
nik1
Потребители-
Брой отговори
15096 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
Manol Glishev По почти великденската тема с частицата от Кръста Господен, дето трябвало да пази руския крайцер. Вижте, реликвите не работят така. Ако дадеш на урода Ам-гъл да държи парче елфическо въже, то ще му прогори пръстите. Ако му подадеш елфически хляб - ще му заседне в гърлото. Ако покажеш малко сребърно разпятийце на вампир, на вампира ще му стане гадно. Свещените предмети са вредни за злото. Ето защо най-добрият начин да привлечеш украинските ракети е като заредиш кораба със свети мощи, реликви, останки и други светини. Руските малоумници направо са се самопроклели. Друга тема е дали която и да е реликва в руски ръце е автентична, нали... И вече съвсем отделен въпрос е, че Господ дава, ама в кошара не вкарва. Със или без молитви и реликви, все пак ято дрончета успешно блокират ПВО-то. Честит Лазаровден на православните
-
„Броят на хората, които говорят английски, е изумителен. Почти всички политически лидери са получили образованието си в колежа „Робъртс“, американското мисионерско училище в Константинопол. Колежът „Робъртс“ е имал толкова голямо влияние върху България, че след обединението на страната и установяването на царството през 1885 г. е бил провъзгласен като „люлката на българската свобода“. Именно поради това София е толкова американска и толкова много американски методи се прилагат в българската политика – дори нашият начин за подкупничество!” „Българите всъщност са много обикновени хора, без коварство. Те са достоен и свободен народ със самочувствие.” И още: „…отвъд жълтия Дунав се намира друг свят. Докато параходът е още на стотина метра от кея, някой те поздравява с усмивка – едър мургав полицай, който е бил в Америка и когото срещнахме преди два месеца, когато за пръв път минахме оттук. Добродушни, непохватни войници те посрещат с усмивка за „добре дошъл” и се правят, че преглеждат багажа ти. Докато стоим там, един добре облечен непознат казва на френски: – Вие сте чужденци, нали? Мога ли да ви помогна с нещо? Той не е гид, а просто пътник като теб, но българин и следователно – приятелски настроен. Чудесно е отново да видиш простоватите, невъзмутими и открити лица на тези планинци и свободни хора, а слухът ти да се изпълни с пращящата жизненост на славянската реч. България е единствената страна на света, където можеш да заговориш някого и да получиш любезен отговор – където, ако някой продавач сгреши с рестото, ще те гони до хотела, за да ти върне два цента. Никое чувство не може да бъде по-вълнуващо от нашето облекчение, че отново сме в страна с истински хора…” "Нищо не може да бъде по-различно от Букурещ, отколкото София. Въздържан малък град с практични, грозни сгради и чисти улици, павирани с червени тухли. Над главите са прокарани телефонни жици; дрънчат множество трамваи. Като изключим появата от време на време на някоя древна джамия и византийски руини или внезапно изникнал неугледен площад, пълен със селяни с тюрбани, които клечат на петите си, това би могло да бъде оживено нововъзникнало градче на северозападния тихоокеански бряг. Има един хотел, където буквално отсядат всички – Грандхотел „България”; до него е Грандкафе „България”, където журналистите коват новините, магнатите кроят заговори и комбинации, адвокатите изнудват, а политици прекатурват министерства. Ако искаш интервю с премиера или с някой министър – а в един известѐн на мен случай – и с царя – караш пиколото на Грандхотела да му се обади по телефона. Или пък, ако не искаш да постъпиш така, просто заемаш маса в Грандкафето – оттам минават всички по някое време през деня… София е малка, дружелюбна и достъпна. Непретенциозният царски дворец е точно отсреща, през улицата; Националният театър е на една пресечка; Парламентът или Народното събрание – на две пресечки в другата посока, близо до Министерството на външните работи, Катедралата и Светия синод. Всички важни хора живеят в радиус от пет пресечки…" "На час път с автомобил от София откриваме типично българско село. Нивите наоколо са притежавани и обработвани колективно от жителите му, с изключение на земите, които принадлежат на манастира, на върха на хълма. Необуздан планински бързей, спускащ се надолу по дефилето, завърта колелата на четиринадесет мелници, където селяните мелят житото си; тъй като има една и съща такса за всички мелници, онази, която е най-нависоко, стои без работа, селяните и монасите заедно решaват да закрият всички мелници и да построят една-единствена голяма, задвижвана от пара, произвеждана с електричество, която да бъде обща собственост на селото. Широки, удобни къщи с покриви от керемиди, построени от дърво, камък или кирпич, са пръснати край калдъръмените улици. Всички изглеждат щастливи и благоденстващи, защото в България всеки селянин може да притежава пет неотчуждаеми акра земя и както в Сърбия – няма богаташи. В дъното на улицата се издига голямо хубаво обществено училище, където има място за всички деца, а учителите са обучени в Германия. С града го свързват телеграф и телефон, влак и път за автомобили. И тези доказателства за организация и прогрес могат да бъдат видени из цяла България. Отчасти всичко това се дължи на цар Фердинанд и групата научни експерти, с които се е заобиколил. Българите са лоялни, честни и лесно могат да бъдат дисциплинирани, за разлика от анархистичните сърби." ----------------------- Искам да добавя този труд за Роберт Колеж (на български) https://www.balkanstudies.bg/images/Orlin_Sabev_Robert_College_Avtoreferat.pdf От всички българи, за които има данни, че са учили в Робърт колеж, 905 души, 329 се дипломират или малко над една трета. Ако се вземат предвид данните за т. нар. „български период“ (1864–1890) според споменатата публикация от 1923 г., от 345 българи 146 души завършват пълния курс на обучение и се дипломират от колежа със степен бакалавър (някои от най-изявените възпитаници на колежа, като Стефан Панаретов, Константин Стоилов, Петър Димитров, Петър Войков, получават и степента магистър). С други думи, почти половината от училите в колежа през този период българи го завършват, което потвърждава високия процент на дипломиралите се българи в сравнение с общите статистики за колежа.
