Incorrectus

И са били прави да изменят историята, защото дори първият човек е трябвало да се размножи, за да не си остане неизвестен първи.

Какво казват халдеите за жената? Ако не казват нищо, нямаме никакъв избор, защото други персонажи там не е имало и трябва да приемем, че дяволът е жената.

Евреите са ни спестили недоразумението и са казали, че човек означава мъж и жена заедно. Едното без другото не е човек.

Тук става дума за теистичното, идеалистичното разбиране за човека като трисъставен от тяло, душа и дух и то предимно от библейски източници.

И на вас по тази тема отговарям за последен път. Тук става въпрос за извънрелигийно богопознание.

Не правя никаква апология, а реагирам срещу лични мнения, които се представят като знание. Човешкото познание е невъзможно без тъждество в същността. Обектът трябва адекватно да бъде изследван, а несъществуващи обекти не може да бъдат изследвани. Успехи!

"зрителите" да не търсят в темата терен за чужди на духа й внушения и разговори; също и за демонстрации на информираност.

Това е, за да не ви преча, последният ми текст по вашата тема. Очевидно вие търсите зрители-обожатели, а не дискусия. Ваше право е. Успехи!

За последно ще ви задам въпроси, на които ако желаете отговорете.

Останал без тяло, демонът се измъчва от три фактора: невъзможност да осъществи желания и страсти; ужас от втория етап на разпадането; изгарящи завист и омраза към имащите тяло. Основният начин да се задържи колкото може по- дълго около живота, е да паразитира върху жив обект. Единственото превъзходство на демона е в достъпа му до разширен обем информация. Частичното провиждане в бъдещето, му отваря възможност да заблуждава и манипулира. Волята му е като напора на водата да прониква през пролуки и пробойни. Бог е предвидил у човека нужните качества за да не ги допуска, или поне да ги запушва навреме.

1.Кое е това обезтелесено същество, което може да има желания, завист, воля и т.н.? Дайте поне един пример на проучено, заснето, описано от поне още един свидетел?

2.С какво такова същество би могло да провижда в бъдещето, след като сетивата и умът вече не функционират, няма ги и ги няма?

3.Че бог е предвидил у човека…, както твърдите, това бог ли ви го каза лично или някъде го прочетохте?

P.S. По последния въпрос: ако ми цитирате който и да е автор, който е казал това за бога, то не бог, а конкретният автор го е казал.

При маниакалния синдром става въпрос за разстройство на мисленето, ускорени представи, свръхсамооценка. Каква гениалност?!

Вашият оператор не би могъл да извика от психиката никаква мания, защото е жертва на мания. Няма значение. По-добре да приключваме, защото много избягахме от темата и всеки момент ще ни смъмрят.

Операторът извиква от психиката си зловредните мании и ги подчинява, а в добрия случай ги кара да работят за него. Това е един вид психотерапия, елиминиране на маниите, които ни пречат, създават неврози и душевна дисхармония. Дали са част от психиката на оператора, или са независими не ме вълнува.

На това ли казвате полза? Да подчиниш или да караш да ти служат сапунени балони?!

Демонът е следсмъртна модификация на човек...

Коментарите биха били по-полезни ако темата се следи и се вниква в нея.

Incorrectus следи, но не може да вникне в такива съждения. Вие давате на демоните независимо съществуване, което директно ви отпраща в далечното по време и суеверия Средновековие.

Всичко е въпрос на практика, а не на теоритизиране на базата на прочетени книги. Без реален опит ...

Това е въпрос на миг разбиране, когато се случи. Такава практика трябва по най-бърз начин да се осмисли и преживее, т.е. надживее. Няма нужда да се визуализира, когато е разбран смисълът на тази процедура и нейният характер на лично самооблъчване.

Все още науката не се е произнесла категорично за обективния и субективния свят на психическите феномени, къде е границата между тях и дали изобщо има такава.

Щом са феномени, значи имат обективен характер. Но някои от тях са породени субективно. Планината е обективна, защото всички я виждат, но сънят е субективно-обективен, защото само аз го виждам. Ако си въобразя, че другите са глупаци, понеже не виждат моя сън (или фантазия), то сигурно е, че глупакът съм аз.

А психиката е субективно-обективна. Възприема обекти и може да породи някои обекти.

Дух във форма не може да седи. Такъв дух е илюзия за дух, която вторично облъчва заблуденото съзнание. На това съвременните психолози казват проекция, а древните са наричали демон.

Пример: древни и сегашни се молят на камък, статуя и подобни или поне ги гледат с обожание. Облъчили са предмета със своя дух и предметът сякаш започва да им въздейства, успокоява ги и т.н. Усещането за присъствие е същата работа. Вие виждам, изображения на печати облъчвате.

