Incorrectus

И кой прави божествено тълкуване?! В юнгианството бог е символ, който се среща в текстовете и в психиката. Вие не сте хуманитарист и понякога не хващате културологичната гледна точка.

Да си дойдем на думата за противоположностите (сизигиите, по Юнг), които е добре да се различават. Властта е именно справедливост, да не се бърка с милосърдие. Това е старата идея за двете ръце на Бог. С лявата ръка Бог убива (власт, справедливост, правосъдие), с дясната спасява (любов, милосърдие). Тази идея се среща в гностически текстове, а също тук. Второзаконие 32: Очевидно в този текст образът на Бог още не е изчистен като само добър (това се случва по-късно в християнството), в противоположност на Княза на този свят, а съдържа в себе си вътрешна противоречивост на добър-лош, съчетани в парадоксално единство.

И това е добро. Накъде вървят компенсациите - от съзнанието към анима или от нея към съзнанието, това са дреболии за нашия парапсихолог. Нали нанякъде вървят, но накъде, не е важно. Най-забавното е, че като заиграе на тото с понятия, които не разбира, никога не улучва вярната посока. Ако нещо е ориентирано навън, той ще го запрати навътре и обратно. А сега сериозно. Наистина понятията „анима/анимус“ предизвикват много недоразумения. Обвинения всякакви в теоретизиране или митологизиране, мистифициране... А Юнг е ясен и категоричен - чисто опитни понятия, чиято цел е да се даде название на група родствени, аналогични явления в психиката.

caress, за този текст самият Еразъм Ротердамски би ви завидял, ако можеше да го прочете. Нашият форумен самозванецът смята, че само Иисус Христос - Синът Божи може да се занимава с наука, защото по определение единствен е безгрешен. Спомням си случая на брат Клаус (от трудовете на Юнг), който е светец, Христоподобен, сиреч. Но и той не става, защото заради егоистичното спасение на своята душа е зарязал жена си и многобройната си челяд. Нашият форумен самозванец не е способен да разбере например разликата между историографски текст за дадена личност, в случая този на Красимир Делчев, и спомени на съвременник. За него е фасулска работа да вкара в трудовете на хората каквото му хрумне, като например „Анимуса на Юнг“. Единствената роля на този човек е да скита от тема в тема и да мърси. Жалка картинка. Един въпрос. Според вас струва ли си да се продължава по темата или да се омитаме незабавно? При положение, че каквото и да се напише това същество ще връхлети и ще го затрупа с помия.

Нима?! Молба за отговор без нито една въпросителна. И как си го представяте това „приемане“? При положение, че анима не е негова, защото не е лична, не е подсъзнателна, защото е колективна и т.н. „Подсъзнание“ е термин по Фройд, който по Юнг не помещава в себе си анима, а нещо друго. Предпоставяте теза, за която мнение даже имате, но нито една вярна дума. Какво очаквате да ви се отговори, след като не знаете какво питате? Ето го възможно най-изчерпателният отговор на вашето питане. Нарича се Aenigma Regis. Надявам се сега вече всичко ще ви стане ясно.

Това не е теза на Юнг, а ваше свободно съчинение. Нали двамата с Рамус уж напуснахте темата? Нямате ли какво друго да правите, та се препирате за неща, които не разбирате?

От първо лице ед. число като създател на темата. Научното в темата е това, че целта в нея е да се пише за автентичната психология на Юнг, а мненията да се подкрепят с исторически факти и цитати, собствени на тази психология. Или други - критически насочени към нея, но също автентични. Това се нарича културно-исторически поглед към една концепция за психиката. С изключение на двама, участниците спазват това правило. Никъде няма да прочетеш в какво от юнгианството вярвам или не вярвам или сълзливи обяснения ала рамус защо съм чел Юнг, нито ще срещнеш призив да тълкувам нечии сънища или да терапевтирам. И другите участници не отправят такива призиви. Това са твои лични измислици, които нямат нищо общо с темата. Но имат общо с въпроса за проекциите, който беше разискван, с разликата, че заради пълното твое невежество, проекцията при теб е фундаментална и се разпространява не само върху хора, а и върху предмети (за справка - всички твои текстове). При това е възведена в догма и означава: „самодейността е визионерството на моето битие“, „навсякъде виждам себе си“ - в хора и предмети (в последния случай - коли). Това по Юнг се нарича архаично мистично вчустване в предметите, при което индивидът живее вкопчен в абсурден клинч с предметите, без да е способен да различи своето светогледно пространство от чуждото. По определението на Юнг проекцията е автоматичен процес - самоизява на несъзнаваното, при който човекът възприема свои несъзнавани съдържания като присъщи на друг. Виждаме и без да се самоизтъкваш, че си на светлинни години от това, което се разисква тук. Щом г-н светлинният анализатор още не може да запомни как се изписва фундаменталното понятие в анализата, защото не го разбира. Не „НЕСЪЗНАТЕЛНО“, несъзНАТЕЛНИ са паветата по улицата, а несъзНАВАНО.

Забравих да кажа за Self. Както знаете основна противоположност в психиката е между съзнание и несъзнавано. И тя се създава заради съзнанието, което разполага с механизми за относителна самостоятелност. Такъв механизъм е свободната воля на Аз-а, която позволява на човека, ако реши, да прави каквото си иска. Но от друга страна психиката е единна цялост и самостоятелността на съзнанието е относителна. На тази основа се появява дисоциацията между съзнавани предубеждения и намерения, и несъзнавана съпротива срещу тях. Защото Аз-ът е център на съзнанието, но не е център на психиката, понеже той не разполага с възможност да контролира цялата психика, която по определение има несъзнавана част. Така всяка изява на архетипите по необходимост има центриращ ефект, който насочва към един вътрешен център на психиката (Self), което на психологически език вероятно би могло да се нарече опит за оцелостяване на фрагментираните, поради залитания на съзнанието, части на психиката. Крайните нагласи на едно скъсало със своите психични корени съзнание фрагментира психиката и тя трябва да бъде върната към състояние на цялост. По Юнг такива нагласи се появяват обикновено във втората половина на живота, заради рутина по отношение на живота. Затова неговата психология е подходяща за зрели хора, а не за инфантилни.

