От постовете ти разбрах, че снимките са "черни и гадни". А не мислиш ли, че фотографите трябва да снимат както усещат? Защото ако пред едно дърво застанат двама човека ще има три гледни точки. Две на хората и една гледна точка на дървото. Изкуството е точно това- да покажеш картината през твоя поглед, през твоите очи. И примерно за "чернотата на снимките". Мислиш ли, че на едно умиращо от глад дете подхожда цветна снимка? Може би емоциите трябва да са такива, за да погледнеш първо тъмнината на снимката и да се задълбочиш в нейния смисъл. А не да гледаш само от веселата страна на живота. Ти може да вървиш и да виждаш деца, които играят на футбол, деца, които скачат и тичат, но това далеч не означава, че само това е страната на децата. Ако ги възприемаш нещата от светлата страна, това не означава, че ще изчезнат измъчените деца. Винаги ще има и мъка по този свят. И мъката не върви да се показва в цветове. Всичко трябва да е в един едва ли не "траурен цвят", защото това придава дълбочина на снимката и ни кара да се замислим за сериозността на проблема, ако на снимката има такъв. И... хората с интелект на разделят хората на класи и раси