В.Павлов

Прочетох, част от коментарите, други не(статията не прочетох, тъй като нета ми е доста бавен тук). Така или иначе ми се стори, че се изпускат (в коментарите) някои от, според моето скромно мнение, съществените проблеми. За това ще се опитам да ги посоча:

- Няма какво да се лъжем, България е страна в която закона (където се следи за него) се заобикаля много лесно.

- Ще припомня, че и на много места просто никой не следи за спазването на правилата, дори в София.

С оглед горните две, няма сила на света която да Ви гарантира, че такъв икономически титан какъвто е Шеврон, ще обърне някакво внимание на задълженията си към българската страна.

Относно методите за добив и проучване:

- Трябва да уточним какви са разликите при добив и проучване, за сега аз не виждам такива.

- Закон за търговската тайна в Америка, позволява на различните фирми занимаващи се с добив да не обявяват, пред който и да е било, съдържанието на използваната за хидравличния удар смес. Така, какво им пречи на хората да бутнат малко нитроглицерин например, ще го регнат като земетресение и готово. Дали нашия закон се различава от американския?

- До колкото си спомням, при нас съществува закон, който обявява всичко под частния терен за държавна собственост. /Зачи Шеврон би могъл по правото на концесията, да добива газ под леглото Ви/

- Къде ще се съхраняват и в последствие изхвърлят огромните количества течност?

- Кой може да гарантира и с какво, че тази смес с кой знае колко и какви съставки, няма да бъде пусната в някоя рекичка наоколо?

- Как може водата да бъде пречистена от смесите, с които е обогатена, след като дори няма да можем да знаем какво има в тази смес?

- Кой ще гарантира, че сместа при хидравличния удар, няма да се свърже с подпочвените води?

- Какъв е размера на получените при хидравличния удар пукнатини в скалата?

- Какво има под самата скала, чиято структура се разушава за добива?

Има още доста такива въпроси, но нека обсъдим първо тези.

Благодарско за поздравите пичове. Отбелязохме го подобаващо тук в Преслав, с няколко археолога, обичайните количества смазочен за гърлото материал, много разговори и разни други хубави екстри. Наздраве от мен!

Правилно ли разбирам, че силата на тягата е правопорпорционална на изхвърлената маса и нейната скорост, при този тип двигател?

За мое голямо щастие отдавна приключих работата с този археолог, Jackal-a продължава да работи с него, така че сигурно ще има и още.

Хубавка е станала, но всъщност е обратно на обявяното. Възтановката е художествено творение на М.Христов и моя милост, по коструктивни (технически) чертежи и обяснения на археолога - Я.Василев.

Явно грешно съм разбрал тезата. Разбира се, че можем да допуснем йероглифното писмо като първообраз при Ш.

"Кирилица < глаголица < евреица < ханааница < (?) йероглифица" е добро предположение, просто коптицата няма място в него.

"Йероглифика" е може би по-добре. Но защо да отхвърляме коптското писмо в предложения низ? То е по-ранно от глаголица на Кирил и Методи, които са живели през 9-ти век и струва ми се най-близко до тях.

Кухулин, не ми е съвсем ясно какво питаш. Ако се съмняваш в написаното, прегледай приложената таблица.

За да е малко по-ясно, прилагам и въпросния йероглиф с транслитерация (бялата картинка) и изговарянето му на български език. Трябва да отбележим, че в йератичното изписване на йероглифа, има някой несъществени разлики в завъртулката отдоло, в зависимост от почерка на писаря. Ясно се вижда, че налице имаме прилики с нашата буквата "Ш", както в изписването, така и в изговарянето. При това еврейското и финикийското също са много подобни. Изхождайки от това, че най-древното в таблицата е египетския йероглиф, то какъв е проблема да бъде приет за първообраз?

