Преди 1 час, JImBeam said:

Джоузеф Стайниц - Нобелов лауреат за икономика:
"Източна Европа" е големият губещ от началото на 21 век. В момента тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна, и основно на Германия.
Източна Европа е в типична "хватка на доминионите", известна още от Римската империя. Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът и. Римляните не са завладявали само с легиони. Много повече земи са присъединили мирно. Отиват, подкупват местните вождове и те от вождове стават управители на Римски провинции. Империята ти е зад гърба, и с нея заедно можеш да събереш много повече данъци от преди. Т.е. това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например - там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ. 
В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС, и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против. Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми - изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта и пр.
Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници, са "подкупът", платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации. Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии и пр. Съотношението между фондове и източени пазари е по-лошо от 1:10.
Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум. Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати, Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока, и така разширява изоставането."

Национализацията на западните и руски активи у нас не е алтернатива на нищо..

Като говорим за Оскари и физически трансформации ипромени,  бих споменал и Оскарът за главна женска роля на Натали Портман във филма "Черния лебед".

От това което съм чел, там има лека измама (скандалът не се разшири)

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Swan_dance_double_controversy

https://blogs.wsj.com/speakeasy/2011/03/30/dancing-around-the-truth-sarah-lane-on-black-swan/

http://eva.bg/article/8676-Skandal-s-Cheren-lebed-na-Natali-Portman-

Цитирай

Натали Портман получи „Оскар“ за играта си във филма „Черен лебед“. Оказва се обаче, че май призът не е чак толкова заслужен.

Професионалната балерина Сара Лейн разкри, че е била дубльорка на актрисата в сцените с танцуването, но това никъде не се споменавало. А и продуцентите й забранили да говори за участието й във филма. Мъжът на бременната Портман побърза да я защити, като каза, че в 85% от филма си е тя. Сара Лейн обаче опроверга думите му. Според нея, Натали всъщност танцува само в 5% от кадрите. Актрисата навсякъде обясняваше по колко часа в денонощието трябвало да тренира, как била на специална диета и колко трудно й било да се подготви за ролята. Сега се оказва, че може би това изобщо не е вярно. Според Лейн, лицето на Портман било добавено дигитално към нейното тяло при постобработката. Нещо повече, тя заяви че Натали всъщност е много тромава и изобщо не можела да се движи като балерина, да не говорим за сложните танци. Каквато и да е истината, със сигурност идва в не особено подходящ момент – бременната Портман точно сега се нуждае от спокойствие, а не от скандали.

Sarah Lane:

Де Ниро беше в актьорската си стихия в този филм (така както го виждах) Бих казал, той спечели "заслужен" Оскар

Филмът може да се гледа онлайн

https://filmi2k.com/tag/razyareniat-bik/

Самият Джейк ЛаМота умира през 2017-та

https://www.24chasa.bg/sport/article/6458159

==========================

==========================

Каня се да гледам "Клубът на купувачите от Далас",  но не ми остава време, Сега видях, че Джарет Лето също е спечелил Оскар (за подържаща рола) във филма "Клубът на купувачите от Далас"

Топ 10 на най-големите трансформации,  правени от актьорите

10 -За ролята си на Ахил във филмаTroy,Брат Пит отказва цигарите, и се отдава на интензивни тренировки за повече от година. Това включва вдигане на тежести, тичане, йога, уроци по боравене с меч и стриктни хранителни диети. Резултат : той качва приблизително 11 килограма чиста мускулна маса.

9 -Когато Хилари Суонк играе ролята на жена, която се опитва да преоткрие своята самоличност като мъж, е едва на 24 години. Оскара, който тя печели за тази си роля, според нея, се дължи до голяма степен на дългите подготовки по промяната на външния й вид.

8-Мат Деймън също заслужава да бъде споменат в тази класация. За ролята си във филма Courage Under Fire, Мат отслабва с 18 килограма само за 3 месеца. Това си е доста, като се има в предвид, че обичайното му тегло е около 75 килограма. Години по-късно, той доказва, че е способен и да качва килограми за ролята си във филма The Informant.Там той тежи с 15 килограма над обичайното си тегло, което го превръща в дундестия, близо 90 килограмов, корпоративен работник.

7-Друг актьор заслужаващ адмирации е Едуърт Нортън, който обикновено има слабо телосложение, но за ролята си в American History X, качва около 14 килограма чиста мускулна маса.

