Сизиф

Дали описва реално свойство, или е само описание на мнимо свойство, породено от нещо което е непознато. Точно обратното е, какво ще описваш математически когато не виждаш нищо за описание. Напълно съм съгласен, това важи и за СТО

О кей съгласен. В друг смисъл съм го твърдял, ако си вникнал в смисъла ще разбереш защо съм го казал. Не е така, ако нямаше съпротивление на действаща сила, един автомобил нямаше да спре като натиснеш спирачките. Не е така, няма как диспенсионните сили да извършват механична работа. Докато се прилага тази енергия тялото ще продължи да се ускорява, и нищо не би могло да му попречи достигането на скоростта на светлината, какво като импулсът му нараства, тази величина е измерима само от външна отправна система. Ако нараства обаче инертноста с нарастването на скоростта ще дойде момент когато повече тялото няма да се ускорява от приложената му сила. Импулса не се съпротивлява на действаща сила, променливият импулс е просто ускорение, така че нищо не възпрепятства ускорението при нарастване на импулса. А за да имаме лимит в скоростта трябва нещо да възпрепятства ускорението. Обясненията ти нищо не обясняват

Реална, да има физически смисъл, физически реална като явление, а не просто математически конструкт за описание на нещо което не се знае какво е.

Масата на покой има свойството инертност, 3 закон на Нютон, "всяко силово действие има равно по големина и противоположно продиводействие". да се знае че това противодействие не е действие а само противодействие, което създава "съпротивление" на действащата сила. Всъщност противодействащата сила също е действаща, понеже скоростта на дейсващото тяло намалява вследствие противодействието на тялона на което е приложена силата от движещо се тяло например. Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото по дефиниция а не фактологически смисъл. Нали затова тяло което се движи със скорост близка до тази на светлината, не може да се ускори повече, защото инертноста му расте до безкрайност, все едно че и масата му на покой расте да безкрайност. Обаче двете маси "релативистката"/която вече не се ползва като термин от релативизма/ и масата на покой не са идентични в смисъл че релативистката маса всъщност не е маса а има само свойството инертност на масата.

Да беседваме за вълновата функция на шрьодингер, реална ли е или просто инструмент за описание на квантовият свят. Ето какво казва AI по въпроса. Колапсът на вълновата функция е моментът, в който една квантова система преминава от множество възможни състояния в едно-единствено, определено състояние поради взаимодействие с околната среда или измерване. Как работи процесът Суперпозиция: Преди измерването частицата се намира в няколко състояния едновременно. Измерване: Физическо взаимодействие (наблюдение) принуждава системата да направи избор. Колапс: Вълновата функция моментално се свива в една точка. Резултат: Вероятностите изчезват и остава само една реална, измерима стойност. Примерът с монетата Представете си въртяща се монета. Преди колапса: Докато се върти, тя е едновременно и "ези", и "този" (суперпозиция). Колапсът: Когато я захлупите с ръка на масата, вие извършвате "измерване". След колапса: Монетата спира и показва само един окончателен резултат. Защо това е парадокс Колапсът е сред най-мистериозните концепции във физиката по три причини: Липса на уравнение: Уравнението на Шрьодингер описва как вълната се развива плавно, но не обяснява самия момент на колапса. Моментален скок: Промяната се случва мигновено, което изглежда сякаш нарушава ограничението на скоростта на светлината. Проблемът за наблюдателя: Физиците все още спорят какво точно съставлява "наблюдател" — дали е съзнателен човек, или просто взаимодействие с детектора. Та има ли данни за това дали е реална вълновата функция. И ако е реална защо изчезва мигновенно при нейният колапс, което противоречи на специалната теория на айнщайн?

Не ми се отваря нова тема за Релативистката маса, а искам да си изясним някои въпроси. Значи тя не е идентична със масата на покой, но има същите свойства, как се обяснява това. Въпроса ми е най вече към скенер.