В старата кирилица няма отделна буква Щ. Често срещаната буквена комбинация ШТ понякога вместо "Ш пред Т" я изписвали "Ш над Т" и така постепенно и спонтанно се получила буквата Щ. Следователно, няма как нашата буква Щ да произлиза от египетски йероглиф, освен ако имаме пред вид, че всичките букви в крайна сметка произлизат не от китайските, не от вавилонските, а именно от египетските йероглифи.

Ясно е, че буквите, с които е допълнена гръцката азбука, за да се получи коптската азбука, подходяща за египетският език, са взети от един източник - древно-египетското демотическо писмо.

Не е ясно обаче кой е източникът (или кои са източниците) на 11-те букви, с които била допълнена гръцката азбука, за да се получи старата кирилица, подходяша за тогавашният ни език. Тези букви са: Б, S, Ж, Ц, Ч, Ш, Ъ, Ь, Ѣ, Ѫ, Ѧ.

Това е интересна теза. Може ли по-подробно обяснение - как кирилската буква Щ има египетски произход?

Дам, грешката е изцяло в моя "телевизор". Когато проверих, се оказа, че става въпрос за буквата "Ш" а не "Щ". Последната произхожда от йероглиф, който транслитерираме, като "ша", а в коптския се чете "шай", отнася се за буквата от коптския език, която заблуди Варворда и мен, че става въпрос за Щ (четвъртата ляво на дясно, на първия ред). Извинявам се за нелепата грешка. Не ми е удобно да цитирам източника, в който са описани още интересни неща, тъй като книгата все още не е издадена.

"Щ" както в българския така и в коптския произлиза от египетски йероглиф. Незнам за българското но коптското "б" също произлиза от древноегипетския йероглиф, който сега транслитерираме с "к". Коптите възприемат гръцката азбука за изписването на древноегипетски език. Поради спецификата на последния коптите добавят няколко демотични знаци.(Демотика-скорописен способ за писане въз основа на йератичното писмо , което от своя страна е скорописен йероглифен вариант). Мога да потърся кои точно знаци са добавени, към гръцката азбука от коптите, но не обещавам, че ще ги открия.

Как е сега незнам, възможно е. На нас, преди скоковете само кръвно ни мереха и някакво медицинско носихме, общо взето ала-бала. Но за летци беше наистина строго, всяка сутрин ходихме на преглед и веднъж ме спряха от полети, щото ми бил запушен носа

В клуба изобщо нямаше такива сложни техники. За тренировка имаше една стълба от която скачахме и тренирахме приземяване, едно нещо като люлка от която тренирахме отцепване и едно колело в което влизаш, вързваш си ръцете и краката подобно на Х и обикаляш с него, въртейки се като умпобъркан. Принципно при новобранците първите 8 скока паршута ни се отваряше автоматично, буквално изтеглящото въже беше вързано за самолета. Иначе аз имам "цели" 12-13 скока но никога не ми се случи да скачам с "ръчка" винаги парашута ми беше вързан за самолета. На "ръчка" пускаха само най-старите, тъй като наскоро имало смъртен случай с едно момиче, което не успяло да си изтегли дръжката навреме. Най-страшното което ми се е случвало е, че на два пъти малко се попревъртях и фактически при отварянето бях надоло с главата, гледах как парашута ми минава между краката и като се разтвори се изсипвах със страшна снила в нормалното си положение А има много случаи с разни, дето се спичат в самолета и отказват да скочат, страшничко си е, но аз лично тогава не замислях за последствията. Има и хора дето само за адреналина ходят. Нашите имаха една много полезна машинка - КАП (каквото и да значи), по същество това беше хронометър с някаква пружина, която отваря закопчалката на парашута след определено време. Така, ако забравиш да си го отвориш или по някаква причина не можеш, КАП-чето е животоспасяващ инструмент. Имаше един, дето скачаше на ръчка и веднъж като кацна, разправяше, че КАП-чето сработило преди него. Незнам по каква причина обаче, не ги ползваха много много, можеха да спасят маса хора. Примерно много често при състезания скачат от въртолети, аз лично съм скачал и от малък самолет. При такива скокове е опасно да не си удариш главата в колесника, понеже може да загубиш съзнание. Така се уби един дето скачаше с нас от старите, но не при нас, а на някакво състезание в Чехия мисля, че беше. Та мисълта ми беше, че този човек и момичето дето го споменах преди малко, можеше още да скачат, ако го ползваха това нещо.

