Слов

Може и да не съм Ви доразбрал! Колкото до сравнението на Платон с Хегел, то е да сравняваш Идеен Баща со Идеен Син! А и при Хегеля онтологизацията на диалектичния дискурс във философията да постига своя (нео)апогей! Пък диалектиката - макар и методологическа майка на логиката - е все пак нещо коренно различно, да не кажа - как всякой родител пред своето дете: и противоположно ней! Ако при Кант има опростяване, то е свързано не точно с радукционизъм на понятията и на идеите, колкото на ... хоризонта им; какво имам на предвид: трансцендентализмът по съществото си е средина между обективния и субективния идеализъм; в рамките на тази средина Кант борави с гносеологическо отрицание на пълната истина, но и с онтологическото й допускане, с етическото й налагане и, което е може би най-важното - со нейното методологическо дирене! Не намирането/намереното е важното в случая, а търсенето му, защото - няма как намерения феномен да отговаря, пречупен през нашата си призма ... и навярно през още недопустим и от Бейкъна чет разкривени огледала о мира сего, да отговаря на ноуменалната, на абсолютната цел! Но пък търсенето й ни придвижда ... напред, най-общо речено! При Кант има доста бъгове - типични, прочее, за всеки скептицизъм, за които можем да поговориме друг път, ако искате! Обаче, ако Платон Ви е сложен, което и навярно Ви е отвърнало от него, то - какво трябва да стане, ако да прочетете "Същности"-те на М. Хайдегер, да речем, ?! Прочее - въпреки, че водят Хайдегер нещо средно между екзистенциалист и феноменолог, а Кант - чист аристотелианец: и двамата са твърде много повлияни от Платона! И това не го казвам заради симпатиите си към последния - а защото е просто неминуем, повтарям - неминуем факт на цялата ни европейска мисловност, културност и духовност въобще!

Ако под "истинско, надеждно знание" имате предвид емпирично проверимото, то поговорете с математици, моля - недай си боже Вие да сте такъв, нищо лично, ама... - и всеки един от тях би могъл да потвърди, че в основата си: математиката е строго интуитивна! И, че: всяка проверимост в математиката всъщност се крепи върху базиса на ирационални и следователно непроверими истини под формата на аксиоми!

И най-паче ще стигнем разбира се и до Христовата Идея за Сина Човечески, в която ... много странно, но се говори точно за това, което и Платон да визира в идеята си за Диалектика?!

Не зная също така дали сте го усетили, но в традицията на Платонизма и на Обективния идеализъм Архето е Самият Платонов Диалектик: Самият Човек! Платон казва, че той е зван не само да се обърне из тоя свят към другия, но и да се завърне като негово, на другия ни свят, представителство! Точно това да представлява Архето: ... Посредничество измежду Световете!

Нещо такова е, да! При все, че Архето не е точно Отвъдно, тоест - то е Отвъдно из ... наше гледище, от гледище на Самото Отвъдно: си е доста наше, хехе.........

