akonitin

Иванко, Русия е континентална имерия, а САЩ е морска империя, тук няма никаква екстратериториялност. Времето на империите отминава, но още не е отминало, разлика между двата типа империи няма (освен указаната по горе от мен), методите, целите и средствата и на двете са едни и същи - поставяне на мариониетни управления в сферата им на интереси (обществена тайна е, че след всеки избори у нас (и не само), "управляващите" първо се срещат с американския посланник за да "съгласуват" политиката си с тази на новия голям брат). Методите може и да се ретро но единствения критерии за оценка е ефективноста и ако работят, значи отговарят на изискванията на днешния ден. Виждам, че си силно пристрастен, но няма смисъл, една епоха свърши, краят и започна още на 11.09., сега просто се подпечата рзултата. Т'ва дали ни харесва или не няма значение.

Израел също. Да, дефакто политиката на САЩ и Русия не се различават вече. Най важното от последните дни обаче е това, че се видя ясно пълната неадекватност на международните организации в днешния им вид. Нито ООН, нито НАТО, нито ЕС постигнаха някакви единни позиции по въросите около този конфликт, както в съвсем недалечното минало не успяха да постигнат единни становища по кой да е конфликт от последните години, явно е, че структурата на тези организации вече не отговаря на разпределението на интересите на големите световни играчи и явно сблъсъците на интереси на тези играчи не могат да се разрешават по дипломатичен път. Това означава, че или тези организации трябва да се реформират или ни чакат поредица от конфликти в периферните области на интереси на големите световни играчи - войни в които пушечно месо ще бъдат народите от периферията на големите сили.

Връзката е ясна, повечето осетинци са граждани на РФ. Т'ва какво е правено в миналото каква връзка има с настоящето, 'щото тук на балканите ако тръгнем да си броим взаимните простотииняма да му излезе края. Саакашвили надминава по глупост дори собствените си рупори, което е научна загадка, предвид това, че не би трябвало да има стойности под абсолютната нула... Версии колкото искаш можеш да разтягаш, обаче фактите са: 1. Осетиницте бягаха на север към Русия, а не към Грузия, т.е. явно по добре знаят къде кожите им ще останат цели. 2. В момента други национости също искат протекция от руските войски. 3. Абахазия и Ю.Осетия пожелаха признаването на независимостта им да бъде извършено от Русия и в момента процеса по признаването тече. Не ме интересува какво би те ощасливявало, нито ме интересуват сексуалните ти фантазии.

Не възразявам.

Сигурно си от хората, които след като пребият жена им и никой не се е намесил междувременно, седиш и чакаш да започне цивилизован разговор с побойника, понеже бил по ниска категория...

За около 4 дни, може и повече зависи на какъв чиновник попаднат. Е и? Кажи им на тези дето кандидатстват че са българи, насаме и на тяхна земя да видиш колко българи се чувстват те самите. А пък тва се нарича и право на самоопреляне.

Иванко, България също дава български паспорти на много чужди граждани, познавам много македонци извадили си български паспорти от страх пред евентуално разгаряне на етнически конфликт в Македония (а не защото желаят да бъдат български граждани). Международното право е предвидило и нещо наречено "двойно гражданство" и там въпросът е да има взаимно съгласие на двете страни - желаещия да получи определено гражданство и страната, която би му дала такова. В случая с осетинците няма никакво нарушаване на тези международни норми, по точно има но май само във фантазиите ти... Също така гражданите с двойно гражданство имат право да пребивават на територията на коя да е от страните, чиито граждани са с единственото условие да псазват законите на съответната страна. Западът уви не спря нищо, Русия е, а както се разбра днес, и ще бъде май доста дълго в Грузия, според мен дори празната реторика на Щатите (щото от западните страни само те скърцат със зъби) удължава престоят на руски части в Грузия именно за да не се изтълкува като точка за САЩ (подписаните договори касаеха започване на изтегляне, но не касаят сроковете за такова изтегляне, очевидно е бил направен компромис с Русия, оставайки й се вратичка в това да си седи в Грузия докогато си иска...). В слуачя Запада търси начини да се измъкне от ситуацията в която ги набута поредното им протеже приемащо желаното за действително. Уви, пак казвам, Запада и Русия са прекалено обвързани за да съществуват някакви релано действащи механизми за въздействие върху Русия, а най вече за явно така желаната от теб международна изолация.

