Cinemaniac

Че са различно, определено са. Решения - или да се скрива тяхното "раждане" или да се приемат строги закони, които ги поставят на равно с родените хора, да ги пазят от дискриминация и такива неща Винаги ще има част от населението, които въпреки това ще си гледат с една задна мисъл към клонинга и ще го имат за не-човек... факт! За 2000 години не сме се научили да НЕ дискриминираме... Аз бих приел клонинга си, стига той да не е насилник... а и да не ставаме прекалено много :D После като ме питат къде беше?! Да се чудя какво да казвам, хахаха

Apollo 13 Истинска история превърната във филм. Не е точно документален, тъй като на места много го драматизираха, допълнено с характерния поглед и разположение на устните на Том Ханкс (между мнима усмивка и леко отворени от уплаха). Драма базирана на реални събития. Средно интелигентен човек би ми направил забележка за дързостта да не обяснявам много много на читателя, също така обаче много добре знае какво са НАСА, Аполо и космическите експерименти на САЩ. Голямото им надбягване с СССР, преди дори да съм се родил (това специално за злободневните критици, които ми казаха че не съм можел да се поставя на нивото на период, по-възрастен от мен ), ги превръща в състезатели и ги натиска яко към прогреса. Read more Runaway Train Студ! Метална композиция без машинист. Студ! Избягали затворници с невероятна борбеност да стигнат предела на силите си, но не и да бъдат върнати обратно в затвора. Студ! Всеки път като си припомня Влакът беглец (Runaway Train), видя някоя снимка от филма, постер или част от лентата - ми става студено. Горните няколко изречения са контролните точки. Имаш закоравял престъпник, който отдавна е изгубил всичко човешко в себе си, забравил що е милост, до такава степен озлобен, че е оприличаван на животно. Същински звяр. Ролята е поверена на Джон Войт. Най-силната роля в кариерата му, според мен. Гледал съм много негови филми, в повечето от които има поддържаща роля. Но тук... нещата са наистина силни. Read more

Не е срамно да сбърка човек Няма да се изчервяваш, хихихи Нека взема участие по темата за клонингите... отношението ми е прекалено тривиално: все е добре да имаш "резервни" части за тялото си, уви обаче душата на клонинга?! Предполага се че е същата като нас - новата съдба на другото аз върви ръка за ръка с нова душа, отделна от нашата. Спомням си един израз: да убиеш клонинга си не е убийство... а е нещо по скоро като... рязане на ноктите, или да си отрежеш малко коса?! Подобно цинично поведение вече е плашещо и със сигурност ще бъде нехуманно, въпреки че тези "хора" не са създадени като всички останали - родени от майка Това е достатъчен прецедент да се получи разделение. И без това имаме достатъчно разделения, едва ли ни трябва още едно!

Жалко че на една анкета може да се избере само 1 възможност Редом с "Приятели", с удоволствие бил гласувал и за неостаряващата комедийка "Ало, ало" (Тук Нощен ястреб, ало? Дубрютру... Рьони... и т.н.)

Само една поправка - филмът на Спилбърг е "AI: Artificial Intelligence" - Изкуствен интелект. И те, не са точно клонинги... направо човеко-роботи. "Островът" е на Майкъл Бей - там вече са клонинги

ВКЪЩИ: The Day of the Jackal Както ви обещах в едно от предните си ревюта, на път бях да гледам оригиналната класика, по романа на Фредерик Форсайт, Денят на Чакалът (The Day of the Jackal). Филмът е от 1973 година, но мен това никога не ме е спирало да дам качествена оценка, поставяйки се на нивото на тогавашното кино. Преди няколко ревюта, откъдето дойде и обещанието, говорих за Чакалът (на Майкъл Кейтън-Джоунс). Сега разглеждам първият филм, реализиран по книгата на Форсайт - на режисьора Фред Зинеман. Въпреки че и двата филма следват новелата, има забележими разлики, което е напълно нормално. Read more ВКЪЩИ: Casablanca Рик Блейн - една от най-добрите роли във филмовата кариера на бележития Хъмфри Богарт. Името, което е останало символично в киното, изучава се в Академията, помни се вече десетилетия след появата си. Разплакал маса жени навремето, въодушевил голяма част от мъжете с поведението си, размислите и реакциите. Погледът, облеклото, стойката, присъствието - физиономията. Обожавам киното, и имам слабостта да се прехласвам по старите филми. Класиките. Едно е да направиш черно бял филм, през 2000-та година и да се опиташ да му придадеш духа на 40-те години на миналия век. Коренно различно нещо е да седнеш и да изгледаш Казабланка (Casablanca), от 1942 година, на режисьора Майкъл Къртиз. Read more

