Иванко Тертер

царица Маргьорит /Маргарита/ - "французойка", съпруга на цар Борил - "Българските царици", Пламен Павлов

Правен ли е химически анализ за "възрастта" на материала от който е направен пръстена? Ако е правен такъв анализ, откога се датира?

Flacius, Matthias (1520-1575): Catalogus testium Veritatis, Qui ante nostram aetatem reclamarunt Papae : Opus varia rerum, hoc praesertim tempore scitu dignißimarum, cognitione refertum, [...]. Cum Praefatione Mathiae Flacii Illyrici, qua Operis huius & ratio & usus exponitur. - Basileæ : Oporinus ; Stella, 1556. - [16] Bl., 1095 [recte: 1112] S. ; 8° (Fehler in der Paginierung: Die auf Bogen Oo korrekt gesetzten Seitenzahlen 929-944 werden auf Bogen Pp nochmals verwendet. Außerdem ist die erste Seite von Bogen Qq als S. 944 gezдhlt.) - Satzspiegel 13,4 x 6,8 cm - Signatur: Sch 084/047 http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/autoren/flacius_hist.html Bulgari (ca. annum 870 ad Christianismum conversi; locus ex vita Hadriani II., Damaso adiuncta) (S. 1067) http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/flacius1/jpg/s1067.html

Тъй като изчезна темата при преинсталиране на сайта, давам в кеширана версия: http://74.125.77.132/search?q=cache:C6hUoUtb6hoJ:nauka.bg/forum/index.php%3Fshowtopic%3D8737%26view%3Dgetnewpost+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a Строежи Плиска/ Преслав и Константин Велики, по Янош Комароми /1697г./ - пътепис източник: "Маджарски пътеписи за балканите ХVІ-ХІХв., Подбор, превод и коментар Петър Миятев. Том 2 от пътеписи за балканите. Издателство Наука и изкуство 1976 г.

официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua: 1390 г. - Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum". източник: латински 1484 г. - между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/. източник : латински. 16.09.1485 г. - Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»" "Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/". източник: латински. 1540 – 1568 г. Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти. източник: латински. 25.06.1595 г. -Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica” източник: латински. 1630–1642 - епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише: "lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur" “Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/” източник: латински. 1651 г. - Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 14.09.1651 г. - Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/. "..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset." източник: латински. 1662 г. - Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/ "Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt" източник: латински. 1698 г. - Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior източник: латински 1720-1730 г. Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius" източник: латински 1770-те г. - съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн. Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806. източник: латински 1825 г. - съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон". източник: латински.

Това виц ли е или говориш сериозно?? Ще ти отговоря, ако си отговориш на вопроса какво би накарало един Карлос V да каже "германус съм" или който е да е от другите императори на РОМАНИЯ, а не на Германия. Коментирам само сериозни работи, по възможност източници, съжалявам.

