Искренъ

У южните славяни името става Йован, но ние го губим като вземаме руското Иван. Македонците и сърбите още го пазят.

За първи път името Ивайло открива чешкият историк Константин Иречек през 1875 г. в приписка на т.нар. "Свърлижко евангелие". Там "раба Божий Костадин" пише през 1279 г. "в дните на царя Иваила"! Следващата година ученият издава на чешки и немски език "История на българите", като и в двете издания името на царя е изписано "Иваила". През 1878 г. историята на Иречек е преведена на български в Одеса - от натурализирания украинец, магистъра по право Владимир Николаевич Палаузов (1851-1920 г.), първи братовчед на българския историк Спиридон Палаузов. Стигайки до името Иваил, преводачът Владимир слага (по инерция или от верноподаничество?!) на царското име типичното за украинските мъжки имена оканчание "ло", ("ило") - например: Данайло, Михайло, Томило, Гуцало и т.н. И Иваил става... Ивайло! Из: https://trud.bg/иваил-прокълнатият-цар/

Какви са корените на поляците в региона на Вилнюс ( и другаде)? Какво е било тяхнното положение след разчленяването на Полско-литовското княжество? Не се намира много информация на български и английски, говори се за поляцификация по времето на Жечпосполитата, но искам да знам дали някой тук може да го докаже или отрече. Има ли и какво казват генетичните изследвания? Прикачвам и днешна етническа карта на Балтика и околностите. Нямам проблем да преместя темата, ако е на грешното място.

Освен, че и двете са едро, чифтокопично, рогато животно и то от близки историко-географски области?

Добре, вземам си бележка. Да отговорите пряко на въпроса можете ли?

Гербовете на двете страни си приличат много: Добруджанското деспотство е оглавено от куманската фамилия Тертеровци, а Молдова е дълго време под куманска власт, дали е имало династична връзка между двете и така да са наследили едни и същи семейни гербове или пък е някаква куманска (регионална) близост? Въпросът бе повдигнат от приятел и реших да се допитам до вас.

Имали хора тук, които са учили икономика преди, по време или след преврата през 1989 г.? Какво се е учило по плановата икономика, как се е разбирала пазарната? Кога възникват промените в академичното пространство, учебници, преподаватели? Как тогавашните икономисти са виждали случващото се? Проявих напълно случаен интерес от скорошните спорове за руската газ и инфлацията, но това не коментирам и реших тук да питам.

Това не съм и отричал, но както е дадено в таблицата би подвело някои хора.

Таблицата не е много обективна или правилно подбрана, има вписани много чуждици, които нямат отношение към самия език, камо ли за да се съди кой език колко е близък до друг. Напомня ми на такива статии https://bg.wikibooks.org/wiki/Речник_на_сходните_думи_между_Български_и_Санскрит Преди време се бях натъкнал на почти същото но във връзка с македонския, не българския спрямо санскритския.

Не е ли всеки днешен език небрежен, грешен и неграмотен спрямо своите по-ранни предшественици? Не съм си и мислил друго.

Във всекидневната, жива и бърза реч забелязвате ли изпадане на предлозите, когато човек се изразява, дори усещате ли се сами като го правите? Пример от преди няколко дена, който дочух: „Какво стана с момичето, дето ми говори?“ - ако съдим само по написаното излиза, че човекът пита за някое си момиче, което на него му е говорило, но ако сте следяли разговора всъщност се разбира „за което ми говори“. Значи става дума за момиче, за което другият човек някога му е говорил. Друг пример, този вече по-познат на някои: „Аз ми е хубаво“, не просто „Мен/мене ми е хубаво“, а направо заменяне на вин. форма с им. Може да изхожда от източноговорящите, у които има изрази като „Той го няма“ - не че той няма нещо, а че той самият не присъства (в смисъл „Него го няма“), но с пропуснат предлог вече. За да не си помислите, че само подбирам едни редки изключения ще изтъкна един много по-отдавна записан и приет за нормативен начин на изразяване: Аз почнах зимата. - Пак, ако съдим по самото изречение излиза, че лицето е започнало самата зима. Но добре знаем, че тук се има предвид, че лицето е почнало нещо си по време на самия сезон зима. Ако трябваше да се напише предложно щеше да е през зимата или на зима. Такова изречение може да се измисли и с пролет, есен, лято. „Лятно време не става“ - Самото лятно време не става или през самото лятно време не става? Така излиза, че българският, от някога падежен, на аналитичен предложен става на аналитичен безпредложен, което прави ли го изобщо аналитичен? Да кажа, че не питам дали това е правилно или как трябва да се разбира, а дали това ще бъде след едно време неразделна част от живата българска реч и правопис, ако може някой да изкаже предположения защо става така, как ще се доразвие и т.н., добре е дошъл.

Руснаците, преоблечени като украински войници са били спрени:

За почитателите на военните сцени ще споделите ли къде сте го видели?

И не споря, самият аз често се усещам като казвам така и бих подкрепил ако се припознае в книжовната реч.

Не е толкова тънка, питайте случаен незапознат човек що значи родом и най-много ще се сети за израза „Аз съм родом от ...“. Също така - със или без тия падежни остатъци езикът и грам не се променя, всеки случай той си стои аналитичен. Вин. и дат. по времето на Освобождението (като стартова точка на кодифициране на езика) вече са почвали да изчезват и дори могат да се сочат като диал. разлики. За да се каже, че един език има падежна система е прието, че трябва да има най-малкото 3 падежа и то цялостно действащи, сам изтъкнахте, че у нас само м.р. пази това разнообразие от словоформи.