Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    1163
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    10

scaner last won the day on Юли 30 2014

scaner had the most liked content!

Репутация

502 Аспирант

1 Последовател

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

6267 прегледа на профила
  1. В това няма нищо учудващо. Емото регистрира резултата, но не подхожда научно търсейки причината, а "дава накъсо" към езотерични обяснения... Когато водата кристализира в лед, най-важният фактор, който оказва влияние на структурата на кристала-резултат, е концентрацията и разпределението на кристалните зародиши. Роля на такива зародиши може да изиграят вече възникнали микрокристалчета, някакво замърсяване, мехурчета въздух, при преохладена вода - остри ръбове, звукови вълни, сътресения... Когато нагряваме вода на котлон, имаме процес на образуване на мехурчета, и въздухът разтворен във водата постепенно излиза. Затова при замръзване мехурчетата не играят ролята на зародишоформиране. Имаме много малко потенциални зародиши, което е добро условие за израстване на едри сравнително самостоятелни кристали.. При нагряване с микровълнова се случват съвсем други процеси. Там нагряването е в целият обем, няма условия да се появи кипене (и кавитация), и разтвореният въздух на практика не напуска водата. В това лесно може да се уверите, ако загреете една водна чаша вода в микровълнова при мощност 800 вата за около минута и 40-50 секунди (при по-слаба мощност повече време). И след това веднага сипете в нея лъжица пясък, сол, захар или кафе -водата започва бурно да кипи за кратко, защото острите ръбове на прахта са места където се зараждат мехурчетата от разтвореният въздух. Тоест в нашият пример при нагряване с микровълнова разтвореният въздух не напуска водата, както е при варенето на котлон. Така че когато такава вода замръзва, потенциално имаме много по-голяма вероятност да се оформят много микромехурчета газ, които да бъдат зародиши за кристалите лед. В крайна сметка се получава много по-дребно кристална структура на леда. Което не е свързано с някаква жива или мъртва вода. При бобените растения причини също могат да се намерят. При варене на котлон имаме една повърхност с доста висока температура, по която ако водата е варовита, се създават условия за отделяне на калциевият кабонат, и водата леко се пречиства. При нагряване с микровълнова такива условия няма, с всичките последствия после за боба.
  2. scaner

    Юнгианска психология

    Подкрепям. Модераторската Анима трябва да си знае мястото и да не се намесва когато не трябва. Защото е модераторска. Та кои правила?
  3. Няма нищо за объркване, точно това е идеята за полето на Хигс.
  4. Само няколко забележки, не се занимавам с история... Мисля че вие сте жертва на тъй наречената "фалшива корелация". Какво е фалшива корелация? Например, следните две твърдения: "в София хората дишат въздух", и "в Ню Йорк хората дишат въздух" да се заключи, че София е тъждествена с Ню Йорк... Първо, от това че (може би) Теофан е заимствал от арабски източници, станали известни в Европа през 14 век съвсем не означава, че те не са били известни на Теофан. Нямате доказателства отхвърлящи тази теза, нали? Второ, това не означава, че арабските източници и Теофан не ползват някакъв общ неизвестен за нас източник. И за това нямате доказателства, нали? Изгубени източници бол... И трето, все пак Теофан и арабските източнници описват една и съща фактология, това че си приличат не би трябвало да е толкова стресиращо. Това че се различават в детайли - също, писани са от различни хора. Ако искате да докажете фалшификация, трябва да намерите документи против горните твърдения - всичките. Но в тях не съм споменал още много възможности :)
  5. Още едно малко уточнение по отношение на масата. В съвременната физика е основно уравнението, което съм цитирал по-горе - връзката между енергия, импулс и маса. По него масата се свързва с енергията и импулса, а когато обекта е в покой - само с енергията. Ролята на полето на Хигс в произхода на масата на частиците се свежда до следното. Тези частици, които взаимодействат с това поле, придобиват енергия от взаимодействието (един вид потенциална енергия), и тази енергия определя тяхната маса на покой. Различните елементарни частици взаимодействат различно с това поле, затова и масата им е различна. Фотоните не взаимодействат с него, затова те нямат маса на покой. Тоест взаимодействието с полето на Хигс може да се разглежда като един от източниците на енергия, участваща в споменатото уравнение и формираща масата. Останалите типове енергия, които има една система, внасят допълнителен принос в нейната маса (в плюс или минус). Затова и масата не произхожда само от полето на Хигс.
  6. Полето на Хигс единствено е отговорно само за маса на покой на елементарните частици. Не всяка маса е от него, дадох пример за система ("обект") от два фотона която има маса, без съставящите елементарни частици да имат такава. В общият случай масата е свързана с енергията и импулса. Масата на покой, която дава полето на Хигс, не зависи от някакво движение, скорост или ускорение. Масата на самите кванти произхожда от полетона Хигс. Масата на електрона като квант е фиксирана, докато масата на система от електрони може да не е точно сумата от масите на самите електрони, поради енергията на връзката. За пример, докато масата на електрона може да характеризираме с дискретен спектър (взаимодействието с полето на Хигс дава такива маси), масата на система от електрони е с непрекъснат спектър. Причината за промяна в скоростта тук е взаимодействието на фотоните със средата. В такива ситуации е налична и т.н. енергия на взаимодействие, отчитането на която може да доведе до т.н. ефективна маса. Подобен е случаят и при електроните, дори има такива ситуации, при които ефективната маса на електроните може да бъде отрицателна - като им се придаде сила в някаква посока, те се ускоряват срещу нея. Но това не е собствената маса на покой, която при фотоните винаги е нула, това е артефакт на взаимодействието.
  7. Същият въпрос може да се насочи към стандартният еталон: какъв е смисъла на еталона, когато не му е приложено ускорение или гравитация? Ами няма смисъл такъв въпрос. "Проявата" на масата в ускорителни движения е само една частна особеност на масата. Тя участва като фундаментална характеристика на елементарните частици, така както и зарядът. Сега под маса се разбира това, което някога се обозначаваше като маса на покой. Забележете, никакви ускорения и никаква гравитация не се намесват. Фотоните са кванти на полето. В този смисъл те не са "направени от поле", защото те са състояние на самото поле. Така както и останалите елементарни частици, електронът, кварките, хигс-бозонът и т.н. (и те са "полеви структури" в смисъла който влагате в това). Като такива масата е характеристика присъща на самото поле, при това зависи от състоянието му. Но не трябва да се забравя какво се разбира под маса - някогашната маса на покой. Това е масата на една система (системата може да се състои и само от един квант), чийто център на масата е неподвижен (какво се разбира под център на масите за система, състояща се от обекти притежаващи енергия, но не и маса, може да се види тук). Електромагнитното поле, ограничено в неподвижен резонатор има такова качество, и то има маса, съответстваща на енергията която притежава. Фотоните обаче при определени ситуации не притежават това качество: центърът на масата на един фотон се движи с него, той не може да бъде неподвижен (фотонът не съществува в покой), по тази причина фотонът не притежава маса, независимо че притежава енергия. Това му състояние е частен случай, който се описва от формулата на Айнщайн и се вижда, че частица която няма маса има задължително импулс (винаги е в движение), и винаги енергия. А частиците, които винаги са в движение (незвисимо от наблюдателят) задължително трябва да се движат със скоростта на светлината - само тогава е изпълнено това условие. Има ситуация, в която система от фотони притежава маса, въпреки че съставящите я фотони да нямат маса. Например система от два еднакви фотона, които се движат в противоположни посоки. Такава система има неподвижен център на масата (импулсът и във формулата е нулев), има ненулева енергия, и замествайки по формулата виждаме, че тя има маса. Но това е само една илюстрация, че масата в съвременната физика не е адитивна величина. Това понятие 'маса' не изисква нови дефиниции, достатъчна е горната формула.
  8. Без да се напънете да разберете нещо, няма да го разберете. Ето, пак се опитвате да ме опровергавате на база някакви невнятни представи, без да схванете какво ви се казва. Вземете примера с морето. Гледате веднъж - да, синьо е, потвърждавате. Гледате за петнайсти път - да, синьо било. Но шестнайсетият път е жълтеникаво. Това вече не потвърждава твърдението, и то се отхвърля като недоказано. Схванахте ли разликата между потвърждение и доказване? Ако не сте, просто си кажете, а не се опитвайте да се оправдавате. Вие приказвате без изобщо да сте наясно с темата. В случая може да твърдите за цвят нба водата. Но морето само по себе си няма собствен цвят, цвета му се определя от мнофго външни фактори, един от които е (и не главният) замърсяването. Прочетете малко повече, след като излиза че за море знаете само по слухове. След това трябва да ви стане ясно кое е логически състоятелното твърдение. Как стигнахте до този извод? Не сте виждали кристално чисти изумрудено зелени заливи? Водораслите са много по-тъмни, и веднага си личат на снимките като тъмни петна. Пак се изказвате абсолютно неподготвен. Примера ми не е за постулат, а за това че фактите не са постулати. Още не сте го разбрали значи. Да постулирате нещо без да сте го наблюдавал е безсмислица. Защо не постулирате тогава, че слънцето не залязва или не изгрява изобщо? Освен това, изгряването на слънцето само от изток има обяснение, затова не може да бъде постулат. Още много сол има да изядете, докато се доближите до смисъла на постулатите. Опитайте да давате примерите след като сте ги обмислили, не преди това.
  9. Правите ли разлика между "доказан" и "потвърден"? А трябва. Постулатът, както и аксиомата (синоними) не може да бъде доказан, но може да бъде потвърден. Потвърждението е единичен акт, доказването е комплекс от всички възможни потвърждавания, във всички мислими случаи. Доказват се теореми, но те са следствия, не са постулати. Верен постулат е този, който няма изключения при потвърждаването. Изключенията определят границите му на приложимост, на него и на изводите от науката в чиято основа е. Това са постулатите в основата на всяка наука. В този смисъл постулатите не са факти, а са абстракции. Аз никъде не говоря за "доказване" на постулати, това е някаква ваша приумица. Повтарям всеизвестни истини, защото от ваша страна има очевидно недоразбиране и зацикляне на база някакви предразсъдъци. Което се утежнява от факта, че не четете за разбиране, а игнорирате всички факти само и само за да се опитвате да "доказвате" погрешните си представи, което няма как да стане. Това елементарно ще ви обясни и липсата на резултат при вас. Ходил съм на море, но това не може да изключи прилагането на логическото мислене. Няма отделни въпроси тук, при така формулираното твърдение. След като морето в някаква ситуация може да не е синьо, то "морето е синьо" е логически несъстоятелно твърдение. Може да формулирате друго твърдение, "когато морето не е замърсено от спектрално-активни примеси, в област с големи дълбочини е синьо, а в плитчини с чисто дъно е зеленикаво", което ще бъде вярно винаги. Но самото твърдение се формулира като следствие, и за това не може да бъде постулат. А може би вие никога не сте стъпвали близо до море? Ако бяхте прочели всичко което съм ви написал, вместо да спирате още в началото само за да търсите за какво да се заяждате безсмислено, щяхте да разберете, че това е само пример. Така както постулатът от теорията на относителността може да се формулира в смисъл, че скоростта на светлината е константа, така и в този случай може да се зададе постулат че земното ускорение в дадена точка е константа (и съответно да се посочи стойността, ако е налична). За примера такава формулировка е напълно достатъчна, защото демонстрира отделни качества на постулатите по принцип, а не обсъжда самият него като конкретност. При постулатите/аксиомите имаме следните базови възможни и изключващи се положения. 1. Постулатът е абстракция идваща от практиката. Това е твърдение, което характеризира някаква особеност на обкръжаващата ни действителност, която не може да се обясни от наличните знания. Използването на тази особеност в някакъв модел ни дава възможност да направим връзки с други характеристики на обкръжаващата ни действителност и да постигнем теория, която има свойството да предсказва. Така работят математиката, физиката. 2. Постулатът не идва от практиката. Но той не е следствие и от други постулати, по определение.Тогава такова твърдение няма никакво отношение към обкръжаващият ни свят. То не може да допринесе с нищо за създаване на предсказания, за обяснение на нещо от обкръжаващата ни реалност. Такива постулати биха имали изключително ограничена приложимост като някаква характеристика на феномена на мисленето, което би могло да ги създаде. Но тази област от познанието още не е развита, и не обсъждаме такива постулати. Затова постулатите/аксиомите са задължително следствие от практиката (1), и като такива те са вече проверени (не доказани, виж началото). Както виждате, аксиомите не може да не са свързани с практиката, в което вие се заблуждавате непрекъснато. Изглежда представите ви за постулати нямат нищо общо с общоприетите, а времето което губите да се обяснявате и да се оправдавате че "не било така" е много по-добре да използвате за да поработите върху себе си и да получите полезни знания.
  10. Точно това е постулат. Постулатът е твърдение, което не може да бъде изведено (доказано) на база другите приети постулати в рамките на дадена парадигма - той е външно за парадигмата твърдение. Всички останали твърдения, които могат да бъдат изведени, да се представят като следствия, не са постулати. Минималната база външни твърдения се нарича аксиоматична база. Постулатите в аксиоматичната база са точно каквито ги описвате: недоказуеми логически (на база другите постулати), но очевидно верни практически, без изключение. Дадох ви линк към статия в българската уикипедия. В английската е още по-кристално ясно. Но вие в предишното си превъплъщение на астралопитек не желаехте да четете, очевидно нищо не се е променило. Опитвате се да отричате общоприети дефиниции. В съвременният свят постулат и аксиома са пълни синоними. Чисто исторически аксиомите се употребяват повече в математиката, но само това е разликата. След като морето в резултат на замърсявания може да не е синьо, то "морето е синьо" не е вярно твърдение, нали? Освен това синият цвят на морето е следствие от други процеси (структурата на водната молекула, водеща до съответната спектрална дисперсия и т.н., освен това не е синьо а е зелено), поради което изобщо не става за постулат. Между постулатите и фактите има голяма разлика. Ето ви един пример. В някаква точка от земната повърхност стойността на земното ускорение е 9.82. Това е нашият постулат за примера. Нека вие се опитвате да измерите земното ускорение в тази точка. Вземате хронометър, метър, качвате се на високо и почвате да пускате камъчета измервайки ускорението. Опитайте, ще получите стойност обиковено в интервала 11 до към 17 м/с^2 (точно така се получава с подръчни средства). Факт е, че сте извършили измерване на земното ускорение, факт е че сте получили някаква стойност. Но не е факт, че сте получили вярната стойност. Величината на полученият от вас факт не съвпада с величината, която постулатът посочва. Защото величината която постулатът визира не е резултат от един факт, а обобщение от всички налични факти, с отстраняване на всякакви възможни грешки при измерванията. Много рядко може да се срещнат постулати, които да съвпадат с единичните факти.
  11. Значи вие не виждате разлика между наука и религия? А трябва. Вземете математиката, постулатът "през две точки може да се прекара само една права". Опитвате, става. Опитвате в друг вариант, става. Няма изключения. Къде виждате тук приемане на вяра на постулата? Вярата е в съвсем друга област: че приемате постулатът за верен и във ситуациите, които не сте пробвали, т.е. винаги. Затова в науката постулатите са верни докато не бъдат опровергани, в религията те не могат да бъдат опровергани по принцип, защото обикновено не могат да бъдат и проверени. Същото е и в другите науки: проверка търпи или самият постулат, или неговите следствия. Морето не винаги е синьо, затова това не може да е постулат. Не минава практическата проверка. Но не пречи да си изградите религия на такъв постулат. Това е разликата с науката. Освен това постулатът трябва да е твърдение, което не следва от други твърдения, а само от практиката. "Морето е синьо" може да се проследи като следствие, например от спектралните свойства на водата при определени условия. Затова не става за постулат.
  12. Постарайте се тогава да направите разлика между постулатите на науката и на религията. И това ще ви изясни всичко. На фактите, на които се основават научните постулати.
  13. Дедуктивният метод (основаващ се на аксиоми и постулати) е основен за науката, това че ви се струвал ненаучен е само ваш проблем. Ето повече информация. Не всяко твърдение може да бъде постулат. Постулатите са твърдения, които задължително се приемат за верни докато не бъдат опровергани, защото са били проверимо верни във всички случаи до момента на приемането им. И още малко за аксиоматичният метод.
  14. Мога да се изкажа само на база най-общи принципи от астрономията и физиката. В подобна система на практика няма стабилни орбити за планетите, както е в системи само с един голям гравитационен източник (както нашата). Това ще рече, че в рамките на стотици (хиляди) обиколки по някаква орбита, тя ще се промени съществено с времето. Което за живот ми се струва контрапродуктивни условия - планетата в еволюцията си ще се доближава и отдалечава силно от текущата звезда, която обикаля. Нашата земя много дълго време е в на практика стабилна орбита, която поддържа водата в течно състояние, в един изключително тесен температурен диапазон, и причината за това са стабилните орбити около един гравитационен източник. А историята на живота тук е поне няколко стотин милиона години, около двойна звезда няма такъв кредит. В такива двойни системи квазиустойчиви са орбитите близо до едната звезда. Квазиустойчиви означава, че са устойчиви по-дълъг период, като орбитата се променя бавно, докато излезе от устойчивост. В зависимост от масите на звездите и разстоянията квазиустойчивите орбити могат да достигат десетки и стотици хиляди оборота, рядко милиони. Орбитите които са по-далеч от звездата, по-близо до центъра на масата на системата, са силно неустойчиви. Ако има и други планети, възможни са и взаимни влияния, които да доведат и до изхвърляне на някоя от планетите извън системата, или промяна на орбитата и сблъсък с някоя от звездите. Основният проблем тук е да се получи съчетание на сравнително стабилна орбита (отстояние до звездите) с условия за живот (достатъчна енергия от звездите, и стабилност на тази енергия). Тоест имаме произведение на две и без това малки вероятности, което прави ситуацията невероятна. Това много силно зависи от характеристиките на звездите. Колкото за виждането, вариантите са много. Има вариант едната звезда да е дневно, другата нощно светило, едната да се вижда непрекъснато (от една част на планетата), другата да има поведението на нашето слънце, малко са тук ограниченията.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×