-
Брой отговори
219 -
Регистрация
-
Последен вход
Всичко за Марин Йорданов
Лична информация
-
Пол
Мъж
-
Интереси
Литература, философия, история, музика
Последни посетители
469 прегледа на профила
Марин Йорданов's Achievements
-
Българите в Солунско. Исторически бележки акад. Йордан Иванов, 1934 г. Македонският цар Касандър основал в 315 г. преди Христа града Тесалоника (Солун) и го нарекъл така по името на жена си, сестра на Александър Велики. В новия град Касандър преселил жителите на съсипаните от него двадесет и шест градчета, които лежали по бреговете на Солунския залив и на Халкидическия полуостров. От тия градчета географът Страбон (кн. VII, фрагмент 24) отбелязва само шест: Аполония, Халастра, Терма, Гераскос, Енея, Кисос. Жителите на тоя край по онова време били тракийци и гърци колонисти. Логографът Хекатей от Милет (VI—V в. пр. Хр.) съобщава, че населението на Халастра било тракийско, а туй на Терма — тракийско и гръцко. Тукидид (IV, 109), като говори за източната издънка на Халкидика, именно за Анте (сега Света гора), изрично подчертава, че нейните градове били населени със смесица варварски племена, говорещи два езика, т. е. тракийски и гръцки. По-рано и пеонски племена допирали до Солунския залив. Оттам, от града Амидон (Абидон) и от Долния Вардар бяха отплавали някога пеонци за Троя да помагат на троянците против гърците (Илиада, II, 849; Стрибон, VII, фрагмент 23). Няма съмнение, че Касандър в основания от него град поселил и свои верни македонци, тъй че от самото начало Солун представял оная етнична смесица, която го отличавала и през следващите векове на неговото съществуване. Подобна пъстрота е имало и в близкия на Солун хинтерланд. Без да говорим за римското владичество в Солун, когато разноплеменността на града се увеличава още с романски и еврейски елемент, ще се спрем на епохата след великото преселение на народите, която измени съвсем племенния лик на Балканския полуостров и засегна дълбоко цялата солунска околност, а отчасти и самия Солун. Новодошлият етничен елемент, който докара тая промяна в Солун, бяха главно славяните, които по-късно приеха политическо име „българи”. През VI—VII в. славяните кога самостойно, кога заедно с аварите обсаждаха Солун пет пъти с голямо множество и най-сетне се поселиха извън крепостните стени на града по целия негов хинтерланд. Византийски оставаше само Солун, пазен от своята силна крепост и от флотата. Тия славяни, поделени на племена, запазиха векове наред своето самоуправление и ту воюваха срещу града на св. Димитрия, ту влизаха в разбирателство с него, като съюзници. Западно от Солун, та до града Бер (Верия, Караферия) се бе настанило племето сагудати; северозападно от Солун и северно от сагудатите били драговитите; северно от Халкидика — ръхините, а североизточно от тях, по долна Струма, живеели струмиците. Вести за тия славянски племена намираме в гръцките извори, именно в „Чудесата на св. Димитрия Солунски”, чиято първа част е била писана през първата половина на VII в., в „Превземането на Солун (от арабите в 904 г.)”, написано от съвременник на събитието, солунчанина Йоан Каменната, в „Кастамонитската хроника” и др. Ето прочее няколко къси извадки от тия гръцки извори за поселените славяни в Солунско през VII—X век. За третото нападение на славяните върху Солун, станало към 617 — 619 г., в „Чудесата на св. Димитрия Солунски” четем: „когато в Солун епископствуваше светопаметният Йоан. . . , дигна се безкрайното множество на славянския народ, съставено от драговити, сагудати, велегезити, воюнити (бабуни?), бързяци и др. племена”. Като опустошили Гърция, продължава разказът: „После те решиха единодушно да вървят срещу христолюбимия тоя град (Солун). Едни заеха морето с многобройни от тях приготвени еднодънерни кораби, а другото безбройно множество, дошло заедно с челядите и покъщнината си, обгради от всички страни, от изток, север и запад, тоя богохраним град, след превземането на който те смятаха да се настанят в него”. Славяните не сполучили да превземат Солун, но и Византия не могла да ги отбие далеч, та те си останали пълни господари на солунското поле, там се заселили и оттам замисляли за нови нападения. А че славяните били останали на постоянно местожителство в Солунско, за това изрично говорят гръцките хронисти Теофан и Никифор, кога става дума за похода на византийския император Юстиниан II срещу тия славяни в 688 г. Така напр. Никифор казва за Юстиниан, че като потеглил през Тракия срещу славяните, втурнал се до Солун и много оттам живущите славяни изловил едни с война, други с предумване и ги преселил през Абидос в областта Опсикия, в Мала Азия Петдесет години нещо след това, именно през 735—737 г. , пак се говори в „Чудесата на св. Димитър”... за настанени при богоспасения град (Солун) славяни и за ръхикския славянски княз Пребъда, който имал вероломни замисли и лоши намерения срещу същия град. Гърците сполучили да уловят Пребъда. За неговото освобождение славяните отворили война: „Струмските и ръхинските славяни, както и сагудатите, всички масово се въоръжиха срещу нашия град Солун”. Обсадата продължавала цели две години. Тоя път Солун бил спасен от славяните велегезити, които живеели южно от Олимп, в приморска