Отиди на
Форум "Наука"

Й. Табов

Потребител
  • Брой отговори

    416
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

Й. Табов last won the day on Март 10 2015

Й. Табов had the most liked content!

Репутация

110 Ученик

Всичко за Й. Табов

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Да си припомним поговорката: Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира. Важното е, че Баба Марта и мартеницата определено са от преди покръстването, от езическо време. Как и откъде римският календар е минал в българската християнска практика? Ганчо Ценов е писал и важни неща за българските названия на дните на седмицата - ама кой да ги чете... Впрочем, от коментарите тук се вижда, че май и Чавдар Бонев няма кой да го чете - а той остави след себе си 4-томно изследване за праславянските племена.
  2. Вече има писано не малко по темата. Споменах книгите на Евгени Делев; базирани са на значителна база данни, от около 500 анализирани проби на днешни българи. Сред днешните българи неевропейските гени са под 2%. Ако вярвате на приказките, че древните трако-пеларги (към названието траки се отнасям с подозрение, мизи е от римско време) са измрели, не виждам пречка да повярвате, че такава е била съдбата и на "прабългарите".. А и на другите споменавани по-горе азиатски народи. Впрочем, и северните, и източните славяни генетично не са много близки до нас .
  3. Честита Баба Марта! Тъкмо повод да си спомним, че 1 март е римската нова година. Мартеницата е един хубав стар обичай с корени в римско време. И месеците на календара ни не случайно са с римски имена. Друг красив стар обичай е сурвакането - ако искате, може да вярвате на приказки, че за сурвакане използваме кадуцея на Хермес. Впрочем в някакъв смисъл това е така, само дето измислицата "кадуцей" е по-късно название на нашата сурвакница. Сурвакали ли са се някога гърците? Темата е за Големия надпис от Преслав - няколкото думи в надписа, които са използвани по нашите ширини през 14-15 в., правят най-вероятно датирането му съм 14-15 век. Нищо повече.
  4. Кой и как е родил Атина, защо тя не е мамина ... има си естествена причина да е татина ... Така както цар Приам: когато Херакъл избил семейството му, ПОДАРИЛ на малкото дете живота. Кой знае защо оцелялото дете било наречено Подарк. Като пораснал и станал цар Приам, т.е. Прям, кръстил един от синовете си Мильо (пишат го Милиос, макар че на гръцки се произнася Мильо - да не вземем да мислим за етимологии). Друг син кръстил Главко ...
  5. В книга на английски автор четох, че Атина би могло да е от ТАТИНА, та-Атина. Българското "Тате" е съзвучно с доста европейски думи със същото значение - фатер, патер и т.н. Откъде може да е турската дума АТА - тате ?
  6. Според мен най-добрите познавачи на старославянския език са българи. Мнението ми за старославянския език може да разберете от полемичната статия "Создание славянского языка" - има я в И-нет. Тюркската етимология е нещо доста интересно и не е за подценяване. Вижте напр. статията "О происхождении слова василевс" с хипотезата, че василевс идва от "баш-и-лива". Всъщност гърците са и генетично не много отдалечени от турците, а и в Мала Азия май е имало и доста гърци - допреди стотина години...
  7. "Чъргобил" вероятно е "паракимомен" = "спалник", иконом-управител на двореца. Преди 50-тина години думата "черги" се използваше често и за "спални принадлежности" - одеало-юрган. Баба ми понякога казваше: "Дяца, слагайте чергите да лягаме, че стана късно".
  8. Преди около година и половина излезе публикацията Tabov, J., S. Hristova. Comparison of Four Medieval Bulgarian Inscriptions by Letter Frequency. Scripta & e-Scripta, 16-17, 2017, 15-27. Ето и фрагменти от увода и заключението: § 1. Classifying old texts using Letter-frequency method. As a means of comparing and classifying manuscripts, the letter frequency method was successfully used in a study of M. Dobreva. A methodology has been developed allowing to determine with a relatively high confidence the belonging of individual manuscripts to one of the various written schools ("traditions") in the past. The degree of confidence depends on the volume of the textual samples (excerpts). As noted in the study of Dobreva, the excerpts of approximately one kiloletter (i.e. 1,000 letters) are the preferred number of letters in many contemporary philological studies. In shorter texts, such as the stone inscriptions, the degree of the conclusions confidence is lower, but relatively small sampling frequency differences of texts of size more than 0.3 kiloletters can be considered a good argument in favor of a "close" origin hypothesis. ……. The proximity of the letter frequencies of these inscriptions is also an argument in favor of the view that the