Отиди на
Форум "Наука"

Й. Табов

Потребител
  • Брой отговори

    401
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

Й. Табов last won the day on Март 10 2015

Й. Табов had the most liked content!

Репутация

97 Ученик

Всичко за Й. Табов

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Препоръчвам да се запознаете с двете книги на Е. Делев - според данните на Family Tree и Eupedia неевропейските гени у българите са под 2 % - пренебрежимо малко. Евгени Делев. „Популацонна генетика на българите, основоположници на европейската цивилизация” Евгени Делев. „Въведение в генетичната генеалогия”
  2. Информацията от изворите често е неточна, като цяло е с много вътрешни противоречия. Затова версиите на различни историци и исторически школи за миналото за миналото са различни - някои са с по-голяма вероятност по-близо до истината от други (за философията на историята вижте напр. Болингброк). Една от тежките грешки на Златарски е отричането на сведенията от 8-ия Всел. събор и др. за бълг. християнство преди св. Кирил и Методий. Изобщо Златарски дълго време се води по Ягич и някои руски историци, които не приемат за българи хората на юг от Стара планина. Всъщност хулите на Ягич към Г.Ц. са главно именно заради "южните" и Югозападните българи, които и днес някои учени и школи буквално изрязват от бълг. история. Какво да кажем за Епир - очевидно български според 8-ия Събор? Българи ли са св. Климент, св.Наум? Български град ли е бил Велич/никопол в Епир, където се прибира армията на Михаил - големия син на Симеон - след смъртта на Михаил? Че готите са гети според изворите е достатъчно ясно. Всъщност най-правилно би било да пишем за гьоти - така, както е в името на техния град Гьотеборг - то с латиница се е писало и като Гоетеборг, и като Готеборг, и като Гетеборг - евентуално с точки над О и Е. Идвали са тук военни части, които са се наемали на виз. служба като федерати. Колко пъти са идвали е отделен въпрос.
  3. Един въпрос: какви форми на личните имена и топонимите се използват в старите ръкописи? Например в Именника имаме Есперих, другаде е Исперих, напоследък е модерно Аспарух. За Курт от Именника се счита, че е Кубрат, Кроват и др. (да си спомним, че кробизи са населявали Добруджа някъде около І-ІІ век ... На север от Дунава е река Буг, и за сръбско ухо бугари са хора около Буг ... Да не говорим, че за някои стари автори Дунав е Танаис ....
  4. Надпикът може да е военно-инвентарен, но има и други възможности. Например дарствен надпис - кой какво е подарил на църква или манастир. Въпросът за езика е любопитен - това едва ли е езикът на "династията Дуло"; любопитна е и появата на числото УНЕ - едно, както и други имена и т.н. Добре би било да се прегледат гагаузки, татарски и др. диалекти.
  5. Представете си за момент, че другите две части, както и много от останалите произведения на ГЦ са лишени от приноси, пълни с грешки и т.н., както представяте нещата. И изведнъж светилото Ягич кой знае защо е скочил срещу него - “studierten Querkopf”, насъсква хората си в БГ да го плюят наляво и надясно, десетилетия наред, да му крият и унищожават книгите и статиите .... Защо? Нещо няма логика. Всъщност ГЦ разбива на пух и прах теорията на Ягич и Сие че Кирил и Методий и учениците им са гърци, които са създали кирилицата за моравските славяни и ако не са били изгонени от немците, българите така и са щели да си останат прости. Тезите на ГЦ за Кирил и Методий и за старото българско християнство вече са донякъде приети в науката (и предстоят и още промени в тази посока) - вече повечето слависти считат, че единият от родителите на К+М е бил от български род, и че още преди Борис І голяма част от населението на Тракия и Македония е било християнизирано. Освен това не правете грешката да считате, че ГЦ е "създател" на автохтонната теза за произхода на българите. Това не е така; нека да споменем само името на друг наш голям учен - Цани Гинчев, защитавал авпохтонната теза десетилетия преди ГЦ. . .
  6. запазили са се, защото не са от п.н.е. Който ги е датирал, е направил очевидна грешка.
  7. Чели ли сте какво пише по "Македонския въпрос" в последните издания на Енц. Брит.? В старото издание от 1911 г. има други неща ...