Изобщо с тия дето скачаха "на ръчка", имаше разни ексцесии. Най-често от стрес ли от какво си отваряли парашутите още в самолета. Последното и на нас веднъж ни се случи, като скачахме от малкия самолет. В самолета бяха двама парашутиста + инструктора, който скачаше последен и пилота. Като ги гледахме отдоло, обаче скочи само единия, оказа се че като скачал, без да искал се закачил за ръчката на запасния парашут на колегата си и той се отворил в самолета. Хубаво, че трябва да си държим ръцете върху запасния в самолета, иначе ако го хване въздушната струя, може да стане "весело".

В казарма също не съм ходил, но имам някои досеци с нея. Учих в морското училище в Бургас, ходих на учебни плавания, а имам и прекарани три месеца в авиационното училище в Долна Митрополия, разбира се и някои разправии с наборната комисия - това е. За сметка на съвсем лекия ми допир с военизираните институции, като бившето ОСО например, спомените ми са много и интересни (поне за мен). Първия ми досег бе когато бях на 14 - прииска ми се да ставам парашутист, добре ама трябвало да имам 16 навършени, така ходих един месец на практическия курс, после се учихме да скатаваме парашутите и накрая седях и гледах тия дето скачаха. На следващия сезон(вече на 15), минах отново през цялата процедура но този път ме пуснаха да се хвърля и аз от самолета. Очаквах го с голямо нетърпение, бях чувал какви ли не истории, но не само самия скок. Бил съм се возил в самолет, като съвсем малкък, но нямам никакви спомени от тогава, та най-истински исках да видя що аджеба е това да литнеш със самолет. Стори ми се много плавно и меко та тогава в ума ми изникна защо му викат "въздухоплаване", наистина си беше като кораб - бавно и плавно. Единствената разлика беше, че усещаш със стомаха когато самолета завива. Тогава за първи път видях и Бургас от 800 метра височина, заобиколен от водни площи, стори ми се, като остров. Не си спомням вече имаше ли лампички в стария Антонов, но си спомням когато Ясен (инструктора) отвори вратата. Ако до този момент си мислих, че се движим някак си плавно и ми беше спокойно, всичко това коренно се промени, когато вратата бе отворена. Настана едно неописуемо бучене и веене, явно трябваше да се готвим за скачане. Когато станахме от седалките всичко ми се обърна, незнам от страх, вълнение или самолета просто се е намествал пак. Бях последен и гледах как един по-един тия пред мен се хвърляха и Ясен гледаше след тях, провесил се през вратата, дали всичко е наред и викаше следващия. Когато дойде моят ред, някак си се добрах до вратата, трябваше да си наместя краката така, че пръстите да стърчат навън. Гледката беше запленяваща, а и не ти остава нищо друго да правиш, просто всичките ми сетива се бяха, като че ли изключили. С периферното зрение видях, че Ясен се опитва да ми говори нещо, но всичко което възприемах е как му се движат усните, изобщо бях забравил че всъщност трябва да скоча. Последно усетих братско "потупване" и вече знаех, че летя и крещя, летенето беше точно три секунди. Не направих абсолютно нищо, от това което учихме, просто парашута се отвори и някак си всичко изчезна. Вече бях в друг свят, сам в тишина.