Тесалия, и били станали гръцки съюзници; те сполучили да се промъкнат през обсадата и снабдят Солун с храни... С време било със сила на оръжието, било със своето търговско и културно надмощие Византия сполучила да смекчи отношенията между Солун и околните славянски племена. Едно по едно тия племена, като запазвали своето вътрешно самоуправление, почнали да признават политическото сюзеренство на Солун или да влизат в приятелски или съюзнически отношения с него. Това не ще рече, че работите са вървели винаги гладко: без бунтове и въстания не е минавало. Така през първата половина на IX в., когато вече всички тия славянски племена признавали върховната власт на Солун, имаме съобщение за едно голямо въстание на присолунската Славения... Това съобщение намираме в житието на св. Григорий Декаполит, който е пътувал из земята на долнострумските славяни и е живял известно време в Солун. В това житие, написано от дякон Игнатий, скевофилакс на цариградската „Св. София”, за тоя бунт четем между другото следните редове: „И след няколко дена се подигна немалко въстание от главатаря на тая Славения, много потоци кърви се проляха и страната бе опожарена ...”... За укротяването на славяните Византия си послужила с друго оръжие — християнството. Как е проникнало християнството сред присолунските славяни, за това са запазеии само две-три случайни посочвания. Знаем напр., че към края на IX в. то се било разширило дотам между солунските другувити, че император Лъв Мъдри (886—912) открил за тях ново епископство и го подчинил на солунския митрополит. Епископството носело името на областта Другувития и в списъка на духовните седалища при Лъв Мъдри то е споменато току след съседното Берско (Верийско). Към същото време, 904 г., се отнася и свидетелството на солунчанина Йоан Каменната за тия другувити и за съседните им сагудати, които водели заседнал живот, имали села и се намирали в мирни отношения, от една страна, със Солун, от друга, със съпределиите тям българи. „На запад (от Солун), казва Йоан Каменната, се простира равнище, което иде дори до едни високи и големи планини, гдето е разположен градът, наречен Бер, прочут по всичко, с което може да се похвали един уреден град. В средата на тая равнина се намират няколко размесени села, чиито жители се наричат другувити и сагудати. Едни от тях плащат данък на града (Солун), а други от тях са поданни на скитския ( = българския) народ, който е в съседство недалеч от тях. Освен това селата им, като са резположени в непосредио съседство едни до други, това има немалко значение и за солунчани, защото те влизат в търговски връзки със скитите ( = българи), особено пък когато живеят дружески с тях и не дигат оръжие за диви сбивания. Те правят размяна на нужните им предмети още от старо време, толкова повече, че те водят еднакъв живот и имат еднакви жизнени потреби”. За разпространението на християнството сред сагудатите и ръхините имаме свидетелството на Кастамокитската гръцка хроника. Там четем следното: „През дните на неблагочестивите ромейски царе иконоборци, които водеха война срещу светите икони, народите от дунавските краища, възползувани от безначалните времена, тъй наречените ръхини или по-просто влахоръхини и сагудати, като покориха България, разпространиха се малко по малко в различни области и завладяха и Македония... Най-после те дойдоха и в светата гора Атонска с всичките си челяди, защото нямаше кой да им се опре или да воюва с тях. След някое време светите отци (от Света гора) ги огласиха с евангелско учение и те повярваха и станаха съвършени християни” (Успенский, История Афона, III, стр. З11). Това известие е важно и от друга страна. То посочва, че солунските славяни съставяли част от ония свои съплеменници, които идели от Долния Дунав и едни се заселили в България, а други в Македония, и че те не припадали към западната югославянска група — хърватите и сърбите, които идели от Средния Дунав. За стари славянски и български селища на Халкидическия полуостров и около градеца Хиерисо, който лежи на самия светогорски провлак (наричан и сега от гърците Провлака), както и за тяхното християнство през X в. свидетелствуват някои гръцки грамоти от това време. В 924 г. при Роман Лакапин до хирисовската крепост били заселени българи и им били раздадени земи за обработване. Тия земи били взети от земята на манастира „Йоан Колову”. Малко по-късно, в 960 г., императорът, за да възнагради манастира за отнетите му земи, подарил му чифлигари българи. В грамотата между друго четем: „На манастира „Йоан Колову” бяха подарени четиридесет освободени от данък чифлигари в замяна на ония малки дялове земя, които отдавна са принадлежали на манастира в хиерисовския край; тия чифлигари са взети от заселените на тия места славяни българи..... А че тия българи в Хиерисо и в околността му били славяни по език, а по вяра вече християни, добре личи от техните имена, запазени в гръцки грамоти от X в.: Константин Халума, Иван Горазд, Къниг Непровад, Васил Стоимир, Антоний Ръкавина, Власий Владко, Николай Дядко. Последните от тия имена, от Васил Стоимир надолу, са били собственоръчно написани с гръцки букви на акт от 982 г., а един от подписите е с глаголица (срв. Йор. Иванов, Българите в Македония, 