Incorrectus

По повод Коментар №77,

От получените коментари и въпроси, получателят добива представа за подателя, дори когато е скрит зад псевдоним. С евентуалния отговор се осъществява връзка между двамата.

В случай, че някой от тях съумее да извлече полза от нея, тя може да бъде определена като резултатна.

Тук казвате нещо важно, на което си струва да се обърне внимание. От получените коментари, получателят не може да добие нищо друго, освен знание за мислите на подателя по обсъждания въпрос. Не може да добие знание за подателя.

Честа грешка във форума и обикновеното общуване е, че на базата на чутото (прочетеното) хората си правят извод за непознатия, което е погрешно и съответно или той им става симпатичен, или не. Продължават да слушат (четат) като в първия случай поемат всичко безкритично, а във втория - свръхкритично. И в двата случая бъркат.

Представите не са знание, а собствена дейност на ума, която не държи сметка на факти, данни и т.н.

Така е. Песимист съм относно възможностите на правилното знание. В края на краищата тръпката, за която пишете, е също признак на склонност към натъкмяване. Такава тръпка може да има, когато някой начинаещ още не е изчел и опознал изворите по даден въпрос, а съответно и авторитетната критика. Ако и след това тръпката се запази, човекът търси да изкаже нещо, което не се съдържа в текстовете, а само в неговите представи.

С всичко друго, което казвате, съм съгласен.

Всеки, който казва нещо повече за този случай, отвъд сведението на Никиуски, фантазира. Средновековната наша история познаваме посредством обидно малко извори, за съжаление. Отидоха ни старите книги за варене на фанариотска ракия. Свидетели сме как умни и начетени хора (нямам предвид форума, а по принцип) са принудени да фантазират.

Големият откривателски бум от края на 19 и нач. на 20 век вече отдавна премина. Както и да гледаме текстовете, каквото и да правим, те няма да се мултиплицират. Надяваме се на някой нов/стар каменен надпис, който да се появи от разкопки, защото таваните на църквите и скриновете на бабите вече отдавна са претърсени. Това нещастно фактическо положение обрича българските средновековни историци на едно нерадостно съществуване като специалисти, които не могат да се развиват в своята област. Истинските учени-откриватели измряха и сега ние - епигоните можем само подло да ги апострофираме.

- Шервашидзе - фамилия не русская, но грузинская. Никаких оснований называть его русским не вижу!

Правильно! А фамилия Джугашвили - можно называть?

Ами че поразровете се в историята на тоя прословут "Именник" и ще видите, че основанията да го смятате за фалшификат са с пъти повече от основанията да го смятате за достоверен исторически документ!

А що е достоверен исторически документ? Има ли напълно такъв?

Създавате впечатление, че имате досег с тайно средство за познание на миналото, което не държи сметка на текстовете.

Като споменавате приписката, как обяснявате факта, че Сондоке (Сундика) има две жени (след покръстването), цялата му рода има християнски имена, а той не?

Но има ли сведение, някога в ПБЦ, кавхана да е приемал властта? Аз не зная, но нали знаеш, не съм историк .

Има история, подкрепяща вашето предположение - Войтех и Бодин.

Във всеки случай, сложничко е за категорични изводи.

Да, изразявам мнение и даже се чудя защо се намесих в тази дискусия, при положение, че това не ме много интересува. Нямам нищо против да ме убедите, но на този етап не можете, защото не критикувате аргументи, а отговаряте с друг аргумент.

Прав сте, че Хониат "под "България" разбира Македония, темата България". Въпросът е не толкова за обезлюдения Паристрион, а за Стара планина. Какви живеят там? Защо Акрополит говори само за българи?

Не съм чел глобалната тема, за която пише Иванко и затова спирам тук.

Контекста е ясен. Хониат говори за въстанието на Асен и Петър, в което участват много власи. Свързва ги с мястото - Мизия, мизийци. Говори от Асеновото време, т.е. не въпзроизвежда директно завещанието на Василий.