Можех да се наслаждавам на гледката колкото си искам. Първото което ми хрумна е, че мога да се опитам да направлявам парашута. Модела с който скачахме беше някакъв учебен-германски (не си спомням името), но той нямаше управление. За да го направлявам трябваше да хвана двата основни колана и да ги осуча в обратна на желаното завъртане посока, направих го но в следствие се осуках аз, а парашута изобщо не помръдваше, така бързо се отказах от идеята за управление, оставих просто да ме свали където си иска. Докато падах и истински съжалих, че не съм си взел някое хартиено "самолетче" да го хвърля. Колко ли щеше да лети? По едно време съзрях един зевзек, като мен да виси от парашута си малко встрани, виках махах - никакъв успех. Накрая осъзнах, че е малко скучно, след като парашута се отвори. Какво ли не си мислих, стори ми се изключително дълго приземяване, още повече, че с тая скорост и височина, визуално изобщо не можеш да се ориентираш падаш ли, вдигаш ли се, дали изобщо се движиш. Неочаквано твърдото приземяване, беше последвано от едно доста изморително вървене, с парашута в ръце, обратно до полосата за излитане, до която скътавахме парашутите. Това ми беше първия и последен скок за тази година, бяха ме пуснали малко извън протокола и явно не смятаха да рискуват пак с мен. Останалите скокове ги направих в продължение на следващите два сезона.

Здравейте, инсталирах галерия на страницата, която правя за древен Египет. Ако някой има снимки по темата, ще съм му благодарен да ги сподели.

Можете да изпращате Вашите снимки на скайп: v.pavlovorg

Авторството ще бъде отбелязано.

Ave

Интересна тема, никога не съм взимал отношение по нея даже и вътрешно, но винаги ми е била интересна. Бих искал да отбележа, въпреки че вече бе казано с други думи, че компютрите в действителност са само един от възможните инструменти.

В действителност както отново вече бе споменато, зададените въпроси са малко не съвсем по-темата, с изключение на въпрос номер 7, на който бе даден съвсем логичен отговор от Адхокс. Така или иначе с две ръце подкрепям, да разгледаме аргументите на хората които смятат снимките за студиини, някои от тях, смея да твърдя, са много сериозни.

Ми не е така!Не сте прав!Ще кажа и защо!

Защото:

Наемникът се бие за пари, за този който плаща/или който плаща по-яко!

Кадафи не е тъпак и е скътал доста финансов ресурс от петрола на Либия, който той разпределяше!

така че въпросната фамилия има парите, за да си позвали още месеци участието на наемници.

Именно защото наемника се бие за пари, последния цени много повече самосъхранението си. Слагайки на кантар заплатата с възможността да бъдеш пленен или разтрелян, от малоумни "революционисти" или бомбардиран от НАТО, паричките губят много бързо стойността си. Разбира се това важи за болшинството, сигурно ще да има някои психопат, който е там заради самото стреляне. Просто номера със заплатата работи докато побеждаваш, почнеш ли да губиш и почне ли да пада морала, наемниците са първите дезертьори. Следователно има нещо друго, което държи хората на Кадафи с него. Възможно е Кадафи изобщо да не използва наемници, или използването им да е съвсем ограничено.

Хич даже, имаше една много хубава алегория с кутията на Пандора някъде из горните новини. Интересно дали наистина в Триполи има френски и английски спец части? Още изглежда, че Кадафи е сам срещу целия свят, ако войниците му бяха наемници смятам че досега всички ще да са се разбягали или капитулирали.

ЧРД на патерици и от мен

Хитро, това с теста на глината, ако можеш снимай и находището на глина. Никога не съм виждал такова, пък може и да съм виждал, ама без да знам

Давай снимки и разказвай за какво е. А "бетонит", не е ли малко кривване от "древните способи"

Може би не съм обяснил достатъчно.Става дума за единичен обем, вкопан в земята и ограничен във височина със земен вал.

Проблема е хидроизолацията за да задържа водата.Глината си е глина, но във всички случаи с нещо се подобрява действието и.Точно това търся.Нещото.Което ще увеличи здравината на повърхностния слой на глинения вал.Засега съм се спрял на едра фракция речна баластра, която ще се засипе с дребна фракция.