2-ро изд., 123—124: същият, Български старини из Македония, 2-ро изд., 21—23). Български селища през XI в. се поменават и на полуострова Касандра, югоизточно от Солун, именно в документ от 1068 г., гдето се разграничават имотите на манастира на Лъв Сфренци и точно определените синори на българите..... И тъй присолунските славянски племена от ожесточени врагове на Солун чрез далновидността на византийската власт, чрез подаръци, чрез търговията, културата и християнството лека-полека станали през IX—X в. приятели, съюзници или напълно подчинени на втория град на империята. Най-напред били подвластени племената другувити и сагудати, що живели югозападно от Солун, в неговото поле. Планинците по Круша планина, по Беласица, Рупел и Струма, ако и да признавали сюверенството на Византия и да имали византийски генерал-губернатор (стратег) запазили и през X в. своята вътрешна автономия, със свои войводи. Сам Каменната нарича струмските славяни „съюзници”, ако и над тях да е имало византийски стратег. Тая своя самостойност те проявили напр. при нападението на Солун от арабите в 904 г. Ако и молени да се притекат в помощ на застрашения град ако и да били щедро надарени, те дошли само въоръжени и стояли извън крепостта. При тях отишли и ония славянски войски, които вече били вътре в града, заедно със своите войводи. Изглежда, че те смятали да се съединят към войските на българския цар Симеон и да действуват съвместно с тях във вреда на Византия. Цар Симеон искал да се възползува от затрудненото положение на Солун, да го превземе заедно със славяните и да го засели, както за това изрично говори Лъв Магистър, който бил пращан в това време за преговори със Симеон. Лъв сполучил да вземе обратно завоювания и разорен от арабите „Солун, когато българите поискаха да го заселят”. Византийците отклонили цар Симеон от Солун, като му дали други териториални придобивки в Македония. Българската граница била поставена на 20 километра северно от Солун, по гребена на Градоборската планина, и тук-таме по граничната линия били побити каменни стълбове с надписи. В края на миналото столетие бидоха открити три от тия погранични стълбове, два при с. Наръш и един при с. Зардаровци. Един от наръшките надписи, най-добре запазен, носи следния надпис: В година от създаване мира 6412, индикт 7-ми (= 904 г. от Хр.). Граница между ромеите и българите. Във времето на Симеон, от бога княз на българите, при Теодор олгутракана и при комита Дристра). Снимка от тоя важен надпис и бележки за него гл. у Ф. И. Успенсский, Пограничньi столб между Византией и Болгарией при Симеоне (Известия Рус. арх. инст. в Константинополе, 1898, III, 184—194) и у Й. Иванов, Български старини из Македония, 2-ро изд., 16—20. акедонските славянски племена, които, както рекохме, съставявали едно голямо етнично цяло със славянските племена в България и Тракия и с които били се преселили откъм Долния Дунав, като влизали постепенно в българските държавни граници, получили ново политическо име — българи. Затова и гръцките писатели от това време захващат да означават с общото име „българи” не само българите туранци, които се претопили в славянското мнозинство, но и самите славяни. Особено изразни са свидетелствата в тоя случай на охридския архиепископ Теофилакт, родом грък, който е бродел често из своята широка духовна област и познавал добре нейното население. Това славянско население той нарича българско и езика му български. Така напр. в написаното от него житие на св. Климент четем: „Но понеже славянският род, сиреч българският не разбираше книгите, написани на гръцки. . .”. В друго свое съчинение—„Страдание на тивериополските мъченици”, — като говори за построения от Борис храм в Брегалница, продължава: „. . . в Брегалница. .. и в тамошния божествен храм бе отреден клир, обучен на български език , за да предстоява там и да изпълнява постоянно свещените песиопения”. В същото съчинение той, като говори за славяните и българите, що се заселили в България, Тракия и Македония, нарича двата народа с едно име българи: „Когато тоя народ (думата е за аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели. .. И понеже покориха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”. Същият тоя префинен грък, ако и архипастир на българите, чуди се как да злепостави омразното нему паство, но все пак го нарича „българско”. На връщане в Охрид той пише на императрица Мария между друго: „И тъй сега се връщам при българите, аз, царигражданин по душа, чужденец на българите и вече мириша на гнило като овчите кожуси на българите.” В друго писмо до царския брат Адриан Теофилакт се оплаква от двама българи в Охрид: „О земя, о небе, аз съм станал посмешище на двама българи!” В трето писмо до видинския владика той се оплаква от охридчани и от мокряните, живеещи западно от Охридското езеро: „Недей бива малодушен, защото не си само ти, който търпиш беди. . . Или ще кажеш, че отвън нападат кумани. Но то е нищо в сравнение с охридчани, които връхлитат върху нас от самия град!. . . Или пък ще се оплачеш от лошите жители на самата крепост (Видин)? Но туй са деца спрямо нашите българи, що живееят в крепостта или по-добре, за да не посрамя големината на злината в нашата крепост, ще кажа — що са твоите всезлодейци спрямо нашите диви мокряни!” В писмо до царския зет Вриений, Теофилакт се оплаква от бирниците: „И за мелниците клириците платиха двойно повече данък от миряните, а също и за рибните ловища (даляните), които на езика на българите се наричат струги, а на гръцки. . . Така и за мелниците, отдавна съборени, поискаха данъка за всички години, а за здравите мелници наложиха двойно повече, отколкото на българите”. (Повече извадки от писмата на Теофилакт с обяснения вж. у Й. Иванов, Българите в Македония. 