Alexsscho

Tова е от един стар форум. Някой може ли да даде модели на бункери от ВСВ И ПСВ ? Да ги сравним ? Значи аз съм от Кранево тук имало към 10 бункера но знам само 3. И още нещо значи където е Краневското Кале аз в другата тема с ъм писал имаше поделение ракетни войски но забелязах че От долна страна на хълма към морето имаше нещо като бункер подземие и входа беше така като стълби наопъки това ли се казва амбразура ? Тоест възможно ли е да е било там преди соц поделението ? И ако някой може да намери информация за тази обранителна линия ако е вярно ? Това което е написал този в цитата ? http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B0 Eто за това говорих

Само да кажа че въпросния камък бил в мазето на къщата в самата стена и човека като размествал вехтории го открил. Аз живея в Село Кранево ако това има значение още какво да ви кажа значи говори се че преди хората са носили камъни от Краневското Кале да си правят къщите тоест в двора ми може би да има камъни които са били за строене на къщи ? Защото баба ми каза когато са правили къщата ни тук е било поле а над нас на околко 2000 метра имало гробище .

Значи съседа открил на къщата си камък понеже къщата му е от камък.И на камъка пишело 1870 издълбано А в нашия двор имаме голяма градина и има едно място пълно с камъни ? А през онези години било ли е нормално да си пишат по къщите годината ? А той твърди че дядо му направил къщата през 1905-6 А през 1904 имало силно земетресение.

Имам нова информация едно детенце от селото открило хартиена гилза на която пишело Италия 1920 година. В един от бункерите.

Еми просто самото поделение и тунелите са върху всичко .. Иначе поделението е било на Ракетни войски не знам има слухове от хората в селото че имало ракетни установки но не знам дали е вярно.А повремето на комунизма всяка вечер се чували танковете и верижните машини.. По улиците

Значи в близост до село Кранево има доста бункер близо 4-5 можеби от коя година са според вас? http://pics.data.bg/categories/1/%D0%BE%D0...%B5%D1%80%D0%B8 Ето и разположението им отбелязъл съм ги с червени точки .Бункерите са обли отвътре се вижда дървена основа залята с бетон.На малките прозорчета има две арматурни железа за какво ли са били отрязани са. Пръвия бункер отвътре Това е втория бункер Само че отзад е затрупано или заровено или няма вход..Има отстрани канал бетоннен от дясна страна.. Ето и разположението на бункер 1 и бункер 2 От кои ли са построени и коя ли година? Едно детенце от селото каза че намерило гилза на която пишело Италия 1920 възможно ли е да са от тогава или просто ?

Значи ходих.Днес горе но точно където е Kраневското кале най - високата точка има тунели бункери..То целия хълм е в тунели и бункери..А това горе на снимката не намерих просто имаше супер много камъни.. Значи това е точно в поделението където свършва асвалтовия път и се отива вече към гората така де към най-високата точка.Забелязах че е от дребни камъчета е имаше и по големи . Това не знам какво е беше до този път А така изглежда празното място на най високото място. Има много но много такива камъни средни големи малки..Точно на ръба Имаше някакви такива дупки с каменна облицовка така да се изразя но до стълбичките имаше тухли. Не знам за какво са били. И вече това е на края. ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, Иначе в недостъпните места където бяха обрасли с дървета и храсти се виждаха камъни то като цяло в северната част беше само с камани.Но просто си мисля че когато са копали тунелите ето ги . Каквото е имало са го прибрали или не знам. Това е точно където би трябвало да е крепоста според книгите Дорбруджанско Деспотство. И ето още някои други снимки И това е входа. Това е. Е може би да има някъде но сега просто е обрасло всичко с много гъста гора и храсти.. И само това открих.От днес.

Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков Според настоящите проучвания това е единственото българско селище, което със сигурност притежава келтски произход на името си. Настоящото име на селището произлиза от древното име Кранея и ясно говори за наличието на келтско поселение в района. Наименованието Кранеяпритежава келтски корен и кореновата форма кране (crane) се превежда като "жерав". Тази лексикална основа кране е запазена днес в английски (crane), немски (Kranich) и холандски (kraanvogel) език. С думата crane англичаните обозначават птиците от семейство Жерави. В този смисъл е уникално, че две съседни селища като Кранея (днешно Кранево) и Геранея (на мястото на днешния курорт Албена) означават едно и също и се превеждат като "селище на жеравите". В древната си форма двете названия разкриват сходното си лексикално звучене и общите си индоевропейски езикови корени. на базата на етимологичната теория изложена тук и на сходството в произхода и значението на имената Кранея и Геранея, може да се направи извод, че става въпрос за едно и също поселение и селище разпръснато по крайбрежието, но също локализирано от двете на делтата на река Батова, тъй като в пълноводни години, тя залива речната равнина. Затова ако приемем, че винаги са били налице две селища, то Кранея и Геранея, парадоксално идентични в имената си са заемали най-високите и сухи места по крайбрежието от двете страни на река Батова. Никак не бива да ни изненадва птичите имена на древните селища Кранея и Геранея, именно защото те лежат в проекцията на въздушния път на птиците - Via Pontica. Доста любопитно.

