Incorrectus

И без друго не спираш да редактираш. Започни по-добре наново целия пост. Щом е реалност, значи от нищо не се определя. Съществува независимо от човека.

Има едно желязно правило в тази сфера. Каквото и да ви говорят на сън или на измислен от вас сън разни истински или лъжливи лазарки или други подобни фигури, само за вас се отнася, за никой друг. Тези, които изливат зло и сядат, се явяват като фигури във вашия сън, във вашия измислен сън, а не в нечий чужд. Следователно обозначават компоненти на вашата личност. С най-добри чувства!

Това е вярно за вторичния процес - дешифрирането. Но първичният процес е друг. Преди дешифрирането е шифрирането. При което разбирането е първично. Така се раждат думите. Възниква разбиране за някакъв предмет или явление, което резултира в дума за предмета или явлението - съхранен иманентен шифриран смисъл, шифрирано разбиране за предмета или явлението... Думата тикукясимолудин е неразбираема, защото няма смисъл. А няма смисъл, защото нейният автор не е пожелал да обясни какво разбира за явлението или предмета, обозначени с тази дума. Когато обясни, тя ще получи смисъл, но не преди това.

Предпочетох този цитат пред други цитати, заради "друго (единство от)". Следователно не може да става дума за просто клониране, както им се иска на феновете на прераждането.

Политиците не ги знам, но будистите със сигурност няма да са доволни, ако прочетат това, което пишеш. Нагасена казва на царя, че се преражда името и формата (нама-рупа). Царят пита, а Нагасена отговаря:

Хората дадоха линкове на речници, в които да чете този, който има съмнение за значението на думите. Мислите не са наши; всички мисли са истински. Аргументи: 1. Така казва Станислав Лец, че мислите влизат в главата, макар изотвътре ("Мислите влизат в главата изотвътре."). 2. За каквото и да се замислиш, ще откриеш аналог. Някой вече го е мислил в една или друга форма. Затова по-добре е да мислим с умни мисли, които принадлежат на утвърдени мислители. Колкото повече "аз" и "мое" присъства в мисленето, толкова повече плява, глупост и топла вода в мисленето. 3. Всички мисли са истински. 4. Критерий е предметът, за който се отнасят мислите. Глупавите мисли са истински, но се наричат глупави, защото се отнасят към зле познаван предмет. Умните мисли са истински, но се наричат умни, защото се отнасят към много добре познаван предмет. 5. Условие за глупави мисли е мислещият да знае всичко по рождение, без да е чел специализирана литература. Съответно обратното е необходимо условие за умни мисли. P.S. Аргументите да не се взимат насериозно.

Много ви здраве от Herr Jung. Лазарката си е направила майтап с вас. Точно с това, което отричате. Тълкувание: Лазаруването е реликтов обичай, припознат от християнската църква. От друга страна Лазар е същий българин от малоазийския етно-религиозен ареал и по на юг. Както и божият син, който го е възкресил. И той е българин от Назарет. В горната част на форума се вихрят тракомани, които във всичко българско привиждат траки или в траките - българи, все тая. Гледам преди дни ги натириха в историческото моделирането по-долу. Приближават се към нас, а тук е най-лесно. Каквато мисъл да възникне в коя да е мислеща глава, философска ще да е. Ама май не е точно така. Предупреждение: тълкуванието да не се взима насериозно от сънуващия.

По нищо не се различава, нищо не пречи. Идеята винаги си остава нереална. Нейният продукт обаче може да е реален. Тук имах предвид друго. Тези с магиите на Джеймс Фрейзър не са имали никаква идея за субстанция, а са живеели в пълна чувствена партиципация. Джеймс Фрейзър, разбира се, е имал идея за тези неща. Имах предвид строго логическо доказателство, пример за каквото ще ви изпратя по-късно. Да, съгласен съм.

Объркването по въпроса поняко се дължи на факта, че думата "съзнание" се асоциира с думата "самосъзнание" - аз, моето съзнание, моите усещания...Което е погрешно. Съзнанието има природата на обективен безличен инструмент, който възприема чисто природното многообразие. Съзнанието съществува в низши организми и бозайници, които не съзнават себе си като аз. Но самосъзнанието, което в пълнота се наблюдава единствено при човека, чрез илюзия на самоотъждествяването привлича в своя незаконна власт аспекти на съзнанието - моите възприятия, моите усещания и т.н.