Сигурно участват, но Хониат не може да се чете така: не ги свързва с мястото, а казва, че тези същите преди са били наричани мизи; Василий не може да остави завещание за евентуално бъдещо въстание на власите, а на българите; подиграва (Хониат) Исак Ангел, че набързо ( при първия поход) завладял въстаналите, а не с трудности и години наред, както Василий (очевидно говори за един и същи народ); варварите на Асен преминали Истър, съединили се със скитите (куманите, бел. моя) и се върнали после в своето отечество Мизия.

Какви ще да са тези варвари с отечество Мизия - власи или мизи (българи)? Всъщност Хониат нарича мизи жителите на Северна България, докато другите (Тракия и Македония - днешните) нарича българи. Казва, че въстаналите опитвали да възстановят в едно властта на мизите и българите, както е било преди (всичко до тук е по памет от Хониат, търсети си цитатите, ако ви се занимава). Между другото, Хониат не обича Исак Ангел и естествено често се изказва злостно за въстаниците, но пък е много информиран за събитието и то информация от първа ръка.

В кореспонденцията, както вече казах, се съдържат също сведения. Очевидно Калоян не може да бъде nobili viro в римски смисъл, както е наречен. Това първо писмо е дипломатическа заигравка, напълно безсмислено писмо. Калоян никак не го е взел на сериозно, защото му отговаря след 2 или 3 години, когато има известни трудности и опасения. Освен това папата казва, че бил чул за благородния произход. Става интересно, когато Калоян потвърждава това и заинтригуваният Инокентий поръчва да се издири в книгите наистина ли предците на Калоян са получили корона от Рим. Кои са неговите предци, Калоян сам си казва и не е нужно тук да гадаем знаел ли е Калоян или ние по-добре от него знаем кои са неговите предци. Ако Калоян по някаква дипломатическа причина послъгва, трябва да го разобличим, а ако не можем, не може да не следваме текста.

И накрая в писмо на Инокентий до унгарския крал, когато дипломацията е вече активирана и сериозна, а Инокентий вероятно е получил вече проверена информация, Петър и Йоаниций са наречени произхождащи от рода на предишните царе и т.н.

У Хониат и кореспонденцията на Калоян с Инокентий има още ясна информация по много от засегнатите в тази тема въпроси, но ме е срам да казвам, защото мисля, че това, включително каквото казах за власите, е всеобщо известно.

Може ли да дадеш точния текст на Хониат?

Гугъл ме прати първо на текст на руски, който нямам време да проверявам дали е авторитетен. Смисълът е важен.

чрезвычайно вооружил против себя и против римлян варваров Эмской горы, которых прежде называли мизийцами, а теперь зовут валахами

Когда, наконец, мизийцы явно уже решились отделиться от империи под руководством тех людей, которые, как я сказал, были виновниками этого зла,

«болит теперь душа Bacилия Болгароктона, потому что царь не пошел по его следам и сделал более, чем он предполагал в своем завещании, которое оставлено им при Сосфеновом монастыре на случай, если валахи поднимут опять когда-нибудь мятеж»

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_1.htm

Калоян не е от Рим, още по-малко от благородно семейство на Рим, както твърди Инокентий, защото не знае латински. Неговият син, който и да е той, също не знае.

Хониат казва за власите, че преди това са се наричали мизи, а Василий Българоубиец бил наредил в завещанието си в Состеновия манастир, какво да се прави, ако някога власите въстанат. Очевидно у Хониат власи по някаква причина = българи.

Ще си позволя само да формулирам поне за себе си, че тези неща всъщност са логически конструкти, които пак си съществуват, само че в менталната сфера или ноосферата, ако не греша с употребата на термините.

Да! Собствени продукти на ума, псевдологически, фантазми.

Религията, като сборно понятие, представлява опит да се улови и ограничи в институция естествената потребност на човека от вярна представа за Бога, и резултатна връзка с Него.

По-рано казах, че няма да ви преча да си пишете по темата, но тук не може да се подмине. Обръщам ви внимание само на най-фрапиращото.

