ISTORIK

Ето и малко снимки...

Резултатите от проучването бяха представени от изпълнителния директор на „Дарик” Радосвет Радев и главния редактор на вестник „24 часа” Венелина Гочева, в присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който е патрон на инициативата. В София беше и кметът на Варна Кирил Йорданов. С 243 точки Варна беше определен за най-добрия град за живеене в България. На второ място остана Пловдив с 228 точки, трети е Велико Търново с 226. Столицата на България София се подрежда на четвърто място в класацията с 223 точки. Последните пет позиции са за Лом, Горна Оряховица, Дупница, Самоков и Перник. Перник е градът събрал най-малко точки в проучването – общо 135. Защо Варна? Варна е градът, който успя да получи максималните 10 точки по общо шест от 40-те критерия и максималните 5 по други седем критерия. Доброто географско положение на Варна му спечели 10 точки, заедно с Бургас, по критерия “В близост до море/река/планина/курорти”. Толкова градът получи и заради многото денонощни аптеки / повече от 10 /, заради магазините, които работят до късно, заради достатъчното количество банкомати. Варна е сред градовете, в които можеш да получиш добро образование / шест висши учебни заведения, пет елитни гимназии /. Културният живот също е на ниво. В града има опера, Драматичен и куклен театър, Летен театър, киносалони. 9 точки градът получи по следните критерии: “Улични тоалетни”, “Място да пиеш хубаво кафе в центъра”, “Наличие на апаратура за лечение на инфаркт”, “Организиране на концерти, фестивали и др. събития”. 9 точки и заради ниската безработица в града – около 2,30 %, както и заради инвестициите, направени във Варна. С 8 точки градът може да се похвали по критериите “Хубава главна /пешеходна/ улица” и “Брой ресторанти с различна национална кухня”. Варна се представи най-зле по критерия “Детски площадки и градини”. Там градът получи едва 1 точка от 10 възможни. Макар и в центъра да има повече от 140 детски площадки, в междублоковите пространства в кварталите такива липсват. Проблем има и с недостатъчното детски градини. Задръстванията от автомобили във Варна стават все по-големи. В пиков час например от центъра на града до квартал Владиславово се пътува около 30 минути. Затова и по критерия “Престой в задръствания” Варна получи само 2 точки от 10. 4 точки за недостатъчния брой места за паркиране. 3 точки заради затрудненото движение из града на хората с увреждания. Варна има да решава и още един проблем – липсата на разписания по повечето спирки на градския транспорт, както и липсата въобще на табла с информация какъв транспорт минава през тази спирка и в каква посока отива. Главният редактор на вестник „24 часа” Венелина Гочева определи проучването на двете медии като ”третия тур на местните избори”. Според нея класацията е стимул за всички български градове да се опитат да влязат в нея и да станат добри за живеене. „Струва си да покажем къде човек се чувства у дома си, защото това не зависи само от политиците, а и от всички нас”, каза Гочева. Изпълнителният директор на „Дарик” Радосвет Радев смята, че резултатите от изследването са добър ориентир за местните власти, за това какво трябва да свършат през следващите четири години. „Тази класация е една снимка на градовете в началото на 21 век. След години ще може да се разбере обиктивно кой е мръднал нагоре и кой надолу”, каза Радев. Според него най-малкото последствие от това проучване ще е, че цената на имотите във Варна ще скочи с 10 %. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов също вярва, че проучването на „Дарик” и „24 часа” може да се превърне в своеобразно състезание между българските градове. „Чудесно е, че се говори за най-добрите, а не за най-лошите”, отбелязя Гагаузов. Той смята, че е дошло времето да оставим лошото и да се съсредоточим само върху добрите неща. На Никулден, кметът на Варна Кирил Йорданов отмени участието си в някои от празничните събитие в своя град и дойде в София, за да чуе на място от организаторите на проучването, че Варна е най-добрият град за живеене в България. „Ние варненци преживяваме мигове на радост, защото такива резултати безспорно носят радост, но те се постигат с много труд”, отбеляза кметът на Варна. Той увери, че част от проблемите на града, които са набелязани и в проучването, предстои да бъдат разрешени. „В момента се слагат нови указателни табели, нещо което ни липсва, ще има и нови четири детски градини”, обеща Йорданов. От „Дарик” и „24 часа” той получи табела с надпис: „Варна е най-добрият град за живеене в България”. Такива табели ще бъдат поставени на входа и изхода на града. http://www.imotdnes.com/

За да осъществим проучването си създадохме 40 критерии, които най-общо описват очакванията на съвременния човек за града, в който живее и работи. Опитахме се да излезем от обичайните теми за дупките по улиците и нередовния градски транспорт. Оценявахме градовете по това дали имат хубава пешеходна улица, на колко обществени места може да се ползва Интернет, до колко най-късно работят магазините - все неща, от които модерният човек се интересува. Нашето изследване не претендира за представителност. То е обективно, защото за много от критериите имаме точни данни, но същевременно e и субективно, защото изразяваме и личното си мнение. Целта ни обаче е проста - да покажем, че в България наистина може да се живее добре. И вие ще разберете къде. Важно е да уточним, че това няма да бъде класация на най-големите градове, нито на най-добрите финансови центрове в България. Идеята ни е да покажем всички малки и големи неща, които превръщат един град в привлекателно място за живеене, работа и почивка. Резултатите от специалното проучване на "Дарик" и "24 часа" ще бъдат представени в периода от 7 ноември до 4 декември. Дни след това ще стане ясно кой е най-добрият град за живеене в България. Периодът след местните избори е най-подходящ за резултатите от нашето проучване, с които да запознаем и политици, кметове, общински съветници, архитекти, финансисти... Открити сме за всякакви коментари по проучването. Специално за това в DarikNews.bg има място за вашите мнения. Читателите на сайта също имат възможността да изберат кой според тях е най-добрият град за живеене в България. Всеки работен ден в DarikNews.bg ще се показват резултатите за отделните градове по два критерия. За някои от тях максималният брой точки е 10, за други 5. Ще можете да следите и временното класиране. Градът събрал най-много точки ще бъде обявен за най-добрия град за живеене в България. Надяваме се, че заедно ще успеем да провокираме дискусия за качеството на живот в големите български градове, като не се задълбочаваме в анализ на отрицателни данни и преекспонирани проблеми. Климат * Брой слънчеви дни * Средна януарска/юлска температура Природна среда * Зелени площи * В близост до море/река/планина/курорти * Качество на въздуха (замърсяване) Градска среда * Указателни табели по улиците и спирките * Пейки на обществени места * Достъпност за инвалиди * Детски площадки и градини * Алеи за велосипедисти (в км.) * Хармонична архитектура * Брой улични часовници * Хубава "главна" (пешеходна) улица * Възможност за спорт в града (работещи басейни, стадиони, спортни площадки и др.) * Улични тоалетни Транспорт * Летище * Дневна тарифа такси на км. * Брой места за паркиране * Престой в задръствания Комуникации * Wi-Fi (безжичен) Интернет на обществени места * % Интернет ползватели Магазини и развлечения * Работно време на магазини (до късно, събота и неделя) * Брой ресторанти с различна национална кухня * Място да пиеш хубаво кафе в центъра * Брой банкомати (магазини, в които се плаща с карти) Медицина * Наличие на апаратура за лечение на инфаркт (в близост до 1 час от населеното място) * Брой зъболекарски кабинети и клиники * Брой денонощни аптеки Образование и култура * Брой университети/елитни гимназии/частни учебни заведения * Действаща опера/кино/театър * Организиране на концерти, фестивали и др. събития Медии * Местен печат/радио/TV/сайтове Толерантност * Сексуална ориентация * Етническа и религиозна принадлежност Престъпност * Убийства * Самоубийства * Обири * Кражби на автомобили Социално-икономически индикатори * Безработица * Инвестиции

