Форумист

Зам-княже, отговорил си на съседна тема

Според мене е логично с времето да отпаднат падежите и от местоименията. Но конкретните примери "Аз ми е убаво" и "Той го нема" ми звучат странно. "Ми" и "го" вече не съответстват и едва ще останат непроменени. Само "Почнах зимата" е объркващо но у контекста "А ти кога почна?" си става напълно разбираемо. Съгласен съм и с мнението на Етиен, аз самия пиша се повече и повече диалектно-фонетично наместо книжовно. Още не съм "там" на 100%, оставил съм процеса да тече натурално. Неудареното ъ ми се вижда излишно.

Бургуджйев (и Бургоджйев) ф — от диал. бургудж йя ’ковач, който прави свръдли, бургии’ (тур. burgucu). Харманли, 1898, Ловеч, 1900, Търново, Русе. - "Речник на личните и фамилните имена у българите"

Забавно е как граматическата информация закодирана у фосила се губи за модерния читател Каквото №2 каза: нема как да е "Ей, Богу" (обръщение) щото граматиката не работи: вокатива е Боже. Тука имаш датив, значи нещо се дава на Бог (като предал Богу дух).

И аз едно време бех стриктен като автора, секакви правописни грешки ми се набиваха на очи. Но с времето омекнах. Защото нема значние. "Грешка" е отклонение от стандартизирания правопис. А стандарта е набор от на пръв поглед случайно избрани правила. Натурално те влече да пишеш как и говориш, а не според както е измислил некой си. Ето, аз съм от София и натурално казвам "нема". Единствения начин да го напиша "правилно" за всички е с ят, но стандарта ми е отнел тая буква. Требва да го пиша с "я" защото така е по диалекта на автора на стандарта. А що не може с йотирано а? Щото стандарта имитира руски правопис. Какво излиза? Стандарта умишлено ми подтиска диалекта (тоест идентичността) и ме приобщава към външни влияния. Е аз що да го "слушам"? Колкото и грешки да ми преброиш пак всичко ми разбираш. Затова нема и значение. За говора па изобщо не може да се спори. Той се изменя постоянно и "правилно" е както го произнася болшинството. Днес е едно, утре ще е друго.