Марин Йорданов

19.12.2022

Две големи изследвания очертаха генетичния портрет на съвременните българи. Това стана чрез анализ на ДНК материал от над 800 души, които са се самоопределили като етнически българи и не са роднини. 800 души е голямо число за българската популация, затова изследването е едно от най-представителните в Европа. Дискусия с участието на доц. д-р Десислава Нешева, генетик; доц.д-р Тодор Чобанов, историк и археолог и Светослав Стамов, антрополог.

Водещ на предаването: Андрей Захариев

On 3.03.2024 г. at 13:34, resavsky said:

Не е така.Прабългарските некрополи са в пъти повече от славянските.

"... според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно."

"На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Bulgar_necropolises_on_lower_Danube.jpg

Преди 5 часа, deaf said:

Навсякъде във византийските хроники и текстове пише за "многобройни/многолюдни българи".

Това "многобройни" е доста относително, разтегливо понятие... Гробове на Аспарухови прабългари са открити най-вече в днешна Североизточна България – според най-добрия ни археолог Рашо Рашев...

Две истории – стара и модерна. Коя от тях е по-реалистична, достоверна?...

Образуване на българската народност

Димитър Ангелов

ГЛАВА ПЪРВА. Тракийският етнически субстрат

2. ТРАКИТЕ ПОД РИМСКА И ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ (I—VI в. от н. е.)

През 46 г. от н. е. след продължителни борби всички тракийски племена на юг от Дунав били завладени от римляните и включени в пределите на обширната Римска империя. Падането на траките под чуждо владичество се отразило крайно неблагоприятно върху тяхното социално-икономическо, политическо и културно развитие и по-специално върху развитието им като отделна и самобитна етническа общност. Тракийският свят бил лишен окончателно и завинаги от своя собствена държава, от свободен политически и обществен живот. А това означавало, че се прекратява ролята на един от главните етнообразуващи и етноспояващи фактори. При липсата на собствена държавна организация траките продължили да живеят в условията на племенна раздробеност и изолираност. Това личи от данните, които се съдържат в съчиненията на редица антични (гръцки и римски) писатели, като Страбон, Плиний Стари, Помпоний Мела, Клавдий Птолемей и пр. Всички те говорят за наличието на голям брой тракийски племена, живеещи под римска власт в земите южно и северно от Стара планина, като гети, мизи, кробизи, трибали, беси, дентелети, меди и пр. Има дори основания да се допусне, че в сравнение с положението в доримския период по време на римското владичество племенната разпокъсаност сред тракийския свят до известна степен се увеличила. [50] Това е било резултат от общата политика на римските управници, насочена към това да се разединяват победените етноси, за да може по такъв начин да се държи по-здраво властта над тях.

Племенната раздробеност, с която се характеризира историята на траките през периода на римското владичесто, се придружавала с едно общо влошаване на тяхното положение при условията на наложения от римските завоеватели робовладелски строй. Значителна част от траките били превърнати в роби или в зависими селяни и трябвало да работят по именията на едрите земевладелци. Други пък били отвеждани далеч от своите родни места, най-често като

гладиатори в Италия. [51] Икономическият, социален и административен гнет, при който изпаднало тракийското население в рамките на робовладелската римска империя, се отразявал естествено твърде зле върху цялостното развитие на тракийския етнос.

Специално отбелязване заслужава фактът, че по време на римското владичество се създава постоянна заплаха от намаляване на броя на траките, от редуциране на тяхната жива сила вследствие на продължителни войни, варварски нашествия, отвличания в робство, епидемии, емиграции и пр. Видимо намаление на броя на траките може да бъде констатирано още през първите години на римската власт в резултат на непрестанните военни операции и масовите изтребления, извършени от завоевателите. В продължение на около век и половина (от 90 г. пр. н. е. до 46 г. от н. е.) нееднократно тракийското население било пренудено да се вдига с оръжие в ръка срещу чуждите нашественици и немалка част от него загинала на бойното поле или в завзетите или разорани градове и села. [52]

