Мълчаливец

Благодаря за чудесната тема. Чрез нея се потопих отново в чудото на Омир. Да, Одисей е феномен, защото е в началото на европейската приказна традиция. Изобщо, приказките са все за един младеж, който тръгнал по света, бил се с хора и зверове, губил и печелил приятелства, случвали му се възможни и невъзможни случки, женил се или не случвал на жена. Специално нашите приказки поставят финалната точка на женитбата, а Омир разказва още много, много. Той е задал модела, който и до сега преработват в езически, класически, романтически, стоически, християнски, комически, трагически, символически и какъвто щете стил. Страхотен!!!!

Къде поставя Данте Одисей? В осма яма, където са тези, които са ползвали измама за да навредят и сега са всред огнени вихри. Отделя му много терцини. Описва и смърт сред вълните, защото духът на Одисей, това е авантюрата От род сме ний такъв, за кой е срам бездушно като скот да прозябява: живот Зевс гръмовержец дал е вам, за слава и за знанья да ламтите.

Не мога да се съглася. Това са произведения, които някакви литературни сайтове са оценили и публикували. Те са част от картината на Феномена Одисей и макар да нямат световно, а дори и национално значение, си остават като гротеска, тъпня или шарж, но те са. Виждаш, с каква краткост съм ги отразил, а че те са се орезилили си е тяхна отговорност и на техните администратори. Не твърдя, че пълнотата на библиографирането ми е качество, но това са фактите. Разбирам, че смяташ, че сквернят представата ти за Одисей, но тъмнокожият Орфей е не- по- малко неуважителен към истината, но хората имат някакви разбирания, заради които са го одобрили.

Със сигурност, тази вечер съм пропуснал важни споменавания. Не искам да пропусна обаче Константинос Кавафис Итака ТУК. Много тълкувания, моето е, че в "Итака" се влага нещо носталгично и идеализирано, което ще е завършване на цикъла от люлката до гроба. Преди това обаче трябва да направим от самия себе си максимално възможното. Севда Костова "Пенелопеида". ТУК. Не е моят роман. Наградена 1992 г. В "Читанка" е рецензирана така: "Роман като „Пенелопеида“ досега в България не е издаван. Малко са и подобните по света книги с такава художествена сила и стойност. Това е историята на Одисей, разказана от Пенелопа. Същите Омирови герои и събития, но съвсем друга книга — философска и чувствена, мъдра и прекрасна."

Георги Ангелов - Одисей за Пенелопа Авторовата версия е, че Одисей шамаросал Пенелопа за разгула с младежите и потърсил неграмотна и проста жена за спокоен живот Ивайло Иванов - Одисей минава край сирените (студентски вариант). Студентско стихче в което героят преди изпит се бори с песните на сирените- ритмично скърцане на кревата на също младите съседи. Хубава заакчка с неяснотата за размера- дали поетичен или друг. Димо Петров - Одисей Под формата на писмо до Кирка, въображаеми спомени, контрапункт на делничен сив живот Виктор Иванов - Залог Бих го сложил в стил "Нелепици" убедете се: "Събуди се Одисей, отиде при Бог и го попита: "What's the problem?" (Одисей беше вече англичанин). Бог го погледна, засмя се и пак седна." Кольо Александров - Одисея Героят е шофьор на автобус, мамен от "сирените" навън, но вече е обвързан. С Одисей сме еднакво достойни мъже, но в стада от сирени, по-добре да сме вързани. Иван Сухиванов - Епос стихотворение с антивоенна поанта: Цар Одисей се завръща... (следва списък за ново клане)... Стъпки, стъпки отекват в заспалия град... Хекзаметър. Железните рози ухаят... Зловещо

Ще се огранича до тук. Има едно виждане, че важните неща се обсъждат по- често и с по- дълги коментари. Ще потърся други важни неща редом с Разказването, Приключението и Завръщането.