Voden inscription is a product of the same writing tradition and orthography, and of the same epoch, to which Samuel’s of 993 and the Bitola’s inscriptions belong. The impressive "frequency proximity" of the Voden and Bitola inscriptions; could serve as a basis for the hypothesis that the Samuel Dynasty's "kingdom administration" has had a consistent tradition of writing and orthography. To some extent, the "royal style" may have also passed to the written tradition of the Ivan Asen II dynasty. The above Letter frequency considerations, conclusions, and hypothesis should be approached carefully. We could hardly accept them as a proof on their own. A primary reason is the insufficient inscriptions size; there are about 450 letters in Voden and Bitola inscriptions. Nonetheless, the conclusions add up the four inscriptions’ and Codex Suprasliensis’ similarities and make stronger the already established paleographic and language property likenesses. Further research may provide an opportunity to specify the "weight" of the "frequency proximity assessments” for short texts, such as inscriptions, certificates, appendices, and to outline the possibilities for using them in the practice as described here. Както виждате, изводът е сдържан. Все пак даже и при кратки ексцерпти буквените честоти може да дадат добър ДОВОД за извода.
  9. През времето около 14-15 в. нерядко имаме нещо като "смесване на езици". Например "Радул бег". Прави впечатление и това, че в този пример титлата е след името. Подобен феномен имаме и при "тага" Омур, - един от абсурдно тълкуваните владетели от чужд произход по нашите земи.
  10. Малко за "генетичната близост" (и отдалеченост) на народите СЕГА. При положение, че с калибровката според цитираното по-горе наше изследване разстояние БГ - МАК(едония) - 6 аналогично пресметнахме: БГ - РУМ - 11; БГ - ГЦ - 22, БГ - СЪР - 16; БГ - БОС - 30; БГ - УКР - 33 ГЪР - АЛБ - 9; УКР - ХЪР - 17: УКР - ХЕРЦ - 50 Който иска подробности, да ми пише, за да му изпратя картинки плюс текст. За миналото ни заблуждават, вкл. с атрибуция и датиране на артефактите.
  11. Според Еупедиа, хаплогрупите, характерни за европейското население, са: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N Сред българите те са разпространени в проценти съответно така: 4 20 2 17 11 5 11 3 23.5 1.5 0.5 0.5 Т.е. може да се каже, че „средният българин” има „условна хаплогрупа”, съставена от компоненти от различни хаплогрупи; тези компоненти имат различно „тегло”. Най-чести са E1b1b, I2*/I2a , R1a и J2 . За Македония процентите са съответно 3 23 1,5 13,5 12,5 4 14 2 21,5 1,5 0,5 0,5, а за Сърбия са 8,5 33 0,5 16 8 2 8 0,5 18 1 1,5 2 Всичко това показва, че проблемът за „роднинство” между народите е доста по-сложен, отколкото установяването на роднинство между индивиди. В доклада Й. Табов, Н. Събева-Колева. Метод за оценка на генетичната близост на съседни народи. В: Български исторически четения 2018. Образ български. Андари, Варна, 2018. ISBN 978-619-91102-2-5 публикуван преди 7-8 месеца, е предложен подход за сравняване на „генетична близост” между народи. Ето една диаграма от него и заключението. Изводи и въпроси От резултатите, представени на фиг. 6 и фиг. 7, се вижда, че генетичното разстояние между народите на Македония и България е около три пъти по-малко от генетичното разстояние между населенията на Южна и Северна Германия, по-малко от генетичното разстояние между народите на Западна и Източна Германия и от генетичното разстояние между народите на Западна и Южна Германия. Логично е да зададем въпроса: различни народи ли са българите и македонците? Съжалявам - не мога да кача диаграмата.
  12. Няколко от думите в надписа се обсъждат в статия на Хр. Салджиев в "Балк. езикознание" 2018, кн. 1. Специално за хлубрин в статията Jordan Tabov, Tzvetan Pavlov. LANGUAGE IDENTIFICATION AND DATING OF THE GREAT PRESLAV INSCRIPTION BASED ON LETTER FREQUENCY. International Journal "Information Content and Processing", Volume 1, Number 4, 2014 (има я в мрежата) са дадени доводи, че това е надпис от 15 век - има думи като УНЕ - едно, Пиле, жопан, така че хипотезата за хлубрин = колобрина е естествена.
  13. Понеже е прегледал натрупаните данни от генетични изследвания, Делев е забелязал, че у българите практически няма неевропейски гени, и че те са генетично доста различни от северните и източните славяни. Тогава е потърсил и е намерил писано за автохтонната теза. Нормален ход на научна мисъл. Той е подготвил и трета книга, ще дойде да я представя в края на май. А който от четене на "извори" (внимателно подбрани - тези да, онези не -, редактирани и деформирани ), е повярвал, че желязото е дървено - за негова сметка си е.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...