Загивали /.../ най-вече млади и жизнеспособни траки, които участвували в битките и сраженията. Интересни наблюдения относно настъпилото изтощаване на тракийския етнос се съдържат в съчинението на Страбон (начало на I в. от н. е.). Когато говори за гетите и даките, той отбелязва, че някога те били така силни, че могли да наберат около 200 000 войници, но по негово време броят им бил намалял на 40 000 души. [53] На друго място в съчинението му четем, че „цяла Тракия се състои от 22 племена и може да извади, макар и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пешаци. [54] Без да сме сигурни, че цифровите сведения на Страбон са абсолютно точни, няма съмнение, че неговата констатация за общото намаляване на броя на траките на юг и на север от Стара планина и за цялостното изтощаване на тракийския етнос през бурния период на римското завладяване отговаря на истината.

Към физическото унищожаване на живата сила, и то предимно на младото поколение, се прибавяли в резултат на римското завоевание масовите депортирания на пленени траки като роби и гладиатори, които били отвеждани най-вече в Италия. Знаем, че голям брой роби са били откарани там напр. към 80-те години пр. н. е., когато римляните сломили съпротивата на тракийското племе меди (по средното течение на р. Струма). Между тях се намирал и Спартак, ръководител на известното въстание на робите в Италия, в което главно участие взели траки и гали. [55] Голям брой траки (мизи, трибали и др.) паднали в плен по време на походите на римския пълководец Крас през 29—28 г. пр. н. е. и били отведени в Италия. Притокът на роби от тракийските земи продължавал и през следващите столетия. За това може да се съди от редица епиграфски паметници, намерени в Италия, които се датират между I—III в. от н. е. [56]

Съдбоносно събитие, което допринесло много за намаляването на броя на тракийското население, била избухналата през 162 г. голяма чумна епидемия. [57] Дошла от Мала Азия, чумата обхванала обширните провинции на Римската империя и самата нейна столица. В продължение на около 20 години тя върлува опустошително и според описания на съвременници загинали почти половината от жителите на империята. Много пострадал тогава и Балканският полуостров. В началото на III в. от н. е. тракийското население било подложено на нови големи изпитания вследствие на започналите не-

престанни нашествия на различни „варварски племена”, които нахлували през дунавската граница дълбоко в пределите на Римската империя. Най-напред започнали набези готите, чиито първи нападения се отнасят към времето на римския император Гордиан III (238—244). С известни прекъсвания готите навлизали в балканските земи чак до времето на Диоклетиан (284—305). [58] Наред с готите действували и други племена — карпи, сармати, певки, вандали, тайфали и пр., които живеели по това време северно от река Дунав. Нашествията на готите и на останалите „варвари” засягали главно земите между Дунав и Стара планина (т. е. живеещите там тракийски племена гети, мизи, кробизи и др.), но често пъти нападателите прониквали и дълбоко на юг, в Тракия и Македония. При тези нахлувания жителите на големите и укрепени градски центрове успявали все пак да се запазят, но селяните ставали лесна плячка и били масово избивани или отвличани в робство. [59] Като добавка към всичко избухнала нова чумна епидемия в Балканския полуостров и голям брой хора били отнесени от страшната болест. „Никога, по думите на гръцкия историк Зосим, чумата не е била поразявала толкова много люде.” [60] Редица области били напълно обезлюдени и това станало причина за нови масови колонизации на „варварски племена”, предприети от отделни римски императори (през 268—270, 270—275, 279, 282, 290, 295, 303 г.).

/.../

 В продължение на няколко години хунските орди опустошили редица територии в провинциите Горна и Долна Мизия и Тракия, като при това разорили не само множество села, но и известен брой градски средища (Виминациум, Сингидунум, Сердика, Наисус,Филипопол и др.). [62] За масовите разорения, предизвиквани от хунските нашествия, има интересно описание у византийския дипломат и историограф Приск.