6-Майкъл Фасбендер е с обичайно тегло от около 77 килограма. За ролята си във филма «Hunger» той отстлабва с цели 19 килограма.

5- Актьорът Джаред  Лето, напълнява с цели 31 килограма за ролята си на убиеца на Джон Ленън във филма Chapter 27. Само половин година по-късно, той си възвръща обратно слабото телосложение.

4-За ролята си на боксьор във филмаThe raging bull, Робърт Де Ниро се подлага на хранителни диети за да отслабне и да достигне тегло от 65 килограма. За същия филм, той качва цели 35 килограма и се превръща в 100 килограмовия Джейк ЛаМота, който действително е тежал толкова след края на кариерата си.

3-За да се превърне в HIV-позитивния електротехник Рон Уудръф за филма «Dallas Buyers Club», Матю Макконъхи е трябвало да развали прочутата си фигура и да се раздели със стегнатите си гърди и издялани коремни мускули. Като цяло, актьорът е свалил около 25 килограма за тази си роля.

2-Чарлийз Терон е прекрасна нали ? Не и във филма Monster, където играе ролята на бивша проститутка сериен убиец. За тази си роля, тя качва около 15 килограма, носи зъбни протези, и всекидневно търпи какви ли не процедури по лицето си, за да изглежда по този начин.

1-Дойде ред и на краля на трансформациите. Едва ли някой е учуден, че Крисчън Бейл заема първата позиция в тази класация. Той е като истински хамелеон и всеки път, когато чуем за участието му в нов филм, не знаем какво да очакваме. Обичайното тегло на актоьора е около 83 килограма. За ролята си на психически травматизиран човек, страдащ от инсомния във филма «The Machinist» от 2004г., Крисчън отслабва с около 30 килограма. Само 5 месеца по-късно, той си възвръща обичайното тегло, че и качва над това още 18 килограма, за да се превърне във 100 килограмовия мускулест бизнесмен Брус Уейн във филма Batman Begins.

На тази снимка майката на Майкъл Монастерио е вдигнала две годишната Джесика

http://www.nydailynews.com/entertainment/gossip/father-zero-dark-jessica-chastain-dies-article-1.1271729

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Да влезеш в Черния списък на Холивуд от една класна стая в Южна Корея

Това е историята на 30-годишният британец Джонатан Перейра, учител по английски език в Южна Корея през 2014.

Черният списък на Холивуд е редовна годишна анкета сред продуцентски къщи и собственици на киностудии, която се провежда ежегодно от 2007, за да определят тези могъщи финансово хора кои са най-добрите нереализирани още сценарии за филми. Най-добрите сценарии от този подбор след това се реализират, като досега филмите от такива сценарии са с общо приходи за 25,54 млрд. долара, номинирани са 241 за Оскар и 205 за Златен Глобус, съответно наградените са 48 и 40.

Правят се десетки номинации, от които за реализация отиват първите 20-30, но самото попадане в номинираните е престижно за сценаристите и им осигурява възможност да работят с авторитетите в Холивуд. Първият Черен списък е направен през 2005 от Франклин Леонард, тогава изпълнителен директор на Appian Way Productions, компанията на Леонардо Ди Каприо. Франклин Леонард кръщава списъка на номинираните "Черен списък" от една страна, защото самият той е афроамериканец, а и като намек за епохата на Маккарти, когато били направени "черни списъци" на забранени за снимане сценарии в Холивуд.

Джонатан Перейра

Историята на младия британец Джонатан Перейра прилича на тази за Просяка, който става Принц, тя изглежда почти невероятна, но филмът "Мис Слоун", който беше реализиран през 2016 я доказва като истинска. Сценарият на Джонатан попада веднага в първата петица на Черния списък на Холивуд и то без автора му никога да е писал преди това сценарий или да се е занимавал с кино, той просто го изпраща по интернет на един агент за авторски права. Впрочем самият Джонатан Перейра я разказва сам пред репортер:

 - Как стигнахте до този сценарий?

 - Имам юридическо образование и се подготвях за кариера на корпоративен адвокат. Не че исках да бъда корпоративен адвокат, но не бях сигурен какво искам да бъда. Образованието е скъпо в Обединеното кралство, още повече в САЩ. Въпросът се измести от "Какво искам да направя" на "Ще имам планина от дългове в края на моята бакалавърска степен, какво трябва да направя, за да платя това?" Работа в адвокатска кантора беше очевиден избор, затова се присъединих към една от големите корпоративни кланици, останах няколко години и това беше достатъчно дълго, за да изплатя дълговете си и да изляза през вратата на кантората с много малко представа за това, което всъщност исках да направя.