Алфред Тенисън "Одисей". Сюжетът е, че на третата година след завръщането си героят е отегчен да управлява и съди и оствая тези задължения на Телемах, за да се впусне отново в приключения. Интересен цитат е "I am a part of all that I have met", както и финалът "Бори се и търси, открий, не се предавай!". Хубава, активна жизнена позиция! Иларие Воронка"Одисей". Нещо като сутрешно/обедното връщане към себе си след снощен запой или надрусване. Доста оскъдно от към яснота. Георги Савчев "Одисей". Импресия. При Калипсо Одисей намира, а после губи своята "анима". Връщането му в Итака е начинът на Посейдон да го погуби. Кирил Мерджански Митът за Одисей в новата буколическа поезия Цитирам, защото не мога да анотирам: Лампридий Граматик: Какво е Одисей? Единствен и безкрайно разклонен кубикулум за съхраняване на смъртните ни маски. Лице, склонено в друго нечие лице. Субект без предикат. Завоевател, просяк, цар, крадец. Разтворен в същностите епитет. Това е всичко и което той не бе. Тераген: Навсякъде - на сушата, из въздуха и сред водата - гъмжи от символи и алегории - от знаците и от знаменията на съдбата... Какво е Одисей? Подмятана от вятъра на думите метафора из необятния синтаксис на носения от прозодията словоред. Лицето заличило собственото си лице. Самоизтрил се отпечатък от ослепеното око на Полифем. Това той бе... Това той винаги ще е.

"Веселата случка", която Елена разказва е от песен ІV стиховете след 239 е спорна със следните два стиха: 252-253. Само когато след баня с елей му помазах снагата, дреха когато му сложих и най-тежка клетва положих Да изясним контекста. Телемах гостува на Менелай и пируват. Елена слага в напитката билка, която прави хората весели и нечувствителни към гняв, която "бедите потуля". След разказа й, съпругът й не е ни най- малко обезпокоен и преди да разкаже своя спомен го свързва в ст.266 с: „Всичко това, ти съпруго, разказа тъй, както е редно". Или събитието е обичайно, или след билката на Елена гостите го възприемат като обичайно. В пикантната случка на Елена, Одисей, несъмнено е бил гол- тя му слага дрехата. Освен ако е имал традиционна препаска, с която се е опасал след банята. Имайки консервативни възгледи, моят прочит е такъв: Проникналият в Троя Одисей бива разпознат от братовчедката на жена си. Незнайно къде се изкъпва се, след което, евентуално закрит с пещимал, бива помазан със зехтин и облечен с горната дреха от нея. В това няма грях за нея, а само,че е видяла голотата му. Иначе не би го разказвала и пред племенника Телемах и съпруга си. От друга страна, тя би сложила билката, защото предстои да разкаже нещо, което би я опозорило, но й тежи. Иска да изкаже свой грях без да търпи последици. В такъв случай може да се предположи, че а) е видяла голотата на Одисей, б) е имала с него интимна връзка. Не мога да посоча кой от вариантите е по- достоверен. Като имам предвид "хомеричния смях на боговете", когато видели заловените любовници Афродита и Арес, мога да допусна, че тази авантюра е реплика на божествената случка, която би развеселила някой пир. Само това, че я разказва Елена пред съпруга си и племенника ме кара да се въздоржам от този галантен вариант. Обяснявам си го, че само е видяла голотата му.

Изглежда Бьоклин е намирал силна символика в поведението на Одисей. Към неговата "Одисей и Калипсо" препращам тук: http://inexpressions.blogspot.com/2013/10/blog-post_21.html, защото и интерпретацията на блогъра е интересна. Иначе изображението го има и тук https://liternet.bg/publish10/ptrendafilov/slaveikov-mistifikacii.htm, със статия, и другаде.

Още един български текст. Пенчо Славейков "Пред острова на блажените"ТУК „...На острова тих на блаженните тихо за нази живота протича, челата ни ведри божествений лотос, цветът на цветята, обкича. Спокойни сърца не спохождат желанья, нито ги залъгват надежди: на д р у г и я б р я г те останаха – смъртни при смъртните земни одежди." Моето разбиране е, че П.П.Славейков предава целия живот Отсам като постоянна буря, бедствие и едва Оттатък има мир и покой. В стихотворението, кърмчията Одисей тъкмо да стигне на острова на блажените и вълните го изтласкват и връщат в бурното море . Ще прегледам и ще отговоря.

