Smilodon

Действително формата ,,славяни“ с ,,а'' и корен от ,,слава‘‘, е късна, като е употребена е за първи път от автора на панславянската идея - хърватина Винко Прибоевич през 1532 г. в издадената му на латински книга ,,Слова за произхода на увенчаните със слава славяни“ (De origine successibusque Slavorum). Но той само видоизменя древното реално съществуващо самоназвание ,,словяни/словени'', което има корен от ,,слово“, в ,,славяни‘‘, акцентирайки върху ,,слава‘‘. Белег за древността на ,,словени/словяни'' като идващо от ,,слово'' и за това, че е било общо за всички славяни, е противоположното му понятие ,,немци'' - хора, говорещи неразбираемо, присъстващо също във всички славянски езици. Антонимът немци – хора, говорещи неразбираемо, показва, че понятието словени/словяни също има езиков характер и означава хора, говорещи разбираемо. Древното понятие ,,словяни/словени'', което е било общо за всички славяни, днес е съхранено в етнонимите на словенците и словаците - на словашки Словакия е Slovensko, а словашки език е slovenčina. Словаците никога не са били под властта нито на неразделената Римска империя, нито на Източната Римска Империя - Византия, т.е. тяхното самоназвание не идва от sclavus, а са носители на древното самоназвание ,,словяни/словени'', идващо от ,,слово'' и общо за всички славяни. Латинското sclavus идва от името на славяните, а не обратното.

Да, но попадането под византийска власт не е аналогично на асимилационните процеси в Първата българска държава след приемането на християнството, защото след завладяването от Византия българи и византийци все пак не се смесват. Съществуват примери от историята, при които името на народ, който е асимилиран, оцелява и е прието от асимилиралия го народ. Например, романизираните гали асимилират франките, но приемат тяхното име и днешните французи носят името на германоезичните франки, но въпреки това французите са латиноезични.

Благодаря за отговора. Не твърдя, че разчитането му е правилно. Само казвам, че действително съществува дума, която е разчетена така. Да, съгласен, че разчитането е спорно. А е спорно поради спорната тюркска теория за произхода на прабългарите, тъй като има много аргументи в подкрепа на индоевропейския им произход, но това е дълга тема.

Благодаря за отговора. Да, не е лингвист, но дори и да бъде отхвърлен преводът, който той дава на надписите, в случая е от значение транскрипцията, тъй като надписите са изписани с гръцки букви. Дори и нелингвист би могъл да разчете гръцките букви. Но транскрипцията на надписите не показва славянска етимология на думите в тях. Ако прабългарите са славяни, не би следвало да имат надписи с неясна етимология. А след 10-ти век подобни надписи с неясна етимология изчезват, тъй като такива не са открити например от 12-ти или 13-ти век, което показва, че носителите на езика на тези надписи с думи с неясна етимология, са асимилирани след 10-ти век. Благодаря за отговора. Да, това са просто думи, но думи с неясна вместо със славянска етимология, което показва, че езикът на надписите не е славянски. Да, понятието не е Тенгри, а ταγγραν, но действително съществува в един от Омуртаговите надписи, като е разчетено от проф. Веселин Бешевлиев като Тенгри поради господстващата тюркска теория за произхода на прабългарите и един късен османски ръкопис от 15-ти век.

Здравейте. Древните българи не са били славяни, защото езикът е коренно различен от славянските езици, което се доказва от това, че съществуват, макар и оскъдни, писмени следи от него. Например надгробен надпис с гръцки букви от Преслав гласи: РАТИ ОХСИ ЮОВОК † ЕАЛХ † 90 (Рати, пожалей стария герой). Другият (като тук важна е първата му част) е ТОУПАИ ДИКЛАЕТ ГЕОРГЕ ЧРЪКАВЕ (Майсторът строител Георги за черквата) – кратък надпис с гръцки букви от скалните църкви в Мурфатлар, 10-ти век, днес в южна Добруджа, която днес е в Румъния. (Древно българска епиграфика, София 2001, Петър Добрев, Милена Добрева, ,,Подбрани извори за българската история, Том Втори, София, 2009, стр. 286-287).