Направих няколко ментални списъци. Списък A: От какво се интересувам? Футбол, автомобили, архитектура. Списък Б: В какво съм добър? Кратък отговор: в писане. Винаги съм се наслаждавал на писането на кратки разкази и на работата с езика и съм безнадеждно слаб в работа с цифри. Мислех, че се интересувам от футбола и ми харесва да работя с думи, така че защо да не стана спортен журналист.

Като поразширих списъка установих, че харесвам и филми. Така че, помислих си, защо да не напиша сценарий за филм? Не знаех нищо за сценариите обаче. Никога не бях чел сценарий през целия си живот. Знаех, че като адвокат трябва да работя по 16 часа на ден, така че имах нужда от свободното време, за да се науча на основите на занаята на сценариста. Приключих с правото и хората смятаха, че съм луд.

Отидох да преподавам английски в Китай, само за да имам покрив над главата си, докато се науча как се пише сценарий. Четях чужди сценарии, анализирах ги, какво в тях работи, какво не работи. Прочетох един учебник за сценаристи и минах през него с червения маркер.

След една година в Китай се преместих в Южна Корея и преподавах на ученици от началното училище. Там започнах да замислям и планирам "Мис Слоун".

Отначало нямах намерение да показвам този сценарий на никого. Написах го и забравих за него. Той седя на твърдия ми диск няколко месеца. После го дадох в една агенция за авторски права в Китай и оттам ми се обадиха, че са го изложили в техния сайт с финансово предложение за закупуване. Не познавах никого, който живее в САЩ. Нямах връзка с който и да е било в Холивуд.

Един ден реших и сам се обадих по Скайп в една агенция. Това беше моя първи контакт с Холивуд. След около седмица получих имейл от Скот Кар, служител в агенцията, отговорих му кратко, той ми поиска да му пратя сценария в Холивуд. Няколко седмици по-късно той ми изпрати имейл, че харесва сценария ми, питаше ме дали съм американец и искаше да се видим и пийнем по питие. Тогава хвърлих бомбата, като му казвах, че съм британец и живея в Южна Корея. Той се съгласи да се срещнем пак по Skype и си побъбрихме дълго там. Той показал сценария на някои хора, UTA го закупи и разпространи Така се случи всичко, от моята класна стая в Южна Корея.

Джесика Частейн в "Мис Слоун"

Самият филм е брилянтен, според мен, и това се дължи главно на трима души - сценаристът Перейра, режисьорът Джон Мадън /британец, най-популярен у нас с "Влюбеният Шекспир"/ и Джесика Частейн в главната роля на вашингтонски лобист.

Джесика е номинирана веднъж за Оскар за ролята й на агент Мая във "Враг номер едно" през 2012, тогава тя печели и Златен Глобус на БАФТА. В ролята й на мис Слоун крехката блондинка създава образ на корпоративен нинджа, съвършен и непобедим воин в коридорите на лобизма сред високите етажи на властта във Вашингтон, смъртоносно оръжие за постигане на цел при всички обстоятелства и на всяка цена /такъв беше и образът й на агент на ЦРУ, посветил живота си за унищожаването на Осама Бин Ладен във "Враг номер едно", но тук има и нюанси и по мое мнение изкачване още едно стъпало нагоре като актьорско майсторство/.

https://screencraft.org/2016/12/16/living-the-dream-first-time-screenwriter-jonathan-perera-on-his-movie-miss-sloane/

https://www.awardsdaily.com/2016/11/11/interview-miss-sloanes-screenwriter-jonathan-perera-went-teaching-in-south-korea-miss-sloane/

http://filmisub.com/filmi/22922-miss-sloane-mis-sloun-2016.html

Джесика Частейн  е не е съвсем "крехка  блондинка", като че ли е "червенокоска", redhead ха-ха-ха-ха-ха

Майтап.

Джесика Частейн не ми импонираше като излъчване в "Интерстелар" и във "Враг номер едно" (а и ролите и там, за мен лично, не бяха "силни") ,но филмът "Мис Слоун" ще го гледам.