-
- 3
-
-
Slatinski Nikolay 28 мин · Потъването на крайцера "Москва" е знаково, символично събитие, освен че е огромна човешка трагедия (мисля за майките на удавилите се моряци). По мащаб, но и не само по мащаб, тази трагедия е равнозначна на потъването на подводницата "Курск" през 2000 г. Както се казва "на първо четене" мога да отбележа поне четири идентични характеристики на тази трагедия. Първата е абсолютното безразличие към загиналите, проявено от Адолф Путин. тТози човек няма душа, вместо нея у него има злоба и омраза, липса на състрадение и камък, а не сърце. Втората е, че отново и отново официална политическа, военна, медийна и свързана с действията при извънредни ситуации, бедствия и катастрофи МоZква се заплита в лъжи - брутални, подли, цинични и на фона на тратегията - нагли лъжи. Типично по путински. Много пъти съм писал и преди войната - този човек, когато иначе освен Адолф Путин вече не мога да наричам, е патологичен лъжец. Третата е, че висшето военно ръководство на РуZия се е ояло, корумпирало се е до безпредел, тотално закостеняло е в мисленето си и е катастрофично некадърно (а този път няма как от концлагерите да се извадят големи военни началници и стратези, за да спасят РуZия така, както някога бе спасен СССР през Втората световна война). Четвъртата е, че както винаги, в РуZия никой от висшите кръгове на властта в държавата и въоръжените сили пет пари не дава за живота на редовите войници. В тази държава животът на обикновения човек не струва пукната копейка. Тя винаги е воювала не с умение, а с число, хвърляла е в пещта, в пастта на войната безброй телеса като пушечно месо, често ги е подчинявала на определени дати, до които трябва да се постигне някаква локална или друга победа (както сега се хвърля пушечно месо в името на датата 9 май, когато Адолф Путин иска да приеме Парада на победата. Това няма да е парад на Победата, а Парад на Бедата - за Русия. Накрая, за кой ли път, отново и отново ще изредя четирите най-важни, стратегически важни решения, които Западът трябва да вземе на всяка цена и независимо от цената. 1. Налагане на пълно енергийно ембарго на Руzия. 2. Нов „ленд-лийз“ като през Втората световна война с непрекъснато снабдяване на Украйна с ВСИЧКО необходимо от военна гледна точка. 3. Пълно и безусловно затваряне на въздушното пространство на Украйна. 4. Нов въздушен мост като Берлинския въздушен мост от 1948-1949 г. за снабдяване на украинския народ с абсолютно всички стоки, предмети и средства от първа необходимост. Алтернативата на безумното забавяне на тези четири стратегически решения е тежка и може да се окаже страшна!
-
ОТ ФБ: Здравствуйте. Возник вопрос о дальнейшем прибывании в Болгарии. Работа у меня сезонная, но в данный момент работать я не могу так как есть дети.Что бы устроить одного в школу ,а другого в сад нужно два месяца ждать результатов анализов и остальных документов. Но ждать дальше уже нет возможности, скоро закончится программа проживания в отеле и нужно будет снимать жилье за свой счёт. Но опять опять же таки НО, детей дома оставлять нельзя по законам Болгарии , а школа летом не работает , да и младшему ребенку скоро 6, скорее всего в сад его не возьмут. Получается замкнутый круг. Может уже кто-то нашел какой-то выход. Подскажите как поступить? Моя забележка: Децата на посочената възраст в БГ според закона не могат да се оставят сами Някой дава отличен съвет: "Самоорганизируйтесь. По закон все оооочень медленно. Например если в отель есть заль, спросите хозяин, можно ли сделать что то за ребенки. У вас есть люди учителницьй, сделайте детский сад. Мой руский плохой, но все равно вьй понимаете меня. Помогите сами себе."