Добре казано! И в това е обикновено греха ми - че не Я давам на искрици, на звездици, на светлици: а по цялост, а в едност! (и да, насяно съм, че вероятно има и доза ирония в реченото от Вас, но при все това - доста стилно изразена: което и да адмирирам аз!) Ако кажем, че Идеалното е Първото (от Реда), то ние Го лишаваме из Неговата Отвъдна, Трансцендентна Природа (на-д Реда)! Но ако вземем за пример двете основни понятия в Древна Елада за тая работа - Творческата Стихия Stohaion и Нейният Пръв Представител, бидещ и Начало-то на Порядъка (не задалжително в хронологически смисъл) Arhе (имаме Творечска Стихия, Пойзис/Логос=Нус, Която е Отвъдна на Порядъка - Принципиално Надсъстване, но и имаме Съзидателно Предзадаване на Космоса от Неговия Логос /в Хаоса/ посредством, да речем, четирите природни елемента, които в комбинаторика, в огромното количество на своите съчленения, правят света онова, което ни се представя пред нас, на нашата сетивност: Субстанциално Всесъстване!).... Тоест - да, ние в Лицето на "Архе" ще видим този "Стохайон", но все пак това ще да е Неговото Представителство, Пълномощно, за пред нас, а не: Самият Той - а не Самият Бог (защото - при все, че някои пишман-философи и сакън-мислители да бягат като дявол от тамиян, гато иде реч за тая думичка, за това прозвище - ние за него, за Него говориме, нека не се лъжеме, моля!)! Когато говорим за идеалното, разбира се, би било добре да се опрем и на Платона, който е еталон за ейдетиката на европейската мисловност! Той ще каже, че да - всякоя една видовост си има свой идеален архетип, образец - ейдос/идея, що пребивава в един друг свят, вратата към който обаче е открехната и отворима, и преодолима именно: от страна и в лицето на самия човек, диалектикът! Следователно: зад/над всички лъвове има един идеален лъв, зад/над всички дървета - идеално дърво и т.н., и т.н., с който свой първообраз "сетивните ни соматически сенки" се съобразяват и който само донякъде да съумяват те изразяват! Така Платон ще каже, че над всичко свети Единното Благо или Бог, То-й се проломява на две равнища, тоест - Разпъпва, Разперва, Разгръща се на Два Свята: Първом Идеен/Идеален - Ейдосите/Образците, и Послем Вещен/Материален - на Техните (на Ейдосите и на Образците) Сенки или Отражения във Вода! В по-евтините трактовки на Платонизма Платон се счита, че е заклеймявал и дори отричал ролята на земното, на тленното тяло, на соматическия мир! Ако обаче се чете премного внимателно - особено в диалога "Парменид", който е най-онтологичният и метафиезически диалог на този елински титан - може ясно се провиди идеята за това, че: двата свята са си взаимозначими! Дори еднакво значими ... и на своя създател, и на Самия Създател: и на Самаго Нашего Бога Отец! Думата "съвършено" етимологически е свързана и се взаимопрелива със словото "свършено", "завършено" в смисъла, разбира се, на цялостно, на автохтонното (самодостатъчното) и автопойезисно (самопораждащо и саморазвиващо се) Едно! С оглед на по-горе реченото, може би Съвършеното/Съвършенството е Най-Висшата Форма на Ейдетика, на Идеал: Богът на Идеалите/Ейдосите! Ангелите са идеални пред нас, но колко да е идеално ангеличното, когато го сръвняваме ... со Престола (тъй да се каже: знаем за поне Един Паднал Ангел, когото май че и доста други са последвали...)!?

Нищо подобно - моя скромна милост е прозряла не просто Божественото, ала: и Отвъд Него! Не зная какво Ви наведе на тая мисъл! Навярно някакъв си Ваш стереотип!

Не можеш да искаш видиш, провидиш, със земни очи небесното и со тлението си да се пресягаш към вечното! То е като опитите във физиката да се улови квантовата суперпозиция - именно като такава, като суперпозиция - вътре която и да е било позиция на и от действителността ни: отново взета именно като такава - по конкретност! Няма как с мерните единици за картофите и арпаджика да измериме ... Безмерността на Абсолютното! Само с идеалното, намиращо се в нас, можем да адекватираме на идеалното, що се ситуира вън от нас! А това, разбира се, не са и не биха могли да бъдат сетивата, усещанията (чувствата)! То е мисълта и помещаващата се негде си зад нея интуиция! Интуицията е богоносицата в човека, но тя още не е човешка - тя е: до-човешкост(та)! Един разумът, макар и подвластен на сенсуална спекулация, на емпирично омърсяване и омаскаряване, има основата и функцията да ни бъде ориентира към идеалното, към съвършеното ... и към Единното!

Всъщност философията е разделена по линия на Основния философски въпрос именно на два фундаментални прочита по отношение на действителността: идеализъм (обективен и субективен) и материализъм, които в по-късни времена ще бъдат гносеологизирани до ученията на рационализма и на емпиризма! Родоначалник на същинския идеализъм - обективният, е именно Платон, който макар и в не малка част от диалозите си да борави с алегории, също така доста умело рационализира и дори математизира своите положения: за справка - диалога "Парменид" ! В същия диалог инак метафоричния похват от "Държавата" за изграждането на така наречения Триалектически свят - Благо/Бог, Идеи/Ейдоси, Вещи/Сенки, възприема радикално абстрактния наглед на Единното, Що Се Проломява на и вътре Своето Друго, от Чиято Неизменна Взаимосвързаност Се Поражда Третото, Който Почти Метафизично Еротичен Процес Платон назовава с Понятието "Изведнъж"! Това практически е философизиране до рационализиране и математизиране на Прастарата Идея за Триединството (Господне) - неслучайно Патристиката се занимава най-вече именно с въпросния Платонов диалог, дори повече, отколкото со самите евангелски текстове! Платон също така предоставя доста чисто сетивни, строго сенсуални доводи, но, разбира се, само под формата на символи, за да препрати към обяснението на Голямото, на Едното! Няма как чрез Това или Онова Явление "да посочиш" Явстващото, ... но можеш "да Го намекнеш"! Учението на Платон за Образците е повлияло не само Средновековната Схоластика, но и някои икономически прийоми, като например: златните стандарти, наспореди щото всяко следващо се явава и оказва своего рода ... копие (па макар и подобрено) на предишните си! Няма да казвам и каква роля играе Платоновата етика - дори и за формирането на Самата Християнска Етика, от Която пък се получават Нормите на Обичайното Право, а оттам: и на Формалния Юридически Дискурс в Западната Цивилизация! Трябва да се четат не само хора като Лок, но и хора като Лайбниц - и да се стори сравнителен анализ измежду тия два модуса на човешкото възприятие, та да се стигне ... евентуално до някаква среднина тями истинност: до някаква що-годе приемлива - а не само верифицируема - изводимост!

