Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    1280
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    10

scaner last won the day on Юли 30 2014

scaner had the most liked content!

Репутация

561 Асистент

2 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

6561 прегледа на профила
  1. В така изказаната мъгла не е ясно какво твърдите. Погрешно е мнение - чие? В коя научна статия сте видяли такова мнение, или то си е ваше? Какво общо има това с откриване/създаване на природни закони? Как наличието на какво да е мнение има връзка със 'съществуването'? Какъв смисъл влагате в терминът 'съществуване' за нещо, което не се проявява по никакъв начин (т.е. чрез каквото и да е взаимодействуие с нещо друго)? Как ще откриете природни закони, ако нещото не взаимодейства по никакъв начин? А и нима дори във вашата хипотеза има неща, които не взаимодействат по никакъв начин (и следователно не влияят на останалите неща)? Какъв е смисълът от такива хипотетични безсмислени обекти, дори в такава измишльотина като вашата? Никакъв, разбира се. Явно твърде сте прекалил с измислянето... Навиците от безсмислените водопади от думи, с които 'обяснявате' нищото изглежда са ви лишили от яснота какво всъщност искате да ни кажете. Вие просто бъркате термините 'наблюдаем' и 'директно наблюдаем'. От там и цялата трагедия с безсмислени 'хипотези'. Изобщо, защо не направите опит за някакъв по-логичен изказ? Или просто пълнолунието наближава и е време за репертоара...
  2. Трудно е да се каже дали съществува... Става дума за форума към вестник СЕГА. Ето линк към стария форум, както си беше до миналата година: http://old.segabg.com/topics.php?id=56 А това е линк към новият изглед, дето на нищо не прилича: https://www.segabg.com/forumi/temi-na-forumcite Доколкото виждам, в новия форум темите се създават само от модераторите... Съществуване ли е това?
  3. Ама това е вече съвсем различен пример. Всяко еднократно измерване е абсолютно. Ти измерваш крака на масата си с рулетката, и получаваш число - 1 метър. Това число се показва на скалата на уреда, на дисплея на измервателният уред ако има такъв, на документа отпечатан от уреда ако може да печати, на резката на рулетката в твоят случай, и всеки, независимо в каква отправна система е, може да го види, и то ще не ще, ще бъде еднакво за всички защото е едно. Случаят с кантарът е абсолютно същият (независимо дали с времето става дебелеене или отслабване, кантарът във всеки момент ще дава единствена величина във всички отправни системи). Меренето на дължини (и времената при близнаците) може да бъде и по друг начин: единият близнак мери със своят еталон, другият мери и той със своят. И получават различни величини за дължината. Всяко от измерванията е абсолютно (всяка стойност получена от конкретният близнак е истина, и никой не може да я оспорва), но величината която се измерва е относителна (дължина, интервал време) поради методиката на измерване. Ако всеки можеше да мери теглото на обекта със свой кантар, същото щеше да е и с теглото. Но то е дефинирано за кантар при определени условия, т.е. единствен, самата технология на мерене на тегло изключва използването на няколко кантара едновременно (от различни "близнаци"). Просто защото всеки натиск, оказван от един кантар върху човека (т.е. процесът на измерване) ще се отрази и върху останалите кантари и от там обратно върху него, фалшифицирайки измерваната величина (тя няма вече да е свойство на измерваният обект, а и на допълнително нерегламентирано външно въздействие, зависещо от конкретната конфигурация кантари в пространството). Схвана ли разликата?
  4. Ако перифразирам поета, прегради тук за спама няма открити, няма открити...
  5. Защото говорим за различни ефекти. Времето и дължината се определят от еталони, присъщи за всяка отправна система, тези еталони са неподвижни в отправната система, докато кантарът който мери теглото е един единствен, и всяка отправна система е принудена да се съобразява с него, независимо че той не е неподвижен в нея. От там идва и различното поведение на измерената величина.
  6. Не виждам противоречие. Това че се "отнася за всички инерциални системи" не означава че не се отнася за неинерциални. Както съм казал, там просто формулите са други. Но това на което наблегнах, пак да го повторя: теглото зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система, в която кантарът е неподвижен, а не зависи от инерциалността/неинерциалността на отправната система на независим наблюдател, както се пита във въпроса на Шпага. В такава система ще се промени не само поведението на "тежащият", а и поведението на кантара, но така, че натискът отчетен от него остава непроменен.
