redfox

Разрешението на парадокса в случая е в това, че освен, че времето се забавя, но и пространството се скъсява и то в същата степен, както времето. Следователно двата ефекта се компенсират и по този начин скоростта на светлината остава постоянна. Ако едно тяло се движи със скорост, равна на скоростта на светлината, времето за него не тече и освен това дължината на това тяло, измерена по посока на движението се скъсява до нула и то става плоско, двуизмерно. Това го отбелязва още Айнщайн в основополагащата статия по специалната теория на относителността (1905г.). Има и друго противоречие в условието- тяло с маса (в покой) М, по- голяма от нула не може да се движи със скоростта на светлината във вакуум. Например космически кораб не може да се ускори до скоростта на светлината във вакуум, защото за това ще е необходимо безкрайно количество енергия. (Отделно, че пътниците биха загинали много преди това, поради огромното ускорение, което никое живо същество не би издържало.) А частиците, които се движат със скоростта на светлината във вакуум, никога не могат да се движат с друга, различна скорост, защото тогава ще се превърнат в нищо (енергията и масата им ще станат равни на нула). Мисля, че въпросът който поставяш, всъщност е свързан с така нареченият "парадокс на близнаците" (макар, че неправилно е наречен "парадокс", защото отдавна е разрешен), но това е съвсем отделна и дълга тема, ако някой прояви интерес може да дискутираме и по нея!

Доколкото знам, Кант твърди, че пространството и времето са абсолютни категории, които не се влияят по никакъв начин от присъствието на материята. Освен това той смята пространството за плоско (подчиняващо се на Евклидовата геометрия), хомогенно и изотропно а времето за хомогенно и равномерно течащо. Но развитието на науката не спира до Кант. Доказва се (първо в математиката, а след това и във физиката), че може да съществува и изкривено (т.нар. неевклидово пространство). Айнщайн доказва, че пространството и времето не са някакви абсолютни категории, безучастен фон, на който се осъществяват събитията, а самите те се влияят и променят от движението на материята и от масата на материята. Самото движение се дефинира като промяна на пространствените координати и на времевите координати на даден материален обект. Не бих могъл да си представя по какъв начин ще се дефинира, определи движението, без понятията пространство и време? В квантовата механика движението има по- различен и малко неясен смисъл, но това е отделна и много сложна тема. Но в специалната теория на относителността, която е напълно доказана от многобройни експерименти, пространството и времето се разглеждат като единно четириизмерно пространство- време, в което е валидна т. нар. "псевдоевклидова геометрия" или "геометрия на Минковски" (същият е бил преподавател на Айнщайн в университета, а по- късно формализира специалната теория на относителността и по този начин подготвя пътя за създаването на общата теория на относителността). Дотолкова, доколкото съществуват материята, енергията и пространствота, съществува и може да се приеме за реалност и времето. Според мен пътуване във времето е напълно възможно, без да се стига до добре известните парадокси, но ако някой прояви интерес, може допълнително да дискутираме и поспорим на тази тема, за съжаление сега нямам достатъчно време за да развия моите аргументи

Здравейте отново! Благодаря за полезната информация! Аз наистина нямам опит в това отношение /публикувал съм само една статия в българско научно списание, но там се държеше основно на съдържанието, темата да е актуална и неизследвана досега/. Лично аз съм се насочил към едно електронно издание - http://www.iop.org/EJ/, но исках да чуя и мнението на хора, които имат опит и могат да помогнат с някой полезен съвет. По отношение на неписаните порядки в научната област- за съжаление е така и това донякъде е разбираемо, но не искам да бъда песимист и да не използвам всички възможности. Защото дори и да приемем това за "авторитените научни списания" за правило, пак би следвало да има някакви изключения от него . Може би съм малко по- романтично настроен, но си мисля, че ако някой има да каже нещо ново и интересно и достатъчно добре аргументира своето мнение и потърси всички възможни начини за да го публикува, то рано или късно някой ще го забележи Аз не бързам честно казано, пък и каквото стане Може би наистина трябва да се насоча към някое научно- популярно списание, ще помисля и за този вариант. Още веднъж благодаря и ще се радвам и на още мнения по темата!

Здравейте! Накратко казано- бих желал да публикувам една статия на английски в списание, което е достатъчно престижно и статията би се забелязала от добрите специалисти в областта и в същото време списанието да не е прекалено консервативно и да може да се публикуват и по- смели идеи и предположения. Статията е в областта на специалната теория на относителността и квантовата механика и по- конкретно- връзката, която съществува между основните принципи на тези две теории. Предварително Ви благодаря!