В действителност, с какъвто и строителен материал да се прави това нещо, основния проблем си остава, както сам казваш - хидроизолацията. Глината и трамбована да е (което си е много сериозна работа), прекия й достъп с водата ще започне да я свлича, ще се събира по дъното и ще мъти водата, а и така един ден рибките, ако ги има, могат да останат на сухо Има едно нещо по римските бани а и по много средновековни постройки - червен хоросан, за който се смята че е устойчив на вода. Можеш да потърсиш нещо за него, ако вече не си го направил (до колкото знам една от съставките, която му дава червеникавия цвят е съдържанието на натрошени почти на прах тухли). Ако държиш на глината за строителен материал, би могъл да ти препоръчам следната рецепта:

1- Трамбована на тънки пластове глина. Така ще можеш да оставяш отделните нива да поизъхнат преди на нанесеш новия.

2- Когато основния обем стане, цялото нещо се облицова, със защитаващ от влага материал - тухли или камък, споени с водоустойчив хоросан. Последното е хубаво да бъде на два пласта, за да си сигурен, че никаква влага няма да стигне до глината.

3- Накрая, ако още ти се занимава, може да замажеш цялото нещо или направо да си го облицоваш с мозайка (на чужд гръб и 100 тояги са малко)

За съжаление нямам знанията да ти помогна с това, как да си направиш хоросана така, че да бъде водоустойчив, просто не съм сигурен дали освен натрошените тухли няма и други съставки. Така или иначе можеш да тестваш. Някой дедо от някое село би могъл да ти даде много помощ, тъй като съвсем доскоро строителните материали са били много дефицитни и хората са импровизирали с подобни техники много. И накрая, ако ти се разхожда иди до крепостта "Цепина", намира се в Пазарджишко. Там има два огромни резервоара за вода, по които е запазена вътрешната облицовка на стените им.

---------------

послеслов: Сега ми хрумна. По някои от дискавъри програмите, рекламираха филмче за едни маниаци, дето ще строят римска вила, с древни способи. Така, че ако го гледаш, може и да ти открият някоя хубава идея, или направо да намериш отговора на това което търсиш. Тъй като тия сгради със сигурност са имали морки помещения.

Чини ми се го обърнахте на расизъм и незнам как е термина за религиозен расизъм. Не смятам, че крайните мюсулмани (ислямисти) и евреите са "стока", но християните (въпреки че в момента са слаби) не един път са показвали, че могат да бъдат много мръсни човечета. Принципно тези трите религии, като че ли основно имат за цел да разделят и противопоставят. Именно поради дуалистичната си същност те са много удобни за постигане на власт и контрол. Така най-ревностните им представители, много рядко са нещо различно от лицемерни манипулатори.

От друга страна какво общо има вероизповеданието и националността при последните набези в Англия? Аз лично смятам, че нищо. Англия е страна в която живеят огромен брой емигранти, така че присъствието на деца на емигранти в погромите на магазините нищо не значи. Aнгличаните отдавна за известни по света с хулиганските си прояви и ниска култура и тоталното неразбиране за това що аджеба е алкохол и кога да спрем. То не бяха футболни хулиганства, препивания, падания от тераси, намушквания, един красавец даже за малко да претрепе наше момче с камък. Спомням си един случай с пубертети, деца на англ. военни - качили се на един надлез на магистрала в Германия и почнали да хвърлят по 3-4 килограмови павета по минаващите с над 100 км/ч коли отдоло, весела работа Поради това, лично аз смятам, че това си е проблем на англ. подрастваща младеж и разбира се на възпитанието което и се дава.

Жива и здрава

Ето едно корабче и от мен :

Някой да има оптимистични прогнози?

Аз да, ако сложим ръководството на Шеврон върху сместа с коят раздробяват скалите, барабар с повечето политически изчадия и им драснем клечката. Ще постигнем няколко много добри за нас неща, първо ще сме първата нация изпратила хора на Марс и второ тъй като ще пристигнат там с оборудването си, можем да ги впрегнем да добиват шистов газ.

КГ, гледа ли филмчето? Ако американските фирми си позволяват да правят екологични катастрофи в Америка, какво ще им попречи да правят такива тук?