Кой е най-добрият град за живеене в България през 2008 г.? За втора поредна година Варна спечели класацията „Най-добрият град за живеене", организирана от "Дарик радио" и вестник „24 часа”. През тази година специални призове получиха още четири града – София, Пловдив, Велико Търново и Тетевен. Морската столица спечели първото място с 276 точки, с 4 точки по-малко на второ място се класира Пловдив. Третата позиция остана за Велико Търново, който събра 268 точки. Тази година специални призове получиха Пловдив – за културен град (втора позиция), София – за бизнес град(шеста позиция), Велико Търново – за най-красив град (трета позиция) и Тетевен – за еко град (тридесет и седма позиция). На пресконференцията, на която бяха обявени резултатите, присъстващите кметове се отдадоха на дебат. Кметът на Варна Кирил Йорданов заяви, че въпреки първото място, в града нерешените проблеми са повече от решените. По думите му, градовете се различават единствено по средствата, с които разполагат и инвестициите. Според Йорданов, класацията е успешен опит да се изкара на показ ресурсът, с който разполагат градовете. Столичният градоначалник Бойко Борисов си пожела догодина София да бъде на последно място по критерии „инвестиции”, защото това е факторът, който привлича най-много хора в града. Той припомни, че 70 процента от инвестициите в страната са само в София. Борисов изтъкна още, че негативният ефект от инвестициите е фактът, че между 40 000 и 80 000 души годишно се преместват в столицата. Славчо Атанасов – кметът на Пловдив, прие второто място и допълнителната награда за културен град. Обективно той посочи, че Пловдив има за какво още да работи, за да постигне резултатите на Варна. Според читателската класация в информационния сайт DarikNews.bg на първо място е Варна с 1822 гласа, на второ – Плевен с 1509 гласа, а на трето – Русе с 833 гласа. Тази година в гласуването участваха над 300 000 читатели на сайта. В специалното проучване на Дарик и "24 часа" участваха общо 40 града, които бяха оценявани по 44 обективни и субективни критерия. В първата десятка на класацията три от градовете (Благоевград, Смолян и Кюстендил) събраха еднакъв брой точки – 238. Те обаче получиха различно място в класацията, на база най-много максимални точки. В първата десетка влязоха още Русе и Разград. Ето списък с градовете, участвали в класацията: 1. Читателската класация http://dariknews.bg/city2008.php?klasacia1=1 2. Крайното класиране http://dariknews.bg/city2008.php?klasacia=1 Можете да разгледате градовете и да видите техните плюсове и минуси. 12-те български града, най-добри за живеене, са: - Варна - Пловдив - Велико Търново - Русе - Бургас - София - Благоевград - Смолян - Кюстендил - Разград - Кърджали - Плевен http://dariknews.bg/city2008.php

Не може да се отрече напливът на славяни на Балкаския полуостров през епохата на Великото преселение на народите. Тази епоха започва на границата м/у II и III век и приключва чак през XIV век (с нашествието на османските турци). Най-интензивни са миграциите на различните "варварски " народи (от гледна точка на империите, на цивилизациите) в периода IV - VII век. По това време идват и славяните на Балканите. Поради недостиг на войници в крепостните гарнизони, Империята е била принудена да интегрира славяните като свои войници и данъкоплатци. Самите славяни са разделени на множество племена. За улеснение, са разделени на три клона, според това, накъде са се заселвали, напускайки своята прародина (ориентировъчно - дн. Полша) - на Запад (венети/венеди), на Изток (анти), на Югоизток (славини). Един ученик ми зададе въпроса: "А защо славяните не мигрират и на север от своята прародна?". Защото там се намира Балтийско море. Сега, дали на Балканите е имало "потоп" от славяни, "славянско море" или славянски океан", е твърде спорно. Според някои историци, славяни е имало повече в земите на византийците (дори - по островите), а не толкова - в българската държава. Имало много изселвания на славяни от Балканите в Мала Азия. Керамиката и погребенията нищо не доказвали... Днешните гърци имали повече славянска кръв, отколкото - ние, българите. Други казват, че славяните са траки и са си били тук. Трети мислят, че Славяните са претопили населението - завареното и по-късно дошлото на Балканита, по-точно в днешните български земи (траки, древни българи, остатъци от римляни и гърци и др.). Споровете продължават. За съжаление, не можем да проверим кое как е било в лабораторни условия. Да вземем да сложим в една епруветка славяни, българи, траки, византийци, авари, хазари... и да видим, ще се образува ли българска държава или - не... --- Тогарм, да си ме видял да опонирам някому?