След кратко затишие, настъпило след разпадането на хунския племенен съюз, в Балканския полуостров се появяват нови пришелци. В Малка Скития (днешна Добруджа) се установява една хунска дружина начело с Ирник, син на Атила. В северозападните краища на полуострова навлизат пък остготите. Първоначално те идват в качеството си на федерати, но впоследствие отношенията им с Византийската империя стават враждебни и започват поредица от опустошителни походи. През 478 г. остготски дружини нахлуват в Източна Тракия, а след това в Родопската област и Македония, където завладели градовете Стоби (днес в развалини близо до с. Градско) и Ираклия Линкестийска (днес Битоля). [63] През 488 г. остготите се изтеглили от Балканския полуостров и преминалия Северна Италия, но последиците от техните действия се чувствували дълго време. И сега най-тежки удари понесло тракийското население в неукрепените и беззащитни села, които ставали лесна плячка на набезите на нашественика. Интересно известие за големите бедствия на тракийските селяни намираме в съчинението на византийския историк Малх, един от най-осведомените автори на събитията, свързани с нашествията на остготите. Малх съобщава, че когато готският вожд Теодорих нахлул в Тракия, „опустошил всички най-хубави места в земята на тракийците и отвлякъл всичкия добитък. Той изтребил там всички, които се занимавали със земеделие (ἅπαν τὸ αὐτόϑι γεωργοῦν), като убивал и унищожавал това, което не могло да се носи.” [64] Дори и да приемем, че в думите на Малх има известно преувеличение, ясно е, че нашествията на готите в Тракия са били свързани с масови разорения и допринесли за едно значително намаляване на броя на селското население в засегнатите области.

 /.../

Създадената в течение на I-V в. голяма етническа пъстрота в земите на траките северно и южно от Стара планина водела неминуемо до смешение на населението от различни етнически групи чрез бракове, т. е. осъществявал се един доста широк по своите размери асимилационен процес. Развитието на подобен процес е започнало още през първите векове от установяването на римската власт на Балканския полуостров, но особено улеснен бил той след възприемането на християнството като официална религия за всички поданици на империята, т. е. от втората половина на IV в. насам.

От запазената богата епиграфска документация може да се заключи, че смесени бракове през I—V в. са се осъществявали главно в редицата градски центрове на юг и на север от Стара планина — Рациария, Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Марцианопол, Одесос, Филипопол, Сердика, Пауталия и пр. Тук етническата пъстрота е била значителна, тук и съприкосновението между жителите е било по-тясно вследствие на интензивния икономически живот. Градът представлява в сравнение със селото една изобщо по-подходяща агломерация за осъществяване на етническо смешение и в това отношение конкретната история на посочените градски центрове предлага убедителен пример. Запазените епиграфски надписи дават многобройни данни за смесени бракове между траки, италийци, гърци и най-различни по произход романизовани и елинизовани жители от източните и западните провинции на Римската империя. [87]
/.../
Разбира се, римското културно, езиково и религиозно влияние, което се налагало главно сред населението между Дунава и Стара планина, както и в някои градски центрове в днешна Югозападна България (Сердика, Пауталия и др.), [94] се пречупвало през местни традиции, вярвания и битови особености и не винаги се запазвало в своя чист вид. Траките са били не само обект на романизацията, но и сами от своя страна са оказвали известно въздействие върху някои нейни прояви. Така напр. знаем, че отделни римски божества които били проникнали сред населението в Долна Мизия, се „тракизирали” в определена степен, като получили освен латинското си име и тракийско име или били смесвани и отъждествявани спопулярви тракийски местни божества. [95] В култови изображения, разпространени през разглеждания период, намираме тракийски божества, облечени в римски одежди. [96] Смесване между римско влияние и тракийска основа може да се установи и по отношение на редица имена в Долна Мизия на селища, крепости и пр. Това се отнася главно до някои сложни по своя езиков състав названия, като Ἰουλιόβαλλαι, Μουροβάλλε, Λουποϕαντάνα и др., които са споменати в съчинението на Прокопий „За строежите”. С една дума, проникващата сред тракийското население „романизация” търпяла от своя страна и известна тракизация, която се изразява в своего рода хибриди в областта на топонимията, на религиозните вярвания, на облеклото и др. Това е неизбежен резултат, който се наблюдава при дълголетното съжителство на различни по характер етноси и култури.
/.../

http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm

А по-долу е другата, "новата" история...