(Велик/о/!!!)

Това се опитах да обясня - може би не тъй ясно като Вас - по-горе на колегата ... или колежката: че философията е пряко взиране в първопричината на-д и за-д нещата, а не зрение за къмто всички нейни следствия, подвластни вече на собствени закономерности и имащи дори някакво зачатие на себе- и на свето-причинност! Затуй и първото й име биде метафизика - или: онова, което е под, над = отвъд, но и вътре-състоящо се на самия физис, на света на видимото, на сетивния ни миров порядък! Или как биха казали и биха я нарекли древните индийци - "сатясасатя": истината на истината, битието на битието и реалността на реалността !!! За отликата на явлението от явстващото го/Го!!!

Ми - говорим за различен тип отношения: аз ги взимам на обективни начала, инак речено - визирам съ-относителността на нещата под формата на една неминуема диалектическа необходимост помежду им, докато Вие по-скоро ги субективизирате, приватизирате и накланяте в една по-частна, респективно - и произволна (подвластна на случая и на случайността му) посока! Накратко казано (и отговорено): мен не ме интересува особено грозната жена или кой да е грозен (а и красив да е дори) камък ил па дънер ... на острова! А ако да ме заинтригува, то ще е само, за да изведа общите неща от нейното - или пък негово - частно проявление! Тоест: Символно!

Ако я нямаше тъмнинана или нюанса в светлосенките на светлината - сама светлината би била за самата себе си ... тъм/н/а (отрицание/НЕ/)! И всякое едно залитане в едната или восреди другата посока - кое е неминуемо и що е станало, става и ще да стане то тепърва: е само половината или дори половината на половината ... от онова - КОЕТО Е ПЪТЯТ!

Аз искам да довнадя туй твърдение, като река, че сами субстанциите - не могат са субстанции - без да бъдат наедно с това ... и отношения(та помежду си)! ... (на философски жаргон: това превръща субстанциите в квазисубстанции, бидейки и акциденции, хех)...... Въпросите ми бяха риторически и имаха за цел да Вами обяснят именно това положение, кое изрекох ей сегинка - че, как го казва именно Платон о диалога "Парменид": "Едно без друго не е!" (цитатът е по памет/смисъл). И няма значение дали ще третирате релацията сила-слабост, красота-грозота или която и да е друга такава под формата на субстанциална или на някаква си тамо съ-относителна среща (на идеи във време-пространствен обмен) - но за да разумеете това, следва и да се оттласнете из тая мания за емпирична детерминираност на всьо, на вся и на все! Същото, разбира се, да важи за "по-големите релации" - като: "вътре-вънка", "душа-тяло", "бог-свят/ад" ... и насетне, ... и нататъка .......... И с оглед на това положение - крайните емпиристи и сциентисти (като Вас, например) са /ми/ също толкова нелепи, колкото и радикалните рационалисти, идеалисти (платонисти) и, да речеме, религиозни-те дейци!

Представете си Ахил без Терсит, като под Терсит визирате всички слабости и слабосилници - и действителни, и възможни такива: и назовете в тая си непредставима за мене представа тогава сам Ахила (Богоравен) силен (и Самаго Бога - на никой неравен - ... ВсеСилен?!)!? Истина Ви казвам: ако турите и най-грозната жена в свят на мъже без жени - тя ще се окаже ... невъобразима красавица! А какво ще кажете за интуитивните абстрактни истини (въ жалоните на математиката, например), какво ще речете и за творческата потенция на човека - те също ли са ... добити/добици!? Как ще ... отграничите (хех), например, една колективна илюзия от ... една колективна действителност; и колко на брой случвания от колко на брой потвърждения и потвърдители могат да конституират отликата на реалността от ... съня за такава?!? Кой Ви е казал, че отражението има за каузален път движението из вънка навътре?!? Каква индукция ... отграничава произвола на твърдението от неговата евентуална ... твърдост ???