Да, наистина е впечатляващо. Много е добър и илюстративният материал.

Залавяте този (или - тези), който е напускал стрихнина, завързвате го и му го давате на него. Веднъж, два пъти - и хората ще отвикнат да слагат стрихнин в градинките и в междублоковите пространства. От тази отрова могат да умрат кучета, котета, деца... Трябва ли да се гътне някое дете (или - няколко деца), за да се спре това безумие?

Топят се трилиони тонове лед по полюсите, установи НАСА Между 1,5 и 2 трл. тона лед в Гренландия, Антарктика и Аляска се топят от 2003 г., сочат данните на учени от НАСА. Количеството на разтопените ледници става все по-голямо, а топенето е все по-бързо, показват последните сигурни данни за глобалното затопляне. Използвайки нова сателитна технология, която измерва масата в планинските ледници и ледената кора, геофизикът Скот Лутки от НАСА стигна до заключението, че изгубеното количество вода е достатъчно, за да се запълни най-малко 21 пъти заливът Чесапийк, който е и най-големият залив в САЩ. „Ледът ни казва по един много истински начин как се променя климатът", коментира Скот Лутки, цитиран от CNN, който ще представи откритието си пред Американския геофизичен съюз по време на конференция в Сан Франциско тази седмица. Мисията на НАСА за възстановяване на гравитацията и опити с климата използва два спътникови сателита, за да измерят „масата" на ледниците или ежегодната разлика между натрупването на лед и загубите. „Промяна от няколко градуса (в температурата) може да повиши количеството на загубите, а това води до покачване нивото на Световния океан", поясни Лутки. Данните от изследването отговарят на откритията на Джей Цвали от НАСА, който използва различна сателитна технология, за да наблюдава промените в обема на леда в Гренландия, Арктика и Антарктика. През последните 5 години Гренландия е загубила между 150 и 160 гигатона годишно (1 гигатон се равнява на 1 милиард тона). Това количество е достатъчно, за да повиши нивото на Световния океан с около 5 мм годишно, уточни Цвали, който също ще представи изследванията си на конференцията тази седмица. По време на мисията на НАСА за възстановяване на гравитацията и опити с климата е изчислено, че ледниците в Аляска губят около 84 гигатона всяка година. Това количество загуби надвишава с около 5 пъти средното годишно ниво на количеството вода, от което се състои река Колорадо в границите на Гранд Каньона. „Всеки няколко допълнителни инча от нивото на водата имат значително икономическо влияние, защото те променят нивото на водата в Световния океан, увеличават се наводненията и разрушенията в следствие на бури", обясни Цвали. „Това е предупредителен знак", категоричен е още ученият от НАСА. Смята се още, че топящият се лед, особено в Гренландия и Арктика, допринася за глобалното затопляне. Когато широките ледникови кори и ледници се топят те губят силата си да отразяват, а вместо това океаните и земята абсорбират топлината. По-късно това става причина за по-бързото затопляне на атмосферата и арктическите води. „Ние виждаме влиянието на глобалното затопляне в много области на живота, като земеделието например", изтъкна Цвали. Като пример той посочи масовото нахлуване на един специфичен вид борова пчела в горите около Колорадо и западна Канада. „Смяташе се, че те се разпространяват толкова бързо, защото зимата не беше достатъчно студена, за да може повечето от тях да замръзнат. Така много гори бяха унищожени", припомни Цвали. През 90-те години в Гренландия паднаха толкова много снегове и дъждове, колкото и се загубиха, изтъква още ученият. „Но сега, 15 години по-късно, нивото на водата се покачва с около 50% по-бързо от преди, а това прави световния климат още по-непредсказуем", обясни още геофизикът от НАСА. „Според най-добрите прогнози нивото на Световния океан ще се повиши с около 18-36 инча до края на века. Но и тези прогнози не са напълно сигурни заради всичко, което се случва и бързината, с която нещата се променят", заключи Цвали. статия на Ина Друмева http://news.ibox.bg/

Вижте на какво попаднах съвсем случайно... Приказка за слонското училище http://www.futurenow.bg/moodle/mod/resource/view.php?id=1842