Зададох въпрос на AI и ето какво ми отговори по въпроса. "Константна ли е скоростта на светлината след като "Учени от два университета в Шотландия - от Глазгоу и университета Хериот-Уат в Единбург са успели да забавят преминаваща през вакуум светлина. Новото изследване показва, че забавените фотони могат да запазят своята по-ниска скорост, пише Би Би Си." Отговор от AI : Да, скоростта на светлината във вакуум (\(c\)) си остава фундаментална и непроменена физична константа. Экспериментът на учените от University of Glasgow и Heriot-Watt University, публикуван в списание Science, не опровергава Айнщайн и не променя фундаменталните закони на физиката. [1, 2] Ето кратко и достъпно обяснение какво всъщност се случи в този експеримент: Какво точно направиха учените? Промяна на формата, а не на константата: Учените прекараха единични фотони през специален филтър (наречен "маска"), който промени тяхната пространствена структура (форма). [1, 2] Групова срещу фазова скорост: Константата \(c\) (\(299\ 792\ 458\) м/с) се отнася за плоска вълна във вакуум. Когато светлината се "структурира" (например се фокусира или се превърне в конусовиден лъч), отделните съставни части на вълната започват да се движат под лек ъгъл спрямо общата посока на движение. [1, 2, 3] Ефектът на велосипедистите: Самата BBC използва чудесна аналогия. Представете си отбор колоездачи. Цялата група се движи напред заедно (групова скорост), но вътре в групата колоездачите въртят на зигзаг или сменят местата си. Тъй като изминават по-дълъг, "криволичещ" маршрут, общата скорост на групата напред леко намалява. [1, 2, 3] Защо фотоните "запазват" по-ниската скорост? Когато светлината премине през стъкло или вода, тя се забавя поради взаимодействието с атомите на материята, а на излизане веднага възстановява максималната си скорост \(c\). [1, 2] В шотландския експеримент обаче формата на самия фотон беше променена перманентно. Тъй като фотонът остава структуриран дори след като излезе от маската и продължи да лети в чист вакуум, неговата групова скорост остава трайно по-ниска от \(c\) (със съвсем малко – частици от процента). [1, 2] Извод Физичната константа \(c\) остава абсолютната максимална ограничена скорост във Вселената. Учените просто доказаха, че чрез промяна на геометричната форма на светлинния лъч, можем да накараме светлината във вакуум да се движи по-бавно от своя собствен теоретичен лимит. [1, 2, 3, 4] Ако темата за квантовите свойства на светлината Ви е интересна, мога да Ви разкажа повече за това как се използва структурираната светлина в съвременните технологии или как учени са успявали да спрат светлината напълно в други среди. Какво бихте искали да научите? [1, 2]. Значи се отнася само до фазовата скорост на фотонът ( тази в която максимумите и минимумите се движат в пакет ) а не на груповата скорост която си остава константа.

Да има ги и във вакуума далеч от атомните ядра, но не се знае дали са продукт от самият вакуум или са емисия на ядрата, ако няма никакви ядра дали ще ги има във вакуума. Дали е всъщност константа, как си обясняваш това например.https://offnews.bg/nauka/ucheni-zabaviha-skorostta-na-svetlinata-za-postoianno-452602.html

това пък какво е, вакуума може ли да се распада. Сигурно се заблуждаваш с виртуални частици, те не са от вакума а остатъчна енергия от атомите, близо до ядрата им виртуалните частици са по много, но се разпръскват и равномерно в цялото пространство, може би формулата E=m.C^^2 не се спазва точно на микроскопичен уровен, тоест на малки растояния / планкови / пропорционалноста на квадрата на скоростта на светлината е друг, друга ще е и скоростта на светлината там. Примерно за образуване на електрон-позитрона двойка ще е необходима по малка енергия отколкото забелязаното на по големи мащаби.

Ми това е интересна хипотеза, вселената е безкрайна пяна, балончета се пукат

Защо да е безкрайна в бъдещето а в миналото не, откъде е това хрумване, не че го изключвам де. По същата логика може да е безкрайна във миналото а в бъдещето не. Въобще всичко е само хипотези на този етап от проучване. В колайдерите блъскат с все повече сили и какво откриват все по "дебели " и тежки частици. Логично да е така според уравнението E=M.C^^2. Естествено че при голяма компресия енергийната плътност расте на единица обем , и ако има безкрайна инфлация в миналото то и енергията и масата ще са безкрайни. Само проблемите със сингуларността нещо не ги оправят.

А къде са разположени другите региони? Според няки космологични модели, вселената е безкрайна с безкрайна инфлация. Няма точка от която е започнала да се разширява. Но това са само хипотези.

" Вселена " - е синоним на Всичко което човек пряко или косвено е установил че съществува.

Само ако гледаш точките от повърхността, но ако гледаш точките от вътрешността, ще видиш че има конкретна точка на разширението и тя е във вътрешността която не се разширява. Така че това не може да бъде аналог за разширението на самото пространство, самото пространство не се "Разширява" а се мултиплицира по някакъв начин, може някои от измеренията му да са по компактни и да се "разгъват" в пространство с по висши измерения, кой знае хипотези много.

Няма други, няма доказателства за тях, а и да има това не са вселени а региони. А преди инфлацията какви частици е имало според стандартният модел ? Кварки не съществуват самостоятелно, не могат да бъдат разединени за дълъг период от време, ако се извадят за кратко, силите които ги държат нарастват пропорционално на растоянието им една от друга.

Самото пространство е било с размери 4*10^-29 метра , после ставало голямо чрез инфлацията си. Представи си тогава какво е било растоянието помежду частиците на кварк-глюонната плазма.

