Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    6718
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    170

scaner last won the day on Октомври 25

scaner има най-харесвано съдържание!

3 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

10997 прегледа на профила

scaner's Achievements

Mentor

Mentor (12/14)

  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Posting Machine Rare

Recent Badges

5,1k

Репутация

  1. Чети повече, за да си разшириш тоя тесен кръгозор... Фотонът и се излъчва като частица, и отскача като частица при удар с друга заредена частица, всичките поведения на частица притежава. И електронът се проявява като вълна, както фотонът. И се проявява като частица както фотонът. Няма разлика в общото им поведение. Именно тази пълна аналогия позволява да се създаде най-точната наука съдавана някога - квантовата електродинамика. Потвърдена с огромна точност. Предразсъдъците убиват, нали помниш?
  2. Сега да ти пиша двойка по квантова механика, е като да се гавря с беззащитно детенце... Не знаеш какво говориш. Порцията енергия някой я носи, енергията не се разхожда сама. Хитростта тук е, че няма значение какво е светлината - поведението на вълна през диафрагма е същото като поведението на частица през отвор - очертава пътят на светлината, направлението към източника. И решава проблемът с аберацията.
  3. Това са пълни глупости. За да наблюдаваш аберацията, ти трябват две диафрагми. Например, входа на телескопа е едната, окулярът е другата - така е било удобно на времето. Тези диафрагми формират две точки, входна и изходна, които пък формират права - направлението от което идва светлината, където е източника, демек това дето се търси. Няма значение дали светлината е частици или вълни или налъми за тази схема. Да не говорим, че в крайна сметка светлината е поток от частици - фотони. След като нямаш абсолютно никакви аргументи, що се извиваш като маруля под валяк, се чудя...?
  4. Значи, това още не е наблюдаемата аберация. Тук просто имаш ситуация, в която наблюдаваш слънце 2 под някакъв ъгъл, и това е цялата ти реалност. Ако си промениш скоростта, може да наблюдаваш под друг ъгъл слънце 1 (което е същото слънце, но виждано под друг ъгъл). Ако още веднъж си промениш скоростта, ъгълът под който виждаш това слънце ще стане трети. И т.н., в случая няма истинско положение, всяко от тях е истинското за тебе - продукт на относителната ти скоростт спрямо източника, от избраната от тебе инерциална система. По договорка "истинското положение" е когато избереш инерциална система в покой с източника. Обаче, ако конкретно се намираш на земята, има следната ситуация: примерно през лятото се движиш по посока на звездата и я виждаш под един ъгъл, а през зимата на обратната обиколка около слънцето се отдалечаваш от нея в противоположна посока и я вждаш под друг ъгъл. И в двата случая ти не знаеш скоростта си спрямо звездата, но знаеш, че в двата варианта разликата между двете скорости е 30+30=60 км/с. А наблюдаемата аберация в случая се получава като разлика от двата ъгъла. Поуката? Когато си в инерциална система, не можеш да определиш "истинското" направление към звездата (т.е. направлението към нея, когато си в покой). Но когато смениш тази инерциална система с друга (както става в примера о-горе), то, дори да не знаеш скоростта си спрямо тази звезда, средното положение на двата ъгъла които измерваш (не точно, има си формула) в тези две системи е "истинското" направление". А отклонението от него в + или - за двете наблюдения е аберацията която вече реално измерваш. Сега, в тоя форум има маса народ на които произхода на аберацията не е ясен, и които си мислят че тя става "някъде там"... А тя както се вижда, е отношение между поведението на източника и на наблюдателя, което отношение няма определено място, но се реализира на мястото на наблюдението - в окуляра на телескопа
  5. Голям умник си, няма що. Не са ти ясни базовите факти, но се пуйчиш тука...
  6. Що за смахната логика е това, което води до такива следствия? След като атмосферата не влияе на поведението на светлината, то няма как атмосферата да увлича светлината във всякаквъ смисъл на термина "увличане", защото увличане най-малкото значи влияние. Е, ако влияе, но слабо, ще увлича, но частично - колкото казва и Физо в опита си Пак си се повредил...
  7. Важното в случая е, че има ъгъл на аберацията, т.е. телескопът се накланя. Защото по-горе твърдеше че не се накланял. Не се накланя допълнително, но се накланя за аберацията. Разликата е малка, но много съществена. Където и да става аберацията, значи се наблюдава Аберацията е отношение между поведението на наблюдателя и светлинният лъч от източника. Това отношение се реализира в мястото на наблюдението, където става стиковането на светлината и наблюдателя. Не може да се реализира там, дето наблюдател няма Това изобщо не следва от горното. Защото опитът на Физо опровергава очевадно това твърдение. Ако имаше пълно увличане, светлината трябва да се движи в обратна посока на увличането, за да се получи същата аберация (същият наклон) както и без среда, както обясних по-горе. Дори аберацията да ставала извън телескопа, някъде горе, то става още по-загадъчно - щом средата почне слабо да увлича светлината, тя тръгва не по посока на увличането, а в обратна посока. Точно обратното на резултатът от опитът на Физо. И колкото по- навлиза в средата и тя я придърпва, точно пропорционално тя се насилва в обратна на придърпването посока. За да се получи, че независимо колко силно е увличането, пътят и е както в ситуацията без среда - за да попадне в телескопа все едно среда няма. Много умна светлина, брей Същият ефект го има и без етер, без да има никакво увличане (щото няма какво да се увлича). Но това е било недопустимо предположение за Ейри, иначе щеше да е основателят на теорията на относителността
  8. Там е работата, че Ейри устновява, че водата не влияе на ъгъла на наклон на телескопа.
  9. Не внимаваш какво ти обяснявам, от там са ти и проблемите. Експериментът показва, че имаме аберация и телескопът трябва да е наклонен. Наливането на вода само показва, че средата в телескопа няма влияние върху ъгъла на наклон. НО, ако сега се замислиш над картинката която ти дадох, ще схванеш че за да е така наклонен телескопа (както показва експеримента), светлината трябва да се движи по траектория, противоречаща на физиката, ако имаме увличане.
  10. Това което показва експериментът на Ейри е, че водата води до същият ефект както и въздухът - демек никакво значение каква е средата. Което, в най-простата интерпретация сочи, че няма етер, спрямо който да се движат тези среди Погледни картинката която ти дадох, и си представи че средата е самият увлечен етер. Как трябва да се изкриви светлината в дясната картинка, за да може телескопа, наклонен както в лявата, да я приеме? Ако се замислиш, някак светлината трябва да реши да върви в посока обратна на движението на средата. Тоест независимо че средата е увличаща по определение, светлината трябва да се движи в обратна посока на увличането? От къф зор? Вижда се, че няма физическа причина да тръгне така Така че тълкуванието на Ейри за увлекаемостта не е верно. Още неговият експеримент е доказал, че етер няма, но е трябвало още сто години да минат, за да стане ясно за всички това
  11. Всякави възможности първо трябва да се докажат - количествено при това. Иначе са само празни приказки, както в случая. А положението е много просто. След като аберацията е известна по произход, и наблюдаемата величина е точно толкова, колкото предсказва теорията за липса на атмосфера, нищичко не остава за някакво увличане - то трябва напълно да отсъства
  12. Фалшиво заключение. което не следва от никъде. Така както си го нарисува, "combined wave" не се различава от входната вълна, т.е. средата не оказва никакво въздействие на вълната. Ама дай тази липса на взаимодействие да наречем "пълно увличане", щото предразсъдъците не допускат друга мисъл За какво "увличане" става дума изобщо след като няма "увличащ" (нещо движещо се) в задачката? Когато има някой, който да увлича, трябва неговата - преносна - скорост на събереш със забавената скорост на светлината в средата в резултат на горното взаимодействие (което картинката не показва, така че е безсмислена), по съответният закон, и едва тогава ще се види има или няма увличане. А така, термини без смисъл се претакат като кисело зеле, съответно и ползата...
  13. На думата нищо и няма. Нещо им има на хората, дето не я разбират А скандалът ще го пуснем по водосточната тръба...
  14. Ами нали точно това е проблемът. При хипотезата с етер аберацията теоретично става само в неувлекаем етер. Ей на, картинката в дясно показва какво става със светлината в среда, която я увлича напълно. Както се забелязва, там аберация липсва - наклонът на телескопът не се променя, за разлика от реалното наблюдение изобразено в ляво, което изключва увличане. Разбира се, тук проблемът възниква поради самото допускане, че налице трябва да е някакво увличане от някаква среда
  15. То още наличието на звездната аберация показва, че е невъзможно пълно увличане на светлината, двете явления се изключват взаимно.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...