Образователната система - без цел и посока?!... статия от Светломира Димитрова Една скорошна новина въобще не направи впечатление. "Реформата в структурата на образователната система, която според Националната програма за развитие на училищата трябваше да стане през 2009 г., се отлага.", съобщи министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Това означава, че няма да се въвежда основно образование до VII клас, изучаване само на езици в VIII клас и разделяне на гимназията на два етапа (до и след 10-ти клас). Пореден министър и пореден парламент след промените оправдават съществуването си с Голямата цел на Реформата в българското образование, но тя и така не се случва. Зигзагообразните законови промени, които през годините бяха представяни за такава само дозабатачиха нещата и със сигурност допринесоха най-вече за демотивацията и на учениците, и на преподавателите. За най-голямото постижение от близо 20 години насам може да мине въвеждането отскоро на тестове за някои класове и с огромно усилие - на матурите. Но основният въпрос си остава: Какво измерват те? И - как? Защото картината, който би описал отговорът, е все така плачевна. В обобщен вид той гласи - колкото повече учебници, толкова повече невежество. Колкото повече учебни часове, толкова повече нежелание да се ходи на училище. Ясно е, че един ученик не може да се издигне на равнището на "чистата", "дълбоката" наука, а и въобще не е необходимо. Важното е той да добие умения да се ориентира в знанието, постигнато от човечеството, да овладее определени понятия и най-вече - да прояви интерес. Целта на учебниците би трябвало да е да представят важните неща във възможно най-ясната форма, постижима от децата на съответната възраст. Това, че в България започнаха да се издават по няколко учебника по един и същ предмет за един и същ клас, не донесе възможност за такъв избор. Като по зададена команда, всичките издания гъмжат от откъслечна, зле поднесена и трудно разбираема информация. Едно от предположенията за това е, че за да свържат логически учебния материал, учениците трябва да си купят и цял куп допълнителни помагала. Това със сигурност е добра бизнес схема, но няма нищо общо с целите на образованието. Затова успеваемостта в българското образование продължава да се крепи на другия доходоносен бизнес - частните уроци. С други думи - родителите плащат на учители, които държат монопола над знанието. Тогава учудващо ли е, че родителите гледат на институцията на училището като на гувернантка - както пролича от реакцията им по време на учителската стачка. Родителският гняв не беше предизвикан от друго, а от това, че заради прекъснатия учебен процес няма кой да контролира децата им, докато те са на работа. Колкото до учителите - те могат да бъдат обвинявани за много неща, но не - и за учебното съдържание. Те просто нямат думата по него. Самата образователна система ги включва в омагьосания кръг между инерцията и корупцията. Повечето доклади на Европейската комисия за напредъка на България преди членството й в ЕС, впрочем, посочват изрично здравеопазването и образованието като поле на корупция. В Закона за народната просвета като цел на образованието е посочено: "изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура". Само че коя точно програма или учебен план оформя тази личност? Още през 70-те години на миналия век основната цел, която беше си поставило американското образование, беше учениците да се научат да ползват информацията. Там обучението по човешки права и гражданско поведение някак се разбира от само себе си. У нас и учениците, и студентите, както и огромното мнозинство от гражданите не знаят как функционира държавата. Тук очевидно това е целта. "Образованието ви е добро, а не можете да си оправите държавата!", беше възкликнал един израелски гражданин по времето, докато царуваше легендата за доброто българско образование. Днес и тя вече не съществува. Образованието е загърбило учениците и е естествено и те да го загърбят. Учителите дръзнаха да се борят за заплати, но когато се надигнаха гласове за истинска реформа, стачката спря. Родителите, които са всъщност икономически активната част от населението и данъкоплатците на държавата, не настояват за качество. Нереформираната система не само не дава възможности и не стимулира децата за самостоятелно мислене и лична изява, но и безцеремонно изхвърля онези от тях, които не могат да се справят с "високите" й изисквания. А и не всички родители могат да плащат за частни уроци, така че броят на отблъснатите става още по-висок. При нормални условия това е бомба със закъснител - защото системата бълва неграмотност в масов мащаб. При ненормалните условия на демографска криза, заради която много от учебните заведения трябва да бъдат затворени, бомбата може да се смята за вече избухнала - с масовото и съзнателно сваляне на образователните критерии под минимума само и само да се намерят учащи се, за да оцелеят училищата и университетите. Това махало не предвещава нищо добро за България. http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=594686

Дванадесет въпроса за бъдещето на нашите деца 1. Мотивирани ли са учениците да учат? - Някои са, но повечето не са. Виж анкетата по-горе! 2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това? - В училището - да, но у дома - казва ли ти някой?!... 3. Мотивирани ли са учителите им? - Повечето - да, въпреки трудностите и проблемите и въпреки все по-растящия брой на немотивираните ученици, които спъват или бойкотират учебния процес. 4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване? - Търси се "златната среда". 5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават? - Да. И пак - да. 6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т. н. и т. н.? - Това е строго индивидуално. Различно е. Някои - никак, други - премного. 7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано? - Да, но малцина се възползват. За това се иска интелект. От триста мои ученици - виждам само в един от тях себе си. Все по-малко ученици могат да зададат адекватен въпрос след урока и да раберат отговора на учителя. 8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил? - Нямам поглед над всички учебници, но предполагам, че - да - отразени са, но предимно - в учебниците по българска история за 11-ти клас. (Това се изучава в 12-ти клас в гимназиите!) На по-ранен етап, като че ли - не толкова. 9. Стимулират ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции? - Да. Друг е въпросът, колко от тях се възползват от дадените им възможности. 10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на децата? - Да. 11. Имат ли учениците свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"? - Дава им се такава възможност, но те нямат идея какво точно искат. Има ученици, които са прочели някъде нещо за ВСВ или са играли някаква военна компютърна игра... И от 7 до 10 клас (в гимназиите) само питат преподавателя: "Кога ще учим за Хитлер и за ВСВ?"... Години наред те проспиват обучението по история и се "събуждат" за около 5 - 10 часа, в които това се изучава в 10-ти (или 11-ти) клас. После пак "заспиват" в час. Дезентересирани са... От друга страна, един мой ученик наскоро ми сподели, че се е опитвал да си обясни света с помощта на точните науки. Но не успявал и не успявал. И изведнъж - о, изненада! - установил, че успява да си го обясни единствено в моите часове по история. (А аз му преподавам вече втора година, първо - в 9-ти клас - средновековие, а сега - в 10 клас - ново време.) 12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от бедствия и аварии, от дискриминации, от криминални действия? - Да, това се прави в часовете на класа (или на класния ръководител, както се казваха тези часове по-рано). Ако измислиш още въпроси, с удоволствие бих ти отговорил и на тях.

Според скорошна анкета, всеки втори действащ учител не желае да упражнява педагогическата професия. Целта на анкетата, проведена сред учители, ученици и родители, цели да провери обществените нагласи за качеството на образованието. 55% от учителите заявяват, че при първа възможност биха напуснали учителската професия завинаги. А причините за това са: претоварване, дистрес, ниско заплащане, липса на лично време. Едва 31 % биха продължили да даскалуват, въпреки всички трудности. Останалите 14% се колебаят, дали да останат или да напуснат работaта си. Според анкетираните, в момента обрзователната система е на средно ниво. На въпроса, какво трябва да се промени, на първо място се посочва материалната база. Също така се иска опростяване на част от учебниците, по-достъпно и модерно преподаване. 20% от българските ученици и учители намират някои учебници за неразбираеми. При педагозите най-голямо е недоволството от учебниците по гражданско образование, по етика и право, по психология и по философия. Следват учебниците по езиковите дисциплини. Според учениците, най-нехаресваните учебници са тези по геометрия, а най-харесваните - тези по чужд език. 5% от анкетираните ученици споделят, че изобщо не четат книги. Има цели класове, в които учениците нямат читателски картон в училищната библиотека! Групата на рядко четящите е 49%. Често или редовно четат книги останалите 46% от анкетираните деца. Нито един от анкетираните учители не е заявил, че изобщо не чете. По-тежка е картината с учебниците и учебните помагала. 25% от тийнейджърите споделят, че изобщо не ги отварят. 10% от учителите изненадващо споделят, че не използват учебниците по време на преподаването. Според авторите на анкетата, тези учители са активни и използват допълнителни източници при подготовката на уроците си. Подготовката за следващия ден отнема минимум по два часа - и за учителите, и за учениците. Запитаните масово определят като незадоволително общуването между учители, ученици и родители. Тревожни са отговорите на въпроса, какво би могло да мотивира учениците да учат. Най-честият отговор на този въпрос е: "нищо", следван от семейството, приложимост на знанията, оценките, конкурентноспособност при търсене на работа, стипендия... 83% от анкетираните смятат, че въведената през изминалата учебна година система за външно оценяване не е обективна. Според 95% от запитаните, до 3 години няма да има реална реформа в училище. Само 1% вярват, че налаганите промени като външно оценяване, матури, униформи, пари за школски проекти, камери в коридорите и т. н. ще дадат някакъв положителен резултат. Скептицизъм има и към диференцираното заплащане на учителския труд. Няма учител, който да не смята, че главната вина носят МОН и лично - министърът на образованието и неговият заместник.