  8. Тази тема я обсъждаме доста, и това е показателно. Сега искам да отбележа нещо важно: няма друг български историк, който да е бил охулван така яростно, така злобно, чиито трудове да са били така унищожавани,...Защо това е така? Преди около 15 г. беше публикувана една брошура за Г. Ценов, която подтикна един от добросъвестните български историци да я критикува публично, на страниците на сп. Исторически преглед. Той се беше доверил на професионалните историци .... Имам чувството, че и сега някои колеги тук повтарят неговата грешка. Ще ви предложа моя отговор, публикуван в И. преглед. ???? За съжаление като че ли сега не може да се добавят текстови файлове - по-рано можеше. ??? Налага се да опитам да вкарам директно текста. Събуденият дух През последните няколко години забравеното име на българския учен от първата половина на ХХ век Ганчо Ценов все повече привлича вниманието на нашата интелигенция. Преиздадени бяха негови книги, излезе и отделна брошура, посветена на научните му перипетии. Кой е Ганчо Ценов? Без съмнение една оспорвана личност: - за опонентите му – несъстоял се историк, чиито произведения са без научна стойност; - за почитателите му – един от най-крупните български учени, с докторат от Берлинския университет, с пет книги, издадени в чужбина, от тях две монографии в едно от най-престижните европейски издателства “Walter de Gruyter”… Каква е точно истината за творчеството и произведенията на Ганчо Ценов? Отговор на този въпрос се е опитал да даде Николай Проданов в рецензията си – публикувана в бр. 5-6/2002 г. на сп. “Исторически преглед” – за брошурата “Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов” с автори Й. Табов и Кл. Василев. Всъщност названието “рецензия” е подвеждащо. Още в самото начало Н. Проданов определя целите, които си поставя, по друг начин. Според него групичка историци-дилетанти е започнала “кръстоносен поход” срещу “професионалната българска историческа наука”; идейна опора на тези аматьори е не друг, а починалият преди повече от 50 г. Ганчо Ценов! За да спаси науката от тази напаст, Н. Проданов заема позата на “рицар-защитник” на “професионалните историци”. Може би не всички историци биха пожелали Н. Проданов да ги защитава. Но все пак трябва да се съобразим с факта, че, публикувайки статията му в свое издание, Институтът за история на БАН фактически го легитимира в поетата от него роля. И така, за спасението на историческата наука, или поне на честта на пагона на “професионалните историци”, Н. Проданов се захваща с основния враг – Ганчо Ценов, а съвременните “историци-дилетанти” са нещо като фон за основната полемика. Първият удар е срещу докторската дисертация на Ганчо Ценов. Както ще стане ясно, той не е избран случайно. Подготовката за него е била направена още отдавна, преди много години, от други хора. Но Н. Проданов е подценил предупрежденията, отправени в рецензираната от него брошура, че сведенията за Ганчо Ценов в “българските му досиета” (включително и в устните спомени на личните му врагове) са манипулирани, и черпи с пълни шепи сведения от тях. С категоричния начин, по който го прави, той поема върху себе си и част от вината за техните деформации и фалшификации. И така, на почти цяла страница Н. Проданов се занимава с детайли около дисертацията на Г. Ценов, за да докаже, че това фактически е един мизерен труд без стойност, при това не по история. По онова време, пише Н. Проданов, в Западна Европа много университети са раздавали докторати без покритие. Такъв бил и случаят с Г. Ценов. Така фактически Берлинският университет, където Ценов е получил доктората си, е причислен към “лошите университети” – нещо, което буди учудване и на което очевидно няма кой да повярва, защото и тогава, както и сега, Берлинският университет е имал славата на едно от “най-строгите” и взискателни учебни заведения. Затова Н. Проданов полага усилия да аргументира твърдението си. Тук той вади един от основните си козове, за който даже използва препинателния знак (!): дисертацията на Ценов била само 35 страници. Не е за вярване! Такова нещо е невъзможно! – ще си каже критичният читател на тези редове. Но да се върнем към разсъжденията на Н. Проданов. Без да е не само чел, но дори според собствените му думи без даже да е виждал дисертацията, той твърди, че в нея няма съществен научен принос. Такъв не можело да има в един толкова кратък труд, а публикуването му в отделна брошура не означавало нищо, защото такава била обичайната практика. Какви обаче са действителните факти? Първата публикация на част от дисертацията на Ценов наистина е с обем около 35 страници[1] и наистина подобни брошури не са били рядкост. Тя обаче съдържа само ЧАСТ от дисертацията. Този факт е отбелязан изрично от издателя на гърба на титулната страница на изданието. Предлагаме на читателите факсимиле от текста, който разсейва всякакво съмнение и категорично опровергава данните от рецензията в “Исторически преглед”, защото първото изречение в него оповестява, че това е само част от целия представен труд. Пълен текст на разработката на Ганчо Ценов за запалването на Москва през 1812 г. от дисертацията му е отпечатана през 1900 г. като № 17 от авторитетната серия “Historische Studien” и е с обем 112 страници[2]. Освен това въпросната публикация на Г. Ценов е ПРЕИЗДАДЕНА през 1965 г.