И ако продължим в същия ред, съзнанието е реално, а не е идеално. Реално е, защото е еволюционен продукт на материята. И за да не се получи отново объркване, да потретя, че материя не означава единствено грубо вещество. Съзнанието е реално, но неговите продукти могат да бъдат както реални, така и идеални. Идеалното не е реално. Но неговите продукти могат да бъдат реални, както и идеални. Пример: идеята за космическа ракета първоначално е била единствено в нечия глава като нереална идея, в последствие идеята е била въплътена; идеята за макароненото чудовище не е въплътена в реално такова и затова си остава само идея. Идеята за крилат кон също, защото никой никога не е виждал такъв реален. Или всеки, който твърди, че съществуват две субстанции, а такива философи има, следва да приеме, че субстанцията е една, а другото, наричано втора субстанция, е производно на единствената. Между две субстанции не може да съществува независимост, нещо повече, не може да съществува контакт. Аз съм привърженик, но това ще стане ясно, когато се проникне в дълбочината на микросвета и там бъдат свързани неодушевена, одушевена материя и психика. Но това едва ли ще стане в моя живот, за да го разбера доказано. Затова на този етап наричам съзнанието продукт на материята, защото в исторически план се наблюдава първична материя и едва след това се появяват живите организми, при които може да се говори за съзнание.

Имах предвид важна тема, важен проблем, според мен. Направих една редакция. Голяма глупост бях написал. Душата присъства в психиката, а не в ума, както бях написал в предишния пост.

Това е важен въпрос. Разумът няма проблем с душата. Разумът има известен проблем с духа, в зависимост от гледната точка, философската школа. Но това е друг въпрос. Разумът няма проблем с душата, защото по различни исторически сведения и емпирични психологически изследвания, които се съгласуват с историческите данни, душата е фино материална или грубо духовна, както ви изнася. Т.е. душата е връзката между тяло и дух. Древните са считали, че тя обитава в кръвта и т.н. Разумът няма проблем с душата, поради още една причина - тя се подава на съзерцание, посредством емоциите и не само. Докато духът по определение, зависи от философската школа, няма и не може да има досег с материята, защото е друга субстанция. Забележка. Душата присъства в психиката, а не в мозъка. Присъства като образ и като чувство, емоция. Присъства в сънища и видения като "разказ/и" за душата, в митологията, изкуството... Относно материята. И друг път съм казвал в темата, че материя не означава само грубо вещество. Тя има и фини измерения.

Вашето предупреждение си беше много психополиткоректно, caress. Щото той няма хал хабер за превъплъщенията на психическата Хеката. Преведено на простонароден мъжки език - не влизай във война на живот и смърт с образована жена, ще загубиш.

Не виждаш, защото не можеш да разбереш, че тук никой не говори за своето битие. С едно изключение. Защото е позорно, най-малкото, защото не е по темата. Битието се състои от реално и идеално, които са антоними. Тук идват хора, които искат да говорят за вечни истини, а те са по необходимост идеални и най-важното общи, а не лични. Дребнавите собственоазови мелодрами на този или онзи, които са буря в чаша с вода, не ги вълнуват. Или тук просто не е мястото.

Мнението на този господин в първата и във втората част на този цитат хармонично се съчетава. В първата част той употребява усилия да оправдае неграмотността, която демонстрира във втората част на своето изложение. Както във всеки свой пост. За негово сведение във философията форма се нарича предметът на обикновеното възприятие. Докато интелектуалното съзерцание има за предмет съдържанието на предмета. "Съзряното" от сетивата се мисли в ума и едва тогава възниква въпрос за съдържанието на конкретния предмет. Както е известно на грамотните хора в тази тема, има предмети, за чието съдържание вече столетия се мисли, изследват се в ново време с уреди...., макар тяхната форма никак да не се изменила. Разбира се, че първо е формата, защото без сетивно възприятие не може да става дума за възприет предмет, не може да става дума за съдържание на този предмет. В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата, е крилата фраза на един философ, чието име не трябва да се споменава, защото Рамус без друго ще му се подиграе.

Или ако някой иска да си говори за психология и философия и спомене имената Юнг и Кант, то това означава, че просто иска да си говори за тях в раздел за философия или психология. А не да слуша лични драми на фиксирани в своята изключителност юзъри. За това има по-подходящи места. Философът и психологът са критически анализатори на действителността, от която субектът е временна част, а не център. За съжаление обаче философските теми са привлекателни за хора, които търсят истината за своя живот на неподходящи места и от неподходяща гледна точка - азово-центрична. Аз това, аз онова, моята практика...Тяхно знаме е собствената изключителност и независимост, защото е най-лесно да си независим от всичко, ако нищо не знаеш. Булевардните езотерически бози, които поглъща Рамус, имат такава цел - да подсилят собствената изключителност.