Първият търговски парк у нас отвори врати в Пловдив. Той е разположен на терен от 42 650 кв.м на бул. "Менделеев" 2 Б ("Асеновградско шосе") и обединява две сгради с разгърната застроена площ от 26 400 кв.м и паркинг за 450 автомобила. Инвеститор е "Лендмарк", а размерът надхвърля 21 млн. евро, съобщи Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на компанията. "Предлагаме отлични условия за семейно пазаруване с атрактивен микс от наематели. Успяхме да привлечем големи международни търговци, които стъпват за пръв път у нас, както и наложени търговски марки", посочи Таня Косева. Наемните цени варират от 10 до 14 евро/кв.м в зависимост от положението на обекта и големината му. Договорите с наемателите са между 5 и 10 години, каза Таня Косева. Първата сграда с площ от 13 300 кв.м е наета от австрийската верига от типа направи си сам - bauMax. Във втората сграда има 8 магазина с площ от 600 до 2200 кв.м, ресторант от 850 кв.м и супермаркет с площ 2000 кв.м. Сградите са на две нива с просторно обемно пространство, стъклени асансьори и ескалатори в големите магазини. От края на миналата седмица вече работят магазинът на гръцка компания за облекла и обувки Sprider, най-голямата компания за търговия със спортни стоки на българския пазар Sport Depot и водещата българска верига магазини за битова електроника, офис оборудване и телекомуникационни продукти "Техномаркет". През февруари за пръв път на нашия пазар стъпват германските компании Deichmann за обувки и дрогериите dm. За пръв път в Пловдив свои обекти откриват водещата верига за търговия с хранителни стоки "Пикадили", както и магазини Euroland и Bulgarche Music Cafй, което е част от веригата "Хепи". Досега е открито само едно музикално кафе във Варна. Целта е да популяризираме съвременната българска поп и рок музика, каза Христина Христова от "Хепи". Шоурум ще отвори и Martineli, една от водещите марки за комплексно обзавеждане у нас. Търговците заявиха, че при тях засега все още не се усеща кризата. От Sport Depot дори отчетоха ръст на продажбите на годишна база. Германските дрогерии dm ще отворят около 70 магазина Средносрочната програма на dm предвижда до пет години да отворят 50 - 70 магазина в България, каза Валентин Василев, директор експанзия на dm у нас. Компанията стъпва на българския пазар чрез австрийското си подразделение. Годишно ще се откриват по десетина магазина с площ от около 400 кв.м в големи градове с население над 100 хил. жители. Вторият магазин у нас ще бъде в Бургас отново в обект на "Лендмарк". dm има магизини в 11 държави. Специализирана е в продажбата на дрогерийни стоки и хранителни продукти. Дрогериите предлагат около 8000 артикула в секторите козметика, храни, домакински изделия, бебешки продукти на международни и национални компании. Ще бъдат предлагани и продукти със собствени марки. За миналата година оборотът и е бил 4.7 млрд. евро. През тази отбелязваме ръст от 15%, каза Василев. http://pazari.dnevnik.bg/show/601751/

Нямам представа дали са истински или преработени с някакъв софтуер тези снимки, това ми излезе при търсенето с Гугъл. Понеже не си постнал снимки, аз реших да дам малко илюстративен материал. Ти си гледал явлението; ти кажи дали така е изглеждало или - не...

Какви ли не щурави идеи, как да препишат по-удачно, измислят днешните ученици... Само и само - за да не научат някой урок в повече. Никой от тях няма да съжалява по-късно, ако е учил. Но може да съжалява, ако не е учил. Вместо две химикалки за 15 лв., ученикът може да си купи 3 книги - всяка за по 5 лв. Всичко, което се случва на човек в живота, е резултат от неговия личен избор. Аз, като не съм преписвал, нито - като ученик, нито - като студент, да не съм по-глупав от тези, които са преписвали? За разлика от мен, те може да са изкарвали понякога някоя по-висока оценка, но са окапвали като гнили круши - или на устен изпит, или - по време на държавната педагогическа практика. Защото, за да станеш истински учител (за какъвто съм учил), не се иска само да ядеш, да спиш и да преписваш. Иска се и акъл. Да, ама той не се натрупва нито с ядене, нито с вдигане на тежести.

Бележка на модератора Eй, веднага се изпокарахте... Единия казва: "Изтрий казаното от Хърс", другият иска да се изтрие казаното от Рицаря. Ако послушам и двама ви, трябва да изтрия цялата тема. Сред модераторския екип битува идеята да бъдат баннати онези потребители, които генерират разправии в темите и чрез личните съобщения. Един, иначе сериозен автор на книги и статии, свързани с история и с бойни изкуства, отнесе бана за поведение, което беше в разрез с форумната етика. Така че, занапред ще трябва премного да внимавате и да прецизирате изказванята си по темите. Ако трябва, прочетете отново правилата на форума. Скоро те бяха редактирани. Това се отнася за всички потребители на форума.

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata10.pdf Историческата наука и паметта Дискусия м/у проф. Пламен Цветков и доц. д-р Веселин Методиев Интересно четиво е. Попаднах случайно на него.