Може би защото аз не съм изпитвал по този начин това. Зяпал съм младите даскалици, но не и любовно, естетично някак си. Никога не съм си мечтал някоя от тези прекрасни стажантки и даскалици да ми стане жена, любовница или майка. А иначе, както е у Омир- "такава", "точно такава" ми се е щяло, но не и "Тази", "точно тази". Може при жените и при някои мъже е иначе, което само означава, че Одисея дава богати образи, които могат да се тълкуват многозначно. Приемам цитираните автори и източници. Обаче със сигурност те са по- убедителни за тези, които са били влюбени примерно в звезди от поп- културата. Не съм си и помислял, Катрин- Зита или Анджелина да ми перат чорапите и да ходим лете на Поморие или Китен. (понеже мнението ми не е свързано със самото изкуство, а с възприемането му от един частен субект- аз, няма да се задълбочавам повече.) Благодаря, че представи разни преводи/прочити, което е в подкрепа на идеята, че преводът е различно произведение от оригинала.

Евмей- робът за когото Лаерт е платил, го приема, посреща, но не го разпознава. Одисей му разправя небивалици от измислен живот. Будалка го. Следващата песен разказва за идването на Телемах, който също не го познава и е недоверчив дори, когато Одисей му се изказва. Връщам се на Евмей и как се представя пред него Одисей: Песен ХІV стихове 190-200 (Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е явно.)“ Тъй Одисей, находчивият мъж, му веднага отвърна: „Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено: ако и двамата с теб разполагахме в тази колиба с гозби и сладка напитка за по-продължително време, 195тук да пируваме кротко, а други за нас да работят, може да мине и цяла година, и пак не ще мога разказа свой да привърша за моите мъки, които аз претърпях и изстрадах по волята на боговете. Славя се аз, че родът ми от ширния Крит произхожда 200и че съм син на заможен баща. Погледнах и за Навзикая. Различното ми разбиране вероятно се дължи на различна интерпретация на това, което девойките, пък и младежите изпитват към недостъпни образци. Имах познат, който говореше с възхищение за Шъная Туейн и после си намери приличаща й до някъде жена. Дали може да се каже, че е бил влюбен в Шъная е разминаването. Аз мисля, че се е възхищавал, а други, че е бил влюбен. Така и Навзикая се възхищава от Одисей, когато казва Осма песен, стих 457-459 На Алкиной дъщерята, обляна в божествена хубост, спря до гредата пред входа на залата, зидана яко, и съзерцаваше тя със захлас Одисея божествен Има и един друг момент, когато тя си пожелава съпруг да мяза на Одисей. неточно цитирам "като теб", обаче това изобщо не значи, че иска да е той. Другият проблем, който също отразява изкуството и как то отразява Одисей е преводът на все една и съща книга. Не зная какъв превод четеш, моят е този: https://chitanka.info/text/30732. Допускам, че в англоезичните преводи Навзикая е къпала Одисей, но в нашия тя изпраща прислужниците. Изобщо, преводът, това е едно друго художествено произведение.

Това, естествено, не го изключва, а напротив обогатява темата за феномена Одисей от древността до наши дни. Споменът ми е по- различен. Ще препрочета Омир и ще коментирам. Така е. Подразни ме интерпретацията в изкуството от предишен пример, че Толкова е нелепо, че нямам думи. Нито е Първи, нито е фермер.

Позволете още няколко анотации Само за библиографията: По едно време се фантазираше в жанр „научна” фантастика. От това време е разказът на Величка Настрадинова „Завръщането на Одисей” ТУК Пак ТАМ разказ от Йозеф Несвадба „Бунтът на кораба „Одисей“” Авторът разработва по друг начин приключението с песните на сирените. Обсъжда верността и коварството. Разказът на Ст. Лем „Куно Млате: „Одисей от Итака“” https://chitanka.info/text/28587-kuno-mlate-odisej-ot-itaka е „рецензия” на несъществуваща книга, каквито има и Борхес. Героят Омир М. Одисей от Итака (щат Масачузетс), в търсене на интелектуалните съкровища на първостепенните земни гении стига до извода, че да разбере гениите може само гений от същата величина. Б.М. Може би за това Омир и Одисей биват разбирани доста разнообразно и противоречиво- няма равностоен на Омир и Одисей гений. Поема от Кристоф Мекел „Одисей”. ТУК Литературният герой мечтае да се отръска от книжния прах и клишета и да заживее истински като човек. Поема от Ротрауд Виланд Калипсо и Одисей ТУК. Друг разказ на мита за Калипсо- тя освобождава Одисей, но никоя никога няма да я достигне. Лион Фойхтвангер "Одисей и свинете или досадата от цивилизацията" 1947 г. ТУК. Царуващият и вече стар (60 годишен) Одисей иска да се завърне при феаките, като завръщане в младостта или като бягство от отегчението на еднообразието. Обаче времето му е минало. Няма такава възможност в живота- да се връщаш в младостта, но я има в изкуството, в паметта на песните. Фойхтвангер се спира и променя мита за преобразените от Цирцея в свине моряци. Според неговия прочит, Одисей успял да върне към човешки образ само един другар, колкото да му каже, че предпочита да се радва на спокойствие в тинята, вместо да следва бедите в несигурното море. От разнородния прочит на митовете за Одисей се сетих за картината на фламандски майстор "Снемане от кръста", в която Иосиф Ариматейски е изобразен като подпийнал фламандец. Просто приключенията на Одисей отразяват съвремието на автора, а не това на Одисей.