  7. Естествено че е абсурдно, и затова не е верно. Какво значение има наблюдението на ситуацията човек-кантар в центъра на земята (или другаде), направено в някаква друга отправна система (независимо инерциална или не)? Ще се промени ли натиска, който човекът упражнява върху кантара само от това, че някой в някаква измислена неинерциална система го наблюдава и описва ситуацията? Езотериците казват, че зависи, може и да се промени, физиците са силно скептични за такива промени :) Теглото е натискът който човекът упражнява върху кантара който го измерва, т.е. имаме определено взаимодействие в отправната система, в която кантарът е неподвижен. В нашият промер тази система може да се счита за инерциална. Ако самият кантар е в неинерциална система - например в ускоряваща се ракета, то тогава теглото ще бъде друго, поради допълнителната сила с която кантарът оказва натиск върху човека в резултат на ускорението което му придава. И в тази система измереното тегло ще бъде функция на това ускорение. Но няма никакво значение кой от каква друга изкелиферчена неинерциална система правел наблюдението, резултатът трябва да е същият. Точно оцветеното си е самата истина, въпросите са прости ако първо се дефинира що е "тегло" и как се мери, и е излишно да се усложняват по този начин. Закачката е с къпченето и философстването.
  8. Всичко зависи от дебелината на кожата и възнаграждението за положеният труд...
  9. Отнася се за всички инерциални системи. Изобщо, физиката както я е формулирал Нютон и както се изучава в учиище (формулите по-горе) е формулирана за инерциални системи. В неинерциалните формулите са други. А "тегло" се дефинира в смисъла на посочените формули и условията при които важат. Пък и "тегло" се формулира за отправната система в която обекта е неподвижен, други отправни системи нямат значение. Малко са хората в този форум дето ще тръгнат да си кълчат мозъка с философстване за такива прости въпроси в неинерциални системи, а и защо да го правят?
  10. Понятието "център" има много дефиниции. Например геометричен център, център на масите, гравитационен център и т.н. Геометричен център могат да имат (евентуално) само симетрични обекти. Център на масите имат всички обекти. При гравитацията тези центрове не играят важна роля. В примера за земята имаме само случайно съвпадение на "центъра на гравитация" и геометричният център на кълбо, както и центърът му на масите. При обекти с произволна форма гравитационната сила се смята, като обектът се разбива на по-малки обекти които могат да се считат сферични и еднородни (в граница -> безкрйно малки обекти) и гравитационната сила създадена от всички тях се сумира векторно (интегрира се). Следователно, ние имаме възможност да определим за напълно произволен обект големината и посоката на гравитационната сила, която той създава в дадена точка. Тоест можем да определим теглото на обект, поставен неподвижно в тази точка (неподвижно означава, че има някаква преграда , която да възпрепятства обекта да се движи по посока на гравитационната сила, и теглото му ще бъде равно на натиска, който обекта ще упражнява върху тази преграда. След като познаваме занонът за гравитационно привличане, няма никакъв проблем да изчислим поведението му при произволни обекти. Еднозначно.
  11. Неколкократно и под различни форми повтаряте тази погрешна теза. Спрете се малко, и се замислете. Дори графика давате, без да я осмислите. Погледнете първата графика по-горе. Най-в ляво се вижда, че когато разстоянието на обект от центъра на земята е НУЛА, ускорението с което той пада, е също нула. Сега е моментът да си припомните какво е това нещо "ускорение" с което пада човека. За целта имате формула (сам сте я дали, тя е верна макар и погрешни изводи да вадите от нея). Как се намира ускорението по нея? Гравитационната сила е F=g*m*M/r(2), а по закона на Нютон ускорението се свързва с нея чрез F=m.a, от където следва, че ускорението с което пада обект (във всяка произволна точка) под действие на гравитацията ще бъде ще бъде a= g*M/r(2). От графиката се вижда, че при r=0 имаме a=0, което дава за силата на привличане F=m.a=m.0=0, противоречащо на вашите изводи по-горе. Къде е проблемът? Проблемът е в M, масата която ви привлича. За да получите силата НУЛА, трябва и тази маса да е равна на НУЛА, следователно това не е масата на цялата земя, а само масата която ви привлича в една посока. В центъра цялата земна маса е около вас, привлича ви в рзлична посока, от съображение за симетрия (идеална сфера) всички сили на привличане ще се уравновесяват и това е елементарното обяснение защо силата върху вас ще е нула и защо теглото ще е нула. Дали човек в тази точка ще бъде разкъсан? Когато е върху земната повърхност, на човек му действа цялата маса на земята в една посока, формираща натискът му върху повърхността, който е теглото. Мускулите на човека са достатъчно тренирани, за да противостоят на този натиск и човекът да не се смачка. Нега разгледаме един много груб модел. Когато се намира в центъра на земята, на човек ще му действат сили в различна посока. Нека се абстрахираме от многото посоки, и да сведем силата само в две посоки. В едната (условно наляво) силата ще е причинена от масата на земята, която е в лявата полусфера. В другата посока, силата ще е причинена от масата в дясната полусфера. Във всяка полусфера имаме половин от масата на земята, следователно всяка от тези сили ще бъде половината от