"В предаването ОПЕРАЦИЯ ИСТОРИЯ и рубриката ТЯХНАТА ИСТОРИЯ гостува доц. Веселина Вачкова, с коя говорим за една безкрайно важна тема, която от години се замита, а именно - имало ли процес на тракизация на Римската империя, защо толкова много траки по произход са ставали римски императори и всъщност може ли да се каже, че Рим завладя Тракия, но траките покориха Рим."

" През IV век народът ни смело обърнал страницата на европейската история – освободил народите от римско робство, дал им свобода... Нашите предци – и никой друг! — разкрили на езичниците-европейци техните днешни религиозни символи, от кипчаците-тюрки европейците за първи път чули за Небесния Бог, научили сегашните си молитви.
     Тюрките са тези, които научили Европа на нови металургични технологии: топенето на желязото и производството на продукти от него. Гледайки от тях, от пришълците от Алтай, европейските мъже се отказали от полите и започнали да носят панталони...
     На тюркски език са говорели и още говорят десетки народи по света, от Якутия до Западна Европа. И дори в Африка - в Тунис и Мароко - има села, където се чува тюркска реч."

/.../

"Българите, сърбите, хърватите, чехите, унгарците, австрийците, баварците, саксонците, жителите на Северна Италия, Германия, Испания, Швейцария, Източна Франция, Англия, Северна Европа също ще научат за своето кипчашко минало... Америка и Австралия... Да, да, много от техните предци някога са били смятани за великолепни конници, говорели тюркски език... И наричали себе си кипчаци."

 Мурад Аджи. "Азиатската Европа"

https://dobrodan.blog.bg/history/2024/02/24/murad-adji-quot-aziatskata-evropa-quot-ot-avtora-chast-1.1899813

   В постсъветското време-пространство се нароиха безброй псевдоисторици, любители на историята и на лингвистиката... Като чета или слушам /в Ю Тюб/ някои от тях, в главата ми възникват три основни хипотези:
1. Навярно комунизмът им е изпил мозъците...
2. Демокрацията им е изпила мозъците...
3. Може би са чукундури по рождение, по природа...
   Грандоманията и нацисткото мислене са отличителни белези на доста параисторици и любители. Забелязваме ги при македонистите, при тракоманите, при тюркоманите и други маниаци...
   Историческата грандомания се характеризира с:
– търсене и "доказване" на велико древно минало на своя етнос...
– изтъкване на превъзходство над другите етноси...
– хиперболизиране на постиженията и заслугите на своя етнос или народ...
– подценяване, отричане, присвояване на уменията и постиженията на други народи...
– силен гняв, омраза към други народи и нации...
– абсолютна убеденост, фанатична вяра в своята правота и висота на мисленето...
– вяра, че определен етнос е в центъра на света и от него произхождат останалите етноси...
   Често историческата грандомания е съпроводена с параноя, с нелогично, идиотско мислене. Грандоманът вярва в конспирации, вярва, че историята на неговия народ била ограбена, изопачена и т.н.

   Параисторическите грандомани грубо политизират и манипулират историята, внушават лъжи и заблуди в съзнанията на хората, плюят по Науката и по истинските учени, смятат се за големи патриоти...

Марин Тачков

ПП: В коментарите може да дам примери за историческа грандоманщина и чукундурщина...

Хубави пародии на българската грандомания и чукундурщина...

Стига в мрака сме се бутали!
Време е да се съвземем!
Ние – българи прочути –
сме с произход извънземен!

Не приличаме на никои.
И не сме били абдали...
Прадедите ни велики
са Земята основали!...

