбирам не бройка оръжия, а "копиеносци", а всеки от тях може да има и няколко други оръжия. Не зная откъде тръгва традицията в по-нови времена да се ползва израза "армия от 20000 щика", примерно. Смисълът обаче е не да се броят щиковете, а хората, които ги носят. Тулши, тулчи - това най-вероятно е колчан, а и има такава стара дума. В Уикипедия намерих това: "Всеки легион разполага със собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал (т. нар. ballistarii). На всяка кохорта се пада по 1 балиста (ballistae), а на всяка центурия – по 1 скорпион (scorpio)." Т.е. на някаква част се зачислява и някакво обсадно оръжие. Любопитното е, че кохортата била съставена от приблизително 480 души, което е от порядъка на числата, изброени в първата част от надписа. Не е ясно дали това е гарнизонът на столицата. Целият надпис може да не запазен. Вероятно това са само части, които се командват от конкретен боил и жупан. Броят на хората обаче е около 1000, а това е малък процент от армията, която може да бъде събрана. Не намирам логика, ако това наистина е описание на някаква военна част, да бъдат изписвани имената на хората, която я командват. По-скоро тази част се командва от този, който е ичиргу боил - той може да бъде сменен, да загине, но частта ще се командва от следващия, назначен на тази длъжност.

Копието е точно най-лесното за изработване оръжие, много по-трудно би трябвало да се прави лък, меч или ризница. Няма логика да има по 2 ризници на 1 копие. А бройката 20 - 40 души напълно отговаря на броя хора, които обслужват стенобойно оръжие. Стигали до 100, но за много големи, на няколко етажа. И няколко въпроса бих искала да задам. "Жупан" безспорно е титла, но съм срещала и друг път цитирана титлата "пиле жупан". Всъщност на колко места я има записана или този надпис е единствен източник? Ако "Пиле" е име, на колко места се среща и откъде се съди, че това е име?

Предполагам, че може да се продължи с търсенето на теле под вола. Ако стенобойното оръжие има някакво "копие", то има и друга част, която пази хората в него и тя трябва да е "хлоубрин" -ът. В съвременния ни език има доста думи с корен "хлуп" или "клоп" - похлупак, прихлупвам, склопя и смисълът им е на покриване или затваряне. Вероятно някой лингвист може да обясни корена и произхода им. А втората част на думата - "брин", напомня нашето "дъждобран". Но всичко това наистина може да са случайни асоциации и съвпадения.

Основната информация е от книгата "История на българите. Том 5 - Военна история на българите от древността до наши дни", под редакцията на Д. Зафиров, Е. Александров. Никаква представа нямам доколо е достоверен източник. Не мога да преведа надписа, мога само да предположа какъв би могъл да е смисълът на част от него. Но и аз се съмнявам дали може да е толкова просто, затова писах тук.

Благодаря. Всъщност нищо не разбирам от оръжия. Четох, че българите са имали и доста обсадни съоръжения. Не намерих какво точно означава "торпила" (освен, че е синоним на торпедо), нито откъде произлиза думата, но "тоуртоуна пиле" ми напомня "торпила". Доста безумно е, но ако коренът "тоур" е свързан със староанглийското "torr", латинското "turris", немското "Turm", а и българското "Търново", със значение "кула", то "тоуртоуна пиле" може да е средство за "попиляване на кули". Това би обяснило защо е едно - единствено във въоръжението, както и наличието на едно специално копие към него.

Моя грешка - дългите копия се ползвали от пехотата. Някъде прочетох, че един колчан събира само около 40 стрели, това не е чак толкова много. Срещнах някъде и че са носили резерв - торбичка с върхове на стрели. Пехотинец би могъл да сглоби нова стрела при нужда, но за човек на кон вероятно не е проблем да има като запас втори колчан, окачен на седлото, примерно, а не да се опитва да прави стрели в движение - най-малкото няма как да се снабди с дървената част.

Темата е стара, но ми стана любопитно. Малкото информация, която намерих на тема българско въоръжение, показва, че основното оръжие на българите било всъщност копието, освен мечовете и лъковете. Доколкото разбрах, копията също са поне 2 вида, като различните видове се ползват от различни части - късите от пехотата, а дългите - от конницата. Не е ли възможно "купе" просто да означава копие? Ако всеки войник има лък, не може ли към всеки лък да има и по 1-2 колчана със стрели?