wSt

Никак не ми харесва. Поезията трябва да има ритъм и рима. Иначе е проза.

Днес е големият двубой! Има една хубава статия (с малко грешки ) за мача, която може да прочетете тук . Моята прогноза е 1:2 (за нашите юнаци)... ЕДИТ: Е, сгреших с прогнозата, но поне се радвам, че на румънците им е гадно ЕДИТ2: Резултати: ВЧЕРА Международни - Евро 2008 Група А 02.09 Сърбия 1:0 Азербайджан 02.09 Полша 1:3 Финландия Международни - Евро 2008 Група Б 02.09 Шотландия 6:0 Фарьорски о-ви 02.09 Грузия 0:3 Франция 02.09 Италия 1:1 Литва Международни - Евро 2008 Група Е 02.09 Англия 5:0 Андора 02.09 Естония 0:1 Израел Международни - Евро 2008 Група Ц 02.09 Малта 2:5 Босна 02.09 Унгария 1:4 Норвегия 02.09 Молдова 0:1 Гърция Международни - Евро 2008 Група Д 02.09 Чехия 2:1 Уелс 02.09 Словакия 6:1 Кипър 02.09 Германия 1:0 Ирландия Международни - Евро 2008 Група Ф 02.09 Северна Ирландия 0:3 Исландия 02.09 Латвия 0:1 Швеция 02.09 Испания 4:0 Лихтенщайн

Върви в комплект с това

Поздравления за темата Ако говорим за смислова подредба, то думата любов ми е фаворит. Ако става дума за интересна дума, бих избрал боза и/или буза.