  Марин Тачков

On 23.02.2024 г. at 0:02, ДеДо Либен said:

Хегемонията намалява през 3 век , когато хуните.....пък окончателно изчезва през 2 век , когато готите....бля , бля....

Потока на времето в уикипедия - бг явно тече наобратно.

Въобще , когато заявяваш с категоричност тезиси и истини от първа инстанция е добре да попрочетеш и нещо странично.

Сарматизъм

Сарматизмът е етнокултурна концепция с политически оттенък за влиянието на сарматите при формирането на Полша в рамките на Полско-литовската държава.^[59] Това е доминиращата барокова култура и идеология на полската аристокрация (шляхта) във времената на Ренесанса и до XVIII век.^[59] Заедно с друга концепция за „Златна свобода“ той формира централен аспект от културата и обществото на Жечпосполита. В основата му е обединяващото вярване, че хората в Жечпосполита произхождат от древните ирански сармати, легендарни нашественици в славянските земи.^[60][61]

Бележки

Литература

• Brzezinski, Richard, Mielczarek, Mariusz. The Sarmatians 600 BC–AD 450. Bloomsbury USA; Osprey Publishing, 2002. ISBN 978-1-84176-485-6.
• Davis-Kimball, Jeannine, Bashilov, Vladimir A., Yablonsky, Leonid T. Nomads of the Eurasian Steppes in the Early Iron Age. Berkeley, Zinat Press, 1995. ISBN 978-1-885979-00-1.
• Day, John V. Indo-European origins: the anthropological evidence. Institute for the Study of Man, 2001. ISBN 978-0941694759.
• Hinds, Kathryn. Scythians and Sarmatians. Marshall Cavendish, 2009. ISBN 978-0-7614-4519-7.
• Istvánovits, Eszter, Kulcsár, Valéria. Sarmatians: History and Archaeology of a Forgotten People. Schnell & Steiner, 2017. ISBN 978-3-7954-3234-8.
• Kozlovskaya, Valeriya. The Northern Black Sea in Antiquity: networks, connectivity, and cultural interactions. Cambridge University Press, 2017. ISBN 978-1-107-01951-5.
• Kuzmina, Elena Efimovna. The Origin of the Indo-Iranians. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16054-5. с. 50, 51, 56, 64, 78, 83, 220, 410.
• Melyukova, A. I. The Cambridge History of Early Inner Asia. Т. 1. Cambridge, United Kingdom; New York City, United States, Cambridge University Press, 1990. ISBN 978-0-521-24304-9. с. 97 – 117.
• Olbrycht, Marek Jan. Remarks on the Presence of Iranian Peoples in Europe and Their Asiatic Relations // Collectanea Celto-Asiatica Cracoviensia. Kraków, Księgarnia Akademicka, 2000. ISBN 978-8-371-88337-8. с. 105 – 107.