Това са субективни визуализации, които имат обективно само феноменално съществуване. Много съжалявам ако разглеждате тези образи като нещо друго, освен символи. В такъв случай вашето разбиране би било на ниво около 18 век. Знам, че това не е така и вие просто ме будалкате.

същества от висша духовна йерархия, (пък макар и паднала), които несъмнено ни превъзхождат с многократно по-висшата си воля и интелект. Без Божията помощ човешката раса е невъзможно да им се противопостави. В повечето случаи ние сме обикновени играчки в техните ръце.

Такива същества трябва да имат някакви тела и някой да ги е виждал поне как ходят по земята. Не може да са някакви летящи само интелекти! Дайте пример?

Като видя, че някой ме превъзхожда по интелект, непременно се възхищавам на такъв и виждам, че е добър човек. Висш интелект и зловреден интелект са несъвместими понятия. Вредителите са по-скоро безмозъчни.

Но, това се забрави и сега вече малко ХОРА мислят за обединение.

Съжалявам, че отклонявам темата!

Така мислят сърбоманите. Не може да става и дума за никакво обединение, а за възвръщане, по възможност с наведени глави и подсмърчане. Македонстващите са отпаднали от цялото, а не са обособени.

Най-великата личност:

1. Убийци не може да се класират тук, освен ако не сме мазохисти.

2. Политици, общественици, религиозни дейци...също, освен ако не сме аматьори.

За да отчетем косвения и абсолютно непълен и поради това субективен характер на историческото знание, можем да класираме на първо място Херодот. С него се слага началото на поредицата личности, които са били подвластни на илюзията, че могат да обяснят чрез няколко само текста чудото на един живот, народ или епоха. Така те са създавали едно минало битие, което не знаем колко общо има с реалното минало битие.

Това, с известно чувство за хумор.

без павел християнството със сигурност нямаше да го има.

Щеше да си го има. Това, което сега има е павелианство.

Промяната в значението на понятието религия в посока на вяра и ритуална набожност, изключва житейския опит и задължението на разума да се съмнява и разграничава символичното от буквалното, реалното от измисленото.

Такъв разум трябва да продължи да се съмнява до достигане на откровението, че бог е представа и затова не е обект на никакви възможни емпирични изследвания.

Рекорд по лъжи държат мормоните. Златните плочи на Книгата на Мормон още никой не е виждал.

Приятно е на хората да живеят във воала на своите илюзии. Предпочитат да се борят със сенки, където победата се верифицира лично, за разлика от реалния свят, където други фактори издават присъдите.

Защото се държат за тяхната си само истина, която преживяват като техен собствен бог. Един бог - една истина, но понеже такава не може да има, гледат да се надвият едни други и да си докажат своето превъзходство. Това им дава самочувствие и вяра, а оттам сила да се утвърждават в един свят, който не е техен, а божи.

Ха, присвоили си били чужд празник - не може да празнуваш нещо, което ти е чуждо. Да празнуваш това означава да се радва и вълнува душата най-вече

Значи, разбрахме се! Празнуват слънцето, защото празникът не им е чужд - по вашето признание. Християните празнуват новото слънце под формата на Христос, за което си има и специфични наименования, като например Sol Invictus. Няма нищо лошо да се приеме, че Христос не се е пръкнал от небитието, а е носител на древна традиция. Самият той казва, че не нарушава, а изпълнява и т.н.

Забележката ми беше свързана именно със сектантството на вярващите да държат егоистично само за себе си Христос и да го ограничават в някакви си 2 хил. години, и в една само книга, която той даже не е писал. Пазят го като малко дете от всякакви посегателства и омаскаряване, без той да ги е молил за това, защото се съмняват явно в неговата особена сила. Така унижават неговата достолепност и самодостатъчна мъдрост. Всеки фанатизъм е плод на съмнение, а войнствената религиозност е акт на съмнение.

Колосът-филм не съм коментирал и нямам намерение.

Нека първо да кажат кога е роден Иисус, щото в евангелието не пише и да не се аргументират с отците, защото и те не знаят, а гадаят. Като не знаят, как са приели, че е роден на 25?! Очевидно са присвоили чужд празник, на който се ражда новото слънце, според древните религиозни и обективно емпирични знания. Августин също е брал ядове и е мислил аргументи, за да отклони (т.е. излъже) наивно обожаващите и бъркащите Христос с Хелиос ранни християни. Опаа, бъркащите Хелиос с Христос.

На мен, моля, Тонката да не ми пуска филма, защото е елементарен.

Но мен за друго ми е думата,някой някога успял ли е да докаже че има евангелие писано от човек дето със собственните си очи е виждал Христос ?