Буда Буда (от санскритски просветлен) - в будизма човек, който е достигнал до просветление или нирвана, също и като собствено име на основателя на будизма, принц Сидхартха Гуатама. В някои течения на будизма, например, ваджраяна, че Гуатама не е бил първия буда, а едно от въплъщенията на Амибуда. Сидхарртха Гуатама е индийски царски син. По една от версиите се е родил в деня на Майското пълнолуние през 623 год.пр.н.е. в Капилавастху, на границата между Непал и Индия - града, където някога е живял великия отшелник Капила. Неговия баща, кралят Судходана от аристократите Шакйя (оттук е и едно от имената на Буда - Шакйямуни). Царете Шакйя водят своята генеалогия от царя Икшвакули, син на законодателя Ману, и в числото на своите предци са имали един мъдрец светия Готама. От него са приели фамилното име Гаутама (произлизащ от Готама) Майката - любимата жена на краля, Майя, починала седем дни след раждането. На петия ден след рождението си той бил кръстен Сидхартха, което означава "изпълнено желание". В съответствие със старинните обичаи, много знатни брамини били поканени на церемонията. Оглеждайки детето, седем от тях открили характерните белези, състоящи се от 32 главни знака и 80 второстепенни, а един от брамините, отшелника Асита, казал, че Сидхартха ще стане или велик монарх или просветлен. Съгласно това пророчество, Сидхартха можел да стане отшелник, което предизвикало недоволството на бащата, тъй като поради това можело да се прекъсне продължението на рода. В качеството на кралско дете Сидхартха е трябвало да получи съответстващото образование, но за това няма никакви сведения. На 16 години Буда се оженил за своята братовчедка Ясодхара, дъщеря на съседния сакийски княз Сопрабуда. След това събитие той прекарал тринадесет години в разкошен живот, нямайки представа какво става зад пределите на двореца. По заповед на царя, всякак са се опитвали да го предпазят от реалностите на живота, за да не се сбъдне пророчеството на Асита. Освен Ясодхара, Сидхартха имал в последствие още две жени и няколко наложници. Втората му жена се казвала Гопа, та принадлежала към кастата на кшатриите, както изисквал закона, а от кастата судра - баща и бил бръснар. Веднъж, когато той пътувал от двореца към парка на удоволствията, неговия поглед попаднал на стар човек, на болен, на труп и на отшелник. Това, за което той размишлявал много пъти, най-после видял като действителност. Първите три човека видени от него убедително доказали неумолимата природа на живота. Четвъртия забелязан от него човек, му подсказал способа за преодоляването на болестите в живота и как да достигне до спокойствие и мир. Тогава той решава да напусне суетата на света и да потърси истината и вечното спокойствие. Съществуват още няколко тълкования за причините, които са накарали Сидхартха да напусне светския живот - сложната политическа обстановка в страната на Шакиите - оскърбления от страна на управляващите на Косала, заплахата от завладяване на страната от засилилите се царства Косала и Магадхи. На 29 години Сидхартха станал отшелник. Първоначално бил ученик на Алара Калама, който го научил да постига висока степен на концентрация на съзнанието. Обаче Гуатама не бил удовлетворен, тъй като новото знание не прекратило страданията и не го довело до нирвана. По това време в Индия не било трудно да се намери компетентен учител и Гуатама се прехвърлил при учителя Удаха Рамарита. При този учител се научил на максимална мисловна концентрация. Обаче, той отново не получил пълно удовлетворение. Затова напуснал съзерцателя и започнал самостоятелни занимания. На 35 години, в резултат на съзерцателните му занимания, Буда достига до просветление и постига четирите благородни истини. Разпознавайки причините за страданията и пътя, по който може да се избавим от тях, Буда дълго се двоумил, длъжен ли е да предаде постигнатото знание на човечеството, но движим от състраданието към света, решил да възвести своето откритие на хората. Според легендата, богът на смъртта - демона Мара - се опитвал да го възпрепятства в неговите намерения. Буда победил Мара, пристигнал във Варенаси и там произнесъл своята първа проповед, в която кратко изложил основните моменти на новата религия. Отначало Буда го очаквало разочарование. Вместо очаквания успех той срещнал само насмешки и презрение. Много от първите му слушатели изказали съмнение в неговите умствени способности и смятали, че е откачил. Сидхартха напълно се загубил в масата философи от най-различни школи и направления, бродещи по страната. Последните, виждайки в Буда опасен съперник, също го преследвали. Според някои легенди, на Буда се отдало по време на неговото пребиваване в Варенаси, да направи свои последователи пет аскета, свои стари приятели. Освен това той потърсил начини за привличането на колкото може повече последователи. След като отшелника Касйяпа приел неговите възгледи, застанал начело на вече петстотинте негови ученици. След това Буда започнал да обикаля по долината на Ганг, да прави чудеса и да проповядва своето учение. Тези странствания не били безоблачни, тъй като много хора са помнели неговия произход и са търсели политически мотиви в неговите действия. Също така, сериозни противници на неговото учение са били някои философски школи, най-вече Локаята. Сред учениците му също се намерили недоволни, опитващи се да въстават против Сидхартха, и дори да го убият. Буда умрял от хранително отравяне в покрайнините на Кусинагара, в ръцете на верния си ученик Ананда. Смъртта го настигнала на възраст осемдесет години, през 543 год. пр.н.е. и съвпаднала с датите на неговото рождение и просветление. От тогава насам, денят на майското пълнолуние е тройно свещен ден за будистите. Според легендата, последните думи на Буда били: "Нищо не е вечно!". След седемдневна подготовка, тялото на Буда било изгорено, пепелта била събрана в златна урна, а на мястото на кремацията била поставена плоча с надпис. Сидхартха не е оставил след себе си нито един писмен документ. След неговата смърт, най-близките му ученици събрали неговото учение и го предавали устно 300 години. Касйяпа, който заел мястото на Буда, събрал цялата метафизика, Ананда - моралните правила и афоризмите, Упали - аскетичните правила. Едва при цар Ашока, след третия будистки събор в Паталипатра, записали цялото учение на палмови листа - събрали се три книги, известни под названието Трипитака. Разните направления на будизма, различно определят годините на земния живот на Буда. В повечето случаи се смята, че той е живял през VІ - V век пр.н.е. През 50-те години на нашия век, будистите от почти всички източни страни приели да смятат 544 год.пр.н.е. за годината на смъртта на Буда. --------------------------------- Религията на бъдещето ще бъде космическа религия. Тя трябва да преодолява представата за Бог като личност, а също да избягва догмите и теологията. Обхващайки и природата и духа, тя ще се основава на религиозното чувство, възникващо от преживяното и осмисляно единство на нещата - и природни и духовни. На това описание отговаря будизма. Ако има религия, която може да удовлетвори съвременните научни потребности - това е будизма. Алберт Айнщайн

ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕИТЕ . . За да се разбере еврейската религия, трябва да се знае историята на еврейския народ. Двете неща е невъзможно да се разделят. Преди около 4000 г. в Месопотамия един човек на име АВРААМ вярвал в един-единствен бог - ЯХВЕ (ЙЕХОВА), с който сключил споразумение и по-точно сделка. Ако той и неговите наследници, гласяло споразумението, и за в бъдеще продължават да вярват в Яхве и да го почитат, богът щял да им даде благословената земя ХАНААН и те ще бъдат негови избраници. От потомците на Авраам произлезли дванадесетте племена на Израел. . . ИЗВЕЖДАНЕТО . . Евреите почитали своя бог векове наред, докато ужасен глад настъпил по техните земи. Те били принудени да бягат в съседния Египет, , където потърсили помощ. Но египтяните ги превърнали в роби и постепенно много евреи започнали да се кланят на египетски богове. МОЙСЕЙ бил следващият велик пророк. Той бил евреин, осиновен и отгледан от сестрата на фараона. По-късно бил прокуден от Египет и полужив успял да прекоси пустинята и така стигнал до планината СИНАЙ. Един ден се изкачил и там срещнал Бог, който му заповядал да се върне в Египет, да изведе оттам евреите и да ги върне обратно в обетованата земя. Благодарение на способността си да прави различни чудеса, дадена му от бога, Мойсей успял и повел евреите към родината. Това пътуване траяло 40 години и било наречено ИЗВЕЖДАНЕТО. По време на пътешествието мойсей получил от бога законите на юдаизма - ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ и върнал евреите към истинската им вяра. . . ИЗГОНВАНЕТО . . След няколко века Израел бил окупиран от римляните. Те постепенно прокудили евреите от земите им. Цели 2000 години след това те скитали по различни страни, търсейки подслон и убежище. Въпреки това те пазели своята вяра и обичаи. Евреите били често преследвани и гонени заради вярата си. Смятали ги за врагове на християнството, защото не вярвали като християните, че Исус е божи син. Мнозина се заселили в новооткритите земи като например Северна Америка. През 1948 г. била създадена държавата ИЗРАЕЛ. Тя станала официално отечество на евреите. . . ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА . . Пасхата е осемдневно празненство, с което се чества извеждането на евреите от Египет. Поднася се специално блюдо - седер и се извършва специален ритуал. Най-малкото дете в къщата запитва на езика иврит: "Защо тази нощ е различна от всички други нощи?". Бащата отговаря: "Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет". Тогава хората пият вино и пеят псалми на благодарност и възхвала. Евреите имат и други празници, които им напомнят за тяхната история. . . РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЮДАИЗМА . . Юдаизмът е разпространен по цял свят. Първоначално миграцията била към Западна Европа, но започналите гонения на евреите ги заставили, носейки своята вяра със себе си, да емигрират към още по-отдалечени места. През 1980 г. в света се наброяват 13 милиона евреи: от тях 5,7 милиона в САЩ, 3,3 милиона в Израел, 3 милиона в Европа, останалите в Африка, Азия и Южна Америка. . . ЕВРЕЙСКАТА РЕЛИГИЯ . . Еврейската религия се основава на свещени писания, наречени ТЕНАК. Те включват 24 книги и се разделят на три групи. ТОРАобхваща законите, дадени на Мойсей от Бога, и правилата на всекидневния живот. НЕВИИМ включва писанията на всички еврейски пророци. КЕТУБИНсъдържа всички псалми (поеми или химни), написани от неизвестни автори. СЪТВОРЕНИЕТО. Еврейските свети писания разказват историята на Сътворението, когато Бог създал света за шест дни. Първите хора - Адам и Ева, получили една чудна градина, в която да живеят. Но се появила змията - пратеник на злото, която ги изкушила да нарушат божиите заповеди, те се поддали и Бог ги отлъчил от себе си. Този разказ е също така част от християнската и ислямската религия. РОЛЯТА НА УЧЕНИТЕ. Еврейските учени, изучаващи свещените писания, понякога дават различни тълкувания на еврейските закони. Тези различни тълкувания довели до формирането на различни секти в юдаизма. Преди 2000 г. еврейските свещенослужители получили титлата РАВИН, което означава учител. Равините ръководят религиозните церемонии, дават съвети и напътствия на хората по различни битови въпроси. БОГОСЛУЖЕНИЕ. Евреите извършват богослужението си в сгради, които те наричат СИНАГОГИ. Тората е написана на иврит върху свитъци и всяка синагога притежава комплект от тези свитъци, които се пазят на свещено място в стената на синагогата, наречено АРКАТА. По време на богослужението свитъците се изваждат от Арката и с тях се обикаля синагогата. Синагогите са построени така, че мъже и жени седят отделно. От залез слънце в петък до залез слънце в събота трае еврейската събота - САБАТ - седмият ден на седмицата. Това е ден за почивка и богослужение. На този ден евреите не трябва да работят и се поднася специална храна според религиозния ритуал.

Да, съгласен съм, че не може да се сравнява "кой е по-великия". Точно мисълта ми беше, че не е само Левски...но пък всеки има право на мнение и собствено становище по темата. Безспорен е факта, че Апостола е велика историческа личност (няма две мнения за което). Тук търсим НАЙ-ВЕЛИКА ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. За времето в което е живял е един от великите, трудно ще се съглася, че е "най-".

Не само Апостола загърбва ВСИЧКО за КАУЗАТА (Не каузата си, а каузата. Общо желание на целия народ). Велики българи през Възраждането не можем да отречем, че има. Не е бил само Левски. Ботев например (не само той) загърбва абсолютно всичко както и Апостола в името на идеята за Освобождението. Никак не умаловажавам Левски, но когато говорим за онова свещенно дело за свобода не можем с лека ръка да зачеркнем и останалите. За мен поне хората дали живота си за България могат да се наречат "велики личности". Специално за епохата на робството съм категоричен, че има МНОГО велики българи. От друга страна позовавайки се на съчетанието "историческа личност" трябва да посоча някого. От българската история 1 човек не мога да посоча. Маса народ е загинал за общото благо. Всички те за мен са велики. В световната история може би най-велик е бил А. Хитлер. Велик като водач, лидер, но един от най-болните мозъци съществували на планетата.