Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    6102
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    150

scaner last won the day on Юли 17

scaner има най-харесвано съдържание!

2 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

10037 прегледа на профила

scaner's Achievements

Collaborator

Collaborator (7/14)

  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Posting Machine Rare

Recent Badges

4,5k

Репутация

  1. Как ще я представите пред съпругата си? Като колежка ли? Защо да крия бившата си любов? Със сигурност ще разбере конфузното положение. Как би могъл да бъде полезен в такъв случай? Не става дума за конфузно положение. Ще разбере защо не съм го избрал него в колата.
  2. Бившата любов на живота ми. Най-добрият ми приятел е мъж на място, той ще се справи с един дъжд. Освен това знам, че ще ме разбере.
  3. И как стигна до тези изводи? С твоят нищожен експириънс в науката, се изказваш по такива дългосрочи проблеми? Човече, защо сам си поставяш врата в полето и се блъскаш в нея? Ами само преди 120 годинни други физици (Уилям Томсън, лорд Келвин) бяха си поставили подобна врата. Считаха, че освен два много малки проблема, физиката е вече завършена наука и няма какво да и се развива повече. Двата проблема бяха свързани с опта на Майкелсън и с топлинната смърт на вселената. Само че от тези "малки" проблеми излязоха теорията на относителността и квантовата механика, и сега спиране на физиката в обозримо бъдеще не се очертава, напротив... Това беше основен урок на физиката: никога не казвай "никога" Начинът по който отговаряш на въпросите демонстрира неосъзната религиознист и страх пред неизвестното -да го забраним, щом сега не знаем нещо, значи никога няма да знаем нещо по този въпрос.. Не работят така нещата. Първо, по въпроса за "реално съществуващите" физически закони. Те са толкова съществуващи, колкото и пространството Демек никак. Физическите закони са основно два класа: постулати и следствия. Като двете групи непрекъснато преливат - от групата на постулатите в групата на следствията. Квантовата механика и теорията на относитеността направиха много от законите на класическата физика от постулати в следствия. Няма основание да се предполага, че сме стигнали края на този процес. Тоест за "никога" няма никакво основание, напротив. Това ни води до второто. Ричард Файннман е имал един сътрудник, Едуард Фредкин, който създава идеята за "числената физика" (digital physics). Верно, той не е неин автор, но въвежда базови формуировки в нея. Идеята е вселената да се разглежда като краен автомат, който на базата на прости и очевидни правила да "изчислява" реалността. И тези правила на различните нива на познание да се превръщат в това което наричаме "физически закони" така, както можем да проследим във връзката квантова - класическа механика. Вярно, това равнище е далеко и още не ни е по силите, но въпросът е поставен правилно - да се опитаме да научим, а не да се отказваме да научим (защото в крайна сметка ни било страх, страх от неизвестното и от сложният път до там. Този страх заместваме с името "Бог" в крайна сметка, за собствено оправдание). Та, този краен автомат с очевидни правила какво му пречи да е вечен? Защо трябва да намесваме Бог тук? Естествено, на който му е нужен Бог ,той го вижда навсякъде, но това е просто допълнителна хипотеза, излишество над принципа на Окам. Цялото това писание е да се замислиш, че изказването на такива крайни и необосновани предположения пречи на самият теб да стигаш до разбиране. На всяка крачка. Ето ти го пак. Ти бъркаш наложената от самият теб ограниченост като "научен факт". Чакай бе, какво общо има тук науката, и как това стана факт? Осъзнай собствената си ограниченост, това ще ти отвори прозорците към света. Огледай се малко в историята, много е полезно. Изказването на лорд Келвин което цитирах в началото трябва да ти е пътеводна звезда. Такива изказвания са неприложими за науката. И защо не се вслушаш в собствените си думи?
  4. Естествено. Бог е личност, създателят, и носи отговорност. Биологията не носи никаква отговорност, тя само изучава нещата. Отговорите се търсят само от този който трябва да ги даде
  5. На същият принцип работят и микровълновите печки. Там е подбрана специална честота, резонансна на вибрационно ниво на водните молекули, така че това дига ефективнността.
  6. Значи и пространството е измислица, след като го дефинираш чрез времето. Което и трябваше да се докаже. За какво още да спорим тогава? А минава ли през нещо светлината? Защо трябва да минава през пространство, а не минава през невидимата течна магия? Или нещо друго и невидимо? Това ми напомня един виц. Египетски учени правели разкопки. След известно време публикували информация, че древната цивилизация на Египет била високоразвита и използвала радиотелефони. Защото не били намерени остатъци от медни кабели. Та и твоето твърдение, било "запълнено с празно пространство", е смислено колкото вица. Светлината преодолява отстоянието. Но повтарям, отстоянието не е пространство. Защото отстоянието между други обекти е друго, значи е друго пространство? Колко такива пространства ще имаме тогава? Заформя се каша, нали? Така че още нямаш никакви факти, че пространството съществува. Имаме само факти за съществувване отстояния между обектите, качество на материята. Идеята за "минаване през" се появява на по-късен етап, когато се оформи представата за пространството. Но на етапа на който сме, наблюдения на космоса и околността, тази представа още липсва. Как се появява, на какво основание? Това ще отговори на въпроса съществува или не пространството. После ще го сравним с времето.
  7. Единственото което се вижда е, че между телата има отстояние, че материята е делима - и това са качества на материята. Качеството "отстояние" не изисква никакъв пълнеж, то напълно характеризира ситуацията. Няма никаква нужда от никакво пространство в случая. А за да твърдиш, че "съществува", трябва да обяясниш, как разбра че имало "праазно пространство" там, каквото и да значи това? Ти тръгваш да мислиш наопъки. Имаш в главата си предразсъдък - някаква средношколска представа за пространството, и за всяка ситуация започва да я прилагаш по дедукция, от общото и вече изградено към частното, както в случая. Докато при наблюдението - отстояние на две тела - трябва да се работи по индукция, от частното към общото. Само по този начин може да ти се изясни как се намесва пространство в цялата картинка. Само тогава ще раазбереш - съществува или не. Защото тръгвайки от средношколската представа, ти почваш да се въртиш в порочен логически кръг - обясняваш пространството изхождайки от идеята за простраанството, както се случва по-горе. Опитай да получиш доказателства за съществуване на пространството само на база наблюдението - отстояние на две тела. Това е пътят да разбереш кое какво е. Само тогава ще стане ясно какво можем да тврдим и какво не можем. Самият термин "пространство между тях" няма смисъл. Също така твърдението "празно пространство" също няма смисъл. Пространството е основна форма на съществуване на материята, то е навсякъде, и не може да е празно по тази причина. Но всичко това да не те отвлича сега. Та да се върнем на горният пример. Единствената информация, която имаш, е че съществуват два обекта, между които има отстояние, и това изчерпва напълно картинката. Всякакви допълнителни предположения, запълване с божествена енергия, течна невидима магия, пространство, нямат никакво основание за момента, и принципът на Окам ги изключва. Как се появява пространството? Защото отстянието не е пространство. Между обектите имаш отстояние, не пространство, нито запълване. От къде се взема тогава информацията за съществуване на пространство? Чакай малко. Нали според тебе времето беше измислица? Както си се аргументирал, пространството също става измислица на тази база
  8. Виж сега. Нещата са много прости. Ние получаваме информация а света само чрез сетивата си. Тоест тази информация е продукт на някакво взаимодействие, в коет участват сетивата ни и нещото, с което те взаимодействат. Всякакви уреди, които построяваме, са само за усилване и разширение обхвата на тези сетива. Това е цялата кондика. Неща, с които ние принципно не взаимодействаме - директно и косвено - за нас не съществуват. За тях ние принципно не можем да получим никаква информация има ли ги. Та, от къде ти разбираш, че пространството съществува? След като не можем да го видим, не можем да го пипнем или усетим на вкус и мирис? Очите ни получават информация от светлината, която е взаимодействала с обекти. Пространството не взаимодейства със светлината, значи не можем да го видим. Ръцете ни усещат допир на база електромагнитни полета. Пространството не е източник на електромагнитни полета, не можем да го усетим на допир. Та, повтарям въпроса: от къде ти разбираш, че пространството съществува, след като не получаваш никаква информация за него?
  9. Всяка теория трябва да дава практически следствия, иначе не е научна теория а фантасмагория. Нали правиш разлика между наука и фантасмагория? Или не? В какво взаимодействие участва пространството? Отразява светлина, твърдо е на пипане, обменя импулс и енергия? Айде стига толкова самозаблуди.
  10. Не съществува "нещо", което да не взаимодейства. Ако не вззаимодейства, няма да отразява светлината, няма да отвръща на натиска от допира, няма да има никакви наблюдаеми характеристики. Няма да влияе на причинно-следствените вериги в нашият свят. Значи, няма да съществува. Просто е. И това е във философски план. Допускането че въпреки това такова "нещо" съществува е логически капан. И както виждаме, води до всякакви обърквания. Двойка. Научи какво е енергия във физиката, и по какво се различава от материята. Нагълтал си се с някакви вестникарски "знания". По-сериозно.
  11. Кое не е така? Съществуването се изявява само чрез промените. Ако материята не се променя, понятието "съществува" за нея се обезсмисля. Опитите да си представиш такава ситуация колкото и да са съблазнителни, са некоректни, защото са лишени от смислена основа. Пропусна да цитираш цялата ми мисъл - и че ако материята загуби качествата си протяжност и отстояние, тя губи характеристиката пространство. Едностранното възприемане на информацията налага сериозни познавателни ограничения. Това е аксиома.
  12. А аз къде говоря за материя? Сериозен отговор от вярващи не можеш да получиш. Защото никой не е абониран за преслужбата на Бог, която е упълномощена да говори от негово име Може да сортираш отговорите по вероятност: 1) Защото така си запълва времето във вечността (така му е забавно); 2) защото е жесток и отмъстителен и иска всячески да ги накаже; 3) просто не участва в играта, и вината не е негова; 4) ... (всякакви непреки обяснения)
  13. В християнството има един термин, "умъртвяване на плътта". Което не значи, че трябва да я гориш или режеш. Смисълът му е да се постави плътта под пълният контрол на духа. Което съвсем не е "съвършен баланс", както и да се погледне.
  14. А аз не говоря за такъв превес. Имам пред вид посланието към галатяните: [5:17] Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Имаме единство и борба на противоположностите, както би го формулирал Маркс . Плътта пречи за духовно сближение с Бог. Християнството поставя целта, и плътта трябва да загуби борбата. Иначе Бог само през крив макарон. От тук възниква християнският аскетизъм, и крайни секти като скопството и хлистите в Русия например.
  15. Ти остави това, че материята изчезва. Ако материята не притежава свойство да се променя, тя губи качеството "време" с което се описвт тези промени. Ако не проявява протяжност и отстояние, тя губи качеството "пространство. Въпросът е: и какво от това? До какви изводи ни водят такива мислени напъни? До никакви, те са задънена улица. Като няма банани, не можеш да ги ядеш. Елементарно. Нищо за свойствата на бананите не следва от това

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...