[3], доста след смъртта му, и това доказва не само научната й стойност, но и учудващата й актуалност цели 65 години след първата й поява. Макар че преиздаването е отбелязано в рецензираната от Н. Проданов брошура, той го е пропуснал и въпреки важността му то е останало скрито от редколегията и читателите на “Исторически преглед”. И така, изясняването на горните подробности води до извода, че дисертацията на Г. Ценов заслужава висока оценка (всъщност колко от дисертациите на българските историци са издадени повторно, и то в издателство от ранга на Краус?), а атаката срещу нея е необективна и построена върху неверни твърдения. Понеже техният генезис е възлов елемент в цялостната кампания срещу него и заслужава особено внимание, ще се върнем към този проблем малко по-късно. Тъй като се стреми да ни убеди, че Г. Ценов не е “истински” учен, Н. Проданов атакува и публикациите му. За тази цел той ни поднася общи разсъждения как всеки, който плати на някое издателство (включително и на най-престижните!), може да издаде “каквото си писание иска”. Всъщност престижните издателства са престижни именно защото не издават каквото и да е; и ако се случи по погрешка да напечатат слабо произведение, те не биха издали втори път същия автор. В случая с Г. Ценов става дума за едно от най-реномираните европейски издателства по онова време - Walter De Gruyter & Co., затова Н. Проданов не случайно е “пропуснал” да спомене името му. С монография в него би се гордял всеки, затова двете издадени Ганчо-Ценови книги[4] (в 1930 и 1935 г.) са наистина забележително постижение. Те са достоен финал на изследователската му дейност, плод на която са различни статии, брошури, книги и монографии, като общо 5 от студиите и монографиите му са издадени на запад. Издаването на двете студии на Г. Ценов от Walter De Gruyter & Co. заслужава повече внимание. Още през 1924 г. това издателство пуска ново общонаучно списание “Minerva-Zeitschrift”. Още в първия му брой има статия от Г. Ценов[5]! Това говори за неговия авторитет като учен, защото обикновено в пилотния брой на започващо списание авторите са предварително поканени от редактора или редколегията учени с име, които да привлекат вниманието на читателите. Очевидно статията на Г. Ценов е била добре посрещната, и сътрудничеството му с Walter De Gruyter & Co. е продължило, за да се увенчае с обсъжданите две книги. И така, нападките на Н. Проданов към научните трудове на Г. Ценов са несъстоятелни. С осъзнаването на този факт цялата полемика около Г. Ценов достига своеобразен Рубикон. Ясно е, че трябва да се върнем малко назад и да се опитаме да осмислим отново предмета на спора. Една от основните тези на Н. Проданов е, че Ганчо Ценов не е “истински” учен и историк. Видяхме, че формално тя не издържа критика. Но може би в нея има рационално зърно? Може би Ценов е и учен, и историк, но сътвореното от него е незначително и той не може да се сравнява със съвременните му български историци – Златарски, Мутафчиев, Младенов, Ников? Защо такава позиция не задоволява Н. Проданов и съмишлениците му? Ако тезите на Ценов са слаби и “ненаучни”, не е ли достатъчно да ни посочат къде са слабостите им? Показателно е, че доводите на Ценов за българския произход на свв. Кирил и Методий и Кл. Охридски са посрещнати “на нож” от школата около Иречек и Ягич като проява на шовинизъм – тъкмо от онази школа, която априори е отреждала на българите само второстепенни роли в създаването и усъвършенстването на славянската писменост, а за “люлка” на тази писменост е считала Велика Моравия и нейното население. Защо днес българските историци приемат с такава лека ръка тенденциозните и политически мотивирани обвинения на кръга около Ягич към Ганчо Ценов? Защо папагалски повтарят оценки за трудове, които не са