Как е възможно човек да има представа, повтарям представа за нещо, пък макар и вярна, и да има резултатна връзка с това нещо?

3. Лични амбиции - класическата борба за власт, в която разни амбициозни личности си намират повод да си спретнат партийка с цел да се докопат до властта.

3.1. Липсата на силен владетел.

Всеки факт, който може да бъде тълкуван, "патриотично" от твоя гледна точка, бива оспорван или най-малкото игнориран. Тази иделогическа "предзададеност" води до грешки и необективност, а на моменти е дори смехотворна.

Да, игнорира се! Историческата наука може да се интересува от чувствата на някоя историческа личност, но е най-малкото признак на аматьорство, историкът да влага чувства, което именно води до необективност при благоприятни други условия.

По-важно е обаче как да възприемаме Скилица? Та за някои събития той е единственият източник. Понеже съм вече на друга вълна и направих съвсем бегла справка, но останах с впечатлението, че той единствен пише за ослепяването на петнадесет хиляди пленени войници на Самуил. Ами ако пак си е измислил нещо на гърба на българите в прослава на византийската история?

Не може да го игнорираме, защото тогава пропада целият VIII век, където сведенията са още по-нищожни.

За събития след битката, поне още три пъти Скилица съобщава за случаи на масово или единично ослепяване. Съобщава имена на ослепени, подробен е. Критично или не, позовавал се е на по-стари текстове (сведения) и нямаме избор.

Обект на вярата са предпоставените тези, като тези на диалектическия материализъм и в българската историографска наука, където първо се пише в политбюро, а после го драскат професорите ...

Тук нямах предвид тези, а базова грешка - да мислиш собствените представи на ума, а не реалната информация на сетивата за света и историята.

досега, ако не броим Историята на БАН, която обаче е политизирана, тъй като по-голяма част от нея беше написана преди 1989 г. нямаме една читава история ???

Такива книги се пишат за любознателните, а не за професионалистите. Никоя наука не може да се побере в един учебник и затова съвършени текстове няма. Историците предпочитат да препрочитат извори, а не критика на извори от учебниците.

Това със "сетивното и логичното" не издава, че сте много добре с формалната логика, а по-скоро, че използвате термините, без да знаете тяхното значение.

В семинарията работят със сетивно и логично несъществуващи неща, които са обект на тяхната вяра, а не на тяхното познание. Не знаят, че сетивата захранват идеалното, затова трудно схващат безмилостната логика на историческия извор.

У нас этот процесс брожения и возрождения, интереса к истории древней своего народа очень силён в нете. И тут "научники-традики" бессильны.

Безсилни са, защото те следват обектите на менливия свят. Вие очевидно следвате своите собствени мисли за миналото на света, а това са две различни неща.

Забелязъл съм - и това го казвам не да се хваля, просто една констатация, едно наблюдение - че понякога ми е достатъчмно съвсем малко изходна информация за да направя вярно заключение. Може би имам някакъв по-пряк контакт с всемирното информационно поле, знам ли. Така или иначе Евгений стига до същите заклЮчения

Няма нищо странно. Във всемирното информационно поле се съдържа универсална информация, която се проявява в няколко стандартни типа. Повечето от черпещите от това поле, дори нямат нужда от никаква изходна информация, защото работят с мнения.

Учените работят не с универсална, а с уникална информация, към която стриктно се придържат.

Когда-то мне было непонятно, зачем извратили историю и поставили знак равенства между античными городами и поселениями для ссыльных

А потом и стали "затирать" позорные для них страницы истории, заодно присвоили себе героическую историю народов среди которых были расселены."

Ето ви типичен пример за конспиративни привидения, каквито витаят именно във всемирното информационно фантазно пространство. Хилядолетен, гениален, всеобщ за един народ и поради това практикуван безупречно от всеки голтак план за ежедневна манипулация.

Текстовете на Генадий, струва ми се, са мотивирани от един атавизъм - панславизъм и прехвърляне върху средновековните общества на обществени модели на мислене, които се появяват в Европа едва след френската революция.