• Damgaard, P. B. и др. 137 ancient human genomes from across the Eurasian steppes // Nature 557 (7705). Nature Research, May 9, 2018. DOI:10.1038/s41586-018-0094-2. с. 369 – 373.
• Järve, Mari и др. Shifts in the Genetic Landscape of the Western Eurasian Steppe Associated with the Beginning and End of the Scythian Dominance // Current Biology 29 (14). Cell Press, July 11, 2019. DOI:10.1016/j.cub.2019.06.019. с. 2430 – 2441.
• Harmatta, J. Studies in the History and Language of the Sarmatians // Acta Antique et Archaeologica XIII. 1970.
• Krzewińska, Maja и др. Ancient genomes suggest the eastern Pontic-Caspian steppe as the source of western Iron Age nomads // Science Advances 4 (10). American Association for the Advancement of Science, October 3, 2018. DOI:10.1126/sciadv.aat4457. с. eaat4457.
• Клепиков, В. М. и др. Ранние сарматы в контексте исторических событий Восточной Европы // Донские древности 5. 1997. с. 28 – 40.
• Козлова, Р. М. {{{title}}} // Студії з ономастики та етимології. 2004.
• Lebedynsky, Iaroslav. Les Sarmates: amazones et lanciers cuirassés entre Oural et Danube, VIIe siècle av. J.-C.-VIe siècle apr. J.-C. Errance, 2002. ISBN 978-2-87772-235-3.
• Mordvintseva, Valentina I. Сарматы, Сарматия и Северное Причерноморье // Вестник древней истории [Journal of Ancient History] 1 (292). 2015. с. 109 – 135.
• Mordvintseva, Valentina I. The Sarmatians: The Creation of Archaeological Evidence // Oxford Journal of Archaeology 32 (2). 2013. DOI:10.1111/ojoa.12010. с. 203 – 219.
• Moshkova, M. G. A brief review of the history of the Sauromatian and Sarmatian tribes // Nomads of the Eurasian Steppes in the Early Iron Age. 1995. с. 85 – 89.
• Perevalov, S. M. The Sarmatian Lance and the Sarmatian Horse-Riding Posture // Anthropology & Archeology of Eurasia 40 (4). 2002. DOI:10.2753/aae1061-195940047. с. 7 – 21.
• Rjabchikov, Sergei V. Remarks on the Scythian, Sarmatian and Meotian Beliefs // AnthroGlobe Journal. 2004.
• Симоненко, А. В. и др. Сарматы Северо-Западного Причерноморья в I в. н. э. // Погребения знати у с. Пороги. 1991.
• Unterländer, Martina и др. Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe // Nature Communications 8 (14615). Nature Research, March 3, 2017. DOI:10.1038/ncomms14615. с. 14615.
• https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати

ПП: Не, не съм категоричен... Който иска да знае повече за сарматите, има доста написано за тях, може да го изчете и да ми се обади...

Но вижте – сарматите залязват през трети в. от н.е., разпиляват се, биват асимилирани...

"Хегемонията на сарматите в степите започва да намалява през IΙ и III век от н.е., когато хуните завладяват сарматска територия в Каспийската степ и района на Урал. Превъзходството на сарматите окончателно изчезва, когато Понтийската степ около 200 г. сл. Хр. е завладяна от германските готи, мигриращи от района на Балтийско море. През 375 г. хуните завладяват по-голямата част от аланите, живеещи на изток от река Дон, избиват значителен брой от тях и ги абсорбират в своето племенно устройство, докато аланите на запад от Дон остават свободни. Като част от хунската държава, аланите участват в завладяването на кралството на остготите в Понтийската степ. Някои свободни алани бягат в планините на Кавказ, където участват в етногенезата на по-късното население, включително осетинци и кабардинци^[27]. Отделни групи алани оцеляват и в Крим. Други мигрират в Централна и след това в Западна Европа, откъдето някои достигат Британия и Иберия, а други се присъединяват към германските вандали, пресичат Гибралтарския проток и създават Вандалското кралство в Северна Африка. ^[15][16]

Сарматите в Боспорското царство са асимилирани в елинистическата цивилизация.^[28] Други са асимилирани от проточеркезкия народ меоти и може да са повлияли на черкезкия език.^[29] Някои сармати са погълнати от готите по времето на двувековното им властване в степите.^[30] През Ранното средновековие праславянското население на Източна Европа асимилира и поглъща сарматите по време на политическите катаклизми от тази епоха.^[31][32] Към VI век в историческите извори вече не се споменават сармати."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати

Наистина ли сте убедени, че Кубратовите и Аспаруховите българи са били чисти сармати, без тюркски елементи?...

Преди 6 часа, makebulgar said:

Също така не е и доказана, но пък световните енциклопедии и разни татари, чуваши и други я приемат за основна, въпреки проблемите с нея. 

Тази теория и тя е също толкова недоказана. Базира се основно на тълкуванието на името българи през тюркските езици, но ако тюркската хипотеза е грешна и тълкуването вероятно ще е грешно и трябва да се проверят и други варианти. Използват се и онези 20-30 думи с алтайски произход, които ги пишат останали от прабългарите, но те също представляват хипотеза, и не е доказано, че са били основата на прабългарския език. Ако те са били прабългарския език значи може да допуснем, че в етногенеза на съвременните българи има и включване на големи племена от англичани, французи и немци, тъй като в езика ни има много от техните думи. 