силата на натиска, формиращ теглото. Тъй като те са в противни посоки, сумарната сила, действаща на "разкъсване" ще бъде равна на силата формираща теглото. Но по условие човешкото тяло и мускули нямат проблем с такава сила. Разбира се примерът е приближен, и приближението е много грубо и моделът е грешен. Грубостта и грешката идва от там, че ние приемаме силите на разтягане приложени само в две точки (например вланите на двете ръце), и не засягащи останалите точки на тялото. Но гравитацията действа на всеки атом от тялото. Ако сила действа на едната длан в една посока, същата сила ще действа и на лактя в същата посока (масата от едната страна, която действа на двете стави е една и съща). Щом като им действат еднакви сили, то разликата между тези сили (а това е силата на разкъсване) ще бъде НУЛА. Може да се приближавате колкото искате от лакътя навътре в тялото, няма да откриете сила на разкъсване. Тоест човек няма да бъде подложен на никакво разтягане в центъра на земята. Нещо повече, точните изчисления сочат, че в плътно кълбо (идеалният модел на земята) единствената сила която действа на обект, потънал на някаква дълбочина, че масата на земята в сферата, формирана от центъра до дълбочината на която е потънал обекта. Масата над обекта не участва в никакво привличане (поради симетрията по-горе). Затова и когато той стигне центъра, масата под него е НУЛА. Това обяснява линейният участък в лявата част на вашата графика, с която намалява силата на привличане. Това че е леко нелинеен се обяснява с промяната на плътността на материала в дълбочина. Изводите от казаното до тук са, че ако махнем материала под обекта (т.е. ако той се намира в куха сфера) то на него нма да му действат никакви сили, т.е. обект в куха земя ще се намира в идеална безтегловност. Така че да му мислят привържениците на кухата земя :) Състоянието на тази безтегловност не зависи от масата отвън, тя може да е безкрайна.
  12. Кислородът идва от естествената му разтворимост във водата. Може да направите следният експеримент: потапяте желязо във преварена вода (от която е излязъл разтвореният въздух вследствие повишената температура) и съдът го държите херметично затворен (за да не се разтваря нов въздух). Желязото няма да кородира. А че във водата има доста разтворен въздух при нормални условия, може да проверите с друг експеримент. Сипете в метален съд вода (желателно съда да е по-висок отколкото широк), нагрейте я на силен контрол до състояние малко преди завиране, махнете я от топлината и бързо сипете вътре лъжичка захар, сол, кафе, пясък (нещо с много дребни частици с остри ръбове). Ще забележите кратко кипене, свързано с бурното отделяне на разтвореният въздух по острите ръбове на частиците. Това много добре се демонстрира ако нагрявате водата в микровълнова печка, примерно 150 грама да нагрявате минута и половина-две и после бързо да сипете каквото ще сипвате. Ако нацелите условията на нагряване, може при изкипяването половин чаша с вода да прелее, т.е. има доста въздух. По законът на Хенри за разтворимостта на газовете може да сметнете, че при стайна температура в литър вода се разтваря 0.0089 г само кислород, хич не е малко. И ако намалее концентрацията му във водата (щото желязото го яде), това количество се попълва от въздуха.
  13. Точно така, а аз показвам че във вашето мислене има пропускане и объркване на на факти, което довежда до противоречие с реалността в крайният измислен продукт. Независимо дали спорите или не. Пък защо мислите неверни неща и си мислите че са верни без да правите и опит да осмисляте чуждите аргументи, е съвсем друг въпрос. И каква е ползата от така обясненият конструкт, след като противоречи на фактите и не може да се използува за обяснение на каквото и да било? Как може всичко да е наред, след като обясненията които тя дава са погрешни? Вие изобщо имате ли критерии какво означава "на ред"? Не се наблюдават такива до тук. Хем всичко е наред, хем експериментът отхвърля резултата от "обяснението", т.е нещата не са наред. Тоест, на практика обяснение липсва. Осъзнавате ли в какъв парадокс сте затънали? Май не. Още колко може да продължава това ви хаотично лутане? Срам ви е от нещо да признаете, че толкова време сам сте се заблуждавал с тази измишльотина и не сте прав? И защото ви е срам, продължавате да се опитвате да заблуждавате четящите? Какво общо има това с наука?
  14. Кое е объркано? За кого? Защо трябва да има среда? За кои качества на светлината не може да се мине без среда? Ако за вас е объркано, защо за други не е? В липсата на какво е проблемът тогава? Не разбрахте ли, че вашата измислена среда е недоносче, несъвместимо с наблюденията, потвърждаващи СТО? Коклко пъти още трябва да ви се повтаря това? Или си мислите че ще мине ей така, сред прикритието от словопада без смисъл? Тъмната материя не може да е среда за светлината. Толкова сте разбрали, та сте и тръгнали да обяснявате... Какво стана, ще си признаете ли вече че "непрестанното образуване" противоречи на наблюденията?

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...