Иванко, искат ти се много работи, но нещата не седят така както си ги представяш. Кой крив и кой е прав в тази ситуация не може да се каже, но има някои факти, които говорят сами по себе си - Грузия бе страната с непропорционално (ненормално) голям военен бюджет (10% от БВП), 30 000 осетинци по време на конфликта избягаха на север, т.е. в северна Осетия, която е в рамките на Руската федерация, а не на юг към Грузия, отцепването на Кавказ вече е невъзможно, именно поради бързата руска намеса в региона, приличаща повече на наказателна експедиция, отколкото на война (все пак в Грузия влезе една сравнително малко руско формирование - по малко в пъти от грузинската армия, не бяха задействани пълномащабно ВВС и ВМС, грузинският флот бе унищожен в портовете от сухопътните сили на Русия). Тази наказателна акция указа и още нещо, Запада не е в състояние да защити съюзниците си в близката чужбина на Русия, всяка страна там вече възприема Запада като празнодумен. Това са реалностите, ето и още реалности: 1. Запада е прекалено обвързан с Русия и не разполага с някакви реални механизми за въздействие върху решенията й. От една страна е ресурсно зависим, от друга - като голям оръжеен производител Русия влиае на равновесието на силите в други региони на света посредство военни доставки (Венецуела, Иран), тук има и още един фактор, в момента Русия "получи" от Грузия западни средства за комуникация и управление, системи за разпознаване "свой-чужд", изгарадени по нато-стандарт, оперативно тактически планове по западен образец - все неща, които дават възможност на руската военна индустрия да предложи на световния пазар средства за противодействие на подобни системи, както и консултации на евентуалните си клиенти. 2. След войната в Ирак Запада е разединен по основни международни политически въпроси, това разединение се задълбочава, предвид разликите в зоните на интереси на ЕС и САЩ. Получаването на гражданство е залегнало в Хартата за правата на човека - всеки е свободен да получи каквото гражданство си иска, в случая с Родопите примера ти е неуместен, още по неуместно е объркването на каракачани (които на територията на РБ са около 2000 души) с помаци (предполагам). ПП: Каквито и да са стъпките на Запада и на грузинското правителство от тук нататък то е ясно, че Грузия вече не може да осигури самостоятелно своята безопасност (вече няма военен потенциал за това), както от никой от нейните съседи така и от сепаратистките движения вътре в нея. До приемането на Грузия в НАТО тя може да разчита единствено на Русия за гарантиране на собствената си сигурност и в тази връзка Русия, дори да се изтегли, вече има силни лостове за влияние върху решенията на Грузия.

Днес почти нищо, почти... Преди и по време на икономическия бум обаче не е така, това накара Роджър Уотърс да изпее "Чан Кайши изби хиляди филосифи..." (явно Флоид не делят сатрапите на "наши" и "ваши") :laugh: Няма демократична или недемократична икономическа политика, но дори и да имаше псевдо частната китайска икономика (различните производители и търговски компании са собственост на различни държавни институции, т.е. едно министерство притежава едни предприятия, а друго други и о този начин се осигурява квазиконкуренция, а освен в привилегированата заона на Хонг Конг частна собственост във вида й собственост на едно лице няма). Аха, значи основния признак за демократичност е това дали има частна собственост или не, значи и нацистка Германия е била демократична страна... Нарядите от времето 1917-1930 г са по причина, която вече казах, върховния частен собственик в лицето на Държавата е предоставила земи на селяните срещу рента, така както крупните земевладелци и/или банките са предоставяли същите земи и/или техника за обработка срещу съответната рента (дали ще се наричат лихеи или рента няма значение, смисъла им е един и същ). За концентрацията на капитала в Държавата вижте с какво започнах, именно с това, затова и нарекох въпросния строй държавно монополистичен капитализъм, а репрсиите са присъщи на капитализма, разбира се самите репресии имат различни форми - силови и компенсаторни (Гълбрайт). Относно олигархичността на западните страни, пак Ви напомням, че идеализирате Запада: 1. Не съм видял подрязване крилата на големите, ако имате приемр посочете го. 2. Средната класа се занимава със своето оцеляване, тя е и политически най инертна, това не е само български феномен, така тя не е гарант за нищо, средната класа е зависима от друга страна от поръчки на големите, от кредитиране от банките и до голяма степен от законодателството, което предвид системата на партийно финансиране и наличието на корупция (тя също не е феномен присъщ само на Латинска Америка и България, тя е характеристика на самата система на управление), привилегирова същите тези големи. Възможността за вертикална мобилност (прехода от средна във висша) е такава, каквато е била например за израстване на един роб до ръководна градска длъжност през античността (имало е немалко подобни случаи, но са по скоро изключение, отколкото правило, резултат на някакви действащи обществени механизми).

А какво според вас е НЕП? Създаването на колхозите започва едва през 30-те, до тогава как са я карали в РСФСР? Какви са тогава тези декрети за земята, за аграрната реформа приети след октомври 1917 г. Истинате е, че "радикализма на масите изпреварва радикализма на болшевиките" (Щефан Бройер, "Държавата", 1998), самите болшевики се нагаждат към този масов радикализъм и в поне в началото характера на политиката им е повече плебисцитен, отколкотопратийнообвързан (пак от там). Така, и в двата случая, разликите се изчерпват с това в кой субект се концентрира капитала, в единия е държавата и тя действително използва репресии, в другия са отделни хора можещи да нямат нищо общо с политиката, при което и те използват репресии, тези разлики предпоределят и различието в използвания репресивен инструментариум (въпреки, че в началото е имало и частни армии и частни полицейски апарати, а както виждаме днес те отново започват да се използват (като компанията Блекуотър например)). Това започва да става през 30-те, в лагери отиват тези които повреждат имуществото си (или държавното имущество предоставено им за ползване). "Русия, която загубихме" съм го гледал, но е пълен с неточности или премълчани факти. Факт е, че тогавашното ръководство на царска Русия търпи две последователни фиаска - загубата на Порт Артур от една, тогава смятана за второразредна страна и загубите по фронтовете по времето на ПСВ. Тези загуби са последната капка довела до загубата на популярност на тогаващните правителства и царската институция, защото по това време вече е натрупано недоволство от половинчатите поземлени реформи, огромните нива на корупция и шуробаджанащина в управлението на страната. Да, Русия е имала голям потенциал по онова време, но не е реализирала нищо от този потенциал - флотът и от онова време изцяло е съставен от закупени от други страни остарели или дори бракувани съдове, просто въпреки огромните залежи на желязна руда вътрешното производство на стомана е толкова малко, че не може да покрие мирновременните нужди на страната, няма тракторни заводи, а внасяните количества са толкова мизерни, че за аграрна реформа не може да става дума, повечето големи градски центрове не са електрифицирани и т.н. и т.н. Именно проточилата се световна война изважда наяве слабостите на страната, след като на втората година Русия става зависима от доставките на боеприпаси (!) от страни със значително по малък потенциял. Това ме разсмя, я проверете пак кога започва икономическия бум в Тайван и доколко демократичен е бил режима тогава... Нима днес Китай е демократичен? Знаете ли, че китайския икономически бум се дължи на 361 работни дни в годината, лагери край фабриките и избор на работа според броя хранения на ден, е вече излизат от този модел, могхат да си го позволят, с цената на едно поколение робски труд... Да, България е загубила, загубила е още на разпределенията в Ялта, можеше да се възползваме по добре от разделението, ако бяхаме на другата страна, но не сме били.

Говорите така сякаш Голямата депресия е била природно бедствие, за последствията от което е трябвало да бъдат предприети мерки, а тя е следствие на човешка дейност и присъщи характеристики на определн вид производствени отношения.... Така може да кажем и за всички видове концлагери, времето не оправдава. Причини за Голямата депресия са структурни изменения вътре в рамките на индустриалната система (капитализма), нарастват производствените сили, отпада необходимостта от работници, предвид несинхронизираното към нарастналото производство потребление. Така можем да кажем, че причините за самата депресия са именно в новите видове индустриализация вътре в индусриализирана страна, заменящи едни начини на производство с други (именно тогава се въвежда тейлъризма). Тезата ми не е, че всички са маскари, не я профанизирайте, тя е, че навсякъде досега е имало видове на един и същ строй, разликуите са в детайлите (във формата) не и в съдържанието им. Определено многопартийната система е по добра от еднопартийната или авторитарната форми на управление. Тук не споря - най малкото многопартийността и по точно, не толкова самат многопартийност, а мандатността не дава възможност на властовите елити да разгърнат интересите си до степента на желанието си. Относно разликите между СССР и САЩ грешите: 1. В СССР поземлената реформа от 1917-1921 предоставя на селяните земя (действително отнета преди това от едрите земевладелци, но и в САЩ предоставяните земи са отнемани от местното население) - т.е. може също да се сметне за вид кредитиране от страна на държавата, затова и за предоставената земя държавата е получавала съответната рента. Началото на отнемането на земите от селяните в СССР започва именно с увеличаване на исканите ренти (в случая с банките в САЩ в един момент започват да искат целите суми по предоставените кредити, а не отделните вноски), а не с убийства и насилствена принуда, такива се налагат там където селяните започват да изгарят реколтата си и да убиват добитъка си. 2. Работника в САЩ е заплатен по високо от европейските си събратя едва след 1918 г., за което си има обективни причини, намиращи се не толкова в контекста на конкретната система на управление, а по скоро имат за основа геополитически фактори. ПП: Имате идеализирани престави за Запада, явно никога не сте бил там. Сега смятате, че батака в България се дължи на неправилния начин на изграждане на капитлизама и неправилните хора, които го правят, но уви, нали и на социализма му бяха виновни начините и хората... ППП: Бях забравил да Ви отговоря на въпроса "Какво за петрола?", ами това, че когато още един милиард души решат, че могат да живеят както "златния милиард", да притежават по няколко автомобила и да опитат от всички така желани благини на развитите общества, излиза, че златния милиард няма да може да живее като златен. Ами ако решат и други да живеят по този начин? За самия петрол вече има сериозен недостиг в предлагането му и не може да се компенсира по традиционни начини, големите петролни играчи преди дни започнаха да добиват петрол от шисти (пясъци примесени с петрол, добива е като този на въглищатата, по минен способ), а добива от шисти е скъп, допустим е при нива 150 усд/варел, значи големите очакват поне това ниво. Това е задаващия се проблем, интерсно е как ще се излезе от батака в който сме се набутали, тов аи ще определи дали ще живеем по качествено или не.

Това са снимки от канадски ТРУДОВИ ЛАГЕРИ, хората са били ПРИНУДЕНИ от глада да отиват там. Надницата е била 20 цента на ДЕН. Да, снимките са от голямата депресия и какво от това, още по зле това е положението в една индутриализирана напълно по онова време страна. Мисля сам може да си отговорите на повечето въпроси, като се поразтърсите, дори само из нета, изписвайки на английски трудови лагери (labor camps), ще Ви изляазат много резултати за ГУЛАГ, Югославия, Китай и ... САЩ, Канада и други (както казах в случая най много информация има за подобни лагери в Канада, защо ли въпреки наличието им във всички други страни, няма много информация за тях...). Значи според вас излиза, че има някакво значение самият вид на принудата - това дали в единия случай ще е чрез полицейски мерки или в другия чрез заплахата от гладна смърт? Да ви имам и хуманизма. Снимките са от различни трудови лагери в Канада за периода 1930-1933 г., да, извършвани са строителства по национални проекти, като строежи на пътища, линии и канали под ръководството на ... министерство на отбраната (що ли точно това министерство се е заело с подобна организация). Има и още нещо странно организаторът на северноамериканските трудови лагери и лагерите за японци през ВСВ са едно и също лице (при организирането на "прибирането" на населението от японски произход в щатите възхищение от организацията проявява ... "хуманиста" Берия, дори изпраща специални групи за почерпване на опит...). По време на демонстрациите в Канада избухват безредици, по време на които има убити и арестувани. Паралели между СССР и САЩ за периода на 30-те могат да се правят, защото и на двете места по два различаващи се в детайлите но еднакви в същността си начини става обезземляване на дребните собственици на земя (фермери), прочетете "Гроздове на гнева" на Стайнбек, например. Американското "разкулачване" касае около 5 млн. души, резулататът е концентриране на собствеността им в няколко банки (в руския вариант в Държавата). Разликите са във формите, не и в съдържанието. ПП: Ще ми се да напомня за "1984" на Оруел и по точно за книгата в книгата (книгата която О'Браян дава на Смит), с която "последния велик британец" изчерпва посланието си - в света настъпва политическа конвергенция и няма значение как ще бъдат наричани обществените строеве в различните блокове, същността им е една и съща. Ред геополически фактори предопределят единия блок да просперира, а другия не. Днес когато единият блок вече няма конкуренция ще видим и обратната му еволюция към истинската му същност. В САЩ днес има около 2 млн. души въдворени в изправителни заведения. Изправителните заведения днес са превърнати в една индутрия с оборот около 40 млр. долара, в затворите се занимават от производство на копчета и текстил до строителство на пътища, язовири и др. ("Затворите на нищетата"), основния контингент на ГУЛАГ са всъшност криминални престъпници...

Добре нека е пропаганда, и снимките, които ще посоча по долу също са пропаганда, канадците поне са предоставили някакви снимки от Трудовите си лагери с надница 20 цента/ден (което тогава е било съпоставимо с разходите за храна в ГУЛАГ): Да, хората в тези лагери е можело да пристигат или напускат свободно, имали са избор - ад умрат от глад извън лагера или да бачкат за без пари...

Сега и аз ще пиша бавно за да го четеш бавно - не чета всики глупости, които пишеш, избирам си нещо напосоки. За скандинавските държави, индутриализацията и отношението към нисшите класи от страна на висшите, щом не желаеш да търсиш, явно имаш и проблеми с четенето, има една интересна поредица по Хистъри ченъл, гледай, забнавна е, там швед говори за шведската история, по един саркастичен начин и уж между другото се спомянават много нелицеприятни факти. За Германия също има достатъчно материали, но най вече за коя да е страна чети художествената литература от периода, в нея е позволявано да се пише за неща, които не са отразявани от официалните статистики. За Англия е достатъчно да прочетеш и Дикенс, но също така може да се разбере какво е било положението там и по апокалиптичните прогнози на Малтус, които са се основавали на реално наблюдавани тогава явления, само екстраполирани погрешно. Предполагам, че четеш руски, ето ти една история на един човек: "Мой прадед, Рудольф, был убит без суда и следствия во время расстрела "эскадронами смерти" корпорации "United Steel" пикета организации IWW ("Industrial Workers of the World", "Индустриальные рабочие мира") в 1913 году. Мой дед, Джон, не имея полного высшего образования, сумел сбежать от голода в штате Мичиган в 1930 году, во время которого умерли его мать и две сестры, по контракту работать на строительстве тракторного завода в СССР до 1936 года. Позже он принимал участие в WWII на Тихом океане, но всё равно был поставлен под подозрение Комиссией по антиамериканской деятельности. Причиной этого стала так же его женитьба на русской в 1947 году, хотя моя бабушка, Настасья Игоревна Орлова, родилась уже в Болгарии. Мой отец, Александр, через два года после моего рождения в 1965 году, получил ожоги 30 процентов тела при взрыве авианосца ВМС США "Форрестол". Позже выяснилось, что он так же получил отравление "Эйджент Орандж", вследствие чего моя младшая сестра, Мария, родилась в 1973 году с генетическим уродством. В 1971 году во время участия в антивоенной демонстрации отец был тяжело изуродован Национальной гвардией. Попытки судится с федеральным правительством успеха не принесли, и он покончил с собой в приступе депрессии в 1977 году. Меня зовут Виктор. В 1986 году, во время вторжения в Гренаду, я был практически единственным учеником колледжа в маленьком городе в Аризоне, кто возмутился этим безобразным поступком федерального правительства. Вследствие чего, за два месяца до своего совершеннолетия я был задержан агентами местного отделения ФБР и незаконно удерживался ими в течение двух недель. Власти города практически устроили мне обструкцию, после чего нам с мамой (канадкой украинского происхождения) и сестрой пришлось переехать в штат Нью-Йорк. Однако и там агенты ФБР не уставали мне напоминать, что я "славянская свинья и русский шпион", и в 1992 году, после того, как федеральные власти практически разрушили мой первый брак, я решил плюнуть на всё и уехать на родину предков, пить Vodka и играть на balalaika:-) Сейчас я постоянно живу в Южной Корее, имею бизнес с русскими и японцами во Владивостоке где жил сам с 1992 по 1996 год, австралийское гражданство, и, разумеется, русскую жену из Магадана:-) У нас трое детей, и слава Богу, всё хорошо, но я подумываю о том, что история моей семьи заслуживает отдельной книги, поскольку и репрессии корпораций против IWW, и голод во время Великой депрессии, и взрыв на авианосце "Форрестол" тщательно замалчиваются федеральным правительством. Я очень недавно стал читать политические сайты в Интернет, так как мой бизнес связан с рыбой, и половину жизни я провёл в море, но сейчас я имею такую возможность и читаю много русских сайтов. Здесь я не мог не оставить свой комментарий, по причинам изложенным выше. С уважением - Виктор P.S. Мой сын от первого брака, Кевин был исключён из колледжа за попытку оправдать действия Тимоти Макквея, и за скепсис в отношении 9.11" Има и българска подобна история, само, че е свързана с това как на полуицейско преследване подлежат хора разпространяващи...английски филм на ВВС в САЩ, не защото са нарушили авторското право (правата са били купени), а защото филма "уронвал престижа на американските институции". Имам и история за Гърция, нещо случило се през 1947-1949-та г. и пред което инвазията на соцстраните в Чехия е като невинна детска игра. В тази връзка: "Двама възрастни чехи гледат телевизия, гледат как САЩ демократизира Ирак, Афганистан, Сърбия. Единия чех започва да цъка с език, другия пита: - Какво? - Абе, мисля си, добре, че СССР навремето през 68-ма, не бяха демократична и правова държава, иначе щяха да ни разкатаят фамилията..." Тц, имах друго предвид, но нейсе, в главата ти са само катаклизми от сорта на пролетарски революции. Защо ли? Петрола имах предвид.

Конкретния контекст на всяка индустриализация е, че тя се нуждае от наемни работници, т.е. от хора които нямат друга собственост освен притежанието на собтвените им тела, така всяка изндустриализация изисква обезземлени селяни, защото всяка индутриализация се изъвршва в контекста на преход от аграрно общество, никъде това не става доброволно - никой селянин не се е отказал доброволно от частната си собственост - дали тази трансформация ще става чрез ред закони, отнемащи общинските пасища и увеичаващи данъците върху малките имоти, последвани със закони срещу скитничеството или ще са закони касаещи държавна национализация (която между другото също е използвала непосилни данъци като инструмент на принуда, не знам за вашите дядовци но моите помнеха "нарядите"), та дали ще е едното или другото няма такова значение и в двата случая имаме един и същ краен резултат - концентриране на капитала (собствеността) в малко хора - в единия случай в лендлордовете (бивши аристократи и т.н.) в другия в държавната партокрация. Относно това дали е нямало концлагери при индустриализирането на западните страни, вече споменахме работническите общежития, а какво са представлявали те? Минимална площ на която са били разполагани максимален брой хора, заплатите които са получавали тогава работниците са били изразходвани основно за това да се изплаща наема на общежитието и за храна, като и наема и хранителните продукти са били заплащани на...работодателя на съответната фабрика, притежател и на прилежащите й общежития и магазини за храни. Условията, както в социалистическите лагери, така и във фабриките от началото на индустриалната ера не са се различавали много, т.нар. от вас комунисти просто са копирали нещо, с което са били запознати. Естествено има и други разлики, но те се изчерпват с това, че технологично при индустриализацията в соц страните е можело да се прилагат много по мащабни, а от там и много по бързи , а като цяло и много по брутални методи. Не случайно бунтове в социалистическия лагер е имало там където инустриалното производство е било най развито до идването на т. нар. комунизъм - Чехия, Унгария, Полша и Германия, именно защото в тези страни коплексът от приложени мерки е бил безсмислен и регресивен, не случайно и тези страни бяха привилегировани относно собствеността... Не съм се наел да защитавам социализма в отминалата му форма, просто е редно да се откроят явленията именно в контекста на цялостното развитие и да се разграничат присъщите прояви на явленията, а проследят ли се самите явления и сравнят ли се със сходните явления присъщи на индутриалната фаза на развитие, то може и да се разбере по пълно кое какво е било.

Виж, ПИЧ, знам че е безсмислено да си дърлям клавиатурата с чугунени глави като теб, постоянно повтаряш как опонента ти нямало да разбере това, нямало да разбере онова, "защото не бил на висотата на собствената ти високонравстена позиция", само и само да прикриеш това, че днес си осъзнат червей, за разлика отпреди когато, както сам призна, си бил само червей. Това, че отговаряш пространно и дълго не означава "че си ми отговорил на всичко". Да, избрах си нещо на посоки, защото не чета всичките ти излияния, затова и ти се струва, че ти отговарям напосоки. Как така изведнъж съм станал мерило за комунизма? Все пак благодаря. Нищо не ми пречи да посочвам източници, но живеем в информационна епоха оправяй се сам, всеки друг четящ може да го прави. Иначе се получава, че пак използвайки за мярка себе си бъркаш за другите, това, че подбаш източниците си за да не се наруши крехката картина на ограничения ти светоглед, не означава, че и другите го правят. Това отговор ли е?... Относно линка, който си дал, не знам що за източник е новина за поредния национализъм, проявил се по някакъв начин. Ами щом им е кеф да си го правят, да си осъждат, громят и т.н. Ако пък ти се иска и ти да изпиташ подобен ментален оргазъм създай си партия, спечели избори и прокарай съответните закони. Само дето ще отидеш там където са всички анти-партии, затънали в миналото. Днес има други проблеми и миналото няма да се повтори по никакъв начин, освен може би "като фарс". Пред близкото ни бъдеще се задават много по големи проблеми, щото оказва се дори и да искат не на всички ще е отредено да изживеят либералния индустриален рай, просто няма толкова суровини на тази планета и какво ще могат да предложат хора като теб? Осъждане на миналото?

Законите в Анлия са срещу скитничеството, а не срещу разбойниците. С "да ти имам терора" пак изявихте своята хуманност, това са жертви дадени в моемнт в който Англия е с население 7 до 9 милиона (тук не са включени жертвите загинали от източщение по време на 14 до 16 часов работен ден)... За индустрилазацията на Америка, дори да не вземем предвид насилията върху коренното население, дори да не вземем предвид потушаването на локални стачки с картечници (вижте историята на развитието на картечниците система Максим, много е интересно какво всъшност е било едно от първите им предназначения), дори да заобиколим гражданската война, която е конфликт породен не толкова от робството, колкто от съвсем други причини, пак остават политическите убийства на ФБР, срастването на ФБР и мафия (де факто мафията изпълнява мръсните поръчки), пак остават едни загадъчно изчезнали (неродени според официалната статистика) хора в периода 32/33 г. (странно е, че именно в този период има и голям поток преселващи се в... СССР американци (!). На всяко явление при нас на изток има огледален аналог на запад и това действително е породено от господстващия строй, в различни негови форми, и на двете места, на изток - държавномонополистичен капитализъм (наречения от вас комунизъм), на запад - т. нар. "либерален" капитализъм, но както и да е бил наричан същността му винаги е оставала една и съща - антихуманна.

Ами като е колективна вината самонакажете се, доколкото разбирам и вие сте бил в осъзната възраст, можело е да вземате отговорни решения и с бездействието сте съучаствали... Другия ми "опонент" поне признава вината си... Не апелирам към нищо, най малкото към прекратяване на критичността към периода, вие апелирате за "осъждане на нещо си", на мен ми е все тая кой как отсъжда, все тая ще му е и на всеки друг човек с глава на раменете от тук и по натам. Ако искате да осъждате партията и нейната политика, моля, нямам нищо против, тя за мен е била толкова комунистическа, колкото днес е социалистическа. По принцип партийността си е порок, наследен от един приключил вече период, това не е само моя констатация, дори дъртака Бжежински се е усетил, поне така е писал. Между другото прочетете последната му книга "Втори шанс: трима президенти и кризата на американската суперсила"(Second Chance: Three Presidents and the Crisis of American Superpower), любопитна е, особено в часта за "необходимостта от възпитаването на трудови навици в младото поколение, чрез програми за задължително полагане на труд". Тук ме обвиниха в синдрома "ама вие биете негите" както и в това, че приписвам на опонента си мои качества, уви, това какво е: (!?!) Линкът който съм посочил може и да е нагласена глупост, но всяка фикция, отразява някаква действителност... Не си милсете, че Норвегия се е индустриализирала безболезнено, дори да пренебрегнем кризата от 1812-1814-та. ПП: Смятате ли, че историческите процеси са закономерни и смятате ли, че сходни исторически обстоятелства водят до сходни резултати, различаващи се единствено в моментната геополитическа картина? Питам за да разбнера дали изобщо си заслужава да продължаваме дискусията.

Пич, просто не ми се занимава да ти отговарям подробно, а и нямам времето, което отделяш, смятам, че вербалните ти полюции не заслужават пространен отговор, пък и на квалификации няма какво да се отговаря. Добре, исказа мнението си и какво? Можду другото мнението ти се изчверпва с това: Също толкова нелепо и безхаберно. Все пак, именно тезите "Комунистите са...", "Коминизма е за осъждане, той е виновен за..." подмениха основния въпрос на прехода, а именно кои са конкретните отговорници за блатото в което се намираме, къде са и може ли да им се потърси някаква сметка, отговорността от онкретна стана отново колективна, на някаква абстрактна маса от комунисти, а именно отговорните за свинщините станаха първи капиталисти и в момента си прекарват старините или живота изобщо във вили, съперничещи на палатите на някой източен деспот. Затова ми е смешно и тъжно когато говоря с някой като теб. Да, така наречения комунизъм е донесъл и лагери и екзекуции, извъндоктриналните изказвания и мнения са били санкционирани, довел е до икономическо изостване в последните години на съществуването си, но е донесъл и ред положителни неща - индустрализирал е една аграрна допреди това страна, като нашата, индустриализацията е донесла със себе си и всеобщата висока степен на образованост на населението, въвел е общодостъпна система за здравно осигуряване (достатъчно е да се сравнят показателите за смъртност в нашата страна от онзи период със страни като Гурция или Турция, но може да се сравнят и с показатели на доста по разивити капиталистически страни от онзи период). Основната ми теза, която, пич, така и не се нае да обсъждаш беше, че всяка индустриализация е свързана с терор и човешки жертви, дори за Англия, която е имала клапа за изпускане на пасионарното напрежение, чрез възможността за миграция в Америка, индустриализацията води до около 2 млн. жертви. Това са историческите факти, можело ли е индустриализацията тук да отнеме по малко жертви, може ло е и е отнела по малко, именно в така ненавиждания от теб период. Разбирам желаете историята да има друг прочит, но вашия прочит е също толкова нелеп, колкото и този свързан с превъзнасянето на онова време. За моя радост нито единия нито другия вариант на историята ще имат шанса да преминат оценката на времето.

Е, оказа се, че все пак съм познал - нереализиран интелектуал, за посинелия може и да съм сгрешил. "Начел" сте го, но вече признахте, че не сте го допрочел, а най вероятно сте чел онова, което се е изисквало от доктрината, а излиза и за кариерата съм познал, допускали са Ви до възможността за висше... Извода, че всички са Ви виновни го натрапвате именно с писанията си - били сте смачкан, не сте можел да вървите с изправена глава и т.н. и т.н., намерили сте си виновни в лицето на някави хипотетични комунисти, кроящи планове за заробване и смазването на свободолюбивия Ви дух. Опитайте се да си го представите, седи някой някъде и крои едни пъклени планове - "Как ли да ги заробя утре тези, е.и му майката, не мога да се сетя..." Смешно е, ако във вашия случай не беше тъжно. Удобно е да се мисли в категории, тогава е лесно - "капиталистите са свине", "евреите са злонамерени", "фашистите са врагове", "комунистите нямат етика и са морални кастрати", и т.н. и т.н.(кавичките не са заради това, че Вие непременно сте го казали, но това което казвате принципно не се различава от цитираното от други източници) Тук проличава как "високохуманния" Ви подход е тривиално лицемерие, нали зад категориите "имало човешки същества", а ето на определени категории не са хора, а морални изроди и кастрати... Интересното е, че веднага приехте, че това което Ви разказах за себе си е легенда или пък се дължи на Стокхолмския синдром. Ако все пак не е леганда, ако не е синдром, нещо не ви се подрежда картината на света, нали? Защото не можете да допуснете, че днес някой може да бъда свободен да споделя възгледите си, че Маркс е бил прав за нещо си, освен ако въпросния някой не е "морален изрод, кастрат" и още там каквото се сетите. Действително имате тежко наследство и за пореден път ще позная, че само сте сменили поляритета, "природата не търпи празно"...

Добре, мога да се съглася с вас, въпреки, че според мен формата на управление е повече дикататура, отколкото тоталитаризъм, а във втората половина на периода не може да се означи еднозначно. Естествено, че е било проблем да се говори свободно в онзи период, естествено е, че е имало елементи на тоталитаризъм. Разбира се не мога да се съглася с последното Ви твърдение, как оценявате с колко години назад е отишла България? Каква щеше да е степента на образовоност на населението? Ако нямаше идеологическо противопоставяне в света щяха ли много от второстепенните държаваи в Европа да просперират до днешната си степен? Държавите, които съм посочил са си били, а някой от тях все още са, полицейски държави и това не е свързано с "засилените мерки за опазване на реда", а в това, че в изборените държави са били или в момента са забранявани свободните граждански сдружения, санкционирана е всяка критика на управляващите политически елити, забранявани са книги, филми и т.н. и т.н. Не случайно съм посочил тези държави, повечето изброени примери са на бързо индустриализиращи се държави, а пътя на индустриализирането за съжаление минава винаги през полицейската държава. В този контекст остава спорно твърдението: Това поражда въпроси: Ако я нямаше доктрината която по дефиниция е обвързана с проекта за индустриализация щеше ли населението на страната ни да е със същата степан на образованост, каквато имаше през 80-те? Ако в света нямаше идеологическо противопоставяне, щяха ли някой второстепенни европейски и съседни на нас държави да постигнат днешния си просперитет? Да, пропуснахме момента и това именно означава, че просперитета на съответните държави се дължи на едни исторически и геополитически условя, които днес липсват, а не толкова на доктрините, които следват.

Е, състоянието Ви е патологично, типично за неосъществен посинял и индоктриниран полуинтелектуал, на когото са му виновни всички останали или поне му е виновно "тежкото комунистическо наследство". Съдбата на "изправения" и "говорещия каквото мисли" е да го бият и/или да седи гладен, както вече казах, не само по времето на т.нер. комунизъм, а и днес. Системата и тогава и днес мачка само слабохарактерните. За Батето Славков не знам, не съм се интересувал от произхода му, а и не ме интересуват биографиите на алкохолизирани олигофрени. Преди 1989 съм можел да формулирам мнение и съответното ми мнение беше надлежно отразено в съответните харакеристики, които тогава се изискваха за преминаване от едно оучилище в друго, с един прост номер си прочетох "характеристиката". Спете спокоен сега. Поредното оправдание на собствената слабохарактерност, при това инсинуативно поднесено, така, че четящия да остане впечатление, че видите ли нямало е избор. Конкретно да Ви питам: Какво означава "нямаше да ме има"? Според вас щяха да Ви убият за някакво изказване? ... Смешно и невярно. Щяхте да полежите в затвор в най тежкия случай, а най вероятно и щеше да Ви се размине с разговор на четири очи с някое ченге. Моите родители не ги месете, никакъв хипотетичен "Стокхолмски синдром" не ги е закачал, нито пък аз се чувствам като революционерката Таня . Просто наглеждайки се на такива подръжници на либералните идеи като вас, предпочитам да ме смятат за комунист... (А по мои скромни наблюдения именно тези които са ме порицавали пред класа за "нездравия ми произход", тези които ми биеха шамари за да си премълчавам, точно тези първи прегърнаха либерализма и зареваха, че са били репресирани и че "иначе щяло да ги няма". (!)) Примери за полицейски държави, без налични идеологии и ръководни роли на партии: Чили на Пиночет, Южна Корея от 80-те години на миналия век (явно парламентарната демокрация не пречи на полицейската държава...), Сингапур, Малайзия и т.н. На полицейската държава не и трябват подобни инструменти като идеология, еднопартийност и пр. Характеристиките определящи една държава като полицейска не са идеологически, дори не са политически, структурни са. ПП: Маркс не се изчерпва с Манифеста, с който явно се изчерпват знанията Ви за творчеството на споменатия брадат и космат философ, манифеста е бил само едно средство за сплашване, нищо повече, това, че по късно е приет като план програма, както от поддръжниците така и от противниците му не променя посочения му вече смисъл, но говори зле за интелектуалното ниво и на двете групи. ППП: За запазване на душевния си мир създадохте цяла нова негативно натоварена категория в ограничения си светоглед - "поразените от стокхолмски синдром". Добре, продъжавайте, така е по удобно.

Тук пак изпадате в положение да приемате, че бъдещето, идващите нови обществени отношения, ще трябва да се проектират и изпълнят целенасочено. "Средства", "цели" това са понятия свързани с това как смятаме да проектираме някакво бъдещо състояние на обществото, тук никъде не съм се наемал с подобна задача, от една страна смятам това за безполлезно, от друга за глупаво. Така, идващото едва ли ще бъде наложено на някого, то ще бъде наложено от обстоятелствата от обсъжданите вече нови начини за производство, от предизвикателствата пред които днес сме изправени и не които можем да разрешим в рамките на съществуващите обществени отношения. Разликите между нас тук са, че вашия подход е съврзан с проектиране, Вие предполагате, че има оптимален анчин за функциониране на обществото, който е непроменим в контекста на каквото и да било друго развитие, аз предполагам, че всичко се променя и са ми интересни промените. Не търся начин за такива промени, не търся план-програми и не предлагам рецепти (по този начин не предлагам на никой да стане Бог). Спора ни се породи от това, че моите и не само) наблюдения се разминават с рецептите, които сте сметнали за адекватни за постигането на някаква поредна утопия (либерализма, в идеологическата си форма, също е утопия, но това е друга тема). Наблюдение срещу идеология. Обвиниха ме, че темата е за миналото не за бъдещето, но след като поставяте въпроса. Относно кога може да настъпи промяната. Зависи. Човечеството е изправено пред най сериозната криза, криза с която още не се е сблъсквало, начините за разрешаване на тази криза ще предопределят сроковете които ще му трябват за да премине към слединдустриалната фаза. Става дума за енергийната и ресурсна криза. Вече е ясно, че добивът на петрол не може да нараства, в света има дневен недостиг на около 2 млн. барела, а ако потреблението нараства със същите темпове недостига ще расте. Индикация, че евтиния петрол свършва е това, че големите компании се насочиха към добив от шисти, самия добив от шисти е целесъобразен единствено при високи нива на цените на петрол (~150-200$), щом строят подобни инсталации, значи не предвиждат намаляване на цената на тази ключова за индустриалното производство суровина. Какво означава всичко това? Означава намаляване на темповете на глобализация, цените на транспорта нарастват, всички стоки и суровини ще поскъпват, човекопотока между страните ще намалее, снабдяването на мегаполисите ще се затрудни (дори за малък град като София имаме дневен оборот на хиляди тонове стоки). Индивидуалният транспорт ще бъде засегнат, вече има политическа воля и кампании за насърчаване на ползването на обществен транспорт (това е крачка назад). Има два основни пътя за излизане от тази глобална криза, единият е ориентиран към пестене, ограничаване на потреблението и добива на енергия от скъпи, но станали рентабилни поради конюнктурата, източници на енергия (слънчева, вятърна, водна, биомаса), което допълнитено би намалило потреблението. Преживеният от нас социализъм ряпа да яде в сравнение с този път на разрешаване на възникналите проблеми. Този начин може да ни отхвърли обратно в ранните индустриални фази на развитие - масов неиндивидуален транспорт, ниски норми на печалба, ниски инвестиции в развитие на нови технологии и т.н. и т.н. Другият начин е децентрализирано производство на евтина енергия - ядрена или термоядрена, употребата на изотопни акумулатори (на единица маса дават висока енергийна плътност в сравнение с химическите акумулатори и/или горива), евтината енергия би позволила и децентрализиран добив на суровини от изчерпани и/или бедни находища, защо не и добив на соровини от скали (гранит). Този начин включва и широко прилагане на генномодифицирани култури в селското стоапнство, устойчиви както на вредители, така и на атмосферни влияния. Генно модифицираните култури биха могли да увеличат интензивността на производство на храни от единица площ, даващи реколта няколко пъти годишно. Всички описани технологии са налични, политическа воля за развитието им обаче липсва, защото същата тази политическа воля е обвързана с много интереси на традиционните производители...

Помня достатъчно, баща ми е бил викан на такива беседи, но пък помня и нашите комшии, попа, който е бил полицейски началник преди 1944 и осъден на смърт от новата власт, но се беше оттървал по време на първоначалния терор, после го бяха оставили намира, другия познат на баща ми офицер от въздушните сили на НВ с орден железен кръст за откриването на съветска подвоница, потопена по късно, санкцията срещу него беше забрана за заемане на по ръководни длъжности във фабриката в която работеха. Разговорите след 50-те не са се санкционирали строго, страхът от възможните санкции обаче е бил силен, това е бил проблем на страхуващия се. "Нравстените напътствия" никога не са излишни, хората трябва да познават себе си и най малкото да признават пред себе си, че свободата им не се определя от това какви са възможните външни санкции. Да си свободен често означава да те бият и/или да седиш гладен, но избор винаги има... Характеристиките вече ги посочих, целия период не може да се характеризира само с едно определение, въпреки, че е удобно. През целия период има промени, не съм видял някой да дава харакеристики вътре в този период, които да отразяват тези промени. Лесно е да се каже тоталитаризъм, но какви са отличителните характеристики на тоталитаризма, какво го отличава от диктатурата ( с която можем да охарактеризираме периода 1944-1957 г.), от авторитаризма (1968 до 1989 г.)?

истинските комунисти умеят някак, ей тъй, да си легнат комунисти, и да се събудят социалисти и демократи, и пак да са прави, и пак да са прогресивни, и пак да са най- умни и знаещи. И всичко да са забравили, и вече да не са комунисти, и Комунизмът пак да е отпред... Та живелият през комунизма не остане без поражения и последици. Дори и да си се опазил и да не си се заразил, просто никога не си могъл да вървиш изправен и да говориш това каквото мислиш. Но първото което трябва да направиш е да си признаеш... Това не остава без последици, не всички можеш да осъзнаеш, затуй бавно и постепенно трябва да има лечение и терапия.