Само Петър е виждал Христос (Матей 16:16), а Марта вярва, че той е Христос, т.е. вярва, че вижда Христос (Йоан 11:27). Йоан вярва същото (Йоан 20:31). Иисус е виждан от мнозина. Иисус Христос пък е литературен образ, наложен и обработен постепенно след IV в. Братята, а вероятно и майката на Иисус са първите, които негодуват срещу омаскаряването на неговото учение. Това, което се обяснява в "Деяния" за след смъртта му е бошлаф работа. Днес сме безпомощни и тази дискусия е безплодна. Нека всеки разбира както му изнася. Ползата ще бъде безспорна.

Мисля, че някъде четох, че вероятността да има някакво поле в което действа "божията" или някаква друга свръхестествена сила е нищожна, иначе биха я засекли, но за това е по-добре да се изкаже някой физик.

Търсенето продължава...чрез вяра - предположение, че съществува нещо, което понеже не съществува се предполага, че съществува.

Извинявам се, ако съм обидил някой. Не ме разбирайте погрешно - не чета морал, както се казва или държа сметка. Просто питам.

И аз отговарям сериозно. А защо пък не?

Тя е земна богиня и в най-благородното си и перфектно проявление е наричана Sapientia - премъдрост божия, проявената женска част на бога. Богиня, защото от нея зависи земният човешки живот. Тя е ограничена между двете крайности тъпанарщина и мъдрост, съответно зло и добро, а бог е нищо - темерут и половина - мълчи, не се вижда и никакъв го няма. Каквото и да кажем, да си помислим или представим, все за материята говорим, а за бога нищичко не може да кажем, защото реално наблюдение с цел познание не можем да направим. Разни фантазьори ни убеждават, че имали лични изживявания и мислели самостоятелно...Имат, но представите, чувствата, сънищата, прозренията касаят все материята, касаят проявеното и следователно фино или грубо материалното. Духът е също обект на възприятие (например на петдесетница) и това, което е казано в Библията никак не ме убеждава в неговата божествена същност, защото правилно е описан като обект на възприятие. Всеки обект е част от материята и следователно не-бог. За бог може да се твърди само в негативен смисъл - не това, не това ("нети-нети" на изток).

А личните мисли никак не са лични, както ни убеждава horos в другата тема, защото са твърдо базирани на старите текстове и лично може да бъде само отношението към текстовете, но не знанието само по себе си. Знанието е всеобщо и не-лично, и щом е всеобщо е ограничено проявление на материята.

И като как трябва да си представя този бог - личност? Опишете го на външен вид, защото щом е личност, трябва да бъде проявен. Някой някога е трябвало да го е видял - колко е годишен, къде живее, човек ли е, не е ли и т.н. Как така обхваща всичко, като е личност - в цялата огромна вселена ли се разпростира и вие откъде знаете, че стига до другите галактики, след като ние не знаем в нашата какво има?

Не съм споменал думата абсолют или дух, а говорех за бог и материя. Бог сега не искам да коментирам, ще чакам да ми го опишете като личност, а материята не е творение, а е несътворение, несътворена, т.е. съществува си вечно.

Твърдението, че Бог създава Творението си от "нищото" означава, че:

1. света не е част от Неговата субстанция, а създаден от безформена материя - от "нищо";

2. още означава, че материята подлежи на изменение- има начало, значи има и край, има промяна...;

3. материята не съдържа източника на своето съществуване и е зависима от причината за съществуванието си; тя има битие /на творение/ , същност, когато е "свързана" с източника си;

4. още - материята е създадена заедно с времето - изменя се и се наблюдава като "съществуване" или прекратяване на съществуването - "несъществуване"; "съществува" нещо, което се проявава във времето- може да съществува или не нещото материално, а Бог има битие т.е. извън времето е, за Него не би трябвало да се говори като "съществуващ" или "несъществуващ", Той е вечен, Той има битие, същност! В света има битие само това, което е свързано с източника си - с Бог т.е. отговарящо на предназначението си. Когато съществуващото промени предназначението си то минава от битие в небитие, макар да съществува, да се "проявява" във времето, да се наблюдава!

В света на материята има съществуване в несъществуването: може би за аналог да се посочи "злото" - то няма отделно съществувание, "злото" е СЪСТОЯНИЕ, а не някаква отделна същност. Това не е онтологична повреда, а феноменален образ на творението. Пребъдването в това състояние - "зло" е съществуване в несъществуването. "Злото" е липсата на "добро" - то-"злото" съществува, но няма отделна същност! Та затова мисля, не е редно да се препокриват двете понятия "битие" и "съществуване"!