виждали? Защо подминават положителните отзиви? Какво са изобщо опитите да се подмени научния спор с оценки като “шовинизъм”, “ненаучни” и други подобни? И така, защо Н. Проданов (и други като него) не желаят да прочетем писаното от Ганчо Ценов и да разсъждаваме по всяка от тезите и по всеки от доводите му? Това е най-добрият начин да видим кои от тях са верни и кои не са, и да стигнем и до оценка на творчеството му, за да видим кое в него е ценно и кое не е. След тези разсъждения е време да се върнем към рецензията на Н. Проданов и към изложените в нея виждания за личностния конфликт между Г. Ценов и други водещи български историци от първата половина на ХХ в. – Златарски, Младенов, Ников. Вярно ли е представена картината на нападките, обидите, конкурсите? Няма смисъл тук да навлизаме в подробности. Те не могат да повлияят съществено на НАУЧНАТА оценка за творчеството на Ценов, Златарски, Младенов и Ников. Отправяните помежду им публични оскърбления са нещо, което не може да бъде одобрено. Но накрая именно Г. Ценов пред съда изразява съжаление за думите си и оттегля съдебния си иск, когато опонентът му оттегля оскърблението си. Подобни клюки не могат да имат стойност в спор за наука, защото едно твърдение е вярно или не независимо от характера на човека, който го е изказал. Те обаче показват атмосферата на неприязън и преследване, с която е бил посрещан и изпращан Ценов от колеги в България. Ярко свидетелство за нея е подигравателният прякор “studierten Querkopf” (т.е. “учен чукундур”), подхвърлен от чуждите слависти към Ганчо Ценов и използван като оръжие срещу него от някои български историци. Н. Проданов използва горните клюкарски истории за други цели, които съвсем не са невинни. С тях той цели да обоснове изложения от него “психологически портрет” на Г. Ценов. Ето думите му: “… постепенно Ценов формира в себе си комплекс за преследване. Той е неуравновесена и несигурна личност … Можем да определим Ценов като подчертано активно-враждебен индивид, чиято агресивност цели постигането на власт и контрол. Агресивността му се конкретизира в персонална озлобеност …” Позната фразеология! Вече сме позабравили клишетата от вида на “Не съм чел книгите на другаря Солженицин … той клевети … неговото злобно отношение …”. Забравили сме и внушаваните ни от пропагандата психологически портрети, които рисуват “врага” с лабилна психика и произтичаща от нея агресивност. Понеже подобни портрети не се правят за кого да е, следва да заключим, че някой е работил върху дискредитирането на Г. Ценов сериозно и професионално. Всъщност горният цитат за “психическите отклонения” на Г. Ценов е последното звено на атаката срещу него, а началното беше опитът за дискредитация на дисертацията му. Към тях се добавя и още едно звено – междинно: по някое време от българските библиотеки е изчезнала и брошурата, в която е отпечатана част от дисертацията, и броят от серията “Historische Studien”, в която е публикуван пълният й текст, въпреки че всички трудове на Г. Ценов в България са били под строг контрол в секретните фондове на няколко библиотеки. Логиката води към съвсем определен отговор: някой е организирал “изчезването” (вероятно унищожаването) на брошурата и дисертацията на Ценов. С това е изчезнала пречката в “досиетата” и справочниците дисертацията му да бъде пост фактум редуцирана до скромния обем от 35 страници и на тази база да бъде изградена убедителна легенда за “самозвания учен – историк” с лабилна психика и агресивен характер. Вероятно тази легенда (независимо дали горната версия за създаването й е вярна или не) е “преоткрил” и представил в “Исторически преглед” Н. Проданов. Той простодушно пише, че благоприятните за Г. Ценов отзиви от чужди учени са в “главно немски периодични издания от 30-те години, които липсват в България и е невъзможно сега да се направи справка.” Каква мила родна картинка: “нашите” доводи са налице, а на “чуждите” липсват в библиотеките – изпарили са се! Това навява тъжни мисли за манипулациите в информационната база на съвременната българска историческа наука. Начинът, по който още от самото начало на ХХ век започва своеобразна кампания срещу Ганчо Ценов, размахът и характерът й (с апогей забрана на трудовете и името му) съвсем не са следствие от “трудния му характер”. Той е работил по две ключови теми от българската история: произходът на българите и покръстването им, които са обект на фалшификации от много отдавна. През