Транспорт и логистика - стабилен ръст, но - и много предизвикателства

http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/Приложение-Транспорт-и-Логистика.pdf

Най-големите (по продажби) 100 компании в България (класацията отразява състоянието през 2016 година) :

https://www.capital.bg/k100-2017/

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/07/01/2998761_nai-golemite_kompanii_edna_dobra_godina/

В тази класация са определени най-успешните компании

http://uspelite.bg/koi-sa-nai-yspeshnite-kompanii-v-bulgaria-spored-kapital-100

Водещите 100 компании по различни показатели в България

https://profit.bg/kompanii/vizhte-top-100-na-firmite-u-nas-klasirani-ot-btpp/

Топ 100 на технологичните (ИТК) компании в България

http://computerworld.bg/pr/1049_top_100_na_tehnologichnite_kompanii_v_balgariya_2017

Най-големите компании за машини и оборудване: Двигателят на икономиката. Секторът продължава да расте, увеличават се и печалбите и служителите на заводите в класацията

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/08/08/3000773_nai-golemite_kompanii_za_mashini_i_oborudvane/

1 hour ago, Б. Киров said:

Всяка една страна има уникална структура и трябва да се разглежда индивидуално. Но конкуретноспособност не се покрива с добра пазарна икономика задължително, нито пък означава привлекателност за инвестиции - САЩ например са много конкуретноспособни, но в Европа има повече инвестиции / и то главно американски/ и т.н. Както и Африка като цяло е много малко конкурентноспособна, но голяма част от китайските инвестиции са там.

И  аз се сетих за това (но късно). За Африка щях да напиша същото, за китайските инвестиции.

Може да се погледне  и долната класация да се разбере защо не е състоятелно да се разглеждат чуждестранните инвестици като критерии за конкурентнособност,
Голямата част от страните най-долу (169-176) в класацията са от "отличниците", при които процентите/съотношенията  са отрицателни , /Уругвай е другият отличник на Южна Америка-страна с втората най-висока степен на върховентство на континента ,преминал е капана на средните доходи/ .

Тези страни се явяват нетни инвеститори, поради което процентите/съотношенията са отрицателни.

https://www.theglobaleconomy.com/rankings/Foreign_Direct_Investment/

Е нали сме приятели,без майтап

Ето, уреждат ти се нещата !:) Майтап

ПС

ha-ha-ha-ha-ha-ha,  ето така ли се виждаш на 90 години? Майтап, :).жив и здрав да си!

Преди 7 часа, Joro-01 said:

Ми аз за своите нужди ще произвеждам, за останалите...

Затоплянето на земята означава, че културите може да се отглеждат и на по-големи ширини. Ако какаото расте на 20º, това значи тропика. Ще може и в субропичния пояс, а може да стигне и умерения.

С горното не казвам, глобалното затопляне е нещо хубаво!

 

Специално в равнинната част на Тракия  глобалното затопляне предзвиква засушване/аридизация/ -увеличават се изпаряемостта и изпарението, валежите стават по непостоянни, без обаче да се увеличва средногодишното количество на валежите. Тези процесите са налични,не са хипотетини , случват се.

На други места може да е различно,  и условията да стават по-благоприятни за земеделие, По източното Средиземноморие преобладаващо (доколко съм чел и съмсе интереасувал)  - се очаква засушаване..

ПС

Приятелска закачка:

Спорно е дали бананите в Ивайловградско/Момчилградско, Крумовградско/ ще оцелеят и/или цъфтят и раждат  /Бананите са тревни,не са дървета/  ако не са защитени малко-малко поне, Тук има силни континетални влияния и макар климатът в области от Ивайловградско да  се води субтропичен по Кьопен (климатът се описва с усреднени данни,  екстремумите се слагат в общия кюп и всичко  се осреднява ) , то поради тези влияния- температурите (поне за няколко дни  всяка година) падат  до под -10..

https://en.climate-data.org/country/141/

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Като цяло пак ще го напиша, тази методология не е панацея, тя хваща някои основни контури и оставя огромно непокрито поле, което всеки един инвеститор сам ще си запълни, ако иска да развива бизнес, няма да се осланя единствено на тази обща рамка, но рамката е обективна, въпросът е кой как я гледа, самата рамка не решава проблеми нито ги създава, тя е фиксирала картина

Напълно съгласен съм,

("фиксирала картина" е или е "направена снимка")

-------------------------------

И аз ще повторя - нелепо да се смята че това това е наръчник / ръководство на инвеститора или ръководство за средата/"реалността"