Блахите кандидатстващи на австрийска служба в случая населяват РОМАНИЯ /Свещена Романска империя/, затова на древен латински, "колкото са могли да усвоят в някоя от школите в Седмиградско и Унгария", са отговаряли "Романус съм" /по възможност даже и с отричане от схизмата и приемане на "правата вяра" или поне някое от теченията й, които в Трансилвания са били на почит - протестанство, калвинизъм, лютеранство/. The Holy Roman Empire - from 1438 to 1806 Austria - from 1804 to 1918 Докато на север от Карпатите за да се уредят на служба /иначе няма как/ казват :"Романус съм", на юг от Дунав, обучаваните в еничарските школи деца /набирани по "кръвен данък"/ са проговаряли : "Османус съм", след което вече са били баш-готови за царска служба. Различен вид държавна асимилационна политика. Ако беше въведена политиката за образуване на "османска нация" /от всичмки народи в империята, доктрина от кр. ХІХ в./, сега щеше да има такава, но бе приета доктрината на "тюркизма" /само от тюркоезичните, нач. ХХ в./. Затова "османус съм" не търпи "национално" развитие. В Трансилвания е била въведена "романска доктрина" от австрийците, като антипод на "славянската доктрина" на Петербург /кр. ХVІІІ-ХІХ в./. Затова "романус съм" е претърпяло "национално" развитие. Правилно си направил разгланичението между "б/влахико" и "латински". Това са езици от напълно различни групи, граматически и лексикален състав. Доказателство за това са думите на уважавания унгарски инквизитор, папист и "романизатор" от ХVІ век Николай Влах /или Олах/: "...Молдовените имат същия език, обичай и религия като мунтените, отличават се само по облеклото.(...) Тяхният език, както и на другите власи е бил !!!някога!!! римски, тъй като те са деца на Рим..." В ХVІ век езикът на "б/влахите" не е "римски", както посочва самия Николай Олах. Още не е /а в други части от землището на указаните и досега не е/! Ето защо той, като език основа на езика на "рутените" /руския/ се е налагало да се превежда на латински. «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 Приписка към васален договор на Стефан Велики към Казимир Полски /1485 г./, някакви си петдесетина години преди констатацията на Николай Олах. Апропо, "палмата" за първо споменаване за документ написан на "valachico" е иззета от Стефан Велики в полза на Баязид ІІ, 1484г. /или предшественика му султан, 1464г./. До момента първото известие за издаден официален документ на "valachico" /грамота/ се държи от Баязид ІІ, като конкурсът продължава и занапред. Търсят се приписки за това как в латинския свят е наричан езика, на който Сигиздмунд е издавал грамоти за снабдяване с права манастира Водица в периода 1416-1420г. и който е език е този, на който се е служело в манастира и в другите такива в периметъра от Карпатите до Родопа планина, който е език на завладяното население и землище от Сигизмунд, като се търсят и приписки за езика на който са писали българските царе грамоти за привилегии "западни търговци - латини, фръзи".

Ето отговора, който няма да получиш от "мозък", който е в научната матрица на историографията след ср. ХІХ в., но ще получиш от този "мозък", който е в научната матрица поне отпреди ХІХв.: "Евстахий уверява, че всеки от тях новите Римляни, кандидатстващ за Австрийска служба, на обикновения въпрос, откъде си родом, отговаря: "Romanus sum" /Романус сЪм/. Това впрочем е "като виц" /приказка/, или поне да речем се случваше така, че питаните лица отговаряха не на Волошски език, а именно на древен Латински, колкото са могли да усвоят в школите на Седмиградско и Унгария". Да видим има ли блахи /valachi/, които кандидатстват за австрийска служба: 1532 г. Франческо Дела Вале – Блахите “сега се наричат на езика си Ромеи” 1534 г. Транквило Андронико – Блахите “сега наричат себе си Романи” 1542 г. Йохан Лебел – Блахите “се наричат Ромуни” 1554 г. Ориховиус /Станислав Оршеховски/ - Блахите “на своя роден език се наричат Ромуни” 1570 г. Антон Веранчич – Блахите “наричат себе си Романи” 1575 г. Феранте Капеци- Блахите “сега се наричат Романесци“ 1699 г. Матиус Сент-Ивани – Блахите казват “ние сме романи”. източници: латински /официалния език на работодателя/ "On the other side of the debate, the arguments go that the self-designation of Romanians living in Transylvania, Wallachia and the Principality of Moldova as Romans is mentioned in scholarly works as early as the 16th century, such as works of Italian humanists travelling to those lands. Thus, Tranquillo Andronico writes in 1534 that Vlachs "now call themselves Romans".[32] In 1532, Francesco della Valle accompanying Governor Aloisio Gritti to Transylvania, Wallachia and Moldavia notes that Romanians[dubious – discuss] preserved the name of the Romans (Romani) and "they call themselves in their language Romei".[33] Ferrante Capeci writes around 1575 that the inhabitants of these countries call themselves “Romanesci”, [34] Other evidence about the name "Romanians" comes from authors having lived in the these principalities, such as Anton Verancsics, who writes around 1570 that Romanians living in Transylvania, Moldavia and Wallachia call themselves "Romans"[35]" http://en.wikipedia.org/wiki/Moldovans "Other first-hand evidence about the name Romanians used to call themselves comes from authors having lived in Transylvania and/or Romanian principalities: the Transylvanian Saxon Johann Lebel confirms in 1542 that common Romanians call themselves "Romuini", [8] Orichovius (Stanislaw Orzechowski) notes as late as 1554 that "in their own language, Romanians are called Romini, after the Romans, and Walachs in Polish, after the Italians", [9] Anton Verancsics writes around 1570 that Romanians living in Transylvania, Moldavia and Walachia call themselves Romans (Romanians) [10] and Martinus Szent-Ivany cites in 1699 Romanian expressions: "Sie noi sentem Rumeni" (for originally Romanian "Şi noi suntem români") and "Noi sentem di sange Rumena" (for originally Romanian "Noi suntem de sânge român") [11]" http://en.wikipedia....Name_of_Romania Остава открит въпроса, какво става с тези блахи /булгар/, които не са "кандидатствали за австрийска служба" /това е обикновеното селско население, в общия случай/? Най-логичното е да си запазва собствено си "блахското" /булгар/ още векове наред, както е било и векове назад. При една равносметка - за блахите /булгар/ южно от Дунав има кръвен данък за "растеж" в кариерата на завоевателя, при блахите /булгар/ - доб. "усвояващи латинския колкото са могли да усвоят в школите на Седмиградско и Унгария" - цената за "растежа" е по-мека, доброволно приемаш условията на завоевателя, но за това пък също така е ефкасна асимилаторската смилаща политика, особено към "схизматиците", които са мнозинство сред онези блахи /булгар/. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8393&view=findpost&p=84161 "Wallachians друга форма на Bulgarians"- The North American Review /изд. 1828г./