Хайнрих Киперт - Нова карта на България. 1877 г. Може ли да ми помогнете да я открия по голям формат ? Ето инфо Печатна, оцветена, самостоятелна Държавна библиотека на Пруското културно наследство – Берлин Отдел карти – Q 3951 (1-2) ЦДА – КМФ 35, Инв. № 868/11 Дигитален архив “Тракия” – Геопан Хайнрих Киперт (1818 -1899) е историк, филолог и професор по география в Берлинския университет. Известен е със своите исторически карти за отделните епохи и региони през античността, които не са загубили своето значение и в наши дни. Като картограф е изработил около 400 карти и е съставил значителен брой атласи, сред които Атлас на Елада (1846), Нов атлас-наръчник за всички части на света (1855, 1878), Голям атлас-наръчник (1871, 1893) и др. Картата на “Нова България” - предчувствие за освобождението на страната - е постижение за времето си, макар Феликс Каниц да отбелязва редица нейни неточности за “Дунавска България”. Великолепен е и печатът - дело на известното берлинско издателство на Дитмар Раймер. Нейният вид се доближава най-много до вида на съвременните ни карти. Детайлно на картата е отбелязано Екрене (Акрания) и неговия район. Вниманието, което му оказва по това време един от най-големите европейски картографи, недвусмислено сочи, че района има определено стратегическо значение. Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и в частност Варна. От нея водят четири пътя - на север към р. Дунав и на юг към Истанбул (Константинопол) по брега на Черно море, в посока към вътрешността на страната към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) - Варна. В сравнение с останалите картографи Х. Киперт предава най-точно имената на градовете.

Не знам дали е от Крепоста Кранея.. Намерих я в сайта - http://visit.guide-bulgaria.com/NE/Dobrich/Balchik/Kranevo/_id=294 Интересно от скоро ли е снимката..Защото се вижда че е копано .. И как да се редактира мнение ? Че не виждам..Бутон редакция?

Може ли да ми дадете литература където е спомената крепоста ? Кранея или Герания ?

каптаж или изравнител какво е това ? Питах хората и те казват че си стои могилата но никои не знае какво е било правено там..Поне от няколкоч овека.

Ето снимки от днес. Тези камъни дали са от скоро ? На върха на могилата се намират

http://wikimapia.org/#lat=43.3261455&lon=28.0580521&z=15&l=0&m=b&v=8 Тук е показано къде може би са били границите на крепоста

http://wikimapia.org/#lat=43.346731&lon=28.0638242&z=16&l=0&m=b&v=8 Ето тук е отбелязан къде е бил вала. Североисток в Кранево.Сега има хотели къщи и път дори но има част която не е обработена.

Ето в червеното е могилата намира се близо до реката.

Граничен землен вал с. Кранево Граничен землен старобългарски вал в село Кранево, прегражда ниската равна тераса между устията на реките Краневска и Батова. Намира се на около 0.83 km от морския бряг. Дължината му е 500 m. Земленият насип е широк 10-15 m и висок до 0.60 m в момента. Ровът му е с фронт на изток, с ширина 12 m и дълбочина 0.60 m в момента. Иначе дълбочината и височината на рова и вала са били доста по- сериозни. Съоръжението изцяло попада под сегашното с. Кранево. Предполага се че е построен от българите като противодесантен вал, когато нашите са завзели въпросната територия южно от Дунав. Такива валове има на всички равнинни и проходими части покрай морето до Стара планина. Идеята е, ако ромеите направят десант по море, да има някаква защита. Защото от Балчишките баири, на юг до краневското възвишение с крепостта, само това място е незащитено. Балтата и Албена са били непроходимо блато, само при Кранево този участък е бил беззащитен. Затова с помощта на реките и вала между тях, е можело да се окаже военна съпротива на настъпващия враг. Приблизителни координати: Надморска височина: 25 m GPS координати: 43°20’50” С.Ш. и 28°03’46” И.Д. Автор: Петър Петров Какво представлява този вал ? И дали може да е запазен до днешни дни ? И като отида на мястото дали ще открия останки от него ?

Има могила в селото близо до центъра около нея има хотели заведения но аз се чудя как не е премахната ? На върха и има една метална тръба и около нея има каменен кръг ?Кажете повече информация ?

Значи аз живея в Кранево в горната част на селото.Тоест старата част и в градината има едно място където има на половин метър много камъни..Възможно ли е тук да е било преди селището на жителите по бедните ?