2-ро изд., 140—144). От многото други свидетелства за това, че македонските славяни, както и северобългарските и тракийските били получили национално прозвище „българи”, ще поменем само още две, идещи от чужди, небалкански източници. В 1040 г. се дигна въстание в Македония против византийската власт. За да се потъпче въстанието, византийците прибегнаха до помощта на наемните норвежки дружини, командувани от Харалд. Харалд, който смаза сурово бунта, в скандинавските песни се величае като „опожарител на българите”. Историкът на кръстоносците Вилхелм Тирски, който е бил в Македония и говори за движението на кръстоносците от Драч през Македония в 1097 г. и за пристигането им в Битоля, добавя, че там наблизо епископът на Пюи, като се бил отдалечил от лагера, за да настани своя шатър на по-удобно място, бил нападнат от българи и пленен. Да се спрем сега на друг въпрос — българското население в самия град Солун. От вестите, които изнесохме за заседнало славянско население в близката и по-далечна околност на Солун и за постепенно засилващите се политически, икономически, културни и религиозни връзки между тия славяни и града, логично е да се предположи, че славянският елемент е прониквал лека-по-лека в града на св. Димитър и е образувал там своя по-голяма или по-малка славянска или, както по-късно се нарече, българска ядка. Това е общочовешко социално явление, хинтерландите да подхракзат етнично големите градски центрове. Когато населението на хинтерланда е инородно с това на града, градското население взема връх и чрез своята култура приобщава инородците и с време ги претопява. Процесът на претапянето може да спре, ако преселенците бъдат опреснени с новодошли техни сънародници или ако тия преселенци припадат на висококултурна нация, или най-сетне ако преселниците държат фанатично на своята религия, както е напр. случаят с евреите. Добри примери за това ни дава миналото на гръцките колонии край Черно море — Месемврия, Анхиало, Созопол и др., които поглъщаха постепенно малките български приливи. В Солун обаче българският прилив, бидейки постоянен и благодарение на големия български хинтерланд доста значителен, българската солунска ядка никога не е изчезвала и дори през известни моменти е проявявала чувствителна жизнеспособност и отпор. За съжаление сравнително малко са запазените исторически вести за славянобългарския елемент в Солун до началото на XIX в. Ние ще ги приведем накратко. Първото най-старо съобщение за това се съдържа в поменатите „Чудеса на св. Димитър”. То се отнася според едни изследвачи към първата половина, а според други — към втората половина на VII в. Думата е за ония туранци, които се били смесили със заробени византийци, закарани в Панония, както и с авари и после, под водителството на Кубер дошли в Македония и се заселили в Керамия, в Битолското поле. Керамия е лежала на 11 мили или около 16 километра североизточно от Битоля на римския път, що водел от Хераклея (Битоля) за Стоби (сега Грацко) на Вардара (вж. за това нашите бележки в Известия на Българското арх. дружество, I, 236—237). Ето някои извадки за това от „Чудесата на св. Димитър”, гдето се говори за голямото множество балкански християни, закарани в плен от българите и аварите в Панония. „Оттогава това население, като се смесило с българите и аварите и други народи, народило деца мелези и станало многоброен и голям народ. . . Като минали 60 и повече години. . ., хаганът на аварите, като ги смяташе за особен народ. . ., постави им за княз така наречения Кубер. . . Кубер мина с целия си народ река Дунав, дойде в нашите краища и завзе керамийския лагер. . . Едни от тях (от Куберовия народ) поискаха нашия град Солун, закрилян от мъченика св. Димитър, други — честития царствен град, трети пък — останалите градове на Тракия. . . Тогава Кубер изпрати до скиптродържеца пратеници да остане там с народа си и искаше да се заповяда на племето друговити, живущи недалече, да му доставя храни в изобилие, което и стана” (Тои§;агс1???, 186—190). Веднъж заздравял в Битолско и влязъл в разбирателство с драговитите, чиито селища допирали до Солун, Кубер скроил план да заеме и тоя последния град по вероломен начин. С тази мисия натоварил своя съмишленик Мавър, който сполучил да убеди византийския император да му позволи да дойде и да се засели в Солун с част от преселенците. Мавър бил ловък и знаел освен славянски и български още и гръцки. Той се представил на императора като негов верен човек и помощник. Императорът го назначил за военачалник на преселената орда, пратил му подарък консулска мантия и знаме. Планът на Мавър бил да превземе града Солун отвътре, като през нощта на великата събота, тъкмо срещу Великден, когато