Всеки с малко знание вижда и знае, че тук базови и неща  като върховество на закона, правна сигурност и политическа стабилност не са разгледани, и че има други методики за оценки на останалите параметри на "реалноста": Doing Business, Rule of Lаw (има няколко  организации и със своя методика,който правят изследване на  Rule of Law) и други (не ми се търсят повече,който иска да си търси)

----------------------

За това, за което говоря по-горе, че анти-западното говорене отблъсква и плаши инвеститорите,може да се чуе от тях във видеото, в прав текст казано:

http://www.dw.com/bg/с-какво-българия-отблъсква-германските-пари/a-38606973

среди, мреди,реалности,мреалности - нямат значение дори

Преди 16 минути, новорегистриран2 said:

Чуждестранните инвестиции са просто най-нагледния пример, за който се сетих. Съвременната икономика се базира на частната инициатива, независимо дали местна или чужда. Та с какво частната инициатива в Саудитска Арабия е по-благоприятствана от тази в Полша? Според този индекс - здравеопазването... Повече няма какво да се коментира... Реалността е далеч по-различна от показаното в този индекс и подобните му.

 "Реалноста" се описва с много други неща,тази оценка няма претенциите да описва "голямата реалност" и света, описва нещо конктретно ..

Ако някой желае да описва "Реалноста "само с тази оценка- сори, това  по скоро проблем на този който го желае и очаква, а не пробелем на тази оценка/индекс

Това е все едно се твърди че бисептопа е бош-лаф лекарство и трябва да се махне от лекарствените средства, нев стрва за нищо защото не лекува раздразнен стомах... или не .  дава дълголетие..

Не е научно, нали, на мен ми звучи като евтин популизъм, или тролене..

Преди 10 минути, новорегистриран2 said:

Aко ще сравняваме чуждестранните инвестиции нека да сравним България (39-о място) и в Турция (50 и някое), или пък да сравним Словакия и Саудитска Арабия...  Всичко е относително и подобни "индекси" само дават изкривена представа за реалността. Относно разбивките. Ако се гледа от позицията на чуждестранен инвеститор, то здравеопазването е последното, което го интересува! Ако се отнася за производство (каквото и да е), то най-важното е географското положение, достъпа до пазара и чак тогава идват неща като инфраструктура, достатъчно на брой и като квалификация работна сила, държавни институции. Ако е в сектор продажби... то здравеопазването, държавните институции и образованието, дори не бих ги определил като треторазрядни фактори.

Нека се спрем на Саудитска Арабия (30 място). Има много добър резултат в графата за здравеопазването и основно образование... Всичко останало е средно или лошо ниво... И само заради това, според този индекс, е по-конкурентноспособна от държава като Полша...

Вижте Пост скрипта в редактирания ми постинг:
 

Цитирай

 

ПС

Чуждестранния инвеститор или ивеститорът се интересува от   неща като политическа стабилност (не само макроикномическа) , данъчна система ,митнически ограничения, близост до пазара и други, от всички  опасностите и рискове , от степента на върховенство на закона/правна несигурност ,при   нас-  съчетатана с промени по политиеска  или  партийна целесъобразност, зависим съд- кактоо е в, България и в Турция, и т.н, всичко свърано с върховенство закона/, плюс анти-западното говерене в медии (това значи се то пощрява и толерира от управяляващите ващите, а- инвеститорите  не се чувстват  спокойнии и желани  - всичко това е извън предмета на темата (и този индекс)

В Турция отдавна се говори анти-западно, в България има фирми които напускат поради тази причина- създава се обществено недоверие към тях и те стават  предмет на прицел

 

Това  не  е индекс за "привлекаленост за чужденстраните инвестици и инвеститори" а е индекс/оценка за това каква е конкурентноспособността за дадената икономика. Двете оценки не са еднакви неща!

Апропо това са модели, които се изполват и развиват от години. Имат си своето място и роля , за политиците в дадената страна,също и за бизнеса,предприемачите и инвеститорите

Преди 53 минути, новорегистриран2 said:

Нека погледнем "нещата" от другата гледна точка. Турция е обявена в доклада за по-конкурентноспособна от Латвия, Словакия, Унгария, Кипър и Румъния. Реално погледнато всички тези страни са предпочитаните(т.е. първо ниво) за инвестиции, докато Турция е от резервните дестинации... Това е просто един от многото примери показващ несъстоятелността на подобни индекси!