Много е нещастно след две години да дойдеш на иванковия, почти, прочит и систематизиране на източниците, да станеш БГ Влаха с обратен знак, при това да отричаш че си "балански шовинист", да отбягваш въпроси и давани световни източници по темата и да се смяташ за космополит ситуирайки се в научната матрица на точно най-ретроградния шовинистичен световен период на образуване на нациите и пренаписване на дотогавашната история. За достигане прочита в пълен или близък до него обем трябва потенциал. Първо да схванеш за какво иде реч, после за смилане на източниците, след това да мислиш.Разбираемо е, материята не е лесна, особено ако си задръстен с талаш. Чисти.

Именно, именно. Ама защо на някой много му е неприятно от такова развитие на нещата. Да не е там раната, темата табу, зад не знам колко врати и катинари /оставащи все малко и малко, между другото/... И всъщност този чист наш нихилизъм, да е смъртоносен за някой друг

В случая тези подробности са ирелеватнти /без значение/ по темата, защото не водят до други изводи. По темата представлява интерес със следното, а именно че е: изходящ от османския султан /дали 1464 г. или 1484 г., вт. пол. ХV в./ документ - грамота за привилегии в полза на полски търговци, за който в Полша е съставена /рано или по-късно/ приписка, представляваща латински източник на латински език със съдържание, което посочва че според латинската терминология, в конкретната грамота османския владетел е използвал "блахико език" /"idiomate valachico scriptus"/. Търся приписки за това как в латинските източници е наричан езика използван от Сигизмунд І в грамотите издавани от него на т.нар. техн. термин от ХІХ в. "църковнославянски език", защото подозирам, че същия ще изземе "палмата" от Баязид ІІ, за най-ранно известие за използване "блахико лингва". Накрая подозирам, че българските царе /като намерим приписки от латински характер за езика използван от тях в грамотите им или кореспонденцията им с владетели от т.нар. латински каторически свят/, ще изземат "палмата" от Сигизмунд І.

То е по-скоро по другата тема /"славяни"-по римското право и летописи/, но все пак има общо между двата пасажа. То е, че в латинските източници "склавон" и "сервиан" са по принцип топонимни названия за принадлежност. Етническото в случая е "блах", като в "Балахи е суперетнонима и топонима /от "Италия до Черно море/ Северни Карпати до Егея"/, оттам насетне Расция, Склавония, Сервия, са новопоявяващи се топоними на базата на разпад и свиване на границите на държавата на "блахите", но не и на етническото им землище, което си остава при новопоявилите се топоними /държ. формацийки или васални на СРИ единици/. Забеляза ли, че "палмата" за първи писмен документ на "valachico" е иззета от Стефан Велики и вече е при Баязид ІІ /1481-1512/, който в 1484 г. е дал грамота в полза на полски търговци написана на "idiomate valachico scriptus"?

допълнение: 1484 г. между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /доколкото разбирам документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/. Se vorbeste astfel de un salvconduct dat in 1484 de Sultanul Baiazid unor negustori poloni "idiomate valachico scriptus" si de juramantul omagial al lui Stefan cel Mare carte regele Cazimir al Poloniei la Colomea pastrat cu aceasta nota haec inscripitio ex valachico in latinam versta est. Dar aceastea nau ajuns pana la noi dupa cum nau ajuns nici scrisorile. http://www.unibuc.ro/CLASSICA/istorialiteraturiivol1/cap6.pdf Разбира се, този документ, както и васалния договор от 16.09.1485 г. между Стефан Велики и Казимир Полски се "позагубили" текстово в последно време. Останали само "тих спомен мой", като фрази за използвания в тях език "valachico"... А дано излязат скоро, та да го видим този език кой е, дето диалекти са му "лингва сервиана", "лингва рутеника", на който Баязид, след превземане на южната половина от България, е писал грамота за търговците по аналогия на такива езикови грамоти давани от Сигизмунд І, след превземане на северната половина от България, а преди това тези грамоти са били издавани от българските царе на България.

Петър Богдан Бакшев /1667г., История на България/: "Това царство България е прекрасно и е украсено с ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, има риба, която се лови от Дунава и от други реки; произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. Но всичко това е заето от врагове на християнското и католишко име. Затова Бог сега е скрил мините и другите неща, които не се намират, както по-рано; дано ги запази за някой католик владетел” и "ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа" Петър Богдан Бакшев си казва човека, че царство България към 1667 г. има господар, който не е християнин и не е добър, та се надява след време да има господар някой католик владетел. Натан, нали се сещаш към 1667 г. кой ще е този владетел нехристиянин /некатолик и неправославен/ на прекрасното царство България? Може да отговориш за тези, които не могат да "стоплят".

"Само дето Мавровлахия се появава около век по-късно...", би казал сигурно някой... Значи има към ХІІІ в. едни "Кара Улаки" /тюрк.изт./ в Средна Азия и след стотина години се появяват вече в ХІV в. едни "Мавро Влахи" /лат.изт./ на Балканите... Ох, че сложно, защо ли се е случило така? Поради что ли? Сложно е да се мисли, виждам... Сложно. И да се позоваваш на давани вече толкова време източници /в основната тема и др./, например англо-латински...

"Кара Улак" /тюрк./ си има и превод: "Мауро Влах /Мавровлах/" /лат./

Много хубави въпроси... Така като гледам, смятам че в последните две-три години доста неща са наваксани по отношение на българската историография /някои незадавани въпроси и неполучавани отговори/. Представям си какво ще е след още две-три години, изхождайки от това, че пред очите ми - и то буквално на тази страница - сред някои стари участници по тази тема настъпиха зашеметяващи метаморфози... Нещата явно са тръгнали необратимо в правилната посока, най-малко на ментално подсъзнателно ниво... Колкото и да не си го признаваме.

Според мен, може да се "адаптира" така: Търговище на Дервиша /Турка/ Воевода лично владение http://en.wikipedia.org/wiki/Seat_%28territorial-administrative_unit%29 Latin: sedes - административно-териториална единица в Унгарскато кралство Seats (Latin: sedes, Hungarian: szék, German: stuhl, Romanian: scaun) were territorial-administrative units in the medieval Kingdom of Hungary. Seats were formed by the: * Székelys * Transylvanian Saxons * Kumans * Jassic people * the Ten Lance Bearers http://hu.wikipedia.org/wiki/Dervis Dervis - течение в мюсюлманската религия В този период има двама воеводи, наречени "турка" /приели исляма и де-факто са били бейове/ http://de.wikipedia.org/wiki/Liste_der_Herrscher_der_Walachei 1577–1583 Mihnea Turcitul (Mihnea der Islamisierte)- известен като Мехмед бей, като после е станал управител по волята н асултана на провинцията Никопол. 1585–1591 Mihnea Turcitul Картата най-вероятно е правена в периода на управление на някой от двамата и е териториална единица /лична земя/ на Воеводите в Търговище "дервиша" или "турка" /единия от двамата Михня или Мехмед беевци/. Между другото това ще ти е от полза: http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/mihal.htm МИХАЛ-БЕЙОВЦИ В ПРЕДАНИЕТО И ИСТОРИЯТА Юрдан Трифонов Дали няма нещо общо между "Михня беевците" и "Михал -беевците", дето са знаели че били отпървом българи, а после станали "турки"? Вече разбарах, че точката е поставяна допълнително. А червените лини трябва да са пътищата, пътно-транспортни коридори, нали? Ако е правена в периода към 1580-те г. /по време на "дервишите" воеводи/, значи е в подготовка за бъдещата военна кампания на Свещената римска империя на юг, с цел завладяване / освобождаване/ и на София /да не забравяме желанието на Сигизмунд І за "България до София" от 1431/ 1432г./, като главна цел и присъединяването на християнските земи под властта на Хабсбургите. Във връзка с тази кампания са и политическите борби на българите за независимост /1592-1604г./, свързаните с това поредица от походи на воеводата Михаил Храбри или Витязул, политическите совалки и вътрешна организация на първия благородник в Никополския санджак Теодор Балина, както и т.нар. Първо Търновско въстание провъзгласило независимост от османския слутан в 1598 г. и възцарило на българския трон в Търново цар Шишман ІІІ. Този акт, за съжаление, тогава не е бил успешно защитен, вкл. и поради пасивността на Хабсбургите.