-
Откъде следва това заключение? България е във война с ДНР, или ДНР - с България? Пак казвате на бялото черно! Жените ясно казаха че мъжете им казват че до тях винаги има въоръжени хора.. Имам си логична теза и си я защитавам , ти се опитваш да я обориш като твърдиш изсмукани и неверни неща "неприятелска държава от гледна точка на ДНР" "роднините на моряците в който са в постоянна свръзка, опровергават"
-
skiahtro Какво смешно има? Кажи да се посмеем Мисля че ако искаха да ги изпратят в България, през РФ , те сега щяха да се намират в посолството или в консулство на БГ в РФ. А защо не в посолството или в консулство на БГ в Украйна? Няма връзка от порта на Азовско море до територията на РФ и или Украйна ли? Или какво друго?
-
БГ- моряците от Царевна , предали се на силите ДНР са откарани в Донецк и в момента са там (по съобщение на непризнатото от БГ тяхно външно). Казусът става "интересен". Вероятно моряците ще бъдат "търгувани" Казано и по друг начин - моряците в момента са пленници на терористите от ДНР, за които не е решено как ще се процедира ..
-
Мисля че там дори не се предлага "руската алтернатива". Крим, ДНР и ЛНР са под жестоки санкции, които няма да отпаднат докато с подписа си украинския президент с подписа си не санкционира тяхната автономия/независмост., и тя стане международно приет факт. Крим например в момента не може да търгува с никого, освен с Русия Северна Осетия и Абхазия(зърното се изнася от посредническа руска фима), там не работят руските банки (освен една в полусянка) , защото ако го направят ще попаднат под америански и международни санкии и т.н. прочие маразми случващи се в Крим. Кримчани днес казват че искат нещата да се върнат "както преди" (т.е нещата да са такива каквито са били по време на Украинския суверенитет). След "медения месец" започва обедняване, (заплатите са вдигнати, но цените отиват в космоса), изземване на местни бизнеси, закриването на предприятия, силен ръст на безработицата (бедността и безработицата не могат да родят нищо добро, когато са трайни), рушене на инфраструктурата, западане на екологията (вкл строежи в защитените зони,)и засилен административен и милицейски произвол.
-
Поляците приемат украинците като етнически близки, в Украйна има и полско малцинство. Но най-вече ги приемат защото самите украинци имат желание да работят и да се интегрират в полското общество. Вижте и колко малко украински бежанци днес избират културно и етнически по-далечната им Германия спрямо избралите Полша, и дори България (ако съпоставим Германия и България като брой население и това, което предлагат на бежанците) Германия и България нямат тези особености (като етнически близки народи или диаспори, желаещи да се имигрират и да се интегрират в обществата им) и трябва да разчитат на други тип имиграция - главно на хора които желаят да се интегрират ,които не са етнически и културно близки (или както написа Киров- на меритократична, а не етническа емиграция) Дали сирийските емигратни в Германия са точно такива и ще могат да се интегрират- не знам със сигурност, "ще видим" както пишеш. За България: Има българска диаспора в главно в Бесарабия (що се отнася до останалите българи в Украйна , те според проуванията ми, в голяма част те интегрирани и омешани с украинците), но дали тези хора искат да емигрират в България, след като тук нищо по-оособено не им се предлага? На българите от диаспората предлагат се 100 или повече места на година за безплатно обучение във ВУЗ. Друго няма засега ,
-
Спорно е дали Орбан не е автократ, Никой не знае какъв е в действителност, само той си знае., Това което ти пишеш, смятам е внушеното ти от прагандата и ПР-а (което пък потвърждава виждането ми, че пропагандата играе в случая) За автократите: Автократите днес не са като едновремешните за да бъдат сравнявани с Пиночет или Пол Пот, но пак ги има. Във все повече страни, демократичните режими придобиват черти на т.н. информациионни автокрации, а лидерите - на т.н информационни автократи. Те не използват широко репресиите (използват ги рядко, ако ги сравним със класическите диктатори) а използват властта на медиите, които да ги представят като незаменими и много компетентни. Има и ключови фрази за информационните автокрации. "Ако не е Бойко, кой друг ще ни управлява?" Самият Бойко: " Само аз мога ви управлявам, другите ще се провалят" "Ако не е Путин, кой друг"? "Има Путин, има Русия" "Ако не е Виктор, кой друг?"