В интерес на истината, трудно се следва потокът от мисли на Генадий и цялото това прелитане през световната история - от Ману, през Спартак и т.н. - размива използваните аргументи.

Не мога да схвана, защо трябва да се смесват етнически произход (кръв) и социална принадлежност. Защо се оказва трудно разбирането на разликата между двете понятия, след като примерите в световната история и настоящето са безброй. Първото е природна даденост, която се констатира точно или спорно от науката. Второто е въпрос на конкретна и специфична обществена организация - споразумение, закони, писани не за народите, а за контрол на народите. Второто е въпрос на социална динамика и на самосъзнание като удобна представа за принадлежност, което (второто) може да има или да няма нищо общо с първото.

Даже си мисля, че Генадий може да казва нещо по-значимо и дълбоко от това, което аз, поради невнимателно и повърхностно четене не схващам. Така ли е?

Такова осъзнаване може и да носи временно удовлетворение, но то неизменно се изчерпва, когато възникнат екзистенциалните въпроси и съмнения относно мястото на човека във всичко това. Рано или късно погледът се насочва към себе си, към човека, а не към неговото обкръжение, към което спада също удовлетворението. Удовлетворение и щастие са само едни ефимерни чувства. Как е възможно те да бъдат моя същност?

Айнщайн, Нютон и др. учени, не са умирали удовлетворени от знанието, което имат. Всезнаещи има само сред невежите, докато истинските учени се сдобиват с логичен агностицизъм.

Знанието носи трайно щастие, когато се насочва към придобиване на социално значими умения, т.е. когато знанието преследва меркантилни цели.

Това са възможностите за индивидуалното търсене. Науката е социализирано (масовизирано) търсене и следователно не се влияе от тези 2 възможности. Нейното търсене ще продължи безкрайно, докато човекът не се изгуби съвсем от погледа на търсещите учени - в микро и в макро света; или докато не се изчерпят ресурсите и не се унищожи прашинката, на която живеем. Защото като социално явление, науката не може да се контролира от човека.

Освен това научното знание не дава удовлетворение, защото подлежи на непрекъснато актуализиране. Всяко нещо подлежи на критика и съществува, само защото не се е намерил някой, който да го опровергае.

Във втората половина от живота някои достигат индивидуалния максимум на възможността да поемат и престават да търсят, а непрекъснато повтарят едно и също.

Други, също във втората половина, също престават да търсят, защото достигат максимума на възможността изобщо да познават. Отказват се заради разбирането, че човекът като крайно и ограничено същество, не може да познае нищо отвъд своя нос.

За младежи е препоръчително да търсят, но когато престанат да търсят, може да разберат, че състоянието на не-търсене е по-естествено, макар и скучно, от състоянието на търсене.

Остальные критерии, которые я тоже понимаю, являются можно сказать в строгом (тесном) смысле "необязательным", они могут быть, а могут и не быть.

Това са фактори на народността, а не определители на народността. Всичко това събрано дава уникалното и специфично самосъзнание на един народ, което во веки веков го разграничава от другите народи.

В нашите условия за език и особено за писмен език има смисъл да се говори само във връзка с ролята на българската държава. Имам предвид перфектния език на 14 век например и откровената езикова неграмотност на 15-17 век, а и по-късно. Няма държава, която в нашите условия още от 9 век се грижи приоритетно за културата, няма език.

При македонците е обратно - по политически причини е създадено едно профанно подобие на български език.

Затова ние наричаме езика български, защото се е формирал съобразно уникални и специфични, а не общославянски критерии.

А болгары и русы и до него и после вместе против ромеев бились и других общих врагов.

Това никой не го отрича, особено против "других общих врагов". Въпросът е, че руските заслуги се отчитат и уважават у нас, а българските, особено в следкоминтерновската епоха, се замазват заради великоруски мании. Такъв е примерът с отказа ясно да се отчете заслугата на българската държава за налагането и съхранението на славянския писмен език. Да не говорим, че братята македонци откровено и нагло крадат тези заслуги и ги приписват на себе си.