Бог има битие и е абсурдно това да се отрича, най-малкото защото Бог е предмет на всички свещени книги и на колосална по обем литература, писана през вековете. Има битие в съзнанието на хората, но Бог няма съществуване, защото съществуването е характеристика на проявената материя - обект на сетивата. Затова религиите правят разлика между творец и непроявен бог, както е например на изток във веданта - Ишвара и Брахман. В християнството също, макар и не толкова отчетливо се отчита разликата между старозаветния творец и Бог Отец от Новия завет, когото никой никога не е виждал. Между непроявения Бог и материята няма никаква връзка и затова се е наложило да се въведе техническият термин Създател. Създателят е носител на човешките фантасмагории за бог и затова много прилича на човек. Него трябва да държим отговорен за злото в света. Т.е. откажете се от християнския фундаментализъм и приемете, че от езичници и еретици също можем нещо да научим. За да тръгнат да говорят те преди това старателно (т.е. с любов) са изучили писанието и критикуват не защото мразят. Проблемът е решим ако се приеме някаква форма на дуализъм - бог и материя - несътворени и вечни, и нямащи връзка помежду си. Велики и малки взривове трансформират материята, но не я унищожават, а на всичко това бог гледа "тих, невъзмутим!..." (Вазов), ако изобщо има възможност да гледа.

Аз имам такава идея: Науката и религиите са свързани... просто! Ако Вселената,времето и пространството, които започват заедно да съществуват от "Големият взрив", без никаква причина? Това всъщност се свежда до Създател, който се явява причина за своето съществуване! Поздрав!

А кой създаде създателя? Казвате, че той е причина за своето съществуване, а вселената не може да бъде причина за своето съществуване. Откъде накъде? Създателят като причина за материалната вселена трябва да бъде също материален или поне обективен. Е те такъв бог не може да има! Ако вселената е създадена от нищото, както се твърди, тогава и създателят трябва да бъде нищо - такова заключение трябва да се направи. Създателят не може да съществува, защото съществуват преходните материални обекти, подвластни на ентропията, а създателят, както се твърди е вечен, безкраен и т.н.

Щом нямаш нужда от доказателства, (ще ме прощаваш, че ти говоря на ти) то аз си спестявам усилията да ти разказвам „книгоподобни бози” като Лемегетон и Гоетия.

Безславен опит на „ангелския доктор по теология”. Числото на атеистите остава същото.

Или както казва един авторитет: „Станете роби на „защото” и умрете с кучетата на разума.”

Нямам нужда, защото е невъзможно. То това е здравият разум - да мислиш само възможното. На средновековните им е простено, но от Кант насам всеки трябва да си дава сметка, че ние винаги си имаме работа с форма на аперцепция, при която всичко видяно и помислено се отнася към мен като към аз. Затова отказвам да вярвам, че моята собствена глупост е общовалидна, още повече, че дори в писанието, т.е. в мъдрата традиция, е казано, че бог никой никога не е виждал. Нещо "невиждано" не съществува. Бог е обект в моето съзнание, какъвто обект е например фантазията другия месец да взема по-голяма заплата. Реално съществува като мечта и очакване ... и само толкова. Притежава реалност, но не и истинност.

Не толкова атеизмът, колкото суеверието и глупостта са носители на опасности и те са злото само по себе си. Всички беди на този свят са дошли от заблуди, нагло всезнание и налагане на моята истина като общовалидна.

За "ангелския доктор" съм съгласен. Любопитна е последната негова книга Aurora Consurgens (поне я приписват на него), която е различна от всичко писано от него до тогава и в която книга го обръща на алхимия (все пак е бил ученик на Albertus Magnus, който е алхимик). Казват, че в последните дни от своя живот се държал за главата и казвал, че всичко написано от него до момента е плява.

А католиците го наричат Doctor universalis.

Можеш да се убедиш лично в съществуването ако не на Бог, то поне на същностите от по-ниските духовни йерархии и дори да влезеш лично в контакт с тях. От практиките заложени в тези две книги. Особено от втората.

Зарежи всички предрасъдъци, поеми рисковете и ще получиш доказателствата от които се нуждаеш.

Убедил съм се нелично и нямам нужда от доказателства. Отговорих на alvassareiro.

За доказателството на Тома много точно реагира Кралицата именно с Нагарджуна. Пред-разсъдъците са верови "истини", които се приемат на доверие - пред, преди разсъдъкът да ги е верифицирал. С таквизи неща не се занимавам от времето на детските мечтания и съответно не чета книгоподобните бози, които (виждам) със сарказъм ми препоръчвате. Очевидно вие ги четете и по-лесно би било направо да разказвате.