А това какво значи ?

Тези карти няма ли ги в по голям формат ?

Това което съм написал е от Добруджанското Деспотство Иначе от картата от тази тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11065&pid=155428&st=0&#entry155428 Под името Екрене пише ли Калнай ЙОЛ или нещо такова ? Защото този път е точно до мястото на Крепоста където би трябвало да е ? Пътят, който води за Златни пясаци се нарича "Канль йол" - в буквален превод кървав път. По него са минавали пътници от Добруджа и най-вече хазната към Варна и от там към Цариград, които са били нападани и ограбвани от хайдути, проливала се е кръв и от там носи името си. Сигурно по този път са били ходили и жителите на Кранея.

Браво страхотно попадение ! Само да попитам тук http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg Под името Екрене пише ли Калнай ЙОЛ или нещо такова ?

Кранево. Идеята за локализацията на Карвуна с крепостта над Кранево бе формулирана и упорито защитавана от Ив. Сотиров19. Тя се намира на висок, трудно достъпен плосък хълм над морето до брега на р. Батова. Високата рав- на част, обрамчена от скални венци е защитена с крепостна стена с неправилна триъгълна форма (обр. 69). Тя следва конфигурацията на терена обща дължина над 1000 м, охраняваща площ около 100 дка20. Централният вход е от достъпната южна страна при тясна шийка, свързваща хълма със съседната височина. Втори вход, малка потерна с ширина 1,20 м е регисрирана при североизточния ъгъл на укреплението. Стената с дебелина около 2,60 м. е изградена от ломени камъни (по външното лице по-едри и по-добре обработени), като е използвана и дървена сантрачна система. Фортификацията е подсилена от 35 квадратни кули. В севе- роизточния ъгъл е обособена цитадела, защитена с ров и подзидан с камъни вал с обща дължина 120 м. На обекта са правени само сондажни проучвания и не е ясен характерът на постройките и другите стационарни съоръжения. Все пак са отбелязани масивни зидове в цитаделата и в центъра на крепостта, наричана от местното население „Гробницата”. На- вярно там са откривани гробни камери, което по аналог с други крепости (Про- вадия, Каварна, Дръстър) предполага храм с малък некропол. Действително както през Късната Античност, така и през ХIII-ХIV в. в центъра на укрепле- нията погребения се допускат само в църквите и църковните дворове около тях. Липсват и достатъчно характерни находки и монети, които да способ- стват прецизирането на датите на стро- ителство и живот. Ако се съди по кера- миката (ранновизантийска гребенчана и средновековна-сграфито) крепостта е строена около VI в., възстановена и преизползвана през ХIII-ХIV в. в. Спе- циално внимание заслужава открития на северния склон на крепостта златен пръстен-печат (табл. ІІ, 5), върху който Обр. 69. План на крепостта над с. Кранево (по Ив. Сотиров) 237 на старобългарски е изписано † СЕВАСТ ХОДР21 (Ходор) илиТ и ХОД22. Какво- то и да името, този паметник е косвено свидетелство за значителен средновеко- вен център. В подножието на укреплението, в м. „Мазалъка” до морския бряг е ре- гистрана верижна постройка и материали от ХIII-ХIV в., което предполага средновековно пристанище. Недалеч, в границите на Пионерския лагер е ло- кализирано селище с керамика от ХIII-ХIV в., (обр. 70) вероятно свързано с живота в крепостта23. Археологическите паметници от представените по-горе три черномор- ски центъра, „кандидати” за името и наследството на Карвуна, не спомагат за безспорното ` и локализиране. Наистина в Балчик е открит богат подемен ма- териал от ХIII-ХIV в., но липсва сериозна фортификация, каквата обезателно изисква една столица като Карвуна. В Каварна на „ Чиракмана” е регистрира- на отбранителна система, но въпреки системните разкопки липсват следи от замък и значителна обществена сграда. Тъкмо през ХIV в., когато Карвуна просперира, подемния материал в Каварна е твърде семпъл, върху руините на църквата (по размери и начин на строеж по-скоро провинциален селски храм отколкото катедрала на митрополит) са построени малки къщи, монетното обръщение е твърде слабо. На този фон като чели локализацията при Кранево е най-логична, но е и твърде хипотетична, защото археологически разкопки не са правени (като изключим сондажи за няколко дни) и няма сигурни датира- щи репери. Това открих

Пътят, който води за Златни пясаци се нарича "Канль йол" - в буквален превод кървав път. По него са минавали пътници от Добруджа и най-вече хазната към Варна и от там към Цариград, които са били нападани и ограбвани от хайдути, проливала се е кръв и от там носи името си. Сигурно по него са вървели жителите на Кранея.