всички са залисани в празника, да дигне оръжие, да запали някои махали и в тая бъркотия да стане господар на града. Мавър се уповавал на опитните и доверени свои хора, които той назначил за сотници, петдесетници и десетници на своята орда. Доноси обаче разкрили замислите на Мавър. Адмирал Сисиний по заповед на императора заминал бързо за Солун и благодарение на екипажа на ескадрата, който слязъл в града само два дена преди да се дигне бунтът, кроежите на Мавър били осуетени. Преселниците били извадени извън града и поставени във военен лагер с окоп, а сетне били препратени по море за Тракия и Цариград. Мавър и там запазил известно време главатарството над своя отряд, но после, по нови доноси, той бил лишен от почестите и пазен под надзор. Така според „Чудесата на св. Димитър” планът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун не сполучил. Явно е, че зад тоя наглед наивен гръцки разказ се крие друга истина. Заетата с арабите Византия била тъй обезсилена на Балканите, че била принудена да остави славяни и българи да се ширят безнаказано из нейните провинции и да ги укротява с всевъзможни начини, ту като им праща подаръци, ту като ги обявява за свои приятели и съюзници. Такъв е бил случаят и с Кубер и Мавър. Това е било следователно първото проникване на българите вътре в Солун. Дали след идването на адмирал Сисиний всички българи били изселени от Солун, а те били дошли там с челядите си, не е съвсем ясно. Както и да е, факт е, че през VII в. българска колония живяла известно време вътре в Солун. Второ известие за българи в Солун се отнася към 894 г., когато едно от главните тържища на българската търговия, която се намирала в Цариград, било преместено в Солун. Митата тогава се събирали не от държавни чиновници, а от откупвачи. Органите на тия откупвачи в Солун, бидейки далеч от централната византийска власт, ограбвали българските търговци, а тия последните се оплакали на цар Симеон. Както е известно, Симеон за това обяви война на Византия и оплени Тракия. Фактът да се отвори българско тържище в Солун с необходимите за това складове, чиновници, нагледници, работници вече показва, че през това пристанище е ставала главната обмяна на произведенията на обширната тогава българска държава с колониални произведения, идещи от Изток. Другото голямо българско тържище се намираше в Преславец на Долния Дунав; то обслужваше размяната на стоки, идещи от разни страни, или както се казва в Несторовия летопис: „Всички блага се трупат там: от Гърция злато, платове, вина, овощия различни; от Чехия и от Маджарско сребро и коне; от Русия кожи, восък, мед и роби.” Привеждаме тия последните вести, за да се види какъв широк размах е могло да има и солунското българско тържище. Самото преместване на тържището от Цариград в Солун не ще да е било диктувано само от желанието на Византия да отбие българското влияние в нейната столица или от желанието на заинтересовани алчни откупвачи на митата да грабят българите; Солун вече отдавна е бил пазар на български произведения, идещи от близкия и далечен солунски хинтерланд, населен с българи. Българите пък на тоя пазар са купували колониални и фабрични стоки. Солун при тия условия не е бил без българско търговско и занаятчийско население. Българският език наред с гръцкия е бил нещо обикновено на тоя пазар, както това беше до неотколе, до Световната война: солунските евреи, гърци и турци всички говореха български. Така е било и през IX в., когато Византия преместила българското тържище в Солун. Разпространението на българския език в Солун в онуй време е било факт, добре известен на всички. Ето защо, когато император Михаил проводил солунските братя Кирил и Методий за проповедници в славянска Велика Моравия, окуражил ги с думите: „Вие сте солунчани, а солунчани всички говорят чисто по славянски!” Фактът, че на солунския пазар имало българи и се говорело български, е намерил отзив и в така наречената Солунска легенда, гдето св. Кирил разказа за Солун между другото: „Излязох на тържището и чух българи като говорят” (Вж. Й. Иванов, Български старини из Македония, 2-ро изд., 282.) /.../ http://promacedonia.org/rami/j_ivanov_solunsko.html
-
Да, това е грубо политизиране на историята... Но не бива сега да залитате в другата крайност... Доста видни български учени са писали ПРЕДИ 1944 г. за важната роля на славяните... "Славянското море" не е измислено и наложено от комунистите, а далеч по-рано. Защо внушавате подобни манипулации? С нови лъжи и заблуди ли ще се борим срещу старите лъжи и заблуди?...
- 77 мнения
-
- 1
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Добър въпрос. Тази грандомания може да се обясни като следствие от цензурата, от липсата на свобода на словото при социализма... След това словото се отприщи. Полуграмотни и невежи започнаха да разбират от история, от езикознание и т.н., да говорят и пишат за световен заговор срещу България, за укриване и фалшифициране на истинската ни история и други бабини деветини...
- 77 мнения
-
- 2
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Ами давам примери за грандомания... Интересно е, че тези псевдоисторици са абсолютно убедени в правотата си и с тях е безсмислено да се спори, никой не може да ги обори...
