Действително формата ,,славяни“ с ,,а'' и корен от ,,слава‘‘, е късна, като е употребена е за първи път от автора на панславянската идея - хърватина Винко Прибоевич през 1532 г. в издадената му на латински книга ,,Слова за произхода на увенчаните със слава славяни“ (De origine successibusque Slavorum). Но той само видоизменя древното реално съществуващо самоназвание ,,словяни/словени'', което има корен от ,,слово“, в ,,славяни‘‘, акцентирайки върху ,,слава‘‘. Белег за древността на ,,словени/словяни'' като идващо от ,,слово'' и за това, че е било общо за всички славяни, е противоположното му понятие ,,немци'' - хора, говорещи неразбираемо, присъстващо също във всички славянски езици. Антонимът немци – хора, говорещи неразбираемо, показва, че понятието словени/словяни също има езиков характер и означава хора, говорещи разбираемо.
Древното понятие ,,словяни/словени'', което е било общо за всички славяни, днес е съхранено в етнонимите на словенците и словаците - на словашки Словакия е Slovensko, а словашки език е slovenčina. Словаците никога не са били под властта нито на неразделената Римска империя, нито на Източната Римска Империя - Византия, т.е. тяхното самоназвание не идва от sclavus, а са носители на древното самоназвание ,,словяни/словени'', идващо от ,,слово'' и общо за всички славяни. Латинското sclavus идва от името на славяните, а не обратното.