ВКЪЩИ: Cleaner Нещо ново със Самюъл Л. Джаксън, подкрепено с топлата, страстна кръв и визия на Ева Мендес, превърнато в сериозен трилър с помощта на психо образа на Ед Харис. Все интересни имена, събрани този път от режисьора Рени Харлин. Нека направя кратък скок в миналото, за да обясня на тези, които гледат с учудване пред името на Харлин. Read more ВКЪЩИ: The Jackal Отново кино дуел! Брус Уилис срещу Ричард Гиър - как да си избереш злодей?! Досега винаги двамата са били коравите мъжаги, които са се справяли с неприятели. Особено първия, потника Брус Уилис, търчащ из Ню Йорк опитващ се да спре побъркания бомбаджия, героя на Джеръми Айрънс (не мога да не споделя тази сцена, отново!, защото Джон МакКлейн си е класика). Все пак Ричард Гиър направи една ненормална роля, във Вътрешни афери, където да си призная ме удиви с маниакалното си изражения и мазно перверзната си усмивка, докато върши гадости. Може би заради това, този път, във филма на Майкъл Кейтън-Джоунс, злодея трябваше да бъде Брус Уилис. Read more ВКЪЩИ: The Gingerbread Man Голям зор беше, докато гледам Хлебният човек (The Gingerbread Man). Преди две седмици гледах рекламата по bTV, и ми се щеше да го зяпкам там. Стана така че друго правих в миналата събота вечер и не можах да го гледам. Въпреки това си спомням трейлъра и имаше нещо много необикновено в изгледа. Напомняше ми за Дженифър 8, който е един от доста добрите трилъри, в скромната ми история на кинозрител. Затова непременно исках да си намеря филма и да видя за какво става въпрос. То не беше едно място, не ти друго. Оттам не може, от другото на руски, без субтитри, после едно друго намираш, пускаш... на френски. Read more

Привет на читателите на форумите на БГ Наука Нов потребител (няма да кажа нов късмет, за да не се сродим с Влади Въргала, хехе) с киномианакална зависимост Намерих тази приятна тема, точно като за мен е и... затова с пермишън от Р. Теодосиев (благодаря за посрещането), ще си позволя да поддържам тази тема - най-малко заради верните фенове на седмото изкуство. И така, когато пиша ново ревю вие ще сте едни от първите, които ще научат за него За да добиете някаква представа, ще пусна няколко избрани линка от вече старите ми ревюта (всичко което е от вчера или преди това е старо, хехехе), може да браузвате останалите от директния сорс, за да не флуудя със старо инфо сега... а занапред всяка нова статия, както споменах ще минава и оттук (в предизвикателен вариант разбира се): American Beauty "Phenomenal!" Авангард на угнетеното самочувствие: Понякога ни се искат толкова много неща. Усмихваме се на неприятеля и правим крачка назад. Силен поглед, умела усмивка, присъствие, но нещо липсва. Отнето ни с времето или може би сами сме пратили в забвение. Затънали в блатото на времевата безконечност, забравили за себе си, отдали се на друг. Широко разтворили очи към неблагодарното ежедневие и все повече губим връзка с реалността и нормалния начин на общуване. Read more Cidade de Deus През 2005-та Жорката ми спомена за Градът на Бог. Бразилски филм, много натуралистичен, прекалено реален и брутален и абсолютно привлекателен за киноман като мен. Само ми кажете и че е по истински събития, и вече съм преровил нет пространството в търсене на реални снимки или каквито и да е документални кадри и материали по въпроса. Към края на 2006-та отново си припомних историята, а преди няколко дни незнайно защо нещо се присетих за тази невероятно добра не-Холивудска лента и преди около час приключих третото гледане на разказът за Божия град. Read more Gattaca На вашето внимание представям един от любимите ми филми... Гатака. Съвършен филм за мен, дело на режисьора и сценарист Андрю Никъл, докосващ се до идеята за перфектния човек... за генетично-създадения модел... за генетиката и нашето бъдеще... Под звуците на невероятната музика на композитора Майкъл Наймън ще се опитам да ви разкажа впечатленията си относно филма, както и за чувствата които поражда... сетивата, които биват засегнати в мен, всеки път когато го гледам (или дори само като слушам музиката...). Read more