- 77 мнения
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
10.03 14:24 - БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА УТИГУРИ И КУТРИГУРИ СА ЧАСТ ОТ ГОТИТЕ В ХУНСКИЯ СЪЮЗ Автор: shtaparov Категория: Политика Прочетен: 346 Коментари: 7 Гласове: 18 Последна промяна: 01:53 БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА УТИГУРИ И КУТРИГУРИ СА ЧАСТ ОТ ГОТИТЕ В ХУНСКИЯ СЪЮЗ В последните 150 години с произхода на Българите се спекулира постоянно,а измами и нови теории се множат постоянно. Въпреки силния натиск срещу лъжата, тюркската теория (т.е. фантазия) още е най-силна,понеже е получила политическа подкрепа от управниците в миналото и от босите им шефове в чужбина. Западна Европа също е в заблуда- Готите не са никакви германци а само едни Тракийски племена,които минали през Германия и си заминали. Друг е въпросът че племената,които получили от Рим името ГЕРМАНИ изчезнали с падането на Римската империя а после там дошли други. Днешните германци и древните Германи са като "македонците" и древните Македони- нямат много общо помежду си. Това го доказват Седемте Готски племена,превърнали се в Седем "славянски" и съюза на Седем Памирски племена,наричан още САКАЛА (от там- Сакалави и Склави). Древна земя на "славяните"-Склави т.е. на Готите,чиито деди избягали към Азия е именно Памир,а Готските племена в Памир се наричали някога ГЕТИ. Основните групи Готски племена са само две: ВИЗИГОТИ и ОСТРОГОТИ. Техните имена са Български не защото Българи са живели трайно в Памир,а защото наши деди и роднини са отишли някога там,но после са се оттеглили. Следи са останали разбира се но Българи- не!... Старото име на Готите е ГЕТИ- затова Памирските Готи са познати под името МАСАГЕТИ. Коренът им е на Балканите явно- тук също е имало ГЕТИ,а "памирското" име МАСАГЕТИ е с просто обяснение на Български: МАСА (Голяма маса народ, Много) Гети. Те са гарантирани роднини на Тракийските Гети,които пък са роднини на Кимерите т.е.- собствено на Българите и на тяхното творение Хуните. Затова Гетите,които през III век са прекръстени на ГОТИ лесно влизали в Хунския съюз,където срещали само свои роднини по една или друга линия. Основните Готски племена носят имена с ясен Български произход което означава,че те не са германски или скандинавски. Значението им е както следва: 1. ВИЗИГОТИ = ВИШИГОТИ, ВИСШИГОТИ (Виши Готи: Големите, Извисените, Многобройните, Висшите Готи). Звукът "Ш" е недостъпен за латинците и гърците- затова те привикнали да го изписват в случая с буквата "З". Всички Вишиготи са потомци или по-скоро деди на средноазиатските Масагети,понеже името им означава същото: Големите Гети (По-голямата група Гетски племена). 2. ОСТРОГОТИ = ОСТРИ ГОТИ. Техен средноазиатски аналог са Памирските ОСТРУШАНИ: съседи и роднини на Масагетите. Българската дума ОСТРО,заложена в името на военачалника ОСТРО БАГАИН, на могилата Оструша и на село Острец означава НЕЩО ИЗОСТРЕНО (ИЗТЪНЕНО, НАМАЛЕНО, ИЗШИЛЕНО) и е древен диалектен аналог на известните думи МАЛКО, ДРЕБНО, НИЩОЖНО. Тези Остроготи са споменати от римския летописец Павел Дякон под името ХИПОГОТИ (Малки Готи, Малката група Гетски племена)- название,на което никой досега не обръщаше внимание поради заблудите с "германския" им произход и с фалшивите немски "преводи" на техните имена (кликни върху изображенията,които искаш да увеличиш): Затова Визиготите са ГОЛЕМИ ГОТИ а ОСТРОГОТИТЕ- МАЛКИ ГОТИ (у Павел Дякон ХИПОГОТИ),понеже не е възможно в древността да е имало Малки Готи, а да не е имало Големи. В стари документи пише че Готите дошли от изток,водени от сърна или елен (в зависимост от предпочитанията на преводача)- (Скилица-Кедрин, ГИБИ Т.6, стр.200 Това означава,че Готите и Кимерите (респ. Хуните) са един и същ народ разделен на отделни части,понеже легендата за Хунските племена казва същото: те са дошли от изток,водени от сърна или кошута. Според световната историческа наука германците не са дошли от изток,нито са доведени от сърна- значи те не са Готи,нито пък Готите са германци. Българските племена КУТРИГУРИ и УТИГУРИ,които според древни летописи са част от Хуните също пресекли Керченския пролив или по-скоро река Дон (тогавашна граница между Европа и Азия),водени от сърна или кошута,а това съвпадение не може да е случайно (Агатий Миринейски- ГИБИ Т.2, стр.187 Затова трябва да се замислим- имат ли нещо общо двете основни Готски племена с тези два Български народа,с които имат обща легенда за общ пртоизход? Логиката сочи,че неминуемо имат и нещо повече: те са един и същ народ,разделен на части в древността! Проучванията сочат,че имената на двете племена Кутригури и Утигури,приети логично за Български поради единството в езика, културата, манталитета и произхода имат същото значение като етнонимите Визиготи и Остроготи: 1. КУТРИГУРИ = КУТРИГУТИ (с палеопонтийския преход Р[Л]- T[Д],който се срещал и при минойците). Думата КУТРИГУТИ вече е лесна за обяснение: тя означава МАЛКИТЕ (КУТРИ, КУТРЕТА) ГУТИ (ГОТИ) и няма никакъв шанс да са различни от Остроготите освен с това,че са променили своето име по някаква причина но най-вече затова,че останали верни на Хунския съюз и останали в него доброволно,с което се присъединили към Българите и като се превърнали в част от тях,дали основание на Паисий да твърди с пълно право,че Готите са Българи. 2. УТИГУРИ = ЧУТИГУРИ (с възстановяване на пропуснатата първа съгласна). Тази дума вече е лесна за обяснение на Български,понеже означава ЧУТИ (ЧУТОВНИ, ПРОЧУТИ,т.е. ГОЛЕМИ и СЛАВНИ) ГУТИ (ГОТИ) и отговаря съвсем точно на онази група Визиготи (ВИШИГОТИ),която останала вярна на Хунския съюз и съответно на Българите,които го създали и организирали. Затова те останали в родните си места и не пожелали да тръгнат заедно с другите Готи,които отишли в Западна Европа но бързо изгубили племенната си принадлежност и постепенно се влели в по-късните народи (испанци, италианци и французи),които се сформирали там. Така вярата в Българския език на древните Българи отново не ни подвежда и за пореден път позволява на обективните изследователи да докажат,че "славянски" и "хунски" език няма а има Български език,прекръстен от днешните спекуланти на "славянски"! Така се установява,че Готите-Гети са живели близо до Кавказ и на север от Черно море,имали свои роднини на Балканите и в Памир а когато дошли бягащите от римското нашествие Българи,които са техни най-близки роднини,те ги приютили в земите си и се присъединили към тях във всички военни и политически начинания,ставайки част от днешния Български народ. https://shtaparov.blog.bg/politika/2024/03/10/bylgarskite-plemena-utiguri-i-kutriguri-sa-chast-ot-gotite-v.1901750
- 77 мнения
-
- 1
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Грандомани има и при русофилите, и при русофобите. Може да са платени, може да пишат за слава... Навярно тази болест е следствие от комплекс за малоценност, свързана е с егоцентризъм, с фанатична вяра и е характерна за автохтонистите, за някои псевдоисторици...
