Astyag

Разбира се, че историята е наука и тя може да бъде обективна, като се придържа към фактите и е внимателна при тяхната интерпретация и заключенията за едни или други събития, които следва да се основават на максимално подробен и безпристрастен анализ. Но паралелно с научните често циркулират и псевдонаучни тези, които служат на други, предимно политически, цели. Понякога тяхното разграничаване не е никак лесно. Както всяка наука и историята се усъвършенствува, натрупват се нови знания, гледните точки за едни или други процеси могат да се променят. Това си е нормален процес. Днес например никой уважаващ себе си историк няма да тръгне да твърди, че украинците са българи. От друга страна обаче, опитите да се манипулира, изкриви или пренапише историята не са престанали, даже с развитието на технологиите получават и по-големи възможности за разпространение. Типичен случай е този с измислената македонска нация. Ясно е, че да се създаде една идентичност от нищото, е необходимо да се сглоби "история", която да осигурява необходимия контекст за обосноваване на чисто политически и пропагандни твърдения. Вижда се, че когато такава политика разполага с достатъчно ресурси - финансови, административни, медийни и т.н., и е достатъчно гласовита, тя може дори да заглуши истината. В момента македонската гледна точка се чува много по-силно в Европа, отколкото българската. Не бих го нарекъл конспирация, защото конспиративните дейности се вършат тайно и далеч от хорските очи; тук става въпрос за съвсем открита пропаганда, която действа на познатия принцип, че когато една лъжа се повтаря достатъчно дълго, тя започва да се възприема като истина. И този принцип работи.

Не знам дали историците могат да дадат еднозначен отговор на въпросите които Толстой поставя, дори и сега, век и половина по-късно. Не само поради мащабността и сложността на тези проблеми, но и заради различията в интерпретацията на едни и същи събития в зависимост от мирогледа, културата, господстващите в един или друг момент представи или предразсъдъци. Нека вземем например нахлуването на Наполеон в Русия. Едно и също като фактология събитие може да има съвсем различни тълкувания относно движещите сили, които стоят зад него. За французите например то може да е продължение на процеса на разпространяване в Европа на по-прогресивна обществена система, чиито корени са във Френската революция и която се противопоставя на европейските абсолютни монархии. Нещо като предшественик на съвременния "износ на демокрация". За руснаците това е поредното нападение от запад на нашественици, водени от алчност и маниакално желание за власт, които са донесли със себе си единствено смърт и разрушение. За англичаните това може да е един епизод от борбата между Англия и Франция за хегемония в Европа и конкретно да е продиктувано от стремежа на Наполеон да лиши Англия от съюзници на континента. Нищо лично, просто геополитика. Марксистките историографи ще видят тук закономерен резултат от еволюцията на буржоазната класа (чийто типичен представител е Наполеон), започнала като водач на народното движение за свобода и превърнала се в агресор и завоевател. Тук се сещам за един афоризъм от онази епоха (не си спомням от кого е), който синтезира тези процеси в едно изречение: "Да бъдеш Бонапарт - и да станеш крал! Такова падение!". За онези, за които първостепенна в историята е отделната личност, от решаващо значение би била амбицията на френския император да поема нови предизвикателства, дори рискове, в случая с Русия подхранвана от тайния стремеж да успее там, където никой друг не е успял преди него. Това, съчетано с главозамайване и загуба на връзка с реалността, разбира се и подценяване и дори непознаване на бъдещия противник. Каквито и да били движещите сили зад подобна авантюра, резултатът е един - стотици хиляди убити, ранени, осакатени хора, опустошена страна и болезнен отпечатък в съзнанието на хората за поколения напред. Следва да се отбележи, че това не е нито първата, нито последната война, която изправя европейските народи един срещу друг. Ключовият въпрос, който възниква за мене е не толкова какви са мотивите за това (причини винаги ще се намерят), а защо това се възприема като нещо нормално. Откъде идва този неудържим импулс у интелигентните, разумни човешки същества да се избиват един друг? Може би това е наше еволюционно наследство, резултат от процесите, които са ни превърнали от безобидни горски примати във върховния хищник на планетата? Дали тези нескончаеми войни, с които е белязана нашата история, не са продължение, на ново равнище и с ново тълкуване, на борбата кой да е на върха на хранителната верига? Макар че това са въпроси вече не толкова в сферата на историята, колкото на други науки ...