Мълчаливец

Проявяваш безсрамие. Пишеш перверзности и откровени измислици, без никакво потвърждение. Да се доверяваш на лъжи е лош знак за другите ти възгледи. Бих коментирал текста ти като произведение на изкуството. Поставям го към обратното на хумора- злостен пасквил и оклеветяване, което е с намерение разрушаване на реда, който О.Хенри намира за правилен. С други думи деструктивен.

Кратка забележка: скалата, която предлагам, може да отчете динамиката в отделни епизоди от произведение или историята на творец. Тя е инструмент, който констатира, но не променя. Авторът изобразява, представя ни промените. Казано иначе, термометърът не променя температурата, той само я констатира.

Играта като нещо, което не е съвсем "наред". Играта има място не само като обект на изкуството, но и като етап от самата дейност. Нямам предвид развлекателните дейности, наречени игра, като спортните или хазартните игри. Имам предвид игрите в които се учи ново поведение. Момиче с кукла, момче с кола или пушка, художник със спрей вместо четка, артист на репетиция. Игра е и преструването на голям с майчините/бащини обувки, което не напуска човек и по- късно, когато се прави на авторитетен, богат, на успял. Става дума за някакви игрови, пробни действия, при които човек представя някакво поведение и така го усвоява. Прави се че готви, сглобява и се учи да готви, сглобява. За наблюдател, който знае добрия вариант, играта е комична. За хората, които знаят езика, песента без думи на Чарли или "Кен лий" на Хасан е смешна. Който не знае правилния език, ще ги възприеме сериозно. Сега, в Испания, Валентина Хасан със сигурност разполага с по- правилен език. Самата игра е предверие на сериозното, но не всеки го пускат в залата след предверието. Играта не е гаранция, но е предпоставка. Може да се каже, че не всеки, който си играе с пушка ще стане войник, но този, който предпочита да повива бебе няма да иска да вземе пушка. Ахил бил оставен да расте сред момичета, за да не стига до война, но когато Одисей отишъл със сергия с накити и оръжия, юнакът се загледал и започнал да си играе с оръжията. Генко Гинкин няма абсолютно никакво участие във Въстанието. Играта на художници с цветове и форми, на артисти с поведение, са доста сериозен труд за постигане на нова хармония. В някои случаи този труд може да бъде подложен на присмех, на негативно и отричащо отношение , но може да бъде възприето и с лекота и комизъм- стига да е известно, че при този творец всичко става. Това, че днес малко се е изложил, ще го отминем с усмивка, като незначително и комично. Може търсенето да не стигне до никъде. Да загине, както са загинали динозаврите, за които никой не плаче. Както се казва, гробищата са пълни с амбициозни таланти. Еволюционните изисквания пропускат едни, а други- не. Има точки на преобръщане, след които играта, експериментът могат да станат нов ред или да се провалят безславно. Това не значи, че играта трябва да спре! ... смятам, че ако момичетата спрат да играят с бебета, а ги заменят с решаване на уравнения, светът ще свърши. Съвсем спокойно и сериозно го казвам.

В тази точка от скалата се открива някакъв проблем. Разказите на О`Хенри са някак си тъжни, назависимо, че всички го определят като хуморист. Ами тъжните събития около комичния персонаж Чарли? Явно е, че комично- тъжното или пък трогателното са реални изображения на нещата от живота. Ще илюстрирам с пример от разказа "Пролетно меню": Самотна девойка- машинописка тъгува по годеника си,по сантименталните преживявания, с които свързва глухарчетата и когато трябва да напише в менюто "Салата от глухарчета с твърдо сварени яйца", тя пренася тъгата си в комичното "Милият ми Уолтър с твърдо сварени яйца". Как тъгата става дял от комичното? На първо място, разликата е в по- меката форма- "тъга" вместо "трагедия". Съществуването на тъга не изменя мястото в категорията на комичното, което е някакво преодолимо различие с устойчивото и подреденото, с красивото. У О.Хенри, въпреки глада и болестите има увереност, че нещата ще се оправят. Като образец на комично представям кривото детско прохождане- "като фарфалак" или детското говорене със смешни думи. Преживяването на тъга обаче е много изразено у родители, чието дете забави прохождането или проговарянето. Защо учители или лекари казват с усмивка "Ще се оправи!"? Защото за тях това е нещо временно и преодолимо, т.е. не тъгата, а несъвършенствата са комични.

Мисля, че нихилистично би било: "Дали ще правите любов или война, за нас няма никакъв смисъл и значение" В горното "любов" е някаква ценност, има значение и е предпочитано. Оставам на мнение, че хипарите имат сравнително примитивни ценности, но ги имат и отстояват. Пък мирът дори не е "примитивна ценност", а доста висша.

Не бих казал, че те не вярват в реда на ерата на Водолея, Flower Power и пр. Съществуващите и днес хипарски комуни в Калифорния и Дания са някакви социални общежития с някакъв ред. Хипитата организират множество акции, за които се иска организация= ред. Не твърдя, че той е по- добър, дори мисля, че е по- примитивен. Не коментирам и полезността- безполезни има на всяко равнище. Понякога се чудя и на "полезността" на малкия Аякс- "герой" в Троянската война. Интересно ми е, защо не харесваш образа на хипарите от този прекрасен филм?

Мястото на героите на "Коса" на М. Форман. Тук не може да мине без разграничението на субективното възприятие на "Доброто общество" и на М. Форман. От страна на Доброто общество, тези герои са с негативна оценка- рушители на реда, но без голяма опасност. Виждаме реакцията им на семейното парти на Шийла- досада и търпение. Нахлулите са дрипави и неподстригани наркомани, юноши,които ще се върнат в традиционните роли и от хипита ще станат юпита. От страна на режисьора, те са предадени в положителна светлина. Комични, не достигат до героично, едва засягат трагичното, но определено градят ред, а не го рушат. Симпатични и със съчувствие изразени. Така филмът е Комедийно- драматичен. Протестът е формален, без сила и енергия за продължителни действия и решителни резултати. Музикална мелодрама.

За какво може да се използва тази скала? За определяне мястото на персонаж или произведение по отношение съгласие със съществуващия ред или идеи за алтернативен. За добавяне на характеристики, които са присъщи на това гнездо, на тази естетическа категория. За сравняване на персонажи и произведения по отношение естетическата категория. Скалата дава възможност да погледнем на отрицателните герои не само като рушители, но и като носители на някакви идеи за ред, което може да бъде обсъждано и оценявано. Поставянето на абсурда, хаоса в средата, нулата, дава възможност да погледнем на това безвремие като на среда от която израстват идеи за нов ред. От абсурда на Първата световна се роди "Моята борба", но и идеята за свобода на колониите, разпространи се социалната идея."Огънят". Чрез скалата можем да обясним трагичността на Хамлет и Антигона, като привърженици на конкретни правила и ред. Пример: Данте поставя Брут и Касий наравно с Юда Искариот по крайни мъки в Ада. Да определим какви персонажи са двамата в краткия ми разказ? "Двамата имат републикански идеи в името на които искат да убият диктатора. Не са достатъчно решителни и бягат. Убити са при сетнешните действия на Август." На практика те са в гнездо където в името на идеи са положили усилия, но не са реализирали идеите си, значи са трагични персонажи. Обаче дали са герои или антигерои? В Рим тенденцията е към имперски ред, заменящ републиканския. Те са привърженици на републиката, т.е. възвръщане на предишен ред. Значи са антигерои, трагични антигерои. Цезар и Август са персонажи- герои, защото са наложили своя ред. Вината на републиканците не само не е като на Юда, но е и дори с добри цели, но Данте преценява, че те са предатели на благодетеля си. Те пречат на единовластието, определящо за царската и папска власт и последващото величие на Рим... заради това Луцифер вечно ще ги гази с крака. Юда пък изпълнява предвещаното- с него или без него, Исус следва да бъде жертван за да изкупи греховете на хората. Защо е така сурово наказан? Е, скалата не може да реши това. Според нея Юда е трагичен персонаж- антигерой. Ставайки предател, той противостои на утвърждаване реда на Христос.

Естетическите категории като ос между ред и неговото разрушаване Най-напред бих искал да отбележа, че естетичното преживяване е твърде субективно, за да бъде търсено в самите неща или в техните изображения. Човек изпитва емоции при възприемането им и ги свързва със своя предходен личен и културно придобит опит. Определящи стават способността за съпреживяване и наличието на натрупана символна културна памет. В опит да подредя естетическите преживявания в някаква скала, се обърнах към традиционните естетически категории, които исторически ги изразяват. Предложената тук подредба се основава на една ос: отношението към реда — към утвърждаването му или към неговото разрушаване и преструктуриране. Под „ред“ разбирам не толкова социален или морален ред, а нещо по-общо — признат, одобряван, легитимиран порядък на света. Естетическото преживяване възниква от позицията на наблюдателя, който съпреживява, но и оценява. Той неизбежно заема позиция: дали одобрява реда, дали съчувства на неговото разрушаване, или остава в колебание между двете. Пример: изображение на св. Георги, побеждаващ змея, се възприема като утвърждаване на реда — героят спасява света от алегорията на злото. Обратно, сцената на жертвоприношението на Исаак представя тревожен образ — възрастен мъж, замахнал с нож към дете. Естетическото възприятие се напряга между непосредствената човешка реакция и културно наложения разказ за покорство пред божествения ред. --- Полюсите на скалата Предлагам две крайни, идеални стойности: Идеалният ред Пълното разрушаване на реда и неговото преструктуриране Това са трансцендентални граници. Те не са напълно изобразими, но структурират естетическото поле. Между тях се разполагат традиционните категории. --- Положителната страна: утвърждаване на реда - Весело-комично Неловкости, конфузни ситуации без зла умисъл — временно нарушение на реда, което не го разрушава. -Красиво Хармонична, жизнена, устойчива форма, която изглежда предсказуема и съгласувана със света. Пример е „Земната и небесната любов“ на Тициан. -Трагично Усилие или изтърпяване на страдание в стремеж към утвърждаване на реда, което надскача човешките ограничения и често завършва с неуспех. Типичен пример е Антигона или мъченическите изображения на св. Себастиан. -Героично Свръхусилие или понасяне на непосилно страдание, което се увенчава с успех и реализира определен идеал за ред — от Херкулес до рицарските романи. -Възвишено Досег до трансцендентен идеал, който надхвърля човешката мярка. „Каеща се Магдалена“ и „Ассунта“ на Тициан се стремят към подобно преживяване, макар че самият идеал остава неизобразим. --- Отрицателната страна: разрушаване или подмяна на реда -Иронично-комично Редът е подложен на критика и присмех. Иронията разклаща легитимността му. -Неприлично / грозно Поведение или образ, които не могат да се превърнат в универсален закон. Уродливост, разпад, скандалност. Пример: „Вакханалия“ на Питер Паул Рубенс. -Трагедия на антагониста Страдание на герой, стремящ се да разруши реда. Макбет е показателен пример: неговото падение е едновременно морално и екзистенциално. -Домогване на свръхантагонист Фигура, която успява да наложи нов ред чрез разрушение — исторически примери са Адолф Хитлер и Джим Джоунс. --- Нулевата точка В средата на скалата стои нулевата точка — безструктурният хаос, абсурдът, врящото състояние, от което могат да кристализират различни идеи за ред. Това е зона на неопределеност, където оценъчната позиция на наблюдателя става решаваща за последваща тенденция. --- Заключение Предложената скала не оценява героите морално, а описва посоката на тяхната естетическа енергия спрямо идеята за ред. Естетическото преживяване възниква в напрежението между съпреживяване и оценка, между утвърждаване и разрушаване, между хаос и форма. Тази ос не претендира за окончателност, но може да служи като инструмент за позициониране на художествени образи и идеи в едно динамично естетическо поле.

Не смея нищо да ви кажа, защото админът ще намери вината у мен, но ми е крайно неприятно да политизирате тема по естетика.

Ролистене, Ролистене ... (така наричам всеки, който опитва да разчита древен текст чрез думи от съвременния език, без да познава езика на който са написани)

1. Естетиката се занимава с изображения на реалните неща. Изображения в смисъл с думи, цветове и форми, движения. 2. Оценката на лица като герои е повече политика, отколкото морал. По т.1, има произведения за ген. Луков от различни групи- противници и привърженици. Понеже въпросът е много практичен и изцяло съвпада с моите интереси, дай някакъв текст или картина, снимка, и тогава ще опитам да го класифицирам по принципите, които разглеждам. По т.2. Оценка на личности правят психолози, на политика- политици, на правно поведение- съдии. По темата, оценка на ген. Луков не може да се даде. Следващият ти въпрос е също политически. В политиката съществуват партии. В общия случай, партия е сдружение на хора с еднакви възгледи. Едни смятат едно, други друго. Примерно Наполеон е приеман за тиранин, узорпатор, агресор, освободител. Изобразяван е в комична, карикатулно-сатирична, възвишена, героична и в антигероична светлина.

Много добра идея за обясняване анахронизмите!

Водите ме към размишления. Тази ценна книга от начало до край е посветена на гнева на Ахила. Той е начало, център и финал на епоса и бележи колко много е важен гневът на боеца. После, поне по заглавие ми идват на ум песните за Бесния Роланд. Изглежда яростта е добавяла за хората нотка божествено в героя. В Далечния изток, където ценят хармонията, войнът не бива да е гневен, а хладно разсъдлив. Именно заради това отбелязвам, че Илиада е цивилизационно формираща.

Абсолютно съм съгласен. Фронтовото другарство е много ценно. В нашето време на алиенация тези връзки са отслабени, но блазе на тези, които пазят човешкото у себе си. Геройството е специално и заради това изкуството го изобразява.