- 77 мнения
-
- 1
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Който дава парите, той казва каква музика да се свири и плаща на свирачите... А народът слуша музиката и част от него си казва: "Само мериканците ше ни оправят! Да живей евроатлантизмът!"...
- 77 мнения
-
- 4
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Грандоманията е психическо заболяване, отклонение от нормалното... Тя се внушава на народа ни най-вече от разни псевдоучени с болно его, търсещи слава и вярващи, че имат божия мисия...
- 77 мнения
-
- 1
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Ти историк ли си, или любител? Защо се напъваш да остроучничиш, да се гавриш?...
-
06.03 20:29 - Имаме си Магна Булгариа Автор: leonleonovpom2 Категория: История Прочетен: 173 Коментари: 2 Гласове: 18 Последна промяна: 06.03 20:50 И ние, подобно на славните елини си имаме Магна Булгариа! Само , че за разлика от тяхната имагинерна, реална! И в друго , пост Аспарухово време и в земи, заселени от Българи! Да тръгнем срещу течението на Дунав. Стигаме в Белград ! Град с Българско име, нямащ нищо общо с предшестващия го римски град! Продължаваме нагоре и стигаме до град с типично Българско име- Браничево! Ясно, важна крепост на Дунав е! За Белград и Браничево се знае, че унгарският крал Емерих е поискал от папата кръстоносен поход срещу Българите, защото крал Калоян му ги отнел! Папа Инокентий Трети го успокоил, че той е взел земи, заселени с Българи и повече няма да го притеснява, няма нужда от кръстоносен поход! Продължаваме срещу течението на Великата река и се озоваваме на десния бряг на Дунав, където Тиса се влива в нея! По нейното течение двамата Велики владетели, нашият Крум и Карл Велики определят да минава границата между държавите им! От левия бряг на Дунав тя върви към Моравия!.... Сега, ясно ли е , защо се насочват братята към Моравия? Но, преди Тиса, се отбиваме в Будапеща! Българско име, както това на Унгария! Тези земи са отстъпени на унгарците от цар Симеон, срещу задължението те да бъдат съюзници на Българите! Земите на онгурите! Будапеща- слънцето огрява хълмовете на Буда първо, време е да се събудят пещарите и да запалят пещите за хляб, това е тълкуванието на имената на двете, слели се по - късно селища Но, да тръгнем обратно, по Дунава, към Букурещ Тук, при река Дъмбовица, ще се отклоним от Дунав , за да отидем в него Името му е Българско, та чак дрънка! Подобно на Дъмбовица, която от старобългарски означава Дъбовица, така и Букурещ означава Буковец, подобно на съществуващите имена у нас Букьовци и Буковец! Букурещ е определен за столица от Влад Цепеш войвода( войнуци вода) Тези имена са с типично Румънско звучение, нали? А, столицата му е Търговище, но не нашето, то е само побратимено с румънския си съименник! Странно сэвпадение А, преди Букурещ, за кратко, столица му е и Свищов! Мехмед Втори да си гледа Константинопол! Свищов е на Влад! Да прескочим от там и до Кийв! Всеки интелигентен украинец, доколкото са останали такива, знае, че е основан от Българина Самбат Кий! Нямал си работа, това направил! Без коментар, да не разгневя някой приятел на Българите И болната тема, гръцкото участие в държавността по днешните ни земи в античността? Спекулира се с елинистични държави ? По същия начин, ние например можем да спекулираме с Българистични държави, особено тези с царско управление За сведение, владетелите на гръцките полиси се назовават в литературата царе,!? Спарта има дори два, наречени не василевси, а УАНАКСИ? По римско време около Черно море има две държави! Едната от тях е на Митридатовата династия, включваща освен Северното Черноморие и за известно време и нашето Черноморие ! Династията е тракийска, както и населението в нея Че е такова, сведения дава Омир преди 28 века! Това царство оказва лют отпор на Рим и след дълги перипетии е покорено от Лукул! Но, почти веднага се появява Сапейското автономно царство на одрисите, включващо земите на нашето Южно Черноморие! Столицата е Биза, носеща името на митичния гракийски цар Бизант - на одрисите! Според други, биза е една от тракийските думи за град ! От Бизант идва и късната дума Бизантина, държава на Бизант! Дотук гърци няма, нали така? А, предходното име на Константинопол отново е свързано с Бизант- Бизантион И остава василевсът да е гръцко име! Само ,че на монетите на ИРИ, докато латинският е в обръщение, императорът се пише с латинско Бе ! Няма причина да се пише така, ,ако наименованието е наистина василевс! Имената на градовете, поне на Месемврия и на Анхиало, категорично не са с гръцки произход! Първото означава град или бряг на Мелса, тракийски вожд, второто е с египетски произход! Свързано е с атрибута на фараона-АНХа! Мит е ,че гърци от Милет са създали градовете? Идвали са гърци, за да търгуват с местните селища, които любезно са им предоставили терен за емпорион- пазар! Нищо друго! За Анхиало, косвено, Омир дава сведение три века преди Милет да го основе, което автоматично го прави седем века по- стар град, съвременник на Троя Поредна гръцка псевтя, с извинение! https://leonleonovpom2.blog.bg/history/2024/03/06/imame-si-magna-bulgaria.1901314
- 77 мнения