Върши ти се услуга, Рамусчо. Прагматичен анализатор като теб би трябвало да знае, че свръхвъодушевлението върху топлата вода по форумите е признак на наивност и неинформираност. Само ти, разбира се, никой друг няма ясна идея що е то съмнение. Нищо че съмнението, по-скоро удивлението, е начало на класическата философия. Тъй де. Такъв велик семиотик като теб не би трябвало да не знае, че вярата не е психичен феномен, а е феномен на мислителната способност. Психиката е нещо мноооого повече от ума и има напълно неподлежащи за осъзнаване измерения. Сетивата никъде в природата не могат да открият вяра, такава се открива единствено в нечий ум. В противен случай, ако държиш да наричаш вярата психичен феномен, би следвало да можеш да докажеш, че си пребродил цялата психика и навсякъде си открил вяра. Пък после се сърдиш, че се отклоняваме от темата. Когато част от участниците в дискусията, сиреч най-вече ти, не знаят значението на термините, които използват, разговорът не може да продължи адекватно.

За синхронизацията е нужен болезнен коперникански обрат - да разграничиш фиксирането в своите лични драми, които ти се струват знание и да се обърнеш към обективните съдържания на съзнанието, което е началото на истинското знание.

Аналитична психология се нарича. Името на школата не знаете, но мнение знаете да давате.

Казах знания за несъзнавани съдържания. Самите несъзнавани съдържания не са определени знания, но може да провокират знания, а може да обсебят и подлудят човека. А наистина има знания, които потъват и после изплуват отново в съзнанието във вид на криптомнезия. Но в споменатото от мен не става въпрос за такива случаи. Пример: ако един зоолог сънува носорог, няма каузален проблем; но ако един ескимос сънува носорог, това е вече каузален проблем, който подлежи на друг вид анализа. За другото caress беше изчерпателна.

Напротив. Юнг дава достатъчно клинични примери за пациенти, които нямат предварителни знания за конкретни несъзнавани съдържания, които изплуват в съзнанието. Откъдето извежда термина "колективно несъзнавано". В този случай културата на тяхното време (на пациентите) няма роля, а роля има нещо друго.

Кажи си го направо, за Един. Чак пък от нулата. При теб са унаследени папагалски от индийските факири и техните захласнати ученици: Блаватска, Ани Безант, Рудолф Щайнер, Ошо... И да не забравя Хермес Трисмегист, Алис Бейли, Алистър Кроули. Това са ти шаблоните - учили недоучили теософи - духовни мошеници от класа. Другите твои източници на вдъхновение други участници вече ги посочиха.

А, извинете, единствено за този господин моето мнение не се отнася. Той е единственият гражданин с априорно знание по всички възможни въпроси. Мисленето е шаблонно, Рамусчо, типово и архетипово. Ти също мислиш по шаблон, но не го знаеш.

Имах предвид друго, да го кажа директно. Човешкото съзнание разбира се е "чиста дъска" (по Джон Лок). Всички ние сме празноглавци по рождение, които дължим всичко на други, които са ни учили как да ходим, как да се обличаме, как да четем... И е въпрос на уважение да признаем това, а не на дърти години да се сетим изведнъж, че ние имаме собствени мнения по въпросите. Е нямаме такива и не можем да имаме, защото не ние създадохме този свят и науките. А ако случайно някой го треснат такива уникални мисли, те задължително трябва да са съгласувани с традицията, да потвърдят/отхвърлят аспект и да надградят. Следователно няма да са толкова абсолютно уникални. Няма нищо позорно в това да можеш да мислиш като философите. Позорно е да не можеш да мислиш като тях на философски форум, но да държиш другия отговорен - обръща ли ти, не ти ли обръща внимание.

Сириус, хубаво, искрено мнение. Моето мнение по този въпрос обаче е друго. Предпочитам да пиша поезия като Гьоте, а не като себе си, ама не мога. Но в раздел за философия и психология се чувствам задължен да пиша като философ и психолог, за да ме разбират хората какво казвам и аз да ги разбирам, ако владея този терминологичен апарат. В противен случай се получава едно надприказване, защото който не използва конвенционалните понятия с тяхното значение, а ги използва с изведеното свое, не може да участва адекватно в разговора.