По тази логика всички теории би трябвало да се отхвърлят. Защото има аргументи и контрааргументи за трите основни. Някои учени смятат така, други смятат иначе... Следователно произходът на Аспаруховите българи е неясен, поради липсата на стопроцентови доказателства...

Преди 11 часа, Кухулин said:

Има хипотеза за сарматски произход, не за индоевропейски/ирански. Второто е езикова категория, докато аргументите за сарматската хипотеза са от областта на археологията. Поне аз не съм срещал научни публикации по въпроса за иранската принадлежност на прабългарския език.

Ако трябва да сме обективни - данните към днешна дата определят "прабългарското ядро" като тюркоезични сармати с доста по-висока вероятност от  всякакви други комбинации. Към този извод водят и някои нови генетични детайли - булан-кобинският профил на прототюрките, източният компонент при кавказките алани.

Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век. Преди това те контролират големи части от днешна Русия, по-специално земята между Урал и река Дон и затова Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат „Сарматска родина“.^[1][2]

Племената на сарматите са част от скитски народи^[3], а според някои са техни наследници. Започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите.^[1] След завладяването на Северното Причерноморие древните историци споменават държавата Сарматия. Най-голямата територия на сарматите е установена около 100 г. пр.н.е. и обхваща земите от река Висла и устието на Дунав до Волга на изток и бреговете на Черно и Каспийско море до Кавказ на юг.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сармати

Не е само езикова, а и етническа категория... Хипотезата, че прабългарската аристокрация е била с тюркски произход не е отхвърлена... Най-вероятно прабългарите са били смесен народ /смес от племена/, подобно на хуните например...

Чудя се как да отговоря на тези въпроси в блога ми... 

On 19.09.2023 г. at 9:32, Atom said:

Не казвам, че тюркската теория е истина или смислена. Факт е обаче, че има такава теория, докато други теории няма. Няма иранска, славянска, автохтонна ....,. В най-добрия случай има разни алтернативни хипотези, но не и  алтернативна теория.  Виц е да замени в учебниците една теория с хипотеза и тази хипотеза да се  представи  като някаква научна истина.  Ако трябва да се замени тюркската теория с нещо друго е по-честно да се замени с "не знаем".  

 

Най-коректно е да се каже, да се пише в учебниците, че има три основни теории или хипотези за произхода на прабългарите:

– теория за тюркски произход

– теория за индоевропейски /ирански/ произход

– теория за смесен произход

Преди 12 часа, deaf said:

Четвърто,посещавал съм много музеи в България и чужбина,но никъде не съм видял славянски артефакт. Поне един. У нас има какви ли не тракийски артефакти,но славянски няма.

"Поне един артефакт"??? Бах, май съвременните панпрабългаристично-арийски течения стабилно са се загнездили в съзнанието на лаиците и пуф! славяните изчезнаха  Едно време историческите алхимици се опитваха да разтворят прабългарите като "капка в славянското море", сега се опитват да направят обратното.
Улава работа. 
Артефакти има колкото искаш, просто не са на пиедестал като Панагюрското съкровище, а предимно по мазетата и складовете на музеите, или в по-забутани витрини. Славянската култура просто е материално по-бедна поне откъм съкровища, гробници и строежи спрямо тракийската и римската. Все пак в тоя период са живеели предимно в гори и блата, в дървени постройки или полу-землянки, стопанството им е било натурално, т.е. това което е останало са предимно грънци, които представляват интерес само за археолозите. Но въпреки това има изложени такива, наскоро ходих в новооткрития музей на София (в банята до джамията) и въпреки, че ранносредновековната му секция е съвсем скромна имаше изложени и славянски артефакти, нищо впечатляващо както вече споменах, но ги има.
Така че по-спокойно с гумичката за триене на народи."

https://www.bulgarkamagazine.com/славяните-и-славянските-езически-нек/

Не прекалявайте с безумията, моля!...