ХІХ и първата половина на ХХ век те са имали и особено политическо звучене и стойност. Затова възгледите му (а и изнесените от него “неудобни” данни) по тези теми са били дразнителят, който – образно казано – го е направил “studierten Querkopf”. Ако примерно Златарски или Младенов биха имали вместо него такива схващания, не той, а те щяха да бъдат представени като “studierten Querkopf”, независимо от характера си, и щяха да бъдат преследвани от водещата славистична школа с не по-малка ярост. Извън споровете за Ганчо Ценов рецензията на Н. Проданов (постановка на проблемите, тон на дискусията) буди и други достатъчно сериозни мисли. Трябва ли дебати като този за научното наследство на Ганчо Ценов да се схващат като “кръстоносен поход” срещу “професионалните историци”? Ще намерят ли сили “професионалните историци”, представяни от Н. Проданов, да свалят мнимия си ореол на “богоизбрани” и носители на абсолютната истина и да станат нормални учени, които за нормални научни проблеми могат да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина? Йордан Табов Институт по математика и информатика – БАН Ул. “Акад. Г. Бончев” бл. 8 1113 София [1] Tzenoff G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? E. Ebering, Berlin, 1900. [2] Tzenoff G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Historische Studien No. 17. E. Ebering, Berlin, 1900. [3] Tzenoff G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Nachdr. d. Ausg. Berlin 1900. Kraus Reprint, Kraus, Waduz, 1965. [4] Tzehoff G. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. Walter De Gruyter & Co., Berlin (W 10) und Leipzig, 1930. Tzehoff G. Geschichte der Bulgaren und der anderen Sudslaven von der romischen Eroberung der Balkanhalbinsel an bis zum Ende des neunten Jahrhunderts. Walter De Gruyter & Co., Berlin -- Leipzig, 1935. [5] Tzenoff G. Das Wissenschaftliche Leben in Bulgarien. Minerva-Zeitschrift. Nachrichten fur die Gelehrte Welt. Erster Jahrgang (1924), Heft 1, pp. 13-15.
  9. Трябва да се има пред вид и още вещо важно - трайността на железни предмети В ЗЕМЯТА. Там те доста бързо ерозират. Голяма част от шлемовете, отнесени от археолозите преди 13-14 век, не биха могли да бъдат от онова време - особенр.датираните преди Р.Хр. От тях биха могли да стигнат до нас само жалки проядени парчета желязо с неузнаваема форма.
  10. Освен цената на оръжието, трябва да се обсъди и нивото на технологиите. Не става въпрос за единични бройки шлемове и ризници, които сръчен майстор би могъл да направи със сравнително обикновени инструменти - разбира се, ма много дълго време, напр. десетина години. Горните картинки на "монголци" вероятно отразяват по-късна ситуация, след 15-16 век.
  11. В романа "Айвънхоу" на У. Скот има нещо за проблема колко е струвало рицарското снаряжение: то е било много скъпо, само по възможностите на феодал. Оръжието на обикновените во йници е било по-просто и по-евтино. Слагам цитат от книга по история на технологиите.
  12. На сайта Academia.edu са двете мои статии За Величката епископия и някои български земи по времето на царете Борис и Самуил. История, 2011, № 5, 5-28. Средневековые топонимы в Южных Балканах и география Величкой епископии св. Климента Охридского. Linguistique balkanique LIII (2014), 2-3, 121-152. и глави от книгата С Неба на Землю через хрустальные сферы. Булга медиа, 2015. Предстои да излезе докладът ми The “Church of Bulgaria” in medieval Epirus, Thessaly and Dardania: two hypotheses в сборника на миналогодишната конференция Days of Justinian I в Скопие. За да се разберат проблемите около двете големи български църкви - "на България" (югозападната) и "Търновската" (Преславска, Дръстърска, "на Загора") трябват и географски, и политически данни. По този въпрос вижте статията За названията Загора и България през средновековието. Венец, 7, 342-358 (2016) http://www.venets.org
  13. Графема Б в античните гръцки надписи ИМА; счита се, че означава "бета". Впрочем темата за произнасянето на някои "антични" букви е "политически чувствителна". Както и да е, ето ви таблица с графеми на буквите от стари гръцки надписи (от книга на Додуел, 1819 г.). Много любопитно е името Главко. Според Божилов името "Глава" във Византия е от бълг. произход - и е било доста разпространено. В семейството на Приам също е имало интересни имена: Приам като дете се е казвал Подарк (ами Херакъл му бил подарил живота), Мильо, Главко ...
  14. Й. Табов