Ето и още нещо, в допълнение, не ми се копира, затова го прочетете там: http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/im...nni_hristos.htm

ИСТОРИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА И ИИСУС Пол Майер В цялата история няма друга личност, която да е предизвиквала такива крайни реакции. Докато вярващите приветстват Иисус от Назарет като Божи Син и Спасител на света, други оспорват или тълкуват погрешно Неговото учение, отхвърлят го изцяло, дори отричат такъв човек някога да е съществувал. Едва ли е възможно, като се имат предвид безспорните доказателства, историческата достоверност на Неговото съществуване да се поставя под въпрос или да се отрича. Въпреки това продължавам да получавам писма по интернет от скептици, очевидно слепи за фактите и водени от някаква отчаяна надежда, че Иисус никога не е съществувал. Те повтарят до болка познатите и отдавна опровергани доводи на атеистите от миналото. Жалка картина. Днес мнозинството нехристияни споделят под различна форма мнението, че Иисус наистина е съществувал, но не е бил това, което вярващите твърдят за Него, тъй като думите и делата Му са преувеличени или измислени от самите автори на Евангелията доста години след събитията, описани там, – време, през което митовете са изместили фактите. Независимо от обоснования интерес на вярващия към достоверността на новоЗаветните текстове всеки, който се интересува от миналото, би трябвало да иска да разбере дали разказите за Иисус, достигнали до нас в Евангелията, са достоверни или са украсени с нечия фантазия. Сравняването на библейски и извънбиблейски доказателства – както свещени извори, така и светски – е важен метод да се прецени автентичността на свидетелствата за Иисус. Нерелигиозните източници, най-полезни за тази цел, са свързани с географията, археологията и някои извънбиблейски исторически сведения. С тяхна помощ можем да се убедим, че новоЗаветните разкази за Иисус не само не са изопачени от митове, а разкриват една Личност, толкова историческа, колкото и римският император Август, по време на чието управление се ражда. Иисус и времето За личностите и събитията от митологията не задаваме въпроси, свързани с времето. Например не бихме попитали: "В коя година се женят Зевс и Хера?" Историческите личности, от друга страна, трябва поне най-общо да могат да се отнесат към определен период от време, ако източниците предоставят достатъчно сведения. След патриарсите от Стария Завет и в хода на цялата Библия подобно датиране на главните личности и събития е не само възможно, но и очаквано в нашите библейски речници и коментари. Тук ни интересува Иисус от Назарет. Неговото раждане със сигурност може да се датира между юни и декември през 5г. сл. Хр.1 Началото на общественото Му служение също може да се определи благодарение на Лука, който се старае да ни посочи точно кога започва служението на Йоан Кръстител, а следователно – и на Иисус Христос: "В петнадесетата година на царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята" (Лука 3:1-2). Времето, през което управлява римският император Тиберий, е конкретизирано от древните историци и Лука добавя шест допълнителни уточнения, за да твърди, че годината е 28/29 сл. Хр. според нашия съвременен календар (за който Лука не е знаел нищо). Това е необикновена точност за един древен източник, особено когато я сравним със смътните хронологии около религиозни светила като Гаутама Буда или Зороастър. Различни сведения в Новия Завет и други свидетелства посочват, че земното служение на Иисус завършва на 3 април 33 г. сл. Хр., т.е. тогава е Неговото разпятие на Голгота2. Следователно хронологическите справки за Иисус показват, че Той е автентична личност, живяла в конкретно историческо време. Иисус и мястото Тъй като действителността се състои от "времево-пространствена цялост", географските уточнения също са важни, когато преценяваме историчността на Иисус. Действието в легендите и в митовете се развива в Шангри-Ла, Нирвана, Небивалата земя, Оз, Валхала или други въображаеми места. Старият и Новият Завет обаче са изпълнени с автентични географски названия на страни, провинции, райони, градове и села; на морета, езера, реки и потоци; на планини, хълмове, плата, равнини и долини. Такива названия изпълват библейските речници и всички те са живо предизвикателство за всеки, който се съмнява дали срещата между божественото и човешкото в Писанието са на реално съществуващи места. Повечето от географските обекти, посочени в Библията се установяват лесно днес и много от тях са засвидетелствани от археологически находки. Пътищата, изминати от Иисус, и досега са следвани от цели армии поклонници в Свещената земя – от Неговото раждане във Витлеем (Юдея) през юношеството Му в Назарет (Галилея), делото Му в Капернаум, Самария и Юдея, както и обиколките Му до Тир, Сидон и Цезарея Филипова, за да стигнат до връхната точка на Неговото служение в Йерусалим. И така, всички позовавания на времето и мястото, свързани с Иисус от Назарет, показват, че става дума за автентична личност, която е живяла в определен исторически момент и се е придвижвала между конкретни географски обекти, които лесно могат да бъдат посочени 2000 години по-късно. Археологията и Иисус Житейски истории, проникнати от митологични елементи, като разказа за крал Артур и неговите рицари от кръглата маса, са известни с липсата на "достоверни свидетелства", останали от тях, т.