Нека да не превръщане темата в трубуна за популизъм.
Дайте данни за чуждестранните инвестиции в споменатите страни и ги коментирайте по разбивки или общо (или ако не вие -  другите са ги коментират)

ПС

Чуждестранния инвеститор или ивеститорът се интересува от   неща като политическа стабилност (не само макроикномическа) , данъчна система ,митнически ограничения, близост до пазара и други, от всички  опасностите и рискове , от степента на върховенство на закона/правна несигурност ,  при   нас-  съчетатана с промени по полическа или  партийнаа целесъобрзноств законите, зависим съд- кактоо е в, България и в Турция, и т.н, всичко свъранос върховетюнство закона/ плюс анти-западното говерене в медии (това значи се то пощрява и толерира от управяляващите ващите, а- инвеститорите  не се чувстват  спокойнии и желани  - всичко това е извън предмета на темата (и този индекс)

В Турция отдавна се говори анти-западно, в България има фирми, които напускат поради тази причина- създава се общесвено недоверие към тях и те стават  предмет на прицел

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Оттам идват сходствата между Бенин и България, качеството на началното образование и процент записали се деца, Бенин по процент записали се е на 67-мо място, ние сме на 88-мо; ясно е, че големия срив в началното образование идва предимно от ромските деца, те не се записват от родителите и не им се предлага качествено начално образование, а ромските деца са вече около половината от всички, това е единственият етнос със силно положителна раждаемост и така ще продължава. така че проблемът е голям и не търпи отлагане.

Много изненадващи неща ще изскочат и при другите "стълбове", аз им хвърлих по един бегъл поглед. А и това е показателно:

Анкетата с местни бизнесмени, какво виждат като най-голям проблем затрудняващ ги да правят бизнес, процент отговорили най-много /малко ме изненадва номер 3, големи са им данъците, но като се замислиш за осигуровките и напъна на държавата административно да товари бизнеса с тях, като вдига заплатите в държавния сектор и не плащането на осигуровките от работещите там, може би има резон, успоредно с фалиращата пенсионна ...схема/

С една вметка:Раждаемостта на циганите не е точно казано "силно положителна" (това е по скоро нагласа от популистки внушения , или се дължи на предразсъдъци и стереотипи у нас) - макар и положителна (вероятно) днес, тя е намаляла, и намалява, така  както намалява при нас българите, и  както и е намалена и намалява при етническите турци ./Има изследвания от близките години след прехода/

Апоро при циганите има и по-голяма смърност, отколкото при бългатрите или етническите турци

Въпросът е, че я  има трайната тенденция процентът на циганчетата първолаци да се увеличава.
(твърдението на Вълчев, когато беше министър на образованието,за 48-те процента пъролаци с матерен небъларгскиезик, не беше подкрепо с изследвания тогава, но аз приветствам това, че той повдигна този въпрос,и  то не със популистки цели!)

Имаше един виц навремето за групата АББА (Албания,България,Бангдладеш и Афганистан)

Политиците ни трябва да правят и оценка на това каква е  динамиката на етничесските промени при първолаците.
Няма данни,защото те не се събират (това е грешно за България според мен ), Освен това, мисля(дано да греша) че ако се направи така че тези данни (ако и когато ги има) да бъдат вкарани в модела и системата, и той да се приспособи към тях - играта на всички популисти и популистки партии ще загрубее много

Все пак мисля, че трябва политиците ( и ние като общество и граждани)  да си даваме яснатата сметка, че без си да изучим циганетата и без да ги интегрираме в съвременната бизнес-система/икономика , тенденцията е да "вървим" към недобрите примери при африканските страни от третия свят..(там където където децата и хората не учат, поради бедност,войни, болести или лошо управление)

Преди 23 минути, Б. Киров said:

+ Напълно съм съгласен. Още в уводните думи на този отчет авторите правят уточнение, че управляващите политици и бизнеса трябва да четат данните индивидуално особеностите на всяка една държава и да се съсредоточат в решаване на специфични области и проблеми. Затова ми се иска проблемните за България области да ги разгледаме показател по показател вътре във всяка от тях, като при това да вземем под внимание и такива фактори, които по една или друга причина авторите на изследването не са включили в методологията си, но конкретно за българия те са важни.