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Втората жена на Сондоке се наричала Собеслава, а децата му от нея — Велегнев и Богомила, т.е. три чисто славянски имена. Поне една от съпругите на Омуртаг и Борис са били славянки, щом техни синове се казват Енравота и Владимир. По въпроса за имената, славянките — съпруги на българските владетели, трябва да са били бая упорити, за да наложат свои имена на децата. А и страшните иначе български канове и царе трябва да са ги обичали твърде много, за да не им кършат хатъра за имената на децата, дори когато става дума за престолонаследници. От средата на VIII век археолозите са регистрирали множество смесени селища. Смесен град е бил, както личи от погребалните обреди, и столицата Плиска. Нещо нормално е постепенно хората в земите на българската държава да се наричат само българи. https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/4#textstart
- 1 мнение
-
- 1
-
- политизирането
- недъг
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
В началото на 20 век и особено след Първата световна война, когато България воюва със славянските си братя от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като Иван Шишманов, Стефан Младенов и Васил Златарски. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. В годините на Втората световна война, когато България се сближава с Нацистка Германия темата за прабългарите става актуална. Националсоциализмът определя като пълноценна единствено една раса – арийската. В този контекст славянската компонента особено в културно-антропологичен план тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. След Втората световна война нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на 21 век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.[2][3] В този контекст славянската компонента отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. /.../ https://bg.wikipedia.org/wiki/Произход_на_прабългарите /.../ "Всъщност цялата митология по този въпрос, родена от меняща се политическа конюнктура през XX век, няма никакво значение за съвремието, освен за любителите на историята. Дръвниците-политици, вадещи си важни заключения за „европейската (или неевропейската) идентификация“ на съвременните българи от броя на славяните и броя на прабългарите в IV–IX век, би трябвало да знаят, че съвременният български народ не е биологически продукт, съставен от „два (или три) етнически компонента“, слели се в VII–IX век, а историческа категория, формираща се непрекъснато през VII–XX век на базата на българската политическа идея. В българския народ са асимилирани над петдесет народи само през Средните векове — авари и моравци през IX век, печенеги и узи през X–XII век, кумани през XII–XIII век, алани и татари през XIV век. Някои от тези народи, като куманите и печенегите, наброяват стотици хиляди (при общо население на територията, населена от българи, 2–2,5 милиона души) и неслучайно куманите дават последните две царски династии на българската държава — Тертеровци и Шишмановци. Но когато го правят, те вече се наричат българи. Хиляди западноевропейски войници, паднали в плен по време на османското владичество и отказали да приемат исляма, са заселени от османските власти в българските християнски села, за да отработят за 15–20 години свободата си от пленилия ги спахия. Повечето от тях се женят за българки и се асимилират в българската народност. Най-сетне, след Освобождението (1878 г.) редица напуснати от турците райони са заселени от черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински селяни, които постепенно са претопени в българската народност. Отново повтарям, за да се запомни — съвременните нации не са биологически, а исторически категории. Това, което е ставало в VII–IX век, има стойност само за познанието на миналото." Б. Димитров – "12 мита в българската история" https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/4#textstart ПП: Забелязвам, че и тук има големи напъни за политизиране и манипулиране на историческата наука, което е жалко!...
- 1 мнение
-
- 2
-
- политизирането
- недъг
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
Никой сериозен историк не може да отрече, че нашата народност е славянобългарска. Заселването на славяните на Балканите е достатъчно документирано, изследвано, научно доказано... Логично погледнато 50, 100 или 200 хиляди Аспарухови българи няма как сами да създадат от края на седми до девети-десети век силна, устойчива, голяма държава...
-
19.12.2022 Две големи изследвания очертаха генетичния портрет на съвременните българи. Това стана чрез анализ на ДНК материал от над 800 души, които са се самоопределили като етнически българи и не са роднини. 800 души е голямо число за българската популация, затова изследването е едно от най-представителните в Европа. Дискусия с участието на доц. д-р Десислава Нешева, генетик; доц.д-р Тодор Чобанов, историк и археолог и Светослав Стамов, антрополог. Водещ на предаването: Андрей Захариев
-
"... според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно." "На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи." https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Bulgar_necropolises_on_lower_Danube.jpg