    Главиница

    Благодаря за сведението, че довод в нужната посока има в житието на св. Наум. Темата Главиница (понякога) е включвала части от Епир. Понеже град Главиница (на острова) е епископски престол в диоцеза на Никополския/Величкия митрополит, темата Гл. е основен кандидат за св.-Климентовата Главиница. Фрагмент от карта: Главиница съседна на Епир; но църковно е подчинена на Величкия/Никополски митрополит.
  15. Й. Табов

    Главиница

    В Грамотите на Василий ІІ са споменати епископия Главиница и град/село Главентин в епископия Белград; очевидно два различни обекта. Думата глава е в основата на голям брой названия – имена на хора, топоними. Но повечето топоними са „незначителни” в сравнение с един. Горе-долу по времето на св. Климент и век-два след него е имало византийска тема Главиница/Кефалония, в която е влизал едноименният остров (и едноименният град); Ана Комнина използва за нея названието Главиница (а не гръцкото Кефалония). По този въпрос е писал Златарски. Това название е било добре известно. Ако не е уточнено, под Главиница се разбира някой от тези три обекта. Понеже св.-Климентовата Главиница е свързана с „царски подарък” – къща, това най-вероятно е в голям град в областта (темата) Главиница. За да разгледаме обективно проблема с локализацията на „епископията” на св. Климент, трябва преди всичко да сме наясно кой е той. А той е „пръв епископ”, т.е. архиепископ, на „българския народ”. За термина „пръв епископ” като еквивалент на архиепископ е писано много. Трябва да сме наясно какво е представлявала тогава държавно-административната единица „България”. Още от дебатите на т.н. Осми събор е ясно, че това са – грубо казано – Дардания, Тесалия и Епир (включва днешна Македония; по онова време Македония е била около Одрин). Още едно важно съображение: от Списъка на Дюканж става ясно, че за съставителя му Църквата на България е апостолическа – основана от апостол. И съответно много авторитетна. За Величката епископия съм публикувал две статии и съм представил доклад на неотдавнашна конференция в Скопие (за съжаление лично аз не можах да отида – заместиха ме колеги). Който иска, може да му ги изпратя за лична информация. Добавям и карта - да е по-ясна географията.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×