_magotin_

Т.нар. "Тракийски конник" се появява и утвърждава като иконография през Елинизма, а пика на разпространението на оброчните плочки е 1-2 век. В пределинистическия период такова нещо няма, макар и някои ентусиасти да виждат в изображенията на конници по фреските от гробниците нещо като предтеча на явлението. Няма единно мнение как точно се стига до познатата иконография, но общо взето доминира схващането, че традиционните средиземноморски вярвания в полубожествени герои, обогатени от източни мотиви и разбирания, пораждат явлението.

Не виждам някакво драстично разминавае. Иранците принадлежат към въпросния брахикранен европеиден тип. Грузинците са смес от него и от "кавказоидния" расов тип. Изследванията на генетиците обикновено показват наличие на определени маркери, хаплогрупи - но те не определят "расов тип". Расовият тип се определя, поне засега, от класическата антропология. Спори се дали генетичната карта отговаря напълно на класическите расови сборове от белези и доколкото ми е известно, няма единно мнение. Знам го това изследване, за което говориш. ппп "Медитарански тип" е доста остаряло определение, от зората на антропологичните проучвания. По-прецизното, за нуждите на нашите дирения, е "европеиден бракихкранен тип". ппп Ще се радвам да чуя определение за "славянин" - защото вероятно въвформирането на всички раннославянски култури участват степни иранци.

С темата за конската опашка? Сериозно ли питаш?

Eто пак, че нещо не излезе добре предния път...

Като дадеш пример за агнешко или телешко име, ще ти кажа дали съм сериозен или не. А междувременно размишлявай над въпроса за митологичното мислене. Сипи си чаша от предпочитаното питие, запали си пура или цигарка и помисли - прабългарите като мен ли са разсъждавали или не? Колкото до намеците ти да си вървя в "бойна слава" - благодарско, оттам идвам именно поради прекомерната им страст да контролират мненията и изказванията... ПП В "Авеста" много най-важните имена на личности, включително и сред роднините на Зороастър, са все производни от АСП - кон. Например първият цар - маздей Вистаспа / Хистасп. Eто и една много интересна работа, която за мен е сасанидска, за теб може и да е тюркско-монголска конска фекалия...

О, точнно в религиозния смисъл го почитат коня, това безподобно биологично "понятие". Даже разни божества се появяват под формата на бял кон, разни ханове носят конски имена, някакъв си Тенгрикан бил Аспандиат... Впрочем опитът да се пренасят моделите на съвременното мислене в миналото играят на правещите ги малки номерца и винаги довеждат до погрешни заключения... Ти ли беше големия познавач на "Авестата" или някой друг, та да изясним накрая въпроса има ли в нея коньове, колесници, Конски бог и т.н.

Азъ сум прабългарин, а не персиец! И ще те моля да ми кажеш, защо е нормално да я има на ранносасанидските съдове. Честно, струва ми се доста странно - на късносасанидските ми звучи нормално, дошли са хуни, хионити, тюрки - на но ранно?

Пак не внимаваш и не четеш какво се пише из форума. За "Авеста" е отвъд всяко съмнение колко е четена!

Наистина много приятен сайт. И материалът е хубав, особено този пасаж: Так, ленские знамёна изображены в виде прямоугольников, перпендикулярно прикреплённых на конце длинного древка (рис. I—1, 6). Сбоку от некоторых отходят три поперечные линии, по мнению А.П. Окладникова, изображающие три хвоста знамени, которые должны были развеваться по ветру (рис. I—2, 5). Им проводятся аналогии с иранскими войсковыми знамёнами, выполненными из материи с развевающимися на них вырезами-хвостами, а также с ранними матерчатыми знамёнами арабов. Хофарт не го споменавай, че като чуя за гегата на Мадарския конник и ми става лошо. Иначе материалът наистина е знаменателен. Ето и това металлические навершия бунчуков известны в материалах скифского и гуннского времени. Бунчуки на длинных копьях имелись также у хорезмийских войск. Конский хвост под навершием копья изображён и на известном раннесасанидском блюде [Marschak, 1986, abb. 212-11]. Знаех си, че ще опрем до иранските читанки!

Това за 20те процента го разправят генетиците! И нашите, и чуждите... Значи сигурно е вярно. А траките май наистина са пристигнали доста по-късно от неолитизацията. Кога ли - сложен въпрос, ама ми се струва, че и те са индоевропейци някакви. Дали не са някакви западни иранци, щом така хубаво са се разбирали със скитите? Колкото до прабългарите, те принадлжат към палеоевропеидния кръглоглав /брахикранен, -цефален/ тип. Характерен именно за скити, сармати, иранци, който в хибридизация произвежда памиро-ферганския расов тип. Ти кое наричаш "понтийски" тип? Съвременните българи имат комбинация от местно плюс сармато-славянско наследие. В което няма нищо изненадващо. Монголоидността пристига вероятно по-късно, 11-12 век, макар че сред прабългарите има някакви монголоидни групи.

Увличаш се в свръхинтерпретации. Бог Марс няма у прабългарите, има Аспандиат. Я дай в по нови времена да кривнем, много сме назад. Я да видим този персийски знаменосец какво знаменце си е приготвил: Защо ли си мислех, че рано или късно ще стигнем до иранските военни читанки?

Ретроспекцията - основен подход на наУката. Та, след като видяхме, че е реинтродюсд, да видим защо... С риск да се повторя, да се върнем на паничката трябва. Може и в Синята зала да погледнем, онази прочутата.