Четирима са съставителите... Доц. В. Вачкова е спец по траките и християнството:

Значи, казвате, да свикваме, да се примиряваме с новите лъжи, лъжци, измамници!? Приемате ги за нещо нормално...

Изпреварихте ме! Тъкмо копирах този материал и щях да го публикувам... Трудно ми е да повярвам, че псевдоисторията прави пробиви в образователната ни система! Ако продължава така, може и да я пробие, съвсем да я разбие! Наистина е безумие!...

„Тези народи – славяни и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи. Сходни са и останалите им обичаи. Така те смятат, че само един бог- създател на мълнията, е единствен господар на всичко и му принасят в жертва волове и всякакви други животни..."

Прокопий Кесарийски

С участието на д-р Катя Меламед, д-р Явор Митов и д-р Чавдар Кирилов. Водещ - Андрей Захариев

На първо място е научността, историческата достоверност, а не патриотичните пристрастия, както е при автохтонистите, при тракоманите...

Освен това етническият произход не е толкова значим, колкото културата, самосъзнанието... В изграждането на българската народност участват различни етноси, като основните са прабългари и славяни...

Човек или народ не бива да се срамува от произхода си, а от ниската си култура например. И не бива да се оценява според произхода си, а според качествата си...

Преди 10 минути, БатеВаньо said:

Според мен е проблем. 

Уногондури и останалите чукундури са имена на родове. Вероятно по-големи и по известни, и не предхождат наименованието българи. Така, че няма как да са напълно взаимозаменяеми с така наречените прабългари. 

Прабългарите са проблем, по-голям от славяните и от траките взети заедно. Съществуването на термин прабългари в българската историография и означаването му за българите от Аспарух до Борис е равносилно, както някой по-рано в темата спомена, на национално предателство.  Може би повечето хора тук не успяват да осмислят вредата от този термин. Тюркската теория се крепи на този термин като удавник за сламка. Без него, ще трябва да се помисли за изместване на етногенезата с някакви си 200-300 години и леко на север, но това не пасва на тюркската хипотеза....и други по-малко важни нещица.:)

 

 

Да се вижда в термина "прабългари" национално предателство? Това е доста пресилено, доста политизирано виждане! Този термин с нищо не обслужва теорията за тюркския произход на прабългарите... Ако искате, може да ги наричаме Дулови българи или дуловци – защото най-дълго време са били управлявани от рода Дуло. В "Именника" се повтаря най-често изразът "Родът му Дуло", а думата "българи" не се споменава нито веднъж...

On 8.01.2024 г. at 15:49, makebulgar said:

Термин като термин, но е прилаган върху твърде широк хронологичен период, което води до грешки и недомислици. Дефакто, разделянето на периода "прабългари" на три по-малки периода единствено помага да се изясни говоренето по темата за прабългарите. Спокойно можем да ги наричаме и ранносредновековни прабългари, антични прабългари и древни прабългари, но се получава доста нелепо, тъй като прабългари е измислен термин, докато българи е истинския средновековен термин с който са наричани българите. Вулгари явно може да ги нарече само някой неграмотник, който се оповава на латински и гръцки извори, но не и на старобългарската книжнина. 

При англите, франките и русите нещата са по-различни, тъй като англи, франки и руси са средновековните названия на тези народи, които названия не са изкуствено измислена терминология. 

Ако не ви харесва терминът "прабългари", най-коректно е да ги наричате "уногондури", "утигури", "котраги"... Ама наистина ли смятате, че това е изключително важен проблем!?...

Точно, вярно... Обикновено и най-често псевдоисториците си служат с псевдолингвистика, любителска лингвистика, народна етимология. Те са вманиачени, фанатично убедени в правотата си фалшификатори – автохтонисти, етнонационалисти... Не могат да осъзнаят, че грешат...