е. предмети, изработени от човешка ръка, които могат да бъдат намерени под или над земята. Но по отношение на Иисус и Неговото време научната археология, макар и млада дисциплина, ни дава забележително количество сериозни доказателства от древния свят, които по удивителен начин съответстват на фактите в Новия Завет. Декретите на Август за преброяване на населението, цитирани в началото на разказа от Лука за раждането на Христос, се потвърждават от един надпис, намерен в Анкара, Турция – известният Res Gestae ("За постигнатото"). Тук римският император с гордост твърди, че три пъти е преброявал своите поданици. Фактът, че съпрузите или бащите е трябвало да запишат своите семейства, като се върнат в родните си места, се удостоверява и от няколко папируса, открити в Египет. Ирод Велики е управлявал по времето, когато се ражда Иисус, – това се доказва от множеството останки от масивни обществени сгради в Свещената земя, включително от прочутия храм в Йерусалим, който се споменава толкова често в Евангелията. Когато учениците на Иисус възкликват: "Учителю, виж какви камъни и какви здания!" (Марк 13:1), огромните дялани камъни най-вече по западната стена дават своето безмълвно свидетелство за точността на новоЗаветния разказ. Синът на Ирод Велики – Ирод Антипа – е управлявал Галилея – това се потвърждава при разкопки в Сепфорис и Тивериада, където наскоро бе открит стадион, построен от този владетел. Монети с изображения на управници от Иродовата династия са добре известни в нумизматиката. Що се отнася до служението на Иисус, част от основата на синагогата в Капернаум, където Той е поучавал, все още съществува там под сегашните останки на синагога от IV век. Останките от къщата на Петър в Капернаум, където Иисус изцелява паралитика, спуснат през покрива, също са открити. По-късно тя е превърната в осмоъгълно християнско светилище и върху мазилката по вътрешните стени са запазени надписи на девет езика – без съмнение дело на посетилите го поклонници. През 1986 г. бе открит корпусът на ладия от I век, която плавала по Галилейското езеро във времето на Иисус, след като същата пролет вследствие на суша нивото на водата спада значително. Археолозите внимателно освобождават корпуса, обвиват го с фибростъкло и го доставят в специално конструиран басейн, така че дървото отново да остане потопено във вода, за да не се разпадне, ако изсъхне. Тестове с въглерод-14 определят, че ладията съществува от около 2000 години. С други думи, това е типът плавателен съд, използван от Иисус и учениците Му. Така вече разполагаме с нови факти как е било възможно Иисус да спи по време на известния случай, когато укротява бурята (Марк 4:35 и сл.), както и по отношение на "възглавницата", на която е спял. Корпусът на тази лодка, напоен с растителна смола, за да бъде запазен, сега може да се види в Кибуц Гинозар, в северозападния край на Галилейското езеро3. През 1961 г. край древното селище Цезария бе намерен надпис, където се споменава Иисусовият съдия на разпети петък, Пилат Понтийски. Така се опровергава твърдението на критиците от миналия век, че Пилат е бил само легендарна фигура. Тленните останки на главния обвинител в съда срещу Иисус, първосвещеника Йосиф Каяфа, са открити в костница – малък каменен ковчег, случайно намерен през 1990 г. в пещера-гробница. Това са първите тленни останки на библейска личност, открити досега4. Друга костница, намерена на север от Йерусалим през 1968 г., доказва, че жертвите са били разпъвани на кръст, както става с Иисус. Кост от петите на мъж между 24 и 28 години, намерени там, са пробити със 17-сантиметров железен шип5. Погребения в гробници, затворени с масивни каменни дискове, са често срещани днес. Подобни на древните гробници има по хълмовете на Юдея и дори в Галилея. По много от местата, свързани с Иисусовото служение, - Витсаида, Назарет, Хоразин, Капернаум, Цезария Филипова, Витания, Йерусалим, в момента има разкопки, които обещават още повече археологически открития, свързани с живота на Иисус. Историята и Иисус Героите от митовете не участват в достоверни исторически събития от миналото, затова техните имена се срещат в легенди, но отсъстват от историята. В живота и служението на Иисус от Назарет , както са предадени в Новия Завет, съществуват много допирателни с документираната тогавашна история. Така, както Евангелията изобилстват с автентични географски названия, те са изпълнени с имена на личности, добре известни от светски източници, включително и враждебни на християнството. Ето някои от тези личности, за които се говори в Новия Завет, а откриваме дори повече информация в изцяло древни исторически документи: * Римски императори: Цезар Август, Тиберий, Клавдий. * Римски управители: Квириний, Пилат Понтийски, Сергий Павел, Галион, Феликс, Фест. * Местни управители: Ирод Велики, Архелай, Ирод Антипа, Филип, Ирод Агрипа I, Ирод Агрипа II, Лизаний, Арета IV. * Първосвещеници: Анна, Йосиф Каяфа, Анания. * Известни жени: Иродиада, Саломе, Верникия, Друзила. * Известни мъже: Йоан Кръстител, Яков, Господният брат, Гамалиил. В някои случаи извънбиблейските сведения за тези личности са обширни. Например, еврейският историк Йосиф Флавий (37-100 г. сл. Хр.) дава около хиляда пъти повече факти за Ирод Велики, отколкото Евангелието от Матей. В други случаи данните от извънбиблейски имат същностна роля. Без текстовете на Йосиф Флавий, не бихме знаели със сигурност, че дъщерята на Иродиада, която с танца си довежда до обезглавяването на Йоан Кръстител, наистина се е казвала Саломе. Хората смятат, че тя е наречена така в Евангелията, но това едва ли е било автентичното й име. В Новия Завет не се уточнява какво е станало с брата на Иисус – Яков от Йерусалим, първия епископ на християнската Църква (Деян. 15 гл.). Йосиф Флавий обаче дава подробности как през 62 г. сл. Хр. е бил убит с камъни по заповед на първосвещеника Анания, син на Анна, и на синедриона6. През октомври 2002 г. бе съобщено за друга костница, открита в Израел, върху която има надпис на арамейски:Ya'akov bar Yosef akhui diYeshua – "Яков, син на Йосиф, брат на Иисус". Костницата, както и надписът, изглеждат автентични и се датират през I в. Трите споменати имена обаче може и да не са свързани с новозаветни личности, тъй като са широко разпространени в онази епоха. Съдържанието на костницата е безвъзвратно загубено – тя е била купена на пазар за антики в Йерусалим, а тленните останки в нея са били изхвърлени. В подкрепа на мнението, че става въпрос за новозаветния Яков, е фактът, че за малкия процент от имената биха важали точно тези роднински връзки и също – че е посоченоимето на брата, което паказва, че то е важно. Ако тези три имена са действително на библейските личности, това означава, че за първи път името на Иисус се явява, изписано на камък от I век. Йосиф Флавий споменава Иисус Христос два пъти. Вторият път е във връзка със случая с Яков, когото историкът определя като "брата на Иисус, наричан Христос"7. Преди това обаче, когато говори за администрацията на Пилат Понтийски, Йосиф Флавий отделя повече място на Иисус. Векове наред за този текст се е смятало, че е добавен по-късно, но днес е доказана неговата безспорна оригиналност – чрез т.