Както вече казах, всички народи с коне рано или късно развиват някакви форми на /и/коньопочитание. Даже и в християнството ги има - в Библията гъмжи от колесници и коне. Така че "фактите" на коньопочитанието не сближават по никакъв начин римляни и прабългари. Иначе аз за другото имах предвид reintroduced, ама кой да внимава. Още чакам отговора на авестийския си въпрос - и по желание - коментар върху приятната чиния по-горе.

А, и ние сме чували нещо за блатата с приношения. Но най-обичаме отрязаните глави, една изконно скитска традиция, ако може да се вярва на Херодот и други автори. Колкото до този орфизъм у вас - той намирисва на друг изъм. Въздържайте се от прекаленото му практикуване, млада госпожице, макар и за нас да се твърди, че сме археолоци и кръчмонавти...

Имаш предвид, че някой като е много висок и не може да влезе в гробницата ли? Явно не си чувала за коронния ритуал на орфизма? Нарязване на орфика на части и разпръсването му из цялото му царство /справка при Озирис/?

Виж сега, не знам вие в Константинопол как процедирате, но ние на езиков паметник, който не е представен на оригинален материал, вяра нямаме. Така че теориите за Фир Болгите ще се докажат само като се открие някоя стела, върху която с древноскандинавски руни е написано "НФРБЛГИЗВСТНЩКТБЛГР".

Лично аз затова съм археолог именно по тази причина. Иначе недей подценява приликите. Гласните са далеч по-лабилни от съгласните. В древните езици са се пишели само съгласните, което би следвало да те наведе на наякои мисли. В индоевропейските езици важи правилото, че колкото по-назад отиваш, толкова повече се засилват приликите, докато не достигнем до фамозния протоиндоевропейски език, зародил се някъде из степите на Азия. Абе съмнителен е този професор, но все пак за да се произнеса, трябва да видя нещата, нали разбираш - око да види. Въпреки че етническото определяне на предмет като колесница е силно съмнителен подход.

И аз така мисля, както мисля, че не може да се сложи знак на равенство между тохари и юечжи. Тохарите за мен са рано отпътували на изток кавказоиди, за което се дава често пример с изследваните генетично Таримски мумии, датирани около 2 хил.пр.хр. Колкото до връзката между Фир-Болгите и иранските езици, целта на внушението е да се схване, че индоевропейските народи имат общ произход несъмнено, но докато за прабългарите вероятно говорим за иранския клон, при Фир Болг сигурно става дума за келто-германските разклонения. Едно име нищо не доказва. На колежката поздравления за името на Уелс, тъкмо се канех да го напиша. Съвсем възможно е доказаното разселване на кимерийците да има и "западен маршрут". Що се отнася до келтите и "степните народи" - внимателно, защото келтите си имат своя степна фаза, преди да се превърнат в познатото ни уседнало население. Прати ми ЛС и ще ти помогна с литература за келтите. ПП Това за "келтска" колесница в "тракийска" гробница е плод на ненаучни напъни на съмнителни учени.

в английския и съвременния персийски също има шокиращи съвпадения - например МАДАР и МАДЪР, ДОКТАР и ДОТА, БРАДЕР и БРАДА - общо над 50 думи. Иначе ето карта на съвременното състояние на нещата /осетинския също спада към източноиранските езици/

Имам го, но съм забелязал, че той там прави паралели с всякакви индоевропейски езици. И нямам спомен да прави някакъв специален генерален извод, че тохарския и осетинския са особено близки или родствени. Ако греша, поправи ме с конкретния цитат.

За коя работа на Абаев говориш, не че ти нямам доверие, но да проверя сам.

Май четенето не е силната страна на някои от участниците във форума. Прочее чакам да чуя от големите познавачи на Авестата, които се бият в гърдите из форума, къде и как в нея се говори за конния бог, кой е той и прочие, та да видим пише или не пише нещо за опашки. Сега малко упражнение - открийте конската опашка, рунд 1: Полуграмотен, обаче за разлика от теб разполага с факти, доказателства, цитира изследвания. За да го характеризираш така смело, при това без да си прочел внимателно какво точно е написал, трябва да докажеш, че човекът е идиот или полуидиот, най-добре като го засипеш с факти...

Смело изказване. Аз пък винаги съм си мислел, че при ефталитите/хионитите става дума за смесени с монголи индо-иранци, при това под въпрос в каква пропорция. Всъщност тохарците се определят по-скоро като отделна индоевропейска общност, а не като част от иранските племена. Тяхната единосъщност с юечжите не е общоприета. Гумильов може да е безкрайно добър теоретик, но като става дума за народи и етноси е много слаб, да не говорим, че известното му по негово време е една десета от това, което знаем сега.

A striking feature of ʿalam banners is the tūq/towq (also written tūḡ, toq, tūqa, ṭūḡ, and ṭūq; Calmard, Etendards, pp. 35ff., with a philological appendix by L. Bazin), an apotropaic symbol introduced (or reintroduced?) from the Turco-Mongolian steppes and used as an emblem of military and then civil power. It consists essentially of a pennant or tassel of yak or horse tail attached to a staff or to a helmet crest; the number of tails indicated the rank and place of the amir, pasha, etc., in front of whose tent the tūq was placed. Its use probably derives from Mongol shamanism; the same finials and tassels can be seen in Tibetan lamaism and popular religion in Himalayan countries (G. Tucci and W. Heissig, Les religions du Tibet et de la Mongolie, Paris, 1973, p. 189, with drawings, and index s.v. t’ug). After the advent of the Safavids, the tūq apparently retained both military and shamanistic functions in “Moḡolestān” (Bābor-nāma; Beveridge’s tr. quoted by Ackerman, “Standards,” pp. 2776ff.; E. Mano, in Seinan Asia Kenkyū [in Japanese] 17, 1966, pp. 29ff.).