Според мен в този цитат той е имал предвид следното. Понеже, според него разбира се, личните проекции са дело на Сянката, безспорно те трябва да бъдат „разтворени“, осъзнати и т.н., а безличните няма как да бъдат разтворени, защото са колективни. А правилото за възможна ориентация за лично ползване по въпроса е, че личните проекции се „прожектират“ върху човек от същия пол, а безличните върху човек от противоположния. С други думи, ако мъж проецира в мъж, той проецира качества (положителни или отрицателни) на своето лично съзнание, което е с мъжки знак, така да се каже. А ако проецира в жена, очевидно се намесва друг фактор, който не е личен за неговото мъжко съзнание. Безличните проекции са компенсаторни, именно защото смекчават крайната едностранчива нагласа на еднознаковото съзнание. Вкарват в играта на живота проблема на противовоположностите, между чиито полюси всъщност тече токът на живота.

За случайност ли става въпрос или за закономерност, това няма никакво значение. Тълкуването е емпирия, защото се интересува от самия феномен, наречен сън, който е реален факт в психиката. А откъде тогава носят информация щом това, което разказват, е неясно, неочаквано, спонтанно и очевидно не е измислено от съзнавания разум? Никой не отрича съществуването на несъзнавана част от психиката, а някои отричат мнението на Юнг, че тя има колективен характер. Това е разликата. Заключението се извежда от специализираната литература, която се обсъжда в темата и от личната практика по този въпрос. Нека хора без никакви знания за тази литература и без никаква лична практика по въпроса, такива като Рамус, да не се произнасят неподготвени, защото единствената им роля в дискусията е да предизвикват смях. Със сигурност няма нито една наука, която да е всезнаеща. Тълкуването на сънища има методология, която не е самоцел, има изграден опит в това отношение в различните психологични школи. Не твърдя, че е наука, защото не е възможно да бъде самостоятелна дисциплина, а е елемент на психологията, която е наука. Но със сигурност има достоверен опит в това отношение, защото тълкуването на сънища е емпирично дело, а не свободни разсъждения по картинка.

Разбира се. Не е за терапия, защото никой тук не е терапевт, както много пъти вече се каза. Защото искаме да сме коректни. А понеже терапията е част от коя да е психологическа школа, думата „терапия“ в чисто концептуален аспект тук не е забранена. И ето нещо важно по въпроса, според Юнг. Той разказва един случай от своята практика, в който става въпрос за латентна психоза, която хваща в последния момент, както се изразява. Открива я у колега - лекар на базата на негов сън. Споменатият лекар не е бил специалист по психиатрия и твърдял, че не сънува. Дошъл за една консултация само, след която сънувал сън. По този повод Юнг пише, че за нуждите на терапевтичното тълкуване на сънища добре е лаиците винаги да се допитват до психиатър, при всяко съмнение. А иначе лично Юнг не е имал нищо против лаици да анализират сънища. Между другото Фройд също. Под „лаици“ в случая те са разбирали хора без медицинско образование. Защото са си давали сметка, че по отношение на психиката става въпрос за цялостния човек, за неговия душевен свят, а не за неговите бъбреци, черен дроб или нещо друго конкретно. Затова е нужна широка обща хуманитарна култура, каквато тесните специалисти в някоя сфера не са длъжни да притежават.

Като стана въпрос за сънища, ето един пример от практиката на Юнг. Характерно за юнгианското разбиране за сънищата е, че даден сън може да бъде разбран частично или смисълът му да остане напълно неясен. Но въпреки това сънят, чрез своите образи, въздейства обикновено нуминозно на съзнанието и може да подтикне човека да вземе правилно решение по даден въпрос. Това, струва ми се, се усеща добре в този пример. Тълкуването на Юнг нарочно пропускам да го дам в този цитат.

Тези всичките са изкопаеми динозаври. http://jungbg.org http://psap.ru https://iaap.org/ Темата е за юнгианска психология, а не за юнгианска терапия.

Между другото това е направено в самото начало. Първи в това отношение е Пиер Жане, а Юнг е бил негов ученик за известно време. Юнг използва съзнателно термини със смисъл „енергия“, „енергетичност“, за да опише същността на психичното - структура и функции. Така е например в „Динамиката на несъзнаваното“, която е част от неговата работа върху libido. Началото е положено, както казвате, ще се намери някога и подходящият човек.

Подведохте се от Рамус, който както винаги не разбра какво пише caress. Тя каза, че няма рационално обяснение как се появяват образите в сънищата, а Рамус заключи, че няма рационално тълкуване... Разбира се, че всеки от класиците - създатели на психологически школи - има своя методика за тълкуване на сънища. Фройд, Юнг, Фром... имат методики и ги описват. Ако някой не ги е чел и нищо не знае за тях, това не означава, че такива не съществуват. А че не съществува само един всеобщо валиден метод на тълкуване, за това не може да бъде държана отговорна науката, която не е догматика. Хората не са матрични клонинги със замразена психика... Не искате да кажете, а непрекъснато показвате, че изобщо не сте наясно с това, което се обсъжда тук. Науката не смята мита за божествен произход. Юнг не започва с митове за Анима, а открива живи митологични сюжети в психиката на съвременни живи хора и т.н. Непрекъснато си сътрудничи със специалисти по митология, какъвто е бил например Мирча Елиаде и др.