Например, какво се включва в сфера "здравеопазване и училищно образование", стълб 4 и как конкретно изглеждат отделните показатели за България:

Тук дори по ограничения кръг от включени точки /в това виждам лека манипулация на авторите, защото така подбраните здравни критерии облагодетелстват европейци и северноамериканци в сравнение с африканци, например - малария и СПИН са по-малък проблем в Европа, но затлъстяване и инфаркти, както и депресии и психически заболявания са много повече, и те несъмнено оказват въздействие върху работоспособността и конкуренцията в бизнеса, но така са решили/

та ако погледенм дори тези включени показатели поотделно, картината не е добра:

Общо за този "стълб" - 117 място от 135 страни

пропускам маларията и СПИН оито не са маловажни, но и там сме под общото си класиране

туберкулоза - 79-то място и тенденция да падаме надолу

ако тук се включат инфаркти и други сърдечносъдови, както и психически заболявания, нещата ще изглеждат грозно

съсредоточавам се върху:

детска смъртност - 129-то място /на дъното сме/

продължителност на живот - 123 място / на дъното/

качество на началното образование - 113 място /на дъното/ с 3 точки при 4.46 усреднено за целия индекс, при това трендът е надолу

процент на записани в начално образование - 67 място /тук има прогрес, но въпросът е, че отново сме по-надолу от средния си коефициент/; обаче в съчетание с ниското качество важи поговорката "кипи безмислен труд"

Можем така да анализираме и всички останали сфери и ще се получи интересен пъзел

 

+!

Подкрепям напълно

Далече на "вие" съм с тексто/образо-обрабтващите програми и методи.. Когато ти пейстнеш/екранизираш някоя страница (графика,таблица,или бар-граф) ,обясниш я,и дадеш своя коментар/анализ/ ,според мен се получава идеално за темата и за дискусията..И се научават нови неща!

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ето общата страница за България, извадил съм я като изображение, така, че да се види с един поглед, а под нея съм извадил графиката, която показва обобщено в 12-те основни сфери как изглежда България като конкурентноспособност на фона на усреднените за Европа и Северна Америка, оцветеното в сиво е средните показатели за Европа и Северна Америка, те са 4.8, България като цяло има 4.46, горе се вижда прогрес по години:

с червено са обозначени зони на изоставене /съществено/; и вече ако се отиде в съставните на тези зони се вижда много по-ясна картина в детайли

Това е същата схема, като с черен цвят е обозначено състоянието на конкуретноспособност за 32-те развиващи се държави, тъмносин САЩ, светлосин - Канада

Стълбовете/сферите, в които според мен, трябва да се "натиска" за подобряването им са (и които според мен реално могат да се подобрят,без да се правят промени в Конституцията ни ) ,изборени по- важност за мен са:

1)  Институции (това е стълб 1)- на първо място , необходимо е съдаване на  стегнати, работещи, ефективни институции, ориентирани към гражданите и бизнеса  
Належащи според  мен са
а) въвеждането на електронно управление, 

б) намаляване/редуциране на броя на администрацията (общоза страната) да кажем с 50 процента,
Раздутата администрация се явява най-големият клиент на упарвлващите партии, и източник за корупция

в) като цяло смятам необходимо е са се извърши и някаква реална децентрализация  на управлението
Последното не е самоцелно: 1) България е най-централизираната страна в ЕС,и 2) общините в момента се явяват "клиенти" на централното  управление и са по-скоро изпълнители на волята на партийните централи , нежели да представляват избралите ти граждани..
Малко е "наполеонова" или тоталитарна сегашната система - вие си изберете кметове и общински управления,но те  си остават финансово зависими от нас, и ако слушат и изпълнват - тогава ще има финансови инжекции

Защо да не се приеме, че половината, /или една трета/ от подоходния данък, събран в общината, ще остава за нея, а не като е сега: тези пари отиват в републиканския бюждет, и после се връщат в общините от чиито граждани са събрани (това което е сега е като някаква груба схема на контрол от преди един-два века като в Наполенова Франция/ Европа )

2) Здравеопазване, и училищно образование  (това е стълб 4)  :

Най-належащи според мен са 
а) въвеждане на дуалната система (или неин аналог) на образвание/обучение, и
б) и  ако не демонополизация на здравната каса, то като първа стъпка - денационализирането и