Ясно, "България с център София" начело с воевода, просъществувало до нач. или по-късно на ХVІ в. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108&view=findpost&p=41413 Воеводата Радич Горе е връзката /според мен липсата на такава/ по отношение София в "сръбски ръце" и Георги Бранкович. Но по отношение картата сматям, че е с по-голяма червена точка, защото София е център на европейските владения на османската държава към кр. ХVІ в.-ХVІІ в., на Европейска Румелия. Иначе щеше да е с червена точка, като да речем на Търговище или Сучава.

... и отговор не чакаш, защото е безкрайно известен за всички... Но е неудобен отговора, затова ти се игнорира въпроса. Познато??

Ще издам една сериозна тайна. В този период в "Мизия" /т.нар. от теб/ "влашкото" /блахико/ присъствие е не сериозно, а изключително преобладаващо, както е било такова преди този период, а и след него и продължава и досега. От какво да се плашим или плаша? От това, че в "западните" папски средновековни извори са наричали прадядовците ми "блахи" и езика, на който са говорили те и продължавам и аз, са наричали "блахико"? Намери с какво да ме "плашиш"...

допълвам картата и с това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&view=findpost&p=79517 Долна Мизия /виз.терм./ е на юг от Дунав, нали така!!! По "атласа" на средновековния ХІV в. река Дунав разделя Областта Блахия /лат.терм.изт. от Олт и Искър-Карпати-Хемус, Черно море/ на две половини, които във виз.терм. се наричат "Горна Мизия" /северно от Дунав/ и "Долна Мизия" /южно от Дунав/.

Това шега ли е? Или наистина искаш допълнтелни обяснения във връзка с историята на Паисий и основния му източник?!

Превод трябва ли ти или сам ще опиташ? Също потърси информация откъде черпи данни за "Историята"-та си Паисий и какъв вид езиков и топонимен първоизточник е тази другата "история" от която е черпил информация - латински, гръцки или български? И на последно място: Откъде успя да изровиш този цитат на Паисий! Да не откри още някой нецензуриран вариант на "История словеноболгарска" /ако е така попълни в темата за "цензурирана ли е история словеноболгарска"/! Много интересна картина дава този пасаж. Показва как един "нероманизиран куманин" /от българо-кумански царски род/ се разправя с "романизирани кумани" попаднали под влиянието на папството и ордените му /в Трансилвания и Банат/, като няма прошка за тези, които не се върнат към изначалния си език, корени и най-вече православна вяра. Имайки предвид, че "нероманизиращите се кумани" са ги горели на клада и са ги избивали като пилци "покръсттелите на схизматици" и "инквизиторите на Светата Божия Римска църква", то "отрязването на език" /само средна телесна повреда със запазване на живота/, като наказание давано от цар Асеня е било доста снизходително. Направо като за сънародници, свои хора, въпреки всичко. Какво нещо е животът!..

Напълно нормални са такива, ако има, претенции защото : "Wallachians /е/ друга форма на Bulgarians"- The North American Review /изд. 1828г./. Подобни претенции, ако има, са нормални и разбираеми и по линията от двете страни на Пирин планина, защото и там става въпрос за един и същи народ, с еднакви исторически корени. Налице е една история и само геополитическите метаморфози са направили от тази еднаква история - "дублиране на истории".