Интересен ми е погледа към Пенелопа в наше време. Ето как Елисавета Багряна репликира на древния образ в стихотворението "Пенелопа на ХХ век": НЕ СЪМ аз древноелинската Пенелопа — смирено да тъка и разтъкавам и чакам двадесет години Одисея — зареян по море и суша, запленяван от нимфите на острови незнайни, — за да се върне някога при мене, но тогава, когато дори кучето едва го би познало. Подразбира се, че съвременната жена не цени нито качествата, нито заплахите на мъж, който не е в дома й. Ако Багряна смята, че това е ново, заблуждава се. Древността го е маркирала с мита за отсъствието на Агамемнон. С други думи, тя казва "Не Пенелопа, по- скоро Клитемнестра", което не е откритие. Романът на Маргарет Атууд „Пенелопиада” е интересен от друг аспект. От една страна с избора на авторката, поканена от издателството да напише своя версия на който и да е мит- защо е избрала точно този? От друга с постмодерното преразглеждане и препращане към древни митове от съвременна гледна точка. Интересен е и погледът на съпругата към странстванията и личността на Одисей. Кратък цитат: „if a man takes pride in his disguising skills, it would be a foolish wife who would claim to recognize him: it's always an imprudence to step between a man and the reflection of his own cleverness”.(„ако един мъж се гордее с уменията си за маскиране, глупава би била съпругата, която твърди, че го разпознава: винаги е неблагоразумие да се застава между мъжа и това, което той мисли за собственото си хитроумие”.) Според Добри Жотев Вж. https://chitanka.info/text/46479-penelopa Пенелопа смята Одисей за будала на когото неколкократно е изневерявала и дори в подтекст му се присмива:. Кратко цитатче: „Така измамих Одисей./ Когато хитроумният безумец…” и т.н. И поантата: „Не, никога не ще сте верни другиму,/на себе си не бъдете ли верни!/Това ви казва Пенелопа.” Интересна препратка към вярната Пенелопа намираме в пътеписа на Ани Ван де Виле ”И Пенелопа пътешестваше”. Наистина, какво би било, ако вярната Пенелопа съпровождаше Одисей? Най- вероятно той нямаше да се прочуе като герой и хитроумен, а като човек, който прави обичайно потребните неща. В Уики.фр. има статия за Ани, но не и за Луи(мъжа й). Ето цитат от авторката де Виле, отнасящ се за мъжа й, под капитанството на когото тя тръгва на околосветско пътешествие като пътник/ матрос. „Успехът |на подобни пътешествия] зависи преди всичко от продължителната подготовка, от разсъдливостта и упоритостта на капитана. Заради това той трябваше също така да се откаже да „прави кариера“ в най-обикновения смисъл на думата, т.е. да заеме място в обществото. И ние ще си останем сега завинаги бедни, малко встрани от течението. Но все пак намираме, че така е много по-добре!”. Прочее, майката на Ахил също би казала „намираме, че ако той остане далеч от войната, така е много по- добре”. Обаче Ахил и Одисей не са били послушни. Под жанра на сатирата е книгата „Дневникът на Пенелопа” от Костас Варналис, издаден 1947 г. ТУК. Въз основа мита, авторът отразява сатирично събитията в Гърция след войната, народните очаквания и реалностите, като в някои моменти Гърция е оприличена с разграбена Троя. Не мога да го свържа пряко с Одисей , който в романа е с простонародното име Дисей, но го споменавам доколкото става дума за феномена Одисей в изкуството.