нар. Агапиева версия, открита през 1972 г. от професор Шломо Пайнс от университета по евреистика в Йерусалим (1971 г). Поради неговата значимост ще цитираме целия пасаж: "По това време имаше един мъдър човек, наречен Иисус, и той постъпваше добре; беше известен със своите добродетели. Много хора от юдеите и от други народи бяха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат на кръст и да умре. Но тези, които бяха станали негови ученици, не изоставиха ученичеството си. Те свидетелстваха, че им се е явил три дни, след като е бил разпънат, и че е бил жив. Следователно той вероятно е Месия, за когото пророците предричат чудеса. А християните, наречени така по неговото име, не са изчезнали и до днес."8 Други извънбиблейски, нехристиянски древни източници, в които се споменава за Христос, са трудовете на езическите римски автори Корнелий Тацит (Анали, кн. 15, гл. 44), Гай Светоний (Божественият Клавдий, кн. 25) и Плиний Млади (Писмо до Траян), както и в юдейските равински предания. Следи от чудеса На практика тези предания признават дори свръхестественото измерение в служението на Иисус! В Евангелието от Йоан се казва: „А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че, ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят." (11:57). Може да си представим какво е съдържала заповедта за задържането на Иисус. Равинско предание, записано в Талмуда, предава обвинителния акт срещу Йешу Ханоцри (на еврейски – "Иисус Назарянина"): "Той трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество и съблазнява Израил към отстъпничество. Всеки, който може да каже нещо в негова защита, нека излезе напред и се застъпи за него. Всеки, който знае къде е, нека го заяви на великия Синедрион в Йерусалим."9 Тази заповед за задържане е в пълно съответствие с разказите в Евангелията как враговете на Иисус са отвръщали на Неговите чудеса с твърдението, че те се вършат не чрез Бога, а чрез Веелзевул (Лука 11:17; ср. Мат. 12:24; Марк 3:22). Това е бил единственият начин, по който те са можели да опитат да спрат силното въздействие на Иисусовите чудеса върху хората тогава. Ето защо този обвинителен акт несъмнено е силно доказателство за свръхестествено измерение. Други следи от тази страна на Иисусовото служение откриваме в топографията на Свещената земя. Израелтяните и днес наричат мястото, където Лазар е възкресен от мъртвите "Витания", според Йоан 11 гл., но за мнозинството араби, които живеят там, името на града е Ел Лазариех – "мястото на Лазар". Тази промяна в названието е известна още от времето на Евсевий Кесарийски (260-339 г. сл. Хр.), "бащата на църковната история" – нещо, което е възможно ако във Витания наистина е станало такова неповторимо чудо като възкресяването от мъртвите. Ясно свидетелство, че християнството се е развило в резултат на възкресението, ни дава Йосиф Флавий. В известния пасаж за Иисус, който вече цитирахме, еврейският историк пише: апостолите "свидетелстват, че [Иисус] им се е явил три дни след като е бил разпънат и че е бил жив". Римският езически историк Тацит, когато говори за смъртта на Иисус (и вероятно за Неговото възкресение), твърди, че християнското „суеверие бе овладяно за кратко, за да избухне много по-силно не само в Юдея – родното място на тази зараза, – но и в столицата [Рим]".10 Следователно, географските, археологическите и историко-литературните свидетелства от древния свят недвусмислено и категорично подкрепят новозаветния разказ не само за абсолютната историческа достоверност на Иисусовата личност, но и за същностните страни на Неговото единствено по рода си служение. Многото допирни точки между библейските и извънбиблейски извори разкриват очевидна взаимовръзка в почти всеки случай, като фактите от древността подкрепят ясно свещените разкази. Тези, които твърдят обратното, за съжаление, са неосведомени, трагично предубедени или непочтени. 1 Maier, P. The date of the Nativity and the Chronology of Jesus` Life. –In: Chronos, Kairos, Christos. Vardaman, J. ed. Winona Lake IN, Eisen-brauns, 1989, 113-130. 2 Maier, P. Sejanus, Pilate and the Date of the Crucifixion. – Church History, 1968/37, 1-11. 3 Wachsmann, S. The Galilee Boat- 2000-Year-Old Hull Recovered Intact. Biblical Archeology Review, 1988, №14, 18-33. 4 Greenhut, Z. Burial Cave of the Caiaphas Family. – Biblical Archeology Review, 1992, №18, 8-37; Reich, R. Caiaphas Name Inscribed on Bone Boxes. – Biblical Archeology Review, 1992, №18, 38-40. 5 Davis, J. Rethinking the Crucified Man from Giviat ha-Mivtar. – Bible and Spade, 2002, №15, 119-120. 6 Йосиф Флавий. Юдейски древности. Кн. 20. гл. 200 7 Пак там. 8 Пак там, кн. 18, гл. 63. Виж Josephus – The Essential Works. Maier, P. ed. Michigan, Grand Rapids, Kregel, 1994. 9 Мишна. Синедрион. Кн. 43а 10 Тацит. Анали. Кн. 15, гл.

Името на Сина Божий се изписва с две и-та. Иисус Христос. Така е в православната традиция. А като Исус го пишат само протестантите. По начина на изписването на името му можете да разпознаете текст, който е писан от протестанти. Не го казвам с лошо чувство. Просто изписвайте правилно името му, ако обичате.

IX век е отдалечен твърде много от XIX век. Затова промених леко заглавието на темата и то от "...съвременната българска нация" стана "...българската народност". Мисля, че така е по-коректно зададена темата. Сега, ако искате да коментираме прехода от народност в нация, това, според мен, би било по-коректно да стане в друга (нова) тема. И, разбира се - в друг раздел на историческата част на форума. Пожелавам ви приятни дискусии в тази тема! И да не се карате, ей!

Ето и малко снимки... Стават и за картинки на десктопа, може би... Във всеки случай, са красиви, нали?...

"Eдна мярка, която ще доведе до залеза на едноличните търговци като правна фигура..." Малко по-подробно може ли? Как това ще стане възможно? Чрез конкуренцията на тези ЕТ, които се създават за 100 лв., и които ще победят тези, които са били създадени за 5000 лв. ли?

Интересна формулировка... Пусни темата, да видим как ще се развие...

А кофата изглежда така: