Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    4916
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    115

scaner last won the day on Ноември 24

scaner има най-харесвано съдържание!

Репутация

3429 Професор

2 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

8611 прегледа на профила
  1. Е как да няма? Както виждаш, докато взаимодействието се разпространява между двете точки, палачинката се обръща и парадокса изчезва В случая причина за това са именно точките, белязани от събития без причинна връзка. Когато проверяваме със сигнал, който свързва причинно събитията, ситуацията е съвсем друга - и това е ситуацията която би се отразила за евенруално "пързаляне" ако го имаше. Тук няма парадокс. Парадокс би иммало ако в двете системи примерно се получват различни събития. Достигането някъде на някакво ниво не е такова събитие - има го и в двете системи, и това с нищо не про
  2. АМи нали ти го описах бре, защо не четеш? Лоренцовите трансформации казват, че в далечният край на басейна ще бъде по-ниско нивото от текущият, но това е резултат от събития които нямат причинно-следствена връзка. Проверката показва, че това не е вярно, поради крайната скорост на взаимодействието - защото проверката се извършва в друг момент, момент който може да инициира евентуално взаимодействие, разглеждат се вече причинно свързани събития. Е, двата края са избрани произволно, това ще бъде вярно и за всяка друга произволна дистанция между двете точки. И това е разликата да описваш
  3. Естествено. Във всеки момент рябва да има опипване на околността, може да има някакви подпорки, знае ли човек. Не трябва да се разчита че като си на сто метра височина гравитацията ще те разбие на земята - защото там може здраво да си стъпил на пода на съответния етаж Това правило е общо.
  4. Проверката със светлинният лъч какво ни каза, водоравна ли е или не е? И сега е моментът да помислиш защо нещо което сме си наумили, на практика не работи както очакваме. Какъв е смисълът на определенията и в какви граници те са приложими? Какъв е смисълът на "наклон" когато той на практика липсва? Не трябва да се върви по инерция, винаги трябва да се осмисля и скоупа на понятията.
  5. За да разберем дали е водоравна, трябва да проверим. Проверката става със скоростта на светлината, а за времето на тази проверка ниваата се изравняват и даже се обръщат в обратно съотношение - което е съвсем нормално. Или просто казано, за две точки, които не са в причинно-следствена връзка, сравняването на променливи нива няма смисъл, разиката в тези нива в общият случай не може да произведе причина за взаимодействие.
  6. Добре, виж сега, защо този "наклон" не е наклон. За да имаш наклон, трябва поне в бликата околност да имаш градиент на нивото в някаква посока. Само че не е достатъчно това да го знаеш някак теоретически, а и да се отрази в реалността, т.е. да се даде възможост на ските или каквото е там да се пързаля. Това може да се установи чрез изследване на взаимодействието на околната около ските област - ако има наклон, това ще се отрази с някакъв физически параметър, потенциална енергия, абсолютна височина, нещо. Този параметър трябва да е измерим. Най-опростеният за нашият случай метод (схем
  7. Проблемът на примера е, че няма наклон Това е подвеждащото в картинката.
  8. Именно, и пет лазера да сложиш, никакъв наклон няма да откриеш Напротив, тъй като водата се покачва, в отдалечените области ще откриеш по-високо ниво от собствената точка. Тя тая работа не става с кухи приказки, както се мъчиш...
  9. За да се пързаляш по наклонена повърхност, трябва локално да имаш наклон, а не на светлинни години. В случая нямаш такава ситуация. Именно "виждането" е хватката, която би казала дали има наклон или няма. Ти как виждаш? Като някаква светлина ти донесе с крайна скорост информация от отдалечена област, какво и е нивото там. Ските как ще решат дали има наклон или не? Ще "опипат" близката околност, окоността ще донесе до тях информация за гравитационния релеф. И в случая няма да установят никаква разлика.
  10. Тц. Нищо не си разбрал. Нарисувал съм какво се случва и в двете системи, разглеждай ги разделно. Няма "значи".
  11. И кое му е парадоксалното? Щеще да караш водни ски, ако ти позволяват законите на физиката Областите с различен наклон не са свързани с причинно-следствена връзка, а локалната височина на водният стълб сама по себе си не може да е причина за някакво плъзгане по повърхността. Щеше да е така, ако взаимодействието се разпространяваше с безкрайна скорост, само че не е. И веднага един съвет - напъни се да го проумееш, няма да ти го обяснявам в сто коментара.
  12. А, независимо колко слоя има, наклонът на лъчите след такъв "сандвич" се определя само от пречупването на двете среди около сандвича, в случая въздух и вода. "Сандвича" вслияе на фазата на светлината, и на коефициента на отражение/пропускане на светлината от такъв "сандвич" (така се правят интерференчните огледала и филтри), не и на ъглите които са важни в нашият случай. Тогава ще има пречупване в другата система, в която телескопът е неподвижен - там повърхността на водата ще сключва споменатият ъгъл с лъчът който пада по оста на телескопа. Не е една беля
  13. Резултатът е такъв, какъвто е получен от Ейри. Просто показвам, че не всичко е вкючено в обяснението му. Водата увлича светлината частично , както и е доказал експериментално Физо: На Ейри му е било нужно друго, пълно увличане на светлината, което (според горната формула) само водата не може да го осигури. И той заключава, че етера се увлича напълно, водата няма никакъв принос в случая, със или без вода ще е едно и също защото етера е осигурил условията. Обаче ако етера се увлече напълно, изобщо изчезва аберацията, което Ейри е проигнорирал, и което показах по-горе. Тоест с е
  14. Защо ме караш да рисувам картинки, като това най-не го обичам? Елементарни са, ето: Ето ти го телескопа. Той трябва да има наклон, затова в системата в която той е неподвижен, видимата позиция на източника е В, светлината се плъзга по оста, и всичко е тип-топ, независимо дали е пълен с вода или е. Лъчът на светлината в тази система е обозначен с L. В системата на източника обаче истинската позиция на източика е А. Входът на телескопът е наклонен спрямо вертикалата по която идва светлината в случая, и светлината от източнника в тази система сключва ъгъл с вертикалата към входа, т
  15. Аз не казвам, че пречупването е единственият процес в случая. Напротив, има още, които донагаждат нещата точно Моето намесване е само да покажа, че то е важен процес и не може да се пренебрегне с лека ръка, както се опитвате да направите тука. Само увличането на светлината от водата не е достатъчно, то не е пълно а е по формулата на Френел (и потвърдено от Физо). Скоростта на светлината по протежение на телескопа намалява n пъти, толкова намалява и вертикалната и съставна. Тоест светлината няма да успее при даденият си наклон да стигне дъното на телескопа, когато то се намести на очакван

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...