/в момента както е устроено със закон упарвлението на НЗОК (вишсите органи)- тя се  управлява от държавните чиновници (държавата има мнозинство в органите и и решаваш глас) , вместо това смятам НЗОК трява да се управлява от тези, които плащат осигуровките, тези които извърват дейносттите,и тези и ги потревяват: т.е. Смятам, убеден съм,че синдикатите/претавителите на работещите, работодателите, пациенските и лекарски органиции трябва да имат решаващия глас в управлението и стратегията на НЗОК,и взимането на решения/

По-точка а): смятам че  трябва да се създаден и въведе цялостно нова/работеща/ система, на мотивация и стимули, и съответно оценка и заплащане на учителите, /според мен трява да се мотивират и стуимулират младите и способните хора да навлезнат в системата, и да бъдат задържани в нея най-добрите/.

3) Висше образование и обучение (това е стълб 5),

/.тук някой запознат в проблемите трябва да направи анализ и синтез на тези, аз не съм запознат, но ми се струва че нещата не са добре/

4) Развитие на финансовите пазари (това стълб 8)

В много голяма степен състоянието на финасовите пазари отразява състоянието на иконимиката,но не е изцяло,Мисля че може, и трябва да д се върви постоянно към подобряване и развитие.

Преди 2 минути, Б. Киров said:

30 места нагоре в сравнение с класирането през 2008, рязък скок /12/ между 2012 и още 13 през следващите 5 години. Оценката се прави по 12 "стълба", групирани в 111 показатели, може би, за да се анализира, трябва да се погледнат отделните елементи в тези 12 "стълба":

The report has twelve pillars of competitiveness. These are:

1. Institutions
2. Appropriate infrastructure
3. Stable macroeconomic framework
4. Good health and primary education
5. Higher education and training
6. Efficient goods markets
7. Efficient labor markets
8. Developed financial markets
9. Ability to harness existing technology
10. Market size—both domestic and international
11. Production of new and different goods using the most sophisticated production processes
12. innovation

https://en.wikipedia.org/wiki/Global_Competitiveness_Report

Има например критерий „влиянието на маларията върху бизнеса“, по който България е първа, но има и "инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D)", в който е много назад, въпрос на конкретен анализ е.

Русия и Саудитска Арабия в тази класация са по-напред, а Турция по-надолу, според мен, трябва да се анализира точка по-точка, би било интересно да се направят такива "разрези" по критерии и "стълбове"; интересно би ми било, какво се е случило за толкова рязко вдигане между 2008 и 2018, което е "изстреляло" България с 30 позиции нагоре

 

Това качване с 30 позиции нагоре за 10 години е изненада за мен. Утре може би ще се заровя - ако ти не го направиш преди  мен, и не разкажеш /ще се радвам!/

Bulgaria 49th / 137

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/countryeconomy-profiles/#economy=BGR

Turkey 53rd / 137

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/countryeconomy-profiles/#economy=TUR

Romania 68th / 137

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/countryeconomy-profiles/#economy=ROU

Greece 87th / 137

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/countryeconomy-profiles/#economy=GRC

Featuring the Global Competitiveness Index, the Report assesses the competitiveness landscape of 137 economies, providing unique insight into the drivers of their productivity and prosperity. Discover the 2017-2018 edition’s rankings, key findings, your economy’s scorecard, and much more.

В докладът България е класирана на  49 място от 137 икономики  (засега се отнасям малко скептично към тази добра позиция/оценка)

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/the-competitiveness-world-map/

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index-2017-2018/

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Според мен, с тази дисциплина и манталитет на служителите в БДЖ и чиновниците, направо е утопия да се постигнат скорости над 200 км, само като се видят редовните закъснения, не е въпрос на техника, а на манталитет и начин на работа. Има и други фактори - ограбването и саботирането на влакови композиции около гета, които съзнателно се заселват около гари и жп линии, това е отдавна и не е тайна, но държавате не смее да предприеме нещо по-твърдо, като си припомня моите лични пътувания с БДЖ /много отдавна съм спрял/ и като слушам от други хора и от медиите за закъснения и неуредици - всичка Мара втасала и високи скорости, в това състояние е абсурд. То сигурно затова и няма интерес от чужди инвеститори, те да не падат от луната.

http://ikonomika.org/?p=1490 

И аз мисля че безсмислено да се правят скоростни трасета в Зап, Тракия (над 200 километра в час)  ако става дума само за пътници,

Сегашно положение е ОК  според мен, стига само да свържат Зап.Тракия с България, в отсечката Свиленград- Дикея.