Пасаж от библията за сътворението БИТИЕ (Началото) : “ В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над Водата. И Бог каза : Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя че светлината е добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да разделя вода от вода. И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. И Бог каза; да се събере в едно място, водата която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета; и Бог видя че е добро. И Бог каза: Да произведе Земята растителност: семеносни растения, плодоносни дървета от всякакъв вид, на земята които раждат всякакъв вид плод със семето вътре в него; и Бог видя че това е добро. И стана вечер и стана утро, ден трети. И Бог каза: Да бъдат светила на небесният простор, за да разделят денят от ноща; нека служат за знаци и показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесният простор, за да осветляват земята; и така стана. Бог създаде двете големи светила: по голямото светило,за да владее деня, а по малкото светило за да владее ноща; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесният простор, за да осветляват земята, да владеят деня и ноща, и да разделят тъмнината от светлината. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. И Бог каза : Да произведе водата изобилно живи същества и птици да хвърчат над земята по небесният простор. И Бог сътвори големи морски чудовища, и всички живи същества според видовете им, които водата произведе изобилно, и всяка крилата птица според вида и; и Бог видя че това е добро. И благослови ги Бог, казвайки: плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножат и птиците по земята. И стана вечер и стана утро, ден пети. И Бог каза : Да произведе земята живи същества според видовете им, добитък влечуги и земни зверове според видовете им, и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитък според видовете му и всички влечуги по земята според видовете им, и Бог видя че това е добро. " Аз тълкувам това по скоро чрез размишление, стигам до извода, че всъщност земята, със всичко останало, всъщност е само ЗЕМЯ, и няма космос, това което изглежда като космос, е само един регион от ЗЕМЯТА ! Вие как мислите?

Много модели станаха вече напоследък а все още нищо не е доказано, физиката клони вече към фантазии и аз съм скептичен дали изобщо в бъдеще ще бъде доказано нещо. Ето и константата на Хъбъл не е константа вече в класическият смисъл. "" Константата на Хъбъл (\(H_{0}\)) всъщност НЕ е постоянна величина във времето, а се променя заедно с еволюцията на Вселената. Тя се нарича „константа“ единствено защото в даден конкретен момент от космологичното време има еднаква стойност за всички посоки в пространството. Правилното физическо понятие за нейната променлива природа е параметър на Хъбъл (\(H\)). Защо се променя във времето? Гравитационно спиране: Привличането между материята във Вселената се опитва да забави нейното разширяване, което променя скоростта с течение на времето. Тъмна енергия: Преди около 5 милиарда години тъмната енергия започва да доминира, карайки Вселената да се разширява ускорено. Текуща стойност: Индексът „0“ в \(H_{0}\) обозначава стойността на параметъра точно в сегашната космологична епоха. [1] „Напрежението на Хъбъл“ (Космологичната криза) Съвременната астрофизика е изправена пред огромен парадокс. Когато учените измерват константата за различните периоди от историята на Вселената, те получават несъвместими резултати: Ранна Вселена (Метод на реликвовото лъчение): Измерванията на сателита „Планк“ показват по-бавна скорост от около \(67.4 \text{ km/s/Mpc}\). Сегашна Вселена (Локални измервания): Наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл“ и новия „Джеймс Уеб“ чрез пулсиращи звезди (Цефеиди) и свръхнови показват по-бърза скорост от около \(73 \text{ km/s/Mpc}\). [1, 2, 3] Това статистически значимо разминаване подсказва, че стандартният модел на космологията може да е непълен и да съществува непозната досега физика. [1, 2]"" Ето и някои обяснения за напрежението на Хъбъл които са също доста хипотетични. "" Физиците предлагат радикални промени в стандартния космологичен модел (\(\Lambda\text{CDM}\)), за да обяснят напрежението на Хъбъл. Тъй като прецизните данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) и новите измервания чрез гравитационни лещи от 2025/2026 г. потвърждават, че разминаването не е грешка в уредите, учените търсят отговори в три основни направления: 1. Променяща се („динамична“) тъмна енергия Проблемът: В текущия модел тъмната енергия е константа (\(\Lambda \)), която не променя гъстотата си във времето. Новото решение: Хипотезата за „Ранна тъмна енергия“ (Early Dark Energy) гласи, че за кратко време преди Големия взрив е имало допълнителен тласък на енергия. Това е накарало ранната Вселена да се разшири малко по-бързо, променяйки изчисленията на реликвовото лъчение. Последните данни от инструмента DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument) също подкрепят модели, в които тъмната енергия е еволюирала във времето. [1, 2, 3] 2. Нови екзотични частици (Тъмна радиация) Проблемът: Моделът ни за ранната Вселена включва само познатите фотони, протони, електрони и стандартни неутрино. Новото решение: Предполага се съществуването на стерилни неутрино или нови безмасови частици, наречени „тъмна радиация“. Тези неоткрити още елементи биха увеличили радиационния натиск в младата Вселена. Така тя би се разширявала по-бързо в началото, запълвайки математическата празнота между двете измервания. [1] 3. Модифицирана гравитация (Отвъд Айнщайн) Проблемът: Общата теория на относителността на Айнщайн работи перфектно в рамките на Слънчевата система, но може да се „пречупва“ на мащаби от милиарди светлинни години. Новото решение: Теориите за модифицирана гравитация предлагат идеята, че силата на гравитационното привличане отслабва или се променя на огромни космологични разстояния. Това би променило начина, по който изчисляваме скоростта на разширяване на пространството. [1] Алтернатива: Може би живеем в „космически мехур“? Някои астрофизици предлагат хипотезата, че Млечният път се намира в локален регион с по-ниска плътност (гигантски космически мехур, наречен „Локален войд“). Тъй като около нас има по-малко материя, която да спира разширяването с гравитацията си, нашият регион се разширява по-бързо от средното за Вселената. [1]""