Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    5436
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    135

scaner last won the day on Февруари 16

scaner има най-харесвано съдържание!

Репутация

3947 Професор

2 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

9026 прегледа на профила
  1. Значи, разминаването на общата теория на относителността и квантовата механика не засяга тези проблеми. Там проблемите са други, нелинейността на уравненията на гравитацията, и линейността която изисква квантовата механика с принципът за суперпозиция, за да са валидни куп от базовите симметрии, на които се разчита. И още проблеми има... Квантовата механика си има друг подход. Там липсва понятието "сила", което е много основно в класическата физика, и е наследено и в теорията на относителността, то е изместено от енергията. В квантовата механика масата не е динамична величина, там не се об
  2. Ей ТУК, тръгваш по всичките референции в края на статията, и може да се ориентираш във въпроса. Не е мястото тук за преразказване.
  3. Като изчисления - на много места може да се ползва. То за това и толкова устойчиво се е наложила такава визия. Но ако последователно прилагаш такива изчисления, стигаш до парадоксалните ситуации: ако на едно движещо се тяло прилагаш сила по направление на движението, то реагира все едно има една маса, а ако на същото тяло прилагаш сила непречно на движението - реагира като че ли има друга маса. Което е парадоксално, защото масата се счита скаларна величина, а не вкторна. Демек тук трябва дълбоко да съобразяваш, какво правиш и какво получаваш. Тоест има ситуации в които такъв тип изчислени
  4. Процесите са много по-сложни. Но връката е следната. Електрон и позитрон анихилират до 2 фотона. Кварк и антикварк - също Протоон и антипротон - също. Схващаш връката. Сега в обратна посока. Два фотона могат да породят електрон-позитронна двойка. Но могат да породят и друг тип двойки частица-античастица. Ето я връзката.
  5. Елементарността няма нищо общо тук. При сблъскване на електрони и позитрони (в електрон-позитронните колайдери)се получават всякакви частици, протони и по-сложни. Най-мощният, LEP в ЦЕРН, беше над 100 GeV енергия (Големият Колайдер преди преструктурирането беше с 3500 GeV, сега е към 7000, т.е. 13 TeV в центъра на масата), а ILC дето се строи в Япония е плааниран за 500 GeV. Тоест съвсем прилична енергия за раждане на адрони - протони, неутрони и по-сложни и тежки частици. При това една двойка електрон-позитрон при сблъскване генерира много протон-антипротон двойки (един протон е с маса о
  6. Дай да бъдем коректни. "Промяна", "скъсяване" не са добри термини за случай инерциално движение, и въвеждат в заблуждение. Дължината на един обект в една система си е такава каквато е, и се променя само при някакви взаимодействия. Тиктакането на часовниците също си е такова каквото е, и нещо повече, приема се за еталон. Дължината на същият обект в друга система е такава, каквато е, също. Единствените проблеми идват когато сравняваш дължината на обекта в една система - число - с дължината му в друга система, също число. Това че са различни не означава някакво скъсяване. Скъсяването е процес, а
  7. Това което ясно е подчертано в тази книга, свързано и с основните положения на СТО е, че масата не зависи от скоростта. От скоростта зависи импулса. Класическата физика казва, че импулсът p = m.v. Това не е верно в теорията на относителността. Там импулсът е вектор, и като такъв се подчинява на специални правила за преобразувание в различни отправни системи, докато горното равенство се проваля при тези преобразования, т.е. величината в горното равенство не е вектор в смисъла на СТО. В СТО вектор е величината където m си е константа независеща от скоростта. Заблудата за маса зависеща от
  8. Това с приемането звучи доста несигурно, не мисли ли? Нещо като търсене на отговора на въпроса: "Възможно ли е да се мистифицират симптомите на нашата парадоксална мисъл, когато те се конкретизират по най-абстрактен начин и фундаментално се анализира антагонизма на нашия индивидуален оптимизъм?" За да приемаш нещо са нужни някакви основания, не само гадаене. Ако приемеш че фотонъ се намира там някъде в атома, се появяват куп проблеми. Ако е в някакво свързано състояние, в покой - по принципът на неопределеност той ще е навсякъде, не само в атома. Ако се движи, какви сили ограни
  9. Да ти кажа какво е мнението на съвременната физика и теорията на относителността. "От гледна точка на" означава, че имаме отправна система, в която този, чиято е гледната точка, е в покой. Той си има еталони за време и дължина в покой в тази отправна система, и чрез тях описва гледната си точка количествено. Това би значело, че фотонът е неподвижен в такава отправна система. Но вторият постулат забранява това - във всяка отправна система фотонът ще се движи със скоростта на светлината. Тоест, не съществува отправна система в която фотонът да е неподвижен, няма отправна система в коят
  10. За какви факти става дума? Това че се омотаваш като пиле в кълчища от зле измислени конструкции, факти ли са? Друг път. Лапландец, първо усвой базовите положения - относителността на едновременността на база елементарните примери, сверяването на часовниците, следствията от тов - липсата на общо време, за да можеш да стъпиш на нещо стабилно за да правиш следствия. А не на айряна който си забъркал и нищо не се разбира в него. После ще усложняваш, и до вала ще стигнеш., то преди вала още си мъртъв в тая тематика А така, нищо не ти е ясно, и вала не ти е ясен, и било парадокс? Да бе да В
  11. И кое не му е верното? И как това опровергава вторият постулат? Парадоксите са от недоносена и куца логика. Многократно е показано, и няма нито един неопроверган и необяснен парадокс. Това че някой не може да се справи с материала, още не е доказателсство срещу теорията. И това трябва да е парадокс? На какво противоречи? Ай спри се бе...
  12. Може, може, никой не е забранил още да се твърдят измислици и заблуди. В такива форуми пък хептен... Ако малко се замислиш над твърденията на Лапландеца (стига да успееш да ги разбереш ), всичко си лъсва. Но има няколко прости положения. Първото е, че теорията е вътрешно непротиворечива. Това отдавна е доказано, има писано от Давид Хилберт преди 100 години, железна математика. Второто е, че няма експеримент, който да я опровергава. Всички експерименти я потвърждават. Факти.
  13. Това е достатъчно условие за дискредитирането й. Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици? Нищо подобнио, Втори. Не бъркай заблудите на Лапландеца с някакво основания.
  14. Мноооого далече от всякаква истина. До началото на 20-ти век на практика всичките учени са били в една или друга степен религиозни - средата и образованието в което са израсли е било такова. Дори в 20-ти век се срещат учени демонстриращи силна религиозност (например Франсис Колинс, един от водещите учени в проекта за човешкия геном). И Нютон, и Галилей, и Кеплер са били дълбоко религиозни хора. Грегор Мендел бил абат, Коперник е бил духовник. Жорж Леметър, един от основоположниците на теорията за Големият взрив, е бил абат. В началото на 20-ти век се провежда изследване свързано с 400 най
  15. Ти мене не ме мисли. Аз отдавна съм се върнал от там, на където ти сега се пънеш да креташ. Махай си твоите капаци, тогава ще прозреш истината, и истината ще те направи свободен! А сега какво, петлявиш се с някакви неразбираеми разсъждения, дето все до противоречия водят, и си мислиш че си свободен? Измама, лапландец, измамил си се Те и лудите дето са вързани в болницата на лекарства са си